Току-що получих едно послание и съм силно развълнувана.
Моя скъпа приятелка, която за жалост е далеч от България имаше наскоро рожден ден. В суматохата покрай Велик ден пропуснах да я поздравя и го направих едва вчера. Ани - моята приятелка от ученическите години, живее в САЩ. Щастливо омъжена, за жалост тя не успя да забременее въпреки трите опита инвитро, които направи в България. Със съпруга си тя често пътува и ходи на разни места по света. Понякога й завиждам, защото много ми се иска да пътешествам. Мечтая си да отида на разни интересни места по света и да видя красотата на Божието творение... Ето какво й писах по случай рождения й ден: "Скъпа Аничка, Честит Рожден Ден! С голямо закъснение те привествам и ти пожелавам да бъдеш много щастлива и да обиколиш света и заради мен! Обичам те, макар че тази година пропуснах да те помздравя на РД, понеже подготвях програма за Великден в църквата и се бях бъгнала :-) Поздрави на Марк!.....Често си мисля за тебе защото всеки ден минаваме покрай майка ти. Понякога я виждам на терасата и дори на Гого му я показвам: "Това е на Анито майка й", а той : "На коя Ани?" "На Анюта, казва му, на нашето Ани!..." Отговора, който получих от моята Аничка ме разтърси: "Благодаря ти, Бисе! Знам, че не си ме забравила и че ме обичаш! :-) Знам, колко си заета и явно ще си все по-заета и в бъдеще...Продължавам да чета блога ти и ти желая да успееш с второто инвитро! Успей и заради мен! Прегръщам те!" УСПЕЙ И ЗАРАДИ МЕН! Тези думи докоснаха нещо дълбоко в мен. Докато пиша в момента и ги преповтарям на ум плача...ОТ очите ми текат сълзи, подсмърчам и вътре в мен нещо се случва. УСПЕЙ И ЗАРАДИ МЕН!.... След прегледа при доктор Димов и след като започнах да пия Трисегуенс-а, изведнъж реалността на този втори опит ме стресна. Въпреки мизерните 3 % вероятност за забременяване, които той ми предсказа, аз имам чувството, че опитам ли - ще забременея! Изведнъж си представих как ще живея с още едно бебе у дома. На 46 съм, няма кой да ми помага, Сашо е на работа цял ден... Как ще ходя до магазина, как ще ми стигат физическите сили да върша всичко, как ще тичам с бебето по ангажиментите с Гого... изобщо ще се справя ли?... Първата вечер след като пих лекарството, споделих всичко това със Сашо и естествено той ме успокои че ще вземем някоя жена да ми помага. Но нещата не са така прости, защото освен физически е нужен и психически ресурс....Бях силно разколебана. Дори изведнъж желанието ми да направя втори опит почти се изпари. Тази сутрин, когато получих посланието на Аничка усетих нещо да се раздвижва в мен. Усетих нейните думи, като думите на толкова много жени - приятелки, познати и непознати, отправени към мен: УСПЕЙ И ЗАРАДИ МЕН! УСПЕЙ И ЗАРАДИ МЕН! Преживяла съм дългите години безплодие. Зная през какво преминават толкова много жени. Вътрешния тормоз, неудовлетворението, срама, чувството за недостатъчност, страховете... Мога ли да се откажа сега, когато имам последен шанс? УСПЕЙ И ЗАРАДИ МЕН! Думите на Аничка бяха като таран в духа ми. Те пробиха над всичките ми притеснения... И усетих силата им, която се превърна в мисия. ДА УСПЕЯ ЗАРАДИ НЕЯ! ДА успея заради всички други, които искат и се опитват, но не успяват!... УСПЕЙ И ЗАРАДИ МЕН! ЩЕ успея Аничка! Ще успея! ПРЕГРЪЩАМ ТЕ!
0 Comments
Миналия месец си правих FSH, което беше 19. Доста висока стойност, което пък значи доста лошо положение с яйчниците. Докато се мотая да си запиша преглед ми дойде и в началото на тази седмица побързах да си взема час за петък - деня в който д-р Димов преглежда във Варна, в ниското тяло до АГ-то.
В 10.30 бях на линия, но доктора закъсня. Чаках го, и през това време си написах няколко въпроса, с които да го посрещна за "добре дошъл". Към 11.00 доктора пристигна на портала. Още като ме видя той разтвори щироко ръце: - Бистра.... здравей! Радвам се много да те видя! - Здравейте, д-р Димов - казах като го прегърнах като стар приятел - и аз се радвам да ви видя! - Хайде ела - тръгна пред мене той към кабинета си Влязохме. - Как си? - Идвам да се консултирам с Вас.... Нося ви снимка на Гого - извадих снимка на Гошето - много красиво дете, най-хубовото, което мих могла да поискам! Благодаря ви много и на Вас и на д-р СТаменов! - Да, прекрасен е, прилича на теб. - Да, прилича на мен като малка. - ....Слушам те!..Какво ще правим? - След известни колебания решихме да пробваме за второ инвитро.... Зная, че шансовете ми не са големи. Но ако не пробавм цял живот ще ме гложди съвестта. Искам да имам второ дете, но се боя дали ще имам сили да го гледам, а и имам пъпна хернийка, от преди... - Няма да те лъжа - на тази възраст шансовете са много малки. - Аз си направих изследване - FSH-то ми е 19. - Виж сега, с това FSH и годините, на които си.... 46 навършени нали?.... практиката показва, че шанса за бременност от инвитро е 3 %. Няма да скрия - мислех си, че е малко повече. - Да, разбирам...Тоест няма да се получат свестни яйцеклетки ли? - Точно така. - Амииии.... аз си мислех, просто да опитам.... То това ще ми е последния опит - то се знае. Мислех, че мога да получа някакви средства по ОБщинската програма поне за стимулациите и... - А, то стимулации няма да се правят! - Така ли? - Да, при тези стойности яйчвиците няма да отговорят добре. - Значи.... естествен цикъл? - Виж, пред тебе пътя е само един. Проследяване на естествен цикъл. И ако се получат добри айцеклетки, и после бластоцити трансферираме.... Колкото за документите, нашите хора в клиниката ще ти помогнат с изготвянето за програмата на Общината... - Ами.... добре! Докторе, аз и без друго се колебая какво да правя, но вижде нека да опитаме, пък ако стане - стане! Поне няма да съжалявам, че не съм опитала. А и на естествен цикъл ще ми е по-евтино :-).... СТига да искате да се заемете с мене! - На тебе не мога да ти откажа по никакъв начин. Но ще трябва да разчитаме на помощ свише за да се получи!... - Аз и без друго на това разчитам усмихнах се. И той се усмихна. - - АМи нека да видя какво е положението с яйчниците. - Ок - казах и се приготвих а преглед. Доктора взе ехографа и ми погледна яйчниците. - Десния не е много добре, няма нищо.... Но левия има потенциал. Вижда се един голям фоликул, който е от преден цикъл и още един.... Добре! - Но представете си че стане, това ще е голяма победа и за Вас и за мен! - казах докато се обличах Доктора взе книжката за резепти: - Ами няма да губим никакво време тогава. Щом ти е шести ден след цикъла ти изписвам Трисекуенс. Това е лекарство, което намалява FSH-то и изважда дълбокия потенциал на яйчниците. Започваш от тази вечер - веднъж вечер се пие. Когато той дойде спираш лекарството и на втория ден от цикъла трябва да те видя. - Добре. Ами.... до скоро докторе! - До скоро! Тръгнах си в отлично настроение. В краят накраищата във цялата тази ситуация може да се случат две неща: или НИЩО или ВСИЧКО. Ако Бог ми даде още едно дете, ще зная че със сигурност това е Неговата воля, и че Той ще ми даде и благодат да се грижа за него. Ако пък не се получи, ще зная, че това е правилното нещо за мен и от тук нататък спокойно ще се наслаждавам на моето прекрасно дете! Тия дни прочетох, че Юлияна Дончева ще има второ дете - на възраст 49 години!
Много се зарадвах, и се ентусиазирах. Вече нали съм над 44, а Гого все още не е отбит... Но сега ,като прочетох за Юлияна си казах - ееее, има време и за мен! Дори по-рано смятам да стане, ако е рекъл Господ! След като дълго се люшках насам-натам в желанията си вече категорично съм сигурна, че искам да имам още едно детенце! Чувствам голямо вълнение, когато мисля да това. Зная, че първите 2-3 години ще са трудни, но мисля, че ще се справя. Дори когато си мисля, че може втория ми опит да е неуспешен изпитвам притеснение. МНого ми се иска да успеем. Чувствам, че така ще бъдем пълни и това е, което е най-доброто за нашето семейство. Доста говоря с Гошенцето напоследък по този въпрос: - Гого, искаш ли да имаш братче? - Да, искам! - Но, трябва да спреш да цокаш, мамо! - Защо? - интересува се той - Защото мама не може да забременее докато цокаш? - Защо? - Защото докато цокаш на мама в коремчето не може да се образува онази клетка от която се ражада бебенцето. - Няма да цокам - решително казава той - Наистина ли? - Да, няма повече да цокам! - Добре, хайде тогава да си легнем, и аз само ще те гушкам, и ще ти чета, а ти ще затвориш очичики и ще спинкаш. - Нееее! - недоволства той - Искам да цокам! - Ама нали току-що каза, че искаш братче и че няма да цокаш. - Искам да цокам! - настоява Гошето И така вървят нашите диалози... Засега неуспешно правя опити да се отбием. Но се надявам, че с много говерене най-накрая сам ще пожелае. И тогава.... Ще имаме още едно бебче! Дано да ми прибави Господ! Отново мислих по въпроса за отбиването и инвитрото.
Опитах се да си представя дали щяхда се колебая да направя втори опит, ако не съществуваше проблема с отбиването на Гого. И отговорът ми беше ДА. НЕщо повече - когато мисля за това ме обзема радост, еуфория и голямо желание! Но и другото е вярно, че не искам да насилвам нещата с Гошката. Досега в отношенията си с него винаги съм поддържала политика на доброволност и ненасилие. Дори когато трябва да забраня нещо, или да се наложа, опитвам да го правя твърдо, но приятелски, с много обяснения защо постъпвам по определения начин. Едно насилствено откъсване от сукането ми се струва в пълен разрез с досегашните ни взаимоотношения. Затова ми е толкова трудно просто да отрежа нещата. Когато мисля за втори опит, повярвайте ми, направо такъв ентусиазъм ме хваща, че аха да полетя! Цялото ми първо инвитро и бременност бяха свързани с такива прекрасни преживявания и емоции, че сякаш съм се пристрастила! Изпитвам истинско вдъхновение, когато мисля за втория си опит! Еми в краят на краищата ако не стане сега, ще стане след година. Естествено годините са ми главния проблем... Но... да не се въртим в кръг! Добре де, поне нещата вече ми се изясниха. Защото имаше момент когато се опитвах да намеря аргументи да не правя второто инвитро. Вече съм на възраст, имам пъпна херния от първата бременност, трябва да си бия инжекции пак, ще ми е трудно да гледам двете деца, финансово ще ни е по-тежко... и прочие. Аргументи имам. Но макара да си ги повтраям, ако трябва да съм честна, те не натежават в сърцето ми. Ще направя още един опит, пък каквото стане. Сега остава само въпроса с отбиването.. Момичета, тази сутрин се събудих сериозно обмисляйки втория си опит. Как да постъпя? По принцип нямам колебания къде да го направя - естествено при д-р Димов и д-р Стаменов.
НО! Запитах се как ще осъществя всичкото голямо пътуване покрай инвитрото заедно с Гошката. Представих си колко много пътувания Варна - Шумен и Варна - София ме чакат, всичкото чакане в клиниката, влизането под упойка, ходенето в лаборатории и т.н... Когато си бях самичка дори ми беше интересно, но сега с него...Просто не знам как ще стане?! Айде за сученето някакси ще го преодолеем, защото като ми спре млякото от блокиращата инжекция той ще-неще ще трябва да се откаже да суче. Но как ще понесе цялото това пътуване?!? Не е малко път. А и всекидневното ходене в клиниката. Трябва да сме навсякъде със Сашо, защото той с друг човек сам не стои - нали не е свикнал, понеже няма кой друг да го гледа... ...Не зная... Честно казано се замислих сериозно върху възможността да пробвам тук - във Варна. Веднага седнах на компа и проверих това-онова. За Александро чух че не работел с Фонда - днес ще проверя дали е така. И ако е вярно?!?!? Тука вече ми е студио Х. Ще поговоря със Сашо - да видим той какво ще каже по въпроса. --------------------------------------- Вече е надвечер. Цял ден мисля по въпроса. Оказа се че Александров май не работи с Фонда. Ще се обадя в клиниката да попитам, но ако е това е истина, ще ми остане варианта при него да направя единствено НА ЕСТЕСТВЕН ЦИКЪЛ - ако решим де. Не мисля, че бих се доверила на друга клиника във Варна. Не съм чула добри отзиви за нито една.... Хм!.... СКъпи приятели, преди няколко дни Сашо ходи до София по работи и посети и Фонда, за да вземе нашите документи. Помните, че пуснахме молба за отлагане на процедурата по инвитрото с няколко месеца. И д-р Лалев ни еше казал да отидем за документите си октомври-ноември.
И ето ни - с карт бланш за второто инвитро. Малко се развълнувах и малко се притесних. До сега някакси все едно нямах срок. Просто изчаквах нещо с неопределен срок. От 07 ноември вече имам точно определен срок, в който трябва да се включа - 1 година! Часовникът тиктака. До другия ноември трябва да съм влязла в процедура.... До края на идния октомври трябва да са ми сложили блокираща инжекция.... Продължавам да се колебая ту искам второ бебе, ту се боя... Притеснявам се дали ще успея да отбия Гошката навреме... Зная, че звучи странно отстрани, но той много разчита на сученето. За сега не е готов да бъде отбит - категорично. Надявам се до 6-8 месеца да му поникнат всички зъбки и да е готов да приключи със сученето. Все пак на две годинки и половина ще е... Ще проверя и дали мога да вляза в процедура без да е отбит, въпреки че 100 % ще ми спре кърмата... Ох, какво е правя...не зная още. Но се надявам нещата да се развият от самосебе си. И възнамерявам в следващите 6 месеца да не се тормозя. ПРедавам всичко на Господ, и вярвам, че той ще нареди нещата по най-лекия и правилен начин. Впрочем откривам тема "план ВТОРО БЕБЕ", в която ще попълвам нещата свързани с това мое второ инвитро - подготвка, процедура и всичко, както първия път. Здравейте,най-накрая се върнахме от Фонда.... и от София.
Какво се случи? На 26 март се запътихме тримата - аз, Сашо и Гогето към сградата на Центъра по Хигиена, където се помещава Фонда за асистирана репродукция. Откровено казано, не се притеснявах почти изобщо - преди това се бях помолила Господ да уреди всичко предварително така, че какъвто и да е отговорът им, то да е най-доброто за нас. Затова бях психически подготвена, че дори да ми откажат удължаване на срока, то това ще е в моя полза. До известна степен дори си мислех, че ако ми откажат, ще ми падне едно бреме от раменете, защото все бях под напрежение относно захранването и отбиването на Гогето. Д-р Лалев, незнайно защо доста ме респектира, защото поне външно изглежда строг и праволинеен. Радина ми беше казала да не се притеснявам от него, защото бил много готин. Каза ми: "Вземи една кутия бонбони и иди - той е много готин, няма от какво да се притесняваш". Но доктора ми взе страха предния път, така че сега си имах едно наум. Последвах съвета на Радинка и взех една кутия бонбони МЕРСИ - все пак беше празник, деня след Благовещение. Между другото по стечение на обстоятелствата Сашо ми беше предложил брак именно на Благовещение, то тогава беше 24 март. Но ние винаги си спомняме за това на самото Благовещение. Иначе се оженихме на Голяма задушница - хаха, само за тогава имаше свободни места в ритуалния дом, а ние бързахме. За ужас на роднините, разбира се! ... Както и да е.... Влязохме всички при д-р Лалев. - Добър ден, д-р Лалев. - Здравейте! - Честит празник, докторе, все така добри вести да носите на всички! - подадох кутията с бонбони. - Какъв празник? - Благовещение, нали беше вчера! - А, да...Слушам ви! - Ами идвам да си взема заповедта... - Номера? - строго и делово запита доктора като седна зад бюрото си. - Ами... аз искам нещо да ви помоля... - пак се разпритесних аз... - Номера? - повтори отново с по-настоятелен тон той, гледайки ме над очилата си. - 11846 Доктора запрелиства едни папки, а аз се чудех как да продължа. - Бистра Христова Иванова? - Да... Той намери името ми и видях как го маркира със зелено. "Ако сега не си отворя устата, ще си тръгна от тук с документите за инвитро в ръка" - си помислих. - Д-р Лалев, искам да ви помоля нещо...Преди година, когато Гошето се роди, аз веднага си пуснах отново документите за втори опит, защото тогава бях на 41, а опити по Фонда се разрешаваха до 42 години. Почти веднага ми се обадиха вашите колежки, защото бях удобрена с предимство. Когато дойдох тук обаче вие ми казахте, че ако искам мога да си оставя документите да вървят по реда си, и да дойда когато си ми излезе номера. Та сега той вече излезе. Обаче детето е все още много малко, едва прохожда, суче още нощем, и... не виждам как мога да направя сега опит за инвитро. Постоянно се налага да го нося, да го вдигам... Исках да Ви попитам дали можете да ми дадете някаква отсрочка?... - Каква? - доктора не се церемони с празни приказки. - Ами.... - направих дълга пауза, просто ми беше много неудобно да кажа каква НАИСТИНА исках. - ами.... честно казано,... бих искала ако е възможно година...? - След година не зная дали аз ще съм тука, и дали ще има Фонд изобщо. - Разбирам.... обаче аз сега и да си взема документите със сигурност няма да предприема нищо - не мога, не съм готова.... - Добре, но пак ви казвам - не мога да гарантирам какво ще е след година. - Да, разбирам това. - Добре тогава. Елате октомври, ноември. Тогава ще си вземете документите и ще имате на разположение още 6 месеца, за да направите опита. - Благодаря Ви докторе! Много ви благодаря! - А този юнак и той ли е инвитро? - Да, и той, от първия опит! - Ей, много си пораснал ти! - щипна доктора по бузката Гошката. Взех Гогето и още веднъж благодарих на д-р Лалев: - Много Ви благодаря още веднъж! - Моля! .... И занесете бонбоните на колежките! - каза той, като ми подаде кутията, която бях донесла. - Добре. - казах объркано и взех кутията - бях малко шашната. Излязохме от кабинета и благодарих на Бога! Занесохме кутията на приятната дама, която е нещо като деловодител и при която бяхме с Гогето и миналия път. Неговата снимка виси на гардероба й. Разбира се тя не го позна - нали е порасъл. Честитих й празника и пожелах все така да се обаждат за добри новини на жени като мен! Няколко минути по-късно напуснахме сградата на Института. Бях доволна. Мисля, че това е максимума, на който мога да се надявам. После навръщане от София минахме, разбира се през Шумен, за да съобщим на нашия доктор новината и да обсъдим как да действаме по-нататък. Но това ще го опиша в следващия постинг, защото времето ни се изчерпа за днес :-)) |
Categories
All
Archives
November 2016
|