На 14 август, на 2.6 г. Гого реши, че вече сам ще пишка. Бяхме навън и той вика: "Мамо, пиш!" Айдеее, отиваме до дръвчето, а гошето : "Аз сам, аз сам!" Вече нали всичко иска сам да прави... Добре, казвам , хайде сам. А той сваля гащичките, разкрачва се, хваща чурата и гордо се изспишква, като се опитва да направи възможно най-голяма парабола и да стреля най-надалече! После тръсва два пъти чурата с пръстче с думите: "Так,так", навежда се и си вдига гащичките гордо. А неговото приятелче Боби (Богомил) го гледа възхитен, защото той още не може така да пишка.
Иначе с акането сме в добра фаза - казва си когато има ако и сяда навреме на гърнето - без проблеми. Примирих се, че от време на време ще има стискания и вече не обръщам много внимание.
0 Comments
Днес беше дъъълъг, дълъг ден. Много разходки, много ходене и то най-вече за мама, защото Гошката като му дойде в повече се качва на количката, а аз се натоварвам и с него и с колелото или с превозното му средство. Но го приемам от добрата му страна - като тренировка.
Следобед ходихме отново в Морската и Гого поиска "на морето", да "цопка". Колкото и да не ми се иска, реших да слезем до плажа. Не ми се иска, защото си зная, че ще има събличане, цопкане, игра на пясъка и т.н., а ние не сме тръгнали на плаж, и съответно нямаме дори едно кърпе за подсушаване. Но как да му скърша хатъра: - Айде, Гога, карай към морето. Слязахме долу, а времето - прекрасно! Морето - като тепсия, гладко и красиво. Водата - топла, за моя най-голяма изненада. А идващия залез обагряше небето в розови и виолетови цветове. Наистина красивои много приятно. Заведох го на едно каменисто място с малко пясък, защото до там водеха стълбии можехме лесно да слезем. Свалих количка, колело и Гого, запретнах крачолите, събух го голо дупе и веднага във водата - само до колене де. Макар и да ми се искаше да се изкъпем, така приятно морето не ми се е виждало отдавна, още повече, че водата видимо беше чиста. А аз много се гнуся, когато е мръсно морето. И както пише в книжката за мечето Топчо - "лягане, ставане, в мекия сняг направи печати със левия крак"... Та и ние така. По едно време Гого ми казва: - Мамо, ако! - Ако ли? Добре! Взех го, свих му крачетата в поза за акане и излезе едно чудесно, меко ако! Прелест! Обаче на плажа не върви да го оставим, а нямах торбичка да го прибера, както правя обикновено. Затова постъпихме както нашите прадеди - изкопахме дупка и сложихме там акото, а после отгоре два камъка. - Мамо къде е акото? - пита загрижено Гого - Ето тука ще го пазим акото, Гого! Слагаме и две камъчета, да можем да разпознаем мястото, като дойдем. Да знаем къде сме го скрили! - Мамо, къде е акото? - пак пита Гошето - Нали ти казах, мамо, ето тука го скрихме, и после ще дойдем да го вземем. .... Тия дни ми прави впечатление, че не иска дори пишито му да изхвърлям. Като се изпиша в гърнето, както желае напоследък, и ако ме види да тръгвам с гърнето към тоалетната започва да протестира: - Неее, мама пази пишито! Като се изака (като акне малко да сме по-точни), слагам гърнето в банята и му казвам, че там ще пазя акото....И така - пазя му творенията. А вечра ме хвана в крачка - видя празното гърне, следкато беше пишал и ме пита къде му е пишито: - В другото гърне съм го сложила, нали знае, че го пазя, Гоше? - няма как трябваше нещо да измисля. И така де... Но съм щастлива, че сред природата, така да се каже, Гого си свърши отлично работата, без никакви проблеми! Да видим как же върви нататък. И нас ни споходи стискането. Дойде ли акото, Гого започва да се стиска и НЕ ИСКА да пусне акото... Обикновено ми казва ,че чака акото, но често, когато каже, че вече има ако, просто му е отминало и на дупето се мъдри малка топчица ако! Това може да се случи един или няколко пъти през деня. Ръцете ми вече продължително време миришат на акита. Не съм предполагала, че акото има толкова трайна миризма...
Тази сага се точи вече повече от седмица и зная, че може да продължи още доста... Няма смисъл да уточнявам, че молби и заплахи работа не вършат. Гого кандисва да седне на гърнето, само когато се е настискал и повикът за акане е минал...Всички гащи са оцапани, както и някои панталони. Започвам да давам дуфалак,и Шуслерова сол 10, но е много трудно да се въздържам да казвам каквото и да е, а да не се ядосвам просто едва успявам... Днес имаме няяякакъв напредък, след като обещах бонбон, ако Гого седне на гърнето и видя вътре ако. Само че пак имаше стискане и накрая едно мааалко ако в гърнето. Може да е вредно, но ще продължа с този стимул, да видим дали ще е ефективно. .... Абе важното е да нямаме запек. Другото е бял кахър- ще мине! Преди два-три дена Гошето за пръв път направи опит да си иззбърше сам дупето.
Беше се изакал и аз отидох до банята да пусна топлата вода. Връщам се и гледам - той станал от гърнето, набарал една салфетка от масата и се опитва да си обърше дупето. С едната ръка вдига бодито нагоре, а с другата се опитва да се оцели :-) За жалост бодито си висеше и Гого се беше позабърсал и с него. Но това са рисковете на живото предаване. Исках да споделя някои трудности с гърнето, пред които се изправихме.
Често досега се случваше Гошката да се стиска когато му се доходи по голяма нужда. Виждам го че му идва "акото". - Гоше има ли ако? - Няма ако - меко отговаря Гошето, а го виждам че се стиска. - Да дам гърненцето? - Не, няма ако - повтаря убедително Гошето - Добре, да ми кажеш като дойде акото, нали? - Да... Цоп! - отговаря той като ми напомня за цопкането на акото в тоалетната (това е наша закачка) И така се постисква, докато му мине. После сцената се повтаря пак, примерно следобяд. А може и на другия ден. И така докато вече много му се събере. Тогава на другия ден, след като се опита да се стиска, а вече не може Гошето извиква: - Мамо, ако! И аз скачам, грабвам гърнето, и бързо го слагам да седне, а той светкавично свършва работата. А после пък не иска да става от гърнето. - Гого, айде да станеш от гърнето. - Не, има ако! - Да, браво, Гошенце, ама нали вече се изака, готов си! - Не, има ако! - повтарая Гошето и не иска да стане от гърнето....Понякога прекарва седнал по 20 минути, докато му се отпечата гърнето на дупето. Но това нали не е проблем! Не зная, защо се стиска. Но след няколко неуспешни опита да го убеждавам да седне на гърнето, завършили неуспешно, се отказах да настоявам и се правя, че му вярвам, че няма ако. ПРосто го чакам докато се навие да седне на гърнето. Този период продължава вече може би ... 2 месеца. Но напоследък той по-малко се стиска и често се съгласява бързо да седне на гърнето. Но не винаги. Досега все пак не сме имали проблеми с това задържане, имам предвид, че не е имал запек. Слава Богу! Ами това е. ИНаче с пишкането нямаме никакви проблеми. ПИша си прав на тоалетната. Нощем е с памперс, защото нали суче. Понякога въпреки това се случва памперса да е съвсем сух. Дори се учудвам къде го е събрал. Но не мога да рискувам, защото пък често памперса му е пълен... Сигурна съм, че когато спре да суче нощем, ще мога съвсем спокойно да го оставя и без нощния памперс. Купихме детска седалка за тоалетната и Гошето иска вече основно там да ходи и по малка и по голяма нужда. Всъщност по малак нужда иска да пишка прав, като го слагам да стъпи на самата толатна чиния на дъската. Скоро ще му купя стъпалци, така че сам да се качва и да пиша в тоалетната чиния.
Вече нямаме проблеми с това къде отива акото. Дори последния път когато ака седнал на своята дъска на тоалетната чиния акото цопна във водата и аз го изимитирах: - Пльок А на Гошето му хареса и се смяхме как цопкало акото! Понякога пиша и ака и на гърнето - той си избира къде иска да го прави - не зная по какви критерии :-)) Когато излизаме навън "поливаме дръвчетата", за да растат по-добре. Гошето често намокря гащичките по малко - или е разсеян в игра и не успява навреме да ми каже, или просто забравя... не зная. Не се изпишва в гащичките, а просто пишва.Когато се случи така аз пъхвам в гащичките му кърпичка за да не му мокрее на кожата. Досега не ми се е налагало да го преубувам основно - просто не се е напишвал обилно. Също така нося малко гърненце, което използвам, ако отиваме някъде на закрито и не зная дали тоалетната ще е достатъчно наблизо, за да стигнем навреме до нея. А и забелязах, че не иска да пиша в обществени тоалетни, защото се смущава - има разни хора, тясно е, напрегнато е - тичане до там и т.н. Затова нося гърненцето и с него нямаме проблем. Вече купих памперс 6 за през нощта. Но пак го слагам когато заспи, иначе не ми позволява. Когато се събуди иска веднага да го махна. Като цяло съм много доволна - всичко върви нормално, без стресови ситуации. Вече една седмица Гошката е без памперс.
Много съм доволна от детето! От два дена-три дена Гогето започна да казва и кога му се ака. - Мамо, ако! - вика той и слага ръчичка на дупето си. - Ако ли има? - Да! - Бързо на гърнето, бързо-бързо-бърз! - Бъзо-бъзо-бъзо! - повтаря Гошето тичайки към гърнето. Сваляме гащите и той пиша и ака. Той е толкова ентусиазиран да ака, че често когато пиша на гърнето казва и: "Ако! Ако!" А то няма начин да има ако, защото е акал предния път.Но пак се понапъва. Налага се да го насърчавам да не се напъва и да става от гърнето. Гърненцето ни е пеещо, много съм доволна, защото мога да разбера дали има нещо в гърнето без да го вдигам. А и той се радва, защото му казвам, че гърнето пее, понеже са радва, че Гого е пишкал в него. Иначе по отношение на самото ако веднъж имахме проблем, защото Гошето видя, че го пуснах в тоалетната. Тогава го попитах: - Гоше, къде искаш да слагаме акото - дали в голямото гърне (т.чиния)? - Не! - В кошчето за отпадъци ли? - Не! - А къде бе мамо? Да не искаш в памперса да го слагаме? - Да! Олееее, сега пък в памперса да го слагаме! Въздъхнах, но реших че не е голям проблем - като трябва в памперса ще го слагаме и ще го "съхраняваме". Но после, при следващото акане го помолих той да ми посочи къде да сложа акото, а той вече беше забравил за памперса и ми посочи кошчето за отпадъци. Ща-неща, там го сложих. И така сега, когато иска да дойде с мен до тоалетната да занесем гърнето, винаги го питам къде да сложа акото и той ми показва къде... Няколко пъти ми посочи кошчето за хартиени отпадъци и каза "Там!" да го сложа. Колкото и да е неприятно, там го слагам и той е спокоен, че акото е на сигурно място. Веднъж обаче ми посочи да го изсипем в тоалетната чиния. Направих го и нямаше негативна реакция от негова страна. Сега продължавам така - да го питам, само ако идва с мен до тоалетната. Но иначе ако хукне да си играе просто отивам и го изхвърлям където му е мястото на акото! В тоалетната. Често Гошката пожелава да пишка и в на тоалетната чиния - слагам го прав да стъпи с крачета на дъската на тоалетната чиния и пишка прав. Не зная защо понякога иска така, а друг път иначе. Но важното е, че всичко се върши надлежно и почти нямаме инциденти! Само два пъти се случи да се напишка - веднъж навън, за което ви писах. И веднъж по време на обедния сън, когато не съобразих да го изпишкам преди да си легне. Не се е нааквал. Нощно време му слагам памперса, но само когато заспи, иначе не дава - не иска памперс. Засега всичко върви успешно. Толкова го мислих това гърне - как ще стане?! Знаех че някога ще стане, но много се боях Гошето да не започне да се стиска, да не иска да сяда, да иска да ака в памперса, както съм чела по форумите. А това пък - да махнем памперса посред най-студеното време - и през ум не би ми минало! Но трябва да кажа отново - отдавам славата на Господ! Наистина съм се молила да ми помогне с гърнето, да направи така, че да нямаме проблеми. И Той както винаги ме изненада по най-приятния начин. Наистина в Библията пише: ""Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало - всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят". Това е самата истина! Не съм мислила и не съм си представяла, и не съм се надявала, че свикването с гърнето и отучването на памперса може да стане така лесно, бързо и безпроблемно по това време на годината. Затова благодаря на Бога, защото Той винаги е там, където аз съм недостатъчна. Вчера бяхме без памперси цял ден.
Рано сутринта станахме. Гошето поиска да се изпиша и ходихма в тоалетната. Тъкмо го "опаковах", разбирайтеа обух с леки панталонки и гледам Гошето се напъва. - Гошка, има ли ако? - Да - казва Гошката и се напъва. - Да дам ли гърнето? - Да! Грабвам гърнето, скачам до Гошето, смъквам гащите и го слагам на гърнето... Той се понапъва, но не чувам звука на гърнето (което е пеещо), а ми миришееее... Гледам той се изакал в гащите. Много бързо! За секунди! Но нищо, детето искаше да ака на гърнето. - Гошенце като има аки, мамо, да ми показваш - казвам аз и слагам ръка на дупето му. Сега ще сложим акито при другите акита да нанка.... Обличаме се и излизаме. Аз преодолях притеснението си, че Гого може да се напиша навън, въоръжих се с резервни панталонки, чорапогащник и гащенца и зилязохме. Преди излизане се изпишка в тоалетната чиния. Бяхме навън около три часа, заедно с моя баща, в морската градина. През това време питах Гошката два-три пъти дали иска да пиша. Отговора беше НЕ. По едно време вече доста се осъмних, че може да стане белята. Тъкмо бяхме до едно място където имаше нещо като висок бордюр. - Гошенце, има ли пиш? Гошето първо каза "Няма", но веднага се хвана за пишката. Опаааа - викам си - сега е момента. Решително го вдигнах и му смъкнах панталонките. - Айде да пишкаме Гоше! Докато го събуя вече беше леко пишнал и понамокрил гащичките и чорапогащника, но панталона беше сух. Изпиша се ИОЗБИЛНО! Сложих една суха кърпичка да не му пмокрее, защото вече тръгвахме към къщи. И всичко беше ок. Прибрахме се и той заспа в колата. Качих го горе и го събух. Спа без памперс. Надвечер ми показа че има ако - сложи ръчичка отзад на дупето и вика : "Ау!", както когато се е наакал. - Аки ли има? - Да! - Бързо на гърненцето. Гошето си задърпа панталонките. Аз му помогнах, седна на гърнето и се изака пак. - Бравооооо! Браво Гошенце, ти вече акаш в гърнето мамо, като големите момчета! Бравоо! И двамата със Сашо го аплодирахме и той си пляскаше с ръчички. Изпяхме пак нашието рап парче: "Гошето е голямо момче вече ака на гърне!" и двамата скачахме хванати за ръце и се радвахме. Днес сутринта Гошето сам поиска да пиша веднага след като стана. Да отбележа, че нощем му слагам памперса, след като заспи, защото той иначе не иска памперс. И вече две нощи, рано сутрин към 5.00 се изаква и в памперса. Но както и да е, важното е, че тази сутрин към 10.00 пък ака и то в гърнето. НО!!!! Сега пък не иска да изхвърляме акото! Нова дилема. Почти се разплака, че изпразвам гърненцето. - Гошенце за акито ли плачеш? - Даааа - извива устнички да зпалаче Гошката. - Ами нали трябва да го сложим при майката на акитата... да спинка при мама Гошенце! - Неее - протестира Гошето - Ами какво да правим? Да го сложим ли в една кутийка? - Нееее - Дали пък да не го сложим в един памперс и да го завием???? - Даааа - на Гошето му се вижда добре акито да е завито в памперс... И така стигнахме до споразумение. Не зная утре когато ака как да постъпя, вероятно ще поизчакам десетина минути, и ако Гошето се присеща за акито в краят на краищата ще използвам памперс, за да го прибера. Защото преди не протестираше когато виждаше акото си в памперса. А сега на обяд когато ходихмме до Пикадили да пазаруваме за рождения му ден се напиша в панталона. Той ми каза че му се пиша, но не поиска да пиша в тоалетната на магазина, мисля че се притесни от многото хора. И се напиша, а аз нямах резревни дрехи, но бяхме с колата а и в магазина беше топло. Това е нашата гърнена сага за сега. Хора, не мога да не споделя така важната вест - Гошето отиде да ака на гърнето САМ!!!!!Ох,момент, да почнем отначало!
Помните че лятото пробвахме да махнем памперса , когато Гошката бе на около година и половина. Уви, напразно. Той си акаше и пишкаше наволя без притеснения където го хване спешното. Добре че удома нямаме килими, и съответно проблеми с чистенето. Така че си продължихме с памперсите. Когато се случеше да е у дома без памперс аз му напомнях, да ми каже когато има пиш, нооооо, обикновено той ми се обаждаше когато вече е свършил работата. А когато пък му дойде музата да ака - за нищо на света не мога да го сложа на гърнето; иска да си ака прав в памперса. Вече доста се бях по притеснила най-вече за акането. Пишането, казвам си, ще се справим, защото той по принцип може да пиша прав в гърнето, пък и го прави когато е на кеф. Обаче акането?!?!! Когато бяхме в София за Рождество Гошето видя как братовчедка му - Анабел, която е на три годинки ака в гърнето. Видя че седи на гърнето, а аз го осведомих, че Анабеул аак в гърнето ,както правят големите деца. - Анабел, ще покажеш ли на Гого какво има в гърнето като се изакаш? - Да - каза кротко Анабел и когато се изака стана права, за да му покаже Гошката се наведе над гърнето и погледна в него силно впечатлен! Видях, че беше много впечатлен по физиономията му - какви работа е произвела Анабел!!!! Ц-ц-ц-ц! - Гоше, видя ли, мамо, Анабел ака в гърнето, искаш ли и ти? - ДА! - ентусиазирано рече Гошето и поиска веднага да седне. Дадоха му друго гърне и той седна, но естествено нищо, защото не му се акаше. По-късно в баба му пак поиска да седне на гърнето, което се намираше там, но пак нищо, естествено. И така като се върнахме тойпозабрави тези вълнения, и макар да опитавх за му припомням милите спомени, на Гошето му бяха избледнели. ПРодължи да си ака и пиша на памперса. Допреди два дни! Когато отказа да му слагам памперс. Аз го гоня, той тича. И не иска. - Това НЕ! Това НЕ! - Ама Гошенце, не може мамо, навън отиваме, трябва памперса да сложим, иначе ще ти стане мокро и студено. Хайде Гогуша, ела маменеце! - Не! Това НЕ! - вика Гошето и се върти като пумпал река ли да му сложа памперса. Както и да е единия път успях да му го сложа при излизане навън. Но после у дома тича гол цял следобяд - по пишка. Два-три пъти пишка в гърнето - ту прав, ту седнал. Но също така пишка и извън гърнето, защото забравя че е гол. Веднъж го изведох навън без памперс с едно наум и с допълнителни дрешки, но нямаше инцидент, защото се прибрахме бързо. Вчера го сложих да спи без памперс, като застелих леглото с протектор. Гошето не се напиша. Като се събуди аз го попитах дали иска да пиша? - Да, каза Гошето И пиша в гърнето. Надвечер татко му си беше у дома и аз му разказах пед Гошето, че Гошето не иска вече памперс и че вече ще пиша като големите момчета в голямото гърне, където и тати пиша. - Нали Гоше? - Даааа!- каза доволно Гошката. И започна да сочи банята - ТАМ, ТАМ! - Искаш ли да пишкаш като тати? На голямото гърне ли? - Да! Позачудих се, но го заведохме в банята и го сложих да стъпи правичък на тоалетната чиния. И о, чудо! Гошето се изпиша, а ние изпаднахме във възторг! Браво, целувки, прегръдки и прочие! След минута Гошето поиска пак да пиша прав в на тоялетната чиния и естестевно нямаше нищо, но той така се напъна, че пръцна, миличкия! Но по-късно пак пишка там. И така аз се замислих дали да не се възползвам от момента и да махна памперса - така или иначе не го иска. Но пък в този студ... как ще ходим на дълги разходки. То в момента времето е добре, но нали ще застудее след някой и друг ден. Той не е свикнал да пишка навън, дали ще иска?!?! Гърне ли да нося?!?!? Уф - пуфтя и се чудя! Надвечер отидох до едно магазинче до нас и му купих все пак два чифта слипчета. У дома му обясних, че това са гащички за големи момчета. - Искашли да ги пробваш Гошенце? - Да - каза Гошето и грабна едните слипове, за да ми ги даде да му ги сложа. Днес сутринта ходихме в библиотеката и аз му сложих памперс. Но после си казах, че май не биваше. Защото Гошето като му дойде да пиша и ми показва че има пиш: хваща се за чатала и вика "Уф" като бърчи носле. - Пиш ли имаш? - Да! - Пишкай в памперса Гошенце, сега имаш памперс. И така той си пиша в памперса, обаче дали няма да се обърка така?!?! Прибрахме се на обяд и го сложих да спи пак без памперс. А след обяд отново два-три пъти пиша на тоалетната чиния прав. По едно време гледам че се напъва. - Гошенце, акаш ли? - Дааа - казва Гошето - Искаш ли да акаш на гърнето? - Дааа! - отвръща той а аз не вярвам на ушите си. С лъвски скок грабвам гърнето, свалям панталонките и го слагам, а той се изака и изпишка в гърненцето.! УРА! - БРаво Гошенце, какво хубов ако, браво мамо, браво ти си вече голям! Бързо да го покажем на тати! Тичаме при тати с гърнето, а той похвали, целувки и Гошето цъвти, горд от постижението! Веднага реши че и неговото любимо агънце (това е първата му любима пухена играчка) ще ака на гърнето и го сложи да ака. А аз така се въодушевих, че дори съчиних кратък напев, на който скачах и играх като мажоретка, а това много се хареса на Гошката: "Гошето е голямо момче - вече ака на гръне!" После двамата скачахме и играхме на докато аз пеех (по-скоро рапирах) гръмогласно: "Гошето е голямо момче - вече ака на гръне!" Ей, това е! Ха де! Май наистина ще махаме памперса. Ще пробвам и ще споделя. Дано ни се получи. Ще споделя! Днес си направихме лесна, и много симпатична картонена къщичка. Бях си харесала една къщичка от интернет: http://www.sheknows.com/parenting/articles/967135/diy-collapsible-cardboard-playhouse ето тази. Отдавна се каня да я направя но нямах картонен кашон. Днес обаче намерих такъв и веднага се заех да я направя. Ето резултата: Искрено се забавлявах докато я правехме със Сашо. А мисля, че Гошето тепърва ще се забавлява в нея. Той веднага влезе и поиска и ние с татко му да влезем при него. Е , ние успяхме само да "подадем нос" през вратата.
А, да не забравя най-важното - къщиката е сгъваема. Така че като ви писне можете да я свиете и да я пъхнете зад гардероба или на някое друго подобно местенце. А след време отново да изненадате хлапето. |
Categories
All
Archives
November 2016
|