Гошето си има любима игра - криеница.

Отива до пердето, дръпва го с малката си ръчичка пред лицето си и притихва. А ние започваме да се чудим на висок глас: "Къде отиде Гошето? Тука беше... Гоше къде си? Гошкаааа, къде си мамо?"...викам аз и се оглеждам на всички страни.
Той изчаква няколко секунди, след което триумфално и със замах отмята пердето настрани, а лицето му сияе! "А!!! Ето гоооо!!!" А той се смее! И пак дръпва пердето пред лицето си.
Понякога лееекичкооо надниква с крайчеца на очето си над пердето да види какво правя, или просто за да го видя по-скоро. А аз веднага го "разкривам" - "Ето го, видях те! Гоше, ето те!!!!" А той пак се залива от смях!
Когато пердето е прозрачно виждам как когато се скрие личицето му се променя - той става серизен, леко напрегнат и притихнал върти очички - дали ще го намерим?? Търсим ли го достатъчно усърдно? А после когато отметне пердетоа ние извикаме "Ето го!!!" грейва целия и често прихълцва от удоволствие!

Запитах се какво ли му харесва толкова в тази игра? Кое му доставя такова удоволствие? 
Да бъде намерен! 
ДА СЕ СКРИЕ, ПОСЛЕ ДА СЕ ОТКРИЕ И ДА БЪДЕ НАМЕРЕН!!!

Изглежда тази игра докосва нещо много дълбоко в душата на човека - желанието да се открие на другия, да бъде намерен от него, завинаги!
Сетих се за  един стих в Библията, който винаги ме е вълнувал и съм разсъждавала над него:"....сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат." І КОР. 13  гл. Апостол Павел говори за познаването на съвършената Божия Любов! Че когато Бог ни открие любовта си ще познем всичко напълно, както самите ние сме напълно познати от Бога! Когато чета това винаги изтръпвам вътрешно - да бъда НАПЪЛНО ПОЗНАТА от Бога..... и пак да бъда обичана с Неговата съвършена любов! Това е велико нещо!

Дълбоко във всеки човек има копнеж да бъде напълно познат от другия и обичан такъв какъвто именно е - без фалш, без игрички. Затова ми звучи вълшебно това - да позная напълно и да бъда позната напълно!

Така и Гогето - той се крие, но иска да бъде открит, да бъде намерен, да се зарадваме, че смего открили и да го прегърнем.

Всеки ден си мисля, че трябва да седна да пиша. Често през деня си разсъждавам за неща, които искам да споделя, но вечер....ах, вечер съм уморена!
Гогето започва все повече да ме изморява, а още не влязъл в стихията си. Вече се движи доста, иска внимание, ходене, катерене, вдигане, сваляне, гушкане, четене, бутане на колички и т.н. Поне се утешавам че взех да отслабвам. Свалила съм 2 кг. От постояното движение сигурно.... Но пък когато ми казва "Маамъ", или" Маамо", толкова ми е хубаво. Вика ме когато иска нещо, удари пръстче или просто да съм там с него.

Преживяхме първото му разболяване. Не беше нещо много сериозно. ПРосто аз хванах виру. И три дни след мен и той. Беше основно тежка хрема и болки в гърлото- без температури и др. В най-тежката фаза, когато почти не можеше да диша от носа и се кривеше поради това,  реших все пак да отидем до лекарката ни, просто да му чуе гърдичките за всеки случайи да види гърлото. Гърлото беше зачервено, но нямаше хрипове надолу и тя ни изписа едно хомеопатично лекарство Pyrogenium 15 CH и две шуслерови соли - 3 и 4. Като цяло и трите са против възпалителни процеси най-вече на лигавиците.Честно казано имаха светкавичен ефект - веднага се усети.   И започна подобрение при него. Той оздравя преди мен. Радвам се, че НИКАК ама НИКАК не се притесних. Въпреки че съм си мислела, че ако се разболее ще ми е много притеснено. Дори нямаше да го заведа на лекар, ама майка ми ме накара.

Иначе вчера ходихме за първи път в зоопарка. Гогето се впечатли най-вече от еленчетата. Сочеше ги с пръст и им се усмихваше, и искаше да ги докосне. А те провираха муцунки през преградите. Мили създания.

Малко ми е тъжно, че  трябва само да "маркирам" това, което се случва при нас. Иска ми се да ви споделя как се чувствам, какви мисли ми идват наум, да споделя душата си... но за това е нужно спокойствие и време. Когато човек сяда да пише в дневника си, трябва да е отпуснат и спокоен и да се вглъби в себе си. А аз нямам  тази възможност. Освен детето, поработвам по нашата фирма, а то си е работа де и също ми ангажира вниманието и времето. Домакинството също... и така, скъпи ми приятелки!

Понякога от лятото ми става хубаво...

Не помня вчера и забравям утре.

Не ми е никак трудно да се влюбвам

във всяка незапочнала минута;

в зелените тревички между плочките;

в походките на уличните котки;

във своето смълчано безпосочие;

във бялата тъга на всеки облак;

в момчетата, които преминават

и няма никога да ги познавам;

във грапавия глас на тротоарите;

в мехурчетата в цитронадата;

във гларусите (само как съм влюбена!);

във всичките си малки щуротии;

в липата, стъпила на ъгъла;

в една витрина с жълти ризи;

във отражението в огледалото;

в уюта, сгушен на терасата;

в китарения пулс на тялото ми...

В усещането, че животът е прекрасен...

Интересен материал за ваксините. Може би сте го чели.

 Вълните на морето са жени,
избягали от къщите - окови.
Ела, една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.
Ела, сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди-
едва сега ще можеш да откриеш.
Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам ще те намери.
Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай, нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото - умира.

Евтим Евтимов

Как се живее 16 години в ежедневна борба за дете и как тази лична битка се превръща в мощна обществена кауза. Трудно ли се стига до решение за осиновяване и как този акт осмисля изцяло живота - отговорите в едно наистина емоционално издание на "Търси се..." лично от създателката на Фондация "Искам бебе" - Радина Велчева. Какво още има да ти каже - виж тази неделя 22 април, 11 часа, БТВ.