|
0 Comments
Наближава времето, когато ще трябва да намеря но.подходящата детска градина или занималня за Гошето. Държавна не става, защото той няма ваксини. Ще мислим за друг вариант. Но да си призная се чувствам затруднена. Ако имах повече финансов ресурс зная какво бих избрала - детската градина Монтесори. НО таксата за целодневно обучение там е 600 лв, а полудневно 400. Дори и 400 ми се струва много в момента.
Трябва да призная, че се чувствам мааалко смутена вътрешно. Някакси... от една страна Гошето вече търси контакт с други деца. Виждам колко му е приятно когато се събираме с други дечица - той се включва активно в игрите, занимава се, смее се, много му е хубаво - затова чувствам, че ще е добре за него да бъде повече в компанията на деца. Виж ако си имаше братче или сестриче нямаше да е толкова наложително да му търся компания. От друга страна.... много странно....все едно че не ми се иска?! Сама не мога да се разбера?! Искам да имам повече време за себе си. Но пък се чудя как така ще го заведа и ще го оставя някъде...нали вече две години сме денонощно заедно... няма ли да ми...липсва???...Много е странно. Също така искам да е на добро място, да се занимава със съществени неща, не просто да тича из двора, иска ми се да е на място, където да го учат и наистина да го възпитават както аз го разбирам. Как да избера такова място?!? Трудно е. Тук в Карин дом разбрах че има група за деца, не за деца със специални грижи, просто обикновено група по Монтесори. Много ми допада да го водя там и таксата била 250 лв. Но пък нов проблем - Гошето спи на обяд, а там не се спи. Практически занималнята е от 13.00 до 17.00 ч. Времето и мястото ме устройват, цената също бива, но какво ще правим със спането?!?! Ама че работа! СКоро ще ходим с една майка да видим как е на място там, и ще говорим с преподавателите. Ще ви пиша за впечатленията ми. 1 опаковка обикновени бисквити се стриват на трохи,прибавя се 2 с.л.какао,20 ореха нарязани на дребно, 125 гр.разтопено масло,1/2 ч. пудра захар,2-3 с.л. прясно или кисело мляко. Всичко се омесва добре,правят се топчета,които се овалват в кокосово брашно. Мнооого са вкусни. Източник: http://mama.btv.bg/forum/viewtopic.php?f=114&t=8095
Днес за първи път откак Гошето се е родил ми се случи да успея да прочета няколко страници от една книга, докато той е буден! До сега нямаше начин да седна и да чета или правя каквото и да е за повече от минута, ако той е край мен. Но днес Божанка - неговата приятелка, беше у дома, а и Сашо си беше в къщи. И така аз поседнах в кухнята и взех книгата да почета. И Гошето известно време изобщо не ми обръщаше внимание. Дойде един -два пъти, но аз му дадох задачки и го насърчих да отиде отатък с Божанка и така минаха поне 10-15-20 минути. Доволна съм много.
Гошето вече направо приказва. Най-често с изречения от две до четири думи. Говори, бърбори...Когато за първи път каже някоя нова дума, а аз не я разбера точно, той ме поглежда в очите и я повтрая.
- Мьота! - Ммммм, какво искаш да ми кажеш Гошка? А той я повтаря настойчиво и ме гледа в очите. - Мьота! - Хммхмх, не се сещам...Покажи ми Гоше! Гошето отива и гушва мечето - Аааааа, меца ли Гошка? - Даааааа, мьота! - Ах, Гошенце, браво мамо, меца! А Гошенцето се засмива, направо тръпнещ от удоволствие, че знае нещо ново, че е разбран и че мама се радва! Засега не може да казва Р. И някои гласни ги слага както му дойде. Но като цяло мисля, че му се разбира доста добре какво казва, или поне аз го разбирам хихихи. Ето някои интересни думички, които Гошето употребява: моть- мост мьот - мед мьота - меца баняка - банята бунга - гума ябати - ябълки дяба - жаба добе - добре гой - гол ньощть - нощ и др. менка - меденка бомбома - бонбона бок - блок ток - сок пуня - сапуна ток - сок тол - сол уода - вода топ - цоп ботьц- боц ного - много мако - малко коти - коте мотос - мотор Използва и категории като много-малко, тука-там, .ниско-високо, горе-долу. Някои от изразите му са съвсем ясни и точни като: Това не е там. Ето го. Много кал. Няма лук. Това ного. Няма газ. Топ ако уадата! - Акото цопна във водата! Гого падна така -... е, това е ясно Това Гого крема - Това е крема на Гого. Това мама, това Гого - Това е на мама, а това на Гого. и още доста други които не мога да запиша за съжаление. И разбира се за всичко, което не може или не знае как да нарече има думичката ТОВА! Съвсем по български. Освен това Гого вече брои до 5. Не познава цифрите но може да брои: ено, де, ти, ..., пет. Четири не го казва - не може още. Знае и какво значи "де кола" - две коли. Понеже отскоро започна да гледа Дора изследователката, се научи да брои и на испански до три: но, до, те - уно, дос, трес. Вчера гледах още един филм за ваксините.
Отдъхнах си с облекчение, че не ваксинирахме Гошето. С времето вътрешното ми убеждение се затвърждава, както се затвърждава и увереността ми да се боря (ако е нужно) за правото си да избера дали да ваксинирам детето си. Дори 50 % от казаното във филма да е истина, то е достатъчно страшно, за да решиш да ваксинираш детето си. Преди два-три дни на детската площадка чух разговор между две девойки, които бяха с двете си дечица там, току-що проходили. Едната обясняваше как разговаряла с приятелка за ваксините и какви лоши неща й споделила въввръзка с някаква конкретна ваксина. Другата отогвори: - Ох, то по-добре да не гледаш и да не слушаш такива неща, че.... само ще се притесняваш. Първото момиче се съгласи: - Да, права си, по-добре да не знаеш. Аз проверих за тази ваксина какви са рисковете... Ужас! .... Повече няма да чета, че няма да смея да заведа малката. Нищо не казах..Но си помислих колко ли биха съжалявали, че не са искали да знаят, ако нещо някога се случи. Много странен този наш манталитет - да си заравяме главите в пясъка и да си запушваме ушите, за да не ни е страх! Е, аз предпочитам малок да се поизплаша, отколкото цял живот да страдам. Та така - давам ви линк към филма, който гледах вчера. Ако не искате да сте информиране де. Нация на ваксините 2008. Откак Гошето влезна в пубертета (бебекшкия, да не си помислите ,че толкова бързо стана на 12!) стана особено чувствителен по отношение на собствеността си. Започна да пази всичките си неща и да не ги дава. Ако някой реши да му пипне играчка, дреха, храна или количката му, или каквото и да е НЕГОВО, той се спуска да си го пази с вик: "НЕ! Това Гого!" - Не, това е на Гого.
Лошото е, че възприема и мен и моите неща, като нещо, което трябва да се пази на всяка цена - хахаха. Никой не може да ме пипа, да пипа нещата ми, и каквото и да е, което е на "мама". Никой! Дори татко му. Ако Сашо реши да ми помогне с чантата, или с количката или с каквото и да е Гошето надава вик: "Не, не, не, това мама!" - Не, това е на мама. Направо е като куче-пазач! Това хем ме развеселява, хем пък ме раздразва, защото се случва да се натоваря като хамалин - чанта, торбичка, Гого, количка и прочие, а тати с ръка в джоба. Обяснявам му, че тати помага на мама и мама иска тати да бута количката или да носи чантата. Понякога върши работа, но понякога Гого не иска и да чуе! От другата страна пък Сашо се дразни, че Гогето един вид "не го признава", та и него трябва да утешавам... Какво да ви разправям - идилия! Това продължи около 4-5 месеца. Вече този период отшумява. Забелязвам, че Гошето вече дава на татко си да ми помага и дори не му прави впечатление, че носи чантата, или бута количката. Но когато понякога седна в скута на татко му и се заседя, Гошето намръщва веждички и настойчиво започва да ме дърпа за ръката - "Мама, мама, мама..." Друго, което ме притеснява е, че Гошето се бои от тъмното. Прави му впечатление, че е тъмно в стаята и иска непременно да има светната някаква нощна лампа. Когато вечер се прибираме с колата му прави впечатление, че е тъмно и повтаря: "Тьмно! Тьмно!" Или като се приберем посочва навън и пак повтаря, че било тъмно. Случва се да минем покрай някоя дупка в плочките, а Гошето се взира и повтаря: "Тьмно!" У дома също когато е тъмно в някоя стая тревожно ми съобщава, че било тъмно. Не зная дали е нормално това. Той не е гледал страшни неща, нито пък съм го плашила с каквото и да е. Просто се чудя откъде тази боязън. Всъщност ме притеснява най-вече детето да няма моите страхове. Като малка аз също се страхувах от тъмното, и това прерастна в окултен страх и в страх от смъртта. Това е много мъчително, и ще се моля Гошето да няма такива страхове. Дано това да е просто някакъв период, нещо което да премине. Спи, Дяконе!Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб! Добре си ти.От там не виждаш ...съдбата на достойния ни род. Не виждаш майките, които днес не раждат. Стариците край кофите за смет. Бащите с джобове празни, в ръцете с куфари и здравец за късмет. Децата ни са вече на изчезване. Селата мъртви.Пусти градове. Строим хотели, паркинги, гаражи. Край просяка минава Беемве. На пътя към Европа се продават В ръцете с кукли малките моми. Те детството си в сънища сънуват, стаена скръб в очите им гори. ...Спи, Дяконе! Не се събуждай! Добре си там под тази черна пръст. Завиждам ти за туй, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст. НАПРАВО СИ ЖЕСТОКА
Не готвиш, не подреждаш, не переш – не ми е нужна тиха домакиня! Надявам се за днес да избереш онази рокля във небесно синьо, обувките на белите цветя и сребърните гривни от Мароко… Сложи червило. Идва пролетта. Прекрасна си! Направо си жестока! Аз искам да се перча като лъв със своята излъскана лъвица! За другите мъже да бъдеш стръв, но да си само моя! Хубавица! Такава те желая. Не с парцал. Мъжете нямат нужда от слугиня. Бъди красива! Всичко бих ти дал! Но, моля те, не ставай домакиня! Добромир Банев |
Categories
All
Archives
November 2016
|
RSS Feed