Моята приятелка Борчето, която чела предния ми постинг ми каза, че явно съм попаднала на турски Haagies. Тя е купувала за нейната Яна Huggies от Метро и не били нито твърди нито толкова груби, като нашите. Така, че явно има турски и оригинални.
Иначе тя ми сподели за Libero, които аз не съм ползвала, че били страхотни. Каза, че отначало може да ти се видят малко по-плътни, обаче когато ги сложиш на бебето, те не променят дебелината си , дори след като са пълни с пиши. Това ме заинтригува и ще взема да купя и аз един пакет да ги пробвам. И от други места съм чувала за Libero, че били най-качествените.
0 Comments
Реших да споделя няколко реда относно памперсите. В началото доста се чудех какви памперси да купя и ми се наложи на принципа "проба-грешка" да опитам кои са най-удобни за моето бебе. Ето моя опит с няколко марки:
Pumpers Active Baby са най-комфортните за бебето палперси. Те са тънки, меки и достатъчно свободни да не спират движенията му. В същото време попиват достатъчно много. Huggies - пробвах ги по препоръка на моя приятелка, която беше много доволна от тях, защото не изпускали акито на кръста.Купих един пакет. Наистина са изключително стабилни. НЕ пропуска ако към кръста на бебчето, защото на кръста имат 4-5 реда тънки ластичета, които фактически спират акото да отиде на дрешките. Недостатъка им е обаче, че са сравнително по плътни и "твърди". Ластичето на кръста според мен не е много комфортно особено за през лятото, а най-неудобното според мен е твърдата лента отпред на коремчето, където са залепят лепките. Не зная защо са я направила така твърда, но опира на пъпчето и когато бебето седи му се "впива" в коремчето. Cam baby - препоръча ми ги една майка - били по кройка като памперс, само дето били по-евтини. Купих един пакет. Не съм доволна. Наистина са меки, но не колкото Pumpers. По-скоро са много подобни, да не кажа същите , като Molfix. Осевн това най-големия недостатък е, че когато бебето е пишкало повече от самия памперс към кожичката на бебето излизат парченца гел и то доста. Стана ми много неприятно когато ги видях върху кожичката на детето. Освен това повърхността на палперса се нищи на конци, които остават по дрехите или попадат по ръчичките на бебето, чаршафите и прочие. Не ги препоръчвам, макар да са доста по-евтини. Molfix - също съм пробвала един пакет. Плътни са почти като Huggie. Попиват много пиш. Ластичетата на крачетата са стабилни и НЕ пропускат ако, дори когато е много изобилно. Също така на кръста - не са с ластик, но го опасват добре и рядко изпускат ако. Мога да ги препоръчам на драго сърце. Последно купих Pumpers Sleep and Play - нещо не съм много доволна - изпускат ми пишето. Снощи Гогето се намокри. Като обобщение мога да кажа следното: На този етап аз съм решила да си купувам Pumpers Active Baby и Molfix. Pumpers Active Baby ги слагам на Гогето през деня, когато не очаквам да ака и нощно време, защото той през нощта никога не ака. Избирам тях, защото са много комфортни, според мен за него са най- най- удобни. А когато очаквам акане слагам Molfix, защото те са стабилни и ще предпазят дрешките от изцапване. Надявам се да съм ви била полезна с тази информация. This is your new blog post. Click here and start typing, or drag in elements from the top bar.
Хора, не знаех че съществува такова петно?!?!?
ГОЛЯМО, ТИХООКЕАНСКО петно от БУКЛУК!!!!! Моля ви прочетете този материал: Имате ли представа къде отиват всички пластмасови дреболии, от които поради една или друга причина вече не се нуждаете? Вероятно ще кажете сметището, но наскоро приключило експериментално пътуване със самоделен сал през Тихия океан доказа, че пластмасите все по-често се озовават в големите световни водоеми, отколкото в земни сметища. Пластмасова супа от боклуци, която покрива район с размери два пъти по-големи от тези на Съединените щати, расте тревожно бързо в Тихия океан. Огромната маса от отпадъци - на практика най-голямото сметище в света - е задържана заедно благодарение на подводни океански течения. С тях „супата" от отпадъци плава на огромна територия, която започва на около 500 морски мили (925 километра) от бреговете на Калифорния, през северния Тих океан, минава покрай Хавай и стига почти до Япония. Спиралата, която поначало представлява океанско течение вследствие на определени климатични условия, се образува там където малко хора пътуват – на хиляда мили на запад от Сан Франциско и на толкова северно от Хавай. Течението увлича в себе си сметта и отломките, изхвърляни от кораби и нефтени платформи, но най-вече тези идващи от сушата и ги концентрира в едно състояние, което запознатите наричат "пластмасова супа". Противно на масовото схващане, че става въпрос за образувал се остров със солидна повърхност, името на феномена отразява нестабилния му характер, както и факта, че 80% от боклука има синтетичен характер. Чарлз Муур, американският океанограф, открил „Голямото тихоокеанско боклучено петно" или „боклучения водовъртеж", смята, че в региона плават около сто милиона тона отпадъци. Директорът на изследователския отдел в основаната от Муур Фондация за морски проучвания „Алгалита", Маркус Ериксен, казва: „Първоначалната идея, която имаха хората, беше, че това е като остров от пластмаса, върху който човек почти може да си ходи. Но това не е така. Става въпрос за пластмасова супа - безгранична вечно движеща се територия с двойно по-големи размери от САЩ." Друг океанограф, Къртис Ебесмайер, следи натрупването на пластмаса в моретата от повече от петнайсет години. Той оприличава „боклучения водовъртеж" на живо същество: „Прилича на голямо животно без каишка. Когато се приближи до земя, както понякога се случва в хавайския архипелаг, резултатите са драматични - огромни плажни ивици, затрупани с конфети от пластмаса и найлон," казва той. В момента океанската вода изобилства на пластмасови частици за сметка на естествения планктон. Откритието не изненада "Гринпийс", които и преди твърдяха, че съотношението между масата на планктона и отпадъците в "супата" е едно към шест. Но защо това да е важно, би попитал някой? Синтетичните отпадъци променят облика на екосистемите поради бавното си разграждане, а когато всъщност започнат да се разграждат те отделят различни токсини. Благодарение на слънчевата светлина полиетилените се натрошават на малки парчета както всяка стара пластмаса "изгаря" под влияние на UV-лъчите. Малките парченца задушават морската флора и фауна, които в крайна сметка се озовават на нашата трапеза. Всичко изхвърлено от човека – от евтини запалки за еднократна употреба и капачки до спринцовки и четки за зъби – образува плътен нанос, невидим единствено за сателитите, но измамна храна за много видове. Мореплавателите на "Джънк" свидетелстват за разкъсани птици от подобна "храна". Повече от милион морски птици и над 100 хил. морски бозайници годишно загиват от замърсените води, съобщава британският в. "Индипендънт", позовавайки се на данни на Програмата за защита на околната среда на ООН."Тихоокеанската супа" обаче не е изолиран случай. Сайтът spectatornews.com цитира изследване на холандски учени, според което само в Северно море има над 600 хил. тона отпадъци. Засега единственото, което човечеството може да направи е да ограничи употребата и изхвърлянето на пластмаси."Океанът е в упадък от всякъде", заявява Муур пред в. "Сан Франциско кроникъл", "Прилича на тоалетна, на която не може да й бъде пусната водата. Не можеш да извадиш пластмасовите частици от океана. Можеш да спреш да ги изхвърляш там". Модерните пластмаси са толкова дълготрайни, че в тихоокеанското сметище са намирани предмети на възраст повече от половин век. „Всяко парченце пластмаса, произведено през последните петдесет години и попаднало в океана, все още си е там," казва Тон Андради, химик в института „Изследователски триъгълник" в САЩ. Пластмасите съставят около деветдесет процента от целия боклук, който плава в океаните. По оценка на ООН в доклад от 2006 година, във всяка квадратна морска миля се намират 46 хиляди парчета плаваща пластмаса. Но вредата не е само за морския свят - бавно въртящата се в кръг маса боклуци представлява риск и за човешкото здраве, казва доктор Ериксен. Стотици милиони миниатюрни пластмасови топчици - суровият материал, с който работи синтетичната индустрия, се губят или се разпиляват всяка година и накрая се озовават в океаните. Те действат като малки химически гъби, които привличат всякакви изхвърлени от човешкото производство химикали, като въглеводороди и пестициди, след което влизат в хранителната верига, изядени от морските животни. „Всичко, което отива в океана, отива в тези животни, а накрая и в чинията в собствената ви кухня," заключва Ериксен. Скоро, след 5 дни, Гогето става на 9 месеца и започва 10-и.
Той започва да ме изненадва всеки ден. От скоро започна системно да отваря чекмеджетата, като постепенно разширява обсега си на действие. Днес за първи път реши да извади каквото може от едно чекмедже на бюрото ми докато го държах на колене и чатих с една ръка на компютъра. Вади и хвърля на земята. Продължава да шета с проходилката из къщи. Лети с нея нагоре -надолу! Все още не е започнал да пълзи. И сигурно никога няма да пълзи. Странно е, че му е по-лесно да се изправи на две крачета, отколкото да застане на коленца и ръчички и да запълзи. Много често прави опити да се изправя - къде успешни, къде не. Разбира думи като: виж, ела, не, давай, чакай, тука... Разнообрази и говора си: ънда, амва, абля, ва, мба, дя и други подобни. Гогето е изключително чувствителен по отношение на езика на тялото. Разпознава за секунда израженията ми. Понякога, когато ми е тъжно или съм ядосана и той ме погледне, веднага личицето му става сериозно и ме гледа с поглед пълен с тревожност и въпроси. В такива моменти аз му се усмихвам и отново неговото личице се отпуска и ми се усмихва с широко отворена усмивка. Също така е много чувствителен към звуци. Реагира и на най-малки шумове. А интонациите на гласа ми ги различава също както израженията ми. С акото продължаваме да не се разбираме - проблемите си остават. Но на тази тема не ми се пише. В момента преживяваме и първата си хрема - времето е много променливо. И аз го обличах, събличах, преобличах...не винаги съвсем подходящо. И това е резултата - запушено носле. Но няма температура и се надявам до 4-5 дни да мине. За сега само го третирам с лампата на Цептер Биоптрон. И така - Гогето расте. Вече е МНОГО тежък!!! Сигурно е 12 кг. Великан - и на ръст, не само на тегло. Често хората в първия момент мислят че е на годинка. А той и носи дрехи за годинка. В тази връзка - гълба вече ме боли почти постояно - не е остра болка, по скоро лека постоянна болка по целия гръбнак. Добре че си имам хипсита!! Иначе е абсурд да го пренасям. У дома се налага да го премествам или да го гушкам, да го нося от тук до там... А навън също често иска да го гушкам. Но като че у дома повече се натоварвам, защото не си слагам хипсита и ми тежи повече когат Гогето е прекрасен! Когато го гледам, прегръщам и целувам цялото ми същество ликува. Изпълвам се с умиление, нежност, с любов. Виждам как бързо минава времето и се чудя кога ли ще стане голям, дълго или бавно ще ми се стори времето? Понякога си мисля и пресмятам - когато той е на 30, ние ще сме на 70, когато той е на 40, ние ще сме на 80... Изпитвам някаква мъничка вина, че ще го оставим толкова млад сам. Но...има деца, които остават сирачета съвсем малки. Надявам се да го подготвим и... дай Божа да не е сам на този свят. Ще съм щастлива, когато си отида, ако той има дом, семейство, деца... А да даде Бог и брат или сестра. Сашо пък отиде в командировка във Влас. Вече повече от 7 дни отсъства. Това е комай най-дългото ни разделяне откак сме женени. Ето защо относно нашите взаимоотношения ще ви пиша като си дойде и попрактикувам съветите, които споделих с вас малко по-напред в блога. Всъщност преди да замине имах на разположение два дни, в които веднага започнах да използвам това, да си променя говоренето, да го посрещам на вратата и да намирам други теми на разговор. Имаше незабавен ефект. Започнах да търся възможност да се сближа и с други майки на бебета. За сега не твърде успешно. Но все пак взаимоотношения не се градят за един ден. Много ми се иска да си намеря сродни души - не просто момичета, с които да прекарваме някакво време. Ще се помоля на Господ да ме свържи с подходящи майчета, и бебета, които да са добри приятелчета на Гогето. Хранително поведение на детето от месец на месец
1 месец Хранене. Храненето е изключително кърмене, на поискване, хаотично. Бебето може да прекарва много време на гърдата, да посуква в течение на 1-1,5 часа. Нуждае се от кърмене по време на сън. Съвместният сън с майката в съчетание с безгрижното непрестанно посукване на гърдата предизвиква у бебето чувството за безопасност, нужно му за формиране на пълнценна уравновесена психика. 2 месеца Хранене. Храненето е изключително кърмене, на поискване. Бебето засега суче хаотично, без изразен режим. Кърменията, необходими на бебето за психоемоционален комфорт, могат да са през интервал 40 минути – 3,5 часа. От тях 3-5 са нощните кърмения и 8-20 дневните, от които средно 5-7 са пълноценни хранения. Бебето по правило има нужда от задължително кърмене преди да заспи и по време на събуждането. Дейност на храносмилателната и отделителната система. Остават оригванията, честата дефекация (от 3 до 6-7 пъти дневно) и честото уриниране (на всеки 15-20 минути). От тази възраст бебето е способно да остане сухо, докато спи, и да се събуди, за да го изходят [в руската система педагогическото захранване често се съчетава с т.нар. изхождане - детето се гледа без пелени и памперси, майката следи сигналите и помага на детето да се изходи в леген]. Понякога стават и бели, но тенденцията вече е ясна: контролирано или не уриниране. Акането може да е както често (5-8 пъти), така и рядко (1-2 пъти) дневно и дори през ден. От този момент бебето изцяло контролира дефекацията и ака единствено в легенчето. Взаимоотношения на майката и детето по време на кърменето. На тази възраст бебето се чувства едно цяло с майка си. Затова то се стреми към постоянен контакт с нея и дълго време е на ръце. Ясно забележимо е, че то не е способно да отдели своето "аз" от личността на майката. Детето се чувства комфортно, когато е у някого и заедно с него участва във всички дейности. Докато е при майка си, детето не изисква особено внимание към себе си, спокойно и търпеливо се отнася към всички премествания и промени на позата и наблюдава случващото се наоколо. То напомня за себе си само тогава, когато почувства дискомфорт или някаква потребност. Като се освободи от дискомфорта и удовлетвори нуждите си, то отново освобождава вниманието на възрастния за другите му ангажименти. По такъв начин, намирайки се постоянно при майка си, детето получава информация за външния свят и се запознава с различните понятия. 3 месеца Хранене. Установява се режим на храненията, те са общо 6-8 през деня и 2-4 през нощта. Запазват се честите сукания, но нуждата от тях се появява по-рядко. Може да се появи дълга нощна пауза между храненията, например 5 часа, но това се случва рядко. Много по-често нощната пауза между кърменията е 2,5-3,5 часа. На тази възраст тялото на кърмачето се закръгля и става пълно. Дейност на храносмилателната система. При бебето се регулира дефекацията във вид на кремообразна маса. Появява се всекидневно приблизително по едно и също време. Периодично изхожданията се появяват по-рядко: не всеки ден, а веднъж на 2-3 дни. Това е нормално явление, характерно за изключително кърмените деца. В този случай детето няма нужда от клизми и разхлабителни средства. Взаимоотношения на майката и детето по време на кърменето. Бебето започва да проявява търпение: може мъничко да почака, докато майка му извади гърдата, вземе го на ръце и т.н. Но търпението на детето все още е за кратко. Като цяло тримесечните деца са весели, спокойни и общителни независимо от типа темперамент. На тази възраст настъпва приятният момент, когато бебето по време на кърменето обхваща с ръчички майчината гръд, което е много приятно за майката. 4 месеца Хранене. Храненето остава изключително кърмене без въвеждане на вода и каквито и да било други храни. Бебето започва да суче забележимо по-рядко и си изгражда доста точен режим на храненията. На тази възраст изхожданията могат да са 1 път на 2-4 дни, което е нормално явление при изключителното кърмене. От тази възраст при определени обстоятелства е възможно въвеждането на други храни. Взаимоотношения на майката и детето по време на кърменето. Бебето започва да притиска гърдата с венците си, предизвиквайки чувство на болка. Това е първото действие на детето, насочено към отделяне на своето "аз" от "аз"-а на майката. Дискомфортът на майката, нейното поведение и даже викът дават на детето да разбере, че майката и то не са едно и също - те чувстват различно и се държат различно. 5 месеца Хранене и дейност на храносмилателната система. На тази възраст при бебетата има 6-8 дневни кърмения и 2-3 нощни. Детето, което майката взима със себе си на масата, може да започне да проявява активен интерес към водата и храната на възрастните, посяга към лъжицата, чинията или чашата на майка си, настоява и на него да му дадат да опита това, което се яде и пие. Може да му позволите да направи това, като му дадете да близне всички хранителни продукти, които се употребяват в семейството. Ако детето проявява активен хранителен интерес, значи е дошло време за първите педагогически захранвания. 6 месеца Хранене. Храненесто остава кърмене, но започва въвеждането на педагогическо захранване. Променя се режимът на храненията. Най-активното сукане се концентрира през последните 2-3 часа преди събуждането от нощния сън. Периодът на дневното бодърстване на бебето условно може да се раздели на 2 периода: сутрешен, когато насукалото се през нощта бебе рядко търси гърдата, и вечерен, когато суканията стават много чести. Като цяло може да има 6-8 дневни кърмения и 3-4 нощни. Това е възрастта, в която започва запознаването с храната на възрастните и въвеждането на педагогическото захранване. У детето се появява активен хранителен интерес, който представлява желанието да опита храната, която ядат възрастните. Засега детето няма нужда да се храни, на него му е напълно достатъчно майчиното мляко. То само се запознава с новата храна, адаптира се към нея. Затова появата на активен хранителен интерес не тябва да се тълкува като признак, че кърмата не достига и бебето е гладно. Просто у бебето се е породила нуждата да се запознае с новите продукти, които се употребяват в семейството. Взаимоотношения на майката и детето по време на кърмене. По време на кърменето бебето започва да притиска с ръчички майка си, все едно се оттласква от нея (опознаване на телесните възможности и начало на отделянето на своето "аз" от "аз"-а на майката). 7 месеца Хранене. Запазва се кърменето с педагогическо захранване. Бебето активно опитва всичко от масата на възрастните и през деня може непрекъснато да плюнчи геврек, парченце ябълка, бисквита и т.н. Режимът на храненията остава същият: 5-7 дневни и 2-4 нощни. Дейност на храносмилателната система. Във връзка с активното запознаване с новата храна изхожданията при бебето са веднъж дневно или през ден. Това по правило става в определено време - сутрин или вечер. Взаимоотношения на майката и детето по време на кърменето. Настъпва поредният етап на отделяне на своето "аз" и бебето започва по време на кърменето да хапе гърдата. 8 месеца Хранене и дейност на храносмилателната система. Променя се режимът на храненията. Тъй като бебето проявява висока двигателна активност и е много заето да изучава заобикалящото го пространство, през деня то забравя да суче. Във връзка с това броят на дневните кърмения може да намалее до 4-6. Бебето компенсира намаляването на дневните кърмения за сметка на увеличаване на честотата и продължителността на нощните до 2-5 пъти. На тази възраст може да се въведе първото хранене, т.е. да се допълни едно от дневните кърмения с друга храна. Такова смесено хранене винаги трябва да започва или да завършва с кърмене. Стомашно-чревният тракт на детето още не може да се справи самостоятелно с новата храна. Майчиното мляко му помага да усвои храната, доставяйки му необходимите за това ферменти. Кърменето помага при усвояването на новите хранителни продукти и облекчава прехода на детето към новата храна. Взаимоотношения на майката и детето по време на кърменето. Бебето може да започне да щипе (по-конкретно гърдите на майката), ако не го е правило по-рано, продължавайки процеса на отделяне на собственото си "аз" от майката. В процеса на това осъзнаване то прави опити самостоятелно да намери гърдата и да я извади, когато почувства нужда да суче. 9 месеца Хранене и дейност на храносмилателната система. На тази възраст едно от дневните кърмения може да се допълва с друга храна, както и през предишния месец. Освен това у бебето може да се породи нужда постоянно да дъвче. Свързано е с това, че сега активно се развива дъвкателният му апарат (зъбите и челюстите) и за пълноценното им развитие е необходимо повишено дъвкателно натоварване. Затова на бебето трябва редовно да се дават да дъвче парченца твърда ябълка, сухари, твърди гевречета и т.н. 10 месеца Хранене и дейност на храносмилателната система. На тази възраст при детето могат да зачестят суканията. През деня това са 4-6 пълноценни кърмения и приблизително още толкова сукания по различни поводи. През нощта присъстват 2-4 кърмения, при това по-активно бебето започва да суче на разсъмване. През деня то постоянно нещо дъвче и опитва храна от масата, когато се хранят възрастните. Взаимоотношения на майката и детето по време на кърменето. Продължава процесът на отделяне на личността на детето от личността на майката. Бебето започва да се отнася по-свободно към процеса на кърменето. Сега то не само самостоятелно търси, но и вади гърдата, повдигайки блузата на майката или разтваряйки деколтето й. По време на кърменето бебето може с ръка да вади гърдата от устата си и да я пъха обратно, също така произволно да променя позата, както реши. Сега то може да суче от най-невероятни положения. 11 месеца Хранене и дейност на храносмилателната система. Детето продължава активно да пробва всичко на масата. На тази възраст то може да има 1-2 пълноценни хранения, които също трябва да завършват с кърмене. Намалява броят на пълноценните дневни кърмения (3-4), но се появяват повече кратковременни сукания и се запазват активните нощни кърмения преди събуждането в периода между 4 и 8 часа сутринта. 12 месеца Хранене. Режимът на хранене и сън остава неизменен. Храненето е предимно кърмене и друга храна 1-2 пъти дневно. При това бебето често суче и постоянно опитва други храни, без обаче да се нахрани дори и с продукт, който му е харесал. След една годинка След първата година бебетата започват да се хранят активно. Около 1 година и 3 месеца те вече ядат не само в съответствие със своя режим, но се присъединяват към всеки член на семейството, който сяда да яде. На около 1 година и 4-5 месеца бебетата започват активно да пият вода. Освен това те си прокарват храната с вода, като в процеса на храненето многократно пият вода. Още една особеност: децата не могат да изядат порцията си седнали спокойно на масата. Те поглъщат храната в движение. Това изглежда така: майката седи и се храни, а детето притичва, взема парченце от храната и бяга, после го гълта и отново притичва при майка си за следващата порция. Бебето се отнася много свободно към майчината гърда. Много често то притичва при майка си и суче буквално стоешком, на крак. То може да се покатери на ръцете на майка си и да посуче и по-дълго, а може да посуче няколко секунди и да продължи да тича по собствените си работи. Ако взаимоотношенията между майката и бебето са много доброжелателни, ако достъпът до гърдата е безпрепятствен, детето вижда в майчината гръд и майчината прегръдка пълна и гарантирана защита от всички беди и нещастия. Затова, ако падне, обидят го или го ухапе оса (дори!) за успокоение му е достатъчно да посуче от гърдата, за да забрави за всички нещастия. Основният период за кърмене през денонощието се премества през нощта. Най-активният период на сукането е времето между 4 и 8 часа сутринта. През деня кърменето се състои основно от кратки посуквания. Пълноценни кърмения през деня има 1-2 и по правило те са свързани със слагането на детето да спи и със събуждането от дневния и от нощния сън. Отбиване Оптималният физиологичен период за отбиване е от 1 година и 3 месеца до 2 години и 6 месеца. При майката постепенно протича инволуция на лактацията, променя се качеството на млякото, а при детето намалява нуждата от абсолютна защита, кърмата постепенно се замества от друга храна и настъпва моментът, когато майката вече е готова "да избяга" от детето, а детето вече не се и нуждае толкова от сукането. Преди момента на раздялата настъпва период на изключително активно сукане, което буквално изтощава майката. След това детето малко се успокоява и настъпва моментът на раздялата. Интересното е, че моментът на прощаване с гърдата се преживява по-емоционално от майката, отколкото от детето. Тя много съжалява, че сега между нея и бебето вече няма толкова тясна връзка, че то повече не се нуждае от нея толкова много, колкото по време на кърменето. Посочените данни са взети от учебника за подготовка на консултанти по кърмене, автори Ж. В. Цареградская и Е. М. Фатеева, рецензенти В. А. Таболин - ръководител на катедрата по детски болести на педиатричен факултет №2 на Руския медицински университет, академик на РАМН; И. М. Воронцов - доктор на медицинските науки, професор. Отделно данните са публикувани в сп. "Наш малыш" в януарския брой на 2000 г. Лилия Казакова - автор. Оригиналната статия е на адрес http://www.mamka.spb.ru/art5.htm Радина Велчева: Като човек с репродуктивен проблем имам правото да бъда родител
Здравейте,
През деня когато си разсъждавам се сещам за толкова много неща, които искам да споделя тук. А когато седна вечер пред компютъра често се чудя откъде да започна и какво съм искала да кажа... Вчера си мислех, че преди да се роди Гогето смятах, че ние като семейство ще имаме предимство пред другите, които се женят и си раждат веднага дечица, защото със Сашо имаме голям стаж като двойка. И нещата помежду ни са улегнали. Смятах че ще си живеем тримата в хармония. Изобщо представях си една идеална картинка. Сега обаче се чудя дали това, че сме живели толкова дълго само двамата без деца всъщност е повече минус, отколкото плюс. В младите семейства, където веднагасе ражда дете, хората от самото начало си свикват да са си трима или четирима. Ролите на хората в такова семейство се нагаждат в движение и се напасват директно към бройката 3 или 4 члена в сем. При нас е съвсем различно. Ролите ни са установени. Ние сме се удряли като два ръбати камъка 12 години и сме се позагладили, страните ни са се ошлайфали една в друга и сме се напаснали доста добре. Изведнъж се появява едно човече, което променя всичко. Приоритети, планове, начини на забавление, интимност, отговорности, л Между двата гладки камъка е влезнало ново камъче и сега наново те трябва да се ошлайфат едни в други. Отново трябва да намират своето място, да свикват с новото попълнение, да се учат да бъдат трима. Трябва да призная, че това ми е по-трудно отколкото гледането на детето. Често мисля и разсъждавам относно собствените си роптания и неудовлетвореност - права ли съм? Не искам ли твърде много? Често ми се струва че Сашо трябва да прави повече и се чувствам постояно недоволна, че основната тежест по гледането на детето е върху мен. Да, признавам, че Сашо осигурява средствата, но бих искала повече да се грижи за Гогето "собственоръчно" като си е у дома, не само да си играе с него. Преминаваме наистина през криза. И двамата станахме на нож - решени че "така не може да продължава". Всеки със собствените си доводи.... Но дълбоко в себе си усещам, че поне част от нещата които Сашо ми казва са резонни. Понякога аз съм твърде изискваща, мога да стигна дори до свръх протектиране, което естествено той не ми позволява и с право. След поредната битка помежду ни реших да се помоля на Господ. Зная си, че само Той ще ми реши проблемите, но понякога не ми се ще да се смирявам - трудно е. Та, помолих се! А както се сещате когато човек се смири пред Бога, разрешаването на проблема му не е далеко. И така съвсем скоро като отговор в главата ми дойдоха няколко точки, които да следвам. Ето какво ми "прошепна" Господ: 1. Промени начина си на говорене. Наистина и аз забелязах, че съм започнала една порочна практика в говоренето си. ПРеди НИЕ означаваше Аз и САШО. Сега забелязвам, че НИЕ значи АЗ и ГОГО. Това не е добре. Защото създава лагер на "аз и детето" срещу "него". Също така често забелязвам, че започвам да говоря на Сашо през детето - например: "А! Кой си дойде от работа, татко ли?" вместо "Саше, радвам се че си дойде от работа!" или "Хайде да оставим татко да поспи" вместо "Ще те оставя още малко да поспиш". Има нещо неправилно в този начин на говорене, защото всъщност така се оказва, че аз не говоря на Сашо а на детето. Затова диалога с него се изгубва. Определено съм решена да променя говоренето си. 2. Започни отново да посрещаш съпруга си от работа на вратата и да го целуваш. Преди правех това задължително. Сашо толкова беше свикнал да го посрещам така, че веднъж когато не го направих, влезе в стаята и ме попита да не се е случило нещо. Сега обаче не тичам да го посрещам. Просто той си влиза. Или когато го посрещам съм винаги с Гогето и не правя опити да го целуна. Реших да започна отново да го изпращам И посрещам от работа на вратата и да го целувам. 3. Намери си други теми на разговор със Сашо освен за детето. Осъзнавам, че прекалено много говоря за детето. И се дразня ако Сашо не се включва активно в този разговор. Наистина моя ден е изцяло ангажиран и изконсумиран от Гогето. Но аз не бива да забравям, че съм И СЪПРУГА. Затова съм решила да намирам повече други теми за разговор освен за бебето. Преди ни беше много хубаво да си говорим, да си обсъждаме различни неща. А сега като че всичко се изчерпва с бебето. Ще се постарая да започна да гледам повече настрани и да търся интересни теми за разговори, които могат да бъдат интересни и на Сашо. Защото си спомням че ми е било досадно когато моите приятелки които имат деца, са ме занимавали само с теми за децата. 4. Направи си такава организация, че да можеш отново да започнеш да тренираш - поне 20 мин. на ден. Това ще те накара да се чувстваш много по-добре не само физически а и ще ти помогне да си по-спокойна и удовлетворена, че имаш някакво време за себе си. Както винаги Господ удря право в центъра. Дълбоко в себе си разбирам, че тези наглед простички, семпли съвета са инструменти за това, да намеря отново път към сърцето на мъжа си. Споделих проблемите си и с една приятелка с 4 деца, която ми даде още три добри съвета. Да се събирам с други майки с деца, за да не занимавам мъжа си толкова много с бебешки въпроси. Да намирам време само за мъжа си, билото когато бебето спи. А също така да не изисквам от мъжа си да прави нещата точно така, както аз си ги представям - защото е възможно да има повече от един начин да се правят нещата. И така въоръжена с всички тези съвети мисля, че мога да започна да спечелвам отново войната за семейното щастие. Разбира се ще се изисква търпение и смирение, но... всъщност това е вечното условие за успех. Ще ви държа в течение. Имам да пиша доста, а времето ми е съвсем кратко. Но искам да ви разкажа как мина посещението ми във Фонда за асистирана репродукция.
Както знаете бяхме в София тримата с Гого. И естествено една от целите ми бе да отида във Фонда, за да си взема документите. Ако си спомняте, бях си подала документите скоро след като родих, за втори опит инвитро. Пуснах и Молба за предсрочно разглеждане, защото наближавах 42 години. Две седмици по-късно ми се обадиха че съм одобрена. Както знаете след като някой си вземе заповедта от Фонда, разполага с 6 месеца, за да направи опит инвитро - не повече. Затова аз отново написах Молба и писмо до д-р Лалев и до Обществения съвет, като ги молех да ми позволят да си получа заповедта с 8 месеца закъснение, за да мога да се възстановя от предната бременност и от секциото. Направих си следната сметка, че от септември до март месец 2012 има 6 месеца точно, а тогава аз навършвам така или иначе 43. Благодаря на Бога, д-р Лалев и Обществения Фонд ми разрешиха да направя това. След като наскоро обсъдих и с д-р Димов ходенето в София заедно решихме, че няма защо да отлагам повече. И така - ето ме във Фонда. Качвам се на 11 етаж и отивам право в стаята на д-р Лалев, чукам и влизам: - Добър ден, д-р Лалев, идвам да си взема заповедта за инвитро процедура. - Кое време е? - напреко ме попита доктора. - Ъ.ъ.ъ.... не ви разбрах? - Ами по кое време идвате за заповедта? Не ви ли казаха, че заповеди се дават до 12.00 на обяд?! - пораздразнено ме попита той. - Ами... не, аз... не съм се обаждала скоро тук... Може ли да ви обясня? Аз съм от Варна и понеже сме тук с мъжа ми, исках да... - Аха, значи идвате в София по друга работа и ей така, между другото да прескочите и до Фонда? - Не, , не е така.... - заоправдавах се аз - вижте, аз имам един опит инвитро, успешен, и понеже искаме още едно дете, бяхме подали документи втори, но много бързо ме удобрихте и.... - аз на две-на три му разказах всичко... - Добре, добре - кажете си номера? Ами сега???? Съвсем бях забравила да си взема номера - не ми беше дошло наум, че ще ми трябва. - О!!! Ами аз... съмго забравила.... На кого мога да се обадя - заразсъждавах на глас - ами... на никого. Няма кой да ми го каже. Не можете ли по ЕГН? - Не, не може по ЕГН. - Ами тогава... ще дойда друг път... - промълвих примирено. Все пак аз си бях виновна, че не се обадих и че си бях забравила номера. - Не, не. Идете в 36 стая. Там ще ви го дадат. Зарадвах се че доктора не ме отряза съвсем и хукнах към стая 36. Там ме посрещна една дама, много приятна, на около 60 години. Заразказвах и моята сага и за какво съм при нея. И така започна едно търсене на моите документи. Тя и помощничката й, първо не пропсунаха да ми напомнят, че съм отишла в неподходящо време. Извиних се, и обясних, че не съм съобразила да се обадя и да проверя работното време и ако трябва ще дойда в друг ден. Те обаче бяха любезни да не ме отпратят, а започнаха да търсят, като ми задаваха въпроси: - Вие бременна ли бяхте, когато ви се обадихме? - Не, бях родила вече. - Ама как така? Кога точно ви се обадихме? - Не помня но вероятно на втория, третия месец след раждането. - И защо не сте дошли да си ги вземете тогава? Отново разказах защо... - И къде е писмото, носите ли копие? - Не, мислех че е при вас. Аз исках да ми пратите писмен отговор имено за това, да не стане недоразумение. - Да бе ,как не, знаете ли с колко хора работим тук? Колко документи преглеждаме? Работим са 13 000 жени. Идват всякакви. Някои и едно благодаря не казват. Аз разбирам че са притеснени, но може малко по-любезно. Като им се обадим само с Да, отговарят. Вие от къде сте? - От Варна. - А там пък са... ужасно неучтиви. Варненци са ужасни. Толкова невъзпитани хора не съм срещала. . Ачи..... съжалявам... не мога да изкупя греховете на всички варненци... - поусмихнах се смутено - От Варна са всички от голямото добро утро. Много, много невъзпитани хора. - Ама то това май е вече симптом на по-големите градове , не само на Варна - опитах да защитя поне малко варненци. - Не не! Другите са много по-учтиви. - Е, мъжа ми е от София поне... - сконфузено се поизвиних аз В този дух продължихме 10-ина минути, като през това време търсеха документите ми. Накрая ги откриха в една папка със "странни случаи". През това време жената беше поомекнала малко. Защото видя че не съм като "другите варненци". Е, срещна поне една учтива варненнка. Освен това забелязах, че на шкафа висеше снимка на мотео Гоге. И казах : - Ето, това е моето бебе - Гогето. И както винаги Гогето стопи леда. - О, това ли е? Много сладко бебенце. - Да , много е сладък! - При д-р Лалев има ли снимки. Той все се оплаква, че на него не му пращат. - Да, трябва да има, защото пратих три снимки. - Да ви е живо и здраво! И втория опит да ви е успешен! Атмосферата почти се разведри. - Хайде сега да отидем при доктора. Запътихме се почти тичешком към кабинета на д-р Лалев. - За къде тичате? - чухме гласа му по коридора,. Кой знае защо той се появи зад нас. Влязохме заедно в кабинета. - Д-р Лалев, имаме снимка на момченцето на Бистра. - Ами аз защо нямам снимки? - войствено попита доктора - Ето, имате, това съм аз с бебето, а това е той самичък - посочих нашите снимки на таблото на доктора. - А, добре, добре, щом имам, добре! - Ами аз ви оставям - каза служителката и излезе. Доктора отвори файла ми. Разгледа документите и попита: - И защо искате да си ги вземете? - Ами... защото... така или иначе след 6 месеца навършвам 43 и до тогава трябва да съм започнала втория опит. Това ще е последния ми шанс и опит. - Ама вие така ще загубите цели 6 месеца, което е безмислено... Схванах, че има нещо, което аз не разбирам, а доктора не доизказва. - Какво имате в предвид като ми казвате това? - Ами вие сте си подали молба за разглеждане на документите с предимство - нещо, което вече отпадна. - Отпадна ли? - Отпадна, защото по новия правилник, жените могат ДА ПОДАВАТ ДОКУМЕНТИТЕ СИ ДОКАТО НАВЪРШАТ 43 години - Така ли?!?! - Да. така! Трябваха ми 2-3 секунди да осмисля информацията и осъзнах, че доктора най-добре ще ми каже какво да направя. - Доктор Лалев, вие какво ме съветвате да направя? Доктора се облегна назад видимо доволен , че може да ми даде своя съвет. - Съветвам ви следното: Вие сте номер 11 840. Сега се разглеждат номерата окол 10 000. Така че аз ви казвам да си оставите документите във Фонда, да си вървят по канален ред. Така редът ви ще дойде някъде около месец март. И след като си ги вземете ще имате на разположение 6 месеца от там нататък за да направите опит. - О, докторе, много ви благодаря! Това е страхотна новина! По-добре ще е и за мен, и за бебето, защото ще има време да поотрасне мъничко!.... Ами, добре, щом казвате, нека да направим така! - ОК. Да отидем при колежките да оставим документите ви. Станахме и бързо отидохме отново в 36 стая. Д-р Лалев обясни ситуацията на колежките си. Те се зарадваха. - Ами, чудесно, още по-добре. А аз бях направо щастлива при този развой на събитията. Идваше ми да ги прегърна. - Докторе благодаря Ви! Благодаря и на вас - обърнах се към жените - пак ще се видим като ми дойде реда - Да, много се радваме за Вас, ще се видим като ви се обадим другата година - те се въодушевиха също като мен. Почти се просълзих докато им махах, а русата възрастна дама излезе да ме изпрати чак в коридора. - И да не забравите да следите в нашия сайтза номера си. Там сигурно сме публикували и писмото ви, защото е било благодарс9твено, както сме отбелязали в документите ви. - Така ли? Не зная как е името на сайта ви? - www. far-bg.org - Непремено ще проверя! Довижсдане и благодаря още веднъж. Хукнах към асансьора. Ето така мина моето посещение във Фонда. В краят на краищата съм доволна, защото всичко е добре, когато свършва добер, нали? |
Categories
All
Archives
November 2016
|