Здравейте приятели,Гого, нашето бебе, навърши 5 месеца на 27 този месец. Вече сме в 6-ия. И както се досещате започваме захранването с пюренца. Днес имах смесени чувства. От една страна това значи че бебето пораства. Това ми харесва. От друга страна ми напомня, че вече свършва най-сладкия период от бебешката възраст - кърмаческата. Не че няма да го кърмяповече, но вероятно ще се промени тази сладка бебешка миризма на мляко.
Ходихме на консултация днес. Педито каза да започнем захранването с пюре от морков, тиква и ябълка. Захранването започва по следната схема: 1 Ден - 2- лъжички пюре от морков. 2 Ден - 2-3 лъжички пюре от морков 3 Ден - 6 лъжички пюре от тиква, за да компенсира запичащия ефект на моркова 4 Ден - 6 лъжички пюре от тиква 5 Ден - 8-10 лъжички пюре от ябълка 6 Ден - 12 лъжички пюре от ябълка и т.н. Всяко ново пюре се въвежда самостоятелно. А след като се установи че детето го понася добре може да се смесва с друг вид пюре и да се дава смесено. Накрая на 6-ия месец трябв ада се стигне до около 80 гр. пюре за обяд, като обедното ядене се заменя изцяло от пюре - тоест не се дава кърма. Самото пюренце може да се смесва с кърма обаче. Така накрая на 6-ия месец ще имаме едно ядене на кърма дневно по-макло. След което в 7-ия месец ще въведем кашите за вечеря. Друго от прегледа - Гого тежи 8.570 кг и е дълъг 66 см. Каза че е малко повече от средното, но не е проблематично, че тежи с около 500 г. повече от средното. Гърлото му е добре и венците също. Изобщо момчето е в отлично състояние! И освен всичко друго се държа прекрасно - спокоен и усмихнат издържа обличането, събличането, меренто тегленето и бъркането в устата :-))) И така върнахме се у дома. Но решихме да вложим малко творчество в захранването. И избрахме да го започнем с тиквичките на баба. Вчера бях направила пюре от тиквички, които ми даде майка ми. Свежи, не лекувани, пресни тиквички. Сварих ги на пара и ги смлях финно с малко чисто масло. И така за вечеря реших да дам една лъжичка. Отделих в малка чашчица и го смесих с мъничко кърма. Пред да дам на Гого да суче му предложих по мъничко едната лъжичка пюре. Той го прие много добре. Малко учудено ме гледаше, но нито плю, нито го отказа. Похапна го с апетит. Утре ще му дам две лъжички от същото и после чак моркови. Иначе Гогата си държи крачето и го лапа. Вече посяга да си играе, но не с играчки а с истински неща. Днес се забавлява да избутва с ръчички една възглавничка докато тя падне от фотьойла. Аз го насърчавам с : " БРаво мамо, браво майче!" А той ме поглежда и се смее. Връщам възглавничката горе и се започва отново. Също така вече прави опити да се обърне. Когато е по корем се вдига на ръчичкии прави нещо като лицеви опори, а аз пак го насърчавам. Той ме поглежда и се усмихва доволен и пак опъва ръчички... МНого много е сладко!!! Когато гледам другите бебета ми се струва че това е нещо обикновено. Но когато гледам МОЕТО..... о , струва ми се чудо когато забележа ново нещо, което прави. Татко му му казва "нашето суперменче", защото Гого обича като седи или лежи да изпъва нагоре ръчички свити в юмручета въодушевено - също както Супермен когато полита. Пак ще се повторя, но хората постояно му се радват и дори му се възхищават как спокойно си седи в количката и наблюдава или седи на хипсита и разглежда наоколо - без ритане, без хленч, без крясъци! Някои ми казват че имал умен поглед. Други започват да му говорят... И много му се радват. А той се усмихва! Благодаря на Бога за това дете - наистина считам, че е необикновено! Толкова е прекрасен! Както кава един наш приятел за дъщеря си: "Не че е моето дете, но много е умно!" И още нещо, което е... много учудващо: Гого все по-често ми отказва да пие от шишето. ДНес сутринта в 9.00 бях приготвила кърма в шишето, но той категорично отказа и искаше да суче. Аз обаче преди половин час бях изцедила млякото. Но въпреки че нямах много мляко в гърдите, той упорито се засука и така докато се нахрани. Кажете ми - не е ли удивителен? Повечето бебета започнат ли да пият от шише отказват да сучат от гърдите. Но Гого - наобратно. Иска все повече да суче. Кърмата вече ми достига, и от доста време не съм му давала адаптирано мляко. БЛагодаря но Бога за това, че ми е дал такова детенце! А днес говорих с декана на института. Има вероятност да продължа с ученето наесен. Дори малко нескромно го попитах дали като на отличничка няма да ми позволят за няколко предмета да уча и да се явявам на изпит без да съм присъствала на очни, защото ... няма как, ще трябва да ходя с бебето. От друга страна пък си казвам, че Гого може да поумнее още ако присъства на лекциите :-)))) Декана ми отговори, че не можеда ми даде отговор в момента ,но ще обмисли това, което казавм. Е това са новите неща.
0 Comments
Ето и линк към сайта ,който подготвихме за Хипсита.
www.hipseat.weebly.com Имаме още малко работа, но сме на път да го завършим. Скоро ще имаме и точна цена. Но за сега можете да разгжледате само информацията за продукта. Пред последната седмица Гого започна да се буди посред нощ отново. И иска да суче. Снощи ми се стори чесука цяла нощк. Не разбирам дали млякото вечене му достига или е нещо друго?? За мен това е нов уморителен негов навик. Защото не могад да се наспивам. Спя в чудати пози, за да не му преча или да не го притисна, а сутринста едва се обръщам от болка в леглото... След два дни той навършва 5 месеца. А след още два дни сме на консултация и се надявам педиатърката да ми каже как да процедирам с този нов навик на бебето. Също нямам търпение да започнем с пюренцата. Кърмата вече ми достига и почти не ползвам адаптирано мляко. Това е много хубаво, защото от адаптираното акото му става гъсто и мирише лошо. А сега като почнем и пююретата мисля че количествотокърма ще ми стига съвсем добре.
Гого става всеп по-комуникативен. А ние двамата сме си все по-близки и се разбираме все по-добре. Но разбирам че понякога вниманието ми към него ощетява Сашо. Трябва да призная, че ми е трудно да се отпусна и да бъда интимна със съпруга ми. Не че не искам. Искам. Обаче не мога да се отпусна. Като че цялото ми същество е фокусирано върху бебето. Дори то да си спи спокойно в другата стая и да не ни притеснява пак аз не мога да се почувствам като преди. Трудно ми е.... МНого искам отношенията ни със Сашо да не бъдат ограбени. Надявам се да намеря баланса в себе си и да мога да разпределям чувствата си равномерно. Никога не съм си мислела, че е възможно да обичам някого повече от Сашо. Не съм си мислела, че едно малко същество ще може да повлияе на интимните ни отношения. Обаче ето че всичко в мене е насочено към това малко създание. Давам му цялата си любов през деня и вечер съм изтощена. Понякога си напомням че трябва да казавам на Сашо че го обичам. Толкова много повтарям на Гого че го обичам, толкова много го целувам... а трябва да запзвам част от любовта си и за съпруга си. Гогата ни изненадва непрестанно. Вчера за първи път започна да си достига крачетата и прави опити да си хваща. За сега успява само с чорапа, когото се мъчи да изуе от крачето, ако го докопа. Гукането му се промени малко. Днес съвсем отчетливо каза едно твърдо, кратко и категорична "Гу!" или беше "Нгу!"
Също така вчера за първи път ми хвана косата, докато го целувах по коремчето и стисна със всичка сила смеейки се. Откопчих се, но сега вече внимавам. Има промени и в къпането. Досега си стоеше мирно и тихо в коритото. Отскоро започна да ритка и да пръска с вода. Голяма веселба! Предусещам какво ни чака в близко бъдеще - ще сменим кухнята с банята. За сега слагаме коритото на масата в кухнята, но мисля че в близко бъдеще банята ще става все по-предпочитаната алтернатива. Гого разпознава името си. Когато го повикам по име веднага се обръща. Обича да се смее и на бебето в огледалото. Много си е симпатичен. Изобщо той е едно много много сладко бебе. Спокоен, благодатен, свеж и добронамерен. Не плачи от чужди хора, дава да го взимат на ръце и дори се усмихва. Прекрасно бебе! Само дето е малко по-пухкав, и кръгъл. И ТЕЖИ! МНого тежи. Сигурно е 7.5 или 8.0 килограма. Но на него какво му е - нали мама го носи! Иначе на мен започна малко да ми пада косата. Но като казвам да ми пада не мислете че оплешивявам. Просто по време на бременността съвсем беше спряла да пада. Сега "падежът" се усили. Малко е дразнещо, защото постоянно ми падат коси тук там. Но това не е болка за умиралка. \нормално е да се случи при промяна в хормоналните ниво. По-лошото е болката в гърба.Вчера ми хрумна да взема космодиска от майка ми. Така че ще ви пиша имали ефект при мен. Продължавам да работя по въпроса с хипсита - така се казва въпросната седалка за която ви писах. ХИПСИТ. Тоест "седалка за хълбока". Вече почти завърших сайта. сега уточняваме цените, и други подробности. И ще ви пусна линк за да разгледате и да прочетете повече, ако представлява интерес. Толкова за откраднатото в 22.30 ч. време. Покрай килограмите на Гогата станах експерт в това как да улесня носенето му.
Споменах ви за седалката, с която ми е най-лесно да го пренасям нагоре-надолу и насам-натам. Ето какво - разбрах ка се нарича това устройство... И така съм се въодушевила, че се разтърсих и си намерих производител. Реших да внеса малко от тези чудесни "носила" в БГ. Надявам се да се харесат и на другите майчета, които изнемогват носейки децата на ръце, или чиито бебета са по-тежъчки. Тази седалчица има доста предимства, като например това, че може да се ползва за деца до 3 годишна възраст, за разлика от кенгурото. Супер бързо се слага и сваля, както и детето се слага и сваля светкавично на нея. ... И най-вече за майки, които ги болят гърбовете, като мен, цялата тежест отива върху ханша. Никаква тежест върху рамената или гърба. Страхотно е. Очаквайте скоро вести. Ще сложа и линк към страницата, която съм подготвила. Но това ще стане идната седмица. Малко търпение!!! Днес Гого за първи път посегна да вземе една дрънкалка от ръката ми. През няколко дни ме изненадва с нещо ново. ДНес например започна да се смее с нов смях - още по шумен, направо прихълцва от удоволствие когато го целувам по гушката и по коремчето. Също започна да гука по по-различен начин и в серия, от по 7-8 гукания. Аз му говоря и той ми отговаря... МНого много е сладко! Такава сладост!!!!!
С количката почти се оправихме, вече по-рядко иска да го нося. Но пак се случва. Обаче съседката ми отгоре ми даде едно интересно "носило". Не екенгуру нито слинг. Представлява седалка, закрепена на колан. Изглежда грубо и неефективно, но всъщност е СТРАХОТНО облекчаващо. Като го сложа с крачета към мене, той сяда на седалката и почти се слива с мен и не усещам никакво напрежение в гърба. Някакси всичко отива към краката и така мога да го нося почти без проблем. Е, килограмите не изчезват, но гърба и рамената вече не се напрягат така. Тя го донесла от Корея, където се роди втората й дъщеричка. Кенгуруто ни е хубаво, но нито то, нито слинг шала са ми така удобни като тази проста седалчица!!! И съм малко атракция с нея, защото никой тук не е виждал такова нещо. Мисля как ще го оставя за да вляза в болницата да ми направят операцията на пъпната херния?? Не че е дошло времето, но.. ще трябва даго направим преди следващото инвитро. МНого искам още едно дете. След като виждам колко е прекрасно да си имаш бебе, и колко чудесно дете е Гого, колко е мил, нежен, спокоен, и какво чудо е всеки нов ден с него... съжалявам, че по-рано не съм направила опит за да имам спокойно две деца. А бих се радвала и на три! Това е огромна радост и удовлетворение. Радвам се на всеки ден с него. Уморявам се, но съм щастлива!... И ако не се получи с втория ми опит, нещото за което ще съжалявам в живота си най-много е че ще остана само с едно дете. Иначе с Гого сме навън всеки ден почти. Обикалям с него навсякъде, и по магазини и по градини. Мога защото не съм вързана за количката. Количката ми е в багажника наколата. А са тази седалчица го разнасям навсякъде. И дори си имам свобона ръка. А той гледа и слуша. И печели симпатиите на всички. Много е спокоен и направо уравновесен, ако може да се употреби тази дума за бебе. Днес му дадох и сокче от круша. Добре му понесе. Чакам с нетърпение да започнем захранването. Тогава може би ще ми отпадне едно изцеждане за деня! Вече е късно и приключвам. Поздрави на всички. За сега нещата с акането вървят добре, Гого си ака всеки ден - по веднъж но бива. Е , днес пропусна, но вече не се притеснявам. Стигам до извода, че наистина адаптираното мляко му пречи. Когато е само на кърма започва да ака... но за съжаление тъкмо започнах да му насмогвам и се оказа че това количество вече не го задоволява. Има нужда от повече млекце. Последните два дни се буди и нощно време, а снощи три пъти!!!! Което ме навежда на мисълта че всъщност млякото май вече не му е достатъчно. Утре ще питам педито дали да не почна да му давам пюренца?!
Иначе Гогата е истински брилянт! Спокоен, уравновесен, прекрасен! Най обича да го вдигам нагоре и да заравям глава в коремчето му, като го целувам възможно най-шумно. Това го кара да се смее с глас. Държи ръчичики, наполвина пъхнати в устата и се смее с широка усмивка, чак прихълцва! Много е пораснал! Вече е повече от 7.5 кг. ТЕЖИ!!! МНого тежи! И понеже често иска да го нося вместо да стои в количката, ми се струва още по-тежък! Откак се върнахме от София нещо намрази количката - не иска да се вози иска на високо и на ръчички! Слава Богу постепенно го отучвам. Днес изобщо не е плакал и спокойно се вози 3-4 часа. Но иначе обича да го държа и да му обръщам внимание. А гърба ми отнася всичко! Нощно време често се будя от болки. Боли ме гръбнака и ребрата - все едно някой ме е ритал в ребрата, такава е болката. Утешавам се, че така ще е огпраничен период време. Иначе не ми омръзва дасъм с него. Прекарваме в целувки и прегръдки поне един-два часа през деня. Постояно му говоря, по цял ден. И той ме гледа и ме слуша. Обичам как ме гледа в очите - право в очите, с тези негови сини очи, и мига с дългите си като метличка мигли! Не искам да пораства. И искам да порастне за да мога да си говоря с него. Чудно ми е каква личност ще стане, какви таланти има?... Вече се опитва да лапа разни предмети. Най-вече ръцете си. Но и други неща, които докопа. За първи път играе с удоволствие с надуваемата топка, която му купих наскоро. |
Categories
All
Archives
November 2016
|