Гошето си има любима игра - криеница.
Отива до пердето, дръпва го с малката си ръчичка пред лицето си и притихва. А ние започваме да се чудим на висок глас: "Къде отиде Гошето? Тука беше... Гоше къде си? Гошкаааа, къде си мамо?"...викам аз и се оглеждам на всички страни. Той изчаква няколко секунди, след което триумфално и със замах отмята пердето настрани, а лицето му сияе! "А!!! Ето гоооо!!!" А той се смее! И пак дръпва пердето пред лицето си. Понякога лееекичкооо надниква с крайчеца на очето си над пердето да види какво правя, или просто за да го видя по-скоро. А аз веднага го "разкривам" - "Ето го, видях те! Гоше, ето те!!!!" А той пак се залива от смях! Когато пердето е прозрачно виждам как когато се скрие личицето му се променя - той става серизен, леко напрегнат и притихнал върти очички - дали ще го намерим?? Търсим ли го достатъчно усърдно? А после когато отметне пердетоа ние извикаме "Ето го!!!" грейва целия и често прихълцва от удоволствие! Запитах се какво ли му харесва толкова в тази игра? Кое му доставя такова удоволствие? Да бъде намерен! ДА СЕ СКРИЕ, ПОСЛЕ ДА СЕ ОТКРИЕ И ДА БЪДЕ НАМЕРЕН!!! Изглежда тази игра докосва нещо много дълбоко в душата на човека - желанието да се открие на другия, да бъде намерен от него, завинаги! Сетих се за един стих в Библията, който винаги ме е вълнувал и съм разсъждавала над него:"....сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат." І КОР. 13 гл. Апостол Павел говори за познаването на съвършената Божия Любов! Че когато Бог ни открие любовта си ще познем всичко напълно, както самите ние сме напълно познати от Бога! Когато чета това винаги изтръпвам вътрешно - да бъда НАПЪЛНО ПОЗНАТА от Бога..... и пак да бъда обичана с Неговата съвършена любов! Това е велико нещо! Дълбоко във всеки човек има копнеж да бъде напълно познат от другия и обичан такъв какъвто именно е - без фалш, без игрички. Затова ми звучи вълшебно това - да позная напълно и да бъда позната напълно! Така и Гогето - той се крие, но иска да бъде открит, да бъде намерен, да се зарадваме, че смего открили и да го прегърнем.
0 Comments
Този въпрос започна живо да ме вълнува.
Откак Георги навърши около годинка и месец изведнъж като че ли бебешкия му период се отсече. Някакси изведнъж усетих, че свърши с времето на тотално откликване от моя страна. И започва времето за дисциплиниране и обучение. Усещането ми не беше просто субективно, а по-скоро продиктувано от промяна в поведението на Гогето. Той вече не беше това сладко, кротко бебе, а започна от своя страна да изисква и да налага своето. Започна да прави неща, които до момента не е правил като например да вика, ако иска нещо. Ако не му обърна внимание започава по-силно да вика. Няколко пъти се опитва да ме... удари - според мен, когато се ядоса. Започва да проявява вид гняв, ако нещо не се получава или в нещо не успява. Иначе той пак си е спокоен и сладунчо. Но нали ви казвам - видях, че е дошло време за дисциплиниране... Започнах да чета по въпроса. В мрежата няма много инфо. Но намерих една интересна статия за това как да казваме НЕ, така че детето да ни слуша. Сега я превеждам, защото е на английски и ще ви я пусна. Ама е доста дълга - затова имайте търпение. Понякога съм доста объркана. Защото той все пак колкото и да разбира, не разбира точно всичко. Тоест дори да му обяснявам той не схваща всичко. От друга страна лошото поведение трябва да се коригира, за да не достигне гигантски размери. Та, в такива моменти започвам да се колебая - дали да съм остра, дали просто да съм твърда и да обяснявам, да шляпкам ли леко или да го обръщам на майтап???? Тук се изисква майсторлък! Да усетиш кога кой метод ще сработи. За сега успешно използваме метода на насочване на вниманието към друго нещо, но понякога и това ми е трудно, защото се налага пък аз да се самодисциплинирам, за да се овладея и да не избухна. Иначе този похват наистина добре сработва и се минава без напрежение. С майка ми и баща ми виждам проблем обаче. Като отидем на гости и Гогето започне да пипа нещо , което не бива, те все му викат :" Не, не пипай, не там, не!" И напрактика виждам как детето се обърква, защото да, то спира да прави това, което е започнало, но не знае какво друго да направи. Нужно е в такъв момента наистина да му се покаже какво друго би могло да започне да върши в момента. Иначе то се връща към същото нещо отново.... Казвам им да не му повтарят думата НЕ, защото накрая той ще спре да отреагира на нея. Но... те са си старото поколение, нямам сили и тях да ги превъзпитавам. Пък и разчитам че Гого е доста малко време с тях, така че няма да има негативи от това. Това е съвсем НАКРАТКО по темата. Тепърва предстоят интересните дискусии. Колебая се дали да не пусна Форума отново, много ми се иска да има дискусии на тема Възпитание и ако мога да получа съвети от по-опитните ми читателки :-))) Всеки ден си мисля, че трябва да седна да пиша. Често през деня си разсъждавам за неща, които искам да споделя, но вечер....ах, вечер съм уморена!
Гогето започва все повече да ме изморява, а още не влязъл в стихията си. Вече се движи доста, иска внимание, ходене, катерене, вдигане, сваляне, гушкане, четене, бутане на колички и т.н. Поне се утешавам че взех да отслабвам. Свалила съм 2 кг. От постояното движение сигурно.... Но пък когато ми казва "Маамъ", или" Маамо", толкова ми е хубаво. Вика ме когато иска нещо, удари пръстче или просто да съм там с него. Преживяхме първото му разболяване. Не беше нещо много сериозно. ПРосто аз хванах виру. И три дни след мен и той. Беше основно тежка хрема и болки в гърлото- без температури и др. В най-тежката фаза, когато почти не можеше да диша от носа и се кривеше поради това, реших все пак да отидем до лекарката ни, просто да му чуе гърдичките за всеки случайи да види гърлото. Гърлото беше зачервено, но нямаше хрипове надолу и тя ни изписа едно хомеопатично лекарство Pyrogenium 15 CH и две шуслерови соли - 3 и 4. Като цяло и трите са против възпалителни процеси най-вече на лигавиците.Честно казано имаха светкавичен ефект - веднага се усети. И започна подобрение при него. Той оздравя преди мен. Радвам се, че НИКАК ама НИКАК не се притесних. Въпреки че съм си мислела, че ако се разболее ще ми е много притеснено. Дори нямаше да го заведа на лекар, ама майка ми ме накара. Иначе вчера ходихме за първи път в зоопарка. Гогето се впечатли най-вече от еленчетата. Сочеше ги с пръст и им се усмихваше, и искаше да ги докосне. А те провираха муцунки през преградите. Мили създания. Малко ми е тъжно, че трябва само да "маркирам" това, което се случва при нас. Иска ми се да ви споделя как се чувствам, какви мисли ми идват наум, да споделя душата си... но за това е нужно спокойствие и време. Когато човек сяда да пише в дневника си, трябва да е отпуснат и спокоен и да се вглъби в себе си. А аз нямам тази възможност. Освен детето, поработвам по нашата фирма, а то си е работа де и също ми ангажира вниманието и времето. Домакинството също... и така, скъпи ми приятелки! Понякога от лятото ми става хубаво...
Не помня вчера и забравям утре. Не ми е никак трудно да се влюбвам във всяка незапочнала минута; в зелените тревички между плочките; в походките на уличните котки; във своето смълчано безпосочие; във бялата тъга на всеки облак; в момчетата, които преминават и няма никога да ги познавам; във грапавия глас на тротоарите; в мехурчетата в цитронадата; във гларусите (само как съм влюбена!); във всичките си малки щуротии; в липата, стъпила на ъгъла; в една витрина с жълти ризи; във отражението в огледалото; в уюта, сгушен на терасата; в китарения пулс на тялото ми... В усещането, че животът е прекрасен... Интересен материал за ваксините. Може би сте го чели.
Вълните на морето са жени,
избягали от къщите - окови. Ела, една вълна сама стани, сестра на вятъра бъди отново. Ела, сред най-дълбокото иди, при царството на тъмните стихии. Била ли си обичана преди- едва сега ще можеш да откриеш. Страхливия ще седне на брега, ще шепне колко много ти е верен, безсилния ще плаче от тъга, а истинския сам ще те намери. Ще иска той с прегръдка да те спре, но ти не се завръщай, нито спирай. Вълната е вълна насред море. А тръгне ли към плиткото - умира. Евтим Евтимов Как се живее 16 години в ежедневна борба за дете и как тази лична битка се превръща в мощна обществена кауза. Трудно ли се стига до решение за осиновяване и как този акт осмисля изцяло живота - отговорите в едно наистина емоционално издание на "Търси се..." лично от създателката на Фондация "Искам бебе" - Радина Велчева. Какво още има да ти каже - виж тази неделя 22 април, 11 часа, БТВ.
Гогето вече казва "мамо".
Допреди само си бърбореше "мама". Но от ден два, когато иска да се обърна към него казва: "Мамъ, мамъ!", а понякога и "Мамо!". Все още леко го претъркалва в устата си, но вече е ясно, че го казва, и че ГО ИМА В ПРЕДВИД! Ох, вълнувам се! Не мога да се въздържа да не коментирам случилото се през последната седмица. Защото за мен то звучи почти символично!Един професор, получил отличия, работил на Уолстрийт, и преподавател на 80 годишна възраст умря в България, разкъсан от кучета!!!
Звучи ми сюрреалистично! Нереално! Мислил ли е някога този успял в чужбина човек, завърнал се в родината си, че ще умре по такъв ужасен начин?! Вместо да умре достойно, да си отиде нахапан до смърт от бездомни кучета.... В библейски времена, когато са искали някой да бъде опозорен, да се изтрие паметта за него, са оставяли останките му да бъдат разкъсани от кучета на улицата! Е, днес у нас оставят бездомните кучета да хапят и разкъсват не умрели, а живи хора! Нещо повече да разкъсват някои от най-добрите й умове!!! За съжаление това звучи някакси закономерно! България отново ще стане известна по света - с човекоядните си бездомни кучета. Сега остава някой да бъде изяден и от плъхове - което няма да се учудя да се случи. Искрено се надявам правителството да бъде разумно и да не се бои да вземе нужните мерки. Не съм ЗА произволните убийства на животни, не съм ЗА жестокостта към животните. Всъщност съм дори ПРОТИВ лова надиви животни.... Но когато кучета нападат нашите деца и възрастни хора, не мога да стоя да пипявам: "Да сме хуманни към кучетата!" А към хората? Не трябва ли да сме хуманни? Нали хуманизма е точно това - любов към човека, не към кучето?! Но така е с човека - без Бога неговия ум извращава и изопачава доброто, като в крайната си форма го превръща в неговата противоположност! Да не сме жестоки към животните е едно, а съвсем друго е да ги оставяме да се размножават докато започнат те да ни унищожават. Няма да философствам повече! За мен решението е едно - прибиране на кучетата и евтаназиране. Защото не искам утре да нападат мен, детето ми , родителит ми, не искам да боледуваме от кучешка тения, от каквото има бум във Варна днес. А ще има още повече случаи утре, защото тази болест е коварна и се открива след много години.... Господ да ни пази! За протокола - Гогето вече има шесто зъбче.
Откога го проверявам това зъбче горе в ляво - беше напъпило отдавна. Но все не излизаше. Днес вече усетих как драска! Изникнало е! Тази вечер слушах случайно по ТВ Европа интурвю с новия здравен министър и с участието на д-р Лалев. Коментираха относно инвитро процедурите - че клиниките не били достатъчно и ще се правят опити в посока на това нови клиники да се включват и ще правят инвитро процедури - такива които имали потенциал и ресурси. Аз лично трудно ще се доверя на новобранци, но... всеки професионалист е бил новобранец някога... Както и да е - по-важното е, че споменаха, че планират срока, в който пациентките ще имат право да направят инвитро процедура след връчването на заповедта да е не 6 месеца, както до сега, а 1 година!!! Това е много хубаво - току-виж ме хване и мене! Ееееххх!!!! Слава на Бога, ако ме хване и мене! |
Categories
All
Archives
November 2016
|