Пропуснах да ви споделя още нещо. Относно Дуфалака.
Понеже много се терзах да давам или да не давам на детето Дуфалак и дали това ще го увреди искам да споделя субективен личен опит. Знаете, че много време давахме на Гошката - повече от 6 месеца, като част от времето всеки ден. Ето какви са моите наблюдения: Към Дуфалака можете да ПРИВИКНЕТЕ, но не и да се ПРИСТРАСТИТЕ. Имам в предвид, че забелязах, че с времето определената доза вече не му въздействаше както преди. Налагаше се по-висока доза. НО след като се прекрати приема в рамките на 3-4 седмици действието му отново възвръща своята сила. Стомаха запазва функционалността си и не се получава ефекта на някои други билки например, а именно човек да ходи до тоалетната само ако ги пие. Така че, мами, не се безпокойте дори да се налага да давате Дуфалак по-дълго време, наистина се оказа, че това е мек, непристрастяващ препарат. Ами... това е май по темата.
0 Comments
Отдавна се каня да споделя тази наша радост!
За някои акането е просто акане. Но за нашето семейство всяко акане си беше повод за радост. Говоря без заобиколки, но нали се отнася за детско аки, все пак! Шегата настрана. Пиша го повече за тези, които са имали нашите безпокойства и проблеми. За първи път миналия месец ЮНИ, Гошката ходи 19 пъти до тоалетната. Най-често се случваше така - два поредни дни ходи, след което прескача един. Този месец до момента имаме 14 попадения - тоест четиринадесет дни е ходил до момента до тоалета, като от 10-о число до сега, ВСЕКИ ДЕН! Това не е било откак навърши два месеца. А сега е на година и почити шест месеца. Много се радвам! Акото е с нормална консистенция, нямаме проблеми със запек! Все още си водя записки, ще пиша когато ги захвърля, което ще значи и край на нашите проблеми с акането. НАПЪЛНО! Аз отдавна спряха да се притеснявам, но знаете, че винаги си имате едно на ум когато детето ака веднъж на 3-4 дни. Явно обаче вече поема повече храна, която все пак е малко за възрастта му, но пък изглежда е достатъчно за да се събере баласт за едно ходене. Още нещо да се похваля - днес за първи път Гошето пишка три пъти в ГЪРНЕТО! У дома го пускам да тича по пишка. Но до сега той си пиша и ака където го хване нуждата. Всеки път когато пиша или ака, аз назовавам "процеса". Така че той вече разбра какво е "пиши" и "аки". Обаче не разбира, че трябва да ме извести преди да свърши работата. Обаче днес го гледам че си държи пишлето, а разбрах от една приятелка, че това е признак че му се пишка. И го питам: "Гошенце, имаш ли пиш?" Той казва: "НннДааа" АЗ грабвам гърнето, което ми беше точно под ръка и подлагам, а той се изпишка вътре. Ех, как се зарадвах!!! След около час отново се повтори същото. Аз го питам, той потвърждава и отново давам гърнето, а той се изпишка вътре. Накрая опитах и трети път, но явно имаше много малко пиши, защото като му го подадох гърнето, той милия дори се понапъна за да се изпиша, но имаше много малко. Обаче явно разбра, че аз много се радвам и реши да ме зарадва! Та така - обнадеждена съм, че може това лято някакси да се научим да пишаме в гърнето. Обаче за акането, не зная как ще стане. Често го виждам като почне да се напъва, обаче все не набирам смелост да го сложа на гърнето, да не го секна и да не вземе да се стиска. Още малко ще почакам да свикне да пишка в гърнето и ще пробвам. Та такива ми ти работи! Много акана и пишана стана темата, но какво да се прави - житейска е! Мога само да се похваля.
Гогето продължава да си ака средно веднъж на три дни. Имаше три-четири пъти изключеня, когато го правеше веднъж на два дни или веднъж на 4 дни. Но като цяло всеки трети ден ходи и то с добра консистенция. Най-радостното за мен е ,че вече повече от месец не съм му давала дуфалак. Последно се наложи да му дам на 06-и януари, защото не беше ходил 5 дни до тоалетната. От тогава е редовен. Аз все пак внимавам да му давам основно полдови пюрета, и зеленчукови. Сега от няколко дни започнах да го храня и на обяд, освен вечер. Да видим дали ще зачести ходенето. Отдавна не съм писала за нашия проблем с акането.
Искам да ви кажа как вървят нещата, защото можем да бъдем от полза за някои, които имат същите бебешки проблеми. При последното ни ходене при хомеопатката тя ни изписа два вида капки, които трябваше да се взимат сутрин и следобяд. ОБАЧЕ - Гогето нали вече и той е човек , реши че няма да пие капки, макар и да нямат никакъв вкус. Види ли лъжицата рано сутрин, върти глава настрани и ми бута ръката. Направих няколко опита да му ги давам тези капки, но накрая се отказах, защото видях че няма да моге да спазвам режима за даване, а трябваше да ги давам поне 1 месец. При това се дават на гладно и се чака поне половин час преди да се яде или пие каквото и да е. И така, накрая ми писна и реших, че няма да му давам нищо. Ще го оставя сам да си се оправя. Но ще продължа да го следя и ако до третия ден не се е изакал, ще му давам дуфалак. Така и направих. Чакам три дни и на третия ден вечер му давам дуфалак. Така че на четвъртия ден 100 % ходи до тоалетната. Давах му го вечер, защото само тогава приема да взема нещо с лъжицата. По едно време отказа да го взема и вечер и се наложи да го залъгвам, като му смесвах Дуфалака с пюренце. За наша радост Гого постепенно влезе в някакъв режим при който все повече започна да си ходи самостоятелно до тоалетната, макар и през няколко дена.По-точно през три-четири. Ето как изглежда режима му последните месеци. ОКТОМВРИ: АКАНЕ - 8 пъти Даване на ДУФАЛАК - 5 пъти НОЕМВРИ: АКАНЕ - 10 пъти Даване на ДУФАЛАК - 5 пъти ДЕКЕМВРИ: АКАНЕ - 10 пъти Даване на ДУФАЛАК - 2 пъти Както виждате през декември съм му давала Дуфалак само два пъти. Иначе средно си ходи сам веднъж на три дни. За някои това може да е ужасно дълъг период, но аз се радавм че поне е редовен, и то ходи без да пие сироп. Това ме обнадеждава, че с порастването стомахът му ще е все по-добре и няма да има нужда от нищо допълнително, което да стимулира дефекацията. Все пак вземам и в предвид, че яде само веднъж на ден - вечер, така че количеството храна в стомахчето му и червата не е и много голямо. Любопитна съм как ще се развият нещата ,когато започне да се храни повече и по-разнообразно. Е, акото му често е доста плътно, но не и твърдо. Също така често доста се понапъва, за да се изака. Но мисля ,че това е нормално при ходене веднъж на три дни. Аз съм щастлива и макар все още да броя дните от 1 до 3, се надявам, че нещата ще се подобряват. И така завършваме 2011 г. За нас беше една не лека, но много вълнуваща година. Дълбоко в себе си съм много много щастлива с Гогето - той е едно вълшебство. Когато ме гледа с неговите открити сини очи, с поглед пълен възхищение, смях и закачка... вътрешно ликувам. Прегръщам го и толкова искам да бъде щастлив. Иска ми се да не изпита болка и мъка в живота си, и дори да премине през тях, се моля, Господ да го носи в ръцете си и да утешава сърчицето му. Семейството ни мина през трудно време - криза в брака. Но с края на годината май дойде и краят на семейната криза. Идната 2012 няма да е лека - очакват ни доста изпитания от разно естество. Но дано Господ да оправя стъпките ни и да направи пътя ни лек! Приятели, успешна и щастлива НОВА ГОДИНА ви пожелавам! Докато търсех информация в мрежата относно пектина, и по-точно дали мога да дам на Гогето пектин в кашата примерно, попаднах на интересна статия на английски. Помолих моята приятелка Анито да я преведи и ви я пускам. Намирам я за интересна, защото се оказва че има разлика дали даваме на бебето ябълка или ябълков сок. Ябълковия сок може да подейства разхлабващо, докато ябълката просто може да се консумира за редовен стомах. Тоест ако бебето има запек, консумацията на ябълка няма да му подейства разхлабващо. Но сокът от ябълка би могъл да подейства разхлабващо.
" ЗАЩО МОГА ДА ДАВАМ НА БЕБЕТО СОК ОТ ЯБЪЛКА, НО НЕ И НЕКТАР ОТ ЯБЪЛКА, КОГАТО ТО Е ЗАПЕЧЕНО? Има разлика в количеството захар и пектин в ябълковия сок и ябълковия нектар. Сокът съдържа повече захар и течности, така че спомага за избавянето от запек. Яб нектар е от целия плод. Той може да съдържа по-високи количества пектин- който играе ролята на втвърдител и може да предизвика запек." Ябълковия сок има лек слабителен ефект и може да помогне срещу запека, често срещан при бебетата." About Apple Juices Ябълките съдържат пектин, който добавя фибри, които подпомагат перисталтиката. Те имат слабителен ефект, но също се прилагат при хора, които искат да възвърнат нормалното си хранене, след прекарана диария. Пектина в ябълковите фибри е явния причинител на втвърдяването на перисталтиката, когато се използват цели ябълки. Деиства като "Каопектат"- популярно , свободно продавано лекарство срещу диария."Каопектат"-ът всъщност съдържа оксидирана форма на пектин. Също така , точно тези фибри на пектина диетолозите ни препоръчват от години, за да имаме редовен стомах и като предпазване срещу запек. Той е добър като превантивно средство срещу запека, но няма да го излекува. Що се отнася до редовността на стомаха, ябълките съдържат два типа фибри: разтворими и неразтворими. Неразтворимите действат втвърдяващо, докато разтворимите / пектин /, който се съдържа най-вече в кората, действат омекотяващо, като добавят вода във фибрите.Тъй като пектина също и втвърдява , се използва и при лечението на диария. За повече информация, виж: US Apple Association Днес имаме новина - за вас може да е обикновено нещо, но за нас е новина.
Гогето се изака сам, без никакви допълнителни стимули, тоест не съм му давала Дуфалак. За първи път от началото на месеца се случва подобно нещо. Толкова съм благодарна на Господ и щастлива. Продължаваме с хомеопатията, а освен това започнах постепено да увеличавам количеството на изпитата от него вода. Вчера за първи път изпи 80 мл. Мисля че и това е подействало добре. Иначе сме много добре. Гого е....великолепен. С времето виждам, че макар да нямах опит, успях да намеря най-добрия път към детето си, поне за сега. Верно - с доста саможертва от моя страна. Но си струва! Защото Гого е изключително уверен и спокоен. Аз не го оставям да плаче напразно. Всъщност като се замисля, той плачеше само за да го нося. Когато го правя, той се успокоява, че е близо до мен и после си го слагам в количката. ДНес за първи път го возих с лице по посока на движението - тоест бях зад гърба му, а той бе обърнат напред. Беше му много интересно, и нито веднъж не поиска да го нося. Аз не си пестя ласките. Гушкам го и го целувам колкото иска. Когато го нося с хипсита, той гледа наоколо от високо, много ми е удобен за целувки по всяко време а когато реши, да заспи, просто отпуска главичка на рамото ми. Вечер, когато дойде ред за сън, само чака да го сложа в леглото и да му дам да суче и е готов. За сега спи с нас, и сигурно така ще е известно време. Но не настоявам да спи в леглото си. Мисля, че благодарение на моята постояна близост той се чувства напълно сигурен и спокоен. Днес попаднах в БГмама на постове, отправени към психолог. СТана ми много мъчно да прочета, че някои майки оставят бебето си да плаче повече от половин час и не го вземат на ръце за да го гушнат. Всеки ден забелязвам колко много мънички бебенца плачат, а родителите им се правят на "железни". Да, бебето може да е сухо, и нахранено, но може просто да иска да чувства близостта с мама или тати. Ние сме големи хора, и имаме нужда от докосване и прегръдка, колко повече това малко същество, което е съвсемм безпомощно! Озадачих се, че някоя майка може да стои 45 минути и да гледа как бебето плаче, но да не го вземе в ръце, само защото ТО ИСКА ТОВА!!!! Или пък го оставя да "плаче истерично" само в леглото си, просто защото пречи на нея и съпруга й в леглото. Един ден тези майки може да се чудят защо не са близки с децата си? Може би някой ден когато те самите са възрастни и самотни, ще искат децата им да бъдат по-близо при тях, но за децата това ще е един каприз или глезотия? Може да считате че прекалявам?! Грижата за бебето не е само да го нахраним и подсушим. Нито да го обичаме...дистанционно. Нашата близост е жизено нужна на това малко същество. Ние сме всичко, което то има. Затова аз не отказвам близостта си на Гогето, искам той да не се чувства самотен, уплашен и изоставен. Искам да знае, че го обичам... повече от себе си. Днес след като писах предния постинг отидох при Гогето, който спеше легнах при него и го гушнах и така спахме до 10.30 ч. След това той се събуди. Седнах в леглото и го гушнах и тогава... "Шльок!" и той се изака.
Олекна ми - глътка въздух! По-късно в Морската градина бяхме на разходка и надвечер към 16.00 пак ака. Благодаря на Господ преди всичко, зная че без Него Гого можеше да си стои без да е акал. Тази вечер му дадох малко пюре от сини сливи - собствено ръчно приготвено от пресни плодове. Борбата продължава. Приятели, не ми се пише... много ми е тежко... Гого, моето прекрасно бебче вече съвсем спря да ака... От 01-и август, когато се изака сам (беше и пил Дуфалак) до сега не е акал. ПРинудихме се да му сложим свещичка от сапунче и се изака - на 07-и. Но от тогава пак нищо. Напъва се, изпружва крачета и рачичики но НИЩО! Днес си поплаках. Молих се на Бог - Той може всичко, с една дума може да оправи нещата, вярвам в това...
Мислех си вчера... вероятно капките против колики са му подействали така на Гого, че са отпуснали гладката мускулатура на червата и сега тонуса им не може да се възстанови.... Какво ще правим??? Дуфалака не му действа. Вчера пробвах да ми направя пюре от сини сливи, но почти не яде. Направих и от праскова... също не яде. Тази сутрин изцедих прясна ябълка и пробвах да му дам сокче - пак не иска.... Дори и не сука много - нормално е. Като не ака не иска и да яде... Милото ми момченце!!! В петък ще ходим на лекар, свързах се с една друга хомеопатка. Мисля че първата, която се казва Кремена Хаджиева и е много известна тук във Варна е добър професионалист... Но не иска да ми обяснява нищо...Един два пъти ме отряза и аз не смея да се обаждам и да питам... А мога ли да стоя и да чакам кога Гошенцето ще се изака?????? Колко дни мога да чакам така??? За първи път се чувствам отчаяна... И безсилна. Треперя и се чудя какво да правя.....Дано не ми намелее и кърмата сега... Не искам да прилагам по-драстични средства, та Гогето е само на 6.5 месеца!!! Много се молих на Господ, плаках и разнасях Гогето из стаята. Накрая той заспа и го сложих на леглотода спинка. Това е. Вчера сутринта реших да не давам на Гого Дуфалак. Дадох му само една лъжичка сладко от рози.
Както всеки ден излязохме на разходка. Седнахме на една пейка и аз си изкарах сандвич, който си бях направила в къщи - с кашкавал и домат. Гогето седеше на крака ми. Отворих си сандвича и захапах, а Гого настойчиво се втренчи в него. Продължих да хапвам, а той направи устнички и се наведе към сандвича ми... Ами сега?? Дръпнах го, а той нададе вик. Тогава му скъсах едно парченце домат а той замляска. После още едно. И още едно... После и аз отхапах и давамата замляскахме. Продължих да ям, а той отново започна да протестира. Пак му дадох и така докато накрая набързо си изядох сандвича а той се разплака и се наложи да го развличам... Надвечер изяде половин прясна праскова, която смелих с пасатора. И познайте какво? Днес сутринта без много напъване Гого се изака като по учебник. Благодаря на Бога, явно пресните праскови му действат доре на чревцата! Тази вечер отново му дадох половин. Дано утре да се повтори акито. Днес освен това харна малки парченца от кекса на една приятелка, който наистина бе много вкусен... И така педагогическото захранване върви много добре. Лесно ми е, не е ангажиращо а и за Гого се оказва интересно. Обаче сега се налага от време на време да се крия като ям. Защото види ли ме с нещо в ръка, веднага започва да си иска. Вчера преди да се приберем си купих семки и започнах да си ги беля и да хапвам... а той започна да си иска. Така че преустановил "люпенето". Утре ще му дам отново мъничко жълтък. И ще си получа пробиотиците от Спийди. Надявам се да подействат добре. |
Categories
All
Archives
November 2016
|