Много ми допадна идеята за "педагогическото захранване". Реших да пробвам.
Вчера бяхме на селската къща, където майка ми и баща ми прекарват лятото. Майка ми беше скъсала от първите доматии беше направила салата. Реших да дам на Гого да пробва що е то домат. Взех в чинията си едно парче домат пред себе си , а Гого сложих да седне на левия ми крак.. Скъсах от месестата част на домата малко пърченце и го притиснах между пръстите да се раздроби. После му го подадох. Той отвори устица и предъвка, после го глътна. Опитах пак. На него явно му допадна. Домата не беше солен разбира се. После пробвах още няколко пъти. Хареса му. Мисля че му дадох общо около половин резенче домат....След второто даване реших да спра, обаче той нададе вой, затова продължих да му давам още малко. Накрая му връчих парче кора от хляб с големината на ръчичката му, така че като я хвана в юмрук отгоре остана да стърчи около сантиметър. Той си го смука доста време и го използва вместо гризалка. Много съм доволна. Това е много лесен начин за захранване. И наистина облекчава майката, а можеби и бебето?!?
0 Comments
Днес бяхме на консултация.
Гого е 9.100 кг. и е дълъг 68 см. В горната граница на теглото е, но не е извънмерно тежък. Камък ми падна от сърцето. Радвам се че нашето пухче е в нормите. - Той от самото начало върви по-едър - каза педиатърката, д-р Илиева. - Да, още от бремеността ми. Дадоха ни направление за кръв и урина - профилактично. Никак не ми се иска да го водя да го бодат, защото съм почти сигурна, че всичко ще му е наред. Ама може би ще отидем все пак. Пак говорих с педито за акането.... Дуфалак - няма какво друго да се направи. - За сега изчакайте с кашите, а пробвайте да давате сурови плодове. - Да, и аз така мислех да направя. - И наблегнете на кърменето. - Да, и аз искам, защото тъкмо започна да суче нормално. - Но Дуфалака няма ли да навреди? Няма ли да свикне да ака само с него? - Не, той не е диуретик, не води до пристрастяване. Това е просто въглехидрат. - Уф... добре - примирих се аз. По-късно отидох до аптеката да купя Дуфалак. Отново попитах аптекаря дали няма да навреди на Гошенцето. Той ми каза нещо интересно. - Не, няма да навреди.... Всеки ден ли му давате? - Ами не... през няколко дни, когато не е акала няколко дена. - По-добре е да му давате всеки ден, в оп ределен час. - Защо? - Защото така организма ще свикне със сигнала че в този час взема сиропа, и после ще можетеда му давате дори само водичка в точно това време и той пак ще ака... Това е т.нар. Пласебо ефект. - Наистина ли? - Да. - Колко време е нужно за да свикне организма? - Около две седмици. - Добре, ще опитам и това... Брлагодаря ви! Отново се пообнадеждих. Напуснах аптеката с много въпросителни. Най-вече на кого да се доверя? На педито и аптекаря или на хомеопатката. Защото според хомеото не бива да му давам нищо друго освен това, което тя ми изписа. Обаче Гого отново не е акал 2 дни. А се напъваше и вчера и днес... В ситуация съм да избирам между три злини: да не му давам нищо и да го чакам да се мъчи, да му давам Дуфалак или да му правя клизмичка със сапун... Някакси с хомеопатката не намирам достатъчно общ език макара всички да к аазват че е много добре. Тя каза, че трябва да й се доверя иначе нямало смисъл да водя малкия при нея. Обаче нали доверието се печели и се изгражда с времето? Мисля че утре ще му дам Дуфалак... И после ще видим.... Нашето момченце е вече на 6 месеца!!! Започва 7-ия месец. Като доказателство за това, че вече е пораснал днес ме изненада с няколко самостоятелни обръщания по своя собствена воля. Прави опити да се изправя, иска да седи. Все още не успява да се справи сам, но зная че скоро ще постигне и това.
Гого има къса коса, обаче на главичката точно на темето има един много по-дълъг косъм - около 5-6 см. и с малко по-тъмен цвят. Изкушавам се да го откъсна и да го залепя в дневника му като атракция. Но за сега ще го оставя на главичката му. След два дни ще сме на консултация. Малко се боя, какво ще кажа на педито за захранването. Това захранване нещо не ни върви. Гого не иска да яде кога да е, понякога пюрето не му допада или пък не иска да изяде цялото количество... Аз като че ли също не искам да го дисциплинарам за това, понеже сега ми харесва че мога да го кърмя, а и на него му харесва. Освен това се опасявам какво ще стане като яде , а не ака. Казват че ако яде пюрета ще му се регулира стомаха, но ози ден изяде едно пюре от праскови - би трябвало да ака, но не! И какво ще стане ако всико това му се трупа в чревцата и не излиза навън??? Проблема с акането не се решава от това, че не яде пюрета, но... не зная какво да правя. Ето днес вече 4-и ден не е акал. Но пък не дава вид да страда. Хомеопатката каза че е такъв тип дете, което вероятно ще има пролеми с ходенето до тоалетната, но това едва ли ще му създава дискомфорт или проблем. Изписа му освен Шуслеровата сол, за която ви писах предния път и едни други хапченца - три на брой, които да вземе по едно през 10 дни, Не зная какви са. Тя се ядоса като й казах, че съм чела за солите в интернет, защото хомеопатията не била като другата медецина - дадено лекарство не се изписва за определен симптом. А дадено лекарство се изписва за определн тип пациент. Малко е сложно за разбиране. Затова ми даде и една книжка да чета, за да съм се образовала. Каза "За домашно". Освен това Гого е много, ама много спокоен. Затова ще се наложи да го активирам допълнително, за да се движи повече. Така ще предотвратим и възможността да напълнее. Една жена , с която се запознах в Морската ми даде идея да постеля едно одеало на земята и да го оставям там да се търкаля и играе на воля. От днес започнах да го правя. А съм решила и да го слагам в коритото на терасата, защото във водата много му харесва - рита като луд и хвърля пръски навсякъде. После спира за секунда и ме поглежда да види моята реакция и продължава! Много се ентусиазира. Тази същата жена ми разказа и за т.нар. "Педагогическо захранване". Като казах за това захранване на други две млади мами, те в един глас ме попитаха: - Какво е това? И аз не знаех какво е. Всъщност това не е нещо ново, а е стария начин по който са захранвали нашите баби. За да не обяснявам всичко, ето ТУК можете да прочетете повече. А дори да напишете в Гугъл "педагогичско захранване" ще получите много информация. Този метод доста ми допада май, особено като имам предвид последните ми опитности с Георги. Относно килограмите - ще разбера колко са точно когато се върнем от консултацията след дав дни. Обаче много хора около мен ми казват че е прекалено... закръглен, и пухкав. Демек че е доста пълен. На мен ми харесва - изключително сладък е за целуване!!! Мотя приятелка Галя - майка на три деца, се опитва да ме убеди да спра да го кърмя нощно време. Докато друга моя приятелка Хриси, майка на две дечица, която все още кърми двегодишния си син, ми каза да несе притеснявам и да си го кърмя колкото той поиска. Постояно се притеснявам и за това, освен за акането. Трябва ли да се мъчим и двамата с Гого, като го насилвам да пие вода и да го оставя да плаче, но да не му давам да суче или не трябва??? Постояно се интесувам какво мислят другите хора за това. Не искам той да страда че е дебел... в бъдеще де. А сега е толкова добре да си суче - и за мен и за него. На мен не ми се налага да ставам нощно време и макар и отвреме навреме да ме боли гърба заради кривото спане, поради бебето в леглото, пак ми е по-добре отколкото да ставам да му давам вода и да го приспивам... Честно казано в краят на краищата днес си реших, че ще го кърмя докато иска, поне за сега. Той си ляга рано - в 8.30 - 9.00 вечерта. След това се буди в около 12.00 ч. После в 3.00. Понякога се буди и в около 5.00, но често направо в 7.00. Но суче с различна продължителност - понякога дълго, а понякога само няколко минути. Мисля си - навремето бабите да не би да са давали на децата шишета с вода или чай, или каквото и да е друго?!? Давали са гърдата и това е. Баба ми например не е давала вода на децата докато са сукали - до три годишна възраст!!!! И така - ще давам да суче, а ще гледам да увелича двигателната му активност. Това е за сега. Нямам много време да пиша, защото е късно вечерта. Макар че... то май пак дълго стана... :-))) Затова ви пожелавам "Лека нощ". Вече от около 2 седмици не съм се изцеждала изобщо. Гого започна да си суче като другите кърмачета. Всичко се орегулира. Най-сетне - след 6 месеца! Търпението и упоритостта ми си струваха. Сега, когато бебчето ми най- накрая започна да си изсуква всичко, а аз да имам достатъчно кърма, си мисля, че ми се иска това да продължи малко повече. Едва сега мога да се отпусна и да изпитам истинското безгрижие на кърмещите майки. Не ми се налага да топля вода, да меря лъжички, да се изцеждам редовно... Излизам навън само с едно шише - това за водата. Вече не чувствам и неудобство да кърмя на открито. Намирам си някое удобно място и кърмя. Нося си ветрило, с което покривам главичката на бебето и гърдата, така че не се вижда нищо. Храната винаги ми е под ръка и не се притеснявам, че мога да се прибера по-късно, а млякото да свърши докато сме навън.
За мен е наистина чудо, че Гого премина от смесено хранене на кърмене. Като си спомня началото - не се надявах, че ще мога да кърмя до третия месец. По-точно едва се надявах да мога да го кърмя до третия месец. Как планирах с какво мляко да го храня когато кърмата ми спре, което очаквах да стане всеки момент... Как кърмене до 6-ия месец ми се виждаше направо недостижимо... А ето, че след седмица Гого влиза в седмия месец! Благодарна съм на Господ за всичко това - че ме благослови да успея да кърмя бебето си, че му даде желание да суче повече и повече... Благодарна съм! Гогата започна да проявява интерес към нашата храна. Разказах ви за дюнера, и тази случка не остана единичен случай. Вчера бяхме в Морската и си купих сладолед. Моята приятелка Галя, която е с три деца ми каза: - Бисе, виж го как ти гледа сладоледа. Гого беше седнал на хипсита и наистина съзерцаваше сладоледа ми и следеше какго хапвам. - Дай му да си близне - каза тя - Ама как ще му дам, не му ли е рано?!?! - Биси, ама виж как те гледа, дай му! - Ох, как да му дам, нали е бебе още....не е ли опасно? - Какво ще му стане, съвсем мъничко!!! - Добре, няма да му стане нищо, така ли? - Не! Подадох му сладоледа и той се наведе и потопи устничка в него, и премляска. След което отново се наведе за да му дам още. Дадох му отново и той пак потопи уста и премляска. Поиска си и трети път. Дадох му. Много му се услади. След което побързах да си доям сладоледа, който беше без друго на края, за да не го изкушавам повече... После ядохме царевични пръчици и просто така - за експеримент му дадох да близне пръста ми. Много му хареса. Е признавам, че това беше прекалено от моя страна, но просто експериментирах. ДНнес след обяд си купих кайсийки и реших отново да му дам малко.Отчупих кайсията на две и му подадох едната половинка. Той лапна единия край и засмука. Посмука малко - хареса му. Правя си извода, че трябва да позасиля захранването, защото скоро ще иска да опитва от храната а няма да е готов. Затова вчера вечерта му дадох цяло пюре от ябълки и круша. ДНес му дадох едно пюренце от праскова. Изяде го с голям апетит. Пюретата са на Хип. Лошата новина е, че не беше акал 5 дни и преди два дни се наложи да използваме сапунче. Но вчера след пюрето от круши и ябълка и доза дуфалак сутринта, се изака много добре и акото беше златисто, с конститенция на картофено пюре. Ще видим утре сутрин как ще е след прасковите, днес не съм давала дуфалак. Звънях на хомеопатката, тя ми каза да купа Шуслерова сол №8, която регулира водния баланс в организма - ако задържаш вода прави така че да я изхвърлиш, а ако си обезводнен - да задържиш. За сега не съм давала още, но я купих. Ще изчакам посещението при хомеопатката, което ще е вторник по обяд, и ще пиша. Трябва ли детето да се носи или трябва да се остави да плаче в количката?
Може ли да го взема в леглото, или трябва да го оставя да плаче сам в неговото? Трябва ли задължително да си изяде пюрето или просто да се съобразя с неговия ритъм? Даго нося ли с мен у дома или да го оставям на шезлонга за да го дисциплинирам и а не се разглезва? Да му давам ли да яде нощно време или на всяка цена да не му позволявам да яде, но да го залъгвам с вода? Въпроси, въпроси, въпроси...Много "трябва" и много "не трябва". Клатушках се между тях и се чувствах неуверена, докато най-накрая...реших, че няма да се съобразявам с правила, налагани отвън. Всички деца са различни и имат различни потребности. Знаете че Гого започна да се буди нощно време. Затова аз го взех в нашето легло. Сега като се събуди му давам да суче и аз си спя. Той се буди веднъж или два пъти през нощта, нот ова почти не нарушава моя сън и успявам да се наспя. Сашо ме пита защо не го оставям в неговото легло? Обаче това означава да го взема, да го чакам да се наяде, последа правя опити да го приспивам. И така два пъти. А сега просто си спим и двамата. И двамата сме удовлетворени. Често иска да го гушкам и да ходи навсякъде с мен. Ако не насилвам нещата да го оставям на шезловга, всичко е наред. Дори забравям че имам бебе - толкова тих и кротък е той. Реших че няма да го насилвам за пюретата - да яде колкото иска.... И така най-сетне намерихме нашия ритъм. Гого се храни регулярно според совя си ритъм - на около два часа. Това е така защото кърмата не ми е много и той не се насища напълно, и огладнява по-скоро. При това не яде пълна порция пюре. Обаче пък аз ВЕЧЕ НЕ СЪМ СЕ ИЗЦЕЖДАЛА от около 5-6 дни. ИЗОБЩО!!!! След 5 месеца цедене - вие знаете как, по 4-5 пъти в денонощие, едва сега можах да науча какво е да си имаш кърмаче и да си кърмиш без притеснението че трябва да се изцедиш. Редовното сукане на Георги пък - през два часа, поддържа добре лактацията. И така всички сме доволни. Благодаря на Господ - не съм предполагала, че ще дойде момент когато да не се цедя и Гого сам да суче. Често го нася с мен - и навън и у дома. Вече посвикнах. И с хипсита просто е благодат! Както казах понякога забравям че съм с бебе - толкова е кротък и спокоен с мен. Двамата вече сме като гербови марки. Така я караме по наши си правила. Отказах се да изпитвам вина и притеснения правилно ли правя всичко. Важното е детето да се чувства обичано и спокойно. А то се чувства имено така. Мисля, че мога да му отделя няколко месеца от живота си да го гушкам колкото той поиска. И виждам колко добре е това за него. Той е едно мирно, кротко, ведро бебе! Откак започнахме захранването Гого ака, но пак не редовно. Например ака на 72 часа веднъж. Затова и все се притеснявам да му давам пълна доза пюре, макар че го захраних с много неща. В началото яде тиквичка две дни, после яде морков и после тиква, обаче след три дни не беше акал и се притесних, заради което му дадох Дуфалак. На другия ден се изака, обаче има една топка малко по-гъсто ако. Затова сега съм решила много стриктно да следя какви пюрета му давам и кога, за да не задържа нищо. Трябва да ака поне на 48 часа веднъж.
Установих, че купеното пюре на Хип от ябълки не му подейства, обаче когато направих домашно пюре му подейства страхотно добре. След домашно пюре от ябълки ака вечра и днес също. Днес му дадох мъничко круша, защото нещо не искаше да яде. Но се изака много добре. Ще редувам зеленчуково пюре с плодово и то разхлабително, за да може редовно да ака. И ще ви пиша какъв е ефекта. Моя позната ми каза, че бебето й имало абсолютно същия проблем като нашето. И от 4-и месец го захранила. Дава му цели количества пюрета и акал нормално. Но аз не смея още. А и той постояно налита да суче!!! Дойде му вдъхновението. Ще ви пиша по-нататък как се справяме. Преди няколко дни, когато се събудихме сутринта, взех Гогата и отидохме в хола, за да оставим татко му да се наспи. Сложих го на дивана и се наведох над него. Погледнах в очите му, а той се усмихваше - великолепна гледка!!! Тези очи - прозорец към цял един свят, който чака да бъде открит и да открие! В мен избликна любов към това същество, което не можеше да говори, не можеше да прави много неща, но с очите си казваше че ме обича и ми има доверие. От вътрешността ми започнаха да извират думи на благословение към него:
"Миличък благославям те, благославям те да порастнеш голям, да станеш силен, да бъдеш смел, да ходиш по високите места, благославям те да възмъжееш, благославям те да видиш деца от децата си, благославям те майче да обичаш правдата, да бъдеш справедлив, благославям те да обичаш истината, благославям те... Благославям те от цялото си сърце да обичаш Господ, да ходиш в Неговите пътища и да го следваш, благославям те Господ да ти бъде стража, да те пази от всяко зло, да те заобиколи с милостта си, благосалавям те да ти се открие и благодатта му да е с тебе!... Благославям те, миличък мой! Обичам те, скъпо мое бебе!..." Докато говорех... не можете да си представите очите на Георги - гледаше ме притихнал и попиваше всяка дума, която му казвах. Убедена съм че по свой си бебешки начин той разбираше какво му казвам. Беше смълчан и не помръдваше, само ме гледаше в очите и слушаше, слушаше... Когато спрях той ведага се размърда и започна да си играе с ръчичики и крачета. Досега винаги когато съм започвала да се моля за него, или за нещо друго в неговото присъствие, той спира да прави каквото и да е и слуша тихо. Молитвата повече от всичко друго го успокоява и укротява. Затова съм убедена, че е духовно бебе - има усет за духовните неща. Надявам се да е търсач на духовните истини. Седим си в хола. Гогата на дивана лежи почти напречно, а аз гледам На КАФЕ за захранването. Без да видя как стана, изведнъж се чу едно "Топу-у-р!" и гледам Гого в краката ми, право на паркета! Как се изтъркули не разбрах! Започна да плаче хълцайки, но аз запазих самообладание, бързо го взех и започнах да го успокоявам: "Няма мамо, няма нищо, спокойно,спокойно, няма, пиле..." Той поплака малко, но много бързо се успокои. За мен обаче извода е: вече много трябв ада внимавам къде го слагам. Явно трябва да го обезопасявам.
Когато татко му се събуди и му разказах за случката, той го гушна и му каза: "Така ли тате, Гого светкавицата ли си ти?" Та излезе му име на Гогата - Гого светкавицата. До сега беше само суперменче, но вече е Flash Gogo :-))) Напоследък все по-често се случва Георги да ни изненадва с нови неща. Я някой нов звук издава, я се смее по друг начин... ДНес посегна да ми хване ветрилото с което се опитах да му направя малко вятър. Това май е първото нещо, към което посяга самостоятелно, освен към висящи дрънкалки.
Забелязвам, че проявява интерес към всичко, което се движи, особено към МПС-та. Обича да проследява автомобилите от единия край на улицата до другия. Също забелязах, че много обича да бъде покрай играещи деца. Например любимо място му е някоя детска площадка. Седи и наблюдава. Може да седи така един час - не му омръзва. Гледа ги и ги гледа...И сега ако искам да съм на спокойствие посещаваме едно кафене на Аквариума. Там има дебела сянка, чудесна за лятото и... детска площадка-а-а-а!!! Аз пия кафе и си почивам, а Гого наблюдава дечицата и кърши ръчички :-))) Обаче ако няма хора и няма деца не му е интересно и скоро започва да помрънква и дори по-силно да надава глас, което значи че вече не му се седи там. Честно казано, самата аз се учудвам колко много може да разбира едно бебе!!! Струва ми се че си дава доста ясна сметка къде е и какво му се иска. Не че може да си говори наум. ПРосто има вътрешни желания и съумява да ги изрази без да приказва. Днес се случи нещо много смешно: Купих си дюнер. Държа го в дясната ръка и хапвам. А Гогата седи на хипсита и го придържам с лявата ръка. Забелязах, че съсредоточено гледа моя дюнер и проследява как си го слагам в устата. По едно време както си седеше направи устнички като за сукане и стремително нападна дюнера. Добре, че бях достатъчно бърза да го дръпна иначе щеше да забие носле в него. Много ме разсмя!
|
Categories
All
Archives
November 2016
|