Днес дадох на Гого около 5 мл. сок от ябълка.
И о, чудо! След около 10 мин. се чу едно пръцкане-е-е-е и-и-и... имаме попадение! Не е изобилно, но все е нещо. От 10 дни беше акала само два пъти и то с помощта на сапунче. Реших да не му давам повече нищо, освен малките топченца на хомеопатката. Няма да му давам дори хранителните ензими, които тя ми изписа. Само кърма и толкова! Бях се молила Бог да ми даде мъдрост какво да правя - какво да му давам и по колко. И вътрешно след посещението при хомеопатката бях относително спокойна. И благодаря на Господ - днес имаме аки! Това е много щастлива новина за мен - не мога да не я споделя с вас! Още повече като зная колко бебета имат този проблем. За мен беше дилема дали да започна със сокчета или с пюрета, както е по най-новите схващания. Реших да дам сокче. Правила съм гладуването на д-р Лидия Ковачева и зная, че при захранването преди да ядеш твърда храна, хапваш сок или бульон от зеленчуци. Няма логика да давам нещо твърдо на бебето при положение, че е било на течна храна до момента. Та така, приятели! Дано нашия успех продължи занапред :-))
0 Comments
Вчера захраниха Гого с първата лъжичка сок от ябълка. Понесе я отлично. Днес му дадох две - идеално се справя.Няма никакви дразнения. За захранването реших да купя ябълки от еко магазина - две ябълки за 4.00 лв!!! Но така ми е по-спокойно. Надявам се сока от ябълки да му раздвижи чревцата.
Относно акането - по някакъв странен начин се успокоих след като ходихме на хомеопат. Вече не се притеснявам, зная че нещата ще се оправят. Времето лети толкова бързо!
Утре започаме 5-ия месец. Мисля си колко малко време още моето бебе ще е кърмаче. Най-много още толкова! А това е така малко! Препоръчвам на всяка майка, която има възможност да кърми да не се отказва да го прави. Има нещо вълшебно в момента когато бебето засуче. То си отдъхва - най-накрая като че ли си е у дома, сгушено в мама, на сигурно, топло и най-вече там, където може да се нахрани. Гого наистина даже въздъхва и се отпуска да суче, затваряйки очи!...Благодарна съм му, че не се отказа да суче. Много бебета просто отказват да сучат щом се научат да пият от шише. Но не и Гошенцето. Той упорства и дори понякога не иска шишето а иска на гърдите ми, особено когато е нервен или уморен.... Кърмата вече почти ми стига. Много често се случва изобщо да не давам адапткирано мляко на бебето.Продългжавам да изцеждам кърмата поне 3, а най-често 4 пъти дневно. Така поддържам приличен дебит - достатъчен за малкия да сенахрани. Планирам скоро да започна захранването. Само че не зная по коя схема да го почна - дали с пюрето или сокове. ПРедстои ми да реша идната седмица. Но май ще е със сокчета. Не ви разх.казах за фотосесията при Калина в София. Беше много интересно. Аз се притеснявах малко защото не знаех как ще реагира ако бебето иска да яде или му се доспи, ако се наака и т.н. Обаче Калина ме учуди с търпението си. Гого яде два пъти и спа три пъти докато бяхме там. Тя съвсем спокойно го изчакваше и после продължавахме със снимките. Беше ми много интересно как му пееше, махаше с клонки или кукли за да го разсмее, катереше се по столчета и влачеше маси... Гого все пак не беше много в настроение и почти няма усмихнати снимки, но... какво да се прави. Скоро ще бъдат готови и ще ви ги кача да ги видите. Общо фотосесията продължи към 6 часа и тя каза, че сравнително малко е снимала. Все пак Гогата прояви характер - не плака, беше спокоен през цялото време и честно да ви кажа аз се изморих, а не зная той как издържа да го наместваме, да го събличаме и обличаме и да го щракаме... Докато бяхме в София ходихме и до д-р Стаменов. Така се случи че случайно видяхме и д- р Сигридов и д-р Лисков. Всички, вкл. и сестрите му се радваха много. Защото той е много мил - гледа ги с едни такива ококорени сини очи! И им се усмихва. Навръщане минахме и през Шумен при нашия доктор Димов . Ето ни: Нашите проблеми с акането продължават. Гого отново не е акал два дни и се напъва до плач.
Днес вече го заведох на хомеопат. Щевидим какво ще излезе. Най-странното от всичко е че никой не знае какъв точно може да е проблем. Говоря за лекарите де. Като се върна назад и размислям ми се струва че всичко започна когато педито предписа на Гогата Нистатин, уж за гъбички в устата, които той нямаше. А аз сглупих да й се доверя и да му дам този антибиотик. От тогава се започна.Възможно е да е съвпадение но... Онзи ден едно момиче ми каза че имала същия проблем с двете си деца - ака им се, акото е кашаво, но просто имч е трудно да се изакат. Нейната педиатърка казала, че някъде около първия месец и половина кърмата става "зряла" и при някои деца храносмилането се затруднява. Затова се получавал и този проблем..... Омръзна ми да му давам Дуфалак и реших да го спра тази седмица постепенно. Според мен няма никакъв ефект. Но дано да не съм го повредила детенцето... Като оставим това настрана съм много щастлива. Всяка сутрин се събуждам и нямам търпение да го гушна, а той да ме погледне с тези големи сини очи и да ми се усмихне. Има една такава мила, свенлива усмивка, толкова е нежен, и ме гледа с широко отворени очи!!! Прегръщам го и му говоря, а той се смее и пак ме гледа. Осъзнавам че това са уникални мигове. Мигове, които няма да се върнат. За някои майки това време - бебешкото, може да е обсебващо; и то наистина е такова. Нямам време за никого и нищо. Изцяло съм погълната от малкото създание. Всичко правя край него и за него. През деня дори не мога спокойно да се нахраня, понеже сама го гледам и често когато съм гладна е невъзможно да ям по някаква причина. или ям нещо на крак и сухо....Но всеки ден съзнавам колко кратко е това време - времето когато мога да го гушкам и целувам колкото искам и той ми позволява. Дори иска. Иска да го гушкам и нося по цял ден. Оставамго за малко, но скоро пак искамда го прегърна и да помирисвам тази прекрасна негова миризма.... Как ми се иска да мога да си говоря с него. Макар че и сега си общуваме. Аз си имам репертоар: "На кого са тези крачета? Твои ли са злато? мама ще ги схруска?"... и го зелувам а той се смее и гука. "На кого са тези баджачета? Твои ли са пиле? Твои ли са? Мама ще ги нацелува?" и го целувам а той пак се смее и гука... И така целия го нацелувам и намачквам. Понякога стискам зъби за да него захапя. Толкова е сладък. "А тези ушички? Захарни ли са пиленце? От захар ли са мамо? " И му целувам ушичките.... О-о-о, обичам го! Окъзнавам малкото време през коео той ще е бебе и се наслаждавам всеки ден! Отдавам се напълно на любовта си към това малко бебче. И макар че не съм идеалната майка се надявм да му дам сигурността и любовта, които да го направят сигурен. Странно е че не помним първите три години от живота си, а те оказват такова влияние върху нашия съзнателен живот! Здравейте!Снощи се върнахме от София - бяхме там за Гергьовден. Нали си имаме дядо Георги?!
Гогата се държа мъжки - нямаше никакви проблеми по време на пътуването - гледка си навън и беше напълно спокоен, както впрочем и навръщане. Но пътуването не мина без приключения. Първо да кажа, чеси позволих доста волности относно храната, която ядох, и най-вече пих! Пих кафе, кола и бира. Освен това си хапнах както обикновено каквото си поискам. И ето какво се случи - Гого отново не ака! Аз отново започнах да се притеснявам. Най-вече заради това, че той не Беше спокоен, пъшка, напъва си, плаче. След като минаха повече от 48 часа, а той не акаше се обадих на педиатърката ни. Тя каза, че ако е неспокоен и плаче, и не се изака до вечерта, на следващия ден непременно трябва да отидем на лекар - педиатър, Джи пи или гастроентеоролог. Ами сега? Не познаваме лекари в София?! Звъннах на брат ми и го помолих да ми потърси информация в интернет за добър педиатър и гастроентеоролог в София. След около час ми звънна приятелката му и ми издиктува три имена на лекари - две педиатърки и една гастроентеороложка. Междувременно етърва ми, на която също се обадихме говори със своето джи пи, при която води децата и каза, че може да заведем Гого там да го види. Съвпадение беше, че и едната педиатърка от списъка на етърва ми беше от същата поликлиника - 25 поликлиникав Младост 3. Отидохме до поликлиниката и поразмислихме при коя от лекарките да заведем детето. В мрежата имало доста добри отзиви за педиатърката - д-р Валентина Ранева. И така решихме там да го заведем. Имаше малка опашкща от две три деца пред нас. Аз изчаках с Гого навън, защото не исках да стоя вътре в сградата. Той спеше. Всъщност спа ужасно много този ден - според мен от неразположение. Изчакахме си реда и влязохме. Лекарката беше около 50-те, с къса червеникава коса, доста енергична, приветлива и решителна. Накратко й разказах какъв ни епроблема и какво сме правили досега. Веднага ни каза да го съблечем. - Ей, кюфтенце!!! - му каза тя А той й се усмихна чаровно и леко свенливо. - Много са ти големи бузките! продължи лекарката.- Я да те претеглим! Качи го на кантара. - Ами че ти си наднормата с около половин кг.! Тежи 6,950 кг. Оо-о-о веднага те слагаме на диета. Да чуем и коремчето.... Тя му преслуша коремчето. - Корема му е като газиран. Пълен е с газове.... Облечете го.....ВИе търсите под вола теле - детето ви е напълно здраво, но го прехранвате. С какво мляко го храните? - Ами на смесено хранене е, но яде АМ най-много един два пъти на ден. През останалото време хапва кърма. - Какво АМ ползвате? - Лактана. - Лактаната е високо маслено мляко. Когато му го давате и същевременно кърмите на детето му се налага да обработва две различни високомаслени млека. И организма му неможе да се справи. Затова образува газове, а оттам газовете пречат на дефекацията. Това се нарича лъжлив запек. Фактически запек няма. Детето е здраво. Но ще трябва да направите някои неща. Първо сменяте млякото. Ще вземете Фризо. Това е мляко с фибри и не е високо маслено. Второ- ще му изпиша Колийф, капки, които помагат за разграждане на лактозата. Трето - ще трябва да спазвате диета. Никакви храни, образуващи газове. - Ама аз не ям боб, леща, зелена салата, газирани напитки... - Няма да ядете също така овесени ядки, жито, банани, портокали, цвекло... - Ами... аз заради кърмата ги ядях тези неща. - Няма да ядете повече. - Хм... ами добре. Ние му даваме Ентерокинд - тези капки са хомеопатични и му действат много добре против газовете. - Добре, продължете да ги давате. И правете повече гимнастика, това помага много. Какви упражнения правите? Аз покаах какви упражнения правим. А лекарката ми връчи една книжка, където бяха описани много бебешки упражнения, които трябва да се правят в съответното тримесечие. - Накрая - слагаме го на диета. Няма да му давате повече от 130 мл. на хранене. - Ох, това ще е най-трудно когато му се яде.... - Трябва да се намали храната защото коремчето се затормозява. И спазвайте режима от 3 часа между храненията. Написа ни рецепта, подари ни книжката и каза че сме биликъсметлии, защото по това времена седмицата, тоест в понеделник, пред кабинета й било стълпотворение и нямало да може да ни приеме, а сега нямаше почти никой. Благодарихме, взехме книжката и бебето, аз поисках визитка, за всеки случай и по живо и здраво си тръгнахме. Отчасти ми олекна макар че Гого още не се беше изходил, но някакси се видя изход. Най-важното за мен беше информацията за млякото. Тоест, че когато се избира адаптирано мляко за дохранване, трябва човек да се информира какво точно мляко да си купи, което да е подходящо имено за дохранване. Има млека, подходящи за смесено хранене и такива, които са по-подходящи за основно хранене. Макар че всички млека са рекламирани като вършешщи работа и за двете неща. Ако жената дава основно кърма, и дава АМ допълнително, то Ам трябва да е нискомаслено, за да не затруднява организма на бебето. Такива млека са Нутрилон и Фризо. А ако дава основно АМ, то може да избере хубаво високо маслено мляко, каквото например е Лактаната, Аптамил и др. Прибрахме се и сложихме сапунче в дупето на Гого, той се изака. Веднага купихме капките и мялкото. И така на другия ден сутринта - акане. На следващия ден също. А днес вече имаме акане три пъти, като втория като че ли беше доакване от първия път, защото беше малко като количество. Давам и капките Колийф но само сутрин. От седмица бебето вече не става нощем - тренирах го като му давах вместо сукане биберон. Сега мога да се наспивам. Вечер ляга в 21.00 и става сутрин в 6.00. Режимът му се орегулираи вече зная почти сигурно кога ще яде и кога ще спи. Доволна съм много. А ако сега и акането се оправи..... Ще съм просто щастлива! Казвам ви, когато той не е добре, просто се разболявам.... Не мога да мисля за нищо друго, само за това малкото създание да не страда. Такива бяха нашите приключения.... А в София посетихме нашия д-р СТаменов, а навръщане и д-р Димов. Но затова - следващия път. И най-интересното - бяхме на фотосесия при Калина Арсова. Очаквайте снимки и разказ за фотосесията, която беше 6 часа, и включваше 3 спанета и 3 хранения на Гогата. Отначало болката беше на моменти. Обикновено когато взема малкия в леглото и спя с него. Тогава се настройвам да не мърдам, за да не го притисна. И предполагам, че се получи от лежането в една поза през нощта. Сега отскоро започнах да не го кърмя вече нощем и да го слагам да си спи в леглото. Обаче гърба ми не се оправи. Наистина и през деня се налага да го поносвам. Освен това бутането на количката е нещо ново за мене и натоварва и гърба ми. Предполагам че всичко това взето заедно води до гръбните болежки. Единственото което ме облекчава вучствително е йогата. Имат упражнения за гърба, които наистина премахват болката, обаче кога да ги правя??? В малкото време когато човечето спи гледам или да свърша нещо, което не мога когато е буден или да подремна.... В шах съм. Чакам с нетърпение да започне да пълзи с надеждата че няма да се налага да го разнасям толкова много.
Болката в гърба ми е на едно място около педя - педя иполовина под врата. Ако можех да ходя на масаж илипоне спокойно да правя 20-ина минути гимнастика..... ех! тогава щях да съм във форма. Все още не мога да контролирам деня си добре. Затова и не мога да се организирам с гимнастиката. А много искам! това би ми помогнало да се справя добре с натоварванията през идните месеци... и години.... Не съм ви разказала, но преди две-три седмици преживях голямо притеснение покрай малкия. Бях забелязала, че кожата му като че ли на места леко загрубя, но не обърнах внимание. Помислих че са някакви временни лишейчета. В началото имаше само на крачето. После се появи и на другото, а после и по кожата на тялото. Не се вижда, но на пипане се усеща. И после изведнъж тези петна се зачервиха. И докато се усетя петната станаха силно червени и кожата много загрубя и като че се напука! Ужас!!! Уплаших се. Обадих се на педито. Тя каза че кожата му е пресушена и да купя един мехлем на д-р Таис и да го мажа с него. Щял да се оправи. Обаче аз бях много уплашена. В ума ми се въртеше само "невродермит" и "атопичен дерматит"!. Единествено се успокоявах от това, чекато че ли малкия не го сърбеше. Като го погледнех ми се свиваше сърцето - това малко същество с тези червени петна! Миличкото! Купих мехлема и го намазах. Още на следващия ден сутринта като сменях памхперса надигам бодито му и като прекарвам ръка по гърба тя се покри с бели люспички. Поглеждам - цели му гръб се лющи!!! Обаче под люспите като че ли кожата беше в по-добро състояние. И така мажех при всяька смяна на памперс.. Два пъти на ден го третирах и с лампата на Цептер, Биоптрон. На другия ден вече забелязах, че е още по-добре. Още имаше люспички, но там където бяха паднали, кожата беше добре. Поуспокоих се и продължих със същата схема. След няколко дни кожата му беше напълно възстановена. Благодаря на Бога, че мина успешно. За първи път разбирам какво им е на майките, чиито дечица страдат от АД! Усещането е ужасно. После като си мислех от какво може да е се сетих че два-три пъти след баня го сушихме със сешуар, защото му беше студено. Вероятно тогава кожицата му е пресъхнала. От тогава това не се е повтаряло. Но и аз го мажа по-често с масло. Това е за сега. Отивам в леглото, защото съня не ми стига. |
Categories
All
Archives
November 2016
|