Изминаха седем месеца откак най-добрия прител на Гошето - Петър, замина за Автралия. Тогава, преди седем месеца, моя малък син не си даваше сметка, че неговия приятел няма да се върне скоро. Представяше си, че отива на нещо като почивка.С времето той постепенно осъзна, че едва ли ще види скоро приятеля си. Знае, че Австралия е много далеч. Всъщност почти всеки ден споменаваме Австралия. ГЛедаме я на картата. Изчисляваме какво можем да продадем, за да заминем за там. Сравняваме любовта си с разстоянието до там:
- Мамо, обичам те до Австралия! - понякога ми казва той. - Мамо, мъчно ми е за Петър. - Мамо, обичм най-много тебе, тако ти и Петър! - Мамо, кога ще си дойде Петър? - Мамо, искам да отида в Австралия! Чувам някое от тези изречения поне веднъж дневно. Учудвам се, че на толкова крехка възраст Гошенцето позна изпитва толкова дълбоки чувства към едно момче, с което са били близки около година. Петър е на 10 години, но с Гошето ги свърза страстта към колите. Можеха да си играят цял ден. Откак Петър замина, Гого не е открил друг приятел като него. И той много, много му липсва. Преди няколко дни си говорихме за това с моята приятелка Христина. - Защо не му се обадите по Скайпа? - предложи тя - Не съм сигурна дали няма да се разстрои много - отговорих - Мислиш ли,че е добра идея? - Да, така поне ще знае, че когато му стане тъжно винаги ще може да се обади на приятеля си поговори с него. Днес наобяд преди лягане взех една книжка за Франклин, която до сега не бяхме чели - "Тежък ден за Франклин". И за какво мислите е историята? Франклин е тъжен и в много лошо настроение, защото неговия приятел бобърчето, се е преместил да живее в друга гора....Прочетохме я веднъж. Затворих я, а Гошето легна и нищичко не каза. Следобяд, когато станахме, видях че майката не Петър е на линия във Фесйбук. Поговорихме си малко и я попитах дали можем да свържем Петър и Гого по скайпа утре?...Докато си пишехме се обрънха към Гошето и попитах: - Гошенце, искаш ли да се обадим на Петър по скайпа? - На Петър ли? - той се поочуди, дойде му изневиделица. - Да, говоря с майка му в Австралия, искаш ли да се чуете по скайпа и да се видите? - Да - кратко ми оговори Гошето, но ми се стори твърде лаконичен, без емоция. Помислих си, че вероятно е отнесен заради видеото, което гледаше. (Напоследък е запален по Титаник и гледа анимираното му потъване в Ютюб). ....И така уговорихме се да се чуем утре сутрин. Вълнуваме се. Но май трябваше да размисля повече, си помислих. Утре е петък и ако Гошето се разстрои сутринта ще е трудно тръгването и оставането в градината. Вечерта Гошето се беше заплеснал по Брик-а и играеше с полицейския си комплект. Стана време за лягане и подканих Гошенцето: - Хайде да се лягаме, за да можем утре да станем навреме и да можем да се обадим на Петър. Той нищо не каза, само се обърна на другата страна, сложи ръчичка на очите си и изтича в коридора. Веднага разбрах за какво плаче - за своя приятел! Отидох при него. Погалих го по главичката, прегърнах го леко: - Ела, Гошенце, ела миличък да те гушна... Отведох го в спалнята. Седнах на леглото и исках да го гушна. Но той се дръпна легна на земята и захлипа. Сложих ръка на гръбчето му: - Зная, че ти е тъжно за Петър, скъпи! Зная, че много ти липсва... Той хлипаше през зъби. - Искаш ли да се помолим?....Аз ще се помоля за теб. - затворих очи и се помолих - Господи, благодаря ти за Гошето, за това, че си му дал меко сърце....Моля те, утеши сърцето му... Моля те, успокой душата му.... Докато се молех Гошето започна силно да ридае, телцето му се тресеше. - Моля те, Господи, дай му своя мир, помогни му да намери утеха....Моля те, Боже, намери му приятел, който да го обича както Петър, и когото той да обича както обича Петър... И ако е възможно моля те, направи така, че скоро да се срещнат! Докато се молех, Гошето постепенно се успокои. Поизправи се и ми позволи да го гушна. Седнал на коленете ми той сложи главичка на рамото ми и продължи да подсмърча и да търка очички. - ЗНаеш ли Гошенце, някой ден и ти ще пътуваш, може би до Австралия...ще отидеш надалеч, а на мен ще ми е така тъжно, както на теб сега и може би ще си поплача... Но като зная, че си добре, че ти харесва, че си доволен , ще ми е по леко и ще се успокоявам, че си радостен и щастлив... Да, сигурно ще ми е мъчно, но като зная, че си добре, ще ми е по-леко.... Говорех му, а той постепенно се успокои. Слезе от колената ми и седна на леглото. Взе книжката с историята за Франклин, който тъгувал за приятеля си. Започна да я разглежда. През това време аз отидох до банята, за да се приготвя за лягане. Мислех, че той ще иска да чуе отново за тъгуващия Франклин. Но когато се върнах и се приготвихме да четем той ми каза: - Мамо, остави тази книжка - малко е скъсана. (Наистина беше малко скъсана, но мисля, че това беше просто предтекст - си помислих докато оставях книжката на рафта)... Искам да ми прочетеш за Франклин, дето имал ново колело. - Добре, сега ще я взема - отговорих без повече да питам. Когато малко по-късно загасихме лампата, аз хванах ръчичката му. А той ме попита: - Мамо, и на теб ли ти е тъжно? - Да - отговорих му. Беше ми тъжно за него, защото страдаше. Но в същото време се радвах, че мога да бъда до него в този момент и да го подкрепя. Той се обърна с лице към мен и заспа. Не зная как да постъпя утре сутрин. Ще изчакам да видя дали той ще поиска да ме подсети за предстоящия разговор. Надявам се Господ да приготви сърцето му и да му даде радост от срещата с Петър, вместо тъга.
0 Comments
В последните няколко месеца най-ненадейно Гого се сприятели със сина на наши приятели, който е трети клас. Имайки предвид голямата разлика в годините, не ми беше минавало и през ум, че те двамата може така да се сближат. Още повече, че отначало нямаше признаци заподобно приятелство. НО общата им страст към колите даде резултат. Петър, както и Гого са страшни фенове на автомобилите. Могат да играя с часове с количките - то състезания, катастрофи, писти, гаражи и други подобни. Петър е много спокоен, не се дразни на Гошето, Гого пък изпада във възторг и копира Петър в нещата, които прави.... Освен с колите вече двамата много много се забавляват като си играят на гоненка, криеница, конче, скачат и всичко останало каквото две момчета приятели правят заедно. Тази седмица Петър остана у нас два дни и о, благодат! То било чудесно да си имаш още едно хлапе у дома - не усетих че имам дете, и почти не усетих че има две деца. ПРез цялото време си играха, без крясъци, караници, викове или друго подобно нещо. Ходихме заедно на разходка, на гости, а у дома времето течеше неусетно. Спаха заедно наобяд. А сутрин и наобяд след сън, когато обикновено Гого иска да суче и суче най-продължително Петър просто свърши страхотна работа. Идва да ни събуди рано сутрин в спалнята: - Гоше, ставай, чакам те да играем - сяда Петър до Гого на леглото и се опитва да го събуди А Гошката само като го чуе - няма разбуждане, протягане или сучене - направо скача, все едно че само това е чакал и веднага отива да си играят в хола. Не се сеща, че обикновено суче сутрин. Единствения негатив от всичко е, че бъркотията става малко по-голамя, но пък после ги стягам да приберем заедно и готово. Петър каза, че иска да дойде у нас за една седмица през ваканцията. И аз на драго сърце ще го приема у дома, защото двамата си прекарват страхотно, пък и като едното нищо Гого да спре да суче покрай него. Ето ги двамата сладури: Нали виждате с каква любов гледа Гошето Петър?
НО - има едно голямо НО. За съжаление Петър ще заминава в Автстралия - родителите му планират да емигрират. Всъщност майка му вече замина. Гошето не знае това, но след година го очаква раздяла с Петър. Когато майката на Петър му казала, че заминава и след година и цялото семейство ще отиде там, Петър казал: - Ами Гошко? Той ми е най-добър приятел. Не искам да заминавам. Мъчно ми е, заради Гого, пък и заради Петър, защото всяко голямо приятелство е толкова ценно - както за малките, така и за големите, и е тежко и истинска загуба да се разделиш с добър приятел! Но ... такъв е живота. |
Categories
All
Archives
November 2016
|