Днес тръгнахме за прегледа при д-р Димов, който бе насрочен за 10.00 часа. За моя изненада като никога нямаше почти никакви хора и аз успях да влезна първа, съвсем навреме, както бяхме и пристигнали. Честно казано през последните дни бях се попритеснила, и въпрки че това притеснение поотмина, все още не ми беше напълно спокойно. Доктор Димов беше там и влязохме веднага в ехографския кабинет цялата група - аз, доктора, Сашо и две акушерки. Легнах на кущетката и доктора плъзна ехото по корема ми. - Така, нека да видим сега, бебенцето е легнало с гръб към нас, виждате ли? - О, клоко ясно се вижда! - Да, това е гръбначния му стълб. Главичката е вдясно. Вижда се, че е затворен много добре, няма никакви признаци на Спина Бифида. Когато има Спина Бифида ясно се вижда как е отворен. А тук е затворен идеално. - Лежи свито... - Да това е нормалната поза. Да видим размерите на главичката... Доктора измери главичката и продиктува резултата на акушерката. - А колко е голямо сега? - Цялото е 7 см. - Оле, колко е проснало, а беше 4.5 само преди седмица и половина! - Върви едричко, по големината можем да определим че е в 14 седмица. - Ама докторе, последно в коя седмица съм? - Ами ти по график си в 13-та. Но бебетата не се съобразяват с нашите графици. Понякога са по-едри от средното, друг път - по-дребни. Важното е да са в норма. Това тук върви по-едро, със сигурност ще ти порастне повече корема. - О, дано да нямам стрии! - пак си пожелах аз. Доктора се подсмихна. - Чакай сега да видя нещо тук - каза и започна да мести под друг ъгъл ехо-то. Видяха се дупенцето и крачетата. - Не мога да кажа на 100 %, но това което виждам тук ми прилича на.... - Момченце, нали? От втората - третата седмица ми дойде убеждението, че ще е момченце. - Ами да, на такова ми прилича, макар, че тестисите все още не са слезли. Когато слязат със сигурност ще можам да кажем. Но за сега изглежда така. Докато говорехме бебенцето сгъна едното си краче! - Саше, видя ли го??!? Сгъна си крачето!!! - извиках аз. Това беше страхотно вълнуващо и Сашо се усмихна, и той беше развълнуван, макар да не го показва като мен. - И това, че вероятно е момченце, обяснява и големината му - каза доктор Димов - Ами да, нали татко му е голям! - казах аз. - Е, да, от Y хромозомата е. Като гледам тука колко голяма е Y хромозомата, ясно е, че ще е по-големичко. - шеговито каза доктора, поглеждайки мъжа ми. - А сърцето бие ли? - Да, бие нормално, ето сега ще чуеш... Доктора пусна звука и чухме сърцето. - Работи напълно ритмично с около 150 удара в минута. - О, слава на Бога! Работи нормално! - Да, ами можеш да станеш, всичко е наред, сега ще отидете с акушерката дапопълните някои документи. Станах и заедно с двете акушерки отидохме в една стая, където те ми задаваха въпроси за телго, ръст, болести и други и попълваха някаква форма. Аз нямах търпение да свършем, защото както можете да предположите си имах списък с въпроси към доктора и бях нетърпелива да му ги задам. Влезна и моята любима акушерка Жени, която също е бременна от инвитро, с три месеца преди мене. Станахме нещо като приятелки и симпатията ни е взаимна. Пообменихме малко информация коя как е и се посмяхме. След като приклучихме с акушерките отидохме заедно със Сашо в кабинета. - Докторе, искам да Ви покажа изследванията от София. - Да, дай да ги видим. Взе листа с БХС и започна да подчертава резултатите. - Тези данни показват, че със сигурност плода няма снидром на Даун, синдром на Едуардс и синдром на... / забравих кой/. - Да, обаче вижте генетичните. Взе генетичните. - Откриха ми тромбофилия. Не разбирам като съм толкова здрава и всичко си ми е наред, откъде тази тромбофилия?! Доктора се усмихна: - А, де! - Няма логика! - се възмутих аз - Д-р Сигридов ми предписа фпаксипарин всеки ден, но по една или две инжекции? - По една на ден! Ти почна ли ги? - Да, вече три си бих. - Добре, продължавай! - А сигурно ли е че като си ги слагам няма рискове за плода? - Никакви, напълно сигурно! - Обаче как ще издържа до края на бремеността? - А, няма да е до края всеки ден! - Няма ли??? - Няма, всеки ден ще слагаш до 20 септември, от там нататък по веднъж седмично или по два пъти - ще преценим допълнително! - О, това е много обнадеждаващо! Благодаря Ви за добрата новина! Това вече е поносимо... А ще ходя ли пак на преглед при д-р Сигридов в 20-тата седмица. - Когато дойдеш другия път, да речем... нека спазим периодичността... на 27 август, тогава ще преценим. - А ще си правя ли някакви изследвания, за да видим как ми се отразява фраксипарина? - Да, сега ще ти напиша какви изследвания да си пуснеш - каза Димов и ми записа на едно лстче няколко вида изследвания: 1. фибриноген, 2. протромбиново време, 3.времена кървене, 4. време на съсриване - Ще ги направиш на 11 август и след като излязат изследванията ще ми се обадиш да ги прокоментираме. - Добре!... А утрогестана? - Спираш го в неделя, на 01 август. - А фолиевата киселина, по една на ден ли? - Да, по една на ден от днес. - А какво ще кажете за витамините? Доктор Сигридов ми каза да не пия лятото витамини. - По принцип да, но мога да ти изпиша нещо, което няма да ти навреди, напротив. Казва се Прегнакеър. - Добре, по-нататък ще си го купя.... Ами... май друго не се сещам. Много Ви благодаря. - Ще чакам да се обадиш с резултатите. - Да, непременно благодаря Ви още веднъж. Дктора стана и ми подаде ръка, а после и на Сашо. Излязох от кабинета доволна и щастлива. Доктор Димов винаги ми действа положително, винаги е насърчителен, и може да се разчита на него. След този хубав преглед отидохме със Сашо в центъра на град Шумен, където се намира прословутото, т.нар. най-дълго кафене, което представлява поредица от капанчета и заведения, намиращи се под сянката на дебелите дървета на централната пешеходна алея. Бях в отлично настроение, което можете да видите на тази снимка: Утре ми предстои среща с психоложката на фондация "Искам бебе", която ме покани на нещо като семинар за бременни, организиран от фондацията. Очаквам го с нетърпение, защото искам да работя като доброволец във фондацията. Усещам, че това е нещо, за което Бог ми отваря вратата. Ще ви разказвам повече за това друг път.
0 Comments
Продължавам с изследванията и резлутатите. След прегледа при Сигридов веднага отидох да дам кръв в Майчин дом, където правят БХС или Биохимичен скрийнинг. Това изследване отчита ВЕРОЯТНОСТТА плода да е болен от някои синдроми, като на първо място се отчита синдрома на Даун. Цената на изследването е 25 лв. Резултата се изпраща по пощата или можете да си го изтеглите от сайта на майчин дом. За да видите какво представлява можете да изтеглите следния файл:
След това отидохме в лаборатория Геника, която се намира наблизо до Майчин дом в София. Там отново ми източиха доста кръвчица - от другата ръка, за да не дупчим една и съща ръка. Цената на това изследване ме шокира за момент - 200 лв. Но какво да се прави налага се! Изследването е генетично и проследява дали има мутации на гени в майката, които може да са опасни за развитието на плода. По-конкретно тук изследвахме дали имам генетична склонност към образуване на микроскопични тромбчета, които могат да запушат някой важен кръвоносен съд и от там да спре кръвотока за бебето. Резултата би бил аборт, или вътреутробна смърт. Резултата го изпращат по ел. поща. Ето го:
След като се върнахме във Варна от нашата малка почивка в Родопите, която осъществихме точно след София, първата ми работа беше да отворя резултатите и да ги разгледам.
От първото изследване видях, че трите стойности, които са изследвани са почти в нормите, с изключение на първата, която бе съвсем малко завишена. Както можете да видите сами, вероятността за придобиване на различните синдроми е доста малка, Слава на Бога! От вторите резултати почти нищо не разбрах, защото не съм наясно с генетиката. Изчаках следващата сутрин, понеже д-р Сигридов ми беше казал, че сутрин е малко по-спокойно и му позвъних. Той ме накара да му изчета резултатите. - Първото изследване е в норма и е добро.... Второто обаче показва наличие на мутация в гените, което е индикация за наличие на тромбофилия. Затова спираш аспирин протекта и започваш с инжекции фраксипарин от 0.3 мл. всеки ден до края на бременността. "До края на бременността" !!! Тази перспектива ме уплаши. Всеки ден инжекции!! Това са почти 200 инжекции!!! - Значи ще се боцкам до 9 - ия месец??? - Ами прочети за Фактор V в интернет и бързо ще получиш мотивация - ми отговори доктора. - Щом трябва ще го правя, но се чудех няма ли друг начин? - Аспиринът прониква през плацентата, а фраксипарина - не! Затова предписвам фраксипарин. - Ами добре тогава, от кога да ги почна? - Още от днес! Благодарих на доктора и затворих. Естествено веднага потърси инфо в нета затози фактор V и намерих доста материал. За ваша информация ако се интересувате можете да прочетете ТУК и ТУК по-подробно. Честно да ви кажа надявах се на една хубава бременност, след като не повръщах в началото... Но сега съм леко уплашена, защото да се бодеш всеки ден ми се вижда страшно... След първия шок си помислих, че наркоманите се бодат точно всеки ден и го изтърпяват. Също има доста болни хора, които се налага да се бодат всеки ден през по-голямата част на живота си, като някои диабетици... Резмишлявах как ще се справя с това...Попрочетох за тези инжекции - много от момичетата получават синини, подутини и червени петна от многото и често бодене...А и местата за бодене са ограничени до корема и вътрешната страна на бедрата и ръцете, където има подкожна мазнинка... Аз поне си имам подкожни мазниники - си казах с тъжна усмивка. Казах си, че ще се моля за благодат от Бога, да мога да премина леко през всичко това. Моля, се да нямам усложнения... И макар, че бях много навита за следващо инвитро, при това положение доста ще размисля, защото този проблем ще си остане - той не се лекува! А дори не съм знаела за него. В последствие възникнаха доста въпроси като например: по една или две инжекции на ден /нещо което не запомних добре, макар да останах с впечатление за една наден/, да спирам ли напълно аспирин протекта, какво да правя с фолиевата и с утрогестана?... Но все пак сега, в петък, съм на преглед при моя доктор и ще го питам него, а ако той не може да ми отговори, пакще звъня на Сигридов. Вчера си купих инжекциите - 10 бр. са 40 лв. Изчислих, че на месец ще ми са нужни към 120 лв. за инжекциите. Но това е най-малкия ми проблем. Дано издържа всичките тези месеци. Снощи си сложих първата, мина добре, но днес местото ме наболява при натиск. Иначе нямам други реакции. Реших да си ги слагам вечер, защото като ми се спи ще обрщам по-малко внимание на неприятните усещания, а и след това ще заспя. Помислих си, че да се събуждам с мисълта за инжекции би било неприятно. Това е за сега. Моля ви за вашата подкрепа - имам нужда от нея! Ще пиша повече в петък следобяд, като се върна от прегледа при д-р Димов. Върнахме се от София... Имам много неща за разказване ,но едно по едно, защото нямам много време за писане, а нещата са доста.... Първо за самия преглед: Доктор Сигридов е доста млад лекар - учудващо за вече голямата му репутация на акушер неонатолог. Млад мъж на около 30 години с прическа на Дейвид Бекъм, руса коса, сини очи и очила. Говори тихо и сравнително бавно. Покани ме в кабинета, а аз го попитах може ли и съпруга ми да влезе, дали прегледа ще е с ехограф по корема? Каза, че да и Сашо също влезна. Легнах на кушетката, а той обърна монитора към себе си и започна да оглежда плода. Сашо седна в долния край на кушетката и сложи ръка на краката ми все едно че искаше да ми каже: "с теб съм." Докторът каза, че ще оглежда най-вече за признаци на синдрома на Даун и ако намери такива ще ги коментираме. След около 5 минути ми каза, че всичко върви нормално - плода е нормален по големина за "възрастта" си - 4.5 см. Има всички нормални анатомични особености. - Със сигурност мога да кажа, че няма синдром на Даун. Ще Ви обясня защо - каза той... Посочи ми около 5 специфични белега, по които се различава дали фетуса има признаци за синдрома на Даун: 1. Между челото и носа има 90 градуса ъгъл, който липсва при болните от Даун. 2. Няма отоци по черепа, каквито са налични в случаите с Даун. 3. Няма отоци по гръбначния стълб, които са налични при Даун. Имаше и още но не запомних всички... Важното е че по всички показатели няма Даун! След това обърна монитора и ми показа следните картинки: Зарадвах се, че всичко е ок, но все пак ембриона ми се видя... неоформен.... Попитах: - Докторе всичко наред ли му е? - Ако не беше наред, изобщо нямаше да ти покажа монитора. Когато има проблеми с развитието или има аномалии, не показваме плода. - О, благодаря Ви! - зарадвах се, от това, което ми каза. След това отново го обърна към себе си, направи нещо и после го обърна пак към мен. - А това е профилът му, увеличен: Вижда се как е полегнало, ясно се вижда устата, очните кухини и часто от нослето - все едно че се усмихва.... Стори ми се симпатичен профил!!!
- Изглежда красиво... - казах - Мога да предположа какъв ще е пола, макар че все още е твърде рано да се каже... - Какъв мислите че ще е?.... Сигурно момче?.... Доктор Сигридов увеличи картината и ни показа малка триъгълна издатина някъде на тялото. - Виждате ли тази издатина? - попита той - когато е налична такава анатомична особеност в 70 % от случаите се ражда момче, а в 30 % от случаите момиче... Разбира се точно може да се определи доста по-нататък. За сега мога само да предположа. - Така си и знаех - казах, защото нали си спомняте, че около 2-3 седмица след като се прибрах добих убеждението, че детето в мене е от мъжки пол. След като погледахме малко, доктора ми разпечата двете снимки и ми ги даде. Каза: - Това е, може да станеш. След това седнахме пред неговото бюро и той ни обясни къде да отидем, за да пуснем генетичните изследвания и ми даде насоки какво да правя когато са готови, тоест да му се обадя с резултатите, а той ще ми каже какво следва. - Докторе, а кога е удобно да Ви търся? - попитах. - През целия ден, но най-спокойно е сутрин около 7.30- 8.00 и вечер до 22.30. - До 22.30??? Вие сигурно още не сте семеен! - казах. Доктора леко се смути от забележката ми и дори се изчерви, но каза че да, все още не е, но скоро ще стане. Пита дали имаме повече въпроси, но аз този път не бях подготвена и нямах такива. Така че се сбогувахме и си тръгнахме радостни и развълнувани, че има бебето продължава да има пулс, че вече има форма и можем да го видим. За информация на интересуващите се - цената на прегледа е 30 лв. Тръгнахме към лабораториите... Утре ще ви пиша повече за тестовете и резултатите... В четвъртък, т.е. в другиден заминавам за София.
На 16 юли ще отида на училище - до 18 юли. После на 20 юли съм на преглед за фетална морфология - генетичните изследвания. Надявам се всичко да бъде наред! Засега се чувствам много добре. Това е или голямо благословение.... или проклятие. Ако всичко е наред с плода, това се оказва голямо, голямо благословение за мен! Все още чувствам дискомфорт в сетивата за вкус и мирис, но той може напълно да бъде пренебрегнат. Иначе проблема с т.нар. "констипация" (на прост език - запек) продължава. Малко ми е непривично, но гледам да улесня процеса с пиене на вода и ядене на плодове. Всъщност това, което наистина ми се яде са плодовете и ... пукани люти чушки с оцет и олио! Много са ми вкусни, но гледам да избугвам много лютото. Онзи ден изядох 4-5 и после си казах: "Абе, Бистра, можеш ли сега да оплескаш работата, да го отровиш това малко същество с лютивина!" Оттогава си позволявам само по 1-2! Вече си позволявам да поддържам нормален ход, когато ходя навън, а не да вървя бавно като преди. Чакам с нетърпение да мога да почна да правя някаква гимнастика. Обездвижването още повече отслабва мускулите и така умората при движение и ежедневните дейности става по-голяма. След София ще отидем някъде за 2-3 дни малко да си починем, че много ни дойде - две години никъде не сме ходили и се чувстваме уморена. Така че - чакайте вести около 26-27 юли. Прегръщам ви! Какво ново?
Засега съм добре, липсата на апетит започна да ми преминава. Гаденето също. Онзи ден дори малко се притесних - не е ли много рано да ми преминава??? Пак си проверявах гърдите дали ме болят.... Голям майтап! В момента вече съм спокойна за износването, защото вече съм в деветата седмица - най-рисковото премина. Нямам никакво кървене от самото начало, което мисля, че е добър знак. Наистина този плод направо се е вклинил в мене - както се и молих! Сега си мисля за предстоящия преглед - дали плода ще е здрав, дали всичко ще му е наред. Всеки ден се моля да си има абсолютно всичко - да е съвършен във всяка своя част. И в тялото и в ума си! Каквото зависи от мен - го правя. Храня се здравословно, не пия, не пуша, не пия дори кафе, никаква кола и газирано, никакви химически напитки, никакви добавки, никакви хапчета... Останолото зависи от Бога! На Него се надявам! Иначе си правя разходки, само дето по-бързо се уморявам, понякога направо каталясвам. Ако ми се доспи лягам и спя наобяд - понякога по час-два! Между временно се старая да върша и някоя работа по фирмата, докато се разхождам - съчетавам полезното с приятното. Не обикалям по магазините защото ми е твърде изтощително - пък и какво да си купя??? Нали сега тепърва ще качвнам килограми!?! Посетих един магазин за бременни - набелязах си един -два панталона за бременни, но... още ми е раничко. Тъкмо за зимата ще си купя! Коремчето ми е леко подуто, само аз си го зная де, иначе не си личи. Просто усещам по панталоните си, че които ми бяха доста совбодни в талията, сега в корема леко ми опират. Но аз искам да ми порасне! Тогава ще е видно че съм бременна и ще се пъча с големия си корем! Само не искам да качвам повече от 12 кг. От известно време имам увереност, че плода е от мъжки пол! Много искам момиче, - мечтая си за панделки, за роклички, за опашки.... Обаче все си мисля, че ще е момче! Не че усещам нещо...просто все така си мисля! Много ми е интересно дали това ще се окаже вярно? Може би на прегледа в София ще ми кажат нещо по въпроса:-)) Ами за сега толкова - до другата седмица! |
Categories
All
Archives
November 2016
|