|
Пропуснах да ви споделя още нещо. Относно Дуфалака.
Понеже много се терзах да давам или да не давам на детето Дуфалак и дали това ще го увреди искам да споделя субективен личен опит. Знаете, че много време давахме на Гошката - повече от 6 месеца, като част от времето всеки ден. Ето какви са моите наблюдения: Към Дуфалака можете да ПРИВИКНЕТЕ, но не и да се ПРИСТРАСТИТЕ. Имам в предвид, че забелязах, че с времето определената доза вече не му въздействаше както преди. Налагаше се по-висока доза. НО след като се прекрати приема в рамките на 3-4 седмици действието му отново възвръща своята сила. Стомаха запазва функционалността си и не се получава ефекта на някои други билки например, а именно човек да ходи до тоалетната само ако ги пие. Така че, мами, не се безпокойте дори да се налага да давате Дуфалак по-дълго време, наистина се оказа, че това е мек, непристрастяващ препарат. Ами... това е май по темата.
0 Comments
Още от раждане започнете да го възпитавате на "самостоятелност".
Не го кърмете! Не само, че това ще загрози бюста ви. Възможно е детето да се пристрасти към сученето и да иска да продължи да суче, дори когато е напълно захранено. Не го оставяйте да спи с вас – това ще попречи на сексуалните ви взаимоотношения. Отрано го свикнете да спи само, а ако детето не иска и е неспокойно или дори плаче, просто го оставете и затворете вратата – ще свикне. Ако е нахранено и сухо, но все пак продължи да плаче, в никакъв случай не влизайте в детската стаята докато не минат 5 минути, а най-добре докато не минат 20. Не го вземайте много често на ръце, защото може да свикне и да иска повече да е във и със вас. Давайте му играчки, които да гушка вместо вас докато заспива. Давайте му биберони, които да задоволяват сукателния му инстинкт. Пускайте му дискове с музика или приказки, вместо да му пеете и да му четет вие. Вложете творчество – предлагайте му и други заместители на оригинала! Когато плаче не го гушвайте докато се успокои, а по-добре го сложете да легне в количка или кошче и го лашкайте напред назад, докато му се завие свят и се унесе. Слагайте му повече ваксини, и го водете по възможност по-често на лекар. Просто така – профилактично. Нищо че химията влияе върху мозъка му. Вместо да се занимавате с детето или да плащате на бавачка използвайте телевизията, за да ангажирате вниманието му. Така ще имате повече време за себе си. Не го оставяйте да расте у дома до 4 годишна възраст. Вместо това най-добре го пратете на ясли, а после и на детска градина. Когато отрасне и иска да играете с него или да отидете заедно на кино, или на разходка не се поддавайте – първо е важно да свършите своята работа. Детето има приятелчета и играчки, с които може да се забавлява. Когато стане тийнейджър....а, ама тогава май няма да има нужда да правите нищо... то вече няма да ви търси. Отдавна се каня да споделя тази наша радост!
За някои акането е просто акане. Но за нашето семейство всяко акане си беше повод за радост. Говоря без заобиколки, но нали се отнася за детско аки, все пак! Шегата настрана. Пиша го повече за тези, които са имали нашите безпокойства и проблеми. За първи път миналия месец ЮНИ, Гошката ходи 19 пъти до тоалетната. Най-често се случваше така - два поредни дни ходи, след което прескача един. Този месец до момента имаме 14 попадения - тоест четиринадесет дни е ходил до момента до тоалета, като от 10-о число до сега, ВСЕКИ ДЕН! Това не е било откак навърши два месеца. А сега е на година и почити шест месеца. Много се радвам! Акото е с нормална консистенция, нямаме проблеми със запек! Все още си водя записки, ще пиша когато ги захвърля, което ще значи и край на нашите проблеми с акането. НАПЪЛНО! Аз отдавна спряха да се притеснявам, но знаете, че винаги си имате едно на ум когато детето ака веднъж на 3-4 дни. Явно обаче вече поема повече храна, която все пак е малко за възрастта му, но пък изглежда е достатъчно за да се събере баласт за едно ходене. Още нещо да се похваля - днес за първи път Гошето пишка три пъти в ГЪРНЕТО! У дома го пускам да тича по пишка. Но до сега той си пиша и ака където го хване нуждата. Всеки път когато пиша или ака, аз назовавам "процеса". Така че той вече разбра какво е "пиши" и "аки". Обаче не разбира, че трябва да ме извести преди да свърши работата. Обаче днес го гледам че си държи пишлето, а разбрах от една приятелка, че това е признак че му се пишка. И го питам: "Гошенце, имаш ли пиш?" Той казва: "НннДааа" АЗ грабвам гърнето, което ми беше точно под ръка и подлагам, а той се изпишка вътре. Ех, как се зарадвах!!! След около час отново се повтори същото. Аз го питам, той потвърждава и отново давам гърнето, а той се изпишка вътре. Накрая опитах и трети път, но явно имаше много малко пиши, защото като му го подадох гърнето, той милия дори се понапъна за да се изпиша, но имаше много малко. Обаче явно разбра, че аз много се радвам и реши да ме зарадва! Та така - обнадеждена съм, че може това лято някакси да се научим да пишаме в гърнето. Обаче за акането, не зная как ще стане. Често го виждам като почне да се напъва, обаче все не набирам смелост да го сложа на гърнето, да не го секна и да не вземе да се стиска. Още малко ще почакам да свикне да пишка в гърнето и ще пробвам. Та такива ми ти работи! Много акана и пишана стана темата, но какво да се прави - житейска е! www.poznanie.dir.bg
СЕГА Е ВРЕМЕ... Вече нямам време за глупости, разпознавам фалшивите викове. Сега е фатално да се изгубя, и нямам право на грешни рискове. Сега не говоря, измъквам очите си притиснати от ръждясали ламарини. Запознах се директно с вините си. Спокойно. Няма външни причини. Сега е време да спася оцелялото, а после, ако Бог ме събуди във утрото ще имам очи само за бялото - истински важното. Чудото!... (не зная кой е автора) Вече съм от така наречените "продължително кърмещи" майки. Този термин всъщност е неправилен, защото трябва майките, които кърмят до около годинка да се наричат "кратко кърмещи" майки, а не да има термин за онези, които кърмят колкото продължава ЕСТЕСТВЕНИЯ цикъл на кърменето. Но както и да е. Не за това ми е думата.
Искам да споделя с тези от вас, на които предстои да кърмите и захранвате бебето си нещо, което ми стана ясно като бял ден преди около седмица и което не съм прочела или чула от никого казано точно по този начин. А именно: АКО ИСКАТЕ ДА ОТБИЕТЕ БЕБЕТО СИ РАНО, тоест до годинка - годинка и нещо ( независимо по каква причина), ТРЯБВА ДА ГО ЗАХРАНИТЕ ПО ТРАДИЦИОННИЯ НАЧИН. ЗАХРАНВАТЕ БЕБЕТО КАТО ПОСТЕПЕННО ЗАМЕСТВАТЕ ЕДНО КЪРМЕНЕ С ЕДНО ЯДЕНЕ и НЕ ГО КЪРМИТЕ НОЩНО ВРЕМЕ. Ако правите така до около годинка бебето може да бъде отбито без проблем. АКО ИСКАТЕ ДА КЪРМИТЕ БЕБЕТО СИ ЕСТЕСТВЕНО И ДА НЕ ГО ОТБИВАТЕ РАНО, и АКО НЕ ИСКАТЕ КЪРМАТА ВИ ДА СПРЕ РАНО, тогава НЕ БИВА ДА ЗАМЕСТВАТЕ КЪРМЕНИЯ с ХРАНЕНЕ. В този случай кърменето си остава основно ядене, а на бебето се дава свободно (и разумно) да опитва от храната и да яде колкото то пожелае. НОЩНИТЕ КЪРМЕНИЯ ОСТАВАТ. (То без тях и не може ако бебето основно се храни с кърмата). Ако ще отбивате бебето си трябва да го направите до около година и един, максимум два месеца. После това става доста трудно. Ако го отбиете още на 9-10 месеца пък, няма да имате никакви трудности със самото отбиване, просто на тази възраст бебето не разбира много и не се съпротивлява, нито пък толкова много настоява. След тази възраст то вече по-осъзнато търси гърдите на мама, и отбиването става трудно и мъчително и за двете страни. Аз се радвам обаче, че не направих тази глупост. Така се радвам, че успях да се преборя да кърмя Гошката, когато ми беше толкова трудно, кърмата не ми достигаше и прекарвах времето си като се цедях вместо да поспя. Прекрасно е да кърмиш детенцето си. В кърменето близостта е толкова продължителна! Мисля си, колко много време прекарва Гошето, сгушен в мен?! Може би час-два всеки ден! Често когато е легнал в скута ми, суче и ме гледа в очите. Мога да наблюдавам лицето му, израженитео му , да милвам челцето му, да го галя по главичката, да целувам крачетата му... Понякога го закачам, а той се усмихва сучейки... Обичам да галя гръбчето му, често това го отпуска и успокоява още повече. Изобщо времето за кърмене е много, много лично време, прекарано с моето дете, време на голяма близост, време на взаимоотношение... Време, в което просто стоим заедно. Ако жената не кърми всички тези жестове и мили минути са много трудно постижими, особено на възраст след 1 година, защото децата стават много подвижни, непрестанно ходят насам-натам и почти няма време, в което то да седне, да е спокойно и да можеш да го гушкаш и да му говориш. Но когато суче - тогава е точно такова време на мир и покой, и съзерцание - за мама и детето, време на наслада от присъствието един на друг заедно. Затова препоръчвам на бъдещите майки: Кърмете детенцето си колкото можете по-дълго. Това е чудесно време за вас двамата и съм сигурна, че е начало на едни близки, искрени и истински взаимоотношения. Напоследък отново ми минават през ума размисли за смъртта.
Но те са спокойни и уравновесени. Не както преди години, когато се ужасявах от тях. Направих мислено сравнение между това как мислех за смъртта преди, и как мисля сега. Мислите за смъртта ме преследват почти откак се помня, може би от 6-7 годишна възраст. Това беше и времето на студената война. Впрочем помня много добре как около 3-4 клас бяхме на лагер в Драгалевци и имаше новини по ТВ във връзка с въоръжаването. Тогава си мислех какво ли ще е ако сега стане ядрена война? Нямаше да мога да се видя с родителите и брат ми. Нямаше да зная какво става с тях. Щях да умра далеч от тях... Преди смъртта ме ужасяваше.. Не можех да разбера как така аз ще изчезна и няма да виждам този свят никога, никога, НИКОГА повече. Това НИКОГА беше ужасно голямо. Невъобразимо огромно! Имах една представа - аз съм в някакъв ковчег, заровен на една поляна покрита със зелена трева. Покрай поляната има шосе, а от другата страна на шосето къщи. Не виждам ковчега, просто лежа там и мога да виждам света отвъд поляната. Хората минават, живеят, виждат слънцето, животът тече, а аз съм там отдолу - не мога да помръдна, не мога да правя нищо, завинаги съм прикована вътре, и никой не знае, че съм там. Минават векове, а аз съм в тъмнината, сама. И НИКОГА не мога да се помръдна от там.... Мисълта, че света е продължи да съществува БЕЗ МЕН беше НЕПОНОСИМА. Сега започнах да осъзнавам, че сегашния свят в известен смисъл е вид окови, с които сме приковани към реалността. Оставам настрана факта, че вярвам в живота отвъд смъртта. Но дори да не беше така вече мога да разбера, защо често съм чувала възрастните хора да казват: "Искам да си отида!", "Уморих се да живея!"... Колко много неща от МОЯ свят си отиват всеки ден и всяка година. Местата, които познавам се променят, наоколо вече не се слуша същата музика, приятелите заминават нанякъде, а след години "си отиват", вероятно ставаш нещо като паметник на отминалото време. Разбира се можеш и да останеш в час с новостите... Донякъде! Но трябва ли и защо? Като че ли всяко поколение се носи на вълната на своето време. Тя отминава и това поколение няма как да остане непокътнато - разбива се в брега. Става отживелица... Всичко това звучи доста песимистично. Но доброто е, че можеш да си отидеш с мир, с желание да напуснеш тази земя и да отлетиш при другите от своето време. Оставяш тук своето наследство - децата си. Влагаш в тях себе си, предаваш им това, което си имал и вече нищо не ти тежи. Можеш да си отидеш. А най-прекрасното е да знаеш, че там където отиваш няма сълзи. Отиваш в дома на Отец! Прекрасна е мисълта, че си изпълнил земната си мисия, и си отиваш в къщи!... Наскоро се запознах с един човек - цигулар, на 92 години! Абсолютно с ума си и жизнен. Свирил в много страни в Европа и притежател на една от най-големите нототеки в БГ. Няма семейство и деца. Попитах го замислял ли се е за смъртта, за онова, което е от другата страна. "Не, никога не съм се замислял, струва ми се безмислено". Удивих се! Не мога да повярвам, че човек на тази възраст никога не е се е замислял за смъртта!!! За мен мисълта за смисъла на живота неизменно е свързан със смъртта, защото ако нямаше смърт не бихме си задавали въпроса "Какъв е смисъла на живота?"... Да не се замислиш за смъртта е все едно да не се замислиш за живота! Та какъв смисъл има етиката, морала и изобщо идеалите, върху които се основава живота, без те да се измерват с везната на вечността?... |
Categories
All
Archives
November 2016
|
RSS Feed