Честит Рожден Ден, д-р Димов!
Багодаря от цялото си сърце за грижите към мен. Бъдете все така сърцат и всеотдаен!
0 Comments
Обадиха ми се от Фонда.
Обади ми се същата служителка, с която говорих първия път. Каза, че са получили снимките, че бебето е много сладко и ми благодари. Каза също, че молбата ми е удовлетворена. Че мога да си взема молбата когато реша в рамките на годината. Но че трябва да направя опита най-късно до навършването на 43-тата ми година. До тук добре! За по-нататък - не съм наясно изобщо какво ще правя. Как ще се развият нещата. Но.... стъпка по стъпка. Пък каквото Господ покаже. Искам да отговоря на коментара на Рина по предишния ми постинг: Здравей Рина, Раждането дори само на едно дете вече е опит да се дърпа дявола за опашката, защото той е ЗА абортите и ПРОТИВ раждането на деца изобщо. дявола е открай човекоубиец и би искал ако може да не се раждат деца изобщо. Наистина мислила съм много относно осиновяванията. Мислила съм през повечето време, докато не сме имали деца... Въпросът не е прост. От една страна е много благородно да отгледаш едно дете и да му дадеш бъдеще. От друга страна съм убедена, че за да го направиш истински е нужно да имаш призвание. Нужно е да имаш едно особено нещо в себе си, което мисля, че .... аз нямам, а още по-малко го има съпруга ми. За да бъда напълно откровена трябва да кажа, че по отношение на децата изпитвам доста ... егоистични чувства. През годините съм ровила доста в интернет, посещавах сайтове, където се обсъждаха тези въпроси, с тайната надежда, че някакси ще ми дойде силата, желанието и смелостта да пристъпя към това решение. Говоря в единствено число, защото мисля ,че както решението за осиновяване е на двамата съпрузи, така и всеки от тях трябва да реши за себе си. То е нещо като женитбата... Та, влизах и четох доста.... Често се случваше да вляза в сайтове , където жени, които пишеха, че не искат да осиновят циганчета, бяха буквално оплювани. Казваха им, че са егоисти, че не искат да дадат любов на едно дете, а мислят само за себе си и т.н. Е, аз също не мога и не искам да осиновявам циганче. А на моите години не мога да се надявм да взема българче до 3 години. С по-голямо дете не зная дали бих могла да се справя... Странно е, че никой не коментира мотивите на останалите родители да си имат деца. Не мисля, че мотивите на всички забременели спонтанно са напълно алтруистични. Смятам, че мотивацията да станеш родител е изтъкана от множество различни подтици и инстинкти, и много от тях просто са егоистични.... За себе си мога да кажа че не съм намирала смелост да пристъпя към осиновяване. Нито желание. Още повече съпруга ми. Той винаги е повтарял че ще имаме наше дете.... Познавам жени и мъже, които са с широки, истиниски, бащински сърца. Много от тях отглеждат деца от домовете. Онзи ден например ми се повреди хладилника. Повиках техник, който се оказа приемен родител. До сега с жена си са отгледали 4 деца. Имат си и две свои. Може би не е случайно защото приемната грижа като че ли повече ме интересува. Мисля, че след време бихме могли да се погрижим за някое дете. Но никога не сме мислили сериозно да осиновим. Съжалявам, че домовете са пълни с изоставени деца. Наистина бих взела дете, но това дете, което аз поискам. Не ми допада начина по който държавата днес действа, според нея в интерес на детето. Лично аз не съм убедена, че мга всеотдайно да се грижа за ВСЯКО дете, или за КОЕ ДА Е дете. Наистина с грижите по детето любовта се увеличава. Това го виждам с моето собствено дете. Но детето изисква много жертви - напрактика целия ти живот! И аз се страхувам.... Имам още да пиша по темата, защото ме вълнува, но в момента не мога, защото държа бебето с една ръка, боли го коремчето... Обадиха ми се от Фонда за асистирана репродукция че съм удобрена, да отида да си взема заповедта на 22 април.... Ами сега? Зачудих се какво да правя?! Не очаквах, че ще са толкова експедитивни, макар възрастта ми да е гранична... Знаете че съм 11 840 номер, но ми се обадиха наистина почти веднага след подаването на документите. Също така са се обадили на моя близка приятелка, която си ги беше подала лятото на 2010, и през април навърши 42 г. така че - действат!
Обаче аз какво да правя? Пуснах съобщение на Димов, звъннах му, обаче не можах да се свържа. Зачудих се как да постъпя и се сетих че мога да звънна на Радина. Та тя ме посъветва, да пусна една молба до д-р Лалев, директора на Фонда, в която да обясня цялата ситуация - че съм родила едно дете по Фонда, и че е било родено със секцио, поради което трябва да изчакам поне 1.5 г. преди забременяването. Затова молбата ми е да ми отложат връчването на заповедта с няколко месеца. Между другото Радина ми каза, че се обсъжда възможността срока за започване на Инвитро процедура след връчване на заповедта да се усължи от 6 месеца, както беше до сега, на 1 г. Това ще е много добре, защото тия 6 м. минават много бързо и когато на човек му се налага да си прави да речем някакви допълнителни неща, както при мен с НК клетките, тогава за малко може да се размине с 6-те месеца. И така написах молба, описах всичко и приложих наши снимки, защоторазбрах, че д-рЛалов също си имал табло с инвитро бебета. Вчера изпратих молбата по куриер, а утре ще я получат. И чакам отговор.... Всъщност мен не ме устройва какъвто и да е срок, но така или иначе ще опитам да отлагам докато мога. Ако ми я връчат декември, пак през март ТРЯБВА да започна, защото първата инжекция трябва да се бие преди да навърша 43 г.... Как ще стане това?! Само Господ знае. Нужна ми е поне още половин година, за да е безопасно за мен... Но в краята на краищата, ако Господ е рекъл, ще стане. Начини винаги може да се намерят. А Гогата става все по-красив! Никога не съм предполагала че в НАШЕТО семейство ще дойде момент в който да нямаме време единза друг. Преди време гледах снизходително на хора, които казваха, че нямат време да бъдат заедно, или че от децата не могат да останат насаме... Оказвасе обаче че и нашето семейство не е по-различно от останалите... Поради всеприсъстващото бебе и постоянните грижи около него не ни остава време или сили да се отпуснем и да бъдем интимни. Сутрин аз ставам твърде рано. Вечер и двамата сме уморени за да правим усилия. Да не говорим, че никак не се чувствам романтично след цял ден тичане около малкия човек. Откак се е родил, да си призная честно.... макар да ме е срам.... сме били заедно само.... веднъж!!!! И то пряко сили, защото бебето по едно време се събуди и отвличаше вниманието ми със своите "позивни".
Като съпруга осъзнавам, че трябва да отдавам нужното внимание на съпруга си. Не защото съм задължена, не защото мъжа ми го изисква, а защото зная, че той има нужда от мен. Зная, че не бива да оставям твърде дълго разстоянието между нас да се отдалечава, нито пък да оставям бебчето да "лежи между нас в леглото", макар и това да се случва от време на време. Затова виждам, че се налага да направя накакъв план, така че да можем със Сашо да сме заедно. Преди обикновено се любехме сутрин, защото вечер той е уморен. Но сега сутрините са ми плътно ангажирани. Вчера му казах, че нашите матинета трябва да преминат в соарета :-) Ще ми се наложи да приложа изобретателност, и постоянство, за да може брачния огън да продължава да гори. Зная, че това е най-доброто не само за нас двамата, но и за детето! За всичко това ми напомни една книжка, която чета сега, и за която съм благодарна : "Бъди спокойна ,мамо!" Авторката е жена, отгледала 13 деца, половината от които осиновени от нея и съпруга й.! Да, определон такава жена има какво да ми каже! Благословена съм да имам това дете.
Никога не съм мислила, че някое друго човешко същество ще заема повече място в ума ми от моя мъж! Мислила съм много за това, дали едно дете ще промени нещо между нас. Не че то променя, но отнема най-нежните ми чувства за себе си. Това бебе ме изпълва с нежност и блаженство. Когато не съм у дома мисля почти само за него - плаче ли, тъгува ли, дали не го е страх. Нямам търпение да се прибера у дома. Мъжа ми остава на втори план. Днес гушках малкотосъздание и си мислех как този скъпоценен момент няма да се повтори в бъдещето. Пак ще си имам дете, но то ще расте, ще стане момче, после мъж, но никога няма да бъде това миришещо на мляко бебе, меко и пухкаво, невинно и изцяло зависимо от мен. Понякога когато ми дотегне че иска да го гушкам или пък плаче, си припомням за това - че този момент ще отмине и никога повече няма да се повтори, че ще трае само няколко месецогава всички негативни чувства отминават и аз го притискам със затворени очи и вдъхвам от миризмата му. Иска ми се да запечатам това в ума си. Обичам го! На 31 март мина 42 ми рожден ден! Навлязох в 43 си година.
Звучат толкова много, а ми се струват толкова малко! От много време насам не бях се радвала за рождения си ден. Всъщност някъде от около 35 си годишнина рожденните дни започнаха да ме натъжават вместо да ме радват. Но тази година рождения ден не ме натъжи. Защото в него имаше едно особено бъдеще - бъдещето на моето дете. Не се почувствах обречена на старостта, а обнадеждена от предстоящата младост на сина ми. Животът тепърва предстои за него. Виждам как всеки ден открива нови неща - макар и съвсем елементарни, като протягането, гукането, усмивките...Представям си колко много нови открития му предстоят. Спомням си какъв беше животът за мен на 15-16 г. - беше като една приказка, която предстои да изживея. Беше вълшебен и очакващ ме! ... Сега се вълнувам от това да бъда част от тези открития със сина ми. Така ми се иска по-бързо да проходи, да започне да говори и да ме изумява с прозренията си. Да рисуваме заедно, да моделираме, да го водя на разни места и да му откривам тайните на живота, а той да се чуди откъде ги зная тия неща :-)) Това ме вълнува сега. Иначе относно прозата на днешния ден - онзи ден сутринта се събуждам и усещам болка в лявата си гърда. Пипам - струва ми се твърдо. Боли. Казах си - ето ,скопосах се задето на станах в 3.00 да изцедя гърдите си. Сега какво? Веднага включих лампата Биоптрон на гърдата за 20 мин. После влязох в банята и се нагрях с гореща вода и после направих опит да си изцедя гърдата. Но беше като запушена. Опитвах но едва изцеждах капки... Помолих се на Бог, дано не се случи най-лошото, мастит. Разтривах и по-късно отново направих опит за изцеждане като малко по-сполучлив. След това отидох в аптеката и си купих едно хомеопатично лекарство за такива локални болки при кърмачки - беладонна. Пие се по 5 перлички на всеки час до изчезване на симптома. След около 3 часа ми се стори, че вече имам облекчение. Продължих и да давам на малкия да суче колкото може и да изцеждам. На другия ден вече нямаше проблем. Но пък зърното ми беше травмирано и сега го мажа с мехлем и не давам да суче от там, защото ме боли. Само изцеждам, като внимавам. Времето е хладно и неподходящо за разходки. Очаквам с нетърпение затопляне за да можем с малкия да ходим на воля на разходки. Иначе сега се притеснявам ако огладнее как ще го храня навън. След два месеца вече мога да кажа че започвам да влизам в ритъм. Вече свикнах с нощното будене, с режима на бебето, с липсата на лично време, с организацията на ежедневните дейности.До скоро ми беше хаотично. Но сега по малко вече свиквам. Нали няма кой да ми помага всичко сама правя. Друго е когато има някой който може да подържи бебето, или да го смени или каквото и да е. Сега съм като войник. Трябва да планирам всяко малко излизане или дори сядане пред компютъра. Готвенето, спането, четенето (ох, откога не съм чела) и другите неща, стават по план и съобразяване с режима на бебето. Често дори не успявам да ям нормално. Тъкмо седна да хапна и той се обади или заплаче... А яденето ми е последно в плановете. Затова често ям накрак с една ръка, защото с другата го държа примерно. Защо не го оставям ли? Оставям го, но не обичам когато плаче с глас продължително време. Но той вече стана доста тежък. Толкова малко бебе а е 6 кг. Вече ми натежава да го нося. А само като си помисля, че е едва на два месеца!!! Какво ще стане след още два?!?! Вчера ме заболя областта около пъпа и днес съм с колан, да ми пристяга. Притеснявам се да не ми се влоши състояните с хернията на пъпа.
Започнах да правя гимнастика - най-лекия 10 мин. комплекс за след раждане на Синди Крауфорд. Много е добре за мен - кратък е, лек е и няма риск от мускулна. ПРавих и мънчико коремни - съвсем внимателно. Не зная какво ще правя с кормените преси, няма да мога да наблегна на корема...за жалост! Нямам възможности всеки ден да играя, защото съм зависима от малкия човек. Но реших да не драматизирам. Тръгвам с мисълта, че няма да мога да спазвам твърд график - да играя през ден. ПРосто ще се примиря да играя когато мога. Иначе съм 69 кг. Бавно, но вървя надолу. При това ям сладко доста, когато ми се хапва. Е, доста според моите критерии. Най-ми е трудно когато малкия е неразположен. Всичко друго го приемам спокойно. Но когато го боли коремчето и се свива в мене като топка, плаче, и се мъчи... тогава се изпотявам цялата...Казвам си колко съм благодарна на Бога, че детето ми е здраво като цяло и тези временни неразположение ще отминат. Мисля си за всички жени, които се грижат за децата си, които са болни или с увреждания...Как може да се понесе постоянната болка на малкото невинно същество, което обичаш?.... За съжаление не мога да намеря материалите, които исках да кача. Имаше много ценни, свързани с масажите на гърдите за увеличаване на лакатацията, но... уви, загубила съм ги. Ще компенсирам като ви кача една много ценна книга за храненето на бебето. Казват, че е бестселър и най-добрата написана българска книга по въпроса. А аз случайно попаднах на нея в интерент. Иначе я имам на книжен носител. Добре ще направите да си я изтеглите и да си я запазите ако ще храните бебета.
Сагата с кърменето продължава. Най-интересното е, че Гогата не се отказва да суче, Слава на Бога! Обаче едни познати се молят пред Господ за това - да иска да суче и да не се отказва, за което съм им благодарна. Осообено нощно време исуква до край кърмата. ПРез деня ако е много гладен след първите 5-10 мин. се отказав и иска шишето, но все пак продължава да суче и дори често си иска, особено когато го гони насън. Обаче това не решава моя въпрос с количеството на кърмата. Все още не е съвсем достатъчна и за да мога да продължа да кърмя, което е желанието ми, си изцеждам гърдите поне 4 пъти, а понякога 6 пъти дневно. Това e голяма хамалогия и ми отнема допълнително време. Но само това е начина да продължа да имам кърма. Ако спра да го правя тя бързо ще намалее и ще спре,защото принципа на образуване на кърмата е ТЪРСЕНЕ І ПРЕДЛАГАНЕ. Ако няма търсене, няма и предлагане, и организма спира да я произвежда. Това е начин и количеството кърма да се самоорегулира според нуждите на бебето! Страхотно нали? Аз искам да давам кърма на детето - в нея има имуноглубин, много важен за предпазване от болести и инфекции. Освен това кърмата прави децата по-умни. Според едно изследване кърмените деца са с 8 % по-интелигентни от изкуствено хранените. Защото в кърмата има едни вещества, които са от съществено значение за развитието на мозъка и на зрението.... Та след всичкия тежък труд който хвърлям в краят на краищата се оказва, че Гого яде почти цял ден кърма, само веднъж, макс. два пъти яде адаптирано мляко , и то Лактана. Част от млякото си го изсуква от мен, а друга част получава от изцеденото мляко в шише. Но така или иначе пие кърма! Това е важното! Докога ще продългжавам?... Не зная. Възнамерявам поне до края на третия месец, а ако е рекъл Бог и повече. Кой знае - може бебето да започне само да суче, да не го дохранвам... Намерих много интересни материали за кърменето, които ми помогнаха доста да се ориентирам. Защото преди това не бях наясно. Оказва се, че дори ако жената е спряла съвсем да кърми, тя може да си възстанови лактацията за около 2 седмици!!! Достатъчно е да прави опити да кърми или да се изцежда на всеки два часа!!! След като прочетох това вече не се притеснявам, че може да ми спре кърмата. Зная,че дори ако днес не мога да се изцеждам или да кърмя това не фатално. Ще се постарая да прикача някои неща, но малко по-късно днес. ПРепоръчвам навсички които искат да кърмят предварително да се информират, особено ако ще раждат със секцио, защото аз бях гола и боса по въпроса. ако имам второ дете вече зная какво да правя още от началото.
Не успявам да стигна до компютъра. Малкия човек ми взема цялото време. Всъщност това не ми е неприятно, но за съжаление имам и други наложителни ангажименти - катоготвене, пране, гладене и т.н.... За себе си не мога да отделя никакво време - най-много да се изкъпя и това е.
Гогата много ме притесни с неакането и болките в коремчето... Ходихме при лекарката. Тя каза че вариантите са три: - хирургичен проблем - нещо с червата, но според нея не било това защото имал нормална перисталтика; - Алергия към кравето мляко - това не се знае още, но се надявам да не е така. - прехранване - това пък се чудя как е станало?!?! Спряхме се на варианта ПРЕХРАНВАНЕ. Каза задължително да спазвам 3 часа време между храненията, давам капки против газове и също едно лекарство за акане. Така сега почти няма болки в коремчето, и ака по веднъж на ден. Не е кой знае какво, но поне не го боли. Мразя да му давам лекарства. Но се утешавам че това е временно. Като започне да се хране след някой месец вече се надявам да няма такива проблеми. Въпреки това за мен е загадка как се появи този проблем. За сега през нощта се случва да има големи газове и да пръцка яко... Но това се понася. Толкова по този въпрос. |
Categories
All
Archives
November 2016
|