Вчера гледах още един филм за ваксините.
Отдъхнах си с облекчение, че не ваксинирахме Гошето. С времето вътрешното ми убеждение се затвърждава, както се затвърждава и увереността ми да се боря (ако е нужно) за правото си да избера дали да ваксинирам детето си. Дори 50 % от казаното във филма да е истина, то е достатъчно страшно, за да решиш да ваксинираш детето си. Преди два-три дни на детската площадка чух разговор между две девойки, които бяха с двете си дечица там, току-що проходили. Едната обясняваше как разговаряла с приятелка за ваксините и какви лоши неща й споделила въввръзка с някаква конкретна ваксина. Другата отогвори: - Ох, то по-добре да не гледаш и да не слушаш такива неща, че.... само ще се притесняваш. Първото момиче се съгласи: - Да, права си, по-добре да не знаеш. Аз проверих за тази ваксина какви са рисковете... Ужас! .... Повече няма да чета, че няма да смея да заведа малката. Нищо не казах..Но си помислих колко ли биха съжалявали, че не са искали да знаят, ако нещо някога се случи. Много странен този наш манталитет - да си заравяме главите в пясъка и да си запушваме ушите, за да не ни е страх! Е, аз предпочитам малок да се поизплаша, отколкото цял живот да страдам. Та така - давам ви линк към филма, който гледах вчера. Ако не искате да сте информиране де. Нация на ваксините 2008.
1 Comment
На 22 май, точно след като направихме прощъпулника се събуждаме сутринта! Гушкам Гогето и започвам да го събличам, за да сменим памперса. И какво да видя - на лявото краче, точно над красивата гънчица на бедрото му черна точка и позачервено покрая. Веднага разбрах - кърлеж! Взех веднага една лупа, погледнах и видях крачетата на гадината. Всъщност още в следобеда, когато празнувахме и го бях събула за преобуване бях забелязала някаква черна точка, но помислих, че е песъчинка, залепвала по кожата. И понеже Гошето беше превъзбуден и не искаше да стои на едно място не исках да го натискам ида го чопля. А после забравих...Преди не знаех какво е кърлеж, но ви уверявам, че като го видите веднага ще го разпознаете, защото си личи, че е нещо забито в кожата и че е живо.Доста се разтревожих. Зная ,че до 24 часа не е опасно, но също така, ч е най-добре кърлежада се вади веднага като се сзабележи и да не се чака.
- Саше, ставай, Гошето има кърлеж в крачето! Трябва да отидем да го извадят. Веднага се обадих на две-три приятелки с повече опит. Те ме посъветваха да отидем в Бърза помощ - там вадели. Отидохме, но уви - казаха, че личния лекар ги вадел. Обаче нашата лична беше следобяд на работа. ВСе пак се обадих, а тя ми каза или да изчакам до след обяд или да го заведа при педиатрите в Поликлиниката, където и тя работи, щяла да ни издаде направление в последствие. Прибрахме се с Гошето, а Сашо отиде на работа. Бях се стресирала, защото ми беше гадно да гледам тази впита черна точка на крачето на Гошето. В същото време трескаво мислех какво да правя - дали да чакам, или да го водя веднага. От една страна исках веднага да го махна, от друга - зная ли на какъв лекар ще попадна. Помолих се Господ да ми даде мъдрост и решихда се успокоя, защото когато съм притеснена върша глупости. Заех се с обичайнте си задължения - домакинстване, а предз това време мисля какво да правя. Накрая реших, че ще изчакам нашата педатърка следобяд, защото от една страна не беше супер риснковано, а от друга като че ли беше по-опасно да попадна на някой лекар дилетант, който да направи беля, като смачка или скъса кърлежа а после да рови по крачето с игли - каквито случаи в интернет не липсват. Не че знаям как педито вади кърлежи, но поне ще е по-отговорна. А и ще видя к-дали умее - за в бъдеще де. Другият въпрос беше да бием ли инжекция против тетанус. Педито ме предупреди да се подготвя, че ще бие ваксина против тетанус - така трябвало. Това също ме притесни. Говорихме си със Сашо по въпроса и решихме, че ще го направим ако няма друга възможност. След като реших това се помолих: "Господи, моля те направи така, че кърлежа да излезе като от чисто масло - леко и без проблеми. Моля те да опазиш Гогето от инфекции, от зараза и от вясакава болест. Благодаря ти за Твоето обещание че никаква язва няма да приближи до дома ни. ... Моля те Боже, ако не е наложително а не слагат ваксина на детето. АМин!" Прочетох си няколко Псалма от Библията, които ми вдъхнаха мир, и увереност, че всичко щее наред, като този: 119 псалм - (част от него) "Твоите ръце ме направиха и утвърдиха; Вразуми ме за да науча Твоите заповеди. 74 Ония, които Ти се боят, ще се зарадват като ме видят, Защото на словото Ти уповах. 75 Зная, Господи, че Твоите съдби са праведни, И по справедливост си ме наказал. 76 Моля Ти се, нека ми бъде Твоето милосърдие за утеха Според словото Ти към Твоя слуга. 77 Нека дойдат върху мене Твоите благи милости, за да живея; Защото Твоят закон е моя наслада. 78 Нека се посрамят горделивите, защото са ме повалили с лъжи; Но аз ще размишлявам за Твоите правила. 79 Нека се обърнат към мене ония, които Ти се боят, А именно ония, които познават Твоите свидетелства. 80 Сърцето ми нека бъде непорочно относно Твоите повеления, За да се не посрамя." Междувременно се порових в нета около час, докато Гошето спеше. Говорих и с нашата хомеопатка, която ми каза, че риска от тетанус е минимален , но че ваксината против тетанус не е толкова страшна и че навсякъде ги бият - такава била процедурата. Каза ми какво хомеопатично лекарство да взема за Гошето. Изводите, които си направих от събраната информация бяха, че риска от заразяване с тетанус не е голям, напротив. РИска от заразяване с други болести, като Лаймска, е доста по-голям, но пък за нея и другите подони няма ваксини. Затова бият за тетанус, "да не са капо", както каза Сашето. Отидохме при педито. Тя огледа Гошето. Намаза мястото с някакъв гел. Почакахме 5 мин. След което взе лупа, една специална пинсета, и захвана кърлега. Гогето седеше в мен по голикрачета. Малко беше полустреснат - какво ли му правим? Опита да размърда крачета, но аз го хванах по-здраво. - Дръжте го да не скъсаме главата -повиши глас докторката и с право. И аз бих се притеснила на нейно място. И сестрата дойде и опъна кожата на крачето за по лесно да се изкара гадината. Гошето се притесни и аха-аха да заплаче, а през това време педито завъртя пинсетата и измъкна кърлежа цял и невредим от крачето! Дори си беше жив! Слава на Бога!!!! Излезе точно както се и помолих - като от чисто масло! Отнесоха го в някаква кутийка. А лекарката ме попита: - Ще правим ли ваксина? - Ами вие какво ме съветвате, наложително ли е? - Аз не мога да ви съветвам нищо, различно от общото становище нито съм по-умна, нито разбирам повече от медицината... Хората са изследвали и са казали, че при травма се прави тетанус, а това се води травма. Забелязах думата " се води" , която използва. Все едно че според нея не беше точно така. - Аз ще ви изпиша ваксината, ще си я купите и ще ви я сложим, ако решите. - Добре, ще говоря пръво с мъжа ми... МНого Ви благодаря, че така добре се справихте с кърлежа, просто перфектно! - Моля, и аз се радвам. Гошката се държа мъжки и го похвналих много. То не че го боля, ама все пак дететео се постресна - три жени го налегнахме... Лекарката написа рецепта. И напуснахме кабинета. Бях напълно спокойна и уверена, че на този етап няма да слагам ваксината. ДНес сутринта на крачето все още има червена точица, където е бил кърлежа. Ще продължавам да следя състоянието на Гогето в рамките на месец. И ще ви държа в течение. Интересен материал за ваксините. Може би сте го чели.
_Следната публикация е за всички, които си мислят, че ваксините са нещо не само безобидно, но дори полезно:
"Американско семейство спечели първото в историята съдебно дело, в което беше разглеждана връзката между ваксините и бумът на неврологичните и автоимунни заболявания. Родителите на 9-годишната Хана Полинг, която страда от аутизъм след ваксинация, бяха обезщетени с 1.5 милиона долара. Детето развило атуизъм (наред с други “странични ефекти”), веднага след като на 18-месечна възраст му поставили 9-валентна ваксина (срещу морбили, заушка, рубеола, детски паралич, варицела, дифтерит, коклюш, тетанус и Haemophilus influenzae). Въпреки опитите на фармацевтичните компании за извънсъдебно споразумение и дори намесата на държавата, за да бъде прекратено делото, близо 8 години след началото на кошмара семейството на Хана най-сетне постигна целта си: Доказа в съда, че ваксините могат да причинят по-опасни заболявания от тези, срещу които са създадени. Още за същността и съдържанието на ваксините можете да четете и в подробен материал от октомврийския брой на HiComm." Вчера бяхме на преглед. Обсъдихме датата за раждане. Доктора ме попита коя ще е?
- 20 януари мисля че е добре. Мисля, че няма да родя до тогава. - Добре, значи 20-и! - Ама все пак да попитам.... Какво трябва да правя, ако бебето тръгне да се ражда преди това? - Веднага ми се обаждаш! - Това е ясно. Но как да процедирам? - Ами аз ще долетя. И го раждаш по естествен начин. - Но ще успеете ли? - О, ще има време. От първите признаци, когато започнеш да усещаш регулярни контракции до раждането, обикновено минават около 10 часа - времето е предостатъчно! А освен това последния път, когато спешно ходих по същия повод във Варна, минах разстоянието за около 20 мин. Е, после водих Хондата на ремонт.... - Е , ние имаме добър майстор. - Добре, ако се наложи, ще се възползвам :-) Уточнихме и други подробности - като какво трябва да си нося, и т.н. Накрая се оказа че ще се наложи още веднъж да ходим до Шумен, на 17-и, когато ще ме тества анестезиолог и ще ми вземт кръвни изследвания - нещо нормално. Стана точно както Ростислава, момичето на рецепцията ми каза, когато й казах че съм за последно на преглед. - А не се знае, много така казват, а после се връщат по два и три пъти. Чудя се дали 20-и е добра дата, в смисъл дали не е рано. От една страна ще има 20 дни до термина. От друга бебето се развива с около две седмици напред - тоест размерите в момента са му като в 38 седмица. И когато ще го родя ще е с размери като в 40 седмица, което е напълно задоволително. Но пък и не можем да отлагаме до безкрай. Пак питах доктора за естествено раждане...Всъщност не зная дали да се натискам за това естествено раждане. Освен по-бързото възстановяване и възможноста да си веднага с бебето не виждам други предимства.... Говорихме и за ваксините. Радвам се че макар да не е съгласен с нас д-р Димов не ме обиди по никакъв начин със забележгки или коментари. Питах го дали е гледал филма, който му оставих и дали счита, че всичко казано там е без смисъл? Отговори че го е гледал и че не може да каже че е без смисъл... Както и да е, казах му че ще помисля. Той каза, че решението е изцяло наше. Сега пък аз започнах да се колебая. Но пък какво казва здравия разум? Първо човек не е направен да се роди и веднага да започнат да го бодат и да му вкарват вируси, за да бъде защитен?! Това е една традиция с едва 60 годишна истария. А дали наистина бебета са толкова беззащитни?? Предполагам, че Бог не ги е направил абсолютно беззащитни идвайки в този свят! Хм... просто незная.... Безпокойството ми е свързано преди всичко с възможността от вътрешноболнични инфекции, не от друго. Каквото и да решим накрая ще се моля Бог да опази детето. Както е писано "Ако Бог не опази града, напразно бдят стражарите!" |
Categories
All
Archives
November 2016
|