Онзи ден се запознах с една млада майка, която има момченце малко по-голямо от Гогата. Мъжът й е холандец и живеят в Холандия.
Заговорихме се за възпитанието и тя каза, че там, в Холандия, възпитават децата по съвсем различен от тук начин. - Когато малкия беше на около 3 месеца се наложи да отидем на педиатър. - ми каза тя - Той прегеледа малкия и между другото ми каза: "Малко сте го изтпуснали. Но няма нищо - и така става, само дето ще ви е по-трудно на вас." Засегнах се леко, защото си мисля, че е прекалено такова изказване за дете на 3 месеца. Обаче да, моето възпитаване се различаваше от холандското. - В какъв смисъл? Как си възпитават децата? - полюбопитствах - Ами още в пъвите 20 дни (!!!!!) те им дават да разберат, че няма да толерират никакво негативно поведение. - Какво значи това в случая? - Оставят ги да плачат. - Така ли? - Да. Всичко се прави под график. Детето спи, яде, и с него се играе примерно 15 минути, след което майката го оставя в стаята му и излиза да си върши работа. Независимо дали плаче или не, не му обръща внимание. И така още от малко то се научава, че няма смисъл да плаче и да прави сцени.Такива неща - да си играят с детето продължително като нас - няма! Всичко е под график. Изграждат много стриктен график на детето и то си знае какво следва и не протестира. - И какъв е ефекта? - Много голям. Няма да видиш дете да се дърпа или да вика. Ако някоя майка иска детето да дойде при нея не се налага да му вика по няколко път. Просто му казва: "Денис, ела тук". И детето се подчинява. - Хм, аз не бих могла да го оставя да плаче сам. - Ами и аз. Те все ми се чудят (свекърва ми и роднините), че аз съм по-всеотдайна. Не разбират нашия начин за отглеждане. Там посто е съвсем различно и всяка жена постъпва както правят внсички останали. Бях много впечатлена от разказа й. И дори се замислих дали постъпвам правилно с моя Гого... Почувствах се разколебана. Защото и аз искам дете, което да ми се подчинява идеално - доста по-лесно е. Доста размишлявах - добре де, децата в Холандия се подчиняват. Но до какво води в бъдеще такова възпитание? Как се отразява на личността и на взаимоотношенията с родителите в последствие? Дали тези отношения са близки или повече дистанцирани? Дали децата стават творци или повече добри изпълнители? и т.н. И така случайно попадам на следния цитат от един учебник по психология, който сега чета. "Духът на детето бива призован към пълнота чрез нежно докосване с обич и прегръщане. Ако едно бебе не е било държано, прегръщано, люляно, не му е било пято, не са ходили с него, не са му говорили, а са се грижили за него в условията на студено планирано време за хранене и спане, най-вероятно е то да стане възрастен, който да интерпретира целия си живот по същия студено планиран начин. Например той може да се чувства неудобно от прояви на спонтанност и да бъде неспособен да отвори широко сърцето си и да се отпусне доверчиво в любовта на някой друг към него. Неговата сигурност и задоволство ще бъдат в гладкото протичане на програми и планове. Неговото определение за любовта е в даването на материални неща и услуги. Но, понеже неговия дух знае, че има нещо повече от това в живота, той ще изпитва глад, който не може да определи. В него може да се надигне гняв, който той да пренасочи върху тези около себе си, като че и те са длъжни да осигурят някакво облекчение на нужди, които самият той не може да наименува..." Може би все пак привързаното родителство е по-добрия начин, въпреки, че е по-трудния. Впрочем дали е по-трудния?
1 Comment
Случайно се запознах с една мама докато люлеех Гогето на люлките пред съседния блок. Семейството й имало мандра в Добрич и носела ляко на свои приятелки. Аз отдавна чаках да ми се отвори такъв сгоден случай, защото ми е много трудно сутрин да ставам в седем, за да тичам навън да търся дали е минал млекаря.
Та, веднага си поръчах мляко. 10 литра. Намерих рецепти за кисело мляко и сирене и нетърпеливо зачаках доставката. В неделя вечер, към 22.00 ч. ми донесоха млякото до входа. Качих го горе и веднага метнах две тенджери по котлоните. .... До един през нощта бях приключила с млякото - 6 буркана със заквасено мляко се мътеха, завити в две дебели якета. А в банята висеше цедило със сиренце. Да ви се похваля - станаха ми ЧУДЕСНИ!!! Млякото стана супер. Заквасих го с Верея с повече бацилки. Ето как го направих: Варих млякото около 10 минути. След това го разсипах в бурканите и ги оставих да изстиват. Периодично мерих Т. Когато тя стана 42-43 градуса сипах в кафяна чашка 2-3 с.л. кисело мляко и досипах няколко лъжици от топлото сварено мляко, разбърках добре, изсипах го в буркана и отново хубаво разбърках. И оставих да отлежи на топло през нощта. Сиренето е още по-лесно. Бавно и внимателно се загрява млякото до 33-35 градуса БЕЗ ДА СЕ ВАРИ ПРЕДИ ТОВА! Сваля се от огъня. В отделна чашка се отмерва мая за сирене, която се продава в повечето супермаркети. Аз да ви кажа сложих двойна доза на написаното. Тази маица се разбърква с малко вода (НЕ С МЛЯКО, че веднага ще стане на парцали) с телесна Т и се изсипва в тенджерата със затоплено мляко. Разбърква се много добре. След това се оставя за около 2 часа. Моето стана за час. Сгъстява се и става като желирана маса. Това нещо се изсипва в цедилка и се оставя до сутринта да се отцеди. След това се премества под нещо тежко за допълнтиелно доизцеждане за няколко часа. И накрая се слага в саламурка. Моята я направих така: на 500 мл. суроватка сложих 50 гр. сол. Стана идеална за нашия вкус. Сиренето се оставя за ден два и.... после се хапва! И Сашо много, много го хареса! И за финал - от суроватката си приготвих извара! Амаааааа..... стана валиколепна! Като крема сиренце, но пухкава и лека! Нищо общо с гадната купешка извара. Приготвя се като остатъчната суроватка от сиренето се слага в тенджера и се сварява. Като заври се образува един пухкав похлупак. Пукне ли се е готово. В течността са се образували тънки парченца и нишки изварка. Тази цялата течност отново се прецежда в тензух и... готово! Може и да се посоли, но на мен много ми харесва лекия, мек и сладникав вкус на натуралната изварка! Млякото го взех по 1.20 лв на литър. От 10-11 л. ми излязоха 6 буркана кисело мляко, към 400-450 гр. сирене и около 250 гр. извара. Но бурканите са по половин кг. , та да ви кажа ядохме ги цяла седмица. Ето това е! Удължиха срока за правото на помощ за ин витро Понеделник, 16 Юли 2012 16:27 Срокът на валидност на заповедите за финансиране за инвитро процедурите беше увеличен от шест месеца на една година с промени в Правилника на Фонда за асистирана репродукция от 8 юни т.г. По този начин по-голям брой жени с репродуктивни проблеми получават шанс да имат свое дете, съобщават от здравното министерство. Освен пациентките със злокачествени заболявания, с предимство при разглеждане на заявленията вече се ползват и жени, които имат други медицински причини.
Общественият съвет разглежда всеки конкретен случай след представяне на необходимата медицинска документация. С други промени в Правилника беше облекчен и административния ред за получаване на документите, даващи право на финансиране от Фонда за асистирана репродукция. От началото на 2012 г. до 30 юни 2316 жени са получили заповеди за започване на инвитро процедури от Фонда за асистирана репродукция, става ясно от отчета му за първото шестмесечие на годината. Осигурено е финансиране на 1523 процедури в 24-те лечебни заведения, с които Фондът има сключени договори. През 6-те месеца на годината след инвитро процедури и последваща бременност са родени 436 деца. Към момента 472 жени са бременни след успешно проведени процедури. Общо през периода Фондът за асистирана репродукция е одобрил 2255 заявления за първи, втори и трети опит, част от които са подадени в края на 2011 г. В същото време през тази година постъпилите заявления от пациенти са 2085. Изразходваните средства за дейността на Фонда от 1 януари до 30 юни са в размер на 6 467 945 лв. През този период работата на Фонда е била проверявана 4 пъти. Понякога се чувствам отчуждена от самата себе си.
Грижата по Гошката така ме поглъща, че забравям за себе си - без да искам. Не чувствам глад, не чувствам жажда, не усещам че ми се ходи до тоалетната.... Ето така се случва - слагам го да спи и изведнъж осъзнавам колко съм гладна! Или прибираме се и изведнъж разбирам колко много ми се ходи до тоалетната.. Концентрацията покрай гледането на детето е доста голям. Представете си - функционирането на един отделен човек, което вие трябва да направлявате постоянно. Подходящо ли е облечен, пил ли е вода, дали не хленчи защото е гладен, да не хукне нанякъде, където е опасно, ходя по него, често го вдигам и го нося, следя да не забравим нещо някъде, създавам му занимания, да го отклонявам от нежелани неща като акумулаторните колички, строени в градината ... Изобщо... куп неща. Не че нямам отдих - но в минутите когато той си играе наоколо и всичко е наред, просто се отпускам и се наслаждавам на спокойствието. За малко. Поради тази ангажираност на ума ми се случва да забравям - за разни неща, за себе си, за някои ангажименти. Наистина отстрани никой не може да разбере какво натоварване е отглеждането на дете. Може би това важи преди всичко за нашето време. |
Categories
All
Archives
November 2016
|