Ето, моето момченце стана на 4 годинки - гледам го и виждам голямото съкровище, богатството в това малко телце - душата, която е вечна, с всичките си дарове, таланти и все още неоткрити способности и потенциал. ... Всичко това е толкова чудно! И осъзнавам, че трябва да подхождам нежно и внимателно към това съвършено творение! Защото то е пластично и Господ ми е дал власт да го моделирам, и дооформям.. Какво доверие и свобода - с всичките рискове, които произтичат от нея!
Изминалата година беше много трудна за мен по отношение на Гого. Тя беше белязана с борба за надмощие и устояване на позиции. Като цяло той е благо,нежно и весело дете. Но на моменти става непоносимо упорит. Упоритостта е добро качество, но както всяка черта в характера, тя може да бъде използвана с положителен или с отрицателен знак. Най-честите ни конфликти се случваха когато Гошката започне да иска нещо - обикновено това е количка или шоколад, или когато иска да му обръщам внимание непрекъснато. Да кажем, че му обръщам внимание е малко, аз му обръщам МНОГО внимание! Но той иска да се занимава с някого през цялото време. Направо казано иска братче или сестриче - дете с което да си играе по цял ден. Понеже няма такова - той иска да играе с мен. Добре, аз мога да играя на колички - примерно час на ден, но повече от това не ми е по силите. Изтощавам се. В къщи имаме ВСИЧКО - конструктори, бои, мозайки, логически игри, паркинги, .... абе всичко! И той обича да се занимава, НО НЕ САМ. ИСка с някого. Тези негови изисквания просто ме изтискват докрай! Откак тръгна на детска нещата се пооправиха, и поне за половин ден аз имам време да почина. Но допреди два-три месеца положението беше много тежко. Също и с упорството - Гого може в продължение на половин час да повтаря "Искам шоколад!....Искам шоколад!.... Искам шоколад!" - като машина, с равни интервали. Независимо какво му казвам или обяснявам той си знае неговото... Понякога ме предизвиква, като размахва пръстче и открито ми се противопоставя, като ми казва, че няма да направи нещо, което ТРЯБВА да направи - като да си измие зъбите или ръцете. Тези неща така ме влудяваха, че наистина накрая експлоадирах. Няколко пъти така крещях, както никога през живота си. Наплесках го здравата неколкократно - по дупето и с ръка, ама така че да го заболи. А той се разплакваше много. Виждах, че го заболява не само дупето, но и душата... Но и аз се чувствах безсилна да реагирам по друг начин. Чувствах се все едно че са ми взели всички оръжия и са ми оставили само един електрически трион - брутално, но единствено оръжие...Разбира се после дълго се чудех какво бих могла да направя, как да реагирам - цялата тази работа ми беше много неприятна. След четене и лутане, разбрах някои неща и промених вътрешното си очакване и нагласа. И вече предприех друга тактика.... Но пиша всичко това, за да стигна до СЪЩНОСТТА на онова, което искам да разкажа. Вчера отидохме на редовните си занимания по музика, но пристигнахме доста по-рано и чакахме в предверието - една малка стаичка. За да не вдигаме шум и да убием времето, взехме да разглеждаме една книжка 365 проекта за деца. Имаше един проект - красива зелена градина с дървета, направени от отпечатъци с разрязан картоф. - Мамо, разкажи ми пак за Исус в градината - каза Гошето - В Гетсиманската градина ли? - попитах - Да, да! - Ами Господ отиде с учениците си в Гетсиманската градина.. И... - не успях да довърша: - Мамо, защо Исус го разпънаха на кръста? - ме прекъсна Гошенцето - Амиии....- зачудих се откъде да започа и как да обясня разбираемо този теологичен въпрос - Помниш ли Едемската градина?... Адам и Ева, и как те опознаха злото, опитвайки от Дървото за познаване на доброто и злото? Когато това стана Бог реши, че не иска да ги остави да страдат завинаги. И ето какво стана: Хората, вече познавайки злото, започнаха да мислят и да вършат зло. А има такъв закон, че който върши зло трябва да плати за това като изтърпи наказание. И сега ще ти дам пример: Ако ти откраднеш нещо да речем в градината... - Ама аз нищо не съм откраднал.... - Това е сам пример, не че си откраднал, ти не си откраднал... Казвам само да си представим, че се е случило... И така да си представим, че ти си откраднал някаква играчка...,И Емито и Катя (учителките) са разбрали за това и са те хванали и са решили да те накажат. Но аз идвам и казвам:"Разбрах, че Гошето е откраднал тази играчка и виждам, че съжалява за това. Моля ви, не наказвайте него, накажете мен вместо него. Аз ще понеса неговото наказание." Тогава ти ще си свободен, а аз ще бъда наказана, нали така? - Ммм да! - По същия начин Бог е решил да освободи човечеството. Той сам е дошъл на Земята, влязъл в човешко тяло - тялото на Христос, и е бил наказан на кръста за всички грешки на всички хора, събрал е и е взел върху себе си наказанията за злото, извършено от всички хора. И така когато всеки човек на света съжали за греховете си и искрено пожелае да не върши зло, Бог напълно го освобождава от вината му, заради Христос!.... Разбираш ли? - питам, като осъзнавам, че става сложно за него. - Амиии не съвсем... - Виж Гоше, ако аз извърша нещо лошо, да речем... започна да крещя на някого или например те... ударя.... - не успях да довърша - Мамо, защо не ми си се извинила, че си ме ударила? - изрече бързо той, малко бъркайки времената. Но аз разбрах отлично какво ме пита - защо не съм му се извинила, за всичките пъти когато съм го удряла. - Ами....- зачудих се как да отговоря, но осъзнах, че единствения правилен отговор е - Гоше, прав си мамо, извинявай, че съм те удряла! - казах искрено. Не успях да довърша изречението си, когато Гошето избухна в сълзи. Той покри очичките си с ръце и захлипа. Осъзнах колко много съм го наранила. - Извинявай, маменце, не съм знаела какво да направя и съм те ударила - продължих като започнах да го милвам по главицата. Помислих си дали да му кажа, че никога повече няма да го ударя... "А дали ще успея да спазя обещанието си. Той едва на 4! Никога повече?...Трябва ли да го кажа? Ще намеря ли начин да се справям с инфарктни ситуации без да го плесна повече? Ще мога ли да устоя в обещанието си? Трябва да мога, заради сълзите му!" - помислих си. - Извинявай, миличък, обещавам ти, че никога повече няма да те ударя!... Моля те прости ми - изрекох, а той започна още по-слино да хлипа. Взех го на коленете си. Той се отпусна и плачеше няколко минути а аз повтарях същото - Извинявай, моля те прости ми, не е трябвало да те удрям. Направила съм го в безсилието си. Няма никога повече да го правя! Обещавам ти! Никога! Той плачеше и бършеше сълзите си с ръчичка, не искаше да ме погледне. СЛезе от коленете ми и се обърна към облегалката на канапето. - Прости ми, моля те! - погалих го пак - Не, няма да ти простя! Няма! - каза той и започна да удря с ръчичка по облегалката - Извинявай, скъпи, никога няма да те ударя отново. Обещавам - повтарях и вътрешно взех това решение. Постепенно той спря да плаче, но продължаваше да търка очички. - Кажи и на татко ти! - Ще му кажа, но аз не мога да отговарям за него, Гоше. Обаче ще говоря с него, обещавам ти. Сашо не го е плескал като мен, но понякога в момент на афект също се беше държал грубо с Гошето. Накрая той спря да плаче. Обръна се и седна. И почти веднага вратата се отвори и Веси (педагожката) го покани да влезе. Минаха две-три минути докато той се успокои напълно и влезе на музика. Ето как историята за греха, наказанието и изкуплението доведе до едно лично признаване на грях, поискване на прошка и изкупление. Защото всяко изкупление е свързано с даване на нов живот на нещо, което е било умряло. Благодарна съм, че моето момче провокирано от историята за Исус, откри душата си пред мен и аз имах възможност да осъзная последствията от действията си и да поискам прошка; и най-важното взаимоотношенията ни да бъдат възстановени. Понякога раните стоят толкова невидими в душите, но коварно дълбаят, докато настане истинския разрив. Благодарна съм, че всичко това се случи, за да бъдат изкоренени семената на огорчението, отчуждението и болката. Малко се притеснявах да споделя всичко това. Защото изпитвам срам, че не съм могла да се справя по друг начин с конфликтите, за да не стигам до най-грубия метод за възпитание, който всъщност не е никакъв метод. Защото ако удариш детето в яда си, какво научава то? Че силата владее положението. Силата би трябвало да се изяви точно в обратна посока, в себевладеенето, в намирането на способи за възпитание, при които детето наистина научава своя урок, а не просто търпи наказание. Но това е едно истинско преживяване, при това е с добър край, в което един "учител" беше за малко "ученик".
0 Comments
А сега да си дойдем на думата. Откак стана на две и беше болен за около седмица, Гого се закачи за видеото. Гледаше Дора Изследователката. После някой му пусна за колите и.... естествено иска да г леда всичко за Макуин , пък било то и рекламки в Ютюб. Също гледа и Маша и Мечока. Добре, но лошото е, че иска да гледа всеки ден. А като започне, не иска да спира. На мен не ми харесва идеята детето да гледа всеки ден по час видео, особено на тази възраст. Той и не гледа всеки ден, но за сметка на това всеки ден водим борба дали ще се гледа или не. Какъвто и да е изхода от нея все една от двете страни остава неудовлетворена... Един ден ми писна, поговорихме със Сашо и решихме да му позволим да гледа до час видео, но не повече от два дни в седмицата. Беше неделя и на сутринта в понеделник Гого със ставането започна: "Мамо, може ли да погледам видео?"
- Добре, може, НО!.... С татко ти решихме, че ще гледаш видео два дни в седмицата - в понеделник и в четвъртък. Днес е понеделник и може да гледаш видео. Но следващия път в който ще гледаш ще бъде в четвъртък. Така съгласен ли си? Естествено, щом ДНЕС ще се гледа, Гого е съгласен на всико. За него днешния ден е от значение все пак! - Добре, съгласен съм! - Днес ще гледаш, а после чак в четвъртък - след два дни, нали разбра? - Да, разбрах! - кима той утвърдително и се запътва към хола. Реших да си направя експеримент да проверя колко дълго ще реши да гледа.... Един единствен път - повече няма да го повторя, защото Гошето стоя на компа от 07.30 сутринта до 12.30 на обяд. Накрая каталяса и поиска да спи. Наистина беше лош експеримент, който няма да повторя повече. Но поне се убедих, че малкото човече граници няма. На другия ден не поиска да гледа. В сряда обаче поиска да гледа пак. - Гого, помниш ли какво се уговорихме, че ще гледаш в понеделник и четвъртък?.... ДНес е сряда, а утре е четвъртък. Утре ще гледаш - днес не може... Пък и след малко излизаме на разходка... - опитах да завъртя разговора в друга посока. - Ама искаааам - искам да гледам! - Съжалявам, но ти се съгласи, че ще гледаш два пъти седмично, и така сме решили с татко ти. Не е полезно да се гледа много видео - ще изглупееш! След кратък размисъл Гого ме попита: - Мамо, като съм гледал виедо глупав ли съм вече? - Не, още не си глупав. Ти си много умен. Но ако гледаш много видео ще станеш глупав. Затова сме решили да гледаш в понеделник и четвъртък - това е достатъчно за теб. Утре ще гледаш колкото искаш - накрая послъгах аз. След тези обяснения Гошето се примири със ситуацията и се заигра с колите си. Така вървят нещата. Понякога поспорваме повече ,има тропане с крачета и недоволство, но напомням правилата и той иска-неиска се съгласява. Номера е да не отстъпвам от позицията , която сме заявили. В противен случай той ще започне да иска системно да нарушава границите. Това е, пробвайте и вие - върши работа. Както каза един наш приятел: "Оказа се, че и нашето дете е като всички останали". Сладкото Гошенце понякога не е така сладко. Цупи се, заповядва, тропа с краче или с ръчичка.
Особено ми е трудно, когато приближаваме до някоя витрина с играчки и то най-вече коли, мотори, влакове или трактори: - Мамо, мамо, искам да ти покажа.... Виж, искам тази кола... - Гоше, преди няколко дни ти купихме нова... - Искам тазииии... - Не може да ти купувам през два дни колички... - Искам я, моля те, мамо! - Гого, нямам пари за кола сега... - Искаааам! Накрая си тръгваме с плач от негова и досада от моя страна. Стига се до там, че да се стремя да заобикалям всяка витрина, която забележа да се изпречва на пътя ни и на която забелязвам изложени количики или МПС-та. Добре, но все пак ми се налага да зареждам газ или бензин... А във всяка бензиностанция се продават ... познайте какво? Колички - всякакъв размер и цени... НО благодаря на Бога, Господ ми даде мъдрост как да се справя с тази ситуация. Един ден отново се озовахме пред поредното щандче в поредната бензиностанция, Гошето тръпнеше пред наредените колички и се чудеше коя по-напред да си хареса. Тъкмо беше грабнал един страхотен Хамър, който и на мен мноого ми хареса и наистина ми се прииска да го купя, но не беше редно, защото точно преди две-три дни бяхме купили един червен фиат. - Мамо, мамо, искам този Хамър, моля те! - Гого, страхотен е, много ми харесва, но онзи ден ти купих червения фиат, не мога да купя сега Хамъра... - Искам го- захвана старата песен той. И тогава ми хрумна: - Виж сега, не мога да ти купувам повече от една кола на месец. Тези коли са скъпи мамо, тати работи много за тези пари....Все пак понеже тази кола е много хубава ти предлагам следното: ще ти купя тази кола, но няма да купуваме друга до края на месеца.... - ДА!- естествено веднага се съгласи Гого - Чуй ме внимателно, сега е месец май. До края на този месец няма да купуваме друга кола. Когато стане месец юни ще купим следващата, която си избереш. Може да имаш само по една кола на месец, разбираш ли ме? -Да, разбирам... само една кола - закима енергично той - Друга кола ще купим когато стане месец юни, съгласен ли си? - Съгласен съм. - Добре, уговорихме се - приключих разговора аз, взехме Хамъра и се запътихме към касата. Още на следващия ден Гого ме попита: -Мамо, стана ли юни месец? - Не, има още 15 дни до края на май. - Добре- отвърна той Този разговор го водихме често, в началото много често, дори по няколко пъти на ден. Често се поспирахме и пред витрини с колички, но вече не за да спорим дали да купим кола, а за да изберем какво кола ще купим през месец юни. Всъщност се оказва доста приятно да обсъждаме коя кола ще вземем когато дойде следващия месец. ... И така дните до края на месеца намаляваха и ето че дойде заветния месец ЮНИ! - Гошка - съобщих му въодушевено - днес е първи юни! Днес ще отидете с татко ти да купите нова кола или мотор, или каквото си избереш! - Ами да, вече е юни месец! - ентусиазирано ми отвърна той - Много бързо стана юни месец! -учудено и с радост възкликна Гошенцето Следобяд ходиха със Сашо и купиха голям пистов мотор, много красив... ... И отново се започна с въпросите "Мамо, стана ли юли месец?"... И пак обиколки около количките, избиране на тази, и на тази, и на тази.... И ето че има още три дни до месец юли и Гошето с нетърпение чака деня, когато ще отидем в магазина, за да си избере кола. Е, намерихме разбирателство и хармония по един толкова спорен въпрос, който изнервяше всички ни. Мъчението се превърна във вълнение. Просто прекрасно! Приложихме същата тактика и за гледането на видео. ... Но за това ще ви разкажа другия път, че вече е 20 мин.след полунощ, време за сън. - Напоследък с Гошето играем една много интересна игра - нещо като "Смяна на местата". Научих я от книгата на Л. Коен "Децата, родителите, играта". Това е наистина страхотна техника, която помага на детето да се освободи от напрежението, което определени ситуации провокират в него, като влезе в ролята не на подчинен (в която е по принцип), а на имащия власт.
Реших да я изпробвам за първи път, когато се задълбочиха проблемите ни с къпането. Гошето не обича да му мия главата, защото му влиза вода в очите и всичките ми опити да измисля нещо пропадат. Напоследък започна все повече да плаче, дори хистерично. Затова реших да опитам този подход. Един ден след като бяхме мили косата, му предложих: - Гоше, искаш ли ти да си майката, а аз да съм бебето? (Използвам тази дума, защото му е по-лесна, а и представя ролята на детето като бебешка - тоест протестите на детето са един вид бебешки) Ти ще ми миеш косата, аз ще плача и няма да искам. - ДА! - с особен ентусиазъм се нави Гошката. - Добре - използвах момент, в който наистина трябваше да си измия косата - Хайде сега ти ми поливай косата, а аз няма да искам. - Хайде! - светнаха очичките на Гого Аз се наведох, за да стига косата ми, а той започна да ме полива. - Не, мамо, не искам- започнах да мънкам аз - Трябва, трябва, бебе! - с удоволствие ме поливаше той - Но не искам! - Ама трябваааа - леко повиши тон той - Защо, мамо? - имитирах го аз - Така, трябва!.... Мамо, сега искам да плачеш! - Оооо, иииии.... не искааааммммм! - преструвам се аз, а той започна да се смее - Трябва, трябва - повтаря и старателно ми мие косата Така продължихме доста, дори не искаше да свършваме. От тогава насам той постояно иска да играем тази игра в най-различни варианти. Например когато трябва да излизаме и аз го карам да се облича той сам предлага: - Хайде ти ще си бебето, аз майката! Кажи, че не искаш да се обличаш! - Мамо, не искам да се обличам - подхващам аз докато го слагам на коленете си, за да му обуя панталона - Ама трябва бебе! - Но не искам! - продължавам аз - Трябваааа!... Мамо, сега кажи, че искаш още да си поиграеш! - Искам още да си поиграяяяя - недоволно казвам аз - Не може, бебе, трябва да тръгваме - Ама аз искам!!!! - повтарям неговите реплики, които ми казва често в подобна ситуация - Не може! Ще закъснеем! Докато си ги говорим тези неща, аз вече съм го облякла и неусетно сме тръгнали към вратата - нали все пак той ме навива да излизаме, а аз се дърпам! Веднъж се преструвахме, че той (майката) иска да ме среше, а аз (бебето) не искам. Бях седнала на леглото и той ме решеше с една бебешка четка, а аз се преструвах, че се дърпам. - Бебе, трябва да те среша! - Не искам! - Ама трябва! - Не! Не давам! - Трябва, трябва! - Не, не искам - дръпнах се аз - Ама не може, трябваааааа!!!!!!! - вече почти ядосано каза Гошето Аз спрях за момент и го попитах: - Ядосваш ли се? Напрегнатата му физиономийка цъфна в усмивка и ми каза: - Да! - Защото постоянно ти казвам, че не искам, нали? - Да! - Виждаш ли колко на мен ми е неприятно когато ти постоянно ми казваш, че не искаш! - Да - почти с облекчение каза той След няколко дни, когато отново ми казваше, че не иска нещо си, му припомних: - Гого, помниш ли колко ти беше неприятно, когато аз ти казвах постоянно, че не искам да ме срешеш? - Да, помня. - Моля те, сега не ми казвай ти постоянно, че не искаш това или онова! - Добре! - и се разбрахме, дето се казва "по мъжки" Когато играем на тази игра често той самия ми казва какви реплики иска аз да казвам. Следвам неговите правила. МНого често ми казва: "Мамо, искам ти да кажеш...." Аз го казвам, а той ми се противопоставя в ролята на майката, като не ми позволява да направя "каквото искам" или ме кара да правя нещо, "което аз не искам". Таи игра помага много на детето не само да освободи парата, бидейки овластено и имайки власт на родителя. Но му помага и да се постави на мястото на родителя, и да разбере от друга гледна точка своето собствено поведение! Също така ми помага да разбера какво е схаванл от моите обяснения защо трябва да прави нещо определено, или защо не трябва да го прави.... Силно ви я препоръчвам. Откакто я играем борбите ни с НЕ, НЯМА, НЕ ИСКАМ рязко намаляха. Дори когато той пак ми казва тези думи се случва да го обърнем на майтап като си спомним за нашата игра на "майка и бебе". Откровено казано дори само това да съм научила от книгата на д-р Коен, си струва прочитането на почти 400-те страници. Иначе с проблема с миенето на главата се справихме, след като купихме очила за подводно гледане. Вече два пъти мием главата почти без проблем, защото в очичикте не влиза вода. От едно известно време Гошето започна да използва редовно думите: "моля те", "благодаря ти", "извинявай".Не съм полагала специални усилия да го науча кога какво да казва.
НО за сметка на това непрекъснато му показвам. Например много често когато му кажа да направи нещо и той ме послуша аз му благодаря. Например когато го помоля да си обуе чехлите и той го направи, аз му казвам: - Благодаря ти, мамо, че ме послуша! Или когато ми подава нещо, или ми помогне.... винаги му благодаря. Сашо понякога се дразни. - Стига си му благодарила, че е направил каквото му казваш. Аз обаче усещам, че това е нещо като балсам за душата му, която се е покорила на думите ми. Друг път, когато без да искам го бутна или пък се ударим един в другили нещо друго подобно стане му се извинявам: - Извинявай Гошенце, бе да искам. Бих могла да му кажа: "Гледай къде стъпваш!" или "Не ми се пречкай" или "Пази се сам, няма аз да те пазя". В такива моменти, когато го заболи, той се хваща за мястото и ме поглежда въпросително - аз ли го бутам, случайно ли стана?! И когато му кажа "Извинявай Гоше, без да искам" той просто се усмихва и ми казва: - Няма нищо мамо! И така сега каквото съм посявала през времето досега у него, започва да дава плод. Вълешебните думи сами излизат от устата му. Да, звучи прекрасно когато като му подам примерно филийка хляб и му кажа: - Заповядай, Гого! Той ми отвърне: - Боголя ти, мамо! Или когато той ме удари не нарочно по време на някое боричкане и ме заболи, идва при мен и ме пита: - Забоя ли те?... Ивинявай, мамо! - Няма нищо, Гошенце - на свой ред отговарям аз. Нашето Гошенце влезна в бебешкия пубертет точно след като навърши една годинка и девет месеца. Почти внезапно започна да употребява думичката НЕ. Докато преди всичко беше ДА, сега започна почти на всичко да казва първо НЕ. Е, поне неговото НЕ не е съвсем категорично, защото не е НЕ, а е НЯ! Обаче последните дни все повече го втвърдява към едно чисто НЕ. Често когато му предлагам нещо, което желае първо казва НЕ, и след като аз кажа: "Добре, не!" той си променя мнението: "Да, да!" Не е само НЕ-то обаче. Гошенцето има строго определени "процедури" за това, как се прави определено нещо. Например задължително когато си ляга иска да е със спалното чувалче. Когато му давам да хапне или дори да опита нещо, трябва да сме на масата в хола, където обикновено му давам сутрешните и следобедните закуски. Може да искам да му дам да пробвам само лъжичка, но това трябва да се извърши имено на определеното място. Аз му подавам лъжичката а той ми посочва с изпънат показалец посоката "ХОЛ" и тръгва натам като се обръща да види дали върву след него. Сяда на дивана и така приема да опита храната или да хапне. Вчера бяхме на площадката и се качи на една от тези люлки дето са като везни - седна от едната страна, а аз от другата натискам с ръка надолу. След малко реших да обърна ръцете и да се преместя от другата страна, че се уморих. А Гошето се развика НЕ, не, не. "Какво бе, Гоше, с другата ръка ли да те люлея?" "Да, да!" Сменям ръцете, а Гошето се ухилва . доволен е! Ама-ха! Нещата трябва да си имат ред - така де! Случва се Гошето да реши че нещо ще е еди си как. Например онзи ден искаше да си легне на обяд с домашните пантофки, които са като обувчици от полар. Опитах да го убедя да ги свали, но не! Той настояваше да си легне с тях. Така че се приспахме с пантофи и после ги свалих. Като цяло съм решила да не му се вързвам - ще го оставям да си прави каквото си е наумил, стига това да не е в разрез със здравето му и някои основни правила за у дома и за навън. Например няма да му дам да ходи бос по теракота повече от 5 минути. Или пък да излезе по пижама навън - зима е.Също не бих му позволила да рисува по мебелите, нито да си играе с ножовете. Общо взето неща от този порядък. Но гледам в 98 % от случаите да го карам на убеждаване и съвсем спокойно. Слава на Бога почти не ми се налага да се налагам със сила. Гошето е сговорчив и има здрав разум. Не ми е ясно какво схваща от моите обяснение, но явно доста добре ме разбира. Защото обикновено се договаряме както трябва. Напоследък много се разхождаме с тортинетката Мини Микро със седалка. Гошето се придвижва изумително бързо с нея.И ми е приятно да тръгнем по тротоара - аз с количката, той с тортинетката и така за половин час сме до центъра. Междувремено разглеждам магазините, хапваме нещо и си общуваме. Изкарваме си чудесно. Дори - няма да повярвате - научих Гошката да разпознава светофара. Значи спираме на ръба на тротоара. Аз му посочвам червеното човече отсреща и му казвам: - Гошенце, виждаш ли червеното човече, дето свети на светофара? (той знае какво е светофар) - Да!- ентусиазирано отговаря той. - Като свети червеното човече чакаме. После като светне зеленото човече ще тръгнем. Нали ме разбра? И така - чакаме. А като светне зеленото пак го питам: - Виждаш ли Гошенце, светна зеленото човече - тръгваме! - ДА!, Да, да, да!!!! - Бързо, бързо, бързо карай, да пресечем, че идват коли.Хайде, бързо карай! Аз бутам количката, а Гошката бърза с тортинетката да пресече като повтаря: - Кола... кола ,кола, кола... А вчера му дадох задача: - Гоше, като светне зеленото човече ми кажи, мамо, за да пресечем, чу ли? Нали разбра, като светне зеленото ми се обади! Като светна зеленото човече Гошката го посочис изпъната ръчичка и показалец и извика със силен глас: - Атя! - което значи нещо като "ето, светна!" - Браво Гогушленце, точно така, хайде да пресечем! И се спуснахме по шосето. Когато сме у дома, понякога става по-напечено, защото се налага да измислям занимания за Гошката. Има два-три различни пъзела, с които се занимава с удоволствие. Сега у нас е хит и една къщичка с дупки - формички, в които трябва да се вкара съответния елемент. Много чу харесва на Гошето. За моя изненада запомни коя форма е елипса, коя е месечинка... още от първия път!!!! АЗ се изненадах Но пък формите като шестоъгълник и трапец го затрудняват. У дома също така кара тортинетка, свири на ксилофон - с двете ръце, хихи...Но най-обича да е качен на столчето до мен и да ме гледа като готвя или мия чиниите. Когато сме навън се разбираме прекрасно, Гошето ме слуша много, аз също го слушам когато иска нещо и мога да му го позволя. Благодаря на Бога, такива неща като тръшкане, крещене и прочие не са ми се случвали. Само от време на време някоя друга дъгичка в количката или като го взема на ръце за да го "изнеса" от някъде. Но това се случва доста рядко. Наистина си общувам с Гошето като с голям човек - с уважение, с търпение, с обяснения. Не се поставям в позиция:" Ще стане на моето, защото аз така казвам." МНого ми харесва да си общувам с него по начина по който го правя, защото виждам чудесни плодове от това. Първо той ми се противи много по-малко, второ - не се караме, трето - той ми има доверие... Е ,нещата не са идеални. Но са близо до идеалното.Наистина Гошето е чудно, прекрасно дете! Снощи в леглото казах на Сашо, че Гошенцето е истински шедьовър! И това е истина! Не мога да сипредставя по-хармонични и прекрасни отношения между родители и дете! Съвършено е... А това е първата рисунка на Гошето с пастели, които му купих онзи ден. МНого ги харесва.( Колата и светофара са мое дело.) Понякога Гошето е много нежен.
Напъследък се случва да дойде до мен да сложи главичка на скута ми и да каже: " Ооо-ооо-ооо". Това означава да го помилвам. Нали когато му казвам на него да помилва татко си му казвам: "Помилвай тати, оо, тате, ооо..." и го погалваме по главати (тати де). А понякога аз го галя и казвам: "ООо, Гошенце, ооо, миличък" . Та и той скланя главичка и казва: "Ооо,ооо,ооо" Тоест "Погали ме, мамо"... И аз го галя, а той стои така. Онзи ден се събуди от обеден сън, аз съм до него; той се усмихва и се изтъркаля до мен, мушва се под ръката ми и ляга на рамото ми и замира така. Аз лекичко го милвам по гръбчето, едва-едва, защото не съм сигурна дали е разбуден. Минава минутка и аз си помислям че е заспал, а той помръдва ръчички - не спи просто се гушка в мене!!! После ме поглежда и се усмихва с блеснали очички! Душичка! Но има и други моменти когато много ме ядосва. Най-вече когато започне да вика с висок глас, за да му обърна внимание. Той не страда от липса на внимание, затова не разбирам защо го прави. Вика колкото му галс държи, понякога започва с малко по-ниски децибели и ги повишава. Друг път просто си вика - нещо като сигнално викане, с кратки силни повиквания. МНОГО МЕ СТРЕСИРА! Стресирам се, защото не съм сигуран дали не вика с причина, а дори когато зная че е без причина просто издивявам. Пробвах да му извикам и аз, да го плесна по дупето, да не му обръщам внимание... За сега нямам голям успех. Може би защото не съм съвсем последователна. Ама май това е единственото дразнещо нещо, което прави. Коментара на Гери към предишния ми постинг е едно стихотворение, което като че ли е отговор на моите въпроси...
Спомням си ясно един момент от детството ми: Била съм може би на 6, 7 или 8 години. Ходих на кино да гледам "Трите лешника на Пепеляшка". Бях удивена да видя как от всеки лешник излизаше прекрасна бална рокля за Пепеляшка. Това е единственото, което помня от филма сега , но тогава бях така впечатлена, че силно исках и майка да го види. Особено понеже тя беше шивач-моделиер. Прибрах се след киното у дома и заразказвах на майка ми за филма. Започнах да я моля да отидем да го гледаме заедно. "Моля те бе мамо, ела да го гледаш! Много ще ти хареса! Моля те, нека да отидем заедно!..." Толкова много я молих, исках да сподели с мен моето удивление, исках да го гледаме заедно... Но тя не дойде, понеже нямаше време. Наистина тя работеше денонощно - за нас! Но аз още помня този случай. И тогава разбрах, че няма смисъл да я карам да правим нещо заедно, защото тя беше много заета.... За себе си твърдо съм решила никога да не допускам други неща да бъдат по-важни от споделеното с детето ми време. Да, тъжно стихотворение и съвсем истинско! ---------------- От отдавна не съм писала тук. Имахме два много натоварени месеца. Нали знаете - във Варна винаги е лудница през лятото - приятели, гости, късно лягане... За мен това са екстра часове на крак след Гошката. А на другия ден, сагата продължава. Накрая на м. август бях на края на силите си. Чувствах се изтощена и физически и психически. Сашо също е натоварен и съответно липсата му е по-голяма, умората също, а помощта към мен - по-малка. Отношенията се изопнаха, най-вече от моя страна. Аз мога да търпя, но в края на краищата вдигам революция! И така отново се стигна до скандал, в който му казах тежки думи, които мисля, но които не биваше да казвам по този начин. Но благодаря на Господ, че след това смекчи сърцето ми и ми даде простителност и милост кам него. Поговорихме си и този път съвсем кротко му казах, че имам нужда да ми помага физически като отделя повече време за Гогето. И той се вслуша в думите ми. Сега отново нещата са наред и то по-добре от преди. Сашо наистина започна повече да се занимава с Гошката, а аз съм много по-спокойна. Просто чувствам неговата подкрепа и това ми стига. За мен е важно Сашо да е пълноценен баща. Така аз мога да съм пълноценна съпруга. Иначе вътрешно загрубявам. Ставам едно мъжко момиче. Не че не мога да се стправя с всичко. Аз всичко мога да правя! Но това ме кара да бъда по-малко нежна към съпруга ми. Когато той е по-грижовен, аз мога да бъда повече жената, от която има нужда. Много ми се иска да драсна нещо за Гошката, но и това ще стане тия дни. За сега ще ви пусна една от последни Онзи ден се запознах с една млада майка, която има момченце малко по-голямо от Гогата. Мъжът й е холандец и живеят в Холандия.
Заговорихме се за възпитанието и тя каза, че там, в Холандия, възпитават децата по съвсем различен от тук начин. - Когато малкия беше на около 3 месеца се наложи да отидем на педиатър. - ми каза тя - Той прегеледа малкия и между другото ми каза: "Малко сте го изтпуснали. Но няма нищо - и така става, само дето ще ви е по-трудно на вас." Засегнах се леко, защото си мисля, че е прекалено такова изказване за дете на 3 месеца. Обаче да, моето възпитаване се различаваше от холандското. - В какъв смисъл? Как си възпитават децата? - полюбопитствах - Ами още в пъвите 20 дни (!!!!!) те им дават да разберат, че няма да толерират никакво негативно поведение. - Какво значи това в случая? - Оставят ги да плачат. - Така ли? - Да. Всичко се прави под график. Детето спи, яде, и с него се играе примерно 15 минути, след което майката го оставя в стаята му и излиза да си върши работа. Независимо дали плаче или не, не му обръща внимание. И така още от малко то се научава, че няма смисъл да плаче и да прави сцени.Такива неща - да си играят с детето продължително като нас - няма! Всичко е под график. Изграждат много стриктен график на детето и то си знае какво следва и не протестира. - И какъв е ефекта? - Много голям. Няма да видиш дете да се дърпа или да вика. Ако някоя майка иска детето да дойде при нея не се налага да му вика по няколко път. Просто му казва: "Денис, ела тук". И детето се подчинява. - Хм, аз не бих могла да го оставя да плаче сам. - Ами и аз. Те все ми се чудят (свекърва ми и роднините), че аз съм по-всеотдайна. Не разбират нашия начин за отглеждане. Там посто е съвсем различно и всяка жена постъпва както правят внсички останали. Бях много впечатлена от разказа й. И дори се замислих дали постъпвам правилно с моя Гого... Почувствах се разколебана. Защото и аз искам дете, което да ми се подчинява идеално - доста по-лесно е. Доста размишлявах - добре де, децата в Холандия се подчиняват. Но до какво води в бъдеще такова възпитание? Как се отразява на личността и на взаимоотношенията с родителите в последствие? Дали тези отношения са близки или повече дистанцирани? Дали децата стават творци или повече добри изпълнители? и т.н. И така случайно попадам на следния цитат от един учебник по психология, който сега чета. "Духът на детето бива призован към пълнота чрез нежно докосване с обич и прегръщане. Ако едно бебе не е било държано, прегръщано, люляно, не му е било пято, не са ходили с него, не са му говорили, а са се грижили за него в условията на студено планирано време за хранене и спане, най-вероятно е то да стане възрастен, който да интерпретира целия си живот по същия студено планиран начин. Например той може да се чувства неудобно от прояви на спонтанност и да бъде неспособен да отвори широко сърцето си и да се отпусне доверчиво в любовта на някой друг към него. Неговата сигурност и задоволство ще бъдат в гладкото протичане на програми и планове. Неговото определение за любовта е в даването на материални неща и услуги. Но, понеже неговия дух знае, че има нещо повече от това в живота, той ще изпитва глад, който не може да определи. В него може да се надигне гняв, който той да пренасочи върху тези около себе си, като че и те са длъжни да осигурят някакво облекчение на нужди, които самият той не може да наименува..." Може би все пак привързаното родителство е по-добрия начин, въпреки, че е по-трудния. Впрочем дали е по-трудния? Гошката обогатява по малко речника си. Основно с бебешки фрази - неразбираеми за нас, но... вероятно разбираеми за него. Понякога си мълчи, а друг път върви и си говори. Нарежда ги едни-и-и, невъзможни за цитиране срички и думички.
Иначе на български започна да казва ясно ДА! Освен това в 90 % от случаите го употребява на място. Често го питам: "Гошка, искаш ли еди какво си?" А той сладко ми казва: "Да!" НЕ-то го споменава за сега много по-рядко. Ох, този Гошка, толкова е сладък - нямате си на престава! Така сладко говори, с едни гримаси, с едни физиономии, и жестове ми прави!!! МНого е сладък,бе! Всеки ден някой ме спира на улицита, за да каже колко е сладък. Днес едни жени възкликнаха: "Колко е сладък! Като немските кукли е!" Не зная какви са немските кукли, но мисля, че са онези леко ретро керамични кукли с големи сини очи... Много често ме питат дали е момиче, въпреки че якичък и е облечен в синьо почти винаги. Казват че си мислят че е момиче, защото е красив и миловиден. Да не говорим за характера му! ВСички се впечатляват колко е спокоен! Аз мисля, че това спокойствие идва не само от гените, но и от начина по който го отглеждаме и възпитаваме. Гогето е отглеждан по метода на привързаното родителство. Ето моите правила: Няма ваксини - нещо което влияе не само на имунната система, но и на характера на личността. Спи при нас. Всъщност спи в своето легло, но то е долепено до нашето и фактически сме на едно голямо легло. Продължавам да го кърмя активно. Не го храня насила. Не му забранявам да прави нищо, освен опасните и наистина вредни неща. Не го водя по лекари. Много го гушкам, прегръщам, целувам и говоря. Не го оставям да плаче излишно. Уважавам го, макар да е дете. Не го дразня. Говоря му спокойно и се старая да съм търпелива с него. Моля се за него и го благославям. Никога не го наричам с подигравателни или негативни думи, ( като калпазанчо, диване и др.), дори на шега. А напротив, говоря му само положителни неща за него самия, които са истина де. Никога не го лъжа и не се опитвам да го заблуждавам с глупости, макар да е съвсем малък. Затова той еактивен, но и спокоен, и мирен. Изобщо - мечта! |
Categories
All
Archives
November 2016
|