Вижте колко тъжно стихотворение намерих - на П. Слайвекойв:

 П. Славейков: НЕ СМЕ НАРОД
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е г...лас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

1875

Такъвн ли е наистина нашия народ?? И такъв ли ще остане????

Днес имаме новина - за вас може да е обикновено нещо, но за нас е новина.
Гогето се изака сам, без никакви допълнителни стимули, тоест не съм му давала Дуфалак. За първи път от началото на месеца се случва подобно нещо.
Толкова съм благодарна на Господ и щастлива.
Продължаваме с хомеопатията, а освен това започнах постепено да увеличавам количеството на изпитата от него вода. Вчера за първи път изпи 80 мл. Мисля че и това е подействало добре.

Иначе сме много добре.
Гого е....великолепен. С времето виждам, че макар да нямах опит, успях да намеря най-добрия път към детето си, поне за сега. Верно - с доста саможертва от моя страна. Но си струва! Защото Гого е изключително уверен и спокоен. Аз не го оставям да плаче напразно. Всъщност като се замисля, той  плачеше само за да го нося. Когато го правя, той се успокоява, че е близо до мен и после си го слагам в количката. ДНес за първи път го возих с лице по посока на движението - тоест бях зад гърба му, а той бе обърнат напред. Беше му много интересно, и нито веднъж не поиска да го нося.
Аз не си пестя ласките. Гушкам го и го целувам колкото иска.  Когато го нося с хипсита, той гледа наоколо от високо, много ми е удобен за целувки по всяко време а когато реши, да заспи, просто отпуска главичка на рамото ми. Вечер, когато дойде ред за сън, само чака да го сложа в леглото и да му дам да суче и е готов. За сега спи с нас, и сигурно така ще е известно време. Но не настоявам да спи в леглото си.
Мисля, че благодарение на моята постояна близост той се чувства напълно сигурен и спокоен. Днес попаднах в БГмама на постове, отправени към психолог. СТана ми много мъчно да прочета, че някои майки оставят бебето си да плаче повече от половин час и не го вземат на ръце за да го гушнат. Всеки ден забелязвам колко много мънички бебенца плачат, а родителите им се правят на "железни". Да, бебето може да е сухо, и нахранено, но може просто да иска да чувства близостта с мама или тати. Ние сме големи хора, и имаме нужда от докосване и прегръдка, колко повече това малко същество, което е съвсемм безпомощно! Озадачих се, че някоя майка може да стои 45 минути и да гледа как бебето плаче, но да не го вземе в ръце, само защото ТО ИСКА ТОВА!!!! Или пък го оставя да "плаче истерично" само в леглото си, просто защото пречи на нея и съпруга й в леглото.
Един ден тези майки може да се чудят защо не са близки с децата си?
Може би някой ден когато те самите са възрастни и самотни, ще искат децата им да бъдат по-близо при тях, но за децата това ще е един каприз или глезотия?
Може да считате че прекалявам?!
Грижата за бебето не е само да го нахраним и подсушим. Нито да го обичаме...дистанционно. Нашата близост е жизено нужна на това малко същество. Ние сме всичко, което то има. Затова аз не отказвам близостта си на Гогето, искам той да не се чувства самотен, уплашен и изоставен. Искам да знае, че го обичам... повече от себе си.

Не съм знаела... Не съм знаела че е толкова прекрасно да имаш дете....
Нашето дете е прекрасно! Наслаждавам се навсеки миг прекаран с него. Често не мога да се отлепя от него, искам да го гушкам, да го мачкам, да му говоря; а той да се смее, да гука и да ме гледа с онзи поглед... Онзи поглед! Повярвайте ми, той не само разбира всичко, което му говоря. Понякога така ме гледа!!! Макар да не може да говори очите му казват всичко!  Нещо повече - понякога това, което виждам в тях не е просто едно монохромно чувство като радост или тъга. Понякога там има яд, че не го разбирам, друг път хитрост и закачка едновременно, друг път приятелство, или пък възхита... Очите му са прелестни, но още по-прелестна е душата му. Аз съм влюбена в това малко бебе. Изумявам се как това създание без да владее речта ме разбира и ми показва какво чувства. Винаги съм си мислела, че бебето е просто едно бебе - бебе и в ума и в чувствата и в израженията... че един вид има първични емоции, но нищо не разбира. Не е така!

Благодарна съм толкова много за моя Гого!
Не мисля че е възможно да имам бебе, което да е по-подходящо по характер за мене. Това е превъзходното бебе за мен! Бог ми го е приготвил наистина съвършено! То е идеално! Идеално за мен и за нас!
Не мога да се наситя да го прегръщам и  целувам, а той се наслаждава на това. Обича да го държа и той просто да си седи в мен и да наблюдава. А вечер когато го гушна и той засуче преди сън... просто се ратапям от умиление. Любимата ни поза е следната: аз лягам на леглото настрани като свивам крака, а него слагам в кухината която тялото ми образува. Той също свива крачета или си ги слага върху моите и така заспива сучейки. Аз го обгръщам с ръка над главичката и така той е почти като в утробата.

Обичам го повече и повече. Не се пестя, а искам да му дам всичко което имам. Защото никой не ме е карал да се чувствам толкова нужна, толкова необходима, никой не ме е обичал толкова "пряко", без условия, мисля че дори и родителите ми. А Гого - той приема всичко което съм - днес и сега. Той не ми поставя условия. Радва се винаги когато ме види. Когато някой друг го вземе и аз се отдалеча гледа след мен  с търсещи очи, когато се наведа към него протяга ръчици или започва да рита и да се смее щастливо...Когато го целувам скрибуца от удоволствие или издава звуци като делфинче...

Пожелавам на всяка жена да изпита това щастие! То е неописуемо!

Днес е знаменит ден - Гого седна самичък!!!
Почти точно на шест месеца и половина е - плюс ден два.
Беше полулегнал и по едно време се подпря на ръчички и се повдигна до седнало полжение. После сложи ръчички на крачетата си и се задържа така доста време. Накрая се катурна напред - добре че беше на дивана :-)))
Момчето расте!!! Вълнувам се!

Другите неща не са се променили - днес 3-и ден няма аки. Ще видим...

Днес след като писах предния постинг  отидох при Гогето, който спеше     легнах при него и го гушнах и така спахме до 10.30 ч. След това той се събуди. Седнах в леглото и го гушнах и тогава... "Шльок!" и той се изака.
Олекна ми - глътка въздух!
По-късно в Морската градина бяхме на разходка и надвечер към 16.00 пак ака.
Благодаря на Господ преди всичко, зная че без Него Гого можеше да си стои без да е акал.
Тази вечер му дадох малко пюре от сини сливи - собствено ръчно приготвено от пресни плодове.

Борбата продължава.

Приятели, не ми се пише... много ми е тежко... Гого, моето прекрасно бебче вече съвсем спря да ака... От 01-и август, когато се изака  сам (беше и пил Дуфалак) до сега не е акал. ПРинудихме се да му сложим свещичка от сапунче и се изака - на 07-и. Но от тогава пак нищо. Напъва се, изпружва крачета и рачичики но НИЩО! Днес си поплаках. Молих се на Бог - Той може всичко, с една дума може да оправи нещата, вярвам в това...
Мислех си вчера... вероятно капките против колики са му подействали така на Гого, че са отпуснали гладката мускулатура на червата и сега  тонуса им не може да се възстанови.... Какво ще правим??? Дуфалака не  му действа. Вчера пробвах да ми направя пюре от сини сливи, но почти не яде. Направих и от праскова... също не яде. Тази сутрин изцедих прясна ябълка и пробвах да му дам сокче - пак не иска.... Дори и не сука много - нормално е. Като не ака не иска и да яде...
Милото ми момченце!!! В петък ще ходим на лекар, свързах се с една друга хомеопатка. Мисля че първата, която се казва Кремена Хаджиева и е много известна тук във Варна е добър професионалист... Но не иска да ми обяснява нищо...Един два пъти ме отряза и аз не смея да се обаждам и да питам... А мога ли да стоя и да чакам кога Гошенцето ще се изака?????? Колко дни мога да чакам така???

За първи път се чувствам отчаяна... И безсилна. Треперя и се чудя какво да правя.....Дано не ми намелее и кърмата сега...
Не искам да прилагам по-драстични средства, та Гогето е само на 6.5 месеца!!!

Много се молих на Господ, плаках и разнасях Гогето из стаята. Накрая той заспа и го сложих на леглотода спинка.

Това е.

Вижде на каква интересна статия попаднах - за това как можем да научим бебето да пишка в гърнето още от първия месец!!!! Жалко че не съм я намерияла по-рано!
Прочетете я ТУК.

Вчера сутринта реших да не давам на Гого Дуфалак. Дадох му само една лъжичка сладко от рози.
Както всеки ден излязохме на разходка. Седнахме на една пейка и аз си изкарах сандвич, който си бях направила в къщи - с кашкавал и домат. Гогето седеше на крака ми. Отворих си сандвича и захапах, а Гого настойчиво се втренчи в него. Продължих да хапвам, а той направи устнички и се наведе към сандвича ми... Ами сега?? Дръпнах го, а той нададе вик. Тогава му скъсах едно парченце домат а той замляска. После още едно. И още едно... После и аз отхапах и давамата замляскахме. Продължих да ям, а той отново започна да протестира. Пак му дадох и така докато накрая набързо си изядох сандвича а той се разплака и се наложи да го развличам...

Надвечер изяде половин прясна праскова, която смелих с пасатора.
И познайте какво?
Днес сутринта без много напъване Гого се изака като по учебник. Благодаря на Бога, явно пресните праскови му действат доре на чревцата! Тази вечер отново му дадох половин. Дано утре да се повтори акито.
Днес освен това харна  малки парченца от кекса на една приятелка, който наистина бе много вкусен...

И така педагогическото захранване върви много добре. Лесно ми е, не е ангажиращо а и за Гого се оказва интересно. Обаче сега се налага от време на време да се крия като ям. Защото види ли ме с нещо в ръка, веднага започва да си иска. Вчера преди да се приберем си купих семки и започнах да си ги беля и да хапвам... а той започна да си иска. Така че преустановил "люпенето".

Утре ще му дам отново мъничко жълтък. И ще си получа пробиотиците от Спийди. Надявам се да подействат добре.