Гого навлезе в нов период от живота си - преди около месец-два.
Преодоля болезнената привързаност към мен, която бе толкова драстична, че в продължение на около осем-десет месеца не беше отделял от мен дори за минутка. Когато стана на около годинка и седем-осем месеца изведнъж спря да иска дори за мъничко да излезе с баща си. Казвам "с баща си", защото за друг не можеше и дума да стане. До тогава поне с татко си излизаше от време навреме, макар и с малко плач в началото. Обаче след това категорично отказа да ходи където и да е без мен. Не даваше да се отделя от него на няколко метра дори. Буквално беше залепен за мен денонощно. Дори имаше моменти, в които Сашо се чувстваше отблъснат, защото Гошето го буташе и не искаше при него да отиде или да си играе или каквто и да е. В вначалото на лятото, както ви писах се случи един-два пъти да оставя Гого за няколко минутки пред блока с "каките". От този момент нататък наблюдавах как той малко по малко се отделя от мен. С мъъъънички крачки, може би невидими за другите, но за мен видими. Случи се да го оставя няколко пъти в колата за минутка, докато сляза да купя нещо или да се кача до апартамента да взема забравена вещ. Случваше се да се заиграе в другата стая и да не се сети за мен поне 10 минути. Случваше се да отидем в детски кътове, и той да не настоява да вляза в детската част, а да си играе с другите деца или сам. Това е нещо, което бее немислимо до скоро.....Преди седмица се прибирахме от детската площадка, Сашо беше дошъл на площадката и заедно вървяхме към къщи. Те двамата много се заиграха - на гоненица, на въртележка и т.н. Стояхме 1 минутка пред болка и виждах колко добре се забавляват, а аз трябваше да се качвам да готвя. Тогава казахвисоко: "Аз ще се кача да оставя нещата горе, вие си поиграйте още малко, нали Гого?" Гого за секунда се замисли, но после са засмя и хукна към татко си. "Победа" - помислих си аз! Ново начало. А преди няколко дни, тъкмо се бяхме прибрали от разходка, се наложи Сашо да излезе за малко - да вземе едно малко кученце от едни познати и да го занесе на други. - Татко, къде тиваш? - попита Гого - Отивам да взема едно кученце. - отговори Сашо - Искаш ли да дойдеш с мен? - Да! - каза Гого - чак не повярвах на ушите си. Това да го каже Гошето?!? Преди все отговаряше "Не, искам мама!" или "И мама!" Така се изненадах, че попитах повторно: - Гого отиваш ли са тати? - Да - пак уверено отговори Гого. Повече въпроси не зададох. Само го облякох и се престорих, че това е съвсем нормално, въпреки че вътрешно бях много изненадана. Не неприятно изненадана. Напротив! Радвам се, че Гого пораства Радвам се, че става по-независим от мен. Това е нормалното и така трябва да бъде. Бих се притеснила, ако този момент не беше дошъл! И така - аз успех да сготвя докато ги нямаше мъжете Те се прибраха, Гого дори не нацупи устнички за плач, когато се върнаха. Всичко си беше съвсем, съвсем нормално! Осъзнах, че вече сме в нов етап. Гого е пораснал. Това ме обнадеждава, че след половин година ще е възможно да го запиша някъде за половин ден занимания. Иначе Гошето всеки ден ми казва, че ме обича по няколко пъти. Понякога играем на нещо като гоненица, криеница или се борим и той внезапно спира, протяга ръчичка с изправена длан срещу мен и казва: - Мамо спи! Спи, мамо! (Спри мамо!) - Какво, Гого? А той идва притваря очички, навежда главичка към мен и казва: - Гого много бича теб! - И аз те обичам, Гого! - отговарям - И аз! - казва той След което той се отдръпва и хуква нанякъде, продължавайки нашата игра. Често когато сме навън ми подарява разни неща. Сега вече е есени най-редовно Гог взема разни опадали листа от земята и ми ги подарява. А аз ги приемам като най-прекрасния букет и му благодаря. - Това е теб! - (Това е за теб!) - ми казва той, като ми поднася листото. - О, Гошенце, благодаря ти мамо, ти си най-прекрасното дете на света! А той отново накланя главичка да го погаля. Понякога листата, които ми подарява са големи и красиви, но и много често се случва да са твърде ошмулени, смакчани и полуразпаднали се. Аз естествено ги приемам всички, защото важен е жеста. Понеже не мога да ги събирам всички у дома, като ги понося малко ги оставям някъде, но веднъж Гого забеляза, че ги оставих на пейката и се обърна към мен с разстроено личице: - Неее, недей тавя! Недей мамо! - възмути се той - Ох, забравих ги Гого! Извинявай, мамо! Сега имам доста листа в къщи, които не зная какво ще правя Вероятно ще изхвърля след известно време. Но за сега ги пазя все още.
0 Comments
Гошето навлезе в нов етап. Преди два дни, на 03 юни внезпано започна настойчиво да ни задава въпроса "Това како е?"
Започна с една тениска на Сашо, на която е отпечатан образа на Бойко Борисов. - Тате, това како е? - пита Гошето сочейки ликът на Бате Бойко. - Бойко Борисов, Гоше! - отговаря Сашо - Тате, това како е? - пита пак Гогето отново сочейки образа на Бойко. - Нашия бивш премиер! - Това како е? - продължава Гого, явно незадоволен от отговора на Сашо. - Бате Бойко! - Това како е? - вече май на майтап пита Гошето, а Сашо продължава да му дава подобни отговори. Най-накрая Гошето спря. Но през следващия ден на няколко пъти ме пита "Мамо, това како е?" сочейки разни неща. Опитвам се да давам възможно най-точни и изчерпателни отговори, които да му дават представа за функцията и същността на предметите, за които пита. А вчера пък ето какво ме пита: Разхождахме се в квартала и минахме по едно мостче, което свързва двата "бряга" на канала, минаващ наблизо. През този канал се оттича пречистената вида от канализацията. Минавали сме по това мостче мнооого пъти, но Гого спря колелото си на средата, погледна през парапета и ме попита: - Мамо, това како е? - Водата от канализацията, Гого. - Мамо, къде тива уадата? - "Къде отива водата?" Останах учудена, защото за първи път Гого ми задава въпрос, свързан с нещо, което е сравнително абстрактно - някакво място, към което тече тази вода. - Водата отива в морето, майче! - отговорих му. - Гого иска цопка моето! - Да Гошенце, ще цопкаш в морето, скоро ще отидем пак. Водим и други разговори - за Луната и звездите, от които вече не се бои. Впрочем вече не се бои и от тъмното - май го забрави. Току от време на време го споменава, но вече не с такава боязън. А Луната - все я търси. През деня ме пита: - Мамо, къде е Уаната? - На небето. - Гого не види уаната! - Не я виждаш, защото е светло, Гого. Когато станетъмно, ще я видиш, ще видиш и звездичките! Вече започнах за практикувам да го разпитвам за нещата, които съм му казала, за да проверя дали ги помни и как ги помни. Наример питам го за Луната, защо не се вижда и той ми отговаря, че е светло. ПИтам го кога ще може да види Луната и звездите, и ми отговаря, че като стане тъмно. Разбира се има и доста нови думи, но вече не мога да ги регистрирам всичките... Някои са интересни като "кобас", което значи кораб. Има и други интересни, като багери, камиони, трактори, и всякакви други превозни средства, от които Гого мноооого се интересува, но не ги запомням всичките как им вика. Разбира се моторите и червените коли са му любими. "Гого битя тената коа!" Гого обича червената кола!. Прави ми впечатление, че вече не е толкова стеснителен като преди, дори напротив! Когато го заговарят непознати хора - питат го как се казва, на колко е години, почти винаги отговаря, освен ако човека не е малко по-смущаващ. Дори се закача с тях, като играе на "Дзак"... Това ме радва много. ДНес за първи път Гого остана с момиченцата пред блока за около 10 мин. докато аз се кача да взема някои неща от къщи. Питах го дали ще ме чака при тях, отговори ми че ДА и нямаше никакъв проблем. Той много обича какичките пред блока, може би защото те му обръщат внимание и му се радват. А може би просто прилича на баща си - осъществява лесно контакт с другия пол. Често споменава Кака Тони (Йони), Кака Тоси (Софи), Кака Юлка, Кака Иви, и любимите си каки - Кака Ави и Кака Ики (Вики).. Знаете, Гого е фен на автобусите - все иска да се вози на автобуси, защото рядко му се случва. Аз съм все с колата. И така днес бяхме без колата, ходихме на музика и на връщане му пред0ложих да го повозя на автобуса. Прие с голям ентусиазъм. При всеки автобус, който идваше почваше да вика: "Това мой бус" и веднага искаше да се качи. Най-накрая дойде и нашия 31 номер. Качихме се, НО... бяхме само за три спирки. Направих си устата да слизаме, обаче срещнах лют отпор - НЕЕЕЕ! Добре, тогава, казвам, отиваме до Виница на разходка с автобус. ДАААААА! Така ми каза Гого и останахме в автобуса. Пътувахме около 15-20 минути. Останахме до последната спирка, но там ни завля дъжда и затова дори не си направихме труда да слезем. Докато чакахме да тръгне отново автобуса, Гого разгледа работното място на шофьора - големия волан, копчетата, уредите - естествено много му хареса. Шофьора дори го почерпи един бонбон, за мое най-голямо съжаление. Но не успях да отреагирам навреме. После обратно още 15-20 минути и разходката беше превъзходна за Гошето. Ето на това му казва той прекрасен ден! Колко прекрасно дете имам!Не мога да спра да му го казвам. Защото това е истината! Удоволствам се да общувам с него, да си комуникираме, да правим неща заедно... Толкова обичам да ме изненадва! А това вече става всеки ден! Учи така бързо - всеки ден някоя нова дума или израз, или жестове или умения...
Често ни разсмива с неговите философски възклицания или междуметия, изричани с важен вид... Отмина периода, когато не искаше да се облича за излизане. Ох, трудно ми беше!!! Сега вече рядко ми се налага да го заплашвам, че ще изляза без него, защото като му кажа, че отиваме на разходка, той е готов - веднага пожелава да се обува и облича. Това с обличането е също шоу, защото иска всичко САМ! То е едно дърпане, нахлузване, търкаляне, омотване... Леле мале! накрая стига до заветното: - Мамо, не мога!!! Знак, че мога да се намеся и набързо да му помогна да се облече или обуе. Имаше и период, който май вече отминава, когато почти всяко изречение на Гогето започваше с НЕ. Не, пак! означава Хайде пак! Не, мама! - Искам мама да направи това! И .н. Всичко почваше с НЕ. Но сега вече доста се разнообрази в говоренето. Честно казано нямаме големи проблеми с пубертета. Поне минахме острата фаза. Гошето вече не е и толкова стеснителен, колкото беше. Пак е, но вече доста повече се отпуска. Нали ходим на музика при Веси. Та, кажа ли, че отиваме при Веси вместо предишното "Неееее! Там неееее!", Гошето поклаща главичка и с усмивка казва: "Даааа! Веси и Кала, и Мая!" Веси и педагожката, а Калоян и Мая са две от дечицата, с които е по-близък, доколкото това може да се каже на неговата възраст. ДНес за първи път ходихме в центъра Мамс енд ми. На рисуване в клуб Джъмборе. Но покрай този клуб се сдобихме с още куп неща - купих моделин, купихме едно прасенце касичка за облепяне и специални...перлички, които са нещо като материал за моделиране, от нова порода. Колкото до клуба Джъмбуре, намирам крайно неподходящо това, че е в помещение с напълно изкуствена светлина. Малко е..... като в мазе. Просто не е за дечица, и не е да се прекарва дълго време там. Момичетата, които работят не са лоши, симпатични са, но си личи, че не са професионалистки. Правя голяма разлика между педагожката ни по музика, която е професионален педагог и девойката в Джъмбурето, която през цялото време си коментираше с нас, майките, предстоящото й раждане и какви са условията в родилните домове. Пак казвам, не че момичето е лошо, но си личи липсата на професионален подход. Все пак си купихме карта за 4 посещения, която не е никак евтина - 29 лв., срещу които ти дават и две безплатни посещения. Общо стават 6. Но си мисля, че за тези пари е нужно да се предлага повече качествено отношение. Гошето все пак е доволен, защото беше заедно с Мая, с която сме заедно и на музика, и му беше интересно. Правихме гнездо за птиче от пластмасова чиния, памук, бои и влакна. - Гого, хареса ли ти? - го попитах когато излязохме навън - Да, Мая! - беше неговия отговор. Явно най-вече му допадна, че бяха заедно с Майчето. Наближава времето, когато ще трябва да намеря но.подходящата детска градина или занималня за Гошето. Държавна не става, защото той няма ваксини. Ще мислим за друг вариант. Но да си призная се чувствам затруднена. Ако имах повече финансов ресурс зная какво бих избрала - детската градина Монтесори. НО таксата за целодневно обучение там е 600 лв, а полудневно 400. Дори и 400 ми се струва много в момента.
Трябва да призная, че се чувствам мааалко смутена вътрешно. Някакси... от една страна Гошето вече търси контакт с други деца. Виждам колко му е приятно когато се събираме с други дечица - той се включва активно в игрите, занимава се, смее се, много му е хубаво - затова чувствам, че ще е добре за него да бъде повече в компанията на деца. Виж ако си имаше братче или сестриче нямаше да е толкова наложително да му търся компания. От друга страна.... много странно....все едно че не ми се иска?! Сама не мога да се разбера?! Искам да имам повече време за себе си. Но пък се чудя как така ще го заведа и ще го оставя някъде...нали вече две години сме денонощно заедно... няма ли да ми...липсва???...Много е странно. Също така искам да е на добро място, да се занимава със съществени неща, не просто да тича из двора, иска ми се да е на място, където да го учат и наистина да го възпитават както аз го разбирам. Как да избера такова място?!? Трудно е. Тук в Карин дом разбрах че има група за деца, не за деца със специални грижи, просто обикновено група по Монтесори. Много ми допада да го водя там и таксата била 250 лв. Но пък нов проблем - Гошето спи на обяд, а там не се спи. Практически занималнята е от 13.00 до 17.00 ч. Времето и мястото ме устройват, цената също бива, но какво ще правим със спането?!?! Ама че работа! СКоро ще ходим с една майка да видим как е на място там, и ще говорим с преподавателите. Ще ви пиша за впечатленията ми. Откак Гошето влезна в пубертета (бебекшкия, да не си помислите ,че толкова бързо стана на 12!) стана особено чувствителен по отношение на собствеността си. Започна да пази всичките си неща и да не ги дава. Ако някой реши да му пипне играчка, дреха, храна или количката му, или каквото и да е НЕГОВО, той се спуска да си го пази с вик: "НЕ! Това Гого!" - Не, това е на Гого.
Лошото е, че възприема и мен и моите неща, като нещо, което трябва да се пази на всяка цена - хахаха. Никой не може да ме пипа, да пипа нещата ми, и каквото и да е, което е на "мама". Никой! Дори татко му. Ако Сашо реши да ми помогне с чантата, или с количката или с каквото и да е Гошето надава вик: "Не, не, не, това мама!" - Не, това е на мама. Направо е като куче-пазач! Това хем ме развеселява, хем пък ме раздразва, защото се случва да се натоваря като хамалин - чанта, торбичка, Гого, количка и прочие, а тати с ръка в джоба. Обяснявам му, че тати помага на мама и мама иска тати да бута количката или да носи чантата. Понякога върши работа, но понякога Гого не иска и да чуе! От другата страна пък Сашо се дразни, че Гогето един вид "не го признава", та и него трябва да утешавам... Какво да ви разправям - идилия! Това продължи около 4-5 месеца. Вече този период отшумява. Забелязвам, че Гошето вече дава на татко си да ми помага и дори не му прави впечатление, че носи чантата, или бута количката. Но когато понякога седна в скута на татко му и се заседя, Гошето намръщва веждички и настойчиво започва да ме дърпа за ръката - "Мама, мама, мама..." Друго, което ме притеснява е, че Гошето се бои от тъмното. Прави му впечатление, че е тъмно в стаята и иска непременно да има светната някаква нощна лампа. Когато вечер се прибираме с колата му прави впечатление, че е тъмно и повтаря: "Тьмно! Тьмно!" Или като се приберем посочва навън и пак повтаря, че било тъмно. Случва се да минем покрай някоя дупка в плочките, а Гошето се взира и повтаря: "Тьмно!" У дома също когато е тъмно в някоя стая тревожно ми съобщава, че било тъмно. Не зная дали е нормално това. Той не е гледал страшни неща, нито пък съм го плашила с каквото и да е. Просто се чудя откъде тази боязън. Всъщност ме притеснява най-вече детето да няма моите страхове. Като малка аз също се страхувах от тъмното, и това прерастна в окултен страх и в страх от смъртта. Това е много мъчително, и ще се моля Гошето да няма такива страхове. Дано това да е просто някакъв период, нещо което да премине. Нашето Гошенце влезна в бебешкия пубертет точно след като навърши една годинка и девет месеца. Почти внезапно започна да употребява думичката НЕ. Докато преди всичко беше ДА, сега започна почти на всичко да казва първо НЕ. Е, поне неговото НЕ не е съвсем категорично, защото не е НЕ, а е НЯ! Обаче последните дни все повече го втвърдява към едно чисто НЕ. Често когато му предлагам нещо, което желае първо казва НЕ, и след като аз кажа: "Добре, не!" той си променя мнението: "Да, да!" Не е само НЕ-то обаче. Гошенцето има строго определени "процедури" за това, как се прави определено нещо. Например задължително когато си ляга иска да е със спалното чувалче. Когато му давам да хапне или дори да опита нещо, трябва да сме на масата в хола, където обикновено му давам сутрешните и следобедните закуски. Може да искам да му дам да пробвам само лъжичка, но това трябва да се извърши имено на определеното място. Аз му подавам лъжичката а той ми посочва с изпънат показалец посоката "ХОЛ" и тръгва натам като се обръща да види дали върву след него. Сяда на дивана и така приема да опита храната или да хапне. Вчера бяхме на площадката и се качи на една от тези люлки дето са като везни - седна от едната страна, а аз от другата натискам с ръка надолу. След малко реших да обърна ръцете и да се преместя от другата страна, че се уморих. А Гошето се развика НЕ, не, не. "Какво бе, Гоше, с другата ръка ли да те люлея?" "Да, да!" Сменям ръцете, а Гошето се ухилва . доволен е! Ама-ха! Нещата трябва да си имат ред - така де! Случва се Гошето да реши че нещо ще е еди си как. Например онзи ден искаше да си легне на обяд с домашните пантофки, които са като обувчици от полар. Опитах да го убедя да ги свали, но не! Той настояваше да си легне с тях. Така че се приспахме с пантофи и после ги свалих. Като цяло съм решила да не му се вързвам - ще го оставям да си прави каквото си е наумил, стига това да не е в разрез със здравето му и някои основни правила за у дома и за навън. Например няма да му дам да ходи бос по теракота повече от 5 минути. Или пък да излезе по пижама навън - зима е.Също не бих му позволила да рисува по мебелите, нито да си играе с ножовете. Общо взето неща от този порядък. Но гледам в 98 % от случаите да го карам на убеждаване и съвсем спокойно. Слава на Бога почти не ми се налага да се налагам със сила. Гошето е сговорчив и има здрав разум. Не ми е ясно какво схваща от моите обяснение, но явно доста добре ме разбира. Защото обикновено се договаряме както трябва. Напоследък много се разхождаме с тортинетката Мини Микро със седалка. Гошето се придвижва изумително бързо с нея.И ми е приятно да тръгнем по тротоара - аз с количката, той с тортинетката и така за половин час сме до центъра. Междувремено разглеждам магазините, хапваме нещо и си общуваме. Изкарваме си чудесно. Дори - няма да повярвате - научих Гошката да разпознава светофара. Значи спираме на ръба на тротоара. Аз му посочвам червеното човече отсреща и му казвам: - Гошенце, виждаш ли червеното човече, дето свети на светофара? (той знае какво е светофар) - Да!- ентусиазирано отговаря той. - Като свети червеното човече чакаме. После като светне зеленото човече ще тръгнем. Нали ме разбра? И така - чакаме. А като светне зеленото пак го питам: - Виждаш ли Гошенце, светна зеленото човече - тръгваме! - ДА!, Да, да, да!!!! - Бързо, бързо, бързо карай, да пресечем, че идват коли.Хайде, бързо карай! Аз бутам количката, а Гошката бърза с тортинетката да пресече като повтаря: - Кола... кола ,кола, кола... А вчера му дадох задача: - Гоше, като светне зеленото човече ми кажи, мамо, за да пресечем, чу ли? Нали разбра, като светне зеленото ми се обади! Като светна зеленото човече Гошката го посочис изпъната ръчичка и показалец и извика със силен глас: - Атя! - което значи нещо като "ето, светна!" - Браво Гогушленце, точно така, хайде да пресечем! И се спуснахме по шосето. Когато сме у дома, понякога става по-напечено, защото се налага да измислям занимания за Гошката. Има два-три различни пъзела, с които се занимава с удоволствие. Сега у нас е хит и една къщичка с дупки - формички, в които трябва да се вкара съответния елемент. Много чу харесва на Гошето. За моя изненада запомни коя форма е елипса, коя е месечинка... още от първия път!!!! АЗ се изненадах Но пък формите като шестоъгълник и трапец го затрудняват. У дома също така кара тортинетка, свири на ксилофон - с двете ръце, хихи...Но най-обича да е качен на столчето до мен и да ме гледа като готвя или мия чиниите. Когато сме навън се разбираме прекрасно, Гошето ме слуша много, аз също го слушам когато иска нещо и мога да му го позволя. Благодаря на Бога, такива неща като тръшкане, крещене и прочие не са ми се случвали. Само от време на време някоя друга дъгичка в количката или като го взема на ръце за да го "изнеса" от някъде. Но това се случва доста рядко. Наистина си общувам с Гошето като с голям човек - с уважение, с търпение, с обяснения. Не се поставям в позиция:" Ще стане на моето, защото аз така казвам." МНого ми харесва да си общувам с него по начина по който го правя, защото виждам чудесни плодове от това. Първо той ми се противи много по-малко, второ - не се караме, трето - той ми има доверие... Е ,нещата не са идеални. Но са близо до идеалното.Наистина Гошето е чудно, прекрасно дете! Снощи в леглото казах на Сашо, че Гошенцето е истински шедьовър! И това е истина! Не мога да сипредставя по-хармонични и прекрасни отношения между родители и дете! Съвършено е... А това е първата рисунка на Гошето с пастели, които му купих онзи ден. МНого ги харесва.( Колата и светофара са мое дело.) Реших да направя едно обобщение относно общото развитие и състояние на Гогето.Той е вече на на годинка и месец и половина - ако може така да се каже. Ето и как се развива към момента:
1. Килограми:13кг. 2. Ръст: нямам информация - не сме ходили на консултация. Но според мъжа ми е към метър висок. 3. Двигателна активност: пълзи много, може да се изправя сам на крачета, върви, подпирайки се по мебелите, катери са на дивани и фотьойли, когато височината е подходяща; днес за първи път направи две крачки като се пусна от дивана и се насочи към мен. Вчера го качих на една пързалка с катерушки и въжено мостче, и за първи път с голямо желание се спусна да ходи по мостчето, докато го придържах, за да стигне до самата пързалка, понеже е фен на пързалките. Дано скоро проходи самостоятелно. 4. Зъбки: За сега има четири зъбета - две отгоре и две отдолу. 5. Ваксини: Няма ваксини, освен двете, които му биха в родилния дом. 6. Болести: Гого не е боледувал за сега от нищо- Слава на Бога! Имаше един или два пъти лек теч от нослето, който преминаваше за около два дни. 7. Захранване: Към момента основната храна на Гогето е все още кърмата. Иначе друга храна яде на обяд и вечер. На обяд хапва около 80-100 гр. , а вечер повече - от 100-180 гр. храна. Под храна се има предвид най-вече плодови пюренца, кисело мляко с пробиотици, рядко зеленчуково пюре и много много рядко някаква супичка или попара сутрин, но в ограничено количество. В промеждутъците често гризка корички хляб, навън понякога солетки или бисквитка. От течностите пие вода. Харесва му да пийва домашен фреш, но само от обикновена чаша, което затруднява процеса, защото не може добре да пие от обикновена чаша и се полива. А от детска чаша не иска да пие, нито от шише с биберон. От шише пие само вода. Иначе не иска да пие неща като чай или сокове. 8. Дефекация: Откакто Гогето започна да хапва нещо и на обяд, ходенето до тоалетната зачести. Тоест вече ходи веднъж на два дни. Доста е редовен. През ден ака. Това е радост за нас и за мен особено! 9. Говор: Гошето бързо започна да имитира и повтаря срички и думички, но има и много словосъчетания, неразбираеми за нас. На 04 март 2012 каза за първи път ясно "мама". Казва също и "баба", "не", "дай", "да", "дяди". От неразбираемите- "няню", "ниняню", "дзядзядзя" и други подобни. Често с тези негови срички прави цяло изречение интонационно. Естествено разбира много повече отколкото може да изкаже. Експериментира с гласа си, като пробва постояно различна височина на гласа, интонации и бърборения. 10. Интереси: Любимо занимание - четене на книжки. Вече имаме над десет адаптирани за малки деца приказки. Любима му е за Червената шапчица. Също обича Дядовата ръкавичка, Бременските музиканти, Зайовата къща, Гъбарко. Също любима му е една книжка със сборни стихотворения на Дора Габе, Михаил Лъкатник и Асен Разцветников - Песнички за моето бебе. Римите на стихотворенията му харесват и той ги запомня и разпознава, когато започна да му ги рецитирам.Има и други, но няма да ги изброявам всички. Понякога Гогето отива до книжките взема една и я протяга към мен, като започва да вика : "Ъ! Ъ!" Тоест "искам да ми четеш". А ако аз съм инициативната и ме види да вземам книжките, започва да пляска с ръчички, да се смее, да ритка с крачета и да прихълцва от нетърпение. Често ме кара да му чета по половин час и повече, докато се изтощя. И като свърша приказката и кажа: "И приказката свърши-и-и", той започва да ритка с крачета и да вика отново: "Ъ!", "Ъ! Докато отново обърна книжката и започна с : "Имало едно време...", тогава отново възкликва с усмихва, потърква ръчички и затихва за да ме слуша и да гледа картинките! Образ! Иначе много обича да си играе, но не сам, а с мен или с други бебета. Не че не си играе и сам де. Обича разходките - естествено. Обича да се люлее и пързаля с моя помощ, защото сам не може още. Както всички малки дечица обича да пипа и разглежда "нашите играчки" като стирката, тенждерите, прахосмукачката, телефоните, компютъра и др. Много обича някой да го вдигне и той да пипа нещата нависоко. От игрите обича много криеницата, когато някой от нас изкача от прикритието си със "Дзак!", както и гоненицата когато аз се преструвам, че ще го хвана и го гоня, докато накрая го сгащвам. Обича да му целувам крачетата и сам ми ги подава. А и аз много обичам да ги целувам! 11. Характер: Гогето е нежна душа. Обича да се гушка. Чувствителен е когато му говоря с висок глас или му се скарам. Изучава непознатите преди да се сприятели с тях. Любопитен е. Изключително привързан и към баща си, освен към мен. Понякога когато татко му излезе за работа се разплаква - не капризно а с истинска тъга. Има изпитателен поглед и усеща тънки разлики в езика на тялото, гласа и дори погледа ми. Обичлив и свеж - истинско ангелче. Започна да проявява и настойчивост - дори ми се кара понякога по бебешки. Нещо като да ми държи тон, когато не правя това, което иска той. 12. Привички: Интересен е като се храни. Често обича да държи с една ръка хляб, а с другата да къса с две пръстчета миниатюрни парченца и да си ги слага в устата. Когато иска да го взема обикновено ме поглежда настойчиво и протяга към мен една ръка с разперени пет пръстчета - прилича на жеста на Лили Иванова. Интересно е че начина по който си протяга ръчицита не е умолителен, а е абсолютно категоричен, почти заповеден. Заспива като суче, обикновено легнал настрани а крачетата опряни в скута ми. Не използва биберони. 13. Галени имена: Наричаме го по много начини:Гоги, Гогенце, Гошинка, Гушане( защото обича да се гушка), Гогеланче (препратка към Магелан - тоест откривател), цокаланче, цокай моряка (защото много суче), Гогуля, красавче ( което е галеното на красвец), на мама сладкото, златото, ангелчето, прекрасното, хубавото. |
Categories
All
Archives
November 2016
|