Приятели, днес във Варна валя дъжд!
Иииии.... ние с малкото Гошенце грабнахме нашето бойно снаряжение - гумени ботуши, непромокаеми панталонки, дъждобрани, и дори чадър и се гмурнахме в дълбокото. След като паркирахме на Спортна зала аз слязох от колата, отворих количката, метнах вътре чантата, след което покрих количката с дъждобран, взех камиончето на Гого, свалих Гошката, облякох му дъждобрана и тръгнахме. Още в началото Гогето нагази в една дълбока до глезен локва! Но ура! Остана сух. Дъждът вали, а Гошето на камиончето кара! Беше толкова сладък с дълъг до глезените му дъждобран в ярки цветове... И така - аз бутам количката, а той кара камиона .... под дъжда. В градината джан-джун няма (както се казва). Само ние двамата. От време на време минава някой гражданин с чадър в ръка. Но иначе майки с деца - йок! По едно време Гогето стана от камиончето, поседна на един бордюр и зачагърта с пръстче по мокрия асфалт - тоест иска да рисува с тебешир! - Не става, бе Гошенце, мокро е, тебешира ще се разпадне - опитах се да му обясня. гогето гледа, гледа, пък май разбра и стана. Пак тръгнахме. Обиколихме детския кът - Гошето само сочеше към въртележките и влакчетата и повтаряше: "Няма!" "Кака няма!"(защото там работят разни каки, а Гошето и не знае думата БАТИ). Беше доста изненадан, че нищо не работи и всичко е покрито с платнища. След час и половина разходки започна да се здрачава и поехме към колата. След като свалихме всичко мокро се намъкнахме в колата и у дома. Разминахме се почти без поражения. На Гошето му се беше намокрило само малка част от едното краче над ботуша - понеже джапаше в големи локви. А на мен дънките ми се намокриха в областта около колената, където свършваше дъждобрана и започваха ботушите. Изобщо утре отивам да си купя нов дъждобран - с този за 2 лв. не стават разходки. Много е тънък ,къса се лесно и качулката му често ми падаше, а да не говорим ако има вятър. Така че утре отивам да си купя дъждобран пончо - 8 лв от немските магазини. Като цяло много съм доволна, че инвестирах малко пари в нашата екипировка. Предпочитам да сме навън, отколкото да вися в МОЛ-овете или по разни заведения. Това са вълнуващи, интересни моменти и начин да покажа на Гошето един различен мокър свят.
0 Comments
Ех, смея се с Гошенцето! Миличкия, знае 7-8 думи, но ги употребява НЕПРЕСТАННО!!
При това с твърде компетнетна физиономия. - Тати колата няма! - Няма ли я, а къде е! - Колата нани! - Къде нанка, пред офиса ли? - Да! ... - Тати колата.. няма колата! ....ееех, тази кола, този татику! Друга често спрягана дума от Гогето е възклицанието "Ау!" То значи различни неща, в зависимост от интонацията и повода, по който я казва. Когато нещо е изцапано или е направил беля , или се е изпишал на пода казва с високо гласче едно кратко "Ау!" Ако се е изакал в памперса, защото все още там я правим работата, посочва отзад и казва с набръчкано носле: "Ауууу!" Когато обаче е видял на улицата голям камион, друго интересно нещо, или пък най-вече мотор Гогето се хвърля напред с насочен показалец и извиква с дебело гласче : "Ауу!" Така той показва, че е впечатлен. Друго интересно словосъчетание Гошката използва, когато иска нещо да му дадем. Тогава той поглежда към мен, набръчква носле умолително, посочва към желаното нещо и казва с низходяща интонация: "Матетятя! Матетятя!" А когато иска да ми каже: "Виж, виж!" казва "Атяяя! Атяяя!" Вечер, когато сме си у дома и татко му се върне в къщи от работа, Гошето тича развълнуван от стая в стая и бърбори: "Мама, татику, мама, татику, мама, татику!" А когато Гошето реши да ми привлича вниманието е като една малка алармена система: - Мама! - Да, мамо! - Мама! - Да, кажи Гоше! - Мама, мама! - Чух те Гоше. - Мамо! - Още първия път те чух! - Мамо!, мамо, мамо, мамо, мамо.... Това е за сега приказването. Малко, но непрестанно. Ех, най-накрая!!!
Както писах преди време - започнах да тренирам отново. Три пъти дневно по 20 мин. за сега. Често все още имам мускулна треска. но след време ще премине съвсем и тогава ще удължа времето. Хубавото е, че този път започвам не от 74 кг, както беше преди около ... 4 години (?!). Сега съм 65 кг. И тренировките вече не са за отслабване, а само за да съм във форма. Така че мога много да не се напъвам. Имам предвид, че ако нямам 1 час, може да тренирам просто по 30 мин. или по 40 мин... Дори напоследък като се гледам в огледалото виждам как започват добре да се очертават контурите на тялото ми. Много, ама много съм доволна. Друго си е да носиш по-малко килограми върху си. Дори и 3 или 4 кг. се усещат. Освен това останах много приятно изненадана, когато реших да изпробвам някои дрехи, които не съм слагала от две години и повече. Не ми ставаха. Но сега, когато сменям летния със зимния гардероб, реших да пробвам. И една след друга дрехите ми станаха! Два-три панталона, една рокля... Колко прекрасно усещане! Изобщо - чувствам се много добре! А Гошето - ах, този малък сладур! Толкова ми е приятно да прекарвам времето си с него! Наслаждавам се с с цялото си същество на тези прекрасни месеци! Точно сега той е прелестен! Казваха ми, че най-хубавото време било, когато е новороден. Но не и за мен. Първата година всъщност беше голяма борба - привикване с новото, умора, борбата за кърма, бебешките проблеми с колики и акане, личните ми проблеми със Сашето... Като си помисля, тази първа година беше повече тежка, отколкото прекрасна. А сега - о, сега е толкова хубаво! Така свикнах с режима на Гошката, че днес си мислех - като дойде време да го сменим, как ли ще се разделя с тези ежедневни големи разходки?! Всеки ден се разхождаме през деня двамата, говорим си, правим неща заедно, играем, изненадваме се... То е една голяма забава! А някои по-тихи моменти са просто приказни. Днес докатоседях на дивана, Гошето дойде, подпря се на коленете ми, пъхна главичка под лицето ми и ме погледна право в очите за няколко дълги секунди - просто така, без да иска нищо, гледаше ме с поглед пълен с невинност, възхита и обич! Толкова съжалявам, че няма как да заснема някой от тези негови погледи, които са толкова ...докосващи! Иска ми се да ги запомня завинаги. Когато гледам снимките му, те често ми се виждат по-скоро обикновени. На живо Гошето е много харизматичен - а това трудно мога да уловя с фотоапарат, защото...докато го извадя, докато го наглася и докато заснема - мига е отлетял. Гошето вече ми помага в домакинството! (Хихихи! Когато не прави обратното.)
Намерих добър начин да му помогна да стои мирен когато имам да свърша някоя работа, а той точно в този миг иска да му обръщам внимание. Какво правя ли? Поканвам го да ми помогне! "Гошенце, моля те, мамо, ще ми помогнеш ли? Ела да ми помогнеш пиленце!" И той е готов. Да речем трябва да сложа хляб в пекарната. Гошето се качва на стол опрян на кухненския плот. Аз пълня в чаша водата и му давам да я хване, като придържам с ръка и така двама изливаме водата. После отварям кутията със сол и му давам чаена лъжичка, който той хваща малко непохватно с ръчичка. Аз пък хващам неговата ръчичка и така двамата загребваме от солта - една ч.л. След това идва ред на захарта и отново - 3 пъти Гошето гребва и изсипва в съда за хляб. Вземам каната с брашно, което е предварително отмерено и моля Гошето да го изсипе в съда. Той бърка с лъжичката и придърпва брашното да пада в във водата. Гледам да му удължа това удоволствие, въпреки че мога да го изсипя наведнъж. И накрая той държи лъжичката, а аз изсипвам маята вътре, а той пък я изсипва върху брашното. Слагаме хляба да се пече, а аз го хваля: "Браво, Гошенце, благодаря ти, мамо, че ми помогна! Много добре се справи!" Друг път когато слагам вечерята го викам и го моля да занася вилиците, лъжиците и салфетките на масата за ядене. Давам му ги една по една, за да му е още по-интересно и да е ангажиран повече време. Справя се наистина отлично. Носи ги и ги слага на масата, е , без да ги подрежда де! Но наистина ми помага, защото ми спестява черни курсове, а и той е полезен и доволен, че прави нещо, което мама прави. Щом сега, когато е на годинка и осем наси приборите, надявам се като стане на две да разнася супите! ХИхихи, е шегувам се... Естествено Гошката иска да прави всичко, което и аз правя. Само да ме види че хващам стирката, и той я задърпва. Не мога да се вредя от него. Оставям го да поочисти малко напред назад докато му омръзне и после пак се захващам. Когато мия чиниите и той иска да се вклчва, но за сега само гледа, пак застанал прав до мен на мивката... Помага ми да поливам цветята - пълня бутилката и после ходим заедно до саксиите и изливаме водата вътре. А той все иска още... След като Гогето ходи с 8 зъба има няма 8 месеца, най-накрая четвъртите зъби поникнаха. Двата четвърти отгоре поникнаха почти заедно, а днес забелязах, че е поникнал и четвъртия долу дясно. Явно затова вече две седмици Гошето суче през час нощем, като се почне от 2.30-3.00 сутринта , та до 8.00. Направо ми разбива съня. Не че се будя твърде много ,но спя накриво понеже докато му дам да суче аз заспивам, а често той суче много продължително, явно защото го боли. Малко се мъчим, но е успокоително, че остана само едно да избие. Е, поне от тази четворка.
Но Слава на Бога - не е плакал, не се е кривил - нямаме подобни трудности. Абе дете мечта! Гошката е на годинка и осем месеца.Месец след предишния ми постинг за говоренето на Гошето мога да кажа, че той вече направи първото си ясно изречение. "Тати го няма!" са първите думи на гошката, когато се събуди и не види татко си в леглото.
"Да, маменце, тати го няма!" - отговарям аз. "Няма го" - продължава той. "Дааа, няма го тати!" "Тати кодее?" "Тати е на работа." "Колата?" "Да, тати е на работа с колата!" След като е изяснил къде е татко му, Гошката слиза от леглото и тръгва по своите си дела. НО този диалог с известни промени се разиграва по няколко десетки пъти цял ден. Изобщо Гошката непрестанно пита за татко си, като продължава често да го нарича ТАТИКУ! Когато се обръща към баща си също му казва: "Татику?" А на мен категорично ми казва : "Мама!" или "Мамо!" Въпросът ТАТИ КОДЕ Е? ми го зададе за първи път на 15.09. А думата "кола" първо беше "куа", но бързо стана "кола". Когато ходим до шадраванчето в морската, което вече е източено Гошката сочи и вика "Няма года!" - тоест че няма вода! Другата най-често спрягана дума след МАМА и ТАТИКУ е КОЛАТА. Гошето е запленен от колите. Когато сме в колата и карам той направо скача към прозореца, защото е зърнал някоя колата като на татко му и вика: "Колата! Татику!" Тоест - като на татко му колата. Разпознава колите пикап и ванове без грешка. Защото служебните коли на баща му са пикап и ван. За колата на татко си често казва: "Колата тати няма. Колата нани." Тоест - колата на татко му я няма, тя спинка. Това със стпинкането го измислих аз за да му обясня защо колата я няма пред блока. Казах му че спинка пред офиса на татко му - почивала си значи тя! Онзи ден - на 10.10 за първи път назова сукането. Каза ми: "Мама, нани! Нанику!" Отначало не схванах какво ми казва, защото ние с татко му казваме на сукането "цокане" (ами какво да се прави), Но после той продължи да го повтаря и ме хвана за ръка за да ме заведе до спалнята, където лягаме и той суче. И така, схванах, че иска да суче. ПРез следващите дни също го повтаря. Явно свързва лягането и спането със сученето. Защото пък когато ще си ляга аз го питам : "Гоше ще нанкаш ли?" Напоследък когато му чета нещо, той започва да ме гледа в устата съсредоточено и лекичко мърда устнички. Мисля, че се опитва да наподобява нашия говор. Той без друго говори много, често на бебешки, като от време навреме изтърси някоя чиста разбираема дума, но не мога всичко да запомня. Обаче е забавно като се опитва енергично да ми обясни нещо, говорейки на бебешки с цели изречения. От няколко дни упорито се опитва не само да обува нашите обувки, но да облича и нашите дрехи. Особено тези на баща си. Вчера половин ден размотава напред назад една фанелка на татко си - слага си я по врата, върху главата, притиска я към гърдите си, после я вози на тортинетката, и накрая дори я влачи и по земята! МНого смешен като започне да си ги увива като шал около вратлето, като се вижда че опитва да ги облече. Вече проявява и интереси по отношение на това какво иска да облича. Избира си току някоя блуза или панталон, а има и едни ботички, които иска всеки ден да му слагам, макар още да не е сезона. ДНес беше с къси панталонки и едва го убедих да не обуваме ботичките - беше много настоятелен. Е, става все по-интересно. Случайно гледах едно предаване в неделя сутрин и чух за една италианска балерина, която вече 60 години е на сцената. Карла Фраки планира да танцува отново сега, на възраст над 70 години. Можете да видите една прекрасна, фина, деликатна и .... вечна жена! За мен е вдъхновяващо, че жена на тази възраст може да изглежда така и да е жизнена и естествено красива! Бих искала и аз да бъда като нея на тази възраст. ЕТО видеото ( гледайте след 5-тата минута)
Стана голяма обърквация с категориите в блога ми - по някакъв начин стана дублиране на таговете и...опитвам да оправя това
Пускам линк към тазсутрешното предаване ПРЕДИ ОБЕД по БТВ, където д-р Владимиров коментира нов тест за установяване на имплантацинния период в матката. Препоръчвам на всички, които се интересуват да го гледат. Ето и ЛИНКА. Метода се казва ERA (д-р Владимиров го споменава още в началото на интервюто).
Да прекарвам деня си с Гошенцето става все по-приятно и все по-леко. Защото все повече общуваме. Вълнуващо е да виждам как той започва повече и повече да разбира, да иска да го разбирам, да открива и изразява емоциите си. Когато беше бебе той като че ли повече приемаше израза на моите чувства към него. Сега, когато пораства той все повече започва да изразява чувствата си към мен и баща си. Слага главичка в скута или на рамото ми, прегръща ме, гали ме. Всичко това е така невинно и неподправено! И именно затова така красиво! И въпреки че е толкова малък в очите му има някаква особена дълбочина, когато ме поглежда с любов....
Може би наистина аз много се отдавам и посвещавам в отглеждането му, или по-точно да кажа в нашите взаимоотношения. Правя го защото искам да сме близки, не просто да съм майката, която го е отгледала, но да съм негов приятел, довереник, съветник. Когато сме тримата със Сашо, Гошката често иска да върви между нас и да ни държи за ръцете - и двамата. Прекрасно е, когато усещам - ние сме семейство и се обичаме. Онзи ден докато кърмех Гошето и го гледах се изпълних с благодарност към Господ за това, което ми е дал, за това невероятно дете, чудно създание, абсолютно хармонично с нас двамата със Сашо. И силно пожелах да имам още едно дете. Досега имаше период, особено лятото, когато почти се бях разубедила. Говорех с доста познати по въпроса и почти сама се навих, че по-добре да не правим опит за второ дете. Но в този миг осъзнах, че искам още едно дете. Стори ми се, че то ще даде пълна завършеност на нашето семейство.... И всички притеснения и съмнения просто изведнъж отпаднаха. Разбрах, че това е която искам да направя - още един опит и ако е рекъл Господ - да имам още едно бебенце. Зная, че няма да е като Гошката, но се надявам то да бъде също толкова съвършено, макар и по свой собствен начин. Сега ще трябва да се моля Бог да ми помогне да отбия Гошката на правилното време, за да мога да започна с процедурите. Защото това е всъщност единствената пречка, но е съществена. |
Categories
All
Archives
November 2016
|