Мечтая за бавна вечеря
на бавно догарящи свещи, пред бавно пращящия огън, под бавно ръмящия дъжд. И бавно макар, да намеря следите все още горещи на бавно промъкващ се спомен, тъй бавно убиван веднъж. За бавна любов си мечтая, за бавно докосващи пръсти и бавно проникващ ме поглед на бавно обичащ ме мъж. Таз бавна далечна омая на бавно забравящи устни и сливане бавно, и полет без нужда от слънце и дъжд. И бавно скимтяща китара, отнасяща в мрака далеко потайните стъпки на нашата несбъдната бавна мечта. Тъй хубаво аз си мечтая и леко забравям, полеко, че бавно душата ми чака пред тръшната бързо врата! Мадлен Алгафари
0 Comments
Ако нямаш от норки палта,
ти недей, недей се тревожи. Нейде, някой се къпе в калта, и е само на кости и кожи... Ако няма на масата свещ, и шампанско, агнешко, бира, там далече в черната пещ, пак детенце от глад ще умира. И недей се тревожи, недей, че кафето ти нявга е сладко! Черно бебе мърцина живей, и преглъща водичка на капки.. Там в градината сутрин с игри, ще играят деца без неволи, а пък нейде, нестигнали три, ги погребват под пясъка голи… И за френски парфюм не плачи! И за маркови дрехи не страдай! Ето... малко любов облечи! Вместо грим, надежда си слагай!.. Колко шарен светът е, нали, чаша дъжд дори се купува... Той живота, повярвай боли, но живей..то просто си струва… Извинявай, жена съм.
Щом не ти е забавно, не във мен е вината, а в реброто ти, явно. Приеми ме такава - ту горчива, ту - сладка, и не ме разрешавай. Нека бъда загадка. Не твърдя, че съм сложна. Просто Ева, от Рая. Аз съм всяка възможност да обичаш. До края. И понеже съм чудо с пеперудени пръсти, да ме сбъднеш е трудно. Извинявам те. Мъж си. Откакто си отиде, все Ти пиша и все захвърлям в печката писмата. Не знам дали четеш човекостишия, но днешното реших да Ти го пратя, че сигурно и Ти се притесняваш, дали сме здрави, стига ли насъщният… Не ни мисли. По малко остаряваме, но иначе отвътре сме си същите. Понякога се караме и викаме, и думите тежат като планети. Крилата ни болят. И бавно никнат, и бързо вехнат в полза на ръцете. Понякога сме дребни и лицата ни приличат на стафиди от ненавист. А друг път сме огромни. Непонятни, божествени и истински, и прави. Но тъжно е, откакто си отиде. И днес Ти пиша, за да Те помоля… прости ни. Бяхме зли и Те обидихме. Ела си, Боже, в къщите. При хората. Животът е труден, понякога лош. Живеем в такива години... Но ти не бъди със живота на нож, обичай го, вярвай му, сине! Главата си дръж нависоко, дори свикни пред теглото да пееш. и аз ще ти кажа а ти разбери - по-весело тъй ще живееш По-сигурно тъй ще вървиш през света Защото ще видиш навярно реки без води и гори без листа, небе равнодушно и черно. Слепец ще те води по правия друм и може би тъй ще се случи, че някой глупак ще те учи на ум, клеветник на чест ще те учи. Ти плюй на това и напред отмини. За нищо не чакай награда. Труди се без отдих, търси висини и никога духом не падай! С народа бъди до последния дъх. За него мисли, не забравяй ни долу в калта, ни на светлия връх, ни в тежки минути, ни в слава . И утре, когато потрябва на смърт да идеш, с врага да се биеш - иди и падни безпощаден и твърд, тъй както сме падали ние. Сред този жесток и нерадостен век бъди едновременно воин, и верен приятел, и нежен човек . Тогава ще бъда спокоен. Спи, Дяконе!Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб! Добре си ти.От там не виждаш ...съдбата на достойния ни род. Не виждаш майките, които днес не раждат. Стариците край кофите за смет. Бащите с джобове празни, в ръцете с куфари и здравец за късмет. Децата ни са вече на изчезване. Селата мъртви.Пусти градове. Строим хотели, паркинги, гаражи. Край просяка минава Беемве. На пътя към Европа се продават В ръцете с кукли малките моми. Те детството си в сънища сънуват, стаена скръб в очите им гори. ...Спи, Дяконе! Не се събуждай! Добре си там под тази черна пръст. Завиждам ти за туй, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст. НАПРАВО СИ ЖЕСТОКА
Не готвиш, не подреждаш, не переш – не ми е нужна тиха домакиня! Надявам се за днес да избереш онази рокля във небесно синьо, обувките на белите цветя и сребърните гривни от Мароко… Сложи червило. Идва пролетта. Прекрасна си! Направо си жестока! Аз искам да се перча като лъв със своята излъскана лъвица! За другите мъже да бъдеш стръв, но да си само моя! Хубавица! Такава те желая. Не с парцал. Мъжете нямат нужда от слугиня. Бъди красива! Всичко бих ти дал! Но, моля те, не ставай домакиня! Добромир Банев Най - тежката орис - да бъдеш длъжник на детето си.
Пропусната нежност не можеш да върнеш назад. Когато очаква да сложиш небе до небето му ти вечно забързан прелиташ над жадния свят. Отлагаш за после. Забравяш за думите чакани. Да стоплиш със поглед. Челцето със длан да допреш. Живот си му дал. Не! Това не е достатъчно! Когато се буди те чака до него да спреш. Недей да спестяваш. Изсипвай му щедро: "Обичам те!" Душата му цвят е. Поливай я с ласки до вик. Спестената нежност към рожбата лесно изтича. И после оставаш с най-тежката участ - длъжник. via http://www.facebook.com/pages/Art-graphiK/222813621075779 "...Мамо,
не остарявай, моля те — и никога не вярвай през деня на огледалото. В очите ми се гледай непрекъснато. Съпротивявай се срещу тъгата си. За здравето си се бори отчаяно. И защитавай — моля те, душата си от бръчките, от пясъка на времето. Не казвай, че е суета — понякога си освежавай със червило устните... И не умирай — заповядвам ти — до края. До края съществувай във живота ми..." Христо Фотев Една душичка плаче неразбрана…
(Но кой ли има време за това?!) Прегръдката на татко и на мама – най-хубавото нещо на света… Една прегръдка само, а пък колко лъчи се плисват в небосвода плах, и мигом се стопяват всички болки, изтриват с гума целия ни страх, и сякаш, че с вълшебната си четка рисува ни Животът по-щастливи… Прегръщайте, прегръщайте детето! То идва тук с мечтите си красиви, но не да плаче в мрака неразбрано, а да сбъдне свойте чисти светове… Прегръщайте! И запомнете само: И вие сте били това дете. И може би през всичките години сте чакали прегръдката една… Не стигна времето ли? Време има! За най-хубавото нещо на света. Мира Дойчинова |
Categories
All
Archives
November 2016
|