Снощи много ме боля гърлото..... Още като си легнах и ме почна - едни смъдежи, едно дразнене... Станах ядох мед, пих вода... Пак си легнах...
Сложих си една по-висока възглавница, защото съм установила, че високата възглавница облекчава кашлицата... Но този път почти не помогна... Казах си: Бистра, веднага спри.... Да не си посмяла да кашляш! .... Никакво кашляне - каквото и да става!!!! Не бива да кашлям, защото това натоварва корема, все едно постояно да се напъваш... Естествено не мога да пия и никакви лекарства за гърло... По едно време чак ми излязоха сълзи от дразненето в гърлото... Накря му намерих цаката: легнах настрани на високата възглавница и това ме облекчи! Най-накрая заспах! После се будих два-три пъти, и процедурата се повтаряше... Надявам се довечера да нямам такива проблеми вече. Явно това е вирус, защото и Сашо започна да го боли по същия начин.... Чувствам се малко отпаднала.
1 Comment
Днес не съм настроена много за писане.
Но все пак ще напиша няколко реда. Вчера със Сашо празнувахме 11 години съпружески живот! Всъщност не празнувахме кой знае колко, защото и двамата не бяхме много настроени за големи празнувания - не че има определена причина. Просто понякога на човек му се празнува, друг път не. Все пак трябва да кажа за протокола - щастлива съм, че съм съпруга на Сашо! Щастива съм, че имам неговата любов и че мога да го обичам свободно, без преструвки, без страхове, без предисловия... Няма по-хубаво нещо от това, да си свободен да бъдеш себе си. И имено тази свобода ми дава той. Обичам дори неговите малки недостатъци, които повече ме карат да се смея, отколкото да се сърдя. Зная, че той не чете дневника ми, но все пак искам да извикам: САШЕ, ОБИЧАМ ТЕ! "Защо ме обичаш? Попитай реката, защо към морето тече, защо във морето се влива, реката попитай.... Зашо ме обичаш? Попитай Луната, защо край Земята кръжи, защо не дели се от нея, Луната nопитай... Зашо ме обичаш? Попитай вълната, защо се стреми към брега, защо на брега се разлива, вълната попитай... Защо ме обичаш? Защо ме обичаш? Зашо ме обичаш? Реката попитай...Луната попитай.... Вълната попитай...." (песен на ФСБ) ----------------------------------------------------- Иначе вече му се вижда края на чакането. Аз тъкмо си влязах в някакъв ритъм и мога така да я карам неопределено време. Остават 7 дена до деня на теста.
Колко са много!!! А после.. ако теста е положителен ще започне едно още по-дълго броене - 270 дни. Опитвам се да запазя неутрална позиция. Припомням си, как предния път след инсемниацията резултатаът беше отрицателен и колко зле се почувствах...Казвам си, че не бива да се навивам прекалено... Но въпреки това вътрешно съм изпълнена с надеждда. Няма страх, няма притеснение. Дори бих казала, че изпитвам радост, изпитвам вътрешна радост !!! Не смея да кажа, че мисля че съм бременна. Нямам никакви по-специални усещания... Освен това, ако се окаже после че не съм?!? ... Не искам да се самозаблуждавам, но истината е, че много силно се надявам... смятам че е много вероятно да съм бременна... И ако не се окаже така..... не зная... Моля се, да имам благодат и се опитвам психически да се приготвя за момента, в който теста може да се окаже отрицателен... Тогава ще ми помогнете да си ближа раните... Но сега....Сега се вълнувам като дете, което ще заминава на пътешествие.. Когато бях малка и предстоеше да пътуваме някъде с нашите вечерта преди отпътуването просто не можех да заспя от вълнение... Искаше ми се да затворя очи и да е вече утре. И сега... хем ми се иска да е вече "утре", хем пък не ми се иска да свърши тази седмица, когато все още съм поне полубременна, така да се каже. Мисля, да започна да се подготвям за изпити за идния месец. Искам да си подготвя курсовата работа по когнитивна психология и да се подготвя за устния при д-р Бостанджиев по психопатология. Записването ми да уча магистратура е едно от най-хубавите и правилни неща, които съм правила. Преподавателите, хората с които се запознах, предметите, които изучаваме - всичко това ме обогати много... Вчера си мислех, колко много искам да се движа в призива си от Бога - да бъда това, за което Той ме е направил. Искам да бъда точно там, за където Той ме е направил и предназначил. Няма по-добро нещо в живота от това да си "влязъл" на точното място, приготвено за тебе - защото там човек е удовлетворен, пълен, благословен.... Чуствам, че мога да дам повече, че мога да направя повече. И макар, че съм много щастлива като съпруга зная, че има още нещо, което ме очаква и не искам да го пропусна.... В известен смисъл винаги съм завиждала мъничко на всички, които от малки си знаят какви искат да станат. Аз никога не съм знаела точно. До сега съм се движила интуитивно и интуицията ми не ме е излъгала. Последното място, където работих преди 10 години, ме обогати изключително много. Някои от хората, с които се свързах тогава продължават да са мои приятели и в известен смисъл фактор в живота ми - шефът ми Емил Греков , Аничка - приятелка и от ученическите години, Галя - моя близка приятелка... Дори със Сашо се запознахме там... Но не съм търсила целенасочено тази работа - тя ме намери. Аз просто отговорих на вътрешното си чувство.... И сега "опипвам" с вътрешните си сетива, дано напипам... Дано да изпълня "горното, от Бога призвание", за да мога спокойно да "вляза в почивката на Господаря Си" Тази сутрин се събудих в 6.00 с болка в гърлото. Направо се стреснах. Веднага се сетих за това, което ми разказа една от жените - в клиниката, как при първото инвитро, което правила, се разболяла и вдигнала температура 40 градуса, и се наложиро да пие антибиотици.... Естествено ембрионите не оцеляли. ...
Не мога да повярвам, като толкова се пазя, как ще ме боли гърлото!!! Може би е от слънчевата баня онзи ден - сигурно ме е духнал вятъра?! Аз още снощи усетих леки наченки, но реших, че си внушавам.. Веднага събудих Сашо. Включих си лампата Биоптрон на гърлото... После станах и се помолих...Премерих си температурата - 36.5, де факто нямам температура. Сашо стана и също се помоли за мен... Сега, два часа по-късно съм доста по-добре. Смятам, че ще ми мине бързо... И никакви слънчеви бани повече - обещавам! Сашенцето замина на работаи а з отворих прозореца да му махна. О, какви аромати - на лято. Мирише на храсти, на цветя.... Свеж утринен коктейл от летни ухания. Разкош! .... Котките се гонят, мъжките се ежат....Слънцето пече... Ех, прекрасен ден!.... Аз днес ще имам доста работа - идва края на месеца и ще трябва да се пообработят фактурите, предстоят плащания и т.н. Днес и утре ще се посветя на работа. Между другото коремчето ми е малко подуто, направо се е опнало, явно от всички хормонални препарати. Вероятно съм задържала и вода. Нарочно не се тегля - няма защо. Ако съм бременна, ще продължа да качвам, ако не -ще ги сваля. Вчера едно момче от нашата църква дойде за малко до нас и още на вратата ми каза, че съм малко наддала:-)) поне в лице - според него.... Малко по-късно един наш приятел ми каза, че му се виждам отслабнала.... Мисля, че определено не съм отслабнала, но не съм и качила - абе това е без значение. Това е за сега. За вас - рано тази сутрин, (в 8.30), Биска от морето! Снощи пак сънувах глупав сън... Намираме се в нещо като хижа, която по големина прилича на училище, но си има стаи. Група сме и е вечер, но идват да ни вземат автобусите, защото си тръгваме. Обаче аз не съм си приготвила багажа, а освен това трябва да сляза и за вечеря, защото после не се знае дали ще има къде да ям. Обаче не успявам да си оправя багажа... а съм и ужасно гладна!!! Опитвам се да натъпча набързо всичко по двата куфара (забележете, че и на сън съм с много багажерии!), обаче все нещо не става както трябва. Чудя се дали да не сляза долу да хапна набързо, но после, ако не успея да си приготвя багажа, ще изпусна автобусите... Ужас - щурам се напред назад, много съм гладна, направо умирам от глад, а този багаж все не мога да го натъпча, зная си че като бързам все нещо не правя както трябва... Ох, и ако изпусна автобуса?!?! Дали да не изтичам долу? Излизам в коридора, но решавам, че столовата е много далече, ще ми отнеме много време да отида, да хапна и да се върна... А и гледам, че много от хората, вече са излезли при автобусите... Връщам се и се защурвам около куфарите, а съм толкова гладна...!!! ....
И се събудих. Глад! представяте ли си какъв кошмар :-))) Като се събудих установих, че съм забравила да изпия и вчера, и предния ден предписаните по 1 таблетка вечер аспирин протект, и малко се притесних, но надявам се да няма последствия...От днес ще го продължа... Просто го бях сложила на друго място, уж за по-удобно.Но ето че съм пропуснала... Освен това вчера говорих с едно от момичетата - тя ми се обади де, и каза, че гърдите я болят и са подути, а при мен няма такива признаци... Зная , че при различните жени е съвсем различно, още повече при инвитро процедурите. След продължително обмисляне на темата и споделяне на проблема с няколко момичета, най-накрая се поуспокоих, като се сетих, че тя е по къс потокол, а аз по дълъг, което значи, че на мен са ми стопирали производството на естествени хормони, а при нея не... Така че това е една допълнителна причина да има разлика. За тези, които се интересуват от протоколите, ето тук има повече инфо за всички видове инвитро протоколи: http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=850&Itemid=21 Както и да е, днес съм решила да се поразтъпча малко, защото без друго ми се налага да отида до аптеката в съседния блок, за да си купя медикаменти (не ги наричам лекарства, защото те не лекуват напрактика). Ще взема малко въздух. От сутринта си правя накакъв план за през деня. Това ми помага да се чувствам ангажирана, и да не се отпускам до степен да ми стане тъпо или да не зная какво да правя. О, щях да забравя, вчера си направих първата кратка слънчева баня на терасата. Беше приятно. Почетох, поседях на слънце.... Сашенцето се върна , отвори си една бира и се присъедини към мене. Много странно, че не ми се пие нито бира, нито вино, нито нищо... и то още откак започнаха стимулациите. Колкото до кафето - д-р Стаменов ми забрани да пия кафе изобщо, и да се ограничавам с шоколада, и колата. Установих с изненада, че спрях кафето без никакъв проблем. А доста обичам аромата на кафе и да го пия всеки ден, макар че никога не съм злоупотребявала с него (за разлика от храната, но и това приключи). Това е за сега. За вас, наживо от Варна - Бистра Иванова! Тази сутрин за първи път откак съм се върнала имам дух да се моля! Сърцето ми е препълнено с хваление и благодарност към Бога!
Откак съм си дошла ми беше не само физически, но и духовно трудно да се моля. Физически поради лежането. А духовно, защото се усещах изцедена. София често ми действа така. Всъщност този град... моля, да ми простите, софиянци, ... но този град е някак бездуховен. Това ми е много чудно, при положение,че е столица, има толкова църкви, и все пак интелектуалния елит на България е концентриран там. Но... има една голяма пустота и цинизъм... И този шопски дух.... На връщане от София си говорихме за това със Сашо и му казах, как преди време известните шопски лафове ми бяха смешни. Но сега вече не са ми смешни. Напротив - зад тях виждам един много голям егоизъм и .... бих казала нахалство, самохвалство, високоумие. и известен цинизъм....Неща, които са ми неприятни . И този дух се усеща много ясно там, навън, в целия град. Затова и дългите ми престои в София често са свързани с едно духовно опустяване. Не им е лесно на моите приятели софиянци. Всъщност те може би трудно усешат това, така както аз не усещам хладността на варненци, за която хората от другите градове казват че усешат. Но важното е, че вече съм добре, чувствам се благословена! Толкова е хубаво когато благодарността към Бога, хвалението, песента, идват от дълбочината на сърцето ни, а не са едно интелектуално упражнение. Мисля си как Бог ме е обградил с милостта си - на мен не ми се налага да ходя на работа след едноседмичен отпуск. Въпреки, че имат право на един месец отпуска много жени не смеят да ползват целия си отпуск след инвитро процедурите, за да не изгубят работата си. А аз мога спокойно да се отпусна, защото няма кой да ме уволни и не ми са налага да правя каквото и да е, което би създало евентуални усложнения! Благодарна съм за това, чувствам се привилигирована. Много искам всичко да бъде наред... Искам да съм брменна, защото сега е момента за мене! Имало е моменти когато не съм искала да имам деца, имало е моменти, когато съм търсила други неща.. Но ето - сега съм готова, мога да се посветя на това. Понякога си казвам - моят живот се движи с около10 години закъснение във всящо отношение. Омъжих се на 30 вместо на 20 и ми дойде желание да имам деца на 40 вместо на 30. Впрочем завърших висше на 28, вместо на 24. Уча магистратура на 41 вместо на 25-26.... То така си е почнало от раждането ми - майка ми ме е родила и тя с 10 години закъснение - на 33 мвесто на 23 :-)))) Какъв живот! Но той следва собствена логика, и мога да кажа, че всичко си е станало на най-подходящото време. Без напъни.... Хм, мисля си че ще умра с 10-20 г. по-късно от очакваното :-))) Дано само да не закъснея за Второто пришествие, това никак няма да е добре ;-)) Здравейте, днес е много много хубав ден.
Започвам да се чувствам все по-добре, пораздвижвам се до мивката и до пералнята, обличам си дрешките и ... настроението е добро! Вчера една моя близка приятелка - Анито ми беше нагости и хубаво си поговорихме. Каза, че моя дневник я е ентусиазирал, за да предприеме стъпки в посока забременяване! Не съм предполагала това, но всъщност съм много щастлива, че някой може да се мотивира за такова хубаво нещо от моите писания:-)) Чувствам се напълно готова да лежа колкото време трябва. Аз вече не само лежа но и съм в полулегнало положение, чета си, ето - пиша и т.н. Трябва да спазвам всички условия, вкл. и лежането, защото тука не става дума само за МОЕТО забременяване. Зад него стоят усилията на толкова много хора, на лекарите, ембриолозите, сестрите,всички тези, които работят до късно, вместо да са при семействата си... Също така много пари, които държавата е отделила, наши лични средства, очаквания на близки, молитвата на много приятели и т.н. Трябва да направя каквото зависи от мене. Другото - Божия дял - Той ще го извърши. Но моето - аз трябва да направя! Днес сина на моята приятелка Галето е абитуриент - ЧЕСТИТО ГАЛЕ! Аз няма да мога да отида, но... ще посетя абитуриентските на другите й двама сина след около 12-ина години. А и Сашо ше отсрами семейството с присъствието си. Скъпи приятели, целувам всички ви! Благодаря ви, че се молите за мене, че ме подкрепяте - има полза и от вашите усилия. Колеги, честит 24 май! Обичам ви! Прадължавам с леженето. Може да се каже, че свиквам. Все по-лесно ми е да лежа....
Като си помисля само, вече е ясно дали има смисъл от това лежане или не!!! Ако ембриончетата са се закрепили, са се закрепили. Ако не - ...не. Само дето ще мога да разбера това на 04-и юни, не по-рано. Пия фолиева киселина, пия таблетки за намаляване на микроконтракциите на матката, сащо така пия таблетки за подобряване на ендометриума, и си слагам глобули прогестерон, а от вчера пия и по една таблетка аспирин протект вечер... Тия всичките ще ги продължа до третия месец. Опитвам се да разбера дали има някаква промяна в мен? Дали нещо в мен е променено?... За сега май нищо не усещам. Някои жени казват, че веднага са разбрали, че са бременни. Аз и първия път като забременях, не помня да съм имала някакви усещания... В момента не усещам абсолютно нищо, освен напрежение в долната част на корема, но ме предупредиха, че е нормално ако имам такова усещане. Нямам и промяна в апетита или нещо подобно. То е още много рано вероятно за това. Но дори ми се яде по-малко, сигурно заради лежането. Добре, че е така, че иначе килограмчетата се трупат тайно. Иначе мисля че не съм качила килограми... Е,може да съм сложила един или два отгоре, но това не си личи май, пък и не ме безпокои. Ще ги сваля бързо...ако не продължа да ги качвам де. Сашо много ми помага - чисти, мие чиниите... Вчера дори го помолих да ги остави аз да ги измия, за да се раздвижа :-)) Зе сега не се безпокоя, нито се тревожа какво ще бъде, какво ще стане, .... но мъничко мисля, за момента когато ще си направя теста... Не бих искала да го преживея тежко, ако резултата е отрицателен....А ако е положителен...?.?..?..? Бог да ми даде благодат да мина през всичко, което предстои. Хм... лежането и чакането ще се окажат май най-трудното нещо.
От два дни лежа. Ставам само за мъничко, за по няколко минути и до компютъра от време на време. Иначе лежа - чета, гледам филми. Трудно ми е дори да се моля, защото при легнало положение, не ми стига въздух. Освен това никога не съм обичала да се излежавам будна, защото започва да ме наболява главата... Реших да не си свалям пижамата, защото така ми е по-лесно да се настроя за лежане. Иначе като се облека и... хуквам нещо да правя. Трудно ми е да си представя, че така ще бъде .... дълго време....месеци??? Ще почакам още ден -два и после ще поизляза малко на разходка в квартала. Днес времето е прерасно и изнесох един шезлонг на терасата, мисля да побродирам малко на въздух. Да видим дали ще ми се отдаде. Оказа се че няма много неща,които да можеш да правиш в легнало или полулегнало положение. Верен е онзи виц дето снахата отговорила на въпроса на свекър си защо пере седнала: "... Ами като не може легнала!" Не може я!. Вече от опит го разбрах. Това е за сега. Ето ме у дома, Дойдох си. Ако не сте пътували легнали в автомобил, да ви кажа че не е най-интересния начин за пътуване.Добре, че поне си поспах, та убих част от времето. Сашо ми беше взел една олекотена завивка, която си подложих, за да омекоти вибрациите. На моменти обаче си друсаше. Все пак д-р Стаменов каза, че деня след трансфера е по-подходящ за пътуване, отколкото някой от следващите дни. Причината за това е, че на третия-четвъртия ден от трансфера ембрионите трябва да се ИМПЛАНТИРАТ в матката. Което значи днес или утре. Затова пътувахме вчера, а днес съм пак в хоризонтално положение. И утре също. А иначе как мина самия трансфер??? Ами след като влязох в инвитро залата, се съблякох на определеното място и облякох традицинното за повода облекло - нещо като дълга риза, която отзад е разрязана отгоре до долу и има връзки за вързване, които естествено никой не вързва, прибрах си косата под нещо като боне, което не ми отива иначе де, и отидох при акушерката - млада и красива акушерка, вероятно по-малка от мен. Тя ми удари една инжекция и зачакахме д-р Стаменов. Там в предверието има голям плосък монитор, на който се вижда какво правят в момента в ембриологоията. По-точно вижда се картина от електронния им микроскоп - с изумително качество! И там пред очите ми видях как в момента една тънка игла засмука едно сперматозоидче и го вкара в яйцеклетката и то започна да мърда в нея!!! ЛЕЛЕ!!!! Това е повече от Дискавъри - всичко става в реално време! Беше ми много интересно да гледам как в момента в нечия яйцеклетка се зараждаше живот!!! След малко дойде Стаменво и ми каза, че сега ще видим моите ембриони на монитора. Обади се по един телефон да ги покажат. И, о ЧУДО!!! Първо единия, с по-малко клетки, и псоле другия!!! АБСОЛЮТНА КРАСОТА!!! Успях да заснема втория с телефона си! Вижте го: Направо хлъцнах! така се развълнувах!!! Великолепна симетрия! Като цвете!
"Много са ти хубави и двата. Трансферираме ги, нали?" - каза д-р Стаменов "О, да, разбира се!" "Добре, заповядай"- каза той и ме покани в една стая, доста по-просторна от кабинета му, в която нямаше силна светлина. Там имаше един доста модерен гинекологичен стол в сиво и бордо. В стаята звучеше много хубава нежна класическа музика....Перфектната атмосфера! Акушерката ми помогна да се настаня. От едно прозорче в страни се подаде един от ембриолозите и даде на доктора една спринцовка с дълга трабичка като накрайник - или нещо такова. Каза ми с усмивка: "Пожелаваме Ви успех!" Аз му се усмихнах и благодарих, и той затвори прозорчето! Всичко трая няколко минутки. Доктора постави ембрионите в матката (не ме питайте как точно), докато акушерката помагаше с ехографа, като го плъзгаше по корема ми. Казах на доктор Стаменов: "Благодаря Ви доккторе!" А той ми отгвори: "Не, ние трябва да ти благодарим!" Накрая докато гледаше монитора Стаменов каза на акушерката: "Гледай, невероятно е, как се движат един към друг! Направо изумително!" Бях изумена, че този човек след толкова много инвитро процедури все още се впечатлява от необяснимостта и божествеността на творението. Той помага нещо да стане, но това нещо си има свой собствен път, свой собствен живот, без който никой лекар не може нищо да направи. И наистина момента беше напълно божествен!!! Оставиха ме да полежа около 20 мин. Лежах развълнувана слушах прекрасната класическа музика и възхвалявах Бога. Бях изпълнена с благодарност и преклонение. Животът е невероятен! Не разбирам, как е възможно да има лекари, които да се докосват до микроскопичната вселена на човешкото тяло и да остават безразлични към нейната божественост?!?! После се видяхме с доктора след около час и ми изписа рецепта. Забрани ми да пия кафе и каза, че имам много добри шансове, защото ембрионите са хубави и добре се развиват. Писле изчаках Сашенцето да ме прибере, като му разказах всичко това. Сега се надявам тези два ембриона да се имплантират здраво в мене и да започнат да растат - двете човечета! След две седмици - на 04-и юни трябва да си направя кръвен тест и... да видя резултата. |
Categories
All
Archives
November 2016
|