|
На прага на нова година сме.
А Гошенцето - нашия ангел, е вече на годинка и единадесет месеца. Скоро - на 27 януари, ще стане на две години! Нямах деца толкова дълго, а ето - моето момченце е на две годинки. Вече излиза от бебешката възраст и става наистина малко момче! Миналата година за неговия рожден ден имаше бедствено положение. Тази година на рождения му ден ще има референдум. Дано да е само референдум без бедствено положение, та да можем да отпразнуваме рождения му ден с всички поканени, а не само с някои близко живеещи. А относно моят дневник? Той започна ей така - помежду другото, а вижте колко време вече продължавам да пиша. И се радвам че го правя. От една страна за тези, които четат. От друга за Гошенцето - ще му е много интересно да прочете своята история и какво се е случвало с него когато е бил още малко бебе. А от трета страна - за мен самата. Сега когато гледам видео записи, които сме правили на Гошката ми е ТОЛКОВА вълнуващо!!! "Леле, колко е бил малък! Ама това Гошенцето ли е? Ах, колко е бил топчест! Как сладко се смее!...." Гледаме със Сашо и самите ние сме с усмивки на лицето. Забравя се! Да, забравя се, защото децата така бързо се променят! А видеото ми отваря прозорче към миналото - към разни мили моменти, сладки хапчици спомени. Що се отнася до дневника - когато препрочитам някои постинги си казвам "Наситина ли тогава стана това?"или " Така ли точно беше? Интересно!" Защото умът често променя спомените... Зная, че някога, след 10-15 години ще е много вълнуващо да седна и да почета - да се върна назад, към това прекрасно време. Време пухкаво, меко, топло и слънчево - като самото ми детенце! Относно ПЛАН БЕБЕ - реших да затворя този дневник с настъпването на втория рожден ден на Гогето. Може би ще отворя нов дневник - ГОГО, или нещо подобно. Не съм решила още. Но нали планът се осъществи. А и Гошенцето вече почти не е бебе. Затова е време да затворим тази страница. И очаквайте ПЛАН ІІ - през 2013. Нова година - ново бебе! :-) Успех на всички бъдещи и настоящи майки и татковци! Бъдете благословени и бъдете благословение за своите деца! Господ да бъде с вас!
0 Comments
През декември една приятелка ми каза, че в Регионалната библиотека Славейков, в Детско-юношеския отдел, всяка сряда има четене на приказки за най-малките. Много се ентусиазирах да заведа Гошенцето. Още повече че напоследък интереса му към приказките отново се възвърна. Помните, че по едно време той се беше запалил много по каталозите за мотори и коли. Но отскоро ги забелязах, че вече не ги търси и не се впечатлява толкова, но пък за сметка на това все иска да четем книжки. Почти всяка сутрин след като си направим сутрешния тоалет и го облека ме вика в хола и ми сочи към етажерката, където са неговите книжки. "Искаш да четем приказки ли Гошенце?" питам аз. "Да!" кратко, ясно и въодушевено отвръща Гогето. Та затова, когато чух за тази чудесна инициатива на библиотеката с радост се съгласих да заведа Гошката. И така в сряда сутринта, в 10.00 часа отидохме в библиотеката. Там са напривили прекрасен кът за деца - има зелен мокет, като тревичка, малка масичка и детски столчета. А отстрани има дори дъска за рисуване с тебешири. В тази стая на библиотеката има само детски книжки. Венеция, госпожата, която чете, приготвя книжките на масата. Дечицата могат да си ги разглеждат предварително, преди четенето. А когато се посъберем, Венеция избира една книжка и започва да чете. Това са обикновено кратки малки приказки, или стихчета за деца. Ако някоя майка иска може също да се включи в четенето. Изобщо, както каза Венеция, целта е да се чувствате като у дома си и за всички да е приятно и весело. Заниманията са около час, час и половина. Последния път за моя изненада, Венеция бе приготвила и предварително изрязани гирлянди и фенерчета, които децата, с помощта на майките си, трябваше да залепят за коледна украса. Всичко много ми хареса.А особено ми хареса, че в библиотеката могат да се записват съвсем малки дечица! Затова бързо и без колебания записах Гошето като читател на юношеската библиотека. Веднага взехме и първите му 5 книжки. Една от тях му стана любима и всеки ден ме кара да му я чета - по 6-7 пъти. Това е книжката "Горската детска градина" - написана в много хубава рима. Доста длъжка, така че понякога ме заболява гърбото от четене. Но съм щастлива, че Гошката обича да му чета. Толкова е важно децата да имат любов към книжките и четенето. За разлика от гледането на филмите, където участва само едната половина на мозъка, при четенето активно работят и двете половини - тази на логиката и тази на въображението. Да умееш да мислиш творчески, да имаш развито въображение са едно от трите важни неща свързани с интелигентността.Да не говорим колко е важно човек да има навик да възприема и обработва написан текст, при това в голям обем - важно е за образованието. Затова ще се радвам ако успея да възпитам в Гошето интерес към четенето и към книжките. Това ще е за мен голяма победа, особено в днешното време. За всички, които се интересуват ето къде са сбирките на библиотеката във Варна: Детско-юношеска библиотека, кръстовището на 8-и приморски полк и Чаталджа, от 10.00 часа. Адреса е 8-и приморски полк 110. Да не пропусна да отбележа, че заниманията са безплатни. Ето и снимки от последната сбирка, когато правихме украси: Венеция е дамата с дълга черна коса и очила.   Преди няколко месеца ви писах, че докато се готвих по изпита си по "Консултиране в църквата" открих неща, които са били причина за дълбокото ми неудовлетворение във взаимоотношенията ми с майка ми. Осъзнах как, макар и не нарочно, майка ми е направила от мен несигурен, вътрешно смутен човек...Да, знам, че не ми личи. Обаче само аз зная какво ми струва да превъзмогвам себе си.
След като започнах постепенно да виждам в сърцето си, и след като реших да простя на майка ми за тези неща, усетих, че нещо в мене се прекъсна. Някаква порочна нишка, която ме овързваше се прекъсна и бях освободена. Пиша това, защото днес имам първото истинско пряко доказателство, че съм свободна. Винаги съм се бояла от "пубилчни" изяви. Зная, че имам харизма и мога да завладявам хората, когато говоря, но ужасно съм се бояла, че мога да сгреша, да не бъда достатъчно добра и убедителна в това, което казвам, че може да не съм съвсем точна, че мога да се проваля...Доста години работата ми беше такава, че всеки ден съм се изправяла да говоря пред група от 10-40-60 души - работих в една известна фирма за директни продажби. И всеки път вътрешно съм треперела - дали ще се спрая, дали няма да се изложа, ръцете се изпотяват, цялата се разтрепервам. Е, външно може и да не ми личи но... вътрешно съм като лист... Притеснението започваше още час или два преди да дойде време да говоря. Понякога от напрежение наистина получавах бели петна в ума и се панирах, че може да ми се случи докато говоря...Наистина времето придобих рутина, повече увереност и с помощта на определени техники все по-лесно преодолявах безпокойството, но то не изчезна.... До днес! Стана така, че наскоро Сашо се захвана с нещо ново и ме помоли да подготвя малко представяне по въпросната тема. Днес говорих пред 10-ина души.... НЕ ТРЕПНАХ. НИКАКВО ПРИТЕСНЕНИЕ! Никакви негативни емоции!!!!!! Дори изпитах приятно вълнение за това, което ми предстои. Достави ми истинско удоволствие да говоря.... Полетях! Хора, щастлива съм - свободна съм от този толкова коварен страх - да говориш пред много хора. Сега вече ще се развихря!!!! НО най-важното , което искам да споделя тук е: ПРОШКАТА освобождава. Да простиш не значи просто да не се сърдиш вече на някого. Прошката има ОГРОМНА сила. Прошката разчупва оковите, които са се впили в нас като бръшлян, изсмукващ силата на дървото. Прошката отваря нови хоризонти и възможности пред нас. Ако усещате, че във взаимоотношенията ви с някого има нещо, което не е както трябва, и особено ако това са близки ваши хора, струва се да се поразровите навътре и ако има нещо гнило там, да го разчистите чрез прошката. Ще получите обратно много повече отколкото едно възмездие може да ви донесе! Мисля си колко ли хора са осакатени от неволните грешки на родителите си. А какво да кажем за волните грешки? За насилието? За униженията, на които някои подлагат децата си? Това са като удари с брадва, оставящи белези и осакатявания за цял живот. Понякога когато наблюдавам отстрани някои родители ми се струва, че те не гледат на децата си като на човек, а като на нещо, което ЩЕ СТАНЕ човек. Мъчно ми става когато виждам майки, дърпащи яростно децата си пред хората, майки и бащи, наричащи детето си с епитети и грозни думи, които ги удрят, щипят и засрамват пред другарчетата им... Горките дечица!....Някой ден и те ще удрят и ще унижават... И ще се питаме защо ли? Когато синовете порастнат
и тайничко станат мъже, обаждат се плахо и казват: "Мамо, не чакай днес твойто хлапе". И тъжно се свива сърцето, проблясват в очите сълзи, пропити със майчина ревност. Контролът ненужно боли. Къде е детето, което до вчера за ръчица държах? Май днеска е яхнал крилете към своя жадуван и истински свят. Отлитай детето ми, нищо, че мъката в мене расте. Тя, майката, тъй е орисана, гнездо да изгражда, но и път да даде. Таня Мезева Морковена кремсупа
Няма по-вкусна супичка от моркови - поне аз не съм яла! 500 гр. моркови 1 бр. картоф 1 глава лук лъжичка червен пипер малко джинджифил, но не сух 250 мл мляко 1 литър вода Задушават се нарязаните на ситно лук, моркови и картоф (и джинджифил) . Поръсват се с червен пипер и се заливат с прясното мляко и стоплената вода. Добавя се малко сол, но не много. Когато всичко се свари се оставя да изстине и се пасира. Мноооого е вкусна! Гогето се размина с тази висока температура. Но мен ме удари. Гърлото ме заболя, хремата ми текна и ми е дискомфортно. А сукалчето е здраво - нищо му няма.С какво се церя ли?
Ям мед с канела. Пия витамини на Каяни. Пръскам си алое вера в носа. Вземам Шуслерова сол 3. Вземам прополис 30 капки дневно. Току-що си капах и от Nitro FX на Kyani в носа - веднага ми спря масльонката, но да видим за колко време. Започвам да се светя с лампата на Цептер. Не съм много зле, но не е като да съм здрава де. Всъщност иначе съм жизнена, само тоя нос дето ми прокапа ме дразни. --------------------- 08 декември Вече почти нищо ми няма. За два дни се оправих напълно. Имам малко остатъчни хрипове, носа ми е напълно сух. Бих казала, че най-голямо въздействие ми оказа Нитро ФХ на Каяни и Цептерсдката лампа. Още вчера вечерта вече бях много добре. Вчера Гогето за първи път вдигна температура.
Казах си: "Ето на! Тъкмо се похвалих, че Гошето не е боледувал и стана тя каквато стана!" Сутринта ми се стори, че Гошката е малко по-топъл от обикновено. Но си помислих, че може и да се лъжа, понеже беше жизнен и нищо друго не подсказваше, че може да има Т. Към обяд ми се стори още по-топъл. А най-странното бе, че ръцете му бяха студени. Сложихму поларени дрешки и пак бяха студени....Странно. Но как да му премеря Т? Той само като види термометър веднага го иска, за да играе. Пробвах да му премеря Т на игра, ама то трудна работа. Изобщо не мога да съм сигурна, че меря точно. Затова когато заспа на обяд веднага пробвах. Понеже нямаше друг начин мерих Т на свивката на гушката. 38.6 градуса. Два пъти мерих и дават пъти едно и също показа. След час отново мерих - вече беше 39.1 градуса. Бре!.... Събуди се Гошето, бузките му червени, и очемидно не му е добре - криви се, отпуснат... Звъннах на личната но не вдигна. Звъннах на хомеопатката ни, д-р Ганковска, тя ме посъветва да отидем на спешен, но ми каза да му взема Беладона 30 СН 2х3 перлички. Звъннах и на моята приятелка Галя. Всички предположихме, че има вероятност да е от зъбите, при условие че няма хрема, не кашля и не киха. Дадох му аз на Гошето 7 мл. панадол. Сашето ни качи в колата и отиваме при лекаря. Преди да влезем се помолихме на Господ Гошето да бъде съвършено изцелен в Името на Христос. Лекаря го слуша, гледа гърлото - нищо няма. Изписа ни витамин С, нурофен за разнообразие ако се наложи, тантум верде и нещо за дробовете ако има хрипове по-късно. ПРибрахме се, Гошето беше средна хубост - но вече по-добре. Вечерта дадох Нурофен профилактично, че да не вдига посред нощ. И си легнахме. Днес сутирнта нямаше Т. През деня не наблюдавам никакви обезпокоителни симптоми. Гошката е добре. Нищо повече не съм давала, дори беладона, понеже не успях да купя. Благодаря на Бога. Така че, Гошето е добре. Но още се чудя от какво беше тази висока Т. Зъбки не виждам да са избили?! Чудна работа?! Но важното е, че сме добре. Иначе да спомена че Гошето си каза за първи път името - стана на 14 ноември. Гушкам го аз, и го мачкам, и какот обикновено къкънижа: - Тази хубава гушка на кого е, бе мамо? Твоя ли е? А той: - На Гого - каза го срамежливо и едва-едва като ме погледна очарователно А аз хлъцнах! Първо Гого вече рядко му казвам, но той си го е запомнил това! И после - за първи път го чувам да си казва името! - Саше, Саше, чу ли го какво каза??? Гошенце, кажи, мамо, на кого са тези бузки? - На Гого - с усмивка и отново срамежливо казва Гогето, като поглежда и мен и баща си. А ние - радост! - Браво Гошка, ти имато ли си знаеш пиленце? - Да - казва засмян Гошето Продължихме серията с очичките, ръчичките, гръбчето, дупето, косичката, главичката и всчико което се сетите. И Гошето все отговаряше че са "На Гого"! Впрочем казва го малко затворено и звучи леко като "Н'Гого", като О-то е нещо средно между О и У. Ноооо какво значение има това? Гошето мисли за себе си като човек вече! А вчера ей така на майтап му казах: "Дим дим да ме няма!" и той взе да го повтаря: "Д'м д ме няма". Пуснахме му и песента, но не я отразява. Не прави връзка. Иначе Гошката е много много привързан към татко си. Неговия ТАТИКУ му е постояно в устата. Когато Сашо отива на работа Гошето често плаче и ходи на прозореца, за да го гледа, а Сашо му маха от колата. Така някакси успява да се раздели с него по-леко. Когато Сашо се прибира Гошето оставя каквото и да прави и с усмивка и повтаряйки ТАТИКУ хуква към вратата, след което веднага иска да показва на татко си разни неща; хваща го за ръката и го повежда нанякъде. Случва се понякога когато отиваме да приспивам Гошето той да настоява и татко му да дойде с нас. Лягаме тримата на леглото. Гошето е по средата, усмихва се щастлив, подава ръчичка на татко си, а се обръща към мен и засуква. Някога не иска да легне ако татко му не дойде. Двамата много си играят по мъжки. Гошето ползва тати като катерушка. Сашо го подхвърля, боричкат се на леглото и изобщо мъжки игри си играят. Приблизително веднъж седмично излизат само двамата. МИсля ,че си прекарват добре. Сашо го води със себе си по работа, на разни срещи и казва че Гошето се държи перфектно, без забележки. Ако се счупи някоя играчка Гошето я носи на татко си да я отремонтира и наблюдава как става това. Често и той иска да се включи - ами да, интересно му е. И така... ... И ето че пак стана 12.30 след полунощ. Айде отивам да поспя, че утре пак ме чака работа на детския фронт. |
Categories
All
Archives
November 2016
|
RSS Feed
