|
31.08.2014
Сутринта е. Чудим се как да си прекараме деня. Предлагам да отидем на плаж: - Но Гоше, ще се къпеш само ако водата не е студена, нали? - Да, само ако водата не е студена - съгласява се веднага той - А дали е студена мамо? - Е, не зная дали е студена, да видим? - Да, ти не я контилираш водата! - с разбирне казва Гошката - А? Какво? - струва ми се че не съм дочула - Ти не контилираш водата! - клати главица той. След кратък размисъл схващам: - Ааааа.....не контролирам водата ли?... Да, не я контролирам! - Да! Не контОлираш! - повтаря старателно той, като почти успява да изрече правилно думата. Сладко, много сладко! ------ Късен следобед. С Гошката сме навън. ВРемето е красиво и спокойно, а аз седя на пейката на детската площадка. Внезапно Гошката посочва към небето, отваря широко очи и ме поглежда все едно е направил страхотно откритие: - Мамо, виж, северното знание! - Какво? - не съм сигурна дали разбирам правилно... - Северното знание! - повтаря той с тон, който ми казва "Какво се правиш, че не разбираш?" Поглеждам и виждам красивите розово-жълти облаци и небето, оцветено в розово... - .....ъъъъъ.... северното сияние ли?!? - питам изненадана, че е направил тази връзка с красивото северно сияние, което сме виждали по интернет. - Дааааа! - повдига вежди Гошката - О! Това не е северното сияние, маменце, това са само красиви облаци! Северното сияние може да се види само над Антарктида.... Но и облаците са много красиви!.... СИ-я-Ни-е! Кажи СИЯНИЕ. - Сиание - опитва се да го изрече точно Гошето и пак повдига очи към облаците. ----- Докато готвя съм пуснала Дискавъри и Гошката поглежда от време на време екрана. Точно в този момент дават Земята, заснета от космоса - цялата планета се върти бавно пред очите ни. Гошката : - Мамо, това е нашата планета! - Да, мамо, Земята е, нашата планета. - Мамо , ама тя се върти! - почти учудено възкликва той. - Да, върти се. - А ние къде сме? - Ами върху нея. Ние сме на Земята. След кратка пауза Гошето ме пита отново: - Ами защо ние не се въртим? ---------
0 Comments
Откак започнахме да мием косата на Гого с гъба, вместо да полваме вода на главичката нещата почти съвсем се оправиха. Въпреки това от време навреме (като днес) той отказва да си мие косата. Но вече знам, че проблема не е в течащата по очите му вода. Иначе последните два пъти много лесно и бързо измихме главата, като той сам ми позволи дори да полея лека главичката като си я наклони сам назад. Слагам и едно парче плат на няколко ката над очите, да попива евентуално капките, които биха могли да се стекат по челото му и така нещата вървят.
Къпането в морето много, ама МНОГО ни повлияха в положителна посока. В началото на сезона Гошето плахо влезе в морето с татко си, като искаше да бъде носен на ръце и се притесняваше да влезе навътре. Постепенно той стана по-смел. Започна да се отпуска в ръцете ни и да пляска с крачета. После му сложихме пояс и той с удоволствие се къпеше с него, но не изпускаше ръцете ни - моите или на татко си. Един ден отидохме на плаж с неговия приятел Петър, който е на 10 години и Петър се гмуркаше и скачаше във водата, правеше лупинги и праскъше всичко наоколо... Отначало Гого се стресираше, когато пръски попадаха на лицето му. Но по едно време спря да му прави впечатление и само избърсваше водата от лицето си. Голяма игра падна. След още едно-две ходения на плаж и къпане в морето, Гого поиска да се гмурне във водата. Помаше въздух, затваряше очи ииии.... скок, във водата - потапяше цял във водата, като главата я потапяше само наполовина, но тя така или иначе се намокряше от плискането. Въпреки това продължаваше да иска да ни държи за ръка. От няколко дни вече се пуска сам. Иска сам да плува с пояса, отдалечава се на няколко метра и после плува към мен пляскайки с крачета. Днес дори много ме разсмя. Защото в пристъп на ентусиазъм от доброто си "плуване" той се изправи и заяви: - Мамо, виж как плувам без пояс - измъкна пояса и докато успея да разбера какво ще направи се пльосна във водата, за да плува. Естествно потъна като талпа във водата, след което изскочи отгоре, а по цялата му глава се стичаше вода и беше леко стресиран, защото не очакваше че без пояса си няма да плува над водата, а ще потъне... Но го обърнахме на смях, а той плю вода и си чисти очичките.... Повече не повтори опита си за плуване, но продължи да се забавлява с пояса си. Върши ни страхотна работа този пояс. Ами това е в общи линии относно къпането на главата. Все пак се надявам да спрем да водим следния диалог: - Мамо, ще мием ли главата? - Мисля да я измием.. - А не, не искам, мамо! Прибираме се отвън. Ръцете ми са увиснали под тежестта на тежки чанти с храна. Едва отключвам и влизам към кухнята подвиквайки зад гърба си:
- Гоше, затвори вратата. - Коя врата, мамо? - Входната врата! - Аааа, не мога - веселяшката ми отговаря той - Така ли, защо не можеш? - този път вече съм оставила торбите и хвърлях един поглед към вратата. - Амииии - присвива очички Гошката, като че ли да измисли точната причина - болят ме маратонките! Ха сега де! Прибираме се у дома, аз мъкна две тежки чанти.
-Гого, моляте затвори входната врата! -се провиквам зад себе си към Гошето. -Не мога, мамо - най-учтиво се провиква той. - Така ли- обръщам се през рамо- Защо? - Болят ме маратонкитеее -най-сериозно отвръща той. Лятото хвърчи. С такива темпове се движи, че не успявам да го догоня. От средата на юли до към края на август тук е някаква въртележка. Идват и си отиват приятели, роднини и познати от близо и далеч. Почти всеки ден или всяка вечер сме някъде до късно. Не успявам дори да готвя вече. Хладилника ни е пълен с пресни домати, краставици и тиквички, но ние гризем някъде пържена цаца с бира :-)) Освен всичко друго, правя ремонт на мазето, а в качеството си на домоуправител започвам и ремонт на входа. Работата по фирмата ни върви.... Иииии се чудя как да насмогвам.... Каня се да си купя електроннен четец за книги, за да мога докато сме навън да използвам времето да чета, понеже иначе у дома не разполагам с много време.
За Гого е прекрасно - пълно с нови или стари приятели, пълно с нови преживявания. Времето му се дели на три: вчера, сега и утре. Всичко, което се е случило преди е "вчера". - Мамо помниш ли вчера когато.... - ме пита той за нещо, случило се педи месец или преди няколко дни например. За него думата ДНЕС нищо не значи. Настоящето е само СЕГА. Ако нещо не става СЕГА, то е в някакво необозримо, хипотетично време, което не се знае дали ще настъпи. Важно е само СЕГА-то. А за УТРЕ да не говорим. Опитвам се да си представя да съм на негово място. Колко ли дълго е това "след няколко ни" например? Нито може да си ги представи точно, нито пък да знае кога е това "след няколко дни"... Напоследък както казах прекарваме цялото си време навън, с изключение на обедите, когато се прибираме за сън. Все още спи по два часа на ден наобяд. Аз също се възползвам да почина и да се насладя на тишината, лишена от непрекъснатото "Мамо,.... мамо, ...... МАМО?.... МАМОООО!!!!" Наскоро Гого направи много нови за него неща: къпане в морето с топене на главата, качване на скоростното влакче, на бънджито, на скейтборд... МНого емоции и вълнения. Хубаво е лятото. МНогопо-хубаво от зимата, макар че вече и лятото не ме вълнува особено. В последно време все ми е тясно. Тясно на душата, тясно на ума, тясна ми е Варна.... Колкото до Варна - вече ми прилича на едно голямо село - три на три километра. Толкова й е централната част. Скучно ми е тук, дори ми е досадно. Прилича ми на стара дреха, която някога е била красива, нова, носела е настроение и е било приятно да я обличаш. Но вече е поостарял, протъркала се е, овехтяла е и ти е досадно да я носиш. Дори приятните емоции , свързани с нея вече са избледнели.... Честно, чувствам се в клетка. Мечтая си да имам работа, която да мога да върша през интернет. Да не се налага да съм закотвена тук. Мъжа ми също да може да пътува. И да можем да пътуваме. Искам да отида в различни страни, да поживея на различни места, да опозная различни култури. Ако си мечтая за нещо - то е това! Да се махна от тук. Може би не завинаги, но поне за дълго време. Не, не искам да имигрирам, за да се закотвя за друго място, което рано или късно ще ми омръзне. Зная ли къде ще попадна? Но виж, да можех да пътувам - това би било прекрасно! Да, това май е единственото, за което си мечтая. От време на време само. Много е лошо да нямаш мечти. А ежедневието така ме обсебва и притиска, българската действителност така ме подтиска че не ми оставя място за полети на въображението. Питах онзи ден Сашо за какво си мечтае. И той не си мечтае много. Даже май никак.... Казва ви, не е добре това. Няма ли мечти, няма стремежи, няма и придвижване към тях. Липсата на мечти говори само за едно - главата ти е натикана в асфалта - така, че не можеш да вдигнеш поглед нагоре. Не, не е добре това. Иска ми се да си мечтая повече. Но лошото е, че не се сещам за какво...Изглежда имам нужда от промяна. Трябва да съборя някоя стена, да прекрача някоя граница, да премина някое отвъд! Имам нужда от нещо, което да ме развълнува, от нов порив, от ново задвижване.... Мечтая за бавна вечеря
на бавно догарящи свещи, пред бавно пращящия огън, под бавно ръмящия дъжд. И бавно макар, да намеря следите все още горещи на бавно промъкващ се спомен, тъй бавно убиван веднъж. За бавна любов си мечтая, за бавно докосващи пръсти и бавно проникващ ме поглед на бавно обичащ ме мъж. Таз бавна далечна омая на бавно забравящи устни и сливане бавно, и полет без нужда от слънце и дъжд. И бавно скимтяща китара, отнасяща в мрака далеко потайните стъпки на нашата несбъдната бавна мечта. Тъй хубаво аз си мечтая и леко забравям, полеко, че бавно душата ми чака пред тръшната бързо врата! Мадлен Алгафари Ако нямаш от норки палта,
ти недей, недей се тревожи. Нейде, някой се къпе в калта, и е само на кости и кожи... Ако няма на масата свещ, и шампанско, агнешко, бира, там далече в черната пещ, пак детенце от глад ще умира. И недей се тревожи, недей, че кафето ти нявга е сладко! Черно бебе мърцина живей, и преглъща водичка на капки.. Там в градината сутрин с игри, ще играят деца без неволи, а пък нейде, нестигнали три, ги погребват под пясъка голи… И за френски парфюм не плачи! И за маркови дрехи не страдай! Ето... малко любов облечи! Вместо грим, надежда си слагай!.. Колко шарен светът е, нали, чаша дъжд дори се купува... Той живота, повярвай боли, но живей..то просто си струва… Гошето знае за Римската империя. Имаме две любими книги Градът и Транспорта, където е разказано за времето на Римската империя. Гошето знае, че това е било много отдавна - преди 2000 години, въпреки, че 2000 години са неразбираем интервал време за него. Но знае за могъществото и разпадането на Римската империя. Посещавали сме и Римските терми, за които знае ,че са останки от Римската империя.
И така, един ден се разхождаме из Варна и се движим по един тротоар. Изведнъж Гошето вижда един разбит участък от тротоара, с някакви останки от барака, очевидно преместена от там. Той спира, посочва с пръстче и започва да вика: - Мамо, мамо, виж! - Какво Гоше? - Виж останки от Римската империя!!!! Даааа, нашия град на места прилича като останки от Римско време - резбит, стърчащ и неугледен. - Мхм, амиии това не е от Римската империя, Гошенце. Това е просто разбит тротоар! - Ами, защо е разбит, мамо? - Защото не е направен с качествени материали, пиленце! - А защо не е направен с качествени материали? - Ами.... - стана сложно - ... защото така е по-евтино. Но пък бързо се руши. - Хм! - дълбокомислено казва Гошето - не искам да се руши! - И аз не искам - отговарям, и двамата продължаваме по-нататък замислени. То всъщност това не е толкова смешно, нали? |
Categories
All
Archives
November 2016
|
RSS Feed
