Днес имах разговор с една моя приятелка с бебче на около месец. Както и при мен се случи в болницата не са й дали нормални насоки за кърменето. И понеже зърната са се разранили и тя като мен е започнала смесено хранене. Бебчето се оказа обаче с пилорна стеноза и в момента са след операция в болницата. Няма да коментирам всички мъчения на бебето с абокати и др.неща, думата ми е за кърменето. Понеже бебето не може да суче в момента, тя се изцежда. Но са й казали, че по-добре да не му дава кърма стояла в шишенце час или два, а по-добре да му дава адаптирано мляко. За мен това е голяма глупост - като че ли кърмата може да бъде по-лоша от АМ. ПРи това всеки знае че кърмата може да стои 8 часа без проблем, а в хладилник - съвсем няма проблем. Възмутена съм че препоръчват за бебенцето АМ СЛЕД ОПЕРАЦЯ, при положение ча майката има кърма. А кърмата й естествено намалява заради стреса в болницата и това, че не кърми ефективно. Посъветвах я често да се изцежда, за да задържи нивото на кърмата и да не й спре евентуално. Но тя ми каза че в краят на краищата нямало проблем - ако трябва на АМ ще бъде бебето.
Ето това искам да коментирам. Да, ако се налага, ако няма друг начин, АМ е все пак вариант. Но искам да кажа на всички бъдещи майчета: Скъпи майки, позитивите на кърменето не се състоят само в качествата на кърмата. Да, тя е изключително ценна храна. НАЙ-ДОБРАТА, най-чистата храна която можете да намерите за детето си. Освен това обаче тя е МНОГО ПОВЕЧЕ. Кърмещата майка не се безпокои колко е изяло детето й. То винаги е яло точно колко му се иска. Кърмата винаги е с подходящ състав - независимо то възрастта на детето. Можете да сте сигурни, че в кърмата има всички нужни съставки, витамини и прочие вещества, за да расте вашето детенце здраво. Няма друго по-добра храна за вашето дете - дори да е БИО или ЕКО или каквато и да е там. Давайте му и друга храна, но го кърмете!!! Всички знаят за противоболестното действие на кърмата. Да, така е, и това е не без значение. ( Е , има и други фактори, като средата, ваксинирането, наследствените болести и т.н. НО кърмата е най-доброто имуностимулиращо средство - при това не струва нищо.) Освен това кърмата е с вас навсякъде - ултра удобен начин за хранене. Няма притеснения където и по което време на деня да отидете. Дори да не сте взели твърда храна, гърдите ви са винаги с вас. Когато на бебето му растат зъбки и му е дискомфортно, вашите гърди ще са неговата утеха. Ако го боли нещо друго сученето ще го успокои, защото в кърмата има болкоуспокояващи съставки. Така че и вие ще си спестите някоя и друга безсънна нощ. Когато отрасне и се движи много, моментите на кърменето ще са вашите нежни близки мигове с детето, когато ще можете да го галите и гушкате, да го милвате, а то да е притихнало във вас. Ако нямате вода под ръка - няма проблем. Вашето мляко е добро за утоляване на жаждата. Ако детето не иска да се прибира отвън, и е все още доста малко за да му обяснявате защо трябва да сте си у дома, просто му предложете възможността да суче и тоще заприпка към дома. Ако не иска да си ляга вечер или на обяд, предложете му да суче - винаги ще иска и ще заспи много бързо, особено ако му е време и е уморено. По всяко време и винаги кърменето е прекрасно и предлага огромни предимства пред което и да е друго хранене, именно защото не е просто хранене. При това е БЕЗПЛАТНО! Не го пропускайте! Не го оставяйте настрана! Скъпи майки, кърмете децата си! Ако имате проблеми с кърменето, както аз имах в началото, има специалисти по кърменето - доброволци, ще ги намерите в сайта на Ла Лече Лига. Обадете им се и потърсете помощ.
0 Comments
Към момента Гошето, който вчера стана на 1 годинка и 10 месеца продължава основно да се храни с кърма. Имам предвид че по-голямата част от храната, която поема мисля, че е кърма. Суче сутрин, после ако не закуси пак към 10.00. Иначе за закуска яде попарка, или неща като просо, или нещо от този род със сирене, масло и мед.
На обяд хапва нещо, по негово желание - кремсупа от моите прекрасни кремсупички, или пълнена сурова пиперка със сирене, или кисело млеко или плодово пюре. Понякога просто иска да си легне и следователно суче, защото за сега заспива докато суче. След обедния сън пак посуква. После след обяд като излезем навън почти никога не иска да суче ,но пък хапва неща, които съм приготвиля - банан, орехи, други плодове, или някаква кифличка, пълнена пиперка със сирене (много ги обича) и неща от този род. Гледам да не му давам солети, бисквити и т.н. Не че не яде, но гледам да не е всекидневно. Също избягвам кремчета от нишесте и всякакви други ненужни но калорични нещица. Защото Гошето без друго си е с бузки. Пък и за какво да го тъпча с нишесте? Вечер сяда с нас на масата. И сам решава какво ще яде. Често иска да опитва от повечето неща, но сам оси избира какво му харесва. Забелязвам, че обича да се храни разделно. Примерно яде маслинки, после преминава на салата, после на хляб или рибка. Но не обича да ги смесва. Иска да пробва и виното и ракията. Да си призная веднъж много ми досади и му дадох да пробва ракията, та се опари и поплака , но от тогава не е искал повече ракия. На лягане пак суче за заспиване. Нощно време ако го тормозят зъбките суче 3-4 пъти. Иначе се случва да се събуди 1-2 пъти и да суче. Та ,така я караме за сега с храненето. Кърмата е супер храна - явно! Като гледам Гошето как се развива - и физически и умствено. Освен това не боледува за сега, благодаря на Бога! Има много здрава мускулатура, и стабилна костна система, ако мога да съдя за това от цялостната му двигателна активност. Чувствам се като супер жена, защото доставям супер храна :-)) И много да изпишеш – няма смисъл.
Човек се е научил да забравя, каквото го е спряло върху листа. Но ти пиши. Каквото и да става. И много да говориш – ще изчезне сред хорското безмълвие и врява. Спасение са думите. И бездна. Но говори. Каквото и да става. И много да си мислил – полза няма - не всичко само с разум се решава. Ала сърцето е наивно и се мами, та…помисли. Каквото и да става. И много да си вярвал – ще те лъжат, дори да те ласкаят с чест и слава. Към раните ти тръни да превържат, ти вярвай пак. Каквото и да става. И много да обичаш – ще нагарча, че всяка сладост с времето презрява. Но ти обичай – въпреки, макар, че - със всеки дъх. Каквото и да става. / автор: Христина Мачикян / ДНес си направих собственоръчно хубав домашен регенериращ крем. Става лесно, бързо, не е скъп и най-важното - няма химия!
Ето рецептата: Вземате 20-25 гр. пчелен восък. (продава се в магазините за мед и медени продукти) Разтопявате го на водна баня за няколко минути - той става течен. Добавяте в него 20-30 гр. зехтин екстра върджън и разбърквате. Става хомогенна течна маса. Добявате 20 капки арганово или бадемово масло. Накрая 2 капки етерично масло по избор. Накрая го изсипвате в бурканче и готово! То изстива и се втвърдява. След което когато искате да се намажете гребвате мъничко с лъжичка, размазвате между дланите (той се разтапя) и намазвате от шията към лицето. Ако ви се стори, че е прекалено твърд и трудно се разтапя в дланите, просто го разтворете отново на водна баня и добавете още малко зехтин. Крема става и за ръце, а също установих че е чудесен за устни. Нашето Гошенце влезна в бебешкия пубертет точно след като навърши една годинка и девет месеца. Почти внезапно започна да употребява думичката НЕ. Докато преди всичко беше ДА, сега започна почти на всичко да казва първо НЕ. Е, поне неговото НЕ не е съвсем категорично, защото не е НЕ, а е НЯ! Обаче последните дни все повече го втвърдява към едно чисто НЕ. Често когато му предлагам нещо, което желае първо казва НЕ, и след като аз кажа: "Добре, не!" той си променя мнението: "Да, да!" Не е само НЕ-то обаче. Гошенцето има строго определени "процедури" за това, как се прави определено нещо. Например задължително когато си ляга иска да е със спалното чувалче. Когато му давам да хапне или дори да опита нещо, трябва да сме на масата в хола, където обикновено му давам сутрешните и следобедните закуски. Може да искам да му дам да пробвам само лъжичка, но това трябва да се извърши имено на определеното място. Аз му подавам лъжичката а той ми посочва с изпънат показалец посоката "ХОЛ" и тръгва натам като се обръща да види дали върву след него. Сяда на дивана и така приема да опита храната или да хапне. Вчера бяхме на площадката и се качи на една от тези люлки дето са като везни - седна от едната страна, а аз от другата натискам с ръка надолу. След малко реших да обърна ръцете и да се преместя от другата страна, че се уморих. А Гошето се развика НЕ, не, не. "Какво бе, Гоше, с другата ръка ли да те люлея?" "Да, да!" Сменям ръцете, а Гошето се ухилва . доволен е! Ама-ха! Нещата трябва да си имат ред - така де! Случва се Гошето да реши че нещо ще е еди си как. Например онзи ден искаше да си легне на обяд с домашните пантофки, които са като обувчици от полар. Опитах да го убедя да ги свали, но не! Той настояваше да си легне с тях. Така че се приспахме с пантофи и после ги свалих. Като цяло съм решила да не му се вързвам - ще го оставям да си прави каквото си е наумил, стига това да не е в разрез със здравето му и някои основни правила за у дома и за навън. Например няма да му дам да ходи бос по теракота повече от 5 минути. Или пък да излезе по пижама навън - зима е.Също не бих му позволила да рисува по мебелите, нито да си играе с ножовете. Общо взето неща от този порядък. Но гледам в 98 % от случаите да го карам на убеждаване и съвсем спокойно. Слава на Бога почти не ми се налага да се налагам със сила. Гошето е сговорчив и има здрав разум. Не ми е ясно какво схваща от моите обяснение, но явно доста добре ме разбира. Защото обикновено се договаряме както трябва. Напоследък много се разхождаме с тортинетката Мини Микро със седалка. Гошето се придвижва изумително бързо с нея.И ми е приятно да тръгнем по тротоара - аз с количката, той с тортинетката и така за половин час сме до центъра. Междувремено разглеждам магазините, хапваме нещо и си общуваме. Изкарваме си чудесно. Дори - няма да повярвате - научих Гошката да разпознава светофара. Значи спираме на ръба на тротоара. Аз му посочвам червеното човече отсреща и му казвам: - Гошенце, виждаш ли червеното човече, дето свети на светофара? (той знае какво е светофар) - Да!- ентусиазирано отговаря той. - Като свети червеното човече чакаме. После като светне зеленото човече ще тръгнем. Нали ме разбра? И така - чакаме. А като светне зеленото пак го питам: - Виждаш ли Гошенце, светна зеленото човече - тръгваме! - ДА!, Да, да, да!!!! - Бързо, бързо, бързо карай, да пресечем, че идват коли.Хайде, бързо карай! Аз бутам количката, а Гошката бърза с тортинетката да пресече като повтаря: - Кола... кола ,кола, кола... А вчера му дадох задача: - Гоше, като светне зеленото човече ми кажи, мамо, за да пресечем, чу ли? Нали разбра, като светне зеленото ми се обади! Като светна зеленото човече Гошката го посочис изпъната ръчичка и показалец и извика със силен глас: - Атя! - което значи нещо като "ето, светна!" - Браво Гогушленце, точно така, хайде да пресечем! И се спуснахме по шосето. Когато сме у дома, понякога става по-напечено, защото се налага да измислям занимания за Гошката. Има два-три различни пъзела, с които се занимава с удоволствие. Сега у нас е хит и една къщичка с дупки - формички, в които трябва да се вкара съответния елемент. Много чу харесва на Гошето. За моя изненада запомни коя форма е елипса, коя е месечинка... още от първия път!!!! АЗ се изненадах Но пък формите като шестоъгълник и трапец го затрудняват. У дома също така кара тортинетка, свири на ксилофон - с двете ръце, хихи...Но най-обича да е качен на столчето до мен и да ме гледа като готвя или мия чиниите. Когато сме навън се разбираме прекрасно, Гошето ме слуша много, аз също го слушам когато иска нещо и мога да му го позволя. Благодаря на Бога, такива неща като тръшкане, крещене и прочие не са ми се случвали. Само от време на време някоя друга дъгичка в количката или като го взема на ръце за да го "изнеса" от някъде. Но това се случва доста рядко. Наистина си общувам с Гошето като с голям човек - с уважение, с търпение, с обяснения. Не се поставям в позиция:" Ще стане на моето, защото аз така казвам." МНого ми харесва да си общувам с него по начина по който го правя, защото виждам чудесни плодове от това. Първо той ми се противи много по-малко, второ - не се караме, трето - той ми има доверие... Е ,нещата не са идеални. Но са близо до идеалното.Наистина Гошето е чудно, прекрасно дете! Снощи в леглото казах на Сашо, че Гошенцето е истински шедьовър! И това е истина! Не мога да сипредставя по-хармонични и прекрасни отношения между родители и дете! Съвършено е... А това е първата рисунка на Гошето с пастели, които му купих онзи ден. МНого ги харесва.( Колата и светофара са мое дело.) Толкова съм развълнувана - днес Гошенцето за първи път ме целуна.
Тъкмо се бяха прибрали с татко му от разходка. Бяха правили състезание - Сашо с детската количка, а Гошето с неговия си кракомобил. После ходили на моторите да ги разглеждат и изобщо добре се бяха разходили... Сашо се излегна на дивана и говореше по телефона, а Гошето сучеше. Обикновено когато суче аз го галя по главичката и му говоря - не че трябва, но не мога да се стърпя: - Гошенце, ти моето агънце ли си, мамо? - Хмммм - отговаря Гошето, сучейки; това "Хммммм" го измънква усмихвайки се и поглеждайки ме. Като една гугутка е! - Ти моето ангелче ли си? - Хмммм - щастливо измънква той - Ти моето пиленце ли си? А, маменце? - Хмммм - пак се усмихва сучейки Гошката - Ти моето бебуше ли си? Моето детенце ли си Гошенце? - Хмммм - продължава Гогето. ....Ахххххх!!! Този наш диалог! Толкова са ми мили тези моменти! Има нещо много нежно и лично в тях! И така и днес, говорим си, и изведнъж Гошето спира да суче, изправя се на коленца, гушва ме и ... допира устнички до едната ми буза,а... после и до другата.... ЦЕЛУВА МЕ! - Ай, Гошенце, ти целуваш ли ме, мамо, ах сладкия ми! - занареждах аз в блаженство. А той...с едни червени бузки, с леко замаян поглед, и ме поглежда свенливо - да, целунал ме е! - Саше, Гошето ме целуна, не можа да видиш!!!! - викам на Сашо А Гошката отново се навежда и ме целува отново по двете бузи! - О, Гошенце, прекрасно детенце! Обичам те, маменце! - казвам на Гошенцето А той си поляга и пак започва да суче. По-късно вечерта отново ме целуна. А когато го помолих да покаже на татко си как ме е цункал по-рано отново го направи. Допира малкото си носле и устнички в страните ми! Душица! А когато стана време за лягане се развихрихме - Сашо пусна някакво готино парче от 90-те по ТВ и се разтанцувахме с Гошката. Аз импровизирам а той играе неговия танц - тоест върти се в кръг, и от време на време размахва ръчички в опит да ме имитира. След 10 -на минути реших да поседна, но гошето не ме оставя - дърпа ме за ръката и иска още да танцуваме. Така изкарахме 20-30 минути. Големи танци паднаха. Ама и аз се раздадох де! Гошето падна няколко пъти, понеже му се завиваше свят. А аз пробвах да го науча на някое и друго приклякане и движения с ръчички - да разнообрази танца си! Ех, голяма веселба падна! А малко по-късно щастливо си легна и заспа на минутата. Прекрасно е, прекрасно е! СКъпи приятели, преди няколко дни Сашо ходи до София по работи и посети и Фонда, за да вземе нашите документи. Помните, че пуснахме молба за отлагане на процедурата по инвитрото с няколко месеца. И д-р Лалев ни еше казал да отидем за документите си октомври-ноември.
И ето ни - с карт бланш за второто инвитро. Малко се развълнувах и малко се притесних. До сега някакси все едно нямах срок. Просто изчаквах нещо с неопределен срок. От 07 ноември вече имам точно определен срок, в който трябва да се включа - 1 година! Часовникът тиктака. До другия ноември трябва да съм влязла в процедура.... До края на идния октомври трябва да са ми сложили блокираща инжекция.... Продължавам да се колебая ту искам второ бебе, ту се боя... Притеснявам се дали ще успея да отбия Гошката навреме... Зная, че звучи странно отстрани, но той много разчита на сученето. За сега не е готов да бъде отбит - категорично. Надявам се до 6-8 месеца да му поникнат всички зъбки и да е готов да приключи със сученето. Все пак на две годинки и половина ще е... Ще проверя и дали мога да вляза в процедура без да е отбит, въпреки че 100 % ще ми спре кърмата... Ох, какво е правя...не зная още. Но се надявам нещата да се развият от самосебе си. И възнамерявам в следващите 6 месеца да не се тормозя. ПРедавам всичко на Господ, и вярвам, че той ще нареди нещата по най-лекия и правилен начин. Впрочем откривам тема "план ВТОРО БЕБЕ", в която ще попълвам нещата свързани с това мое второ инвитро - подготвка, процедура и всичко, както първия път. Напоследък Гошето целенасочено набира информация за предметите около себе си. Притова организирано :-)
Например идва при мен когато готвя, качва се на стола гледа ме една минута какво правя и започва: - Тюва? - посочва с малкото си пръстче дъската за рязане. - Това е дъска - отговарям - Тюва? - посочва тенджерата - Това е тенджера, Гошка. - Тюва? - посочва солницата - Солница. Сол-ни-ца! Гошката ме поглежда хитро и се усмихва с едно сладко: "Хм!" ПРави пауза и пак: - Тюва? - посочва кутията за хляб - Кутия за хляб. Кутия за хляб, Гошенце.... След като задоволи любопитството си, Гошето отива по свои си работи. Или просто остава при мен "да ми помага". На следващия ден ме вика след себе си. - Къде бе Гошенце? - питам Води ме в килера. И отново започва. - Тюва? - Това е дъска за гладене. - Тюва? - Чекмедже. - Тюва? - Прахосмукачка..... И така. Човека се учи. Още не може да изговаря думите, но съм убедена, че му влизат в ума, защото после когато ги употребя и го попитам къде е "въпросното нещо", обикновено ми показва веднага кое е или къде е. Понеже знае вече посоките - ляво и дясно, и забелязвам, че познава някои от цветовете, за което не съм го учила специално, се чудя, кога да започна да правя проби с буквите. Мисля, че още е малок рано, но като че ли на две годинки ще мога да започна да го уча на буквите. Харесва ми идеята, че може да се научи рано да чете, защото това ще открие пред него един огромен свят - този на книгите. Аз самата чета от три годишна - научи ме една миля наша съседка, учителка. На три и половина вече четях на ум и в следващите години буквално поглъщах огромно количество книги. Книгите разширяват ума и въображението, и за изключително полезни за развитието на личността. Затова ще се радвам Гошката да чете повече. Към момента не проявява интерес към филмчета. Аз не му и пускам де. Само с книжки го занимавам, което естествено изисква моето присъствие. Но... какво да се прави, ще трябва да пожертвам лично време. Предпочитам сега да пожертвам малко време с него, отколкото да го държа пред телевизора и да си отгледам едно малко зомби. За филмчета ще има време винаги. Лесните неща лесно се постигат. Така че, по-добре да възпитам у него любов към книгите, а ... за това е нужно моето време. Впрочем след увлечението му по каталозите за коли и мотори, интереса му към книжките с приказки отново се появи. Отново почнахме да четем. Сега обаче той иска да посочва картинките и да ги назоваваме - кое какво е. Е, първо четем, после пък назоваваме картинките и така... |
Categories
All
Archives
November 2016
|