А сега да си дойдем на думата. Откак стана на две и беше болен за около седмица, Гого се закачи за видеото. Гледаше Дора Изследователката. После някой му пусна за колите и.... естествено иска да г леда всичко за Макуин , пък било то и рекламки в Ютюб. Също гледа и Маша и Мечока. Добре, но лошото е, че иска да гледа всеки ден. А като започне, не иска да спира. На мен не ми харесва идеята детето да гледа всеки ден по час видео, особено на тази възраст. Той и не гледа всеки ден, но за сметка на това всеки ден водим борба дали ще се гледа или не. Какъвто и да е изхода от нея все една от двете страни остава неудовлетворена... Един ден ми писна, поговорихме със Сашо и решихме да му позволим да гледа до час видео, но не повече от два дни в седмицата. Беше неделя и на сутринта в понеделник Гого със ставането започна: "Мамо, може ли да погледам видео?"
- Добре, може, НО!.... С татко ти решихме, че ще гледаш видео два дни в седмицата - в понеделник и в четвъртък. Днес е понеделник и може да гледаш видео. Но следващия път в който ще гледаш ще бъде в четвъртък. Така съгласен ли си? Естествено, щом ДНЕС ще се гледа, Гого е съгласен на всико. За него днешния ден е от значение все пак! - Добре, съгласен съм! - Днес ще гледаш, а после чак в четвъртък - след два дни, нали разбра? - Да, разбрах! - кима той утвърдително и се запътва към хола. Реших да си направя експеримент да проверя колко дълго ще реши да гледа.... Един единствен път - повече няма да го повторя, защото Гошето стоя на компа от 07.30 сутринта до 12.30 на обяд. Накрая каталяса и поиска да спи. Наистина беше лош експеримент, който няма да повторя повече. Но поне се убедих, че малкото човече граници няма. На другия ден не поиска да гледа. В сряда обаче поиска да гледа пак. - Гого, помниш ли какво се уговорихме, че ще гледаш в понеделник и четвъртък?.... ДНес е сряда, а утре е четвъртък. Утре ще гледаш - днес не може... Пък и след малко излизаме на разходка... - опитах да завъртя разговора в друга посока. - Ама искаааам - искам да гледам! - Съжалявам, но ти се съгласи, че ще гледаш два пъти седмично, и така сме решили с татко ти. Не е полезно да се гледа много видео - ще изглупееш! След кратък размисъл Гого ме попита: - Мамо, като съм гледал виедо глупав ли съм вече? - Не, още не си глупав. Ти си много умен. Но ако гледаш много видео ще станеш глупав. Затова сме решили да гледаш в понеделник и четвъртък - това е достатъчно за теб. Утре ще гледаш колкото искаш - накрая послъгах аз. След тези обяснения Гошето се примири със ситуацията и се заигра с колите си. Така вървят нещата. Понякога поспорваме повече ,има тропане с крачета и недоволство, но напомням правилата и той иска-неиска се съгласява. Номера е да не отстъпвам от позицията , която сме заявили. В противен случай той ще започне да иска системно да нарушава границите. Това е, пробвайте и вие - върши работа.
0 Comments
Както каза един наш приятел: "Оказа се, че и нашето дете е като всички останали". Сладкото Гошенце понякога не е така сладко. Цупи се, заповядва, тропа с краче или с ръчичка.
Особено ми е трудно, когато приближаваме до някоя витрина с играчки и то най-вече коли, мотори, влакове или трактори: - Мамо, мамо, искам да ти покажа.... Виж, искам тази кола... - Гоше, преди няколко дни ти купихме нова... - Искам тазииии... - Не може да ти купувам през два дни колички... - Искам я, моля те, мамо! - Гого, нямам пари за кола сега... - Искаааам! Накрая си тръгваме с плач от негова и досада от моя страна. Стига се до там, че да се стремя да заобикалям всяка витрина, която забележа да се изпречва на пътя ни и на която забелязвам изложени количики или МПС-та. Добре, но все пак ми се налага да зареждам газ или бензин... А във всяка бензиностанция се продават ... познайте какво? Колички - всякакъв размер и цени... НО благодаря на Бога, Господ ми даде мъдрост как да се справя с тази ситуация. Един ден отново се озовахме пред поредното щандче в поредната бензиностанция, Гошето тръпнеше пред наредените колички и се чудеше коя по-напред да си хареса. Тъкмо беше грабнал един страхотен Хамър, който и на мен мноого ми хареса и наистина ми се прииска да го купя, но не беше редно, защото точно преди две-три дни бяхме купили един червен фиат. - Мамо, мамо, искам този Хамър, моля те! - Гого, страхотен е, много ми харесва, но онзи ден ти купих червения фиат, не мога да купя сега Хамъра... - Искам го- захвана старата песен той. И тогава ми хрумна: - Виж сега, не мога да ти купувам повече от една кола на месец. Тези коли са скъпи мамо, тати работи много за тези пари....Все пак понеже тази кола е много хубава ти предлагам следното: ще ти купя тази кола, но няма да купуваме друга до края на месеца.... - ДА!- естествено веднага се съгласи Гого - Чуй ме внимателно, сега е месец май. До края на този месец няма да купуваме друга кола. Когато стане месец юни ще купим следващата, която си избереш. Може да имаш само по една кола на месец, разбираш ли ме? -Да, разбирам... само една кола - закима енергично той - Друга кола ще купим когато стане месец юни, съгласен ли си? - Съгласен съм. - Добре, уговорихме се - приключих разговора аз, взехме Хамъра и се запътихме към касата. Още на следващия ден Гого ме попита: -Мамо, стана ли юни месец? - Не, има още 15 дни до края на май. - Добре- отвърна той Този разговор го водихме често, в началото много често, дори по няколко пъти на ден. Често се поспирахме и пред витрини с колички, но вече не за да спорим дали да купим кола, а за да изберем какво кола ще купим през месец юни. Всъщност се оказва доста приятно да обсъждаме коя кола ще вземем когато дойде следващия месец. ... И така дните до края на месеца намаляваха и ето че дойде заветния месец ЮНИ! - Гошка - съобщих му въодушевено - днес е първи юни! Днес ще отидете с татко ти да купите нова кола или мотор, или каквото си избереш! - Ами да, вече е юни месец! - ентусиазирано ми отвърна той - Много бързо стана юни месец! -учудено и с радост възкликна Гошенцето Следобяд ходиха със Сашо и купиха голям пистов мотор, много красив... ... И отново се започна с въпросите "Мамо, стана ли юли месец?"... И пак обиколки около количките, избиране на тази, и на тази, и на тази.... И ето че има още три дни до месец юли и Гошето с нетърпение чака деня, когато ще отидем в магазина, за да си избере кола. Е, намерихме разбирателство и хармония по един толкова спорен въпрос, който изнервяше всички ни. Мъчението се превърна във вълнение. Просто прекрасно! Приложихме същата тактика и за гледането на видео. ... Но за това ще ви разкажа другия път, че вече е 20 мин.след полунощ, време за сън. - Ето че и нашето идеално Гошенце научи своите първи "неприлични думи"
- Ти си аку, пишу.... хихихихи - ме поглежда хитро той и хихика - Гоше! Кой ти го каза това - го поглежда полушеговито, полусериозно аз. Веднага разбрах, че то е прихванал отнакъде, а не си го измисля, защото ние в къщи казваме "пиши", а не "пишу". - Пепо!... Докато се чудя какво да кажа той пак: - Ти си аку, пишу, прозорец, хихихи - хихика той и прави муцки, сиреч разбира, че казва нещо, което не бива. - Не, ти си аку, пишу - разсмивам се аз - Ти си пишу, аку... дупе....- зацикля той И след няколко повторения му обяснявам, че това не бива да го казва на възрастните, защото може да се обидят: - Когато го казваш на Пепо вие се смеете, нали? - Дааа - доволно казва Гого - Но ако го кажеш на възрастни, те може да се обидят, разбираш ли, Гого? Гошето ме гледа, примигва и се чуди дали да разбере или не. ... Както и да е, вече седмица си го повтаряме. Случи се да го каже на двама-трима непознати, които се позачудиха как да реагират, но нямаше страшни реакции. От време навреме като иска да покаже, че е независим и ще казва каквото си иска пак го повтаря: - Аку, пишу! А аз най-често си го пускам покрай ушите, а от време навреме напомням, че може да е обидно за възрастните... И чакам да отмине. ------------------------------------------- Гошето е на 3 г. и 4 м. след две успешни заспивания самостоятелно, без сукане, и трето - в колата (снощи късно се прибрахме), днес Гого каза, че иска да цока. Посука малко, не продължително, после се обърна и си заспа с ръчичка на гърдите ми.
Не се обезсърчавам, ще пробвам всяка вече да му предлагам шишето с мляко, пък ще видим. Искам да ви споделя нещо важно за мен.Майчинството има върху ми невероятно положителен ефект.
Установявам, че съм станала много по-.... уверена в себе си. (Иска ми се да използвам по-силна дума, но ми се струва че УВЕРЕНА в СЕБЕ СИ е най-точния израз, защото е най-всеобхватен) Гого е отличен треньор за волята и решителността ми.... Сега ми е много по-лесно отпреди да отстоявам НЕ-то си. Когато го кажа имам вътрешна сила да го отстоявам. Успявам да отстоявам веднъж взетите от мен решения, без да се колебая. Преди ми се случваше често да се колебая дали съм взела правилно решение и често изпитвах вина за това, какво решение съм взела. Сега много по-бързо решавам и съм много по-уверена да държа на думите си, независимо какво става. Преди се поддавах по-лесно на манипулации. Беше ми трудно да изисквам от другите да направят нещо, дори когато служебните ми задължения го изискваха. (Правех го де, но вътрешно изпитвах дискомфорт). Някакси все ми се струваше, че искам твърде много от тях или че искайки от тях, аз не давам достатъчно (колкото и да се раздавах)...Често изпитвах комплекс за вина, че ми се е случило да съм в позиция да налагам нещо на някого или да му нареждам какво да прави... А сега... сега като че ли този комплекс почти се е стопил. Напомня ми за себе си, но с едно тъъънко гласче, не с онзи бас-баритон отпреди! Не изпитвам и угризения, и вина от това, че съм решила нещо по определен начин! Може би от значение е и факта, че преди да имам дете се чувствах почти инвалид. Аз си бях в неравностойно положение! Не мога да забременея - това винаги ме е карало да се чувствам недостатъчна, неуверена, неспособна...Подсилваше най-лошите черти в характера ми... Не че сега съм винаги съвсем категорична, но когато се колебая казвам на Гого или на други хора: "Дай ми малко време, нека да помисля и ще ти отговоря!" После когато дам отговора си, той е премислен и имам силата да го отстоявам! Тази увереност и вътрешна сила са прекрасни! Усещането за вътрешна опора е върха! Наистина! Майчинството ме освободи! Поглеждам, че преди три-четири месеца, сме правили първи стъпки към отбиването. Уви, не бяха успешни. Въпреки желанието си Гошето не успя няколко вечери подред да заспи без да цока и с това опитите ни приключиха.
Ние обаче не спирахме да го убеждаваме, че той е вече голям, че млякото ми скоро ще свърши и той ще заспива като татко си, Петър и другите си по-големи приятели без да цока. Наистина по едно време стигнахме етап, в който той посукваше малко и после се обръщаше на другата страна и заспиваше след известно време. Не и на обяд обаче, тогава заспива светкавично бързо докато суче. Правих опити да прекъсна и сукането след сън, но то е едно оплакване, едно мрънкане, плач, ритане на завивките и сърдене...Все пак няколко пъти ми се получи успешно като му предлагах точно след като се събуди прясно мляко, с како и мед - много му харесва. Но не може да се каже, че е спрял да суче след сън. Често когато се опитва да заспи сам ме моли да пъхне ръчичка под блузата ми и да я сложи върху гърдите ми. Така много бързо заспива. Като че ли се успокоява, че благото не му е напълно отнето :-)) Все пак в последните две седмици успях да му спра сукането нощно време. Понеже той се буди като се напишка или като му се пишка, а после като иска да заспи пак искаше да суче. Обаче реших и му казах: - Гоше, не може вече да сучеш нощно време. Лягаш и заспиваш. Две-три нощи имаше поплакване, протести, ритане, опити да стигне до гърдите ми, но като видя че не поддавам, започна да си спи нормално. Ако не суче преди лягане може би изобщо няма да му се допишва и няма да се събужда. В последната седмица се буди някъде около 6.00 сутринта, когато вече почти е светло и иска да цока, както когато става сутрин. Но преди два дни го предупредих: - Гошенце, чуй ме, нощно време не може да цокаш, нали знаеш. - Да, зная. - И сутрин не може да цокаш два пъти - сега искаш и в 6.00 часа и в 7.00 да цокаш - не може! Избери си кога искаш да цокаш - в шест или в седем часа? Той помисли и ми отговори: - Ами в седем! По-късно през деня му напомних нашия разговор и отново го попитах дали ще суче в шест или седем? Отново ми потвърди, че в седем. На следващата сутрин се събуди в шест часа, пишка в гърнето и легна с думите: - Сега е шест часа, няма да цокам. - Да, заспивай! И заспа. Иначе се хвали пред баща си и пред други близки, че вече спира да цока. - Аз вече спирам да цокам! Дааа...! Вчера му предложих: - Гого, ти така или иначе си заспиваш без да цокаш.... Цокаш и после се оБръщаш и си заспиваш сам... Нали? - Ами да! - отговаря ми той - А искаш ли утре да опитаме вместо да цокаш, да ти дам млекце с какао в леглото и да се обърнеш и да заспиш. - Мозе! - поклати главичка Гошето Днес наобяд лягаме и аз повдигам блузата си, а Гого: - Ама нали нямаше да зокам, нали млекцес како щеше да ми дадеш... Поколебах се, защото вече беше 15.30, той се беше разконцентрирал и ми се стори, че ако стана за мляко съвсем ще отървем съня. Но той настоя, затова станах и направих млякото. Обаче след като го изпи, той отново поиска да суче и така бързо заспа. Все пак му казах: - Гого, ти каза, че ако пиеш мляко няма да сучеш. Искам като кажеш нещо, да държи на думата си, нали разбираш, мамо? Гогето само поклатиглавичка и се отнесе в страната на сънищата. Когато се събуди бях решена да предприема крути мерки. Но Гого ме изпревари. Седна в леглото и каза: - Ама нали аз няма да цокам сега... МНОГО се учудих, защото той ВИНАГИ ИСКА да суче. - Да, няма, разибра се, ти си много си порастнал, Гошенце! Браво, мамо! Искаш ли да ти дам малко шоколад, щом като няма да цокаш - реших да се циментирам аз. Е, това нямаше как да няма ефект. - Даааа - с радост отговори той, изяде едно киндерче и отиде да си играе с количките. Лелеле, ама че лесно стана! Тази вечер бяхме на разходка и седнахме на заведение, и така се стекоха нещата, че имахме тежък разговор със Сашо. Той отдавна настоява да спра с кърменето вече. Но аз не намирам сила да го направя насилствено, просто сърце не ми дава. И все му казвах как ще стане постепенно и прочие. Но той вече е раздразнен. Казахме си някои неща, лични - кой на кого, защо и как... Дали Гошето дочу нещо, дали не, не зная, ние сме си повишавали тон... Според мен обаче това, че успях да споделя със Сашо какво съм чувствала в определени моменти през последните тригодини, колкото и негативно да беше доведе до някакво очистване помежду нас. За сукането му казах, че ще направя всичко възможно да го спра до края на лятото.... И така ето какво стана. Прибрахме се, измихме се. Сложихме пижамата и попитах: - Гошка, искаш ли да опитаме да ти направя млекце , да го изпиеш в леглото и да опитаме да заспим така? - Ами, да, искам. Отначало си помислих, че пак ще се повтори историята от обяд, но какво да правя - реших да пробвам, пък каквото стане. Направих мляко с какао и мед, изгасих лампата, сложих му една възглавничка да се облегне в полулегнало положение. - Затвори очичките и пий млекце - му казах. А той доста бързо изгълта млякото. Дадох му глътка вода. След което с мъничко страх му казах: - Хайде сега да си легнем, намести се, затваряй очички и да заспиваме. Легнах до него и се престорих, че заспивам. - Може ли да си сложа ръчичката? - ме попита той като имаше в предвид да сложи ръчичка на гърдите ми. - Може. Той пъхна ръчичка в нощницата ми, обърна се леко настрана и затвори очички. След секунда отвори очи: - Мамо, последна дума да ти кажа и заспивам, може ли? - Може - какво да му кажа - Забравих да цункам татко ти. - О, той ще се натъжи, трябваше да го цункаш! - Ами той много късно легна - искаше да каже че бързо е заспал... - Да, утре ще го цункаш, аз ще ти напомня. Хайде да заспиваме - Да! Все пак имаше и още две-три последни думи, след което Гошето наистина затвори очи, подпря крачета на стената за, да му се охлаждат и .... ЗАСПА!!!! Ура! Победа! Както се казва: Всяко нещо на времето си. --------------------------------------------------------------------------- Гошето е на 3 г. и 4 м. Съвсем накратко реших да ви пиша за основните неща, които според мен трябва да има у дома, за да можете да занимавате детето си с творческа работа от втората му годинка нататък и да майсторите разни неща за игра.Ето няколко "инструмента", с които е добре да се снабдите:
1. Бои и четки за рисуване. Съветвам ви да не се занимавате с малките тубички за рисуване. Наистина те предлагат богата цветова гама, но пък свършват за нула време, ако истискаме нормално количество за работа, особено когато става дума за малко дете, което рисува със замах неопределени неща. Купете големи туби акрилна или темперна боя, поне 200-300 мл, а ако намерите изгодно и такива от половин литър. Можете да купите трите основни цвята - Жълто, Червено и Синьо + Бяло. От тях можете да си забъркавате всевъзможни комбинации от цветове и то в различни нюанси. (Не, не е трудно.) Също можете да имате у дома и кутия водни бои, с които децата обичат да рисуват по техниката "Мокро в мокро" (Намокряте листа от двете страни, за да залепне на масата и да не се мърда и давате на детето да рисува по него.) Но много лесно можете да си направите водни боички от темперните или акрилните, като изтискате малко боя в бурканче и леко го разредите с вода. По принцип на малките деца не са им нужни много цветове - така че дори един или два цвята са достатъчни, за да нарисуват красива "картина". Що се отнася до четките - купете няколко различни четки, за да може детето само да избере с коя му е най-удобно да рисува. Може да му допадне мека четка, а може да му хареса да рисува с по-твърда. 2. Скицник. НЕ КУПУВАЙТЕ МАЛЪК СКИЦНИК! От опит се убедих колко неудобни за рисуване са малките листи, формат А4. Купете най-добре формат А3 или с размери примерно 30 Х50 см.! На него детето може спокойно да "маца" без да се тревожи, че ще излезе от очертанията на листа. Той дава възможност и за повече творчество. А4 листите са доста ограничаващи. 3. Моливи и пастели. Задължително е да ги имате, особено пастелите. Малките хлапенца обичат много да играят с пастели. Могат лесно да ги държат в ръчичка, а и няма рискове от много изцапване, за разлика от работата с бои. 4. Вълна - за разкош. Може да пробвате интересни техники за работа с вълна. Има много материали в Youtube. От вълната могат да се правят фигурки, цветя и др. Но може също да се използва за апликиране - вместо гланцово блокче. Освен това е много приятна за работа и пипане. Малко е скъпичка, но пък можете да си купите само един цвят или два-три цвята. 5. Силиконов пистолет. Можете да си купите малък силиконов пистолет за около 10 лв. Върши отлична работа за вкъщи. С него можете да лепите всякакви разнообразни материали, които ще ви е трудно да лепите с лепило - като тъкани, дебел картон, събрани от вън естествени "материали" като жълъди, мидички, клонки, цветя и листа.Ще ви спести извънредно много нерви и чудене. 6. Филц Купете си няколко цвята филц А4. Можете да го използвате за различни неща - идеи в интернет много. Понякога, ако го нямате буквално няма с какво да го заместите. Той е удобен защото е плътен, не се нищи, красив е като материал, с красиви цветове, не се мачка много и изобщо е мултифункционален. 7. Лепило Ц200 Също мултифункционално. Най-удобното тук е че можете да работите с него с четка за боички. Задължително е да го имате. 8. Гланцово блокче Понякога е много удобно да се работи директно с гланцово блокче със самозалепващи се страници. Имайте го за всеки случай, то и не струва много. 9. Моделин Моделина и много по-добър от пластелина. Можете да правите от него много вариации - освен фигурки, можете например да го залепите върху картон с Ц200 и върху него да направите апликации с макарони. Можете да си направите матрица за отпечатък от ръчичка или краче. Можете дори да "рисувате " с него като го разстилате с пръсти върху бял картон. Ако не ви се дават 16 лв. за 4 цвята моделин, можете да си направите домашен пластелин - по евтино и в по-голямо количество, а почти същото като консистенция. Цената на всички тези материали общо ще ви струва около 70 лв. Но инвестицията е дългосрочна и си струва. Ето как изглежда този "комплект" у нас. (Домашния пластелин е в хладилника, затова липсва). По повод това , което писах за техниката на д-р Коен, една приятелка ме попита:
- Добре, обаче ако детето е холерик, ако е диво и много палаво? Аз нямам практически опит в това, но д-р Коен не споменава, че подходът му къмдеца с различен темперамент е различен. Дори напротив - той казва, че този подход работи при всички деца. Според Валдорфската педагигка детето холерик може най- добре да се управлява чрез авторитет, а детето сангвиник- чрез прояви на любов.Склонна съм да вярвал на това, наблюдавайки Гого и едно друго детенце - негов приятел, което е холерик. Но Коен говори и за един друг начин, по който може да се усмири или утеши именно такова дете, което с по-труден характер, блъска, крещи и се съпротивлява. Начинът е следния: в момент на афект, когйто нищо друго не върши работа можем да хванем детето и силно до го прегърнем, като не го изпускаме каквото и да прави то. Дори да крещи, да се опитва да се отскубне, да ни блъска и т.н., трябва да се опитаме да го задържим в прегръдката си, докато се усмири. Важно е тази прегръдка да не причинява болка и да не изразява насилие и жестокост. Такава прегръдка действа на "трудното " дете успокояващо....Повече не ми се пише, но който иска да си купи книгйта и да чете. Според мен най- важни са следните неща: 1. Как сме се отнасяли с детето до момента, как сме общували с него?... Дали със заповеди, нареждания и забрани или сме го третирали като пълноценно човешко същество. (Прекалено многото заповеди и забрани изнервят децата и ги карат да стават все по-"непослушни".Но това не значи и да не използваме заповеди и забрани - просто не бива да се прекалява) 2. Доколко е смислено детето. Личното ми мнение е, че върху някои деца ваксините имат много лошо влияние, като променят трайно поведението и действат на ниво нервна система. Има достатъчно инфо в мрежата по въпроса. При всички положения си струва да се опита игровия подход, защото той променя не само поведението на детето положително, но променя и нашето собствено поведение и виждане относно това, на детето. |
Categories
All
Archives
November 2016
|