Тази сутрин Гого пак се подсети за нашите доктори.
  - Мамо , искам пак видя доткос... доткос.... - опитва се да си спомни името  Гошето
   - Доктор Стаменов ли?
  - Да, доткос Станемов!
  - Добре - казвам и отново отварям Гугъл картинките.
Гого гледа, гледа и пак се обръща към мен:
   - Мамо искам,... искам и ... синия доткос!
   - Доктор Димов ли Гошенце? - сетих се аз, защото доктор Димов е на всички снимки с тъмно синя престилка.
Зареждам нова страница, този път с доктор Димов. Намираме отново и общата ни снимка, която стои в мрежата. Не се харесвам на тази снимка, много съм ошмулена, така да се каже - какво да се прави. Но пък споменът е толкова хубав!

До сега Гошето не познаваше нито д-р Стаменов, нито д-р Димов. Да те го бяха виждали, но той естествено не ги помни. (Д-р Стаменов всъщност го е виждал преди всички други, ако трябва да бъдем точни - първи след ембриолозите :-)) Често  разказвам на Гого как съм го чакала и как съм забременяла с него и как се е родил, споменавала съм  и как двама доктори са ни помогнали, но ми е било трудно да обяснявам подробностите така, че да ме разбере.

Днес обаче се случи нещо, което отново ме развълнува.
Телевизорът беше пуснат случайно на Нова ТВ, когато видях доктор СТаменов да говори. Предаването беше "Темата на Нова" - Клетка живот, а темата - за даряването на яйцеклетки. Казах на Гошето:
    - Гого, това е нашия доктор, мамо, който ни помогна ти да се родиш!
Тези думи приковаха вниманието на Гошката. Той  погледна екрана с блеснали очички.
   - Кой е това? - попита той опитвайки се да си изясни за кого точно говоря.
   - Доктор Стаменов, маменце, този доктор помогна ти да се родиш, пиленце!
  Гого погледа минутка, докато говореше доктора, след което смениха кадъра. А Гошето да протестира:
   - Искам пак доткос  Станемов!
   - Гледай, ей сега пак ще го покажат - му отговорих, защото очаквах, че доктора още ще говори. И наистина след секунди отново дадоха кадри с доктора, който разказваше как жени, получили яйцеклетки изпращат по него малки подаръци за спомен на онези, които са дарили яйцеклетките. И той наистина се вълнуваше докато говореше.
    Гого гледа внимателно цялото предаване, но след няколко минути предаването свърши, а той нададе глас:
   - Искам пак видя доткос Станемов! Искам пак видя!
   - Ела, Гошенце, ей сега ще ти го покажа! - поведох Гошката към компютъра, учудена от интереса, който прояви! Не мислех, че изобщо ще ми обърне внимание, когато му казах, че това е нашия доктор,  а виж го ти! .... Настанихме се на столове пред екрана и написах в Гугъл "д-р Стаменов". Веднага излязоха много снимки на д-р Стаменов  и на д-р Димов. Гогушлето грейна. Започнах да кликвам на снимките една по една - доктор Стаменов с бебе в ръце, доктора с близнаци, доктора на интервю, доктора в кабинета и т.н. Разглеждахме доста снимки. И видяхме симка на д-р Димов.
    - Гошенка, ние имам двама доктори, мамо - доктор Стаменов и доктор Димов. И двамата помогнаха много на мами и тати, за да се родиш ти! Ето го доктор Димов! Виждаш ли? ... Ето го и тук! - започнах да показвам снимки на доктор Димов...И...хоп! - снимка на доктор Димов с мен и с Гошката!!!
   - А, кой е това,  Гого?
  - Мама! - възторжено съобщи Гого
  - И?...
   - Доткос Димов!
   - А това кой е?
   - Гого - вече очарован каза Гошето, гледайки себе си на снимката, когато нямаше още годинка.
  - Искам оти! (Искам още) - започна отново Гошето и разглеждахме още снимки на доктор Димов и после пак на доктор Стаменов!

Междувременно видяхме и една снимка с д-р Сигридов.
   - Гошенц, виж, това е доктор Сигридов. Когато Гешот беше еееееййййй толкова малък - показвам му с пръстите на ръката си - и беше още в коремчето на мама, тогава ходихме при доктор Сигридов и тогава той той гледаше Гошето в корема на мама с един ей такъв апарат - показвам на снимката - и виждахме Гошенцето на ето този екран.
Гошето гледа, слуша... И му е интересно.

Прекрасни снимки! Не че самите снимки са кой знае какви - просто снимки, но гледайки ги отново се изпълних с онези прекрасни чувства, онова страхотно очакване, онова щастие, което изпитвах по време и на самото инвитро и на бременността ми!... Как ми се иска всичко това да се повтори отново! Струва ми се, че това е най-обаятелното време в моя живот - красиво, шеметно, прекрасно!...Вълнувам се когато си го припомня и така ми се иска отново да го преживея!...
  
Гледахме, гледахме... поне 10 минути. Докато Гого каза, че има "пиш". Изключих компютъра с лека носталгия по онези дни и си казах: "Как ми се иска да мога да разкажа всичко това на нашите прекрасни доктори! Иска ми се да им блогадря и да им кажа, че техния труд  е един от най-смислените, защото придава смисъл в живота на стотици жени като мен, запълвайки го с прекрасни създания като моето моменце!"
Кога нямах деца, кога бях бременна, кога момченцето ми стана на 2 г.и 9 м.?!?!
Благодаря ви, наши доктори, обичаме ви!

Ето  снимка на Гого, която му направих докато разглеждахме снимките на компютъра:

За моя голяма радост и облекчение най-накрая има промяна в бащинството на Сашо.
Бях доста отчаяна, както знаете, защото след като бяхме прекрасна двойка толкова години се оказа, че имаме проблеми следкато се роди Гого. Просто Сашето не знаеше как да се занимава с Гого. Мисля, че не му беше интересно от една страна, а от друга страна не знаеше какво да прави с него. Е, едни 10-15 минути все нещо ще се намери, но после наставаше скука и Сашо се заемаше с нещо друго, а Гошето пак при мене тичаше, което естествено ме изнервяше. Като добавим и факта, че Гого не се отделяше от мен... ми идваше в повечко.

Дълго време така се ядосвах на Сашо,затова че цялата тежест по занимаването с Гого е изцяло върху мен, че избухвах по нищожни поводи, бях крива и изобщо нямах никакво желание да му обръщам внимание (което естествено влошаваше нещата).
Имаше момент, в който си мислех, че единствения начин да не бъда непрестанно ядосана на Сашо е да го възприемам не като съпруг, а като любовник: от любовника не очакваш кой знае какво, не и да дели с теб грижите по отглеждането на детето. Очакваш да си прекарате добре и евентуално финансова поддръжка. От съпруга обаче очакваш да бъдете партньори - да си делите тежестите и грижите, да разчиташ на него, да се отделя специално внимание на детето и да го възпитава... Представях си за миг, че Сашо ми е любовник и яда ми отминаваше. Но все пак не мога да си представям цял живот, нали?

В краят на краищата след периодични разговори, караници един ден му казах, че ако смята, че не съм права за нещата, които искам от него по отношение на времето му прекарвано с Гого, то нека да се консултира с някой, на когото има доверие. За щастие имаше под ръка един приятел, който смятам, че му даде добри съвети относно бащинството. Зная само едно от нещата, които му е казал: "Ти трябва сам да решиш да отделяш време на малкия. Никога няма да си достатъчно свободен, за да се занимаваш с него. Ти трябва да решиш да отделяш определена част от времето си да си с него." Дори само това да му е казал, пак е достатъчно. Чудесно е да има един разумен приятел около мъжа ти, когато е нужно.
... И има промяна. В последните две седмици Сашето определено отделя много повече време, което прекарва пълноценно с Гого. Първо от време на време излизат заедно - най-често до Пикадили, където Гого се вози на количка, докато баща му пазарува. А също така до офиса на татко му, където ... не зная какво точно правят, но си прекарват много добре - това си личи по блесналите очичики  на Гошето ,когато се прибират. Също така вече, когато се върне от работа Сашо отделя време за Гошката - когато повече, кога по-малко, но го прави! Боричкат се, или си играят с количките, и Сашо вече не изглежда отегчен! Ура!... Гошето вече много търси татко си - обича да правят нещата "по мъжки", тоест те двамата, без мен.  "Татко, айде къпеме по мъжки! Много хубаво беше!" (Много му е харесало последния път. ) Ако се случи да се облекат почти еднакво - примерно с тъмни джинси и светли блузи, Гошето грейва: "Виж, татко, много приличаме!" Много си приличат - тоест облечени са еднакво! Гошето възнаграждава татко си за усилията, като показва голяма привързаност и обич към него. Радвам се, защото преди Сашо се оплакваше, че Гого не му обръщал внимание! Е, каквото посееш - това ще пожънеш! Сега вече Гошето му обръща мноооого внимание.

Всичко това е прекрасно! Първо, защото така аз мога да свърша това-онова вечер като готвене, чистене , а съответно през деня съм по-спокойно и свободна. Също така съм щастлива, е между Сашо и Гого вече има още по-близки и сърдечни отношения. А крайния ефект от това е... е, сещате се - подобряване на брачните взаимоотншения - разположена съм за интимни приключения. На  това му се казва с един куршум три  заека - детето е щастливо, жената - доволна, мъжа - удовлетворен!