В последните няколко месеца най-ненадейно Гого се сприятели със сина на наши приятели, който е трети клас. Имайки предвид голямата разлика в годините, не ми беше минавало и през ум, че те двамата може така да се сближат. Още повече, че отначало нямаше признаци заподобно приятелство. НО общата им страст към колите даде резултат. Петър, както и Гого са страшни фенове на автомобилите. Могат да играя с часове с количките - то състезания, катастрофи, писти, гаражи и други подобни. Петър е много спокоен, не се дразни на Гошето, Гого пък изпада във възторг и копира Петър в нещата, които прави.... Освен с колите вече двамата много много се забавляват като си играят на гоненка, криеница, конче, скачат и всичко останало каквото две момчета приятели правят заедно. Тази седмица Петър остана у нас два дни и о, благодат! То било чудесно да си имаш още едно хлапе у дома - не усетих че имам дете, и почти не усетих че има две деца. ПРез цялото време си играха, без крясъци, караници, викове или друго подобно нещо. Ходихме заедно на разходка, на гости, а у дома времето течеше неусетно. Спаха заедно наобяд. А сутрин и наобяд след сън, когато обикновено Гого иска да суче и суче най-продължително Петър просто свърши страхотна работа. Идва да ни събуди рано сутрин в спалнята: - Гоше, ставай, чакам те да играем - сяда Петър до Гого на леглото и се опитва да го събуди А Гошката само като го чуе - няма разбуждане, протягане или сучене - направо скача, все едно че само това е чакал и веднага отива да си играят в хола. Не се сеща, че обикновено суче сутрин. Единствения негатив от всичко е, че бъркотията става малко по-голамя, но пък после ги стягам да приберем заедно и готово. Петър каза, че иска да дойде у нас за една седмица през ваканцията. И аз на драго сърце ще го приема у дома, защото двамата си прекарват страхотно, пък и като едното нищо Гого да спре да суче покрай него. Ето ги двамата сладури: Нали виждате с каква любов гледа Гошето Петър?
НО - има едно голямо НО. За съжаление Петър ще заминава в Автстралия - родителите му планират да емигрират. Всъщност майка му вече замина. Гошето не знае това, но след година го очаква раздяла с Петър. Когато майката на Петър му казала, че заминава и след година и цялото семейство ще отиде там, Петър казал: - Ами Гошко? Той ми е най-добър приятел. Не искам да заминавам. Мъчно ми е, заради Гого, пък и заради Петър, защото всяко голямо приятелство е толкова ценно - както за малките, така и за големите, и е тежко и истинска загуба да се разделиш с добър приятел! Но ... такъв е живота.
0 Comments
Тия дни прочетох, че Юлияна Дончева ще има второ дете - на възраст 49 години!
Много се зарадвах, и се ентусиазирах. Вече нали съм над 44, а Гого все още не е отбит... Но сега ,като прочетох за Юлияна си казах - ееее, има време и за мен! Дори по-рано смятам да стане, ако е рекъл Господ! След като дълго се люшках насам-натам в желанията си вече категорично съм сигурна, че искам да имам още едно детенце! Чувствам голямо вълнение, когато мисля да това. Зная, че първите 2-3 години ще са трудни, но мисля, че ще се справя. Дори когато си мисля, че може втория ми опит да е неуспешен изпитвам притеснение. МНого ми се иска да успеем. Чувствам, че така ще бъдем пълни и това е, което е най-доброто за нашето семейство. Доста говоря с Гошенцето напоследък по този въпрос: - Гого, искаш ли да имаш братче? - Да, искам! - Но, трябва да спреш да цокаш, мамо! - Защо? - интересува се той - Защото мама не може да забременее докато цокаш? - Защо? - Защото докато цокаш на мама в коремчето не може да се образува онази клетка от която се ражада бебенцето. - Няма да цокам - решително казава той - Наистина ли? - Да, няма повече да цокам! - Добре, хайде тогава да си легнем, и аз само ще те гушкам, и ще ти чета, а ти ще затвориш очичики и ще спинкаш. - Нееее! - недоволства той - Искам да цокам! - Ама нали току-що каза, че искаш братче и че няма да цокаш. - Искам да цокам! - настоява Гошето И така вървят нашите диалози... Засега неуспешно правя опити да се отбием. Но се надявам, че с много говерене най-накрая сам ще пожелае. И тогава.... Ще имаме още едно бебче! Дано да ми прибави Господ! От едно известно време Гошето започна да използва редовно думите: "моля те", "благодаря ти", "извинявай".Не съм полагала специални усилия да го науча кога какво да казва.
НО за сметка на това непрекъснато му показвам. Например много често когато му кажа да направи нещо и той ме послуша аз му благодаря. Например когато го помоля да си обуе чехлите и той го направи, аз му казвам: - Благодаря ти, мамо, че ме послуша! Или когато ми подава нещо, или ми помогне.... винаги му благодаря. Сашо понякога се дразни. - Стига си му благодарила, че е направил каквото му казваш. Аз обаче усещам, че това е нещо като балсам за душата му, която се е покорила на думите ми. Друг път, когато без да искам го бутна или пък се ударим един в другили нещо друго подобно стане му се извинявам: - Извинявай Гошенце, бе да искам. Бих могла да му кажа: "Гледай къде стъпваш!" или "Не ми се пречкай" или "Пази се сам, няма аз да те пазя". В такива моменти, когато го заболи, той се хваща за мястото и ме поглежда въпросително - аз ли го бутам, случайно ли стана?! И когато му кажа "Извинявай Гоше, без да искам" той просто се усмихва и ми казва: - Няма нищо мамо! И така сега каквото съм посявала през времето досега у него, започва да дава плод. Вълешебните думи сами излизат от устата му. Да, звучи прекрасно когато като му подам примерно филийка хляб и му кажа: - Заповядай, Гого! Той ми отвърне: - Боголя ти, мамо! Или когато той ме удари не нарочно по време на някое боричкане и ме заболи, идва при мен и ме пита: - Забоя ли те?... Ивинявай, мамо! - Няма нищо, Гошенце - на свой ред отговарям аз. Дълго време се бавих с направата на картончета със сричките поради няколко причини. По принцип в почти всички системи, пък и в българската сега гласните се представят с червен цвят, а съгласните със син. Добре, обаче аз нямам цветен принтер - моя е лазарен. Сега ще отида да разпечатам азбуката, но после, когато ми потрябват повече срички, трябва да тичам всеки път да ги разпечатвам някъде, а няма време за това, пък и е свързано с подробности като подходящо форматиране, качване на носител, носене, вземане... и следователно допълнителен разход от време.
После и за това какви да са буквите се чудих - главни или малки. В Монтесори децата се запознават първо с малките букви, защото по-голямата част от текстовете са изписани с малки, не с главни букви. ОБАЧЕ, Гошето познава главните букви. С малките не съм го запознала специално и си мисля, че ще се обърка ,ако изведнъж започна да му показвам срички с малки букви. Доста се чудих също така откъде да започнем със сричките - с кои срички да започнем? Гледах доста интересно видео за системата на Поляков - интересна и практична, но пък доста писане и разпечатване ще падне. А и трябва да си направя собствена разработка- не става с просто копи и пейст, защото все пак колкото и да си приличат езиците руски и български са различни. И така - доста чудене, доста бавене, мислих и размислях.... Докато накрая не отидох в нашата библиотека и не си взех един буквар. Да, стаааричък, от 1990 г. но тя системата не се е много променила, може би хич даже! После поразтършувах в нета и намерих още малко неща, които ми помогнаха да се ориентирам съвсем добре. Ето ТУК, в електронното издание на буквара на Просвета се вижда много добре как да се образуват сричките, и как чрез добавяне на по една буква се образуват прости думички.... Но този стар буквар, макар и грозноват е направен просто и лесно, и схванах НАЙ-НАКРАЯ какво да правя. Направих си квадратчета с всички букви от азбуката. (Реших всичко да разпечатвам в черно, това ми е удобно, пък и Гого е свикнал с черното, освен това почти всеки текст е в черен цвят, така че няма да му мисля повече кое да червено, кое да е синьо). Ако детето не знае буквите, първо трябва да научи гласните. (При нас този етап го прескочихме, понеже Гошето отдавна знае цялата азбука). Представят му се по следния ред: А Ъ О У Е И След като ги знае, може да започне да учи съгласните, като едновременно с това ги съчетава с научените вече гласни. Видях в буквара каква е поредността на представяне на съгласните. Започва се с М. Представя се буквата и след това се правят срички на буквата М с всички гласни. (Аз си ги направих на картончета, също както и буквите - но така, по двойки.) МА МЪ МО МУ МЕ МИ След като детето ги усвои и научи да ги разпознава и чете се правят кратки думички с тези срички или със сричките и други гласни като: МАМА МИМА МИМЕ ИМЕ ИМА АМА Накрая се слагат гласните пред дадената съгласна: МУ-УМ МИ-ИМ Същото се прави и със следващите съгласни, които се представят поред както следва: Л Н Р Същественото тук е да разполагаме с набор подходящи думи, които детето да разчита след като научи сричките, образувани от съгласната и гласните. Но тях можете да вземете от букварите. Ето например какви думи детето би трябвало да разчита, след като е стигнало вече до буквата Н: елен, ален, алено, малини и т.н. В най-общи линии това е системата. Аз съм си направила картончета със сричките до буквата Р. Сега предстои да ги разпечатам и да започваме веселбата. Мисля, че Гого ще се забавлява и бързо ще се научи. По едно време доста се разколебах дали да го уча да чете - четох материали по Валдорфска педагогика. Спорде нея ранното интелектуално развитие ограничава децата в дългосрочен план, защото им пречи да развият творческия си потенциал. Дълго размишлявах и смятам, че в днешно време е много трудно детето да бъде задържано в напълно естествена среда, без изкуствените играчки Made in Chaina, да си играе само с дървени пръчки, листа и кестени, и с кукли от вълна.... Ако има кой да го занимава да му показва какво да прави, да дялка с него, да майстори - би било чудесно. Но и аз, и баща му сме градски хора. Е, ако живеехме на село да, може би щеше да се получи. Но иначе как би могло да стане? И дори аз да не го науча да брои и чете до 7 годишна възраст, мога ли да го спася от видео филмчетата, видео игрите, и всички други запълващи съзнанието вредители на днешния ден?! Казах си, че ако аз навреме не запълня това празно съзнание с полезни неща, някой друг ще го направи скоро вместо мен. Предпочитам Гого да прекарва времето си с книгите, отколкото в хипноза пред екрана. А ако мога да направя нещо повече за да развия творческия му потенциал - да, бих искала! За религиозната основа, на която е основана Валдорфската педагогика няма да коментирам - то е някаквъв миш-маш, тип Учителя Дънов. Смесица от християнство, езичество и култ към Земята... Както и да е в тази педагогика има и добри неща, ако се вземат само някои принципи. Но лично аз не бих могла да я приема безрезервно. Хайде да не се отплесвам, че късно става. Лека нощ на всички! И ще ви разказвам за четенето. Гого стана на три и аз реших да започна да го уча на английски. По принцип добре чета и пиша на английски, но с говоренето не съм толкова добра. Ако владеех наистина добре говоримата реч, не бих се колебала отдавна да му говоря на английски. Но понеже се боя, че ще допускам грешки, реших да го уча по един малко по-елементарен начин, а именно на първо време да научава думи и понятия, както и елементарни изрази и изречения.
Консултирах се с моя приятелка, която е преподавател по английски и тя ми каза, че това е добър вариант. Интересуваше ме дали трябва да го уча на съществителните С или БЕЗ неопределителния член a и an. Тя ми каза, че е по-добре да го уча БЕЗ неопределителния член, понеже е много малък. Така ще научи самите думи, а по-нататък като порасне малко или когато започна да го уча на изрази тогава да въведем и неопределителния и определителен член. И така отпреди седмица започнахме: Първо му разказах, че по света има много друга държави като нашата България, където живеем ние. Казах му, че там хората говорят на различни езици, а не като нас. Обясних му, че ще го науча да разбира друг език, така че да разговаря с хората от другите краища на Земята. Предварително бях купила един картинен речник със стикери и доста хубави картинки, които са групирани тематично. Наистина е много подходящ за съвсем малки деца, но само ако родителя знае как се произнасят думите. Картинките са приятни и весели, с хубави цветове. И така започнахме с животните във фермата. - Гого, знаеш ли как на английски е "котка"?....... Cat! - Кет! - повтаря Гого - Cat.... Cat! - повтарям няколко пъти като посочвам картинкита на котето. А Гого повтаря след мен. - Помниш ли котенцата на село? Ето и втази ферма има котенца като тези на село! - разказвам малко за котетата, а после питам - Помниш ли как е на английски "котка"? - Кет! - отговаря той После преминаваме към другото животно по подобен начин. След това започваме да търсим съответните стикери, които да залепим и отново преговаряме думите, като гледам да ги повторим поне два-три пъти отново. И така за няколко дни Гого научи двадесетина думи. Много бързо и стабилно ги научи - доста съм учудена как направо ги запамети. Гледам всеки ден да ги преговаряме, като прибавям по някоя нова. Вече освен домашните като cat, dog, goose, donkey, calf, caw, pig, horse, sheep, lamb, знае и някои диви животни като lion, mokey, tiger. Освен това навън използвах случая да го науча как е bus и bus station, truck, trucktor, hotel, car.... За по-нататък съм взема още един картинен речник, но той е маалко по-сложен, като че ли за 4-5 годинки. Нека да минем първо този, който сме подхванали и после пеминаваме на другия. Доволна съм като цяло. Дори да не започне кой знае колко даговори мисля, че ще му дам една добра основа, върху която да развие езика си. |
Categories
All
Archives
November 2016
|