Митове при отглеждане на бебето (част 2): Свикналото с внимание бебе се разглезва Много трудно избрах темата, с която да продължим поредицата „Митове в отглеждане на бебето”. Трудно, защото митовете, в които за съжаление обществото вярва са толкова много и повечето от тях са наистина ключови по отношение на родителската ни роля и отношенията с децата ни. В днешната тема ще поговорим за това как общуваме с децата и кои наши действия са полезни за бебето и кои биха навредили в изграждането на неговия характер. “Не свиквай бебето да го носиш на ръце, защото ще се разглези и няма да иска да стои самичко.” Всяка млада майка задължително чува този съвет поне по веднъж на ден от „доброжелателни” роднини, съседки и приятелки. Някои майки за съжаление дори се вслушват в подобни „полезни” съвети. Други майки, изпитват чувство за вина и се упрекват за своята слабост, за това че не успяват да се преборят със сърцето си и не спазват този съвет. Замисляли ли сте се как оставеното да страда само бебе ще стане по-добра личност, от бебето, което се радва на родителско внимание и подкрепа? По кой начин изоставения ще се превърне в по-добър и по-силен човек от онзи, който винаги е заобиколен от близки хора? Да, наистина, веднъж като види, че мама може да е до него и да го обгръща с внимание, детето и за в бъдеще ще настоява за това. Естествено и напълно нормално. Всеки от нас, като вкуси нещо приятно в живота, не иска да се разделя с него и не би се примирил да живее по-лош живот. Така е устроена психиката на човек. Готови сме да се примирим единствено с нещата, които никога не сме имали. Веднъж обаче, усетим ли сладостта на по-добрия живот, сме готови непримиримо да се борим за него. Нима това не лошо? Нима е погрешно бебето да се бори за по-добър живот, да вярва, че заслужва да бъде обичано и подкрепяно? Та нали именно този стремеж към по-добър живот е основния двигател на човешкото развитие. Ако не се стремяхме да живеем по-добре, най-вероятно щяхме да сме още по дърветата, скачащи на четири крака и издаващи нечленоразделни звуци. Защо желанието на бебето за по-добър живот разглеждаме като „глезене”? Бебето също е човек и не само че има право, но е и желателно да притежава стремеж към по-доброто и да вярва, че го засужава. А доброто в съзнанието на малкото човече е Мама. Само и единствено Мама – защото тя дава мляко и топлина, и ласка, и утеха, и във весели и в тъжни моменти, и денем и нощем. Мама е всичко, от което бебето се нуждае. В продължение на 9 месеца тя е била целия му свят и то не може лесно да се откаже от нея. Мама продължава да бъде неговата Вселена месеци след раждането му. И бебето иска Мама да бъде до него, защото освен нея си няма нищо друго все още. Бебето още не е открило нищо друго, което да го забавлява, което да го радва, което да го утешава, да го храни и топли. Всички тези неща ги прави единствено Мама. Какво се случва, обаче, когато тази Мама, реши да повярва на градските митове за разглезването на бебета и нарочно спре да гушка бебето си „за негово добро”? Американската антроположка и психотерапвтка Джийн Лидлоф в книгата си „Концепцията за континуума” (Liedloff Jean, The Continuum Concept, Da Capo Press, 1986), много въздействащо описва света на едно такова бебе: Будните му часове минават в желание, копнеж и безкрайно очакване на „правилното нещо”, което да замени глухата празнота. За няколко минути копнежите му сякаш са чути и тръпнещата нужда от докосване, от прегръдка и движение е задоволена. След като добре е обмислила нещата, майка му е решила да му даде достъп до гърдата си. Тя го обича с нежност, за каквато не е подозирала преди. От начало й е трудно да го остави след храненето, особено след като то толкова отчаяно плаче за нея. Но е убедена, че трябва да го остави, защото и нейната майка й е казала (а точно тя не може да греши), че ако сега остави бебето да се налага, то ще се разглези и после ще създава проблеми. А тя иска да направи всичко по най-правилния начин, защото чувства, че крехкият живот в ръцете й е по-важен от всичко на света. Тя въздиша и нежно слага бебето в креватчето, което е украсено с жълти патета и в унисон с цялата му стая. Постарала се е много, за да украси стаята с мекички перденца, килимче с формата на панда, бял шкаф с чекмедженца и ваничка със стойка… Тя оправя дрешките му и го завива с бродирана пелена и одеалце с неговите инициали. Поглежда ги със задоволство. Нищо не е спестено за приготвянето на съвършената детска стая, въпреки че двамата със съпруга й още не могат да си позволят всички мебели, които са планирали за останалите стаи от къщата. Тя се навежда да целуне копринено гладката бузка на бебето и се отдалечава към вратата, когато първият изплашен писък разтърсва малкото му телце. Тя обаче излиза и затваря вратата. Нейната воля, трябва да надделее над неговата. През затворената врата се чува нещо, което наподобява виковете на човек, подложен на изтезания. Нейната собствена природа ги разпознава като такива. Природата не дава сигнали, че някой понася мъчения, освен ако наистина не е така. Нещата са точно толкова сериозни, колкото звучат. Тя се колебае, сърцето й я тегли към бебето, но устоява и продължава по пътя си. Току що го е нахранила и преоблякла. За това е сигурна, че то няма никаква „истинска” нужда от нея и го оставя да плаче, докато се изтощи. То се събужда и пак заплаква. Майка му надниква в стаята, за да се увери, че бебето си е на мястото и след това тихичко се отдалечава, за да не събуди у него напразна надежда за внимание. Забързва се към кухнята, където си има работа и оставя вратата отворена, за да може да чува бебето „ако нещо му се случи”. Писъците му постепенно затихват и преминават в разтърсващи хлипания. След като не получава отговор на сигналите, които изпраща, силата му се изгубва в празнотата, от където трябваше отдавна да е дошло спасението. То се оглежда. Вижда само неподвижните решетки и стената. Наоколо няма нито звук… Предметите, поставени близо до бебето са измислени така, че да наподобяват онова, което му липсва. Традицията повелява играчките да бъдат такива, че да утешават скърбящото бебе. На първо място е мечето или друга мека кукла, „с която детето да спи”. От нея се очаква да дава на детето усещане за постоянна близост и компания. Развилата се в някои случаи свирепа привързаност към тази кукла се възприема като очарователен детски каприз, вместо като израз на болезнено емоционално лишение у дете, принудено да гушка неодушевен предмет в жаждата си за близко същество, което няма да го напусне. Според Лидлоф тези болезнени преживявания оставят трайни следи в психиката и маркират психоемоционалния профил на цялото общество. Детето не може да разбере защо отчаяния му плач за удовлетворяване на вродените му потребности остава без отговор. Така то започва да въприема себе си и желанията си като нередни. Ако обаче сигналите му бъдат чути и очакванията му се изпълнят, с течение на времето то ще притежава естествена увереност в себе си, ще бъде щастливо и ще се радва на живота. Бебетата, чиито нужди са били удовлетворявани през първите месеци от живота им – а именно през периода на носенето на ръце израстват по-самоуверени и стават по-самостоятелни от онези, чийто плач остава без отговор, поради страх „да не се разглезят” или да не станат прекалено зависими. Когато един човек (пък бил той и бебе) системно получава това, от което се нуждае, той си изграждапозитивна нагласа към заобикалящата го среда, чувства се щастлив, уверен и вярва, че светът е едно добро място и „спасение дебне отвсякъде” . Вярва и в себе си, защото осъзнава, че явно е стойностна личност, щом всички му обръщат внимание и откликват на нуждите му. Такъв човек вярва в себе си и непрестанно развива своите способности и таланти. Обратното, за песимиста светът е гаден, а хората злобни и той искрено вярва в това, воден от своя личен опит. Неговите минали преживявания свидетелстват за това – той не е имал близки, които да го подкрепят, да се радват на успехите му и да го утешават, когато страда. Бил е сам и колкото и отчаяно да е призовавал за внимание и грижа – всичките му опити са останали нечути. В началото е вярвал, че и той като останалите хора има право на близост и щастие, но в последствие е започнал все повече да се разколебава. Може би той наистина не заслужава, за това не му се случват хубави неща? Може би виновни са не другите, а той самият за това, че никой не го харесва? Това са мислите на песимиста – прекалено агресивен или болезнено изолиран… В оптимисти или песимисти искате да превърнете децата си? Освен очевидната психоемоционална полза и стимулация от контакта с близък човек, носенето на бебето до тялото на родителя носи големи чисто физиологични ползи за здравето на бебето. Доказано е, че новородените регулират по-добре дишането, сърдечната си дейност и телесната си температура, когато са поставени в непосредствен контакт кожа до кожа върху гърдите на родителя. (Вижте статията “Методът Кенгуру – естественото място на бебето е до неговата майка“). Животът на бебето в обятията на мама е важно за правилното му физическо и психическо развитие през първите месеци. Неслучайно много специалисти наричат първите три месеца след раждането на бебето „четвърти триместър от бременността”. На практика е именно така – бебето вече не е част от тялото на майката, но не е и готово да води самостоятелен живот и продължава да се нуждае от нейната постоянна близост. При повечето животни новороденото веднага след раждане става на крака и тръгва самостоятелно. При хората бебето се ражда все още много неразвито и неспособно да се справя само. Това е така, заради големия размер на човешкия мозък и изправената стойка на хората. Ако се движехме все още на четири крака, жените щяхме да имаме далеч по-широк таз и щахме да можем да износим бебето в корема си през този четвърти триместър и да го родим не след 9, а след 12 месеца или по-късно, когато то щеше да бъде далеч по-напреднало във физическото и психическото си развитие. В изправена позиция не можем да си позволим този широк таз, а през таза, с който разполага съвременната жена не би било възможно да излезе по-голямо бебе. За това бебето се ражда далече преди да е достигнало оптималното си развитие за новородено. В този смисъл всички бебета се раждат недоносени и се нуждаят от специални грижи, но за сметка на това притежават голям мозък и изправена стойка. Еволюцията иска своите жертви. А жертвата, която ние родителите трябва да направим е да осъзнаем, че новороденото ни човече все още се нуждае от грижите, на които се е радвало в майчината утроба – близост, топлота, усещане, че не е само, че до сърцето му бие нечие друго сърце. Носеното бебе страда много по-малко от колики, плаче по-рядко, има апетит и суче добре, заспива по-лесно и спи по-дълго и цялото му същество излъчва спокойствие и радост. Именно тези чувства – спокойствие и радост изпитва и цялото семейство до своето носено щастливо бебе. Можете спокойно да организирате ежедневието си така, че да не се налага да се отделяте от бебето, когато то има нужда от вас. Сложете го в слинг, сгушено в обятията ви и свършете домакинската си работа, напазарувайте, вижте се с приятели. (Вижте статията “Носете бебето със себе си: изкуство и наука за носенето на деца (от д-р Сиърс)”, както и “Привързано родителство – изкуството да отгледаме щастливи деца”). Не е необходимо да носите бебето постоянно, а само, когато то има нужда от това. Синът ми беше много неспокойно бебе. Характерът му в комбинация с едно стресово раждане и неспокойната бременност, която изкарах, налагаха постоянния му контакт с мен. Единствено, когато бях до него се успокояваше и беше щастлив. Когато въведохме съвместен сън и гушкане до насита през деня, бебето ми сякаш напълно се промени. Стана дружелюбен и усмихнат, а не вечно неспокоен и ревящ. Дъщеря ми напротив, беше едно спокойно и щастливо бебе – родено спокойно, след една спокойна и отдадена на бебето бременност. Тя беше като кукла, която никога не плачеше. Можеше с часове да си лежи и гледа наоколо преди да се сети за мен. Спеше си в креватчето – на метър от моето легло и я носех доста рядко. Просто не се налагаше да я нося по-често. И двете ми деца днес ходят на градина и сутрин отиват спокойни там. Не се тревожат за мама, защото знаят, че ще си изкарат деня весело и са сигурни, че мама ще дойде да ги вземе. Не разглезени и плашливи, а именно уверени в себе си, позитивно настроени и сигурни, че никога няма да бъдат изоставени са децата, които като бебета са били гушкани и обгръщани с обич и подкрепа. Водете се от детето си и от собственото си сърце. Когато бебето ви има нужда от вас, бъдете до него, покажете му, че светът е едно хубаво място и че то е личност, която заслужава цялото внимание и обич. Прегръщайте детето си, за да се превърне в лебед, достоен за обич и възхищение, а не в грозно патенце, което всеки пренебрегва и подиграва. В статията са използвани материали от: Василена Доткова, Близо до бебето, Сиела 2008г. Liedloff Jean, The Continuum Concept, Da Capo Press, 1986г.
0 Comments
Имам си номер - 11846!
Сега ще чакам да ми се обадят. За разлика от много от момичетата аз се надявам да се забавят с обаждането до мен. Защото трябва да минат поне 2 години преди да забременея отново, понеже съм родила със секцио. Говорихс д-р Димов, той ми каза, че д-р Стаменов не е много ЗА, понеже времето, в което трябва да вляза в процедура поради възрастта ми е много късо и скоро. Ами... в краят на краищата каквото стане. Няма да изнасилвам нещата. Пък ако не стане по фонда, след 2-3 години може да си финансираме ние един опит.... Каквото е рекъл Господ, това да става! Гого - продължава сагата със запека. Той ака само по веднъж на ден. В някои случаи това не би било проблем. Ако детето е само на кърма може с дни да не ака. Но когато е на адаптирано мляко трябва да се изхожда редовно. При него е проблем, защото като минат няколко часа и две-три яденета, започва едно мъчене, болки, зачервява се, почва да плаче и да изпъва крачета.. И като се изака изведнъж на лицето му се изписва такова блаженство.... въпреки миризмата :-) Когато не е акала повече време акото му мирише. А като си ака редовно - не! Установих, че за сега само зехтина действа най-безболезнено и добре. Поне детето ака поне веднъж на ден. А от два дни и по два пъти! С две акания на практика почти няма проблем. Започнах да си водя дневник на акото - кога е акала, за да мога да следя каксе развиват нещата. (Нали съм по дневниците....) И така акото на Гогата за мен се превърна в първа радост! В понеделник сме на консултация. Имам да питам за доста неща: за запека, за пъпчето, за чурката ( която се оказа че трябвало да издърпваме, за да не станело срастване - всички така правели).... Пускам линк за предаването НА КАФЕ, в което се коментира закаляването на бебетата. Не знаех, че то може и трябва да се прави целенасочено. Сега тепърва започвам, макар че Гого вече е ходил на разходки. ДНес вече за втори път излязох сама с него. Вече съм по-спокойна. Допреди седмица не смеех да изляза сама. Казвам си: ами ако се наака, къде ще го сменя, ако огладнее, как ще го изкарам от количката в студа да го храня, ами ако не мога да сгъна количката, ами ако, ами ако... Оказа се, че в голяма степен съм неподготвена за всичко това, за моя изненада. А може би просто няма кой да ми помага и затова много неща не зная и не умея. Както и да е - учим се. Иначе той расте, не го забелязвам с просто око, но съдя за това по бодитата, които му умаляват. Просто съм изумена - боди, което е слагал миналата седмица и му е било широчко, днес вече върви към утесняване. Практически се съмнявам дали ще мога още веднъж да му го облека. Също се разхубави много в последните две-три седмици. Бял е, с изписани черти - много е красив. Не съм предполагала, че моето бебе ще е толкова хубаво! Дори се бях подготвила психически че може да е грозновато, защото Сашо е бил много грозен и черен като се е родил. Баща му ми каза, че като го видял казал че това не е неговото бебе, защото самия той е с бяла кожа и светли очи :-))) Но пък сега Сашо си е хубавец. Това е мили мои! Изчезнах за малко защото от миналия четвъртък до сега Гогата го мъчи запек. Започна изведнъж. До вчера си акаше на всяко хранене почти а от днес - край. Най-лошото е, че се мъчи - пъшка, напъва се до зачервяване, ръмжи, опъва крачета и накрая се разплаква. Измъчих се и аз да гогледам. След всяко ядене едно и също. Само като заспи има покой.
Четох доста в нета какво правят майките. Общо вземто опциите не са много. 1. Изакване с термометър в дупето. 2. Използване на Дуфалак - медикамент. 3. Бебешка клизма - в краен случай. Пробвах първия вариант - безрезултатно. Гогата продължи да се мъчи горкия. Реших да рискувам с неконвенционлани методи. Дадох му водичка с мед вътре. После му нагрях коремчето с лампата Биоптрон. След разговор с майка ми му сложиш мас на дупенцето без да бъркам вътре. Дадох му също така и малко мас в устата - колкото грахово зърно. Също така му дадох малко зехтин. Слава Богу, след всички опити най-накрая се изака. Акото му миришеше много - след толкова дни няма как да е! До днес е така - изакване по веднъж дневно. Не зная какво стана. Но засега мисля, че зехтина е най-работещ в случая. Ще видим колко ще продължи всичко. Прочетох че някои млади майки се боят да давата на детето зехтин. Аз мисля, че няма нищо страшно. Гого понесе добре и двете неща. А майка ми каза, че на нас ни е давала мас - това е било традиционно навремето. Надявам се чревцата му да започнат пак нормално да функционират. На 28-и сме на консултация и ще видим какво ще каже лекарката. Сашо замина в София - утре подава документите във фонда. Пускам ви линк към две от ценните предавания на Гала "На кафе"7
Едното е свързано с кинезитерапията за бебета. В шоуто Гала е поканила кинезитерпевт, която показва гимнастика за бебета. Едва ли ще можете да видите тези упражнения на друго място, така че ви препоръчвам да си сложите предаването в Любими, ако имате бебче или планирате да имате. ЕТО предаването. Другото интересно предаване беше свързано с кърменето. Отново - за всички кърмещи, или бъдещи кърмачки, можете да чуете полезни съвети ТУК. Ще публикувам линковете и на моята страница с Връзки. Вчера бяхме на преглед в Шумен. Всъщност целта беше главно да започнем с подготовката на документите за второто IVF. Димов беше подготвил един комплект, който ни напомни как трябва да попълним, обсъдихме какви още неща са необходими и как ще процедираме. Идната седмица той ще е вСофия и предложи Сашо да отиде там по същото време и да занесе документите. Ще "асистира" на Сашо при подаването на документите в клиниката.Питах го има ли шанс да забременея спонтанно.
- Има шанс, но не е много голям. Наистина след раждане много жени, които не са могли да забременеят преди забременяват. Но шанса не е голям. Все пак ако стане такова нещо веднага ми се обаждаш, за да можем да предприемем бързо мерки, да не го изпуснем. Хайде сега да те прегледам. - Ох пак ли се започва не очаквах толкова веднага! - изпъшках - Пак, пак. Отидохме в кабинета с ехографа. Доктора ме прегледа - по класическия начин и с ехограф. Каза че състоянието ми е перфектно. Естествено говорихме и за болната ми тема - гъбичното възпаление, което влача от средата на бремеността. - Докторе ,моля Ви, трябва да приключим с тези гъбички. - Добре, сега вземаме секрет и веднага ще го изследваме, ще кажа на биолога да го изследва на момента и ще ти дам рецепта. Ще го оправим. Взеха ми секрет. Аз така или иначе си знаех че е Кандида, но се оказа че е в голямо количество, а Лактобактериите ги нямаше никакви. Димов ми изписа някакви глобули за изтребването на кандидата и друг препарат с лактобактерии за населване на влагалището. Най-накрая се надявам да се оправя и да можем да се върнем към нормалния си интимен живот със Сашо. Че ще вземем да се забравим. - И Бисе, моля те говори ми на "ти", не искам да ми говориш на "Вие". - Добре ще Ви говоря на "ти", но ми е трудно... - отговорих, като вече се примирявам, че ще трябва да променя местоимението. Така някакси нарушавам официалната бариера. В кръга на шегата по-лесно ми е да се събличам пред друг мъж, когато се обръщам към него на "Вие", така се чувствам по-малко неудобно. След това казах на доктора че мед сестрата на педиатърката ми иска специален талон за да ми издаде болничен. След като се почуди каквъ е този талон доктора ме попитаможе ли сега да се свържа с нея за да говори лично и да я попита за какво иде реч. Веднага я набрах и той лично разговаря за да разбере какво е нужно. Стана ясно, че просто сестрата е от старата генерация и ползва остарели термини - такиваталони вече не се правят, но той ми написа нещо, което ще свърши същата работа и сложи печат. Сега се надявам да няма пречки за издаването на болничния. После споделих с доктора за пъпа. Той ме видя и каза, че е херния, но трябва да се консултираме с хирурга и веднага са обади на хирурга да ме приеме. След около 10 минути влязох при хирурга. Той ми каза да вдигна блузата си, погледна пъпчето ми. - Изкашляйте се! Изкашлях се. - Да, това е..... - и изрече нещо на медициниски език - на обикновен език това е пъпна херния, при която булото е запушило мястото, където се е получила хернията. Обясни ми какво представлява и какви са рисковете. Най-големия риск е да се получи т.нар преплитане на червата, при което в рамките на 5-6 часа корема с подува и ако не се оперира веднага може да се получи перитонит. Това е най-голямото възможно усложнение. Иначе мога да си карам така, но с времето проблема може да се задълбочи. Единственото лечение е операция при която се слага специална тъкан на мястото, която се сраства с коремната стена и я укрепва. Тъканта е еластична и няма да пречи при забременяване. - Но ако забременявате непременно трябва да се оперирате преди това, най-малко два месеца по-рано. - Операцията по здравна каса ли е? - Да. Ще ви дам направление и можете да се оперирате тук или във Варна - където решите. - Ще ми остане ли белег? - Малък белег. Разговаряхме около 5-6 минути. Зададох си всичките въпроси, за които се сетих. Накрая лекарят ме пита: - Прощавайте Вие учителка ли сте? - Не, но вие сте втория лекар, който ме пита, защо? - Само учителките задават така систематично въпросите си. - Ами не съм, просто съм педантична. - Направо ме разпитвате като хер Флик. - Е, искам да зная какво ми предстои. - Ето визитката ми, ако имате въпроси ми се обадете, но ако ми досаждате много няма да ви отговарям. - Няма да ви досаждам. - Систематизирайте си въпросите и ми се обадете. - Добре става! Питах още едно две неща и след като си взех направлението се сбогувах и веднага отидох при д-р Димов. - Докторе, да ви питам, този хирург добър ли е? - Ами...да, всъщност той ми е брат. - Олеле, не му казвайте. - Ей сега отивам да го питам какво е положението и ще му кажа. - се посмя с мене доктора. Отиде да разпита каква е ситуацията с мене, след което дойде и тръгна да ми обяснява всичко отначало, но аз му казах че съм разбрала ясно всичко и няма нужда да повтаряме. Накрая се сбогувахме, преповторихме какво предстои и как ще действаме и си тръгнахме. Отново съм развълнувана и някакси съм изпълнена с очакване. Жалко че пак ще се режа, но какво да се прави... налага се, дори и да не забременявам. Най-лошото е, че не мога да правя коремни преси. Никакво натоварване - каза хирурга. А щях много добре да се спретна за лятото... но какво да се прави, ще се примирявам. Впрочем болката около пъпа ми намаля и подутината също. Все пак аз ще се моля за пълно изцеление - нали си имам Бог! Това е съвсем накратко за прегледа. Навръщане от Шумен си мислех само за Гогата - какво ли пави, дали плачев къщи (оставихме майка ми при него). И някакси исках да се прибера възможно най-бързо и да го гушна. Чудна работа - това малко беззащинтно създание ме кара да изпитвам истинско благоговение... То ме кара да се чувствам изцяло нужна. То не се интересува дали съм рошава, дали сутрин имам дъх, дали съм красива, дали съм умна.... То има нужда от мене и ме кара да се чувствам необходима, много важна и жизнено нужна... То ме приема безрезервно - всъщност може да се каже че за него аз съм най-важното същество на планетата Земя! Аз съм по-важна за него от всеки друг, аз съм източник на топлина, на храна, на любов, на утеха, на сигурност... И това ме мотивира да дам всичко от себе си. Сега с него аз имам нови грижи, но тези грижи придават смисъл на живота ми... И когато говоря за това се сещам за Малкия принц и неговата роза: "- Знаеш ли... моето цвете... отговорен съм за него! А то е толкова слабо! И е толкова наивно. Има четири нищо и никакви бодли, за да го защитават от целия свят..." .... и за неговия разговор с лисицата: " - Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите. - Същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни. - Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна. - Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни. - Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза... - Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни." Искам толкова много неща да ви пиша:
- още за родилния дом - за дрешките . за галените имена - за прегледа днес.... Просто не зная от къде да започна. Относно родилния дом исках да обобщя следното като съвет към бъдещите родилки, които ще раждат със секцио: 1. Постарайте се да намерите предварително информация за това какви са порядките в болницата, където ще раждате. Аз в интерес на истината не мислех, че това е толкова от значение и не се бях интересувала. 2. Ако раждате в АГ-то или в болница с подобни порядки ви съвтетвам следните няолко неща: - носете си една бутилка вода Девин с розов етикет или преварена - да имате за бебешка храна. Розовия етикет е с най-голяма чистота. Проктически много чиста вода - казвам го защото сме го замервали с уред за вода. - носете си адаптирано мляко за всеки случай , да имате на разположение ако се наложите да храните бебчето а нямате още мляко, както стана с мен; - течност за стерилизиране на шишета - шише - задължително си носете помпа за кърмата и започнете да стимулирате гърдите още след първите 6 часа, ако сте родили със секцио. На мен никой не ми каза това. Ако бях го правила сега щях да имам по-добър шанс да кърмя до по-дълго. - имайте поне един резервен чифт дрехи, чорапи и чехли при вас в болницата. - кърпи за топли компреси на гърдите - Лецитин за отваряне на каналите - Рицинус Комунис 5, на Боарон, за стимулиране на лактацията, пие се два пъти по 5 броя, слагат се под езика и 20 мин. след това да не се пие и яде. - вземете си крем против разраняване на зърната на гърдите; - ако зърната на гърдите ви не са добре оформени, както беше при мен, непремено си купете силиконови накрайници за първите дни от кърменето, иначе ще страдате много, когато бебето не може да засуче или ви разрани зърната в опити да засуче. Май това е относно бебете - другото се издържа някакси. Относно бебешките дрешки. Ако ви се налага да си купувате за вашето бебе или за подарък - установих, че най-удобни са бодитата и гащеризончетата, които са с копчета отдолу до горе. Има много красиви модели бодита и гащеризончета, които се обличат откъм главата. За бебето това е много неприятно. Гого всеки път се разплаква, защото му намушквам главичката и ръчцичките, а това го плаши. Тези, които се разкопчават изцяло са много по удобни и можете да обличате бебето без да го разплаквате. Също така този тип дрешки пазят кръсчето. Не слагам камизолки, в комплект с ританки и блузки, или поне много рядко слагам такива, защото кръсчето на бебето много лесно се оголва, когато го носите или местите.. За другите неща утре. За съжаление опасенията ми се оказаха вярни - това дето ме боли е пъпна херния. Ходих при личната лекарка и исках направление за хирург. Тя ми каза, че няма смисъл да ходя, защото единственото лечение е оперативно, а аз сега не мога да се оперирам... За сега нищо не се вижда на повърхноста на кожата, но на пипане се усеща твърдина като бобена зърно и ме боли доста силно дори при лек допир с дрехите, а да не говорим с крачетата на Гошето. Задавам си въпроса дали ще мога и да забременея с тази херния... Получавала се при късни бремености каквато е моята поради разтягането на мускулатурата. Хем моята мускулатура беше в добро състояние преди да забременея. Но мисля, че главния фактор тук и лапароскопията, защото едната тръба се вкарва имено през пъпа и вероятно е отслабила пъпния пръстен... Или някой шев е поддал? Не зная. Очаквам да отида на прегледа в Шумен и тогава ще говоря с Димов какво да се предприема. Иначе сме добре. Но продължават проблемите с кърменето. За сега кърмата се увеличи - чрез изцеждане. Обаче Гогата вече не иска да суче продължително от гърдите. Иска да суче, но не да полага големи усилия. След първите 10 минути започва да се дърпа, да ме удря с ръчички и да прехапва зърното ми, което го прави болезнено. Освен това зърната ми допълнително се разраняват от помпата. ПРобвах и помпа на Чико и на Авент. На Авент е по-щадяща и по лека за ползване. Обаче моите зърна са по-големи и се търкат в стените на помпичката, което ги прежулва... Понякога направо ми идва да отбия бебето... Но детето не е виновно, и за негово добро ще прдължавам така, докато може... А то има апетит!!!! Сашо на шега му вика "Малкия Великан". Нали се сещате за филма "Господин за един ден". Там Пурко беше подал козата и беше купил от един мошенник едно прасенце, представено от стопанина си като "Малкия великан от Странджа планина" - малко, но много ящно. Сега било малко, но щяло да порастне огромно!. А то това прасе беше толкова ящно, че изпояде де що имаше за ядене в къщата на Пурко, въпреки че породата му беше дребничка..... Та и ние викаме на Гого "Малкия великан". Обича да си похапва и най-добре усещам това по тежестта в ръцете си, която се увеличава. Времето се стопля и планирам до седмица да направим първата си разходка. Ще взема количка от една приятелка. Имам си и слинг шал, но така и не успях нещо да го вържа както трябва, нито да поставя Гого вътре правилно - разплаква се. Днес пристига едно кенгуру от София. Ще се разходим с него, а по-нататък с количката. Ето актуална снимка на Гошенцето - доста е пораснал, нали? Вече сме на месец и половина, нопак ми изглежда по-голям по физиономия. Идната сряда отиваме със Сашо в Шумен, за да се срещнем с д-р Димов.
Ще започнем подготвянето на документите за второто инвитро. Не е за вярване, но това ще се окаже един сериозен спринт. Малко се чудя дали ще успеем с организацията този път. Има все пак много ходене, много изследвания, много разни неща.... Но стъпка по стъпка! Определено искам още едно детенце. Със Сашо обсъждахме, че ако се налага ще си вземем помошница, която да ми помага в гледането и домакинството. Защото с тази малка разлика в годините при двете деца (да даде Бог!) , мисля, че ще ми е доста трудно, поне първите две години. То Сашенцето да му мисли, че ще трябва да работи доста. Но където са трима, там са и четирима. Ще пробваме пък каквото стане. Гого е толкова мил! Толкова нежен! Истинска душичка! Колкото и да е странно вече заприлича повече на бебе, отколкото когато се роди. Тогава беше по-слабичък и приличаше повече на момченце. А сега е надул бузки, а очите му се избистриха и са много красиво сини! И ме гледа, гледа.... Днес правим 40 дни! Времето лети - за добро или за зло всичко ми е като един ден! Вече имам бебе на 40 дни!!! Като си помисля, колко път изминахме! Колко го чакахме! А сега ми се струва съвсем естествено - съвсем нормално! Като го погледна малкия, се разтапям, когато ми се усмихне с беззъбата си устица! Бебетата са най-прекрасното нещо на света!Иначе днес сутринта точно над пъпа усетих болка, като натъртено. Пипам - бучица. Нямам на идея какво е. Снощи ми нямаше нищо. Не съм вдигала нищо тежко, дори и Гого не съм го носила. Херния ли е това се чудя?! Казах на Димов. Той каза че трябва да ме види, защото можело да са няколко неща. Да споделя и за шишетата, защото зная, че сайта се посещава от много бъдещи майки. Пожелавам на всички, които искат, да имат дечица!
Понеже не бях изобщо запозната, когатосе наложи да купувам шишета и биберони, бях в небрано лозе. Изобщо не можехда се ориентирам какво да гледам и как да преценя какви шишета да купя. Разбира се гледах и по форумите в интернет. Едни майки хвалят една марка, други друга, но лошото е , че майките почти никога не се обосновават защо предпочитат една марка пред друга. То май е като с млеката - майките се питат една друга коя какво ползва. Та и аз на този принцип питах Галя - нали е с три деца - какво шише да си купя, понеже от магазина и от форумите не успях да се оринтерам. Тя ми каза, че са й подарили навремето някакво шише антиколики и билра много доволна, защото децата й не са имали колики. И така, отидох в магазин Щъркел и питах имат ли такива шишета. Имали. На Д-р Браун. Показаха ми ги и купих две - малко и голямо. Шишетата са малко по-особени като форма и "устройство". Вътре имат една тръба и една... диафрагма. Тезе две неща правят така, че бебето когато пие да не гълта въздух. Освен това в шишето не се образува вакуум, както в много други шишета, та бебето да се налага да отпуска бибката, за да пие. И наистина много съм доволна. Мога да сравнявам с други шишета, защото имам шише на Нук и на Чико. Няма място за сравнение. И двете са обикновени. На Чико пуска доста, а на Нук прави вакуум и бебето гълта въздух. За разлика от тях биберона на Д-р Браун има много фина дупчица, прилична на майчината струя. Впрочем самите шишета се казват Natural flow - ш.е. "естествена струя" - наподобяват струята на майчината гърда. Освен това не правят вакуум и бебето спокойно си пие. И предполагам, че помагат за липсата на колики, защото както разбрахте нямаме колики. Та ако имате нужда от съвет за избор на шишета твърдо ви съветвам - на Д-р Браун. Само гледайте да са оригинални. На оригиналните шишета са изписани патентите им в САЩ. Те са по-широки от нормалните шишета. Освен шишетата, други мерки срещу коликите са пробиотичните капки Бои Гайа, които давам, а също така и млякото с пробиотици. Все пак обаче преди всичко благодаря на Бога за здравото стомахме на Гого. Защото има бебета, на които нито капки, нито шишета им помагат. А пропуснах да ви кажа нещо за постродилната депресия. Около 10 дни след като се прибрахме у дома, продължих да се будя нощем обляна в студена пот и да ме тресе, както онази нощ в болницата. Не зная каква е причината. Но вероятно е хормонална - поне аз така си мисля. Не съм чувала друг да се оплаква от това, но е доста неприятно и го определям имено като синдром на постродилната депресия. После си изчезна. |
Categories
All
Archives
November 2016
|