_Две бебета си говорят в корема на бременна жена.
Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането? Бебе 2:Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота. 1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това? 2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си. 1:Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни.Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса. 2:Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само. 1:Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака. 2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас. 1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя? 2:Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме. 1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува. 2:Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?
0 Comments
Скоро - на 27-и, нашето момченце ще стане на 1 годинка!
И както можете да се досетите майка му изпадна в чуденки къде и как да го празнуват. Искаме да почерпим много хора, а у нас е тясно. Пък от друга страна компаниите са разнородни - от една страна мами с бебенца, от друга мои приятелки с деца около 7-10 години , от трета - роднините, от четвърта наши приятели, а от пета колегите то нашата фирма! Ха сега де! Въртя, сучя, все ми се иска у нас да се съберем с бебенцата и дечицата. Не че Гого ще си спомня нещо. Но смятам да запишем доста неща на видео камерата. Така като порасте ще му е интересно да се види и да види своите приятелчета като бебоци. Финансовия въпрос излиза също на дневен ред. Защото януари месец ни е по правило много слаб в приходите... Но аз нали съм си прибрана и мисля отрано за тия неща съм отделила парички за РД-то. Планирах и да го заведем на фотосесия - да си нащракаме някоя и друга снимка, та да изпратим и на роднините в Софето. Открих случайно една фотографка на бебета във Варна - не знаех, че има друга "Калина" в нашия град. Слава Богу - вече няма да тичаме до София, защото мисля, че Олга Ташева не отстъпва по майсторлък на Калина Арсова. Най-се притеснявам как ще се справя с цялото приготовление сама. То Сашо ще ми помогне в покупките, но основната тежест ще е върху мен. Ама ако си направя строг план от сега, май ще успея. Разбира се ще ви разкажа какво направихме и ще пусна снимки. Вълнувам се. Нашето бебче вече става момченце. Очаквам и всеки момент да проходи. Често взема нещо в ръчички и без да се усети се пуска и си стои така на крачета. Обаче до сега не се е пуснал да ходи сам. Само обикаля по мебелите. Търси какво може да докопа, за да го хвърли на земята. Най-обича да хвърля дистанционните на ТВ.то, обича да удря с две ръце по лаптопа, да си играе с мишката на компа, а вчера с един замах на двете си бързи ръчички успя да свали две от копчетата на печката на баба си. _Следната публикация е за всички, които си мислят, че ваксините са нещо не само безобидно, но дори полезно:
"Американско семейство спечели първото в историята съдебно дело, в което беше разглеждана връзката между ваксините и бумът на неврологичните и автоимунни заболявания. Родителите на 9-годишната Хана Полинг, която страда от аутизъм след ваксинация, бяха обезщетени с 1.5 милиона долара. Детето развило атуизъм (наред с други “странични ефекти”), веднага след като на 18-месечна възраст му поставили 9-валентна ваксина (срещу морбили, заушка, рубеола, детски паралич, варицела, дифтерит, коклюш, тетанус и Haemophilus influenzae). Въпреки опитите на фармацевтичните компании за извънсъдебно споразумение и дори намесата на държавата, за да бъде прекратено делото, близо 8 години след началото на кошмара семейството на Хана най-сетне постигна целта си: Доказа в съда, че ваксините могат да причинят по-опасни заболявания от тези, срещу които са създадени. Още за същността и съдържанието на ваксините можете да четете и в подробен материал от октомврийския брой на HiComm." Преди два дни купихме буйки за прохождане. Понеже Гого вече иска навсякъде да лазци и да се изправя на крачета, стана наложително да се купят буйки! Хич не ми се даваха толкова пари, а и не бях сигурна трябва ли да купувам буйки за прохождане. Но като не зная какви други?!?! Реших - ще рискувам. Отидохме до Беборан - магазина във Варна където зная, че продават буйки на Колев и Колев.
Чудих се какъв модел да избера, защото има няколко. Има като бутушче, има с ластик и с връзки. След известно умуване купихме ето ТОЗИмодел. 27 лв.!!! Детски обувчици - ако искате! Честно казано обаче съм доста доволна че взех точно този модел. Препоръчвам го за бебета великани - като нашето. Другите модели не или не му влизаха лесно, или ми се струва че му стягаха или не им се закопчаваше ципчето. Нали на Гого са му дебели крачетата?!?! Има се прасец човека - това е положението! Та тези буйки наистина са удобни заради връзките, които могат да се нагласят според крачето. Мога да му ги обувам дори с два чифта чорапи. Приятно съм изненадана как стои крачето в обувката - не се изкривява, не се гъне. А от друга страна забелязвам че може спокойно да се повдига на пръстчета - тоест обувките са едновременно меки отгоре, стабилни на петата, но и гъвкави. Това е - препоръчвам този модел. Макар, че продавачката ми каза, че май точно този модел го спират от производство, защото го заменят с модела, който има ластик вместо връзки. Но на нас с ластика не ни бяха удобни - стягаха на Гогето. Не съм голяма кулинарка, дори хич не ме бива! Обаче не мога да не споделя с вас едно откритие. ПРавих мусака и..... заливката никога не ми се получава както искам аз. Все ми става една тънка, никаква....
И така потърсих в мрежата и намерих една страхотна рецепта за заливка! Получи се наистина точно както стават заливките в заведенията - пухкава, дебеличка, препечена, прекрасана! Ето я рецептата - няма да сбъркате с тази заливка! Пухкава заливка за мусака: В тенджерка се запържват 100 грама( три супени лъжици с връх) брашно в 100 млитра( кафяна чашка) олио. Когато брашното пусне мехурки се налива 0.5 литра( 2 чаени чаши) прясно мляко или разбито на гъст айрян по-сладникаво кисело мляко. Добавете и чаена лъжичка сол - инак заливката става малко блудкава. Бърка се докато почне да се отделя от стените на тенджерката - става много бързо и НИКОГА не става на грахулки. Сваля се от огъня и се добавят две яйца( без черупките) - бъркането продължава докато стане гладка паста. Ако много се сгъсти, добавете още едно яйце. Мусаката трябва да е гореща - всъщност като "наближи да става" намалете фурната наполовина и започвайте пастата. Залива се и се разпределя равномерно върху мусаката, но не се притеснявайте особено - сама ще се заглади. Връщате тавата във фурната на максимална степен и когато започне да се зачервява може да я намалите отгоре за да не прегори. Правил съм я много пъти винаги с отличен резултат - става около сантиметър дебела, пухкава и вкусна. Тия дни търсих информация относно храненето и захранването. Намерих няколко много интересни статии, струва си да се прочетат. Публикувани са в БГ мама. Пускам линкове към тях:
КАК НЕ ТРЯБВА ДА ХРАНИМ ДЕТЕТО ЕСТЕСТВЕНО ВЪВЕЖДАНЕ НА ТВЪРДИ ХРАНИ ХРАНЕНЕ НА ДЕЦА С НАРУШЕН ХРАНИТЕЛЕН ИНТЕРЕС Вчера за първи път Гого започна да кляка и да се изправя без да подпира коленца в пода - просто прикляка и се изправя. Това според мен говори за подобрена способност за пазене на равновесие. Веча започна да се закача с нас. Прикляка зад проходилката и свежда очи надолу, притихва за секунда, а после се изтрелва нагоре, аз извиквам "Дзак!", а той избухва в смях. И така това беше не просто игра на "Дзак", а нещо като криеница, защото той се опитваше да се скрие зад проходилката! Понякога аз така се крия от него и се показвам, викайки "Дзак!" и явно той се опита да повтори мен, но като вложи творчески елемент. Впечатлена съм че на 11 мес. той схваща, че това е игра и на криеница и е закачка и вложи творчество, като се скри зад проходилката - нещо, което не е виждал от мен!
Иначе пълзенето вече му е любимото занимание. Не иска в проходилката. Като лази има по-голям достъп до помещения, шкафове и тесни местенца, възбуждащи любопитството му. Днес бяхме в Годзила с Галя и нейните дечица - Сами и Йосиф. Те започнаха да се закачат с Гого, а той не издържа, плъзна се от мен и хукна да пълзи по пода на заведението. Те го гонят, и заграждат, а той се смее, вика и "тича" да се скрие при мен или при татако си пълзешката. Абе пълзешка, пълзешка ама... развива високи скорости! Направо лети! Пак се сещам за Бебето беглец. Онзи ден пак един приятел ми писа в скайпа: "Тъкмо гледам Бебето беглец...Забелязала ли си , че то поразително прилича на Гогата?" Та така, ще трябва да се подготвя да пера всеки ден, защото Гого става неудържим и се чудя как ще ходим по разходки за по-продължително, като той иска да пълзи навсякъде. Току започва да подскача докато го нося на хипсита или в количката - знак, че иска да слезе долу. Ама как да го пусна на асфалта??? Е, по заведнията по-бива. Мисля да купя и антибактериални кърпи и ще трябва да ходя с резервни дрешки за него. Това е положението - човека открива света! И е впечатлен! |
Categories
All
Archives
November 2016
|