Съвсем накратко реших да ви пиша за основните неща, които според мен трябва да има у дома, за да можете да занимавате детето си с творческа работа от втората му годинка нататък и да майсторите разни неща за игра.Ето няколко "инструмента", с които е добре да се снабдите:
1. Бои и четки за рисуване. Съветвам ви да не се занимавате с малките тубички за рисуване. Наистина те предлагат богата цветова гама, но пък свършват за нула време, ако истискаме нормално количество за работа, особено когато става дума за малко дете, което рисува със замах неопределени неща. Купете големи туби акрилна или темперна боя, поне 200-300 мл, а ако намерите изгодно и такива от половин литър. Можете да купите трите основни цвята - Жълто, Червено и Синьо + Бяло. От тях можете да си забъркавате всевъзможни комбинации от цветове и то в различни нюанси. (Не, не е трудно.) Също можете да имате у дома и кутия водни бои, с които децата обичат да рисуват по техниката "Мокро в мокро" (Намокряте листа от двете страни, за да залепне на масата и да не се мърда и давате на детето да рисува по него.) Но много лесно можете да си направите водни боички от темперните или акрилните, като изтискате малко боя в бурканче и леко го разредите с вода. По принцип на малките деца не са им нужни много цветове - така че дори един или два цвята са достатъчни, за да нарисуват красива "картина". Що се отнася до четките - купете няколко различни четки, за да може детето само да избере с коя му е най-удобно да рисува. Може да му допадне мека четка, а може да му хареса да рисува с по-твърда. 2. Скицник. НЕ КУПУВАЙТЕ МАЛЪК СКИЦНИК! От опит се убедих колко неудобни за рисуване са малките листи, формат А4. Купете най-добре формат А3 или с размери примерно 30 Х50 см.! На него детето може спокойно да "маца" без да се тревожи, че ще излезе от очертанията на листа. Той дава възможност и за повече творчество. А4 листите са доста ограничаващи. 3. Моливи и пастели. Задължително е да ги имате, особено пастелите. Малките хлапенца обичат много да играят с пастели. Могат лесно да ги държат в ръчичка, а и няма рискове от много изцапване, за разлика от работата с бои. 4. Вълна - за разкош. Може да пробвате интересни техники за работа с вълна. Има много материали в Youtube. От вълната могат да се правят фигурки, цветя и др. Но може също да се използва за апликиране - вместо гланцово блокче. Освен това е много приятна за работа и пипане. Малко е скъпичка, но пък можете да си купите само един цвят или два-три цвята. 5. Силиконов пистолет. Можете да си купите малък силиконов пистолет за около 10 лв. Върши отлична работа за вкъщи. С него можете да лепите всякакви разнообразни материали, които ще ви е трудно да лепите с лепило - като тъкани, дебел картон, събрани от вън естествени "материали" като жълъди, мидички, клонки, цветя и листа.Ще ви спести извънредно много нерви и чудене. 6. Филц Купете си няколко цвята филц А4. Можете да го използвате за различни неща - идеи в интернет много. Понякога, ако го нямате буквално няма с какво да го заместите. Той е удобен защото е плътен, не се нищи, красив е като материал, с красиви цветове, не се мачка много и изобщо е мултифункционален. 7. Лепило Ц200 Също мултифункционално. Най-удобното тук е че можете да работите с него с четка за боички. Задължително е да го имате. 8. Гланцово блокче Понякога е много удобно да се работи директно с гланцово блокче със самозалепващи се страници. Имайте го за всеки случай, то и не струва много. 9. Моделин Моделина и много по-добър от пластелина. Можете да правите от него много вариации - освен фигурки, можете например да го залепите върху картон с Ц200 и върху него да направите апликации с макарони. Можете да си направите матрица за отпечатък от ръчичка или краче. Можете дори да "рисувате " с него като го разстилате с пръсти върху бял картон. Ако не ви се дават 16 лв. за 4 цвята моделин, можете да си направите домашен пластелин - по евтино и в по-голямо количество, а почти същото като консистенция. Цената на всички тези материали общо ще ви струва около 70 лв. Но инвестицията е дългосрочна и си струва. Ето как изглежда този "комплект" у нас. (Домашния пластелин е в хладилника, затова липсва).
0 Comments
По повод това , което писах за техниката на д-р Коен, една приятелка ме попита:
- Добре, обаче ако детето е холерик, ако е диво и много палаво? Аз нямам практически опит в това, но д-р Коен не споменава, че подходът му къмдеца с различен темперамент е различен. Дори напротив - той казва, че този подход работи при всички деца. Според Валдорфската педагигка детето холерик може най- добре да се управлява чрез авторитет, а детето сангвиник- чрез прояви на любов.Склонна съм да вярвал на това, наблюдавайки Гого и едно друго детенце - негов приятел, което е холерик. Но Коен говори и за един друг начин, по който може да се усмири или утеши именно такова дете, което с по-труден характер, блъска, крещи и се съпротивлява. Начинът е следния: в момент на афект, когйто нищо друго не върши работа можем да хванем детето и силно до го прегърнем, като не го изпускаме каквото и да прави то. Дори да крещи, да се опитва да се отскубне, да ни блъска и т.н., трябва да се опитаме да го задържим в прегръдката си, докато се усмири. Важно е тази прегръдка да не причинява болка и да не изразява насилие и жестокост. Такава прегръдка действа на "трудното " дете успокояващо....Повече не ми се пише, но който иска да си купи книгйта и да чете. Според мен най- важни са следните неща: 1. Как сме се отнасяли с детето до момента, как сме общували с него?... Дали със заповеди, нареждания и забрани или сме го третирали като пълноценно човешко същество. (Прекалено многото заповеди и забрани изнервят децата и ги карат да стават все по-"непослушни".Но това не значи и да не използваме заповеди и забрани - просто не бива да се прекалява) 2. Доколко е смислено детето. Личното ми мнение е, че върху някои деца ваксините имат много лошо влияние, като променят трайно поведението и действат на ниво нервна система. Има достатъчно инфо в мрежата по въпроса. При всички положения си струва да се опита игровия подход, защото той променя не само поведението на детето положително, но променя и нашето собствено поведение и виждане относно това, на детето. Интересна статия за начина на отглеждане на японските бебета - близко до мама.
http://www.silnabulgaria.com/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D1%8F%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%87%D0%B0%D1%82/ Позволявам си да копирам част от една статия, която ми се стори много интересна, във връзка с ранното откриване на темперамента на детето. Длъжка е, но който се интересува, нека чете. Не всичко в статията ми допада, но има какво да се вземе. За който се интересува, - можете да я намерите тук: https://www.facebook.com/groups/168843463191385/doc/233231773419220/ 7. Разглеждане на темпераментите
Характеристика флегматичен темперамент И така. Да се пренесем за момент мислено в една класна стая. Там, най-отзад в редицата до стената седи едно момче с голяма глава, отпуснати рамене и безучастен поглед. Прилича на дърво, което здраво е пуснало корени в земята и почти нищо не може да раздвижи големите му клони. Ние правим малък експеримент- преминавайки край него, изпускаме дебелата книга , която държим в ръката си върху пода. Самите ние се стряскаме леко от трясъкът, който е предизвикало падането на книгата. Детето бавно вдига поглед към нас за да види акво се е случило, усмихва се леко и после отново потъва в хармонията на собственото си съществуване. Тежка , провлачена походка, инертност, която сякаш пречи на предвижването в пространството от една точка в друга. Липса, на всяакъв интерес към това, което трябва да се направи. И наред с това чувството, че човекът срещу нас изпитва едно удоволствие от живота, чувството, че той се чувства съвсем уютно в своето тяло, на своето място. Това е флегматичният темперамент. Всъщност, може да е странно на пръв поглед, но Флегматичното дете малко живее в себе си. Може да се каже, че то е изцяло отдадено на света. То се разтваря във света. И точно поради това то се отнася с известно безразличие спрямо нещата, които се опитваме да предприемем с него и на нас ни е трудно да го доближим до толкова, че то да ни чуе и да направи това, което искаме. . Защото как забелязваме нещата около нас? Забелязваме ги чрез сетивата си. А основните сетива се намират се в главата. И ние не можем да доближим флегматичното дете, именно защото има нещо, което остава главата на флегматичното дете бездейна. Синтезиращите процеси на ВВО доминарат над солните процеси на разпад, осъществяващи се в главата. По тази причина флегматичното дете не може да развивие активен мисловен живот, знаем, че мислите се образуват при разпада на материята / То не образува ясни предстваи и не е в състояние да получи представа за това, което протича в неговото тяло. Разбиране И ние, вземайки предвид самата природа на флегматичният темперамент, трябва да пристъпваме със съответното разбиране към едно такова дете, когато то приема всяка ангажираност отвън- домашни работи, задачите за изпълнение, като тежест , която се опитва на всяка цена да избегне . б/ Преимущества на темперамента Липсата на осъзнатост към днешния момент и липсата на импулс да се върви към следващият момент на развитие, насочва интереса на флегматичното дете към историята. поради особеностите, за които стана въпрос по-горе/ Доволство от своя вътрешен мир и нежелание за социални ангажименти,идващи отв ън., флегматичното дете няма бързината на реациите в социалната среда, то тази дистанцираност от момента му помага да не съди твърде пребързано за нещата , които се случват , да не попада в полето на емоциите и афектите, да се въздържа от спорове. По тази причина може да се разчита на това, че неговите изказвания, ако въобще се стигне до такива или неговите действия ще са изпълнени със здрав разум и безпристрастност. в/ работа с темперамента По-горе бе споменато, че не можем и не трябва да се опитваме да променяме даден темперамент. Всеки темперамент е като едно цвете в общият букет на човешкото проявление. И никой не само, че не трябва , а и не може дори и да се опитва да промени тази природа отвън. Чрез знанието, което ни дава Духовната наука за темпераментите ние, като възрастни, осъзнати хора можем да работим за това нашият темперамент да не се установи в някаква крайност, която не само не би била полезна, но може и да се окаже пагубна за съответната инарнация. Както напр. отсъствието на какъвто и да било интерес може да породи опасността флегматичният темперамент да премине в някаква форма на слабоумие. Детето, което се ражда няколко пъти до 21-вата си година не би могло да се обърне към съответните сили в себе си за тази промяна, тъй като те още не са развити. За това ние , доколото можем ще се опитваме да го предпазим от това темперамента му да завие в една нежелана посока. „Възпитатателното влияние върху темперамента трябва да се осъществи в детството. Това е много важна педагогическа задача” – казва Р.Щайнер в една своя лекция И това не означава нито да се елеминират определени черти на съответния темперамент, нито пък да се поставят на тяхно място специфичните проявления на друг темперамент. И това, което можем да направим е 1. да събудим някакъв интерес при подобно дете, за да може да се преодолее неговата сънливост. Но по какъв начин? От една страна похвалите, порицанията и дори наказанията не правят впечатление на флегматика и той остава равнодушен към тях. От друга никой не може да натрапи на друг човек интерес към нещо . Но за щастие се получава така, че това, което не можем да направим ние при флегматичното дете отвън, може да го направят неговите връстници . Техните интереси могат съвсем естествено да се прехвърлят в него и силно да повлияят действията му. ---- За това , ако е важно за всички деца да играят с други деца, то за флегматичното дете да общува интензивно с други деца е особено важно. За него е необходимо да има приятели, които да имат най-разнообразни интереси. по този начин съпреживявайки интересите на неговите връсници, то се събужда за своите собствени интереси. на възможно повече интере си от страна на други личности. 2. Друга възможност за работа с флегматичното дете е да го обградим с дейности, към които наистина флегматичността е оправдана. Това са дейности, които не събуждат никакъв интерес. 3. И към това да прибавим едно флегматично държание в обкръжението на детето. Това може да бъде направено не само като ние се отнасяме с една умишлена безразличие към него за определен период/ напр.вяло му подаваме ръка, /, но и като поставим две деца с еднакъв темперамент да седят едно до друго в класната стая. По този начин ще повлияем флегматичният темперамент като се обърнем към силите, които носи самият той. В един момент неговата собствена флегматичност и тази на другите ще започне да му действа на нервите и той ще се активизира. давайки му възможност по този начин да усети собствената си флегматичност, ние напрягаме тази флегма то такава граница , че тя излиза извън нея Т.е. използваме древният принцип”подобното лекува подобното’ Друго нещо, което притежава флегматиният темперамент и ние трябва да използваме при работата си е ритмичността. Тези деца обичат ритмичната работа, и ние трябва да направим така, че нещо всеки ден да идва към тях отвън ритмично.. и тогава проявяват чудесна памет. ---- Бе посочено вече, че този темперамент има преразположеност поради своето естество към историята. Историята е наниз от образи. За това може да използваме образното преподаване, което е в синхрон с тяхната нагласа. По принцип флегматчините деца прохождат и проговарят късно. II. Характеристика на холеричния темперамент Сега да се прехвърлим към средната редица посредата на класната стая. Там седи набито момче, с искрящи черни очи. Ако можем да надникнем в биографията му ще видим следните сцени : малко дете на около 2-3 години. Майката държи високо една вилица в ръката си, а детето стои срещу нея и въпреки ниския си ръст се стреми да достигне вилицата като в същото време крещи: „Аз ще ям сам с вилица. „ Черните му очи искрят, а гласът му е гневен. Краката му тропат по пода. Когато разбере, че майката няма да отстъпи, то отива до стената и започва да удря главата си в нея. И не спира, докато не го откъснеш насила от нея. Той е вечно в движение, поти се много, но боледува малко. Когато се разболее вдига внезапно много висока температура. Друга сцена : Две години по-късно на вратата се звъни. Преди родителите да станат детето вече бяга към вратата. Стъпките му оттекват като барабанен удар и то сякаш иска да пробие пода с краката си. То заявява твърдо и категорично желанията си, които или се изпълняват или ако не- се разразява буря, често съпроводена не само с викове, но и с неосъзната готовност да наложи своята воля с юмуруци. Винаги му е горещо и трудно можеш да го накараш да обуе чорапи.Винаги е зает с нещо, чука , тропа, събаря. Но веднага замира, ако започнеш да му четеш някакви истории, особено такива в които доброто и злото се срещат в битка, която съвсем разбираемо за него печели доброто. Ако случайно злото победи по някакъв начин, той изпада в истинска ярост от тази несправедливост,според него. И променя историята така, както той мисли, че трябва да е. Моралът в лицето на доброто не му е чужд, дори напротив, но той не признава смирението. След още няколко години той се връща с посинено око от училище-защитавал е своя нападнат другар и доста е понабил нападателят и е горд с това, защото е изпитал своята сила. Смята се за прав и не търпи никакви възражения. Когато го заплашиш, че ще остане без вечеря, той казва, че решава да не яде тази вечер и се прибира в стаята си. Така последната дума си остава неговата. Малко по-късно учителите започват да се оплакват, че той тероризира съучениците си, изпитвайки своята сила. Когато това започва да се повтаря родителите проявяват здрав разум и го ориентират към спорт, където той ще може да доказва себе си. 1.Работа с темперамента Защото холеричният темперамент е действен темперамент , трябва да мусе даде възможност да се научи да се бори с обективния свят, да преодолява трудности и по този начин в него да се събудят страхопочитанието и уважението към околната среда. Друг път към авторитета за този темперамент, който е толкова силен, понеже взема имулсите си от елемента огън няма. Когато се изразходва огромна сила и холеричният темперамент се проявява напълно, но в действителност побеждават нещата, а изразходваната сила се разпилява на вятъра, тогава той придобива респект към могъществото на фактите, и от педагогическа гледна точка можем да въздействаме на холеричноте дете, ако му покажем, че можем да вършим неща, с които то не се е справило, въпреки, че е положило всички усилия. Пред него не можем да си позволим да изпадаме в ситуации, когато не знаем отговора на даден въпрос.Така, показвайки нашите достойнства, ние можем да разчитаме на уважението на холеричноте дете . б/ Друг начин да се справим със ситуациите, възникващи около холеричният темперамент е чувството за хумор. Там, където действа една , кипяща кръв, един вътрешен огън, наказанията, заплахите, наградите остават без значение. Да останеш флегматик при гневните изблици на холерика и едва на другият ден или късно вечерта да го накараш още веднъж, когато провокацията липсва, да изживее даденото събитие, да го изиграе пред себе си и да го изживее по този начин наново, когато поставим холеричното дете в състояние да види комичното в ситуацията, тогава може да очаваме постепенна промяна в поведението му. И така гръмки,своеволни,рано прохождащи и проговарящи,рано осъзнаващи себе си като за Аз, налагащи своите желания, , гневни изблици при отаз и дори нахвърлящи се неосъзнато срещу вас, нежелаещи да вървят по отъпканите пътеки и винаги въодушевени за нови открития и авантюристични приклюения, изобретатели и откриватели, енергични и решителни - това са холеричните деца, при които единственото средство да се справят със своите новладяни емоции се явява хумурът , а единственият авторитет : по-големите умения да се справяме с нещата в околния свят. Кава е причината за характеровите особености на холеричното дете? Макар и Аз-ът да е доминиращият член при холерика, децата холерици живеят в началото твърде много в Астралното си тяло и точно за това те се пробуждат твърде рано и при това интензивно за душевен живот. Но този рано пробудил се и интензивен душевен живот се опира във физичеси план на една, още твърде нежна НСС и това е причината то да е често раздразнително, нервно и избухливо, дори свръхчувствително.Освен това в холеричноте дете има много сили в застой, на които ако не се даде поле на изява може да възнине взривоопасна ситуация. ////Въпреки, че до 9-10 си година холеричното дете живее повече в своето АТ и едва с навлизането на пубертета започва един двойствен живот, който прилючва с раждането на Аз-а към 21-вата година.///// !!! Сангвиник Холеричното дете има интензивен душевен живот, но в него все пак доминира елемента огън, докато Сангвиникът напълно се разтваря в душевния елемент и е напълно погълнат от живота на чувствата и усещанията. Той реагира на всички дразнения около себе си, както и холерика, но по съвсем друг начин , за разлика от него сангвиничното дете много бързо сменя интерса си към нещата. Ако едно впечатление се задържи твърде дълго и не дойде друго то се чувства притеснено. Точно по тази причина той остава повърхностен ,не се задълбочава в нещата и няма острото и дълбоко мислене на холерика. 1. Общуването със сангвиничното дете е винаги интерсно и леко. Той живее в едно радостно чувство и се въодушевява от всичко прекрасно. То е доста ловко и нещата обикновено , особено тези от областта на изкуствата му се отдават лесно. Не се обижда, не влиза в конфликти, обича да помага и като че ли целият свят са му приятели. И така, ако имаме в класа дете , което в началото ни е възхищавало със своите умения и постижения, но скоро след това тези постижения прогресивно са започнали да намаляват ила ако в къщи детето ни започва много добре училище, но след известно време започват да идват оплавания, че е станало невнимателно и в тетрадата му думичката „браво!” все повече се заменя с „ бъди по-старателен” , но ако при това детето си остава все така „слънчево” и „енергично” пред нас е едно дете със сангвиничен темперамент . Сангвиничното дете е бързо схващащо, но и бързо забравящо дете, необходимо е голямо усилие, за да се задържи интересът му на нещо, защото то губи много бързо интереса си към един обект и преминава към друг. Къде , според вас седи в класната стая сангвиничното дете? 1.работа с темперамента Но ако опитаме да му дадем дълбочината на холерика, ние няма да успеем, просто защото то няма съответното качество в себе си, на което да се опре, което да използва. Какво да използваме при детето сангвиник.? Ще използваме неговата особеност да живее изцяло в душевния елемент. Светът на чувствата са неговата стихия и поради тази причина единствено любовта към даден човек може да се окаже авторитет за това дете, който да последва с интереса си. Т.е.интерсът на детето-снагвиник към определени неща може да се породи по обиколния път на любовта към някоя личност. И докато холерикът се нуждае от това да уважава, сангвиничното дете има огромната потребност да обича определана личност и да се опре на този авторитет, който винаги да му показва – тук е „да”, а тук „не” . И тази любов може да направи чудото и да излекува едностранчивостта на този темперамент. И след като това стане, отново трябва отново да се върнем древния принцип „подобното-лекува подобно” и да опитаме да занимаваме сангвиничното дете през точно определени интервали от време с такива предмети, временният интерес към които е оправдан, които не заслужават човек да задържи интереса си върху тях, трябва да ги оставим да въздействат върху детето известно време, след което да му ги отнеме, за да може то да пожелае отново да ги получи . ----Тук Отново, като при флегматичното дете и в по-голяма степен ще използваме ритмичността, защото то повече от другите деца живее в ритмичната с-ма. Ритмичните повторения укрепват волята му. Вече споменах неговата нагласа към изкуството. Това е неговата душевна храна, от която не бива да го лишаваме, независимо дали му даваме да се упражнява в музикални упражнения или го натоварваме със задачата да учи стихотворения наизуст. ---- всеки ден трябва да поставяме малки задачки , които изискват съответната отговорност . Така ние ще укрепим волята му да задържа интереса си върху нещата. ----Може да използваме и това , когато разказваме увлекателна история, но това да става толкова бързо, че той да не получи възможност да вникне в ситуациите. Тогава детето само поисква да останем повече време върху дадената сцена за да си изясни картината. И по този начин то само задържа вниманието си върху нещо. 4.меланхолик /намиращият се в зародиш АЗ/ Когато човек се замисли, като че ли сангвиничният темперамент е толкова естествен за децата. Жизненост,доброта, любов, липсва тежестта на проблемите от света на възрастните! И като, че ли всяко детсво би трябвало да протича в един сангвиничен оттнък. Но това не е така. И това още ведъж показва колко различни сме ние хората още с появяването си на земята и колко малко познаваме причините за това различие. Защото, когато едно малко дете, с големи умислени и дори тъжни очи, без да има особена на пръв поглед причина за тази тъга, седи странно и тихо пред вас, дете, след което не можеш да чуеш радостни викове, смях, което седи умислено , като че ли проблемите на света са се стоварили върху раменете му, това е една много тъжна картина и за самите нас. Къде седи то вкласната стая? меланхоличното дете е предразположено към болката; , към неудоволствието; и те са заседна ли в душата му поради причината, че същностната сърцевина, душевно-духовното ,не е било в състояние да преодолее известни втвърдявания във физическото тяло и в резултат на това в организма отлагането на соли е силно и детето се чувствува тежко. Дори за повдигането на крак, или ръка, меланхоличното дете трябва да положи повече усилия, отколото другите деца, защото чувството на тежест се противопоставя на душевното намерение.Поради това детето започва да се вглежда все повече в себе си и да изпитва все по-малко радост от външния свят. Можете да си представите за момент една птичка с вързана на крака тежест. Тя разтваря крила за да полети в унисон със собствената си природа , но в същото време тежестта я дърпа надолу. По подобен начин , тежестта на физическото тяло, поради усилените телесни отлагания, проникващи в тъканите , спира полета на душата и Духа в меланхоличното дете. И какво можем да направим? 1.работа с темперамента Ако му поднесем отвън нещо весело, което му е чуждо, то ще остане безралично към това, ако му обясним, че неговият живот съвсем не е лош, то ще се почувства неразбрано и ще се затвори в себе си. . но ако му поднесем собственат си тъга или историята за нещо, което сме преживели, то ще приеме нещо , което носи и самото то. По такъв начин във вътрешността биват предизвикана ответната реакция - бива предизвикано противоположното. Изслушвайки чуждата болка ,меланхоличното дете започва изживява чуждото страдание и започва да разбира, че не само на него му е трудно. И понеже меланхоликът живее в мисловният елемент то започва да рзсъждава върху чуждите съдби . В него се пробуждат силите на съчувствието към другите и това е благословията на този темперамент, защото чрез състраданието ние можем да отидем много далече в нашето развитие. И така, меланхоличното дете е способно не само да съчувства на другите, но и да поеме ролята на изповедник. Това говори за една ранна зрялост . ---- И понеже знаем колко е важен в ученическата възраст авторитетът, който да може да бъде последван, ще се опитаме да доведем до детето-меланхолик личности, които в живота са преминали през известни изпитания, които действат и говорят, изхождайки от свои лични опитности. Детето, което има естествено влечение, поради своята специфика към скръбта трябва да усеща, че възпитателят му е познал болката от реални външни обстоятелства. ----Можем също така да издигаме пред детето пречки, които да довеждат до едно оправдано страдание . Точно тогава ще забележим как детето мобилизира своите сили и веднага след това ще открием една лека веселост в него. Защото тогава душата на детето влиза в други релси. От казаното дотук, можем да обобщим: Когато детето проявява нетраен интерес към всичко, тогава ние трябва да го определим като сангвиник. Деца, които се самовглъбяват и са склонни към дълги размишления; това са меланхоличните деца. Имаме ли обратното усещане, че децата не са заети с нещо вътрешно, но и не демонстрират външно участие, тогава имаме работа с флегматици. И Деца, които изразяват остро своята воля и буйстват са холерици.. IV Влиянието на темперамента на възрастните в/у децата Добре е човек винаги да помни, че при работата с децата най-голямо значение има вътрешното, душевното. Детето се обучава и възпитава от душа в душа и за това трябва да се стараем да имаме едно съзнателно отношение при работата си с децата. Такова трябва да бъде и нашето отношение към въпроса как ние влияем на децата около нас с нашия темперамент?!Защото е ясно, че определени черти на темперАМЕНТИТЕ могат да влияят негативно не само върху нас, но и на хората около нас. Нашият свободно проявяващ се Флегматичен темперамент може да блокира енергията на децата, които естествено в тази възраст се стремят към някаква дейност. И не само енергията, а живите сили на фантазията. Ако не се даде възможност да се разгърнат силите на фантазията и енергията те се връщат назад и това влияе затормозващо на целия организъм. При това децата съвсем естествено изпитват неудовлетворение и ако това продължи дълго е възможно да се създаде предразположеност към нервозност, неврастения в по-късните години на детето. Холеричният темперамент, проявяващ се свободно и без задръжки Може да доведе до Заекване Смущения в дишанети и кръвообръщението; Храносмилането и ВВО Сангвиничният темперамент Остава бездейни последователността в нещата, като и и целеустремеността , има опасност в децата да не се развие чувството за отговорност, да не се развият увереността в децата и твърдостта, което в последващите години може да доведе до липсата на достатъчно жизнена енергия и слабоволие От своя страна неуправляемият меланхоличен темперамент Подтиска душата на детето, а оттам И неговото свободно дишане и циркулация на кръвта, Тъй като те са свързани с душевния живот Възможно е да възникне предпоставка към по-късни сърдечно-съдови нарушения. За щастие, както в семейството, така и в училище децата се срещат и върху тяхното същество влияят различни темпераменти , оето донякъде допринася за определено равновесие. Най-общо казано, интелигентността е
СПОСОБНОСТ ЗА: обучение - доколко човек е способен да се обучава решаване на задачи - доколко умее да решава различни проблеми при липса на достатъчно информация творческо мислене Това са трите критерия за интелигентност. Когато купуваме играчки за децата, може винаги да мислим в тази посока - доколко тази играчка насърчава способностите му за обучение, решаване на задачи и творческото му мислене. Най-общо казано това ни съветва и Фицхю Додсън: "...Ако 90% от играта идва от детето, а 10% от играчката, значи тя е добра играчка. Ако обратно, 90% се дължат на играчката, а само 10 на детето, играчката не струва. Правете разлика между самоходна играчка и дървени кубчета/Давате на момченцето кученце, което се движи с батерии. То върви по пода и върти опашка, когато натиснете едно копче - 90% от играта са в играчката. Момченцето трябва само да натиска копчето. (Или да се уедини с играчката и да я унищожи, "което обикновено и прави.) С дървените кубчета ситуацията е съвсем различна. При тях 90% от играта идва от детето. Те не са играчка, с която може да се прави само едно нещо. Възможностите за игра с дървени кубчета са почти безгранични. Третият критерий за добра играчка е от съвсем друг порядък и е важно родителите да го осъзнаят. Когато детето прави нещо с играчката, то укрепва доверието в себе си и творческия си дух и научава повече от играта. А когато играчката работи заради него, то не развива тези качества и не се учи на нищо. Схванете ли този принцип, ще разберете защо един голям кашон, в който детето да може да влиза, е такава прекрасна играчка. Кашонът има пo-скоро абстрактен, а не конкретен характер и символизира безкрайно много неща - кораб, иглу, подводница, самолет, робот; той насърчава и обогатява изобретателния дух на детето. То може да го използва по най-оригинални начини според въображението си - да пробие дупки на определени места, да рисува отгоре му с молив или да го боядиса. Малко играчки имат такава игрова стойност като кашона, а колко рядко родителите се сещат са се отбият в супера или в магазина за мебели и да се снабдят с такъв, без при това да дадат и стотинка!" Откак схванах този принцип , за което съм много благодарна на т.н Додсън отношението ми към купуването на играчки коренно се промени. Преди се впечатлявах от "инелигентните " . Пеещи, свирещи, говорещи - играчки. Но сега вече виждам, че тези играчки са много малко полезни за детето.( Разбира се те са много полезни за родители, които искат да си спестят лично време и да бъдет заместени със съответната играчка.) Така че сега вече търся основно играчки, които да насърчават креативността, разсъждаването, и да спомагат не просто детето да запомня разни неща, а да развиват у него определени качества. Винаги когато търся играчки гледам тази им страна. И следвам съвета за 90%-10% на Додсън. Затова и напривихме картонената къщичка. А сега планирам да взема просто един кашон. Разбира се няма да се мине без колички, влакчета пушки и други традиционни играчки. Но ще съм внимателна, те да не са болшинството, а да има баланс. Освен това виждам често че много от скъпите електронни играчки доста бързо омръзват на детето, защото му става скучно просто да стои да натиска копчета. Още от раждане започнете да го възпитавате на "самостоятелност".
Не го кърмете! Не само, че това ще загрози бюста ви. Възможно е детето да се пристрасти към сученето и да иска да продължи да суче, дори когато е напълно захранено. Не го оставяйте да спи с вас – това ще попречи на сексуалните ви взаимоотношения. Отрано го свикнете да спи само, а ако детето не иска и е неспокойно или дори плаче, просто го оставете и затворете вратата – ще свикне. Ако е нахранено и сухо, но все пак продължи да плаче, в никакъв случай не влизайте в детската стаята докато не минат 5 минути, а най-добре докато не минат 20. Не го вземайте много често на ръце, защото може да свикне и да иска повече да е във и със вас. Давайте му играчки, които да гушка вместо вас докато заспива. Давайте му биберони, които да задоволяват сукателния му инстинкт. Пускайте му дискове с музика или приказки, вместо да му пеете и да му четет вие. Вложете творчество – предлагайте му и други заместители на оригинала! Когато плаче не го гушвайте докато се успокои, а по-добре го сложете да легне в количка или кошче и го лашкайте напред назад, докато му се завие свят и се унесе. Слагайте му повече ваксини, и го водете по възможност по-често на лекар. Просто така – профилактично. Нищо че химията влияе върху мозъка му. Вместо да се занимавате с детето или да плащате на бавачка използвайте телевизията, за да ангажирате вниманието му. Така ще имате повече време за себе си. Не го оставяйте да расте у дома до 4 годишна възраст. Вместо това най-добре го пратете на ясли, а после и на детска градина. Когато отрасне и иска да играете с него или да отидете заедно на кино, или на разходка не се поддавайте – първо е важно да свършите своята работа. Детето има приятелчета и играчки, с които може да се забавлява. Когато стане тийнейджър....а, ама тогава май няма да има нужда да правите нищо... то вече няма да ви търси. "Изкуството да бъдеш родител" е книга, която ми препоръча Гери, която чете блога ми.
В момента я чета и мисля, че в нея има доста полезни неща. Затова пускам ЛИНК към нея. Особено ми харесаха съветите как да купуваме играчки и книги. Има много прости и практични съвети за възпитанието на детето. Аз все още не съм я довършила, но... нямам търпение да я споделя. От доста време вече Гогето спи при мен на спалнята.
Днес отново имах разговор с майка ми , която настоява, че било добре детето да си спи само в своето легло. Реших да потърся инфо в мрежата и попаднах на две статии, които ме успокоиха, и всъщност доста ми допаднаха: http://www.biberonbg.com/info/cosleep.htm http://www.puls.bg/health/baby/news_8594.html Замислих се, че ако знаех това, което е написано в първата статия тогава, когато Гого се роди, вероятно щях да съм си спестила няколкомесечното мъчение на ставане, вземане на бебето, отиване в съседна стая за кърмене, дохранване, изцеждане и приспиване, което ми отнемаше по два часа на ставане. Почти не можех да спя и каталясах за отрицателно време. Ако просто го бях взела при мен в леглото, то щеше да си суче по малко нощем, щеше да е на спокойно и топло, аз щях да си почивам, лактацията щеше да се увеличи, нямаше да се стресирам и вероятно кърмата щеше да ми дойде многократно по-бързо. Ако имам второ дете, мисля, че няма да се колебая да го взема да спи при мен в леглото. Това, както чета, е здравословно и хубаво за самото дете. This is your new blog post. Click here and start typing, or drag in elements from the top bar.
Митове при отглеждане на бебето (част 2): Свикналото с внимание бебе се разглезва Много трудно избрах темата, с която да продължим поредицата „Митове в отглеждане на бебето”. Трудно, защото митовете, в които за съжаление обществото вярва са толкова много и повечето от тях са наистина ключови по отношение на родителската ни роля и отношенията с децата ни. В днешната тема ще поговорим за това как общуваме с децата и кои наши действия са полезни за бебето и кои биха навредили в изграждането на неговия характер. “Не свиквай бебето да го носиш на ръце, защото ще се разглези и няма да иска да стои самичко.” Всяка млада майка задължително чува този съвет поне по веднъж на ден от „доброжелателни” роднини, съседки и приятелки. Някои майки за съжаление дори се вслушват в подобни „полезни” съвети. Други майки, изпитват чувство за вина и се упрекват за своята слабост, за това че не успяват да се преборят със сърцето си и не спазват този съвет. Замисляли ли сте се как оставеното да страда само бебе ще стане по-добра личност, от бебето, което се радва на родителско внимание и подкрепа? По кой начин изоставения ще се превърне в по-добър и по-силен човек от онзи, който винаги е заобиколен от близки хора? Да, наистина, веднъж като види, че мама може да е до него и да го обгръща с внимание, детето и за в бъдеще ще настоява за това. Естествено и напълно нормално. Всеки от нас, като вкуси нещо приятно в живота, не иска да се разделя с него и не би се примирил да живее по-лош живот. Така е устроена психиката на човек. Готови сме да се примирим единствено с нещата, които никога не сме имали. Веднъж обаче, усетим ли сладостта на по-добрия живот, сме готови непримиримо да се борим за него. Нима това не лошо? Нима е погрешно бебето да се бори за по-добър живот, да вярва, че заслужва да бъде обичано и подкрепяно? Та нали именно този стремеж към по-добър живот е основния двигател на човешкото развитие. Ако не се стремяхме да живеем по-добре, най-вероятно щяхме да сме още по дърветата, скачащи на четири крака и издаващи нечленоразделни звуци. Защо желанието на бебето за по-добър живот разглеждаме като „глезене”? Бебето също е човек и не само че има право, но е и желателно да притежава стремеж към по-доброто и да вярва, че го засужава. А доброто в съзнанието на малкото човече е Мама. Само и единствено Мама – защото тя дава мляко и топлина, и ласка, и утеха, и във весели и в тъжни моменти, и денем и нощем. Мама е всичко, от което бебето се нуждае. В продължение на 9 месеца тя е била целия му свят и то не може лесно да се откаже от нея. Мама продължава да бъде неговата Вселена месеци след раждането му. И бебето иска Мама да бъде до него, защото освен нея си няма нищо друго все още. Бебето още не е открило нищо друго, което да го забавлява, което да го радва, което да го утешава, да го храни и топли. Всички тези неща ги прави единствено Мама. Какво се случва, обаче, когато тази Мама, реши да повярва на градските митове за разглезването на бебета и нарочно спре да гушка бебето си „за негово добро”? Американската антроположка и психотерапвтка Джийн Лидлоф в книгата си „Концепцията за континуума” (Liedloff Jean, The Continuum Concept, Da Capo Press, 1986), много въздействащо описва света на едно такова бебе: Будните му часове минават в желание, копнеж и безкрайно очакване на „правилното нещо”, което да замени глухата празнота. За няколко минути копнежите му сякаш са чути и тръпнещата нужда от докосване, от прегръдка и движение е задоволена. След като добре е обмислила нещата, майка му е решила да му даде достъп до гърдата си. Тя го обича с нежност, за каквато не е подозирала преди. От начало й е трудно да го остави след храненето, особено след като то толкова отчаяно плаче за нея. Но е убедена, че трябва да го остави, защото и нейната майка й е казала (а точно тя не може да греши), че ако сега остави бебето да се налага, то ще се разглези и после ще създава проблеми. А тя иска да направи всичко по най-правилния начин, защото чувства, че крехкият живот в ръцете й е по-важен от всичко на света. Тя въздиша и нежно слага бебето в креватчето, което е украсено с жълти патета и в унисон с цялата му стая. Постарала се е много, за да украси стаята с мекички перденца, килимче с формата на панда, бял шкаф с чекмедженца и ваничка със стойка… Тя оправя дрешките му и го завива с бродирана пелена и одеалце с неговите инициали. Поглежда ги със задоволство. Нищо не е спестено за приготвянето на съвършената детска стая, въпреки че двамата със съпруга й още не могат да си позволят всички мебели, които са планирали за останалите стаи от къщата. Тя се навежда да целуне копринено гладката бузка на бебето и се отдалечава към вратата, когато първият изплашен писък разтърсва малкото му телце. Тя обаче излиза и затваря вратата. Нейната воля, трябва да надделее над неговата. През затворената врата се чува нещо, което наподобява виковете на човек, подложен на изтезания. Нейната собствена природа ги разпознава като такива. Природата не дава сигнали, че някой понася мъчения, освен ако наистина не е така. Нещата са точно толкова сериозни, колкото звучат. Тя се колебае, сърцето й я тегли към бебето, но устоява и продължава по пътя си. Току що го е нахранила и преоблякла. За това е сигурна, че то няма никаква „истинска” нужда от нея и го оставя да плаче, докато се изтощи. То се събужда и пак заплаква. Майка му надниква в стаята, за да се увери, че бебето си е на мястото и след това тихичко се отдалечава, за да не събуди у него напразна надежда за внимание. Забързва се към кухнята, където си има работа и оставя вратата отворена, за да може да чува бебето „ако нещо му се случи”. Писъците му постепенно затихват и преминават в разтърсващи хлипания. След като не получава отговор на сигналите, които изпраща, силата му се изгубва в празнотата, от където трябваше отдавна да е дошло спасението. То се оглежда. Вижда само неподвижните решетки и стената. Наоколо няма нито звук… Предметите, поставени близо до бебето са измислени така, че да наподобяват онова, което му липсва. Традицията повелява играчките да бъдат такива, че да утешават скърбящото бебе. На първо място е мечето или друга мека кукла, „с която детето да спи”. От нея се очаква да дава на детето усещане за постоянна близост и компания. Развилата се в някои случаи свирепа привързаност към тази кукла се възприема като очарователен детски каприз, вместо като израз на болезнено емоционално лишение у дете, принудено да гушка неодушевен предмет в жаждата си за близко същество, което няма да го напусне. Според Лидлоф тези болезнени преживявания оставят трайни следи в психиката и маркират психоемоционалния профил на цялото общество. Детето не може да разбере защо отчаяния му плач за удовлетворяване на вродените му потребности остава без отговор. Така то започва да въприема себе си и желанията си като нередни. Ако обаче сигналите му бъдат чути и очакванията му се изпълнят, с течение на времето то ще притежава естествена увереност в себе си, ще бъде щастливо и ще се радва на живота. Бебетата, чиито нужди са били удовлетворявани през първите месеци от живота им – а именно през периода на носенето на ръце израстват по-самоуверени и стават по-самостоятелни от онези, чийто плач остава без отговор, поради страх „да не се разглезят” или да не станат прекалено зависими. Когато един човек (пък бил той и бебе) системно получава това, от което се нуждае, той си изграждапозитивна нагласа към заобикалящата го среда, чувства се щастлив, уверен и вярва, че светът е едно добро място и „спасение дебне отвсякъде” . Вярва и в себе си, защото осъзнава, че явно е стойностна личност, щом всички му обръщат внимание и откликват на нуждите му. Такъв човек вярва в себе си и непрестанно развива своите способности и таланти. Обратното, за песимиста светът е гаден, а хората злобни и той искрено вярва в това, воден от своя личен опит. Неговите минали преживявания свидетелстват за това – той не е имал близки, които да го подкрепят, да се радват на успехите му и да го утешават, когато страда. Бил е сам и колкото и отчаяно да е призовавал за внимание и грижа – всичките му опити са останали нечути. В началото е вярвал, че и той като останалите хора има право на близост и щастие, но в последствие е започнал все повече да се разколебава. Може би той наистина не заслужава, за това не му се случват хубави неща? Може би виновни са не другите, а той самият за това, че никой не го харесва? Това са мислите на песимиста – прекалено агресивен или болезнено изолиран… В оптимисти или песимисти искате да превърнете децата си? Освен очевидната психоемоционална полза и стимулация от контакта с близък човек, носенето на бебето до тялото на родителя носи големи чисто физиологични ползи за здравето на бебето. Доказано е, че новородените регулират по-добре дишането, сърдечната си дейност и телесната си температура, когато са поставени в непосредствен контакт кожа до кожа върху гърдите на родителя. (Вижте статията “Методът Кенгуру – естественото място на бебето е до неговата майка“). Животът на бебето в обятията на мама е важно за правилното му физическо и психическо развитие през първите месеци. Неслучайно много специалисти наричат първите три месеца след раждането на бебето „четвърти триместър от бременността”. На практика е именно така – бебето вече не е част от тялото на майката, но не е и готово да води самостоятелен живот и продължава да се нуждае от нейната постоянна близост. При повечето животни новороденото веднага след раждане става на крака и тръгва самостоятелно. При хората бебето се ражда все още много неразвито и неспособно да се справя само. Това е така, заради големия размер на човешкия мозък и изправената стойка на хората. Ако се движехме все още на четири крака, жените щяхме да имаме далеч по-широк таз и щахме да можем да износим бебето в корема си през този четвърти триместър и да го родим не след 9, а след 12 месеца или по-късно, когато то щеше да бъде далеч по-напреднало във физическото и психическото си развитие. В изправена позиция не можем да си позволим този широк таз, а през таза, с който разполага съвременната жена не би било възможно да излезе по-голямо бебе. За това бебето се ражда далече преди да е достигнало оптималното си развитие за новородено. В този смисъл всички бебета се раждат недоносени и се нуждаят от специални грижи, но за сметка на това притежават голям мозък и изправена стойка. Еволюцията иска своите жертви. А жертвата, която ние родителите трябва да направим е да осъзнаем, че новороденото ни човече все още се нуждае от грижите, на които се е радвало в майчината утроба – близост, топлота, усещане, че не е само, че до сърцето му бие нечие друго сърце. Носеното бебе страда много по-малко от колики, плаче по-рядко, има апетит и суче добре, заспива по-лесно и спи по-дълго и цялото му същество излъчва спокойствие и радост. Именно тези чувства – спокойствие и радост изпитва и цялото семейство до своето носено щастливо бебе. Можете спокойно да организирате ежедневието си така, че да не се налага да се отделяте от бебето, когато то има нужда от вас. Сложете го в слинг, сгушено в обятията ви и свършете домакинската си работа, напазарувайте, вижте се с приятели. (Вижте статията “Носете бебето със себе си: изкуство и наука за носенето на деца (от д-р Сиърс)”, както и “Привързано родителство – изкуството да отгледаме щастливи деца”). Не е необходимо да носите бебето постоянно, а само, когато то има нужда от това. Синът ми беше много неспокойно бебе. Характерът му в комбинация с едно стресово раждане и неспокойната бременност, която изкарах, налагаха постоянния му контакт с мен. Единствено, когато бях до него се успокояваше и беше щастлив. Когато въведохме съвместен сън и гушкане до насита през деня, бебето ми сякаш напълно се промени. Стана дружелюбен и усмихнат, а не вечно неспокоен и ревящ. Дъщеря ми напротив, беше едно спокойно и щастливо бебе – родено спокойно, след една спокойна и отдадена на бебето бременност. Тя беше като кукла, която никога не плачеше. Можеше с часове да си лежи и гледа наоколо преди да се сети за мен. Спеше си в креватчето – на метър от моето легло и я носех доста рядко. Просто не се налагаше да я нося по-често. И двете ми деца днес ходят на градина и сутрин отиват спокойни там. Не се тревожат за мама, защото знаят, че ще си изкарат деня весело и са сигурни, че мама ще дойде да ги вземе. Не разглезени и плашливи, а именно уверени в себе си, позитивно настроени и сигурни, че никога няма да бъдат изоставени са децата, които като бебета са били гушкани и обгръщани с обич и подкрепа. Водете се от детето си и от собственото си сърце. Когато бебето ви има нужда от вас, бъдете до него, покажете му, че светът е едно хубаво място и че то е личност, която заслужава цялото внимание и обич. Прегръщайте детето си, за да се превърне в лебед, достоен за обич и възхищение, а не в грозно патенце, което всеки пренебрегва и подиграва. В статията са използвани материали от: Василена Доткова, Близо до бебето, Сиела 2008г. Liedloff Jean, The Continuum Concept, Da Capo Press, 1986г. |
Categories
All
Archives
November 2016
|