От два дни у дома си имаме кученце - Гръм се казва.
Не, не истинско кученце. А едно момченце, което се преструва на куче. - Мамо, аз съм куценце - казва Гошето, изплезва език и вдига лапички. - Така ли? И как се казваш кученце? - Гръм! - гордо съобщава Гошето - Гръм ли? От къде си чул това име? - Авигея ми го каза. - Добреее..... Гръм! Харесва ми името ти! - влизам в играта А Гошката доволен излайва два пъти, ама наистина като малко кутре. Гръм! Как му е хрумнало да си избере такова име?! Но пък колко е подходящо само - започва с Г , гръмко е, също както говори Гошето. Гръмчо действа много благотворно на Гого! Първо е много любвеобилен към Сашо. За разлика от Гошето, който не се гушка много в него, понеже няма такива навици, Гръмчо го прави с удоволствие - и свое, и на Сашо. Боричкат се на леглото, а после Гръмчо се гушва в него и мирува, докато Сашо го милва по главичката. Освен това Гръмчо изпълнява с удоволствие моите дребни нареждания, без да протестира, нали е кученце. Обува чехлите на Гошето, когато му кажа, подрежда количките на Гошето, когато го помоля, носи ми това - онова .... изобщо изпълнява всичко като един добър домашен любичец. И най-голямото предимство на Гръмчо е.... ЧЕ ОБИЧА ДА СЕ КЪПЕ! Казах му, че кученцата обичат водата и много обичат да си мият козинката. И той с удоволствия влезе в коритото, което все още от време на време ползваме и без никакви мрънканя и плач ми даде да му измия косата - дори сам си затвори очичките и наведе назад главичка. Все едно че никога не сме имали проблеми с миенето на косата. От време на време ми казва: "Мамо, сега вече не съм Гръмчо" . И трябва да започна да му говоря като на Гошето. ДНес вечерта пък си играхме много хубаво, като той беше в ролята на полицейското куче Комисар Гръм и издирваше "откраднатата" кола (една от десетките му колички), която ние със Сашо скривахме - версия на топло и студено. Към момента е весело и забавно. И въпреки,че у дома се разхожда едно хлапенце с изплезен език, това не ме дразни
0 Comments
- Мамо, разкажи ми за грехът - казва Гошето, като слага пълен член на думата "грях".
Легнали сме си вече. Понякога чета приказки на Гого, а понякога си говорим или му разказвам нещо, което го интересува. Откак преди седмица му разказах за първородния грях, той почти всяка вечер иска отново да му разказвам за това. И учудващо добре схваща същността на този сложен теологичен въпрос за своите 3 г. и 7 м. - Грехът, Гого е нещо, което живее в човека и го кара да върши зло. Той не е материален, но се е сраснал с човешката природа и кара човека да иска да прави лоши неща. Например може да те кара да не уважаваш майка си и татко си.... Или да поискаш да вземеш количките на някое момче.... да ги откраднеш....Или да удариш или нагрубиш някого... Това е грехът. Той винаги се противи на моралните закони, и на всички закони изобщо. Той е против всичко добро и правилно, и против Бога, от Когото произлиза всяко добро нещо... Разбираш ли, Гошенце? - Да, когато искам да напавя нещо лошо, гряхът ме кара! - обобщава Гошенцето, като слага ударение на Я-то в думата "грях". - Да, ОБАЧЕ, ти трябва да му се съпротивиш, да не се съгласяваш с него. Господ ни казва :"Греха се стреми към теб, но ти трябва да го владееш." ТИ трябва да го владееш, не той тебе. Това значи, че ти можеш да се бориш с желанието да вършиш зло. Но понякога е много трудно да се бориш с греха или пък не ти се иска. Тогава можеш да се обърнеш към Бог и Той ще ти даде свръхсила да победиш греха. Разбра ли? - Да, разбрах..... И докато се опитвам да синтезирам доктрината за човешката греховност в няколко прости изречения, самата аз разбирам повече. Грях е онзи стар бунт, онова непокорство в човека, което го е накарало да помисли, че може да се противи на Твореца си. Не просто извършването на определено действие, а дори само предаването на ума на разсъждения за извършването на действието. Бунтът, поддаването на който те кара да пресечеш границата, отвъд която няма връщане. Първите хора са я преминали и с тях и всички техни деца и правнуци. И веднъж разчупена , тази граница не може да бъде възстановена, освен чрез свръхестественото действие на Бога в нас. Сетих се отново за книгата "Граници", която описва колко е важно да опазим вътрешните си граници неразрушени; и колко е важно родителите да поставят външни граници за децата и да ги поддържат - граници, които позволяват на децата им да растат сигурни и спокойни, че някой по-голям и по-знаещ от тях може да ги предпази от собственото им безумие и непокорство.... Също както ние и Бог. Бог ни поставя външни граници, които са неговите съвършени закони за наше добро и ако пожелаем ни дава вътрешна сила не само да живеем според тях, но и да искаме да го правим. На следващия ден Гого отново иска да му разказвам за греха. Гушкам го в леглото и преразказвам "проповедта си" . Замислям се какъв пример мога да дам за да онагледя думите си. - Представи си, Гошинка, че отиваш на детската площадка и виждаш Борко (едно от момчетата, с които си играят с коли). И Борко има две-три нови колички - много хубави. И на теб много ти харесват - толкова много, че искаш да ги имаш, искаш да станат твои, да си ги вземеш у дома!. И греха почва да ти говори тихичко(снижавам глас и говоря почти шепнешком): "Виж какви хубави колички! Ти много ги харесваш! Искаш да ги имаш. Вземи ги! Никой няма да разбере... Можеш да ги занесеш у дома си и никой няма да знае, че ти си ги взел... Сложи си ги в джобчето и ще кажеш, че не знаеш къде са...Никой няма да разбереее" .... Разбираш ли, Гого? - Да, така ми казва - учудва ме с отговора си Гошето - Да, той така говори...Но правилно ли ще е да ги вземеш, след като не са твои и Борко не ти ги е дал? - Не. - Така е, Гоше, няма да е правилно - това би значело да ги откраднеш, нали? .... Тогава какво трябва да направиш? - Какво? - пита Гошето - Ще отговориш на греха така: "Да, количките са хубави. Да, искам ги. Но аз няма да ги взема, защото те не са мои, те са на Борко. Аз имам много хубави колички и няма да взема тези, защото не е правилно!... И спри да ми говориш глупости!" ( малко се разведрявам обстановката). Така ти се съпротивяваш на греха, като вършиш добро, защото в Библията пише: "Побеждавай злото с добро!" Ако постъпваш по този начин ще бъдеш угоден на хората и на Бога, скъпи! - Да - казва Гошето - Хайде сега заспивай, миличък! - целувам го и слагам ръката си на малкото му телце. Толкова го обичам. Обичам чистото му сърце и се моля то да се запази винаги такова! - Мамо, защо дават много сапунки по телевизията? - ме пита Гого, след като съм му обяснила защо има толкова много неща по ТВ, които не са за гледане.
- Амииии.... първо, защото е много по-лесно да се правят сапунки вместо хубави филми.... И второ, защото с тях промиват мозъците на хората. Гошето се замисля за моментт след което ме пита: - На кои, мамо, на младите или на старите? --------------------------------------------------- Днес бяхме на плаж, но сутлинта бе още хладна и подухваше. - Гого, няма да влизаме още във водата. Ще почакаме да се постопли малко. - Мамо, ааа...много ли ще чакаме? - Е не зная, ще почакаме докато се постопли. - Ама мамо, много бавно чакаме! Най-добрия приятел на Гошето, заминава в Австралия. Имигрира. На 21 септември лети за Истанбул, а оттам - за Австралия. - Мамо, тъжно ми е, че Петьо заминава за Австралия! - Да, мамо, и на мен ми е тъжно. Гошето знае, че Австралия е далеч и че дълго няма да се виждат с Петър. Само дето не знае колко много е далеч и че няма да се виждат много по-дълго отколкото си представя. - Мамо, може ли да отидем и ние в Австралия? - ме пита той, наивно поглеждайки ме в очите. - Може и да отидем някой ден - му отвръщам, за да не му кажа, че е малко вероятно. Кой знае - може пък да отидем .... или той да отиде? Ще се видят още два-три пъти най-много. Вчера гледах крачетата му, които се мятаха високо докато тичаше към своя приятел викайки и си помислих, че не знае, че има само още няколко часа със своя приятел, преди да го загуби. Казвам "загуби", защото не се знае кога и дали някога пак ще играят заедно. Може би Петър ще е вече тийнейджър когато се видят отново... - Петьооо!.... Петьооо! Наистина толкова го обича. Сърцето ми се свива, като зная, че губи най-добрия си приятел в игрите, който му е толкова близък. И на мен ми се доплаква. Сещам се за всичките си близки приятели, които са някъде там - на различни места по света. И защо? Повечето заради по-добър живот. Ах, България, как искам да не принуждаваш децата си да заминават, защото не могат да изтърпят повече мизерията. Не само материалната. Мизерията от всякакво естество. Ето и тези наши приятели си отиват не защото нямат достатъчно материални средства - имат си погребална агенция. По-скоро са социални имигранти - отиват си защото им омръзна да ги притискат отвсякъде. Искат да дишат свободно... Охх, и на мен ми се иска. Завиждам им за смелостта да оставят родителите си сами, да отидат толкова далеч, без да са сигурни дали ще искат да останат...Трябваше по-рано да го направя. Сега вече май ми е късно.
Днес за първи път Гошката, който вече е на 3 г. и 7 м. написа цялото си галено име - ГОГО. Е, малко приличаше на ТОТО, но ще се усъвършенстваме в писането. В интерес на истината цяло лято!!! да, цяло лято не сме се занимавали с букви, със срички и други подобни. Бяхме твърде заети да сме на плаж, навън и с приятели. Но замириса на есен. Вятърът ни навя спомени за време, прекарано в по-интелектуални занимания. Очакват ни групата по музика, заниманията по приложни изкуства с Наталия и... още изнандващи за Гого нови места. Иначе не спирам да се учудвам на ограничените схващания на хората по отношение на ранното развитие на децата.
Днес на площадката имаше една майка с две дечица на по годинка и седем месеца - близнаци. Беше заедно с една нейна ... май приятелка, но по-голяма от нея. Вероятно към 50. Аз бях седнала с Гошката на земята и си играехме на букви. Бях изписала А, Н и О и исках от него да ги напише сам, когато малкото момиченце - Ивайла се приближи и клекна до нас. Показа ми с пръстче буквата О, а аз я погледнах и й казах: "Това е О!" Тя вднигна очички към мен и пак показа О. Отново повторих: "О! Това е О! " След което направих кратка пауза и я попитах: "Покажи ми О!... Къде е О?" Тя първо ми показа Н, но след като повторих: "Не, това е Н. Покажи ми О? Къде е О?" Тя показа с пръстче буквата О. След две три такива опита аз радостно се провикнах към майката: - Дъщеря ви научи буквата О! - Така ли? - озадачена ми отговори тя, като че ли не знаеше да се радва ли? Дали е в реда на нещата?... - Да, ето!.... Ивайла, покажи ми буквата О! - казах на момиченцето и то посочи буквата О. Стори ми се ,че аз се зарадвах повече от майката. - Знаете ли, точно сега можете да я научите на азбуката много бързо. За нея е интересно и запомня веднага. Купете й една книжка с буквите и й ги повтаряйте всеки ден. За месец-два ще ги знае. .... Можете дори да я научите да чете, преди да започне да говори... - смятах, че й казвам нещо страхотно. Но приятелката й се обърна към нея: - Е, айде сега.... Остави ги децата да си играят! "Остави ги да си играят"! Ама че невежество! Та те възприемаха ученето като игра! И не трябва ли децата да приемат всяко учене по същия начин - с любопитство и ентусиазъм, като игра?! Кто че ли трубва ученето да е свързано с някакви кански усилия и неприятно чувство, за да е истинско учене! Да, може би ще е по-добре да остави децата си да се научат да висят пред екрана, пък после да му мисли - когато те няма да искат вече да се учат да четат?! Мисля, че трябва да се използва вълната - момента, когато детето проявява интерес към нещо. Ето днес, това момиченце прояви интерес към буквите. Братчето му не. Но то - да. Защо да не се използва този толкова благоприятен момент, който ще я приближи към чудния свят на книгите! |
Categories
All
Archives
November 2016
|