Гошето се разболя за първи път - вирусна настинка. Диагнозата е според мен, защото всъщност не сме ходили на лекар.Миналия уикенд решихме да посетим роднините в Провадия - имам много братовчеди там и исках да отида с Гошето, защото някои не са го виждали още.
Отидохме и изкарахме много хубаво. Но На Гошето братовчед му - Сеслав, се разболя. Още в събота отпадна и го отделиха от Гошката, но така или иначе вече си бяха играли доста и. Освен това Гогето ходи "гой" и бос по обичая си, при това доста... И не знам от едното ли, от другото ли, в събота ппрез нощта усетих че е много горещ. Първо помислих, че ми се струва, после ми мина през ум, че може и да има температура. Но нямаше как да я мерим, пък и не бях сигурна дали не е топъл от това че спим гушнати и че сме завити с оригинален дебел юрган. На сутринта вече се видя че е с червени бузки. Не беше разположен. Заспа отново още в 9.30 часа и спа два часа. Когато се събуди пи Панадол и веднага тръгнахме към Варна. Но в неделя къде да го водя?!? Пък и не мислех че е за спешен - ще чакам понеделник и на детската, си казах. Започнах веднага с Шуслеровите соли 3 и 4 през час и с Pirogenium 15 CH. Вечерта Гогето гореше - 39 градуса.Отново дадох Панадол, защото се притеснявах, че може през нощта да вдигне по-висока Т, а аз да не го усетя. Спа неспокойно. В понеделник сутрин нямаше Т. Обадих са на хомеопатката д-р Ганковска, обясних какво е положението и какво му давам, а тя ми каза да взема и Beladonna 30 CH 3таблетки през 2-3 часа. Започнах и с тях. През деня Гошката беше топъл повече от нормалното. НО не ми дава да му меря Т. Едва го кандърдисах няколко пъти да му я премеря в ухото. Само като спи я меря на спокойствие. Та не съм я мерила, просто на ръка прецених че е горещ, но беше активен, така че не се притесних. Между другото обадих се и на детската лекарка. Тя ми каза да отидем и да чакаме ред, защото нямало часове. Но ни викаше с болните деца. Реших, че е по-малко рисковано да си стоим у дома и да чакаме да видим как ще се развият нещата, отколкото да висим 20-30 минути пред кабинета, където има няколко кашлящи и кихащи дечица. Та не отидохме. През нощта отново Т - 39 градуса. Пак Панадол. Тръгнаха и сополи - ама какъв теч!!!! Ужас! текат ли текат. А Гошката маже през няколко минути по лицето. И не може да диша. За сукането да не говорим. Почти си помислих, че аха-аха ще го отбия. Прави опити но изобщо не може да диша и спира.... А сополите освен мазането ги и гълта! Абе гадна работа!... Имам една книга: "Как да отгледаме здраво дете... въпреки лекарите." Написана от един възрастен лекар - д-р Роберт Менделсон. седнах да си я препрочета. Имах нужда от насока как да действам. Дали да водя Гошето на личната или да запазя спокойствие и да чакам. Прочетох много ценни неща за Т. Не ми се преразказва сега, но накратко човека препоръчва Т да не се сваля, освен ако детето няма инфекция или не е натровено, или не е болно от бактериално белодробно заболяване, което има специфични признаци. Четох и за вирусните настинки, за грипа и за болното гърло. Изобщо успокоих се и реших, че няма нужда да ходим на лекар. През следващите дни Гошето беше доста топъл, според мен с Т 37-38 градуса. Но повече не съм давала Панадол. Реших че ще дам само ако стане горещ и вдигне Т над 39 градуса. Сополите - да не ви говоря...текат ли текат! Гошето маже, бърше и прочие. Аз го гоня с кърпичка - мокра и суха и забърсвам когато ми падне в ръцете. След ден два вече го болеше нослето и около него и не искаше да го бърша. Стараех се да бъде внимателна и да не претривам кожичката му, която е много нежна. Опитах да изсмуквам сополките с едно приспособление, но Гого не ми дава естествено. Същото важи и за капките за нос. Не че съм взела някакви, но исках да му капна малко Алое. Обаче - мисия невъзможна. Само докато спи му капвах по една-две капки в двете ноздри. Той естествено се размърдва, разбужда понякога, но... пак нещо правя, нали? Веднъж на игра поиска да му пръсна в нослето физиологичен разствор. Дори поиска два пъти да го направя - но това беше само веднъж. Не си позволих да го натисна за да му слагам капки, да му чистя носа или да правя каквото и да е. Навремето майка ми ни хващаше и мен и брат ми и щем не щем ни слагаше всякакви неща в носа и устата, когато бяхме болни, мажеше ни гърлото със сода и прочие. Факт е, че ни лекуваше бързо и ефективно. Но и до сега помня колко зле се чувствах. Сега, когато направя лек опит да насиля Гошката, а той се разплаче и ме погледне в очите с поглед : "Защо постъпваш така?", просто сърце не ми дава да продължа, камоли да го правя по няколко пъти на ден. Разбира се, ако е много наложително, жизненоважно, да, ще го насиля да приеме лекарство или манипулация. Но в случая преценям, че не е нужно да го правя. Докато спи също задължително му включвам и Биоптрона - по 30-40 минути, и той действа оздравяващо. В четвъртък Гошето започна да мрънка и да поплаква. Показва ми че го боли коремчето. И изобщо не е в настроение. По едно време ми каза, че иска да ака. Седна на гърнето и отново ми показва, че го боли и проплаква. - Саше, май Гошето има запек - казвам аз - тия дни не е ял и ето, на! .... Напъни се Гошка, напъни се да излезе акото! Но Гошето стана и гледам - в гърнето мъничко разстроено ако - рядко и зеленикаво. А! Това пък какво е, явно няма запек! Гошето продължи да мрънка и след 5 минути отново му се ака.... Но не иска на гърнето и докато прегоравяряме, той свърши работата в гащите - при това много рядка. Ха сега де! През това време Сашо отида не работа. 10 минути по-късно виждам, че Гошето се стиска. Поглежда ме и проплаква. А аз "Гошка, хайде мамо, хайде да акаш нагърнето... Не искаш ли? Хайде в банята, на твоята дъска... Гошенце, ще се наакаш мамо, хайде.." грабвам го и насила го завеждам в банята, а той вече плаче. Докато се боря с него да свалим панталона той се изаква и оплеска ръката ми, панталона, дъската и пода на банята..Леле, ами сега какво ще правим? Не иска да ака в гърнето, не иска памперс, не иска дори да го измия... Какво ще правим. До края на деня няма да имам чисти дрехи, дори до средата на деня!!! АМи сега. Докато се щурам и гледам да успокоя Гошката, той вече сериозно се притесни.Чудя се да го обуя ли, да го държа гол ли, да го накарам памперс ли да слага...Ами какво да му дам??!?!? От какво е този запек?!?! Сега вече и навън неможе да излезем, да отидем до лекараката. Веднага звъннах на братовчедка ми, която е лекар. Тя ми каза да купим едни прахчета против разстройство Ентерол - те са за деца. През това време Гошето го напъна в коридора. Започнах да го увещавам да ака в гърнето, защото ще изцапа гащите... но той вече беше сериозно притеснен и се изака, акото падна от крачола му и се разсипа по пода, по прахосмукачката и изобщоооооооо......ужас. Гошето милия плаче и се разтрепера - уплаши се, какво става. Овладях се, защото реших че най-важно е да го успокоя. - Гошенце, няма нищо мамо, нищо не е станало, имаш малко разстройство, и на мама се е случвало, не се притеснявай, сега ще изчистя. Няма страшно, не плачи, миличък! Гошето се поуспокои. Позвъних на Сашо и му казах ВЕДНАГА да ми донесе две такива прахчета,шуслерова сол 3, която ми свършваше, мокри и сухи кърпички и домакинска хартия - чистене ме чакаше. Минаха 10 минути, и ими се стори, че гошето вече трябваше да е акал - с това темпо.... Но мина още време и той не ака повече. Сашо ми донесе прахчето и му дадох едно, въпреки че вече си мислех, че е било просто нещо временно. От какво ли? Ами той напоследък започна да си лапа пръстите! Не го еправил дори като бебе, а сега започна да си държи пръстите в устата... Дали от това или от друго?? Не зная. Но се оправи де! Само дето се постресирахме малко. От сряда вечерта бях започнала да давам и шуслерова сол 6. В петък спрях шуслеровата сол 3 , и продължихме само с 4 и 6. Сополите се сгъстиха. Гошето започна да кашля с хрипове. Но не се притесних. Някакси усещах, че тези хрипове са повече от сополите, които се стичат надолу, отколкото от зараждащ се проблем.Температура от четвъртък нататък нямахме. И така до днес - вече сме само на сол 6. Днес вече за първи път нослето не се запуши напълно през деня и сополите не течаха така, както предните дни. Изкъпах Гошаката и това съвсем го освежи. Струва ми се че направо и сополите му спряха от банята. Не съвсем де, но доста му намаляха. За първи път го изведох на разходка. Иначе излизаме само с колата - страх ме беше. Днес го разходих в морската и в 22.30 заспа като бебе. Другото трудно нещо беше лошия сън. Гошето започна да се буди по два-три пъти и да иска да пишка в тоалетната. Ставаме, сваляме памперса и пиша. А после не мога да го сложа и спим на тръни - ставаме още два-три пъти. Случваше се и да не иска да спи повече - четем приказки, разхождаме се из апартамента, една вечер се наложи да го гушкам и да го нося на ръце - беше ужасно неспокоен и проплакваше почит час...Измъчих се най-вече заради това лошо спане и ставането нощем. То от една страна добре е че се буди, щом му се ходи до тоалетната, но за мен е направо убийствено. Да не говорим, че му се разби целия режим - понеже на обяд не може да суче и съответно не може да заспие ч, заспива от изтощение чак към три-четири или ако го изведа навън - в колата.Съответно вечер си ляга късно - в 23.30 и така става омагьосън кръг. Голям клинч. Честно казано се зачудих как си приспиват децата мамите, дето не кърмят. То с кърменето е голяма благодат. Засуква и е готов - заспива! Направо не зная как ще я караме като се откаже от това.... Та когато днес си спа на обяд и сега заспа навреме - направо се родих! Е това е. Вече вървим на оздравяване. Надявам се до ден-два нослето да е напълно проходимо. Гошето кашля още от време на време - с хрипове. Утре ще го заведа вече при лекарката да го преслуша - ей така, за по-сигурно. Но мисля, че няма да има проблеми. Благодаря на Бога минахме през тази настинка с благодат - детето все пак добре понесе всичко, със сравнително добро настроение, а за мен важното бе че бях спокйно и сигурна, че той ще се оправи и няма да се влоши. Имаше момент в който, под влияние на другите около мен, почти себях притеснила да не получи бронхит, но в сърцето си имах увереност че всичко ще е наред! Слава на Бога отново!
0 Comments
Гогето се размина с тази висока температура. Но мен ме удари. Гърлото ме заболя, хремата ми текна и ми е дискомфортно. А сукалчето е здраво - нищо му няма.С какво се церя ли?
Ям мед с канела. Пия витамини на Каяни. Пръскам си алое вера в носа. Вземам Шуслерова сол 3. Вземам прополис 30 капки дневно. Току-що си капах и от Nitro FX на Kyani в носа - веднага ми спря масльонката, но да видим за колко време. Започвам да се светя с лампата на Цептер. Не съм много зле, но не е като да съм здрава де. Всъщност иначе съм жизнена, само тоя нос дето ми прокапа ме дразни. --------------------- 08 декември Вече почти нищо ми няма. За два дни се оправих напълно. Имам малко остатъчни хрипове, носа ми е напълно сух. Бих казала, че най-голямо въздействие ми оказа Нитро ФХ на Каяни и Цептерсдката лампа. Още вчера вечерта вече бях много добре. Вчера Гогето за първи път вдигна температура.
Казах си: "Ето на! Тъкмо се похвалих, че Гошето не е боледувал и стана тя каквато стана!" Сутринта ми се стори, че Гошката е малко по-топъл от обикновено. Но си помислих, че може и да се лъжа, понеже беше жизнен и нищо друго не подсказваше, че може да има Т. Към обяд ми се стори още по-топъл. А най-странното бе, че ръцете му бяха студени. Сложихму поларени дрешки и пак бяха студени....Странно. Но как да му премеря Т? Той само като види термометър веднага го иска, за да играе. Пробвах да му премеря Т на игра, ама то трудна работа. Изобщо не мога да съм сигурна, че меря точно. Затова когато заспа на обяд веднага пробвах. Понеже нямаше друг начин мерих Т на свивката на гушката. 38.6 градуса. Два пъти мерих и дават пъти едно и също показа. След час отново мерих - вече беше 39.1 градуса. Бре!.... Събуди се Гошето, бузките му червени, и очемидно не му е добре - криви се, отпуснат... Звъннах на личната но не вдигна. Звъннах на хомеопатката ни, д-р Ганковска, тя ме посъветва да отидем на спешен, но ми каза да му взема Беладона 30 СН 2х3 перлички. Звъннах и на моята приятелка Галя. Всички предположихме, че има вероятност да е от зъбите, при условие че няма хрема, не кашля и не киха. Дадох му аз на Гошето 7 мл. панадол. Сашето ни качи в колата и отиваме при лекаря. Преди да влезем се помолихме на Господ Гошето да бъде съвършено изцелен в Името на Христос. Лекаря го слуша, гледа гърлото - нищо няма. Изписа ни витамин С, нурофен за разнообразие ако се наложи, тантум верде и нещо за дробовете ако има хрипове по-късно. ПРибрахме се, Гошето беше средна хубост - но вече по-добре. Вечерта дадох Нурофен профилактично, че да не вдига посред нощ. И си легнахме. Днес сутирнта нямаше Т. През деня не наблюдавам никакви обезпокоителни симптоми. Гошката е добре. Нищо повече не съм давала, дори беладона, понеже не успях да купя. Благодаря на Бога. Така че, Гошето е добре. Но още се чудя от какво беше тази висока Т. Зъбки не виждам да са избили?! Чудна работа?! Но важното е, че сме добре. Иначе да спомена че Гошето си каза за първи път името - стана на 14 ноември. Гушкам го аз, и го мачкам, и какот обикновено къкънижа: - Тази хубава гушка на кого е, бе мамо? Твоя ли е? А той: - На Гого - каза го срамежливо и едва-едва като ме погледна очарователно А аз хлъцнах! Първо Гого вече рядко му казвам, но той си го е запомнил това! И после - за първи път го чувам да си казва името! - Саше, Саше, чу ли го какво каза??? Гошенце, кажи, мамо, на кого са тези бузки? - На Гого - с усмивка и отново срамежливо казва Гогето, като поглежда и мен и баща си. А ние - радост! - Браво Гошка, ти имато ли си знаеш пиленце? - Да - казва засмян Гошето Продължихме серията с очичките, ръчичките, гръбчето, дупето, косичката, главичката и всчико което се сетите. И Гошето все отговаряше че са "На Гого"! Впрочем казва го малко затворено и звучи леко като "Н'Гого", като О-то е нещо средно между О и У. Ноооо какво значение има това? Гошето мисли за себе си като човек вече! А вчера ей така на майтап му казах: "Дим дим да ме няма!" и той взе да го повтаря: "Д'м д ме няма". Пуснахме му и песента, но не я отразява. Не прави връзка. Иначе Гошката е много много привързан към татко си. Неговия ТАТИКУ му е постояно в устата. Когато Сашо отива на работа Гошето често плаче и ходи на прозореца, за да го гледа, а Сашо му маха от колата. Така някакси успява да се раздели с него по-леко. Когато Сашо се прибира Гошето оставя каквото и да прави и с усмивка и повтаряйки ТАТИКУ хуква към вратата, след което веднага иска да показва на татко си разни неща; хваща го за ръката и го повежда нанякъде. Случва се понякога когато отиваме да приспивам Гошето той да настоява и татко му да дойде с нас. Лягаме тримата на леглото. Гошето е по средата, усмихва се щастлив, подава ръчичка на татко си, а се обръща към мен и засуква. Някога не иска да легне ако татко му не дойде. Двамата много си играят по мъжки. Гошето ползва тати като катерушка. Сашо го подхвърля, боричкат се на леглото и изобщо мъжки игри си играят. Приблизително веднъж седмично излизат само двамата. МИсля ,че си прекарват добре. Сашо го води със себе си по работа, на разни срещи и казва че Гошето се държи перфектно, без забележки. Ако се счупи някоя играчка Гошето я носи на татко си да я отремонтира и наблюдава как става това. Често и той иска да се включи - ами да, интересно му е. И така... ... И ето че пак стана 12.30 след полунощ. Айде отивам да поспя, че утре пак ме чака работа на детския фронт. Изтече ни 30дневния карантинен срок за кърлежа.
Няма никакви усложнения. Изобщо никакви прояви на каквато и да е болест. Слава на Бога, наистина кърлежа ни е бил здрав! Но вече когато ходим по тревите пръскам Гошката със спрей против кърлежи на Бочко. Мина първия критичен период от три дни, от ваденето на кърлежа.
Мястото, от което го извадихме е съвсем спокойно. Изчезна червенината. Всъщност вече почти не си личи къде е бил кърлежа. Аз понеже зная, мога да го различа. Но Слава на Бога, за сега няма първични инфекции. Сега ще следим да видим първата седмица и после как ще е след месец. Но вярвам, че сме попаднали на "добър" кърлеж, който е бил в добро здраве и не е носел бацили. На 22 май, точно след като направихме прощъпулника се събуждаме сутринта! Гушкам Гогето и започвам да го събличам, за да сменим памперса. И какво да видя - на лявото краче, точно над красивата гънчица на бедрото му черна точка и позачервено покрая. Веднага разбрах - кърлеж! Взех веднага една лупа, погледнах и видях крачетата на гадината. Всъщност още в следобеда, когато празнувахме и го бях събула за преобуване бях забелязала някаква черна точка, но помислих, че е песъчинка, залепвала по кожата. И понеже Гошето беше превъзбуден и не искаше да стои на едно място не исках да го натискам ида го чопля. А после забравих...Преди не знаех какво е кърлеж, но ви уверявам, че като го видите веднага ще го разпознаете, защото си личи, че е нещо забито в кожата и че е живо.Доста се разтревожих. Зная ,че до 24 часа не е опасно, но също така, ч е най-добре кърлежада се вади веднага като се сзабележи и да не се чака.
- Саше, ставай, Гошето има кърлеж в крачето! Трябва да отидем да го извадят. Веднага се обадих на две-три приятелки с повече опит. Те ме посъветваха да отидем в Бърза помощ - там вадели. Отидохме, но уви - казаха, че личния лекар ги вадел. Обаче нашата лична беше следобяд на работа. ВСе пак се обадих, а тя ми каза или да изчакам до след обяд или да го заведа при педиатрите в Поликлиниката, където и тя работи, щяла да ни издаде направление в последствие. Прибрахме се с Гошето, а Сашо отиде на работа. Бях се стресирала, защото ми беше гадно да гледам тази впита черна точка на крачето на Гошето. В същото време трескаво мислех какво да правя - дали да чакам, или да го водя веднага. От една страна исках веднага да го махна, от друга - зная ли на какъв лекар ще попадна. Помолих се Господ да ми даде мъдрост и решихда се успокоя, защото когато съм притеснена върша глупости. Заех се с обичайнте си задължения - домакинстване, а предз това време мисля какво да правя. Накрая реших, че ще изчакам нашата педатърка следобяд, защото от една страна не беше супер риснковано, а от друга като че ли беше по-опасно да попадна на някой лекар дилетант, който да направи беля, като смачка или скъса кърлежа а после да рови по крачето с игли - каквито случаи в интернет не липсват. Не че знаям как педито вади кърлежи, но поне ще е по-отговорна. А и ще видя к-дали умее - за в бъдеще де. Другият въпрос беше да бием ли инжекция против тетанус. Педито ме предупреди да се подготвя, че ще бие ваксина против тетанус - така трябвало. Това също ме притесни. Говорихме си със Сашо по въпроса и решихме, че ще го направим ако няма друга възможност. След като реших това се помолих: "Господи, моля те направи така, че кърлежа да излезе като от чисто масло - леко и без проблеми. Моля те да опазиш Гогето от инфекции, от зараза и от вясакава болест. Благодаря ти за Твоето обещание че никаква язва няма да приближи до дома ни. ... Моля те Боже, ако не е наложително а не слагат ваксина на детето. АМин!" Прочетох си няколко Псалма от Библията, които ми вдъхнаха мир, и увереност, че всичко щее наред, като този: 119 псалм - (част от него) "Твоите ръце ме направиха и утвърдиха; Вразуми ме за да науча Твоите заповеди. 74 Ония, които Ти се боят, ще се зарадват като ме видят, Защото на словото Ти уповах. 75 Зная, Господи, че Твоите съдби са праведни, И по справедливост си ме наказал. 76 Моля Ти се, нека ми бъде Твоето милосърдие за утеха Според словото Ти към Твоя слуга. 77 Нека дойдат върху мене Твоите благи милости, за да живея; Защото Твоят закон е моя наслада. 78 Нека се посрамят горделивите, защото са ме повалили с лъжи; Но аз ще размишлявам за Твоите правила. 79 Нека се обърнат към мене ония, които Ти се боят, А именно ония, които познават Твоите свидетелства. 80 Сърцето ми нека бъде непорочно относно Твоите повеления, За да се не посрамя." Междувременно се порових в нета около час, докато Гошето спеше. Говорих и с нашата хомеопатка, която ми каза, че риска от тетанус е минимален , но че ваксината против тетанус не е толкова страшна и че навсякъде ги бият - такава била процедурата. Каза ми какво хомеопатично лекарство да взема за Гошето. Изводите, които си направих от събраната информация бяха, че риска от заразяване с тетанус не е голям, напротив. РИска от заразяване с други болести, като Лаймска, е доста по-голям, но пък за нея и другите подони няма ваксини. Затова бият за тетанус, "да не са капо", както каза Сашето. Отидохме при педито. Тя огледа Гошето. Намаза мястото с някакъв гел. Почакахме 5 мин. След което взе лупа, една специална пинсета, и захвана кърлега. Гогето седеше в мен по голикрачета. Малко беше полустреснат - какво ли му правим? Опита да размърда крачета, но аз го хванах по-здраво. - Дръжте го да не скъсаме главата -повиши глас докторката и с право. И аз бих се притеснила на нейно място. И сестрата дойде и опъна кожата на крачето за по лесно да се изкара гадината. Гошето се притесни и аха-аха да заплаче, а през това време педито завъртя пинсетата и измъкна кърлежа цял и невредим от крачето! Дори си беше жив! Слава на Бога!!!! Излезе точно както се и помолих - като от чисто масло! Отнесоха го в някаква кутийка. А лекарката ме попита: - Ще правим ли ваксина? - Ами вие какво ме съветвате, наложително ли е? - Аз не мога да ви съветвам нищо, различно от общото становище нито съм по-умна, нито разбирам повече от медицината... Хората са изследвали и са казали, че при травма се прави тетанус, а това се води травма. Забелязах думата " се води" , която използва. Все едно че според нея не беше точно така. - Аз ще ви изпиша ваксината, ще си я купите и ще ви я сложим, ако решите. - Добре, ще говоря пръво с мъжа ми... МНого Ви благодаря, че така добре се справихте с кърлежа, просто перфектно! - Моля, и аз се радвам. Гошката се държа мъжки и го похвналих много. То не че го боля, ама все пак дететео се постресна - три жени го налегнахме... Лекарката написа рецепта. И напуснахме кабинета. Бях напълно спокойна и уверена, че на този етап няма да слагам ваксината. ДНес сутринта на крачето все още има червена точица, където е бил кърлежа. Ще продължавам да следя състоянието на Гогето в рамките на месец. И ще ви държа в течение. Всеки ден си мисля, че трябва да седна да пиша. Често през деня си разсъждавам за неща, които искам да споделя, но вечер....ах, вечер съм уморена!
Гогето започва все повече да ме изморява, а още не влязъл в стихията си. Вече се движи доста, иска внимание, ходене, катерене, вдигане, сваляне, гушкане, четене, бутане на колички и т.н. Поне се утешавам че взех да отслабвам. Свалила съм 2 кг. От постояното движение сигурно.... Но пък когато ми казва "Маамъ", или" Маамо", толкова ми е хубаво. Вика ме когато иска нещо, удари пръстче или просто да съм там с него. Преживяхме първото му разболяване. Не беше нещо много сериозно. ПРосто аз хванах виру. И три дни след мен и той. Беше основно тежка хрема и болки в гърлото- без температури и др. В най-тежката фаза, когато почти не можеше да диша от носа и се кривеше поради това, реших все пак да отидем до лекарката ни, просто да му чуе гърдичките за всеки случайи да види гърлото. Гърлото беше зачервено, но нямаше хрипове надолу и тя ни изписа едно хомеопатично лекарство Pyrogenium 15 CH и две шуслерови соли - 3 и 4. Като цяло и трите са против възпалителни процеси най-вече на лигавиците.Честно казано имаха светкавичен ефект - веднага се усети. И започна подобрение при него. Той оздравя преди мен. Радвам се, че НИКАК ама НИКАК не се притесних. Въпреки че съм си мислела, че ако се разболее ще ми е много притеснено. Дори нямаше да го заведа на лекар, ама майка ми ме накара. Иначе вчера ходихме за първи път в зоопарка. Гогето се впечатли най-вече от еленчетата. Сочеше ги с пръст и им се усмихваше, и искаше да ги докосне. А те провираха муцунки през преградите. Мили създания. Малко ми е тъжно, че трябва само да "маркирам" това, което се случва при нас. Иска ми се да ви споделя как се чувствам, какви мисли ми идват наум, да споделя душата си... но за това е нужно спокойствие и време. Когато човек сяда да пише в дневника си, трябва да е отпуснат и спокоен и да се вглъби в себе си. А аз нямам тази възможност. Освен детето, поработвам по нашата фирма, а то си е работа де и също ми ангажира вниманието и времето. Домакинството също... и така, скъпи ми приятелки! Много съм уморена, но искам съвсем накратко да ви кажа за болежките ми, понеже бях обещала.
И двете неща вече ми минаха. Нямам симптоми на цистит. Кръста също ми мина съвсем. Да отбележа, че за цистита пих и продължавам да пия натурални сокове, но ФРЕШ, които всяка сутрин си приготвям собственоръчно. Видях рецептата в книгата на проф. Мермерски. Там пишеше, че за цистит се препоръчва фреш от моркови, цвекло и ябълка, в съотношение 9/5/2. Впрочем пих също хранителна добавка чесън, а също и коластра. И двете имат антибиотично действие. И да не забравя - откак ме почна цистита ходя с вълнен шал на кръста - с него и спя. Два дни забравих да си го сложа нощем и пак почувствах болка. Вероятно нощем се откривам докато Гого суче и изстивам. И накрая....вече не помня дали го споменах... доста дни вечер си слагах краката в гореща вода - действа страхотно! Веднага преминава паренето и болката! Е това е за цистита. Иначе за кръста пък използвах и лампата на Цептер - Биоптрон. Тя е прекрасна за болки в костите, мускулите и за кожни проблеми. Та така де. Вече съм добре. Дори полекичка започнах да правя гимнастика. ..... Да не се хваля, че вече няколко пъти започвам и спирам.... Но тия дни осъзнах, че явно няма смисъл да чакам по-добри дни по отношение на личното свободно време. Тоест това свободно време няма да стане повече, дори напротив- ще намалява. Явно ми е нужно по-добра организация на времето. Реших да започна с 20 мин. гимнастика , като времето за гимнастика ще ми е първия половин час от първото спане на Гогето. А после веднага ще си лягам, за да си доспивам. Не е много добре да се ляга след физическо натоварване, но няма как. За сега така ще е. Иначе още от първия път имах ужасна мускулна треска и то само от 10 мин. гимнастика, при това ЗА БРЕМЕННИ - доста лек комплекс. Започнах с този лек комплекс, защото отдавна не съм спортувала. И въпреки това съм с мускулна. Чак се учудих колко съм зле. Но стъпка по стъпка ще се справя и ще вляза във форма. Да се отчета по повод цистита!
Изчерпах добавката с червена боровинка. Изпих бирата, и спрях да варя лененото семе - омръзна ми. От време на време все още слагам краката в гореща вода и полягвам на ел. дюшече. Не помня споменах ли, че в изследването на урината, което ми правихме се оказа, че нямам бактерии в урината. Чудна работа!? Защото все още когато ходя до тоалетната имам парене и лека болка. Съвсем търпима е, но в никакъв случай не е нормално да имам такава. Ще чакам още седмица и пак ще ходя на лекар да видим какво ще предприема, вероятно ще ме пратят на гинеколог. Иначе в добавка вчера ми дойде. А снощи....Снощи си сецнах кръста! Да бе! Както си държах Гогето се наведох да го оставя на леглото и изведнъж... усетих че нещо се размести в гръбнака ми, мога да се закълна ,че прещрака и ме заболя. Болката не беше непоносима. ПРи определени движения ме отрязваше, а в друг момент не се усещаше нищо. Е само това ми липсваше! Вече бях 3 в 1! Обаче последното беше най-зле. Какво ще правя? Как ще се грижа за Гогето, като не мога да го повдигна. Ами... как ще го кърмя или гушкам? Ако ми се засили болката утре - както често става в подобни случаи?!?! Доста се притесних. Като приспахме Гого, седнахме със Сашо и той се помоли за мен - да бъда изцелена и напълно възстановена! По-късно си легнахме. С роботски движения се наместих в лелото, като внимавах ак лягам и как лежа - гледах да съм в положение да не изпитвам болка. Цялата нощ сънувах стихове от Библията. Че Исус Христос беше издигнат на кръста, както беше медната змия в пустинята, за да може всеки ,който го погледне да бъде изцелен. Че Христос понесе всичките ни болести, за да бъдем здрави. Че в Неговите рани ние сме изцелени! ... Не помня всичките, които сънувах, но имам чувството че цяла нощ ми се въртяха из ума.... На сутирнта станах, мобилизирана, и с нагласата, че ще се наложи да изтърпя болката и че ще трябва да внимавам, когато вдигам Гого и правя каквито и да е движения. Бях скована, и ме болеше, но не беше толкова зле. Сложих си пак вълнения шал на кръста, а отгоре един ортопедичен колан, точно за укрепване на кръста. По обяд осъзнах, че болката не се увеличила, и че всъщност май доста добре се чувствам. След обяд ми направи впечатление, че като че ли болката е доста намаляла. В момента се размърдах - имам болка, но не е силна. Мога да клякам с изправен гръб, и да се навеждам, също по този начин. Мисля, че ми минава! Благодаря на Бога! Наистина милостта му трае до века! Ще ви информирам като ми мина съвсем. Здравейте, най-накрая да се добера до компютъра. И ще се опитам докато междувременно гледам и 120 минути смях със Стоянка Мутафова и стоя с крака в леген с гореща вода да драсна няколко реда, макар че за писане има повече от няколко реда. Впрочем велика е тая Стоянка Мутафова - на 90 години да е на сцената?! Има ли друг такъв актьор не зная?
И така дали да не почна отзад напред? В деня след рождения ден на нашия сладунчо ето какво ми се случи. Ставам сутринта и отивам в тоалетната и ... усещам остра болка при уриниране. Понеже като девойка съм страдала от цистит два-три пъти веднага разпознах симптомите. Ами сега? Знаете, че цистита е възпаление причинено от бактерии, въпреки че може да се провокира и от настинки. Най-често цистита се лекува с антибиотик. Тази мисъл ме уплаши. Защото как ще пия антибиотик и ще кърмя? Веднага седнах да потърся какво казава бай Гугъл по въпроса. Намерих рецепти от народната медицина и си казах, че ще пробвам. Набелязах си няколко, които е лесно да се приготвят, защото такива от рода на "15 вида билки от по 50 гр да се смесят" и т.н. не са ми по вкуса. Аз обичам простичките работи. Позвъних и в близката аптека. От там им казаха, че след като кърмя мога да си купя само Уринал - имало много видове, но АКУТ бил по-силен, да съм си купела от него. Пратих Сашето да ми купи един Уринал Акут. ПРиготвих се отвара от бира, магданоз и мед. Имах под ръка и ленено семе и се възползвах за да си направя една от рецептите - вари се лененото семе 10 мин и после се пие - 1 с.л. леко препечено ленено семе в 500 мл. вода. Неприятното е че се получава нещо като слуз. Макар че няма никакъв мирис, самата консистенция е доста гнусна за пиене. Така или иначе започнах самолечение. ПРитеснявах се малко, защото зная, че цистита лесно става хроничен, но така или иначе беше събота, поликлиниката не работи - нямаше какво да правя. А! Държа си и краката в гореща вода всяка вечер - действа облекчаващо. СТори ми се че наистина получих цялостно облекчение. Но в неделя сутрин доста ме болеше, като че ли и десния бърек. Говорих с личната лекарка - каза в понеделник да пусна изследване и при нея. Така или иначе в понеделник вече като че ли бях по-добри и реших да отложа ходенето в поликлиниката. И така от 28-и януари до днес 02 февруари пия всички тези неща и вода в голямо количество, чай също. Имам болка, но не е ужасна. А толкова, колкото да ми напомня, че не всичко е наред. Но поне не ме кара да плача и да стискам зъби. ДНес внсе пак отидох да пусна изследвания. Лекарката каза, че нямам бактерии в урината! Но пък имала съм кристали?!?! СТранна работа?! Симптомите ми са абсолютно като от цистит. Нпараво се чудя дали са ми направили коректно изследването. Така или иначе продължавам да пия отварки, а ако не се оправя след две седмици пак на лекар. Гогето!!! Гогето всеки ден напоследък ме изненадва. Преди два дни му показах как да слиза от дивана. Търкулнах го по коремче и му показах да се спуска на крачета от дивана. Повторих операцията десетина пъти едно след друго. На следващия ден той направи няколко опита сам да слиза. Първо малко нескопосано, но накрая успял - каза Сашо, да слезне самичък. А днес вече три-четири пъти съвсем сам си слиза! Учудвам се колко бързо схваща. .. Измисля си нови игри - като това да ми сваля шапката от главата, а след това да ми я подава за да си я сложа, за да ми я свали пак :-) ПРеди няколко дни седеше в мен и реши да слезе. Изсхлузи се и без да се замисли, както го държах за подмишниците, тръгна да ходи. Иначе още не ходи сам. Бърбори разни срички непрестанно: мма, нда, ндай, ниняню,, ання, маняняню . Някои приличат на "мама", "баба", "дай", но не винаги ги ползва намясто, така че не зная дали изговаря нещо смислено, или просто така си повтаря. Понякога започва буквално да бърбори на някакъв "чужд" език, като с интонация явно показва какво иска, само дето не изговаря думички.... Сложихме меки протектори на ъглите, за да не се удря, като падне, но-о-о-о, Гогето просто ги сваля и ни ги подава, да се похвали! ДНес за първи път хвана дистанционното и го залепи на ушето си, също като ГСМ и каза "А!" Представяте ли си? Току що навърши годинка! Чудесно, слънчево дете е! Но МНОГО е тежък. Зная, че го повтарям постояно, но... все по-тежък става. Мъча се, и се надявам да проходи стабилно, така че да не ми се налага много да се прегъвам надве и да го вдигам непрестанно. Утешавам се все пак, че ще е временно и това. Гогенцето прилича вече повече на момченце, не на бебе. Ами... много ми се иска да разажа за рождения ден, но ще пусна отделен постинг за това. Поздрави на всички, които са се затъжили за мен! |
Categories
All
Archives
November 2016
|