Гошето си осъвършенства говора. Вече сам се коригира, когато усеща, че нещо не казва както трябва. Опитва се да намари точната дума или да подреди изречението по по-правилен начин. Експериментира и с времената, резултата от което е доста забавен понякога. "Бях", "бил съм", "ще бъда", "съм" - не е толоква лесно да се ориентира човек, особено когато още няма три годинки, нали? Започна да казва доста ясно Р. Все още на някои думи, които завършват на Р, той слага буквата С. Като например Петъс вместо Петър, мотос вместо мотор и други такива. Днес обаче се хвана сам, че каза мотос вместо мотор и се поправи с едно хубаво Р на края на думата. Иначе, когато го попитам с коя дума започва думата река - ми отговаря "С Ръ!"
Гошето често разменя сричките в думите и се получават интересни словосъчетания. Друг път просто се опитва да имитра звученето на дадена дума, като си я натамънява както му се струва на него, че е добре. Ето един списък снякои от думите, които доскоро Гошето употребява често: мет - самолет траскот - тракто кобас - кораб туско - непослушко тап - хляб дено - червено делено - зелено пони - понички кутка - костилка, костенурка лонга - хонда маха- ямаха дца - деца, но вече казва и деца ца- яйца цаца - царевица кофки - картофки кормино - кормило нейка - линейка, но вече казва и линейка пантенка - стенепнка багех - багер хамах - хамър дек - човек Други думи си казва съвсем точно като например: състезаваме, казвам, давай, ауспух, река, езеро, планета, слънце, вулкан, планина, топка, мече, агънце... и мноого други, които не мога тук да изброя. Когато казва нещо с погрешен словоред и се опитва да се поправи, обикновено го коригирам, като му казвам как трябва да се изрази. Самата аз започнах повече да внимавам какво говоря, защото копира разни изрази от речника ми, някои от които неподходящи, като напримар: "Да му се невиди" или "Ама че работа!" Опитвам се да го накарам да се научи с коя буква започва дадена дума. Това е упражнение полезно за научаването на четенето по-късно. Естестевно го олеснявам като му подсказвам. Например: - Гошенце, с коя буква започва думичката "аааагънце"? Понякога Гого се сеща: - С А! Друг път примижва с очички и ме поглежда хитро, а после точно когато си мисля, че ще отговори правилно ми казва триумфално: - С Б! - Нееееее! С Ааааа! Виж ми устата - аааагънце - пак повтарям като се опитвам да привлека вниманието му към първия звук. После давам друга дума пак с А, като отново му подсказвам. Идеята ми е както да запамети съответните думи, така и да се научи да отгатва звука. - Гого, повтори след мен думичката "ааааангел"! - Аааангел. - С коя буквичка започва "аааангел". Като я каже Гого по-бързо се ориентира. Естествено с гласните букви е по-лесно, но това е съвсем нормално. Аз се радвам, че той няколко пъти успя да познае и то от първия път и по-трудни първи букви на думи, започващи със съгласните З и Б Тази игра му хареса и ще продължим да я играем Все още не съм започнала сериозно работа със сричкуването. Оооох, нещо много съм зле със времето - не ми стига! Просто не зная как да си разширя деня!? Не ми достига време! Може би когато Гошето тръгне на градина ще имам повече свободно време? Надявам се!
0 Comments
Да, наепрекъснато говори. От една страна е прекрасно, че можем да общуваме. От друга...понякога ми се струва, че не мога да чуя собствените си мисли. Гошето е на 2.7 год. обаче вече започна с въпросите от рода на " защо" и "къде", като "къде" е най-често задавния от него въпрос. Например връщахме се от село и на един завой имаше катастрофа -автомобил се беше блъснал и запалил. Гого естествено беше силно впечатлен от "агуялата кола" (изгорялата кола) и в продължение на месец всеки път щом минаваме от там се започва диалог:
- Мамо, къде е агуялата кола? - Ей сега ще видиш къде беше!... Ето тук е мястото, виждаш ли черното петно на пътя? - Къде е?!?! - настойчиво пита той, в смисъл къде е сега колата. - Ами няма я, вече, вдигнали са я. - Къде??? - Амииии.... не зная, може би е в автоморгата. - КЪДЕ? - Къде е овтоморгата ли? - Да, къде е? За щастие по пътя има и една автоморга, така че мога да му покажа къде точно се предполага да е колата. - Сега ще видиш, след мъничко ще ти покажа. " Мъничко" за Гошката е точно 5 секунди. - Мамо, къде е атомогата? - Ей сега ще я видиш, имай малко търпение.... - И така продължаваме докато след 5 минути стигаме до автоморгата. - Гого гледай сега, ето там е автоморгата. - Къде? - Ей там, ето я , сега ще минем край нея... Ето, виждаш ли колите - на части са. Това е автоморга! Гого е силно впечатлен. Надига се от седалката си и протяга вратле с отворена уста. Аз намалявам скоростта, за да може да огледа за малко. След като отминаваме той отново подхваща темата за изгорялата кола. - Мамо, къде беше агуялата кола? - Ами там, в автоморгата... - Ама Гого не види!!! - Гого не я е видял. Ха, сега де! - Ами не си я видял защото е вече на части, маменце. Нали видя, че старите коли са разфасовани на части! - Ама Гого не види агуялата кола!!..... - Ох, Гошенце!! Нали ти казах че е на части вече! - почва да ми омръзва - Я! Виж какъв камион минава.... - отвличам вниманието на Гошката и така приключваме темата за изгорялата кола. Една от любимите ни теми е как се е появило Гошето в нашето семейство. ВСичко започна преди два-три месеца, когато му разказвах на лягане приказката за Спящата красавица. В началото на приказката казах веднъж , че краля и кралицата "дъъълги години се нямали дечица". И добавих "И татко и мама дълги години си нямаха дечица...ПРеди да се роди Гошето. И ние много време те чакахме Гошенце!" Това му направи силно впечатление. И оттогава всеки път започна ли приказката за Спящата красавица с "Живели някога крал и кралица. Те дълги години си нямали дечица..." Гошето спира да суче, поглежда ме и казва: - И татко и мама... - Да, Гошенце, и татко и мама дълги години си нямаха дечица. След известно време Гого ме попита в тази връзка: - Ама къде беше Гого? - Гого първо беше при Бога. И после когато мама забременя Гого беше съвсееееем мъничкъ. Ето толкова! - показвам му с пръсти 2-3 мм. - И беше в коремчето на мама! - Гошето разширява очички. - После започна да расте (раздалечавам пръстите си) и да расте, и да расте... докато стана ето толкова (показвам трийсеттина см с ръце). Тогава на мама коремчето беше е толкова голямо! И Гого беше вътре. А после Гого се роди и мама го гушна! Гошето беше бебенце и започна да расте, и да расте и стана едно красиво момченце - ето те! Друг път му разказвах колко много го обичаме. - Мама и татко много те обичат! Ние много чакахме Гошенцето да дойде при нас. Мама плачеше и се молеше на Господ: "Боже, няма ли и аз да имам детенци като всички други майки?" А Господ ми говореше, че ще имам. Обаче мама невярваше! Но накрая Гошето се роди и мама и татко бяха много щастливи!! Ние много те обичаме Гого!.... МНого те обичам Гошенце! Той слуша с блеснали очички и се гушва в мен. - И аз те битям! Гошката запомни цялата история и почит всеки ден я преразказва - цялата или на части. - Когато Гого беше малък и беше тук - вдига блузка и показва коремчето си, като има в предвид моето :-) - И после расте, расте и роди се!.... И мама и татко ного чакаха Гого... И мама пака!... И мама не вяваше! ... И Гого роди!... Вчера Гошето ме попита: - Мамо, къде е Бог? - Гошенце това е сложен въпрос! Бог е навсякъде около нас, и в същото време е висооооко на небето. Той чува всичко, което говорим. Ти можеш да усещаш присъствието Му. Също както когато си играеш и мама е в стаята ти усещаш, че съм там, така и когато Господ е наоколо можеш да усетиш присъствието Му. А когато човек върши зло, тогава може да усети, как Господ го няма около него... Доста сложно обяснение, но Гого замълча, като че ли обмисляше думите ми и нищо повече не ме попита. Ще видим по-нататък как ще се развие тази тема Гого е прекрасно сладостно дете. Наслаждавам се на нивото, на което разбира думите ми и ги запомня. Наслаждавам се на детския начин, по който ги интерпретира, на говоренето му, на сладките му изражения... Понякога проявява инат, но това е естествено. От месец ми казва думата НЯМА, при това с твърда интонация. Все още имаме проблеми при излизането и прибирането у дома. Не винаги, но често. Случва се да ми дотежи тази борба, и да отстъпвам, но само когато не считам че въпроса е от съществено значение. Цяло лято се обличахме на вратата. Когато дойдевреме за тръгване аз съм напълно готова и обута, а Гого е по голо дупе и блузка. Вземам дрехите му и казвам,че тръгвам. Тогава той хуква към мен на вратата и за секунди се облича. Иначе е едно гонене, едно :"Хайде, обличай се!..." което много ми дотяга. Но как ще се справим зимата с този проблем не зная?! Дано отмине! Друго нещо, за което той си настоява е да ходи бос! Цяло лято ходи бос - на площадката, по улиците... Не постоянно, но много често. Сега стана вече хладно и с повече твърдост му заявих, че е есен и вече не може да ходи бос. - Какво е есен? - Есен е времето, когато става хладно и падат листата на дърветата и вали повече дъжд. Досега беше лято, беше топло и ходехме на морето. Вече е есен и не може да ходиш бос. Подобни обяснение го задоволяват и убеждават, че има смисъл в думите ми. Естествено борбата от време на време си продължава. У дома все иска бос да се събува. Отсега го подготвям, че ще ходи на детска градина, защото ми се иска да гу поскам някъде за 4 часа. В никакъв случай за цял ден. Не искам да изпускам това златно време. Но така нищичко не успявам да свърша. Не че изобщо не успявам, но много ми е трудно, защото Гого иска внимание, иска да си общува и да си играе. Особено да караме коли. - Айде каяме! - Не искам Гого, тази игра не ми хоресва. Карай сам. - Не обичам тази игра, защото обикаляме в кръг около масата с по една кола в ръка. Първо се прегръбвам и ме заболява гърба и после ми се завива свят от обиколките. - Моя те мамо, айде каяме!... Та, отсега го подготвям, но той поклаща главица, сбръчва вежди и казва: - Не, Гого не ходи детка гадина, Гого малък! - Не сега, Гошенце, като станеш на три годинки. Тогава вече ще си голям. Той, естествено е малък, когато му е изгодно и голям, когато си иска. Такива ми ти работи. Хайде ,че вече е осем сутринта и отивам да сложа едно хубаво кафенце, че Гого всеки момент ще се събуди!... А после отново ни чака усилен работен ден. Днес Гого става на 2 г. и 4 м.
Точно днес той за първи път ми каза, че ме обича, без да го питам или да му казвам нещо.: Събудихме се сутринта и Гого сука, както обикновено. После се претъркаля през мен от другата ми страна и се отпусна на гръб. Погледна към прозореца и прошепна: - Гого обитя мама. Отначало не разбрах какво каза. Наведох се към него и нежно го попитах: - Какво Гошенце? Не те разбрах, какво каза, маменце? - Гого обитя мама! - малко по-силно каза той, като продължаваше да гледа към прозореца! - Ооо, Гошенце, и мама много обича Гого! Много, много! - Гого обитя мама, Гого обитя тати! - пак каза Гошето, мааалко по-високо и ми се усмихна. - Гошенце, ти си най-прекрасното детенце на света! Чудно детенце, обичам те, мамо, много те обичам! - Ного! - повтори Гошето, като вдигна ръчичка над главата си, за да покаже колко много. Сега, тъкмо преди да заспи се гушна в татко си (Сашо също вече си беше легнал, защото е много изморен). Гушна се, а Сашо го прегърна и го погали по гръбчето. Гого сложи ръчичка на врата му и му каза: - Гого обитя тати! Сашо затвори очи и притихна. Мисля ,че се развълнува много.... Малко след това когато Гошето посука малко, се обърна с лице към стената и заспивайки повтори: - Гого обитя мама... Гого обитя тати... Притихна и заспа. Гошето вече направо приказва. Най-често с изречения от две до четири думи. Говори, бърбори...Когато за първи път каже някоя нова дума, а аз не я разбера точно, той ме поглежда в очите и я повтрая.
- Мьота! - Ммммм, какво искаш да ми кажеш Гошка? А той я повтаря настойчиво и ме гледа в очите. - Мьота! - Хммхмх, не се сещам...Покажи ми Гоше! Гошето отива и гушва мечето - Аааааа, меца ли Гошка? - Даааааа, мьота! - Ах, Гошенце, браво мамо, меца! А Гошенцето се засмива, направо тръпнещ от удоволствие, че знае нещо ново, че е разбран и че мама се радва! Засега не може да казва Р. И някои гласни ги слага както му дойде. Но като цяло мисля, че му се разбира доста добре какво казва, или поне аз го разбирам хихихи. Ето някои интересни думички, които Гошето употребява: моть- мост мьот - мед мьота - меца баняка - банята бунга - гума ябати - ябълки дяба - жаба добе - добре гой - гол ньощть - нощ и др. менка - меденка бомбома - бонбона бок - блок ток - сок пуня - сапуна ток - сок тол - сол уода - вода топ - цоп ботьц- боц ного - много мако - малко коти - коте мотос - мотор Използва и категории като много-малко, тука-там, .ниско-високо, горе-долу. Някои от изразите му са съвсем ясни и точни като: Това не е там. Ето го. Много кал. Няма лук. Това ного. Няма газ. Топ ако уадата! - Акото цопна във водата! Гого падна така -... е, това е ясно Това Гого крема - Това е крема на Гого. Това мама, това Гого - Това е на мама, а това на Гого. и още доста други които не мога да запиша за съжаление. И разбира се за всичко, което не може или не знае как да нарече има думичката ТОВА! Съвсем по български. Освен това Гого вече брои до 5. Не познава цифрите но може да брои: ено, де, ти, ..., пет. Четири не го казва - не може още. Знае и какво значи "де кола" - две коли. Понеже отскоро започна да гледа Дора изследователката, се научи да брои и на испански до три: но, до, те - уно, дос, трес. Дали от научаването на азбуката или просто защото му е време Гошето започна всеки ден да ме изненадва с нови думи. Понякога когато някоя дума го заинтригува той се втренчва в устата ми, за да види как я произнасям, след което се опитва да я каже, или пък просто започва да я употребява. Е , случва се да не се сетя коя е точно думата която казва като:
- моть - мост - каняка - каната - ношть - нощ Но пък друг път съвсем точно изговаря думи и изрази. Като: - ето го - дай я - това моя тати - там много кал... Гошето пробва да казва и буквата Р. За сега я казва "по френски" - изговаря я гърлено. Е, наследство! Нали майка му е завършила френската гимназия :-) Употребява буквата Р в думичката КРАН, която звучи малко като "КРРАНННь" - почти страховито! Усложних упражнението с буквите. До сега обикновено го питах примерно така: Посочвам А-то и питам - Гоше, коя е тази буква? - Това А! - отговаря той или посочвам даден надпис, където има буквата А и питам - Коя е буквичката А? - Това А! или посочвам А-то и питам - Това А ли е? - Да, това А! Сега пробвам по-сложен вариант. Посочвам примерно М и питам: - Това А ли е? - Не, това не А! Това М. - отговаря Гошето. Стремежът ми е да затвърди напълни буквите, като отговора изисква не само да прецени дали това е въпросната буква или не, но и да съобрази и отговори коя е всъщност. Онзи ден за първи път опитах да му покажа как се чете. Отворих книжката ДУМИ, която ви показах в предни постигнки и наредих с буквичките МАМА. - Гошка, я да видим какво пише тук? Мъ-А-Мъ-А! Сега да прочетем заедно МАМА! Гошето се позачуди какво правим. После пробвахме и с ГОГО. Не съм сигурна дали схвана точно. Но скоро пак ще пробвам. Понеже непрояви голям интерес не съм настоявала. Просто ще опитвам докато му стане интересно. Днес Гошето за първи път употреби притежателни местоимения - ей така - изведнъж!Става сутринта и докато лежи в леглото казва:
- Мой тати! - Какво Гоше? - Мой тати? - Твоя татко ли? - Да, мой тати! - Ай, Гоше, "моя татко" ли каза? - Да - цъфна Гошката - мой тати. - А аз твоята майка ли съм? - Да, моя мама! Мой тати! Олеее, какво блаженство! Ние сме НЕГОВИТЕ мама и тати! Почувствах се толкова прекрасно! А той продължи "Мой! Тати мой! Мой тати! След 10-ина минути звънна Сашо и Гошето продължи високо: "Тати! Мой тати!" - Саше чу ли го? Каза че си неговия татко?! - Да, чух го - захласна се Сашето! Е голяма радост! А след обяд, докато Гошето си играеше в къщичката, покани и татко си и двамата се покриха с одеало. А Гошето ненадейно високо съобщи: - Няма НИ! Няма Ни! - като наблягаше на НИ-то - А! И двамата ли ви няма Гошка? Къде сте бе мамо? - Няма НИ! - продължава Гошката, като че се наслаждава на новото си умение да употребява местоименията. не че знае какво е местоимение, разбира се. Но разбира че не е просто дума а нещо свързано с него самия! - Няма НИ! - повтрая А аз: - Къде сте Гошенце? - Няма НИ! Няма НИ! - вика той - Къде сте скъпи? И тати ли го няма? В къщичката ли сте? - Няма НИ! А Сашо му разказва приказката за Трите прасенца и техните къщички. Пък Гошето току изскочи и се провикне към мен: - Няма ни! Е, такива работи. Радости у дома! Гошето ознаменува втория си рожден ден с две важни събития: - махането на памперса и акането на гърнето, - и научаването на почти цялата азбука. За около два месеца Гошето затвърди напълно азбуката. От буквите Гошката не знае точно само Ь, Щ, и Й, което бърка с И. Има и няколко букви, които знае, но не може да изговаря добре - това са З, Р, Ш, Ч. Когато искам да ми ги посочи в някакъв текст го прави, но му е трудно да ги изговори. Но всички други букви не само ги знае ,но ги и изговаря отлично. За сега съм го оставила да олегнат, но след има няма месец мисля да започна да го приучвам към четене на срички. Повечето ни познати се учудват, че така добре казва буквите. Не само добре, но и с удоволствие. Например първото нещо, което иска сутрин е да взема книжката с буквите и да започнем даги повтаряме. Или застава на таблото с буквите, което залепихме на стената и започва да ми ги посочва или да ги казва. Между другото преди около половин година купих една книжка, която сега много използваме. Много е удобна за учене на букви и формиране на думи. Ето я: Относно говоренето, някои думи, които са от особен интерес за Гошето ги знае и казва съвсем чисто: като кола, мама, тати, дай, няма, не, да, това, там, и др.
Други, които наскоро започна да изговаря ги казва с кодови наименования като например: - ти - батерия - тау - чай - добе - добре - даба - жаба - кань - кран - комба - комбайн - пупапу - влак - йейе - леле - менка - бенка - куб - плуг и др. Естествено Гошето прави и прости изречения от по две три думи. Но чувствам, че скоро доста ще обогати езика си, това е логично при научаването на азбуката. Напоследък Гошето целенасочено набира информация за предметите около себе си. Притова организирано :-)
Например идва при мен когато готвя, качва се на стола гледа ме една минута какво правя и започва: - Тюва? - посочва с малкото си пръстче дъската за рязане. - Това е дъска - отговарям - Тюва? - посочва тенджерата - Това е тенджера, Гошка. - Тюва? - посочва солницата - Солница. Сол-ни-ца! Гошката ме поглежда хитро и се усмихва с едно сладко: "Хм!" ПРави пауза и пак: - Тюва? - посочва кутията за хляб - Кутия за хляб. Кутия за хляб, Гошенце.... След като задоволи любопитството си, Гошето отива по свои си работи. Или просто остава при мен "да ми помага". На следващия ден ме вика след себе си. - Къде бе Гошенце? - питам Води ме в килера. И отново започва. - Тюва? - Това е дъска за гладене. - Тюва? - Чекмедже. - Тюва? - Прахосмукачка..... И така. Човека се учи. Още не може да изговаря думите, но съм убедена, че му влизат в ума, защото после когато ги употребя и го попитам къде е "въпросното нещо", обикновено ми показва веднага кое е или къде е. Понеже знае вече посоките - ляво и дясно, и забелязвам, че познава някои от цветовете, за което не съм го учила специално, се чудя, кога да започна да правя проби с буквите. Мисля, че още е малок рано, но като че ли на две годинки ще мога да започна да го уча на буквите. Харесва ми идеята, че може да се научи рано да чете, защото това ще открие пред него един огромен свят - този на книгите. Аз самата чета от три годишна - научи ме една миля наша съседка, учителка. На три и половина вече четях на ум и в следващите години буквално поглъщах огромно количество книги. Книгите разширяват ума и въображението, и за изключително полезни за развитието на личността. Затова ще се радвам Гошката да чете повече. Към момента не проявява интерес към филмчета. Аз не му и пускам де. Само с книжки го занимавам, което естествено изисква моето присъствие. Но... какво да се прави, ще трябва да пожертвам лично време. Предпочитам сега да пожертвам малко време с него, отколкото да го държа пред телевизора и да си отгледам едно малко зомби. За филмчета ще има време винаги. Лесните неща лесно се постигат. Така че, по-добре да възпитам у него любов към книгите, а ... за това е нужно моето време. Впрочем след увлечението му по каталозите за коли и мотори, интереса му към книжките с приказки отново се появи. Отново почнахме да четем. Сега обаче той иска да посочва картинките и да ги назоваваме - кое какво е. Е, първо четем, после пък назоваваме картинките и така... Ех, смея се с Гошенцето! Миличкия, знае 7-8 думи, но ги употребява НЕПРЕСТАННО!!
При това с твърде компетнетна физиономия. - Тати колата няма! - Няма ли я, а къде е! - Колата нани! - Къде нанка, пред офиса ли? - Да! ... - Тати колата.. няма колата! ....ееех, тази кола, този татику! Друга често спрягана дума от Гогето е възклицанието "Ау!" То значи различни неща, в зависимост от интонацията и повода, по който я казва. Когато нещо е изцапано или е направил беля , или се е изпишал на пода казва с високо гласче едно кратко "Ау!" Ако се е изакал в памперса, защото все още там я правим работата, посочва отзад и казва с набръчкано носле: "Ауууу!" Когато обаче е видял на улицата голям камион, друго интересно нещо, или пък най-вече мотор Гогето се хвърля напред с насочен показалец и извиква с дебело гласче : "Ауу!" Така той показва, че е впечатлен. Друго интересно словосъчетание Гошката използва, когато иска нещо да му дадем. Тогава той поглежда към мен, набръчква носле умолително, посочва към желаното нещо и казва с низходяща интонация: "Матетятя! Матетятя!" А когато иска да ми каже: "Виж, виж!" казва "Атяяя! Атяяя!" Вечер, когато сме си у дома и татко му се върне в къщи от работа, Гошето тича развълнуван от стая в стая и бърбори: "Мама, татику, мама, татику, мама, татику!" А когато Гошето реши да ми привлича вниманието е като една малка алармена система: - Мама! - Да, мамо! - Мама! - Да, кажи Гоше! - Мама, мама! - Чух те Гоше. - Мамо! - Още първия път те чух! - Мамо!, мамо, мамо, мамо, мамо.... Това е за сега приказването. Малко, но непрестанно. Гогушлето е сладкодумник. Не говори много, ама говори толкова сладко!!!!! Също какъвто е той - сладунчо!
Най-хубавите думички, които ясно казав са "мама" и "тати". Особено татко си много го спряга в едно словосъчетание: ТАТИКУ! Какво ли значи това? Различни неща според случая. Често значи "къде е тати"? По 100 пъти на ден Гошката ме пита: "Тати Куу?" А аз: "Тати е на работа" А той пак: "Тати куу?" И аз пак: "Тати е на работа, ще си дойде по-късно." И така по 10-ина пъти в серия. От няколко дни започна да се опитва да повтори след мен: "на работа", но казва нещо като "бакоба". Но каато повторя "на работа ли?", той се усмихва до уши и ми отговаря : "Дааа!" Друг път ТАТИКУ означава: "Това е на тати колата." или "Искам в колата на тати." Оня ден паркирах до колата на баща му и Гошето от задната седалка започва: "Татику?!", А АЗ ПАК: "Тати е на работа" и така няколко пъти докато накрая Гошето ядосано ми казва с натъртване: "ТАТИ КУУУУ!!!!" като сочи към колата, и чак тогава зацепих. "Ааааа! На тати колата ли е това?", а той: "АА-ХАААА!" все едно искаше да ми каже "е най-накрая ме разбра!" Понякога за мен казва: "Мама-Ка", но още не зная с какво го свързав, понеже рядко го казва. Много добре казва думите "Няма го", като набляа на ГО-то. Използва ги както да каже че нещо или някой го няма, така и за да обясни, че не намира нещо някъде, или че определен съд е празен, и изобщо за нещо липсващо. Когато посочва нещо, казва : "Тюуа!", тоест "това". Също отлично изговаря думичките ДА и НЕ. Но по-често използва да-то. А когато иска да каже не, по-често го казва като нещо средно между Не и Да: НЯ! Дипломат е детето! Може и да не говори твърде много, но разбира извънредно добре, което може би е нормално за тази възраст. Знае и посочва всички части на тялото си. Със сигурност знае голям набор от думи, но не мога да определя колко точно. Само наблюдавам колко ме разбира. Опитвам се да го запознавам с нови интересни думи като ШОСЕ, БРАДИЧКА, СФЕТОФАР и т.н. Понякога му подавам по-сложни изречения и за моя изненада след кратък размисъл той ги осмисля и схваща смисъла им. За моя почуда днес установих че сякаш разбира и думите "ляво" и "дясно", защото докато караше камиончето го инструктирах накъде да завива и той го правеше. Е, бъркаше от време на време, но...в повечето случаи завиваше в правилната посока. А колко е сладко когато гопитам: "Мама обича ли Гошето?" , а той отговаря със захлас: "Дааа". После го питам: "А Гошето обича ли мама?", а той "Даааа"!!! Сладичко сладунче е този мой Гошка! |
Categories
All
Archives
November 2016
|