Гого най-накрая се позапали по конструкторите.
МНого обича да гледа видео с лего - има такива анимирани филмчета в Ютуб. На рождения ден ни подариха едно-две подобни на Лего и той се запали. Към момента имаме багер, два скутера - военен и полицейски, совалка и разбира се, пожарна кола. Понеже е още малък не можа съвсем сам да сглобява, но много обича да си играе като разиграва сцени с тях - най-вече гони престъпниците. Все пак му харесва да разглабя части от тях и да ги премества на други места, но все още не може съвсем сам по схемата да сглоби примерно пожарната. Ще се научи. Трябва му време и нашата помощ, докато свикне. Но НАЙ-ВЕЧЕ и НАЙ-НАКРАЯ на Гошето му харесва да се занимава сам! Ура... поне за половин час! Понеже оригиналното Лего е твърде скъпо за нас, реших на първо време да експериментираме с конструктори тип Лего - такива са BanBao и Enlaighten Brick. Пожарната, совалката и двата скутера с са ни на Брик, а багера на БанБао. Доста почетох и доста разглеждах в нета, чудейки се какъв тип конструктор за избера, защото е по-добре да се купуват изделия от една марка, понеже в последствие детето може да сглобява съвсем различни , нови предмети от частите, при положение че са съвместими. Също така ме интересуваше кои конструктори са съвместими или идентични с Лего, защото ако се окаже, че Гошката има афинитет към този тип занимания, може да пожертваме повече пари и да купим от чужбина по-големи комплекти с тухлички Лего. Намерих истинска тухличка от Лего (не Дупло, а класик) и сравних. Резултата е, че тухличките на Брик са същите като големина и височина като тези на Лего и прилягат много добре към тях. Докато тухличките на Бан Бао са с част от милметъра по-високи. Пак стават, но ако се направи малко по-голяма структура, тя няма да е стабилна, защото тухличките няма да прилепват напълно идеално една към друга. Така че тук избираме БРИК. Втората причина да избера Брик е, че те имат цели комплекси, като полицейски участък, космическа стартова площадка, водни и военни комплекси, пожарна команда. Тези комплекти могат да се допълват с допълнителни части, като катери, коли, камиони, въртолети и др.. Много ми харесва, че имат и кораби, подводници, самолети и дори вагони!!! Докато тези на Бан Бао са най-вече различни превозни средства на колела Третата причина, която не е без значение е прекрасната цена на Брик - много, много приемлива, особено когато човек експериментира с интересите на детето, както е в нашия случай. Да ви кажа, и на мен ми е интересно. Горя от нетърпение да купим полицейския участък. Особено сега, когато Гого си събира пари за това. Първоначално искаше да му купя една много глупава кола на Дисни за (представете си ) 30 !!! лв. Не бих дала и 10 за нея, та му казах, ако си събира стотинки и събере 30 лв. ще му я купя. Той се ентусиазира, макар че все още не може да си дава реална сметка за стойността на парите - все пак е на 4. Така или иначе в касичката си имаше към 10 лв. и започна да събира - баба му и дядо му му дават по левче, по стотинки и така за месец си събра почти 30 лв. Остават му още 2 ! :-)) И аз пускам по някоя стотинка там, но се въздържам да не ги събере твърде бързо - нека види как се събират пари. Та напоследък му казах, че вече почти ги е събрал и може да реши дали да купи тази кола на Дисни, или да вземем Полицейския участък на Брик. Той струва 36 лв, но лв. са от мене ако избере участъка - така му казах. - Добре си помисли, Гого, какво искаш. Можеш да избереш колата на Дисни, или да избереш Полицейския участък. Имаш време да помислиш. След кратък размисъл и лек наклон от моя страна, казвайки му, че според мен участъка е по-добрия избор, той се спря на него. Сега и аз се вълнувам кога ще го вземе - ще има да се занимаваме с него. От сега се чудя и къде точно да разполагаме всички джаджи. Ще ни трябва кутия за тухличките, защото няма вечно да стои сглобено всичко. Към момента сложихме допълнителен рафт на етажерките му - специално за моделите от Брик. Но ще ни трябва повече място. Затова пуснах за продажба в ОЛЕКС някои играчки, които вече не ни трябват. До две-три седмици очаквайте снимки!
0 Comments
Днес реших да си направя изследване на FSH-то - на третия ден от цикъла.
Резултата е 19.5 IU/L Като попрегледах в мрежата видях, че положението не е розово. Е , аз и не съм очаквала кой знае какво. Все пак съм на 45 г. Първо разбрах, че нормалните стойности са до 12 IU/L . След тази стойност се счита, че функцията на яйчниците е абнормална, тоест вече е намалял яйчниковия резерв. Но после пък се поуспокоих, като разбрах, че доста по-млади от мен жени имат по-високи стойности. Така или иначе скоро ще отида на преглед при д-р Димов, да видим какво ще каже по въпроса. Мисля, че когато правихме първото инвитро стойността на FSH-то ми бе около 12 IU/L. Тогава ми се получиха 4 яйцеклетки, от които се образуваха 2 бластоцида и се роди едно детенце :-) Доста мисля по въпроса какво да правя - дали направя втори опит. По принцип много ми се иска да имам още едно дете. Иска ми се Гошето да си има другарче - брат или сестра, някой от неговата плът и кръв тук, на земята, след като ние си отидем някой ден. От друга страна притесненията ми не са малко. Имам малка херния на пъпа, която се появи след първото раждане. Притеснявам се, дали ще имам сили да отглеждам две деца. Притесняват ме и годините ми също - все пак, както майка ми каза, "когато детето стане на 5 годинки, ти ще си на 50!!!" Освен това ме чака голямото бодене - покрай самото инвитро, но после още 9 месеца на инжекции, както миналия път. Имам малко проблеми със ставите, които започнаха да ме наболяват, поради което пия колаген - чудя се как ще ми се отрази една евентуална бременност в случая. ....Няма да имам възможност да спя и почивам, както с Гого. Като че ли ще оставя всичко в Божията ръка - каквото стане. Ще отида да се видя с нашия доктор, пък ще видим какво ще каже той. Нашите приятели Бисерка и Мартин ни подариха един огромен кашон Лего Дупло - от техните синове и приятели на Гого - Стиви и Алекс. Изпаднах във възторг, когато го видях - вътре имаше ферма с животни, релси, влак, най-различни екстри като телефони, легла, компютър и поне двайсетина човечета; и най-вече МПС-та: коли, камион за буклук, трактор с ремарке, локомотив и вагони - всичко това лего разбира се. Еее, най-накрая може би Гошето ще прояви интерес да работи с конструктор?!
Следкато се успокоих, че все пак е малък да бъде един гений на конструкторите, реших да я карам по-полека - да правим с Легото това, което му е интересно. На първо време сглобихме едно полицейско управление, после една пожарна. И да, имахме успех, доколкото аз сглобявам, а той и играе после. По-точно разиграваме театро с фигурки и коли. Днес пък направихме по негово желание затвор. После сглобихме кран, с който доставяме храна до затвора. После добавихме и жп линия и мотриса, която донася моркови, пиле и зеле до крана. Накрая намесихме и едни индианци, които защитаваха затвора от избягалите от него бандити (пак по идея на Гошето). Както и да ви звучи това, така играхме два часа! Този път съм отпочинала и в добра форма за подобни игри. Плаша се само, че като станем утре сутрин ме чака втори маратон на същата тема. С Легото може да се прави практически всичко, стига да ти работи фантазията. Моята трудно проработи на тази вълна. Но след като поразгледах малко снимки на модели на Лего Дупло, веднага ми просветна как да работя с него. Ето малко снимки от днешната ни работа: Ето, моето момченце стана на 4 годинки - гледам го и виждам голямото съкровище, богатството в това малко телце - душата, която е вечна, с всичките си дарове, таланти и все още неоткрити способности и потенциал. ... Всичко това е толкова чудно! И осъзнавам, че трябва да подхождам нежно и внимателно към това съвършено творение! Защото то е пластично и Господ ми е дал власт да го моделирам, и дооформям.. Какво доверие и свобода - с всичките рискове, които произтичат от нея!
Изминалата година беше много трудна за мен по отношение на Гого. Тя беше белязана с борба за надмощие и устояване на позиции. Като цяло той е благо,нежно и весело дете. Но на моменти става непоносимо упорит. Упоритостта е добро качество, но както всяка черта в характера, тя може да бъде използвана с положителен или с отрицателен знак. Най-честите ни конфликти се случваха когато Гошката започне да иска нещо - обикновено това е количка или шоколад, или когато иска да му обръщам внимание непрекъснато. Да кажем, че му обръщам внимание е малко, аз му обръщам МНОГО внимание! Но той иска да се занимава с някого през цялото време. Направо казано иска братче или сестриче - дете с което да си играе по цял ден. Понеже няма такова - той иска да играе с мен. Добре, аз мога да играя на колички - примерно час на ден, но повече от това не ми е по силите. Изтощавам се. В къщи имаме ВСИЧКО - конструктори, бои, мозайки, логически игри, паркинги, .... абе всичко! И той обича да се занимава, НО НЕ САМ. ИСка с някого. Тези негови изисквания просто ме изтискват докрай! Откак тръгна на детска нещата се пооправиха, и поне за половин ден аз имам време да почина. Но допреди два-три месеца положението беше много тежко. Също и с упорството - Гого може в продължение на половин час да повтаря "Искам шоколад!....Искам шоколад!.... Искам шоколад!" - като машина, с равни интервали. Независимо какво му казвам или обяснявам той си знае неговото... Понякога ме предизвиква, като размахва пръстче и открито ми се противопоставя, като ми казва, че няма да направи нещо, което ТРЯБВА да направи - като да си измие зъбите или ръцете. Тези неща така ме влудяваха, че наистина накрая експлоадирах. Няколко пъти така крещях, както никога през живота си. Наплесках го здравата неколкократно - по дупето и с ръка, ама така че да го заболи. А той се разплакваше много. Виждах, че го заболява не само дупето, но и душата... Но и аз се чувствах безсилна да реагирам по друг начин. Чувствах се все едно че са ми взели всички оръжия и са ми оставили само един електрически трион - брутално, но единствено оръжие...Разбира се после дълго се чудех какво бих могла да направя, как да реагирам - цялата тази работа ми беше много неприятна. След четене и лутане, разбрах някои неща и промених вътрешното си очакване и нагласа. И вече предприех друга тактика.... Но пиша всичко това, за да стигна до СЪЩНОСТТА на онова, което искам да разкажа. Вчера отидохме на редовните си занимания по музика, но пристигнахме доста по-рано и чакахме в предверието - една малка стаичка. За да не вдигаме шум и да убием времето, взехме да разглеждаме една книжка 365 проекта за деца. Имаше един проект - красива зелена градина с дървета, направени от отпечатъци с разрязан картоф. - Мамо, разкажи ми пак за Исус в градината - каза Гошето - В Гетсиманската градина ли? - попитах - Да, да! - Ами Господ отиде с учениците си в Гетсиманската градина.. И... - не успях да довърша: - Мамо, защо Исус го разпънаха на кръста? - ме прекъсна Гошенцето - Амиии....- зачудих се откъде да започа и как да обясня разбираемо този теологичен въпрос - Помниш ли Едемската градина?... Адам и Ева, и как те опознаха злото, опитвайки от Дървото за познаване на доброто и злото? Когато това стана Бог реши, че не иска да ги остави да страдат завинаги. И ето какво стана: Хората, вече познавайки злото, започнаха да мислят и да вършат зло. А има такъв закон, че който върши зло трябва да плати за това като изтърпи наказание. И сега ще ти дам пример: Ако ти откраднеш нещо да речем в градината... - Ама аз нищо не съм откраднал.... - Това е сам пример, не че си откраднал, ти не си откраднал... Казвам само да си представим, че се е случило... И така да си представим, че ти си откраднал някаква играчка...,И Емито и Катя (учителките) са разбрали за това и са те хванали и са решили да те накажат. Но аз идвам и казвам:"Разбрах, че Гошето е откраднал тази играчка и виждам, че съжалява за това. Моля ви, не наказвайте него, накажете мен вместо него. Аз ще понеса неговото наказание." Тогава ти ще си свободен, а аз ще бъда наказана, нали така? - Ммм да! - По същия начин Бог е решил да освободи човечеството. Той сам е дошъл на Земята, влязъл в човешко тяло - тялото на Христос, и е бил наказан на кръста за всички грешки на всички хора, събрал е и е взел върху себе си наказанията за злото, извършено от всички хора. И така когато всеки човек на света съжали за греховете си и искрено пожелае да не върши зло, Бог напълно го освобождава от вината му, заради Христос!.... Разбираш ли? - питам, като осъзнавам, че става сложно за него. - Амиии не съвсем... - Виж Гоше, ако аз извърша нещо лошо, да речем... започна да крещя на някого или например те... ударя.... - не успях да довърша - Мамо, защо не ми си се извинила, че си ме ударила? - изрече бързо той, малко бъркайки времената. Но аз разбрах отлично какво ме пита - защо не съм му се извинила, за всичките пъти когато съм го удряла. - Ами....- зачудих се как да отговоря, но осъзнах, че единствения правилен отговор е - Гоше, прав си мамо, извинявай, че съм те удряла! - казах искрено. Не успях да довърша изречението си, когато Гошето избухна в сълзи. Той покри очичките си с ръце и захлипа. Осъзнах колко много съм го наранила. - Извинявай, маменце, не съм знаела какво да направя и съм те ударила - продължих като започнах да го милвам по главицата. Помислих си дали да му кажа, че никога повече няма да го ударя... "А дали ще успея да спазя обещанието си. Той едва на 4! Никога повече?...Трябва ли да го кажа? Ще намеря ли начин да се справям с инфарктни ситуации без да го плесна повече? Ще мога ли да устоя в обещанието си? Трябва да мога, заради сълзите му!" - помислих си. - Извинявай, миличък, обещавам ти, че никога повече няма да те ударя!... Моля те прости ми - изрекох, а той започна още по-слино да хлипа. Взех го на коленете си. Той се отпусна и плачеше няколко минути а аз повтарях същото - Извинявай, моля те прости ми, не е трябвало да те удрям. Направила съм го в безсилието си. Няма никога повече да го правя! Обещавам ти! Никога! Той плачеше и бършеше сълзите си с ръчичка, не искаше да ме погледне. СЛезе от коленете ми и се обърна към облегалката на канапето. - Прости ми, моля те! - погалих го пак - Не, няма да ти простя! Няма! - каза той и започна да удря с ръчичка по облегалката - Извинявай, скъпи, никога няма да те ударя отново. Обещавам - повтарях и вътрешно взех това решение. Постепенно той спря да плаче, но продължаваше да търка очички. - Кажи и на татко ти! - Ще му кажа, но аз не мога да отговарям за него, Гоше. Обаче ще говоря с него, обещавам ти. Сашо не го е плескал като мен, но понякога в момент на афект също се беше държал грубо с Гошето. Накрая той спря да плаче. Обръна се и седна. И почти веднага вратата се отвори и Веси (педагожката) го покани да влезе. Минаха две-три минути докато той се успокои напълно и влезе на музика. Ето как историята за греха, наказанието и изкуплението доведе до едно лично признаване на грях, поискване на прошка и изкупление. Защото всяко изкупление е свързано с даване на нов живот на нещо, което е било умряло. Благодарна съм, че моето момче провокирано от историята за Исус, откри душата си пред мен и аз имах възможност да осъзная последствията от действията си и да поискам прошка; и най-важното взаимоотношенията ни да бъдат възстановени. Понякога раните стоят толкова невидими в душите, но коварно дълбаят, докато настане истинския разрив. Благодарна съм, че всичко това се случи, за да бъдат изкоренени семената на огорчението, отчуждението и болката. Малко се притеснявах да споделя всичко това. Защото изпитвам срам, че не съм могла да се справя по друг начин с конфликтите, за да не стигам до най-грубия метод за възпитание, който всъщност не е никакъв метод. Защото ако удариш детето в яда си, какво научава то? Че силата владее положението. Силата би трябвало да се изяви точно в обратна посока, в себевладеенето, в намирането на способи за възпитание, при които детето наистина научава своя урок, а не просто търпи наказание. Но това е едно истинско преживяване, при това е с добър край, в което един "учител" беше за малко "ученик". |
Categories
All
Archives
November 2016
|