Извинявай, жена съм.
Щом не ти е забавно, не във мен е вината, а в реброто ти, явно. Приеми ме такава - ту горчива, ту - сладка, и не ме разрешавай. Нека бъда загадка. Не твърдя, че съм сложна. Просто Ева, от Рая. Аз съм всяка възможност да обичаш. До края. И понеже съм чудо с пеперудени пръсти, да ме сбъднеш е трудно. Извинявам те. Мъж си.
0 Comments
Гого навлезе в нов период от живота си - преди около месец-два.
Преодоля болезнената привързаност към мен, която бе толкова драстична, че в продължение на около осем-десет месеца не беше отделял от мен дори за минутка. Когато стана на около годинка и седем-осем месеца изведнъж спря да иска дори за мъничко да излезе с баща си. Казвам "с баща си", защото за друг не можеше и дума да стане. До тогава поне с татко си излизаше от време навреме, макар и с малко плач в началото. Обаче след това категорично отказа да ходи където и да е без мен. Не даваше да се отделя от него на няколко метра дори. Буквално беше залепен за мен денонощно. Дори имаше моменти, в които Сашо се чувстваше отблъснат, защото Гошето го буташе и не искаше при него да отиде или да си играе или каквто и да е. В вначалото на лятото, както ви писах се случи един-два пъти да оставя Гого за няколко минутки пред блока с "каките". От този момент нататък наблюдавах как той малко по малко се отделя от мен. С мъъъънички крачки, може би невидими за другите, но за мен видими. Случи се да го оставя няколко пъти в колата за минутка, докато сляза да купя нещо или да се кача до апартамента да взема забравена вещ. Случваше се да се заиграе в другата стая и да не се сети за мен поне 10 минути. Случваше се да отидем в детски кътове, и той да не настоява да вляза в детската част, а да си играе с другите деца или сам. Това е нещо, което бее немислимо до скоро.....Преди седмица се прибирахме от детската площадка, Сашо беше дошъл на площадката и заедно вървяхме към къщи. Те двамата много се заиграха - на гоненица, на въртележка и т.н. Стояхме 1 минутка пред болка и виждах колко добре се забавляват, а аз трябваше да се качвам да готвя. Тогава казахвисоко: "Аз ще се кача да оставя нещата горе, вие си поиграйте още малко, нали Гого?" Гого за секунда се замисли, но после са засмя и хукна към татко си. "Победа" - помислих си аз! Ново начало. А преди няколко дни, тъкмо се бяхме прибрали от разходка, се наложи Сашо да излезе за малко - да вземе едно малко кученце от едни познати и да го занесе на други. - Татко, къде тиваш? - попита Гого - Отивам да взема едно кученце. - отговори Сашо - Искаш ли да дойдеш с мен? - Да! - каза Гого - чак не повярвах на ушите си. Това да го каже Гошето?!? Преди все отговаряше "Не, искам мама!" или "И мама!" Така се изненадах, че попитах повторно: - Гого отиваш ли са тати? - Да - пак уверено отговори Гого. Повече въпроси не зададох. Само го облякох и се престорих, че това е съвсем нормално, въпреки че вътрешно бях много изненадана. Не неприятно изненадана. Напротив! Радвам се, че Гого пораства Радвам се, че става по-независим от мен. Това е нормалното и така трябва да бъде. Бих се притеснила, ако този момент не беше дошъл! И така - аз успех да сготвя докато ги нямаше мъжете Те се прибраха, Гого дори не нацупи устнички за плач, когато се върнаха. Всичко си беше съвсем, съвсем нормално! Осъзнах, че вече сме в нов етап. Гого е пораснал. Това ме обнадеждава, че след половин година ще е възможно да го запиша някъде за половин ден занимания. Иначе Гошето всеки ден ми казва, че ме обича по няколко пъти. Понякога играем на нещо като гоненица, криеница или се борим и той внезапно спира, протяга ръчичка с изправена длан срещу мен и казва: - Мамо спи! Спи, мамо! (Спри мамо!) - Какво, Гого? А той идва притваря очички, навежда главичка към мен и казва: - Гого много бича теб! - И аз те обичам, Гого! - отговарям - И аз! - казва той След което той се отдръпва и хуква нанякъде, продължавайки нашата игра. Често когато сме навън ми подарява разни неща. Сега вече е есени най-редовно Гог взема разни опадали листа от земята и ми ги подарява. А аз ги приемам като най-прекрасния букет и му благодаря. - Това е теб! - (Това е за теб!) - ми казва той, като ми поднася листото. - О, Гошенце, благодаря ти мамо, ти си най-прекрасното дете на света! А той отново накланя главичка да го погаля. Понякога листата, които ми подарява са големи и красиви, но и много често се случва да са твърде ошмулени, смакчани и полуразпаднали се. Аз естествено ги приемам всички, защото важен е жеста. Понеже не мога да ги събирам всички у дома, като ги понося малко ги оставям някъде, но веднъж Гого забеляза, че ги оставих на пейката и се обърна към мен с разстроено личице: - Неее, недей тавя! Недей мамо! - възмути се той - Ох, забравих ги Гого! Извинявай, мамо! Сега имам доста листа в къщи, които не зная какво ще правя Вероятно ще изхвърля след известно време. Но за сега ги пазя все още. Днес времето вече стана студено. Не е за излизане без яке и затворени обувки. А и вятъраааа.... ох, този вятър. Цял месец вече не спира да духа; и все студен.
Но хубавото е, че идва време за нашите разходки в Морската градина. Ще кажете: "Какво правихте през лятото?" Ами лятото май много рядко ходихме в Морската. Все тука, на площадката я карахме. Тука имаше дечица - на Гого приятелите: Жорко, Пепо, Танчето, Нори, Бобито... Обаче сега вече децата не ги извеждат много навън. А аз у дома не искам да го държа - нервно ни става и на двамата. На мен - заради него де! Пък и лятото в морската е една навалица!... Народ....Пек на отиване, пек на връщане... Пък сега - само прохлада! Няма хора! Няма пуканки, понички, царевица и сладолед на всеки ъгъл... Разкош! ... Ето днес Гошето покара на воля тортинетката, ходихме и до рампите, където се пускат скейтбордисти, и там се спуска! После ядохме баничка и пихме боза и после пак навръщане кара тортинетка... И най-хубавото е, че когато паркирахме пред блока и се качихме у дома, веднага заспа. А аз - ето ме, на компютъра! От другата седмица започват и нашите редовни занимания по музика, приложни изкуства и музикални игри. Последното още не зная какво ще е - ново занимание в Карин дом. Ще видим какво точно ще се прави там и ще пиша. От вторник до петък, всеки ден предиобед имаме някъде занимания - няма да се скучае. За дългите зимни дни у дома съм подготвена - имаме много игри, с които ще запълваме времето. И още повече коли! .... Ах, тези коли! Такава страст са за Гого. Дай му коли и нищо друго не му трябва. Е, освен мен - да "каяме заедно". "Айде мамо, айде каяме!... Вече имаме две щайги с коли и едно чекмедже с малки колички. Под коли включвам и наличните трактори, багери, камиони и т.н. Но най-много са леките автомобили, вкл. и полицейските, които са ни любими, както знаете. Преди време - на втория рожден ден на Гого - Христина и Дамян ни бяха подарили едни активни карти за най-малките на Клевър букс. Гого чак сега се заинтересува от тях. И то толкова, че всеки ден иска да играем с тях по няколко пъти. След като прояви такъв ентусиазъм, реших да му купя още. Вчера похарчих 60 лв. за няколко комплекта карти и една книжка, също много хубава. Досещате се, че едни от картите са за превозните средства! Супер интересни за Гого. Днес още от сутринта искаше да си играем с тях. Купих и още два комплекта за мааалко по-голяма възраст - единия за дорисуване на животните( много интересен и творчески) , а другия - за буквите и писането на Златното пате. Иииии още нещо важно. Мисля, че намерих начин да го уча да чете вече. Е, не е нещо ново - просто класическия стар метод, по който учат децата да четат. СРИЧКУВАНЕТО! Каза ми го един стар даскал. И веднага разбрах, че мога да го използвам с Гого. Гого си знае буквите о умее да разчита до две букви. И така речено - сторено. Взех един лист хартия и написах буквата А. - Гого я виж, коя е тази буквичка? - А! - отговори той Тогава написах пред А-то М - Я виж сега? Какво написа мама? - и посочих цялата сричка - Можеш ли да прочетеш какво пише тук? - МА! - отговори тои - Браво, Гого, чудесно се справяш!.... Сега пак ще напиша буквата А....- написах А под предишната А - А сегаааа ще сложа друга буквичка отпред. - казах, и написах Б пред второто А. Така се образува сричката БА, точно под сричката МА. - А сега какво пише тук? - БА! - каза Гого - Браво Гошка! Супер! Гледай сега какво ще напиша! - написах НА. - А сега какво пише тук? - НА! - се засмя Гого. Така продължиш още с ГА и ДА, с които Гого малко се затрудни. Защото отдавна, от няколко месеца не сме преговаряли буквите. Знае ги, но се обърква. Повторихме упражнението и днес за втори път. Вече съм решила да постоянствам и съм сигурна, че ще имаме успех. Надявам се докато стане на три годинки да умее да чете повечето срички, за да можем да минем към фразирането. Научи ли се да чете минаваме на английския. Много искам да започне възможно по-рано да учи английски. Поради много причини. Продължавам да обмислям въпроса с домашното образование. А минем ли на този вариант английския ще е задължителен. Да, наепрекъснато говори. От една страна е прекрасно, че можем да общуваме. От друга...понякога ми се струва, че не мога да чуя собствените си мисли. Гошето е на 2.7 год. обаче вече започна с въпросите от рода на " защо" и "къде", като "къде" е най-често задавния от него въпрос. Например връщахме се от село и на един завой имаше катастрофа -автомобил се беше блъснал и запалил. Гого естествено беше силно впечатлен от "агуялата кола" (изгорялата кола) и в продължение на месец всеки път щом минаваме от там се започва диалог:
- Мамо, къде е агуялата кола? - Ей сега ще видиш къде беше!... Ето тук е мястото, виждаш ли черното петно на пътя? - Къде е?!?! - настойчиво пита той, в смисъл къде е сега колата. - Ами няма я, вече, вдигнали са я. - Къде??? - Амииии.... не зная, може би е в автоморгата. - КЪДЕ? - Къде е овтоморгата ли? - Да, къде е? За щастие по пътя има и една автоморга, така че мога да му покажа къде точно се предполага да е колата. - Сега ще видиш, след мъничко ще ти покажа. " Мъничко" за Гошката е точно 5 секунди. - Мамо, къде е атомогата? - Ей сега ще я видиш, имай малко търпение.... - И така продължаваме докато след 5 минути стигаме до автоморгата. - Гого гледай сега, ето там е автоморгата. - Къде? - Ей там, ето я , сега ще минем край нея... Ето, виждаш ли колите - на части са. Това е автоморга! Гого е силно впечатлен. Надига се от седалката си и протяга вратле с отворена уста. Аз намалявам скоростта, за да може да огледа за малко. След като отминаваме той отново подхваща темата за изгорялата кола. - Мамо, къде беше агуялата кола? - Ами там, в автоморгата... - Ама Гого не види!!! - Гого не я е видял. Ха, сега де! - Ами не си я видял защото е вече на части, маменце. Нали видя, че старите коли са разфасовани на части! - Ама Гого не види агуялата кола!!..... - Ох, Гошенце!! Нали ти казах че е на части вече! - почва да ми омръзва - Я! Виж какъв камион минава.... - отвличам вниманието на Гошката и така приключваме темата за изгорялата кола. Една от любимите ни теми е как се е появило Гошето в нашето семейство. ВСичко започна преди два-три месеца, когато му разказвах на лягане приказката за Спящата красавица. В началото на приказката казах веднъж , че краля и кралицата "дъъълги години се нямали дечица". И добавих "И татко и мама дълги години си нямаха дечица...ПРеди да се роди Гошето. И ние много време те чакахме Гошенце!" Това му направи силно впечатление. И оттогава всеки път започна ли приказката за Спящата красавица с "Живели някога крал и кралица. Те дълги години си нямали дечица..." Гошето спира да суче, поглежда ме и казва: - И татко и мама... - Да, Гошенце, и татко и мама дълги години си нямаха дечица. След известно време Гого ме попита в тази връзка: - Ама къде беше Гого? - Гого първо беше при Бога. И после когато мама забременя Гого беше съвсееееем мъничкъ. Ето толкова! - показвам му с пръсти 2-3 мм. - И беше в коремчето на мама! - Гошето разширява очички. - После започна да расте (раздалечавам пръстите си) и да расте, и да расте... докато стана ето толкова (показвам трийсеттина см с ръце). Тогава на мама коремчето беше е толкова голямо! И Гого беше вътре. А после Гого се роди и мама го гушна! Гошето беше бебенце и започна да расте, и да расте и стана едно красиво момченце - ето те! Друг път му разказвах колко много го обичаме. - Мама и татко много те обичат! Ние много чакахме Гошенцето да дойде при нас. Мама плачеше и се молеше на Господ: "Боже, няма ли и аз да имам детенци като всички други майки?" А Господ ми говореше, че ще имам. Обаче мама невярваше! Но накрая Гошето се роди и мама и татко бяха много щастливи!! Ние много те обичаме Гого!.... МНого те обичам Гошенце! Той слуша с блеснали очички и се гушва в мен. - И аз те битям! Гошката запомни цялата история и почит всеки ден я преразказва - цялата или на части. - Когато Гого беше малък и беше тук - вдига блузка и показва коремчето си, като има в предвид моето :-) - И после расте, расте и роди се!.... И мама и татко ного чакаха Гого... И мама пака!... И мама не вяваше! ... И Гого роди!... Вчера Гошето ме попита: - Мамо, къде е Бог? - Гошенце това е сложен въпрос! Бог е навсякъде около нас, и в същото време е висооооко на небето. Той чува всичко, което говорим. Ти можеш да усещаш присъствието Му. Също както когато си играеш и мама е в стаята ти усещаш, че съм там, така и когато Господ е наоколо можеш да усетиш присъствието Му. А когато човек върши зло, тогава може да усети, как Господ го няма около него... Доста сложно обяснение, но Гого замълча, като че ли обмисляше думите ми и нищо повече не ме попита. Ще видим по-нататък как ще се развие тази тема Гого е прекрасно сладостно дете. Наслаждавам се на нивото, на което разбира думите ми и ги запомня. Наслаждавам се на детския начин, по който ги интерпретира, на говоренето му, на сладките му изражения... Понякога проявява инат, но това е естествено. От месец ми казва думата НЯМА, при това с твърда интонация. Все още имаме проблеми при излизането и прибирането у дома. Не винаги, но често. Случва се да ми дотежи тази борба, и да отстъпвам, но само когато не считам че въпроса е от съществено значение. Цяло лято се обличахме на вратата. Когато дойдевреме за тръгване аз съм напълно готова и обута, а Гого е по голо дупе и блузка. Вземам дрехите му и казвам,че тръгвам. Тогава той хуква към мен на вратата и за секунди се облича. Иначе е едно гонене, едно :"Хайде, обличай се!..." което много ми дотяга. Но как ще се справим зимата с този проблем не зная?! Дано отмине! Друго нещо, за което той си настоява е да ходи бос! Цяло лято ходи бос - на площадката, по улиците... Не постоянно, но много често. Сега стана вече хладно и с повече твърдост му заявих, че е есен и вече не може да ходи бос. - Какво е есен? - Есен е времето, когато става хладно и падат листата на дърветата и вали повече дъжд. Досега беше лято, беше топло и ходехме на морето. Вече е есен и не може да ходиш бос. Подобни обяснение го задоволяват и убеждават, че има смисъл в думите ми. Естествено борбата от време на време си продължава. У дома все иска бос да се събува. Отсега го подготвям, че ще ходи на детска градина, защото ми се иска да гу поскам някъде за 4 часа. В никакъв случай за цял ден. Не искам да изпускам това златно време. Но така нищичко не успявам да свърша. Не че изобщо не успявам, но много ми е трудно, защото Гого иска внимание, иска да си общува и да си играе. Особено да караме коли. - Айде каяме! - Не искам Гого, тази игра не ми хоресва. Карай сам. - Не обичам тази игра, защото обикаляме в кръг около масата с по една кола в ръка. Първо се прегръбвам и ме заболява гърба и после ми се завива свят от обиколките. - Моя те мамо, айде каяме!... Та, отсега го подготвям, но той поклаща главица, сбръчва вежди и казва: - Не, Гого не ходи детка гадина, Гого малък! - Не сега, Гошенце, като станеш на три годинки. Тогава вече ще си голям. Той, естествено е малък, когато му е изгодно и голям, когато си иска. Такива ми ти работи. Хайде ,че вече е осем сутринта и отивам да сложа едно хубаво кафенце, че Гого всеки момент ще се събуди!... А после отново ни чака усилен работен ден. |
Categories
All
Archives
November 2016
|