Днес времето вече стана студено. Не е за излизане без яке и затворени обувки. А и вятъраааа.... ох, този вятър. Цял месец вече не спира да духа; и все студен.
Но хубавото е, че идва време за нашите разходки в Морската градина. Ще кажете: "Какво правихте през лятото?" Ами лятото май много рядко ходихме в Морската. Все тука, на площадката я карахме. Тука имаше дечица - на Гого приятелите: Жорко, Пепо, Танчето, Нори, Бобито... Обаче сега вече децата не ги извеждат много навън. А аз у дома не искам да го държа - нервно ни става и на двамата. На мен - заради него де! Пък и лятото в морската е една навалица!... Народ....Пек на отиване, пек на връщане... Пък сега - само прохлада! Няма хора! Няма пуканки, понички, царевица и сладолед на всеки ъгъл... Разкош! ... Ето днес Гошето покара на воля тортинетката, ходихме и до рампите, където се пускат скейтбордисти, и там се спуска! После ядохме баничка и пихме боза и после пак навръщане кара тортинетка... И най-хубавото е, че когато паркирахме пред блока и се качихме у дома, веднага заспа. А аз - ето ме, на компютъра! От другата седмица започват и нашите редовни занимания по музика, приложни изкуства и музикални игри. Последното още не зная какво ще е - ново занимание в Карин дом. Ще видим какво точно ще се прави там и ще пиша. От вторник до петък, всеки ден предиобед имаме някъде занимания - няма да се скучае. За дългите зимни дни у дома съм подготвена - имаме много игри, с които ще запълваме времето. И още повече коли! .... Ах, тези коли! Такава страст са за Гого. Дай му коли и нищо друго не му трябва. Е, освен мен - да "каяме заедно". "Айде мамо, айде каяме!... Вече имаме две щайги с коли и едно чекмедже с малки колички. Под коли включвам и наличните трактори, багери, камиони и т.н. Но най-много са леките автомобили, вкл. и полицейските, които са ни любими, както знаете. Преди време - на втория рожден ден на Гого - Христина и Дамян ни бяха подарили едни активни карти за най-малките на Клевър букс. Гого чак сега се заинтересува от тях. И то толкова, че всеки ден иска да играем с тях по няколко пъти. След като прояви такъв ентусиазъм, реших да му купя още. Вчера похарчих 60 лв. за няколко комплекта карти и една книжка, също много хубава. Досещате се, че едни от картите са за превозните средства! Супер интересни за Гого. Днес още от сутринта искаше да си играем с тях. Купих и още два комплекта за мааалко по-голяма възраст - единия за дорисуване на животните( много интересен и творчески) , а другия - за буквите и писането на Златното пате. Иииии още нещо важно. Мисля, че намерих начин да го уча да чете вече. Е, не е нещо ново - просто класическия стар метод, по който учат децата да четат. СРИЧКУВАНЕТО! Каза ми го един стар даскал. И веднага разбрах, че мога да го използвам с Гого. Гого си знае буквите о умее да разчита до две букви. И така речено - сторено. Взех един лист хартия и написах буквата А. - Гого я виж, коя е тази буквичка? - А! - отговори той Тогава написах пред А-то М - Я виж сега? Какво написа мама? - и посочих цялата сричка - Можеш ли да прочетеш какво пише тук? - МА! - отговори тои - Браво, Гого, чудесно се справяш!.... Сега пак ще напиша буквата А....- написах А под предишната А - А сегаааа ще сложа друга буквичка отпред. - казах, и написах Б пред второто А. Така се образува сричката БА, точно под сричката МА. - А сега какво пише тук? - БА! - каза Гого - Браво Гошка! Супер! Гледай сега какво ще напиша! - написах НА. - А сега какво пише тук? - НА! - се засмя Гого. Така продължиш още с ГА и ДА, с които Гого малко се затрудни. Защото отдавна, от няколко месеца не сме преговаряли буквите. Знае ги, но се обърква. Повторихме упражнението и днес за втори път. Вече съм решила да постоянствам и съм сигурна, че ще имаме успех. Надявам се докато стане на три годинки да умее да чете повечето срички, за да можем да минем към фразирането. Научи ли се да чете минаваме на английския. Много искам да започне възможно по-рано да учи английски. Поради много причини. Продължавам да обмислям въпроса с домашното образование. А минем ли на този вариант английския ще е задължителен.
0 Comments
Имам мъничко време да драсна два реда, докато още всички спят. Имаме гости у дома - свекървата и свекъра и племенника Любчо. Програмата ни е пълна всеки ден. Но ще се възползвам от 5-10 минути тази сутрин да ви напиша какви игри купих на Гого и какви нови занимания имаме.
Нашата приятелка Веси, с чието момченце - Калоян Гого много се разбира ни каза, че в Карин дом има интересна Игротека. Карин дом, знаете, е фондация с база в Морската градина, на брега на морето. Там ходят дечица с умствени проблеми и специални нужди. Детската градина там е основно с играчки, тип Монтесори, които подпомагата умственото развитие на детето. Та, към Карин дом са направили една отделна сграда, която е Игротека - тоест има играчки, които родителите могат да вземат и у дома. ВСеки ден от 10-12 и от 16-18 има свободен достъп за външни лица като нас. Отиваме и играем с играчките - безплатно. И така ходим вече няколко пъти и с Веси и Калата и самички. Има прекрасни играчки, които иначе са доста скъпи ако тръгнете да си ги купувате. Те са дарение на дома. Голяма част от тях са на Educa, но има и на други производители. ВСички играчки са с насоченост за развиване на ума и финната моторика на деца. Преценявам, че са за възраст до около 7 години. Почти всички играчки (ако не всички) са направени от дърво. Много е хубаво. За жалост Гого набара един мотор и един камион от дърво и за сега основно с тях иска да играе. Но се надявам като му поомръзне да започнем да играем и с други играчки. Мястото е чисто, спретнато и спокойно - прекрасно особено за по-студените дни или когато не става за разходки. Иначе купих на Гошката и пакета от три игри на Интелектика, от които най-много в момента играем с Каритнки половинки. Понеже картинките са много, аз избрах няколко "комплекта", които подредих в отделни пликове и му ги вадя поотделно да ги нарежда, за да може по-лесно да намира половинките на картинките. Като порастне още малко ще увеличавам броя на картинките. Също така купих ново Мемо, което стана любимо на Гого и все с него иска да играем. Това са Мемо рибки на Djeko. Рибките са доста големи - към 5 см., много красиви и весели. Нарекли сме всички рибки с някакво наименование - рибката звезда, рибката дядо, рибката моряк, тигровата рибка и т.н. и Гошето все иска да си играем с тях.За сега все още играем по опростената схима, за която ви казах преди няколко поста. Това са ни новите игри. И за сега повече не планирам да купувам. Иначе лятото ни върви чудесно. Ходихме на плаж няколко пъти. Гого много харесва водата и иска да влиза сам, дори и по-навътре. Сам с мама или татко де. Вчера отново ходихме до Пониленд, защото племенника ни има скоро рожден ден и му направих този подарък - да язди кон за първи път. Надявам се да остана доволен, макар че сега е обсебен от един таблет (уви). Гошето все още не иска да се качи на пони, но пък с голямо удоволствие гали конете и не се бои от големината им. А те наистина изглеждат грамадански! Дори за мен! Сложих му една жокейска шапка и го снимах. Планирам скоро да го водя и на басейн. Напоследкъ по-рядко ходим до морската, защото той вече има приятелчета от района, с които се вижда и играе на детската площадка. Жорко с джипа, Боби с полицейската кола, Танчето и Нори...И за мен е доста удобно, защото харча по-малко енергия :-)) А за него е добре да си играе с другите дечица. За съжаление неговата любима приятелка Божанка и кака Софи заминаха за Хамбург за неопределено време с татко си и майка си. И без тях ще ни е по-самотно, особено през зимата. Но какво да се прави - това са първите загуби за Гошенцето... От време на време ходим и до детския кът в Морската, возим се на лодки, на влакчета, скачаме на батут - любимо ни е, блъскаме се на блъскащите колички, ядем царевица и мааалко сладолед. Сашо също се включва, когато свърши работа - от време на време. Напоследък Гого не иска да си кара тортинетката, а иска да кара само колелото си. И отново разви интерес към чуждите превозни средства. Ако сме някъде и види някое дете с каквото и да е превозно средство, все ме кара да отида да питам дали може да го пробва. "Иди ти да попиташ Гошенце", му отговарям. А той: "Не, мама пита" и ме дърпа за ръката. Относно дърпането - много ме изнервя когато започна да ме дърпа за ръката, ако иска нещо. И веднъж му се скарах и му казах строго : - Гошенце, няма да ме дърпаш, не ми е приятно. Ще ми кажеш "Моля те мамо!", разбра ли ме? Гошенцето ме разбра отлично. И когато иска нещо първо почва с "Мамо ела" или "Мамо, икам това", а ако се опъна започва с: "Моя те, мамо, моя те, моя те!" Ха сега де! На това ми е е трудно да откажа. Затова наскоро му казах. "Гошенце, не съм длъжна като ми кажеш "Моля те" веднага да правя каквото искаш, нали разбра?... Приключвам, че къщата се разбужда. Дааа, ама как? Напоследък много се интересувам от образованието в ранна възраст. Губя ужасно много време да се ровя, да чета, в интернет има страшно много информация. И в същото време тя не е изчерпателна. Дори да откриеш нещо полезно, то пак много не ти върши работа, защото не е описано подробно или трябва да се ровичкаш твърде дълго за да откриеш съществени допълнения към основата. Продължавам да търся информация относно това как да научим детето да чете в ранна възраст. Не съм се спряла на окончателен вариант, който да е удобен и за мен, и да е интересен за Гого. Съответно нищо по-активно не съм предприела, за да го науча да чете. Но се подготвям за това. Купих само една игра - Сричките , която се оказа доста интересна за него. Днес за първи път играхме, и ми се стори че схваща идеята. За сега ще карам с нея, а после ще приложа по-систематичен подход. Към момента го уча и да брои. Може вече добре да брои до десет, но познава цифрите само до 5 мисля. Важното е, че му е интересно да си играем на цифри и на букви и всякакви подобни неща... Преди време бях купила едни игри от Продавалника, които ми привлякоха вниманието, и вчера реших да извадя една МЕМО на Равенсбург. Характерното е ,че картите не са от картон а са всъщност текстилни възглавнички с много красиви картинки на тема Фермата - прекрасно за Гого, който обича животните. И така - изкарах играта. Картите са 24 на брой, но аз реших да играем само с няколко двойки. Овен това промених условията на играта - няма да играем двамата, защото така Гого трудно ще схавне. Направих следното: наредих 4 броя карти една по една, като му давах няколко секунди да види картинката добре. След като наредих всички картинки го поптиха дали ги е запомнил. Отговори с ДА и тогава ги обърнах с лицето надолу. После взех двойниците им. Показах му една карта с конче: - Гого, помниш ли къде се е скрило кончето? А го намери? За моя голяма изненада Гого обърна точно картата с кончето. - Браво Гошенце! Амииии можеш ли да се сетиш къде еееее.... трактора? Гого мисли мисли и отваря друга карта... грешка! - Нееее, не е там!! Я пак помисли? Къде е? - оставяме грешната карта отново с лицето надолу и Гого се замисля за миг, после отваря друга карта. - Браво Гого! Чудесно се справяш! Супер! - отгатнал е... И така играхме 4-5 игри, като пробвах да сменям броя на картите. При 6 броя вече се затруднява. ПРи 5 ги познава от първия път в около 50-60 % от случаите. Ако са 4 познава от първия път 80 % приблизително. Днес играхме два пъти - веднъж сутринта и веднъж преди лягане - по няколко игри. Много съм доволна, че съм направила такава успешна покупка. Ето я нашата МЕМО: Иначе планирам разместване у дома. Трябва ми етажерка, на която да подредя играчките на Гого. За сега повечето коли и други играчки са в щайги. Ноооо, не ми допада - подреден хаос. Другите кутии с игри са тук-там, където намеря място. Но лошото е, че той не ги вижда и се налага аз да му ги предлагам. Искам всичко да е подредено и наредено на етажерки, така че да може да са му пред очите и той сам да избира с какво да играе. Така е по метода Монтесори и намирам, че наистина за детето е по-добре. Защото инициативата по този начин е в него, а иначе е у мен, въпреки че той иска да играе. Харесала съм едно -две неща. Не е лесно да се избере предвид малкото място у дома. Но съм намерила една етажерка - ТЕЛСКОПИК, който се разгъва и сгъва на дължина, и освен това може да се сложи под ъгъл. Тоест мога максимално да използвам пространството с нея. Смятам да я купя. Ще пусна снимки като се подредим, но няма да е по-рано от месец.
Друго интересно покрай нас - купих книжка с Библейски истории за най-малките. Пробвах да му ги разказвам по картинките. Всъщност там има и текст, но ми се струва, че той е мааалко скучен, затова хем чета, хем помагам на текста, като го разкрасявам с допълнения, жестове и звуци. На Гошката много му хареса. Той по начало харесваше историята за Ной. Но покрай новата книжка научи много други истории. Например за Давид и Голиат. Описах му колко голям и страшен е бил Голиат. Как Давид е бил млад, красив и умен като Гошето, и как с една прашка успял да убие Голиат. Гого така се впечатли, че искаше да му я разказвам няколко пъти. След като спряхме да четем аз си вършех нещо друго и гледам - по едно време Гого започна да се търкаля по земята - вдига крачета, търкаля се, пада... - Гого, какво правиш бе мамо? - питам аз. А той: - Ами.... мамо.... Гоят така пада! - Кой, Голията ли? - Да, Гоят така пада, мамо! Така се разсмях! Голият така падал!!!! Как му дойде на ум! А аз не съм му показвала как е падал Голият - това си е негова трактовка! Като се прибра Сашо помолих Гого да покаже на татко си как падал Голият - смяхме се и голяма веселба падна. Другата интересна история за Гого беше тази за пророка Йона, който трябвало да отиде в Ниневия, за да разкаже на хората там за Бог. Обаче не му се искало, и затова тръгнал точно в обратната посока, качил се на кораб и отплавал. Обаче настанала голяяяяма буря (тук показвам вълните, клатейки ръце и глава, и духам с уста като вятър, а Гошето гледа със зяпнала уста ) и понеже станало ясно, че всичко е заради него, го хвърлили в морето, където една огроооомна риба го погълнала.. Тогава Йона съжалил задето не се покори на Бога и тогава Бог заповядал на рибата да го изплюе на брега, а Йона отишъл и казал но хората в Ниневия за Бога. По-късно след обяд се боричкахме на спалнята с него и играхме на буря. Аз лягам по гръб и вдигам крака, той стъпва на корема ми като на лодка и се хваща за стъпалата на краката ми, а аз го разклащам на всички страни като имитирам вълни и шум от вятър, а накрая го засилвам и той пада на една страна, както Йона паднал в морето.... Голяма забава беше! А вече го търсят и момичетата. Кака Софи и кака Йони вече два пъти идват, звънят отдолу на звънеца и питат със сладки гласчета: - Лельо Биси, Гошето ще излезе ли да играе? Днес разказах това на Сашо докато вечеряхме, а той се разсмя и каза: - Започва се! - и се смяхме. Ето така си прекарваме дните... Откак времето се стопли, напоследък особено, всеки ден правим нови интересни неща. Морската градина вече тясна за наш'та душа е! Вчера открихме плажа! Ходихме с една приятелка - Галето и с нейните две прекрасни момчета, които, въпреки, че са по-големи от Гошето, много се занимават с него. Това са двете деца, които обичам почти колкото моето - "Тами" и "Йосе" - Сами и Йоско. Ходихме на Аспаруховия плаж, който е с широка и дълга ивица. Седнахме до морето и бяхме там от сутринта до 15.00 ч. Беше супер, защото имаше съвсеееем малко хора, не беше жега, та да се потиш, а децата си играха почти през цялото време и аз бях доста свободна да си говоря с Гелот, което рядко ни се случва вече, защото тя е много заета. На обяд хапнахме пърженсафрид и пихме бира. А Гого заспа навръщане в колата. После когато Сашо се прибра ходихме на едно крайморско заведение и се разхождахме по буната, кадето Гого видя как се лови риба и дори самите нещастни рибки в кофата. Ето няколко кадъра: Днес след като станахме Гого гледа една серия на неговата приятелка Дора Изследователката, през което време аз успях да сложа яйцата да се варят и да се пооправя, след което си направихме състезания с мотори по масата и правихме нещо като упражненя, мятайки крака във въздуха. Като каталясахме Гого взе да си майстори нещо от пластелин, а аз сготвих набързо и приготвих терена за боядисването на яйцата. Когато му омръзна пластелина измихме терасата и пода иииии вече почти всичко му омръзна, когато дойде ред да боядисваме яйцата. Двамата се справихме блестящо. Гошето ровичкаше здраво в купичките и нямаше търпение да извадим готовия продукт. Едва го удържах, за да се получи поне приемлив цвят. По едно време го хвана апетита и пожела да счупим едно яйце, червено, което, уви, се оказа със същия вкус като всички други яйца! Накрая, когато приключихме с яйцата, боядисахме и малко макарони, които ще използваме в бъдеще за нанизване или лепене или други неща, които все още не сме измислили. Накрая прочетохме и две приказки и Гого вече беше наистина уморен.
Легнахме и заспа. А после когато се събуди отиваме в Пониленд - ферма запонита, където се надявам да запозная Гого с понитата, да се научи как се сресва пони и евентуално да поязди. Очаквам вълнуващ следобяд. ------------- Е, Гошенцето не язди пони, но пък милва кончетата и даде тревичка на понито. Беше хубаво и пак ще ходим. Гого стана на 2 г. и 3 м.
И напоследък имаме нови придобивки, от които съм много доволна. Мисля, че за възрастта на Гого са много полезни и ни дават нови полета за разгръщане на въображението.Купих на Гого моделин. Ей, какви интересни работи си правим!!! Днес след като цял ден бяхме навън в Морската градина се прибрахме, изкарах моделина и дълго се занимавахме. Първо направихме синььо море, а сред "вълните" две лодки - червена и зелена. Учудващо за мен (понеже не ме бива много в изкуствата) станаха доста красиви. После си направихме дърво с червен ствол и зелена корона. До него разстлахме зелена трева. А на тревата? Направихме любимото на Гого агънце от жълт моделин После направихме зелена купичка в която надробихме жълта царевичка и агънцето "яде" царевичка. После си направихме синьо коте. То също яде царевичка. Поне 30 минути, ако не и повече, се занимавахме с това. Но е нужно повече количество моделин. Аз купих 4 кутийки - 4 цвята, като всеки един цвят е горе-долу колкото шепа. Комплекта е 16 лв. Иначе вече два пъти пробвам да правя домашен пластелин - става много като количество, добър като консистенция, чудесен като цвят, но... като започнеш да работиш малко повече, почва да полепва по пръстите иииии.... нещо не се получава. Правих го по две различни рецепти. Същия резултат. Възможно е нещо да не правя както трябва. Обаче вече не ми се занимава. Пък и с различни цветове е по-красиво и интересно. Бях купила преди половин година една математическа игра от Продавалника. Днес я изкараха и се занимавахме около 15 мин. с нея. Има комплект от дървени пръчици - 5 цвята от по 20 пръчици - явно са 100 общо. Има и дървени кубчета с цифрите и аритметичните знаци, но тях още сме далеч да ползваме. Обаче с пръчиците играхме - редим ги и ги броим. Гого брои до десет: " Еноо, вее, тии,...(четворката все още я прескача), пеет, тееш, демум, омум, девав, деат." Не само знае думичките, а и реално преброява пръчиците, но това го прави само до пет. Може да каже дали пръчиците са две или пет, примерно. Мисля, че така доста бързо ще се научи да брои предмети. Освен това пръчиците може да се разделят по цветове и да се сравнява броя им, или просто да си правиш картинки от тях (днес направихме къщичка)... Понякога в ПРодавалника има страхотни попадения - неща, които не се намират по обикновените детски магазини, или пък са много скъпи. Друго интересно нещо, с което се сдобихме е дъска за писане с тебешир и маркер. Много е удобна, както за рисуване, така и за обучение. Пишем и бришем - както се казва. Гого обича да рисува с маркерите по бялата страна. За жалост често не се ограничава само с дъската, а продължава и наоколо - надраска си масичката и столчето, но добре че успях веднага да го изтрия и естестевно му се поскарах, като прибрах и маркерите - разбра ме! Не че пак няма да пробва, но пак ще ги прибирам, докато се научи. С това да го уча да чете не ми се получава за сега - просто не съм системна, може би защото в момента Гого като че ли не проявява силен интерес към това. Трябват редовни занимания, за да се учи детето, а аз нещоооо, май не се справям - не ми стига времето. Иначе впечатленията ми за Джъмбурето в Мамс енд ми центъра се потвърждават- непрофесионална работа! Ще си използваме картата, и може и зимата да го водя от време на време, но мисля, че аз у дома с тези пари мога да правя с него много по-интересни неща. Особено щом имаме под ръка Крокотак! Страхотни идеи има там - невероятен сайт! Сега съм си харесала едни неща( ето това на Гого много ще му хареса), които ще направим така да се каже във връзка с Великден. Макара да ми е неприятно, че всичко около този така голям празник се върти около някакви си яйца! Все едно е празника на яйцата, а не на Възкресението! За Господ може да не чуеш почти нищо по време на тези празници от медиите, затова пък за яйца и козунаци - информация бол! Е, докато е така, ще си седим на това положение в БГ. Както и да е. И пак стана полунощ! Еееех! Отивам да спя! Лека! Вчера прочетох за метода на Глен Доман за ранно обучение на деца. Вече се знае, че децата имат най-голям потенциал за заучаване на нови неща в първите 3-4 години от живота си. Доман твърди, че детето може да се научи да чете дори преди да проговори!!!! Това наистина ми звучи прекалено, но вероятно е вярно - човека го е пробвал.
Запознах се накратко с метода му, който в най-простия си вид може лесно да се използва за приучаване на детето към четене и броене. На бели картончета се изписват думи с червен цмят и големи букви. Тези картончета се показват за по няколко секунди на детето няколко пъти дневно. Подобен е и метода с броенето, само че на картончето вместо букви има червени точки. Той твърди, че след съотнетния тренинг детето може с един поглед да различи примерно 57 от 58 точки !!! За мен това е изумително. Този метод помагал на детето в бъдеще да смята много лесно големи числа. А аз съм сигурна че ще помага и за много други умения. И така предстои да се запася с бял картон, да купя червен дебел маркер и червени точки, които се лепят и започвам. Хубавото е, че не се изисква голям ресурс - лесно е. Досега се чудех как да продължа с Гошката относно четенето - той знае буквите, вече са му детска игра. Обаче не знаех как да го уча да чете. А това с думите ми харесва. Навремето когато бях първи клас нашия випуск учеше по експериментален метод на д-р Лозанов. Учеха ни да четем с готови думи на големи платна. Не са ни учили да сричаме, нито пък буквите. Направо думи. Е, аз по това време вече си четях книжки. Но така или иначе, зная за този метод и зная, че е ефикасен. Ще ви държа в течение как вървят нещата. Иначе продължаваме да ходим на музика и на Гого вече му харесва. Планирам след лятото ,когато стане на вече на две и половина да го запиша на английски. Защо да не използвам потенциала на възрастта му? Пък и мисля, че най-важното в случая е, че детето добива много по-голяма основа за придобиване на познание за в бъдеще. Ранното четене ще открие например цял един нов свят за него и ще създаде интерес към четенето нещо, което ще е супер полезно ,когато дойде ред да се четат учебниците. А английския така или иначее нужен и ще го учи... Аз също съм започнала с английски още на около 4-5 г. и досега си спомням първите думи, които научих там - an apple и a chair. Дали от научаването на азбуката или просто защото му е време Гошето започна всеки ден да ме изненадва с нови думи. Понякога когато някоя дума го заинтригува той се втренчва в устата ми, за да види как я произнасям, след което се опитва да я каже, или пък просто започва да я употребява. Е , случва се да не се сетя коя е точно думата която казва като:
- моть - мост - каняка - каната - ношть - нощ Но пък друг път съвсем точно изговаря думи и изрази. Като: - ето го - дай я - това моя тати - там много кал... Гошето пробва да казва и буквата Р. За сега я казва "по френски" - изговаря я гърлено. Е, наследство! Нали майка му е завършила френската гимназия :-) Употребява буквата Р в думичката КРАН, която звучи малко като "КРРАНННь" - почти страховито! Усложних упражнението с буквите. До сега обикновено го питах примерно така: Посочвам А-то и питам - Гоше, коя е тази буква? - Това А! - отговаря той или посочвам даден надпис, където има буквата А и питам - Коя е буквичката А? - Това А! или посочвам А-то и питам - Това А ли е? - Да, това А! Сега пробвам по-сложен вариант. Посочвам примерно М и питам: - Това А ли е? - Не, това не А! Това М. - отговаря Гошето. Стремежът ми е да затвърди напълни буквите, като отговора изисква не само да прецени дали това е въпросната буква или не, но и да съобрази и отговори коя е всъщност. Онзи ден за първи път опитах да му покажа как се чете. Отворих книжката ДУМИ, която ви показах в предни постигнки и наредих с буквичките МАМА. - Гошка, я да видим какво пише тук? Мъ-А-Мъ-А! Сега да прочетем заедно МАМА! Гошето се позачуди какво правим. После пробвахме и с ГОГО. Не съм сигурна дали схвана точно. Но скоро пак ще пробвам. Понеже непрояви голям интерес не съм настоявала. Просто ще опитвам докато му стане интересно. Днес си направихме лесна, и много симпатична картонена къщичка. Бях си харесала една къщичка от интернет: http://www.sheknows.com/parenting/articles/967135/diy-collapsible-cardboard-playhouse ето тази. Отдавна се каня да я направя но нямах картонен кашон. Днес обаче намерих такъв и веднага се заех да я направя. Ето резултата: Искрено се забавлявах докато я правехме със Сашо. А мисля, че Гошето тепърва ще се забавлява в нея. Той веднага влезе и поиска и ние с татко му да влезем при него. Е , ние успяхме само да "подадем нос" през вратата.
А, да не забравя най-важното - къщиката е сгъваема. Така че като ви писне можете да я свиете и да я пъхнете зад гардероба или на някое друго подобно местенце. А след време отново да изненадате хлапето. Най-накрая Гошката смени приказката!!!
Вече наизуст я бях научила "Градче в табакера". Но преди два дни му предложих да чуе друга приказка. Мислех че ще ми откаже както обикновено. Но той каза ДА! Бързо избрах една любима моя весела приказка - "Пипи дългото чорапче". Пуснах му я и о, чудо! Гошето я хареса! Повторих му, че това е приказката за Пипи. И от там нататък познайте! Сменихме "Дин дин" с "Пепе" (така й вика Гошката). Той не може да казва Пипи и казва Пепе. При това изговаря П-то по един особен начин, а именно като поставя езиче между устничките си. Много е мило и сладко. Друга добра новина е, че Гошенцето знае вече 7 букви. Не като звукове а като графични символи. Буквите са А, О, Е, М ( като мама), Т ( като тати), Г (като Гого), а днес научи и Б. Аз го изпитвам ежедневно. Отделям по около 5 минути. А и той сам иска да посочва буквите. По всякакви надписи. Като види някъде например А ( която му е любима) я посочва и казва: "Това А! Това А!" Как го уча ли? Ами една от първите книжки които му бях купила бе една книжка "Вкусна азбука". Вътре срещу всяка буква има някакъв хранителен продукт. И аз още откак започнах да му чета от време навреме я вземах и започвах: "А като ананас. ( и посочвам буквата и съответно плода) Б като бонбони. В като вишни и т.н." По едно време преди около два-три месеца Гогето сам искаше да му я показвам и посочваше някои плодове, които харесваше, и искаше аз да ги назовавам. И така докато онзи ден - преди 6-7 дни, докато се приготвяхме за излизане Гошката започна да ми сочи една торбичка на М-САТ, смачкана на един стол, от която се виждаше само надписа САТ и започна да вика: - А! А! А! - Какво бе Гошка, какво мамо? А той продължава да сочи и настойчиво да ми повтаря: - А! А! А! Викам си, ох, това детенце, какво пък сега иска да ми каже?!...Мина минутка преди да включа, че той ми показва буквата А! - Буквата А ли ми показваш Гошенце? А ли? - и посочих буквата с пръст - Аааааааа! - каза Гошката с интонация, която казваше "Загря най-накрая!" и се засмя почти потърквайки ръчички. - Гошенце ти А-то ли ми сочиш?!?! Браво мамо! Браво!... Веднага направих експеримент. Започнах да му посочвам разни надписи и да искам да ми посочи буквата А в тях. Нямаше грешка. Гошето посочва А-то. Направи две-три грешки, но само в началото. После твърдо започна да сочи А-то. При това положение яхнах вълната и веднага започнах да го уча на други букви. Не съм ги подбирала специално. Просто си мислех кои букви би могъл да произнесе ясно. И така го научих на останалите буквички. Първо на О-то - посочих му едно голямо цветно О, изговорих го и направих с пръст кръгче по контура на О-то. Така няколко пъти. И Гошето започна да повтаря след мен и да плъзга пръстче по О-то. После му показах и Е-то. Е-то малко по-трудно от О-то го запомни - не като звук, а като символ. После Научихме Г-то. После М-то и после Т-то. Г и Т малко ги бърка понякога, но все по-рядко. А вече знае и Б-то. МНого му е интересно да си играем на Буквите. Аз вземам някоя книга със заглавие с големи букви и почвам да го питам: - Има ли А в тази дума? или - Посочи ми къде е буквичката Г? или - А къде още виждаш Е Гошенце? А Гогушлето ми отговаря: - Това А! - Това Г! - Е няма! и т.н. МНого съм доволна. Ако вървим с това темпо се надявам докато стане на две и половина да сме научили буквите и почвам да го уча да чете. Вече пробвах да прочетем МАМА. Но не стана....хихихихи Установявам, че много майки използват телевизията, за да развличат децата си, така че да имат мъничко свободно време и да могат да си вършат домакинската работа. За малки деца се използва най-често един популярен канал Baby TV. Намирам че е доста вредно да се създава навик в толкова малкото дете да гледа към ТВ екран. Просто така то се приучава че забавлението е свързано с гледането в онази там кутия, където разни неща се движат...И какво става в бъдеще? Когато детето стане първи - втори клас и по-голямо родителите се чудят защо то иска да стои пред екрана и не иска да чете и да учи по учебниците?! Като че ли родителите делят периода на училището от периода на детството. Когато е малко може да стои пред ТВ, но когато порасне трябва да стои пред книгите ?!? Трудна работа!
Отскоро Гого започна повече да се занимава сам у дома на фона на аудиоприказки. НО започнах да го приучвам към аудиоприказките постепенно. Първо му пусках приказки в колата докато карам. Един ден той си хареса една приказка - Градче в табакера. Там едно момче-камбанка пееше една песничка "Дин-дин.-дин-диндин." Това се хареса на Гошката и той започна да повтаря Дин-дин. Използвах това и започнах да му я пускам повече, а той започна да ИСКА да му я пускам. Пробвах да пускам и други, но той веднага идва при мен и заявявя категорично: "Това НЕ дин-дин! Дин-дин!" И аз му я пускам пак. И така сега му я пускам а той хем слуша, хем си играе с нещо - с конструктора, с колите, с каквото и да е. Смятам че аудиоприказките са много полезни, понеже развиват въображението - детето трябва да си представя всичко, то рисува картини в ума си и си изгражда представа за образите - нещо, точно противоположно на видео филмчетата. Но да кажа и за четенето на приказки. Някои родители, които чувам да четата все едно очакват детето им да слушано новините по телевизията. Ще ви споделя как аз правя така, че на Гошето да му е интересно - МНОГО ИНТЕРЕСНО - да слуша приказките, които му чета. Първо сядам с него така, че той да може да наблюдава картинките. Когато започна да чета се старая да го правя максимално артистично. Все едно е театър. Избирам си специфична интонация за всеки отделен герой - като тон и темпо на гласа. Преправям гласа си когато чета техните реплики. И не само това - правя гримаси, жестове и мимики с които подсилвам съответните реплики. Когато чета репликата ня някой от героите го посочвам на илюстрациите, така че Гошето да схване, че имено това е героят който говори. Изобщо ако са добри илюстрациите посочвам с пръст всичко, което е илюстрирано и за което става дума в текста, докато чета. Така на детето му е много интересно. А да ви кажа - той слуша не защото е гениален, а защото аз правя така, че да слуша Чела съм и съм разказвала приказки и на други деца. Някои казват че съм любимия им разказвач на приказки. А ви уверявам че не се изискват някакви мноооого специални умения. Ако не знаете как да четете пуснете си няколко аудиоприказки и ще чуете как актьорите говорят или разказват. ПРосто ги имитирайте. Апропо - ето ви линк към един сайт с онлайн аудоприказки. Това е най-голямата онлайн колекция която съм намерила досега: http://lamqta.com/ot-jivota/prikazki-ot-nasheto-detstvo-na-mp3 Искрено вярвам, че когато детето стане любопитно към книжките, нещата които там са написани, то много по-бързо ще иска да се научи да чете. А от това следва че много скоро ще може само да се занимава четейки от една страна, а от друга ще имате доста по-малко неволи когато тръгне на училище и трябва да чете от учебниците. То просто ще е свикнало да възприема и да се забавлява с писано слово. |
Categories
All
Archives
November 2016
|