Вчера сутринта Гого както винаги дълго сука. Поспря и после:
- Искам още да цокам. Този път Сашо не издържа : - Стига с това цокане! Голям си вече, повече не искам да цокаш, ясно ли е? Хъката-мъката, измъкнахме се от леглото. Сашето беше доста пораздразнен. Не зная какво точно го дразни или му пречи. Обърна се към мен: - Май не Гого, а ти не искаш да спреш с това? Тука не позна, защото и аз свече съм напълно готова да приключим с този въпрос. Но пред Гошката не исках да се разправяме. Така че просто си премълчах. А после му казах, че ми се иска да премине и стреса с детската градина и тогава да преминем към окончателното спиране. Както и да е.... Малко по-късно през деня се помолих на Господ: "Боже, моля те помогни ми да отбия Гого. Моля те дай му желание и благодат да спре да суче. Моля те дай ми мъдрост какво да говоря с него и ми помогни да го убедя, че вече е време да спре да суче!" Снощи когато си легнахме се приготвихме да му разкажа някоя история. Напоследък му разказвам интересни библейски истории докато заспива, след като сме чели някоя книжка по негов избор. Изгасихме лампата, целунах го, гушнах го и му казах: - Гошенка, виж мамо, хайде вече да не цокаш. Татко ти се дразни и не му е приятно. - Защо, мамо? - Защото вече си голям, ти си вече мъж, маменце и на него не му харесва, че цокаш като бебе. - Добре - с готовност отговори той. Зяпнах. Но след кратка пауза добави - само утре като се събудя ще цокам .... - ааа, не ме е разбрал. - Не, Гошенка, имам в предвид изобщо вече да не цокаш, мамо. Ти си пораснал, вече ставаш мъж.... Внезапно отвътре ми дойде да му кажа нещо, което изобщо не бях бях обмисляла или планирала: - Съгласен ли си да предадем цокането на Бога? .... Да Му го върнем обратно. Той ни даде млекце, а сега ние ще Му го върнем и после като дойде другото бебе, Той пак ще ни го даде да има и за другото бебе! - Да, съгласен съм! - веднага ми отговори той. Нямах време дори да се поколебая. От утре - край? Моето момче е вече пораснало... Приключваме ли наистина със сукането - след цели 3 г. и 10 м.? - Добре, сега ще се помолим на Бог и ще му върнем цокането. - Добре! - отговори тихичко той - Господи - помолих се аз на глас - благодарим Ти за цокането и за млякото, което ни даваше през тези 4 години. Благодарим ти за хубавото време, което имахме заедно с Гошето, благодарим ти че го направи здрав чрез моето мляко. Сега ти връщаме цокането и Те молим да го запазиш за следващото ни бебе, за да бъде и то здраво и силно като Гошето!... В Името на Исус се молим за това! Амин! - Амин! - отговори Гого. - ЗНаеш ли Гого, утре е 25 ноември. А на 27 ноември ти имаш нещо като рожден ден, защото ставаш на 3 г. и 10 м. - Ураааа..... Мамо, аз вече съм голям! - Да, миличък, голям си! А скоро ще станеш на 4 годинки!... - Да, виж колко са ми станали дълги краката! - Да, наистина!... Гоше, искаш ли утре да де заведа на сладкарница? Да се почерпим за това, че вече няма да цокаш вече? - Да, искам! Да! - с разбираем ентусиазъм ми отвърна той - Добре, след градината ще те взема и ще отидем да хапнем торта или сладолед - каквото си избереш. Ще празнуваме! - Да, искам! - потвърди отново той, след което се обърна с гръб към мен и се приготви да заспива, а аз подхванах историята за това как Савел станал Павел. Тази сутрин се събудихме почти едновременно. - Гошенце, хайде да ставаме - побързах да му кажа аз - Хайде! - Искаш ли да ти пусна нещо да погледаш? - мразя това гледане на филмчета, но ще го използвам поне няколко дни, за укрепване на положението. - Да, искам! - отвърна Гого. Измъкнахме се по чорапи от леглото, да не събудим Сашо и отидохме в хола.Пуснах му "Ну, погоди!". - Отивам да ти направя нещо за закуска, защото вече не цокаш сутрин и трябва добре да хапнеш, нали? - Дааааа - отвърна той и се загледа. Отидох да си купя хомеопатични за отбиване по тази СХЕМА - на д-р Михайлов. ПО принцип от гърдите ми не тече мляко - само капки излизат. Затова мисля, че бързо ще се спре и останалото. Е, мисля, че това беше! Не чувствам да ми е тъжно, да ми е странно. Чувствам, че всичко стана съвсем навреме. И двамата с Гого сме готови да се отделим. Разбираме, че идва нов етап в неговия живот - той вече пораства. Днес благодарих на Бога за това, че ми даде благодат да кърмя толкова дълго време, че не бях притеснявана прекомерно заради дългото кърмене, че не се наложи да разделям детето мъчително от себе си...Всичко си дойде на място - на точното време! Благодаря Му! ---------------------------- ДНес отидох да взема Гошето от градина. - Мамо, каква изненада си ми подготвила? - все още я караме с изненади, че да е стимулиран да ходи на градина. - Ами ще ходим в сладкарница да се почерпим, задето върнахме цокането на Господ, забрави ли? Гошето отвори широко очички, качи се на пейката където го преобувам и извика към всички на висок глас: - Ние върнахме цокането на Бога! - Какво, какво? - не разбра (и с право) учителката - Върнахме цокането на Богааа! - още по-силно извика той - Цокането ли? - не вярваше на ушите си тя - Да, беее, върнахме цокането на Бога!-натъртено отвърна той Аз се изчервих и уточних като се обърнах към нея с усмивка: - Това са си наши работи. - Аха, добре! - и тя се усмихна Е, после се сещате - сладкарница, сладоледи, торти и добро настроение!
0 Comments
Продължаваме да се кърмим.
Въпреки че почти всеки ден напомням на Гого, че вече е голям, че за да порасне трябва да спре да пие млекце, а да яде повече храна като татко си, той не иска да се отказва. Обикновено се подсмихва "под мустак" и ми казва нещо от рода на "Аз вече не цокам" или " Неее, аз съм малък"... Вчера преди да легне на обяд да спи проведохме следния диалог: - Аз вече съм голям, но пак цокам! - Да, Гоше, ти вече си голям... Ама защо още цокаш, мамо? - Ами... и аз не мога да разбера?! - с учудена физиономийка и въпросителен тон казва Гошето... И така на всяко спане и събуждане той суче. Нощем вече започна да се събужда само веднъж и то около 5-6 сутринта. Не че не се случва да се събуди и по друго време, но напоследък е рядко. През деня също почти не се сеща за това. Освен ако не е разстроен или много изморен психически. Случи се дори два пъти да му предложа, защото искам да си легне да спи, а той да ми отказав - не искал!!! Добре! Хубаво е да има прецеденти и дано да зачестят! Скоро ще стане на три годинки и съм му казала, че като стане на три, вече няма да цока, но той само се подсмихва и отговаря уклончиво. Както и да е - капка по капка - вир става, нали? Няма да суче докато стане абитуриент я! Научих нещо страхотно от моя позната, която се занимава с продажба на машини за алкализиране и окисляване на вода.
Знаете, че е полезно тялото ни да не е "кисело", а да има алкална среда. В киселата среда виреят добре всякакви микроби, микроорганизми, паразити и др. Алкалната среда напротив - тя спомага тялото ни да е здраво и създава неблагоприятни условия за всякакви вредители и болести, дори тежки болести като рак например. Затова е добре средата на тялото ни да е алкалана. Тя зависи от храната, което ядем...най-вече. И сега новината - кърмата има ph 8, тоест алкално ph! Кърмата е алкална и алкализираща! Когато бебето или детето суче, то получава една храна, която освен, че е хранителна, чиста полезна, освен че има антитела, които го предпазват да не заболява, освен всичко това му създава и една прекрасна алкална среда в организма, която среда допълнително пречи да се развиват всякакви болестотворни организми. Още един мотив да кърмим детето повече! Днес се запитах дали пък проблема с отбиването не е в мен? В смисъл че човек като си науми нещо, го прави и толкова. Може пък аз самата да не искам да спра да кърмя все още? Когато това ми хрумна се опитах да се вгледам навътре в себе си. Осъзнах, че ми е неприятно да съм под натиска да измислям какво да правя, за да спирам Гошето да суче. Наистина ми е стресиращо цялото това мислене как да постъпя, как да го залъгвам, неприятно ми е, че ще се налага да търпя плакането му и прочие... Всъщност оказва се, че май не искам да спирам кърменето. Защо да го спирам, когато ми е толкова добре и удобно. Чудя се как ще приспивам Гошето когато спре да го кърмя. Сега даспива за има-няма 10 минути. Започва да суче и .... айдееее. Как ще става това приспиване когато вече Гошката не суче? Сигурно ще е мъка.... А и тези мили моменти, когато гушкам Гошенцето, а той е притихнал и напълно отпуснат, тази близост... вече няма да я има. Мхмх, не че точно това е проблем.... Но... не зная, и аз самата не се разбирам. Но у мен има някаква съпротива. И затова не мога да взема решение и да предприема твърди конкретни мерки.
Иначе планирах да премахна първоначално кърменето след обедния сън - все отнякъде трябва да започна. Това ми се вижда най-лесно... В момента съм в процес на преосмисляне. Ще трябва да реша каков искам твърдо. Няма пълно щастие! Като съм родила на толкова години, ще трябва да се примиря с някоинеща. Това вече ми става фикс идея. И не ми се получава.
Не бих се безпокоила за отбиването, ако не исках да правя второ инвитро. САМО това ме безпокои. Времето ме притиска. А не виждам как ще стане всичко. Гого си цока - сутрин след ставане, на обяд за заспиване и след събуждане, вечер за заспиване, нощем от един до три пъти и през деня понякога през останалото време, ако нещо се притесни или прегладнее. Лошото е, че когато огладнее не иска друго освен да суче. А пък когато не е гладен, пак не иска да яде. Освен това е придирчив към храната, според мен защото не огладнява истински. Аз съм ум винаги под ръка. Ако реша да не му дам започва да тропа и да вика и да плаче...Ужас! Понякога успявам да го залъжа с нещо друго. Навън твърдо вече не му давам да суче. Знае, че е голям. Но у дома - това е друг въпрос. Сутрин като стане суче и след час вече е гладен. Да, ама не иска да яде какво да е. - Гого, искаш ли попара? - Мммммм, не! - Сандвич? - Мммммм, не! - Кекс? - Не! - Ябълка? - Ммммм, ябълка да! Ох, поне ябълка иска! Това с ябълката е понякога де. Разбира се пробвам и да не му предлагам опции. ПРосто правя нещо и му давам, но той просто не го яде. Най-добре си хапва, ако има и други ядящи на масата. Но сутрин е най-трудно да прояде нещо. Затова пък като огаднее иска да суче. После по някое никакво време иска да хапва нещо - най-често плодове, ядки, хляб или разбира се нещо сладко, за което водим войни. На обяд е трудно да му дам да яде - отказва. Лягането е със сукане. След като стане пак суче, но вече е склонен да хапне нещо. Ако му хареса обаче! Въпроса е да улуча какво ще му се яде. Вечер е най-склонен да хапва и доста яде, но по малко. ДНес например изяде половин краставица, малко бадеми, домашни солети (препечен хляб нарязан на ивици с шарена сол) и три-четири лъжички копривена каша. Ако не беше наложително да го отбивам хич и нямаше да се притеснявам - да яде когато иска. Все някога кърмата ще спре и ще огладнее. Но така - много ми е трудно. Опитвам се да не го преследвам с лъжицата. То от това няма и резултат. Но трудно се сдържам. Освен това Гого се храни бавно. Иначе навън като сме хапва каквото има под ръка. Отново го записах на частната кухня. Два дни взимах храна. От двете менюта изяде само едната супа. Другото - аз. Такова е положението. Не знаех че ще ми е толкова трудно отбиването след една определена възраст. Но наистина след годинка и нещо е вече невъзможно да стане ей така. Вероятно тук играе роля и особената привързаност на детето на възраст между 1.5 и 2.5 години. По това време то е много привързано към майката и се бои да не я загуби. Може би и това оказва значение. Прредприела съм идеологическа война: обработвам го с думи. - Гого вече е голямо момче. Големите момчета не цокат. Гошето също скоро няма вече да цока. На това място Гошето ме поглежда с недоверие. - Не, Гого тока! - което значи "Не, Гого ще си цока!" - Гого цока сега, защото е още малък, но когато стане голям няма да зока повече. Виждал ли си тати да цока? - Не! - Защото тати е голям. Тати не цока. И Гого няма да цока като стане голям! Големите мъже ядат храна за големи. Гошето трябва да яде храна за големи, за да стане голям! Нали, Гошенце? Вече трябва да ядеш храна за големи, за д астанеш голям като тати! И т.н. Смятам, че в рамките на 5-6 месеца ще пробия по този начин. За сега това пробвам. Пък ако нещо друго проработи пак ще пиша. Гошето е вече на две годинки, а ние продължаваме с активното кърмене.
Да, кърменето е съвсем активно. Имам в предвид, че то все още е основното хранене на Гошето според мен. Иначе той си похапва това онова от време на време. Но често до обяд не иска да яде нищо освен кърма. На обяд понякога хапва малко супичка без хляб - не обича да му слагам хляб или сухари. (Опитвам тайно да трошна по половин сухарче, белким има нещо в тая супа). Следобяд често яде плод - банан, ябълка, или пък краставица, пиперка или нещо друго. Често яде ядки - орехи, лешници, стафиди, бадеми и кашу - сурови разбира се. Обича кисело млекце и от плодовите пюрета вече яде само то круши - друго не иска. Вечер ако сме заедно на масата, което се случва в повечето пъти, той яде каквото поиска - маслинки, хляб, или каквото иска от масата. Но всичко това е в доста ограничени количества. Като знам по колко хапват децата на мои познати?!?!?!..... Затова си мисля, че той още се храни основно от кърменето. На мен това не ми пречи. Дори ми е много удобно. Всъщност не се безпокоя колко хранителни вещества поема, защото виждам ,че е в идеална форма - и физически и психически и интелектуално, което нямаше да е така иначе. Единственото ми голямо безпокойство е, че няма да успея да го отбия докато дойде време за второто инвитро. Сериозно мисля за това постоянно. Не искам силово да го отбивам, защото той е доста пристрастен към сукането. Ако не му дам, започва да вика и да протестира и да тропа с крачета, и изглежда разстроен. Заспива сучейки и нощно време също се буди и ме търси. Дали защото е гладен, дали да се почувства по-сигурен - не зная. Сърце не ми дава просто да си спра кърмата - както ми казва майка ми. Освен това съм уверена, че така той получава всичко нужно, а и от болести е предпазен все пак... Но просто не виждам как ще стане. Не го виждам ИЗОБЩО! От време на време се ровя в мрежата за да търся някой "магически", лесен, сигурен начин за отбиване .- е няма такива! Да не говорим, че край мен нямам баби, които да помагат в приспиването, в храненето.... Сашо е по цял ден на работа. Не съм много сигурна доколко той ще може да помогне при отбиването..... Така си разсъждавах днес... А в ума ми дойдоха думите: Лесен начин няма. Но има СВРЪХЕСТЕСТВЕН! Даааа. Колко сме свикнали да гледаме на проблемите, вместо на Този, Който може да ги разреши. Ами как беше с гърнето??? И за там си мислех че ще ми е много трудно и не виждах как ще стане! А то? Стана простоооо...абе, и аз не знам как стана - без аз да усетя! Ей,така, направо свръхестествено! Защо да не стане така и с отбиването? Освен на Господ, не зная на кого друг бих могла да разчитам!? Само Той може да ми помогне в тази ситуация. Него ще чакам, и на Него ще се надявам да ми помогне! Днес имах разговор с една моя приятелка с бебче на около месец. Както и при мен се случи в болницата не са й дали нормални насоки за кърменето. И понеже зърната са се разранили и тя като мен е започнала смесено хранене. Бебчето се оказа обаче с пилорна стеноза и в момента са след операция в болницата. Няма да коментирам всички мъчения на бебето с абокати и др.неща, думата ми е за кърменето. Понеже бебето не може да суче в момента, тя се изцежда. Но са й казали, че по-добре да не му дава кърма стояла в шишенце час или два, а по-добре да му дава адаптирано мляко. За мен това е голяма глупост - като че ли кърмата може да бъде по-лоша от АМ. ПРи това всеки знае че кърмата може да стои 8 часа без проблем, а в хладилник - съвсем няма проблем. Възмутена съм че препоръчват за бебенцето АМ СЛЕД ОПЕРАЦЯ, при положение ча майката има кърма. А кърмата й естествено намалява заради стреса в болницата и това, че не кърми ефективно. Посъветвах я често да се изцежда, за да задържи нивото на кърмата и да не й спре евентуално. Но тя ми каза че в краят на краищата нямало проблем - ако трябва на АМ ще бъде бебето.
Ето това искам да коментирам. Да, ако се налага, ако няма друг начин, АМ е все пак вариант. Но искам да кажа на всички бъдещи майчета: Скъпи майки, позитивите на кърменето не се състоят само в качествата на кърмата. Да, тя е изключително ценна храна. НАЙ-ДОБРАТА, най-чистата храна която можете да намерите за детето си. Освен това обаче тя е МНОГО ПОВЕЧЕ. Кърмещата майка не се безпокои колко е изяло детето й. То винаги е яло точно колко му се иска. Кърмата винаги е с подходящ състав - независимо то възрастта на детето. Можете да сте сигурни, че в кърмата има всички нужни съставки, витамини и прочие вещества, за да расте вашето детенце здраво. Няма друго по-добра храна за вашето дете - дори да е БИО или ЕКО или каквато и да е там. Давайте му и друга храна, но го кърмете!!! Всички знаят за противоболестното действие на кърмата. Да, така е, и това е не без значение. ( Е , има и други фактори, като средата, ваксинирането, наследствените болести и т.н. НО кърмата е най-доброто имуностимулиращо средство - при това не струва нищо.) Освен това кърмата е с вас навсякъде - ултра удобен начин за хранене. Няма притеснения където и по което време на деня да отидете. Дори да не сте взели твърда храна, гърдите ви са винаги с вас. Когато на бебето му растат зъбки и му е дискомфортно, вашите гърди ще са неговата утеха. Ако го боли нещо друго сученето ще го успокои, защото в кърмата има болкоуспокояващи съставки. Така че и вие ще си спестите някоя и друга безсънна нощ. Когато отрасне и се движи много, моментите на кърменето ще са вашите нежни близки мигове с детето, когато ще можете да го галите и гушкате, да го милвате, а то да е притихнало във вас. Ако нямате вода под ръка - няма проблем. Вашето мляко е добро за утоляване на жаждата. Ако детето не иска да се прибира отвън, и е все още доста малко за да му обяснявате защо трябва да сте си у дома, просто му предложете възможността да суче и тоще заприпка към дома. Ако не иска да си ляга вечер или на обяд, предложете му да суче - винаги ще иска и ще заспи много бързо, особено ако му е време и е уморено. По всяко време и винаги кърменето е прекрасно и предлага огромни предимства пред което и да е друго хранене, именно защото не е просто хранене. При това е БЕЗПЛАТНО! Не го пропускайте! Не го оставяйте настрана! Скъпи майки, кърмете децата си! Ако имате проблеми с кърменето, както аз имах в началото, има специалисти по кърменето - доброволци, ще ги намерите в сайта на Ла Лече Лига. Обадете им се и потърсете помощ. Вече съм от така наречените "продължително кърмещи" майки. Този термин всъщност е неправилен, защото трябва майките, които кърмят до около годинка да се наричат "кратко кърмещи" майки, а не да има термин за онези, които кърмят колкото продължава ЕСТЕСТВЕНИЯ цикъл на кърменето. Но както и да е. Не за това ми е думата.
Искам да споделя с тези от вас, на които предстои да кърмите и захранвате бебето си нещо, което ми стана ясно като бял ден преди около седмица и което не съм прочела или чула от никого казано точно по този начин. А именно: АКО ИСКАТЕ ДА ОТБИЕТЕ БЕБЕТО СИ РАНО, тоест до годинка - годинка и нещо ( независимо по каква причина), ТРЯБВА ДА ГО ЗАХРАНИТЕ ПО ТРАДИЦИОННИЯ НАЧИН. ЗАХРАНВАТЕ БЕБЕТО КАТО ПОСТЕПЕННО ЗАМЕСТВАТЕ ЕДНО КЪРМЕНЕ С ЕДНО ЯДЕНЕ и НЕ ГО КЪРМИТЕ НОЩНО ВРЕМЕ. Ако правите така до около годинка бебето може да бъде отбито без проблем. АКО ИСКАТЕ ДА КЪРМИТЕ БЕБЕТО СИ ЕСТЕСТВЕНО И ДА НЕ ГО ОТБИВАТЕ РАНО, и АКО НЕ ИСКАТЕ КЪРМАТА ВИ ДА СПРЕ РАНО, тогава НЕ БИВА ДА ЗАМЕСТВАТЕ КЪРМЕНИЯ с ХРАНЕНЕ. В този случай кърменето си остава основно ядене, а на бебето се дава свободно (и разумно) да опитва от храната и да яде колкото то пожелае. НОЩНИТЕ КЪРМЕНИЯ ОСТАВАТ. (То без тях и не може ако бебето основно се храни с кърмата). Ако ще отбивате бебето си трябва да го направите до около година и един, максимум два месеца. После това става доста трудно. Ако го отбиете още на 9-10 месеца пък, няма да имате никакви трудности със самото отбиване, просто на тази възраст бебето не разбира много и не се съпротивлява, нито пък толкова много настоява. След тази възраст то вече по-осъзнато търси гърдите на мама, и отбиването става трудно и мъчително и за двете страни. Аз се радвам обаче, че не направих тази глупост. Така се радвам, че успях да се преборя да кърмя Гошката, когато ми беше толкова трудно, кърмата не ми достигаше и прекарвах времето си като се цедях вместо да поспя. Прекрасно е да кърмиш детенцето си. В кърменето близостта е толкова продължителна! Мисля си, колко много време прекарва Гошето, сгушен в мен?! Може би час-два всеки ден! Често когато е легнал в скута ми, суче и ме гледа в очите. Мога да наблюдавам лицето му, израженитео му , да милвам челцето му, да го галя по главичката, да целувам крачетата му... Понякога го закачам, а той се усмихва сучейки... Обичам да галя гръбчето му, често това го отпуска и успокоява още повече. Изобщо времето за кърмене е много, много лично време, прекарано с моето дете, време на голяма близост, време на взаимоотношение... Време, в което просто стоим заедно. Ако жената не кърми всички тези жестове и мили минути са много трудно постижими, особено на възраст след 1 година, защото децата стават много подвижни, непрестанно ходят насам-натам и почти няма време, в което то да седне, да е спокойно и да можеш да го гушкаш и да му говориш. Но когато суче - тогава е точно такова време на мир и покой, и съзерцание - за мама и детето, време на наслада от присъствието един на друг заедно. Затова препоръчвам на бъдещите майки: Кърмете детенцето си колкото можете по-дълго. Това е чудесно време за вас двамата и съм сигурна, че е начало на едни близки, искрени и истински взаимоотношения. Помните ли, че ви разказах, че лактацията може да се предизвика, дори жената да не е раждала? Казах ви за случай, когато на жена осиновила дете й идва кърма, само защото го е слагала често на гърдата?
Е, намерих нещо и в Библията по този въпрос. Бях забравила, че съм го чела, първо защото е само един ред, и второ - преди не съм мислила по темата. А и... не ми е минавало през ум, че става дума за буквално кърмене. Та, в историята се разказва за една жена, явно не в първа младост, чиято снаха се оженва повторно ( тя е била женена за сина на жената, но той е умрял), и ражда дете, което дава на свекърва си, като символ на продължението на рода на сина й (това са трудни за разбиране неща и са свързани с културата на евреите по това време). Но същественото е следното: цитирам:"И Ноемин взе детето и тури го в пазухата си, и стана му кърмилница." /Рут 4 гл. 16 ст./ Който иска може да прочете цялата история в Библията он лайн. Интересно нали? Значи женити преди хиляди години са знаели, че това е възможно и... са го правили! Е, слава на Бога, че да кърмиш е при това положение почти гарантирано. Стига да го знаеш и да не оставиш някои да ти промие мозъка. :-) |
Categories
All
Archives
November 2016
|