На 2 годинки и 8 месеца Гого влезе във фазата "Защо?".
Непрекъснато ме пита и разпитва - защо това, защо онова... - Гого, виж колко е красиво небето! - Защо? - Защото слънцето залязва? - Къде? - Залязва на запад! - Защо? - Защото идва вечер! - Къде тива? - Ами отива от другата страна на Земята, ееееее така отдолу и утре сутрин отново ще изгрее от там - посочвам към морето. - Защо? - Защо отива от другата страна ли? - Даааа? - Ами за да огрее на другите хора. Нали знаеш че има мнооого други страни по света, където живеят много други хора.... При това обяснение Гошето замълчава замислено. Разговорите за Бог са част от нашето ежедневие. Гошето особено много обича историите за Давид и Голиат, за Ной, за пророк Йона. Те са му любими. И честичко ги разиграваме у дома, особено за Давид и Голиат. Естествено аз съм Голиат :-) - Мамо, пи! (Мамо, престори се на заспала - иска да се преструвам че не го виждам) Аз се просвам на спалнята все едно съм пребития Голиат, а Гошето "връща лентата " обратно. Приближава се с тихи стъпчици, като гледа дали не отварям очи (защото от време на време аз го изненадвам, отварям очи и го сграбчвам) спира над мен, преструва се че слага камък в прашката си, после започва да върти ръчичка: - Тюв, тюв, тюв - имитира той свистенето на прашката. След което ме удря с ръчица, все едно ме е улучил камък. Няколко пъти ме "улучи" в окото наистина и ме заболя не на шега. А накрая, след като ме е "улучил" се обръща и бързо бяга докато аз скачам, и викам: - Кой ме улучиии! - Аз - вика силно Гошето - Ей сега ще те хвана - виквам аз и протягам ръце, а Гошката се опитва да се изкатери по стената, само и само да не го хвана... Онзи ден си пее нещо. - Гого какво пееш? - Пея на бок! - Какво?? Не разбрах, повтори ми! - Пея на боок. - Не разбрах? - На бок - вече леко разстроен казва той - на небето, високо! - и ми показва нагоре с ръчичка Бавно, но схванах - Аааа, на Бога ли? - Дааааа! - облекчено се усмихва - О, мамо, много хубаво, пей пиленце! - Бог е исоко, на небето...мъхм, и Бог е лилав! - казва поклайщайки утвърдително главица! Този път ме изненада - Лилав ли е? - Даааа! - убедено каза той - лилавото е любим! - лилавото му е любимия цвят. Казва, че Бог е лилав, защото лилавото му е любимия цвят! Душичка! Направи кратка пауза и ми заби най-трудния въпрос на духовна тема, който съм чувала: - Мамо, защо има Бог? Ха, сега де! Тука ме хвана. Мога да говоря за това кой е Бог, какъв е Той, дори може би къде е.... Но ЗАЩО ИМА БОГ???? Е, тук вече май никой не може да отговори! Не съм чела и нищо по темата. Май ще трябва да се разровя повечко! Отсега ме затруднява, но пък е обещаващо начало за нашите бъдещи дискусии! И накрая да не забравя - преди два дни Гогето ми казва: - Мамо, ти си много красива! Милото ми детенце! Благодаря му!
0 Comments
Гого е много нежен и любвеобилен.
Понякога, когато ще суче, вместо да побърза да цока, притваря очи, допира бузка в гърдите ми, усмихва се и остава така за две-три секунди. Понякога после започва да суче. А понякога продължава да се гушка, протяга ръчичка и ме прегръща. Често се обръща с гръб към мен и се опитва да се притисне максимално до мен. После пак се обръща и се гушва до мен. Душичка! ...А днес в един такъв момент ми прошепна, притворил очички: "Аз..обитям...теб!...Обитям теб, Бисе!..." Направо ми изпълни сърцето - миличкия! Обичал мен! Казах му: " И аз те обичам, миличък, и тати те обича!" ...Напоследък ме нарича по име. Как се научи - не зная?! СИгурно чува как ме наричат другите. Опитах се да го коригирам, но не много настоятелно. Не зная как точно възприемам това - във всички случаи, като че ли двамата ставаме по-равни. Иначе на татко си вика "татко ти" - нали аз така казвам. Майка ми ми каза, че не бивало така да ми казва по име. Но аз мисля, че това е просто още един етап от живота му. Пък и наистина не ми пречи за сега. Харесвам го точно такъв какъвто е - не лигав, не глезен, но привързан и нежен. Весел, игрив, но не прекалено буен и необуздан. Свеж и чист - прекрасен! Онзи ден когато пак ходихме на Пониленд, собственичката на конната ферма, която има две дечица го погледна и после се обърна към мен: - Какъв поглед! Все едно, че не ме гледа дете, а голям човек! Усмихнах се: - И Вие ли забелязахте. И на мен ми се струва, че намирам в погледа му повече разбиране и разум, отколкото е типично за възрастта му. Като че ли е голям! Днес когато заспиваше му казах: - Ти си най-голямото ми благословение! Татко ти преди теб ... а сега и ти! Прекрасно мое дете - ти си най-големия дар от Бога за мен! Гошето започна да прави връзка между причината и следствието.
Днес бяхме на разходка, а после се наложи да отидем на напазаруваме. Татко му слезе от колата, а ние останахме вътре. докато го чакахме предложих на Гошето да "покара" колата. Въпреки, че вече му мина страстта по карането на татковата му кола, Гошето с готовност се премести на предната седалка. - ....Но, Гоше, нали помниш няма да палиш колата - припомних на Гого, като придвидиливо дръпнах ръчната спирачка, за всеки случай. Защото иначе той държи ключовете да са на таблото. А му припомням, защото веднъж така беше запалил колата ииии, добре че беше на ръчна, че иначе щяхме да скочим върху паркираната пред нас кола.... - Даааа - каза Гого. И продължи със следното обяснение, което и ме развесели и ме учуди - Гого не паи коата. Щото Гого паи гешка - поклати глава Гошето и набръчка носле - И после тати няма коа.... Ееее, това последното ме разсмя... Значи той схвана, че ако запали колата, може да направи грешка, в следствие на което татко му да остане без кола! Да! Много логичнен извод :-))))) ...Честно казано дори не зная откъде знае думата "грешка" - днес я спомена 3-4 пъти, а аз май никога не съм му я казвала. Дочул я е от някъде или от татко си... не зная. От около два месеца Гошето от време на време употребява за себе си и думичката АЗ. Но по-често все още говори за себе си като за Гого - в трето лице единствено число. Въпреки това разбирам, че вече започва да се самоопределя като личност с това Аз! Има и още нещо, което не съм споделила досега.... От как стана на може би годинка и половина внезапно Гошето започна да плаче когато му пея... Бях същисана, защото обичам да пея, пък и много му пеех от самото му раждане. При това не, не пея фалшиво! Многократно съм пробвала с най-различни песни - понякога само нацупва устни да заплаче, а друг път ревва с цяло гърло, дори когато песничките са весели!!! Не зная на какво се дължеше. Сега, когато порасна и аз подхвана някоя песничка Гошето ме спира: "Не, мамо, не пей! Гого паче!" ... До скоро! Последните две седмици Гошето научи да попява от онази чудесна песничка : "Малка къщичка се гуши..." И о, чудо!!! Пеем я двамата. и когато свършим, Гого иска още: "Пей мамо!" повтаря Гого по няколко пъти. Докато пеем показваме с ръчичики покривчето на къщата, прозорчетата, кладенчето на двора, дръвчето и Гого пее: "Нананананана" ... Също така една друга песничка за дъжда, която научихме на заниманията по музика също го очарова и припява с мен: "Кап, кап, кап, кап..." Надявам се че онзи период с плакането свърши. Сега ще експериментирам, защото за толкова време вече почти съм се отказала да пея, дори не ми идва наум да пея пред него, освен в колата когато си попявам на фона на някое парче. |
Categories
All
Archives
November 2016
|