Изключително се вълнувам – от близо два-три месеца Гошето започна да чете думи. И то не само на български но и на английски.
На българиск чете най-вече думи, които са му познати и не твърде дълги и сложни. На английски разчита също кратки думи. Интересно е, че той самия не си дава сметка дали чете на български или на английски. Веднъж прочете какво пише върху грейката му: - Мамо, виж тук пише – B-O-Y…. Boy! - Да, точно така, пише BOY! Какво значи помниш ли? ….Момче! Друг път прочете надписа върху един стикер от детския си гараж. - S-E-R-V-I-S-E – Service! Мамо, тука пише SERVISE! - Да, браво Гоше точно така пише, мамо! Ти четеш на английски! БРаво! Случва са да започне да чете дадена английска дума по български. Например BED – той започва да го чете като ВЕД. Но кажа ли му: „Не чети на български, а на английски!” веднага превключва и го изчита правилно. А преди седмица направо ме изуми. Тъкмо бяхме обядвали в едно близко до нас заведение за бързо хранене и се приготвяхме да тръгваме, когато Гошето ми каза: - Мамо, там пише, ЯСТИЯ! Погледнах в посоката, която показваше и не видях нищо: - Къде пише ЯСТИЯ – попитах докато се опитвах да прибера мокрите кърпички в чантата си - Ето там – пак посочи към в посока към отсрещната витрина Погледнах отново, но не видях табела, нито менята, на които да е написано ЯСТИЯ - Не виждам да пише нищо – отговорих докато му обличах якето. Помислих, че си измисля. - Пише! …. ЯС-ТИ-Я!!! – настояваше той - Добре де, покажи ми къде го пише – попитах Гого отиде до витрината и ми показа един надпис. Надписът беше залепен отвъншната страна на витрината, така че всъщност отвътре се виждаше наобратно. При това беше залепен по диагонал!!! „Как е успял да го прочете?” – честно казано се смаях, защото на мен самата за една-две секунди ми беше трудно да го видя и разчета.Шрифта беше с тънки и дебели линии, буквите Я отдвете страни на думата биха мугли да объркат и възрастен при пръв поглед. А той го е прочел наобратно, при това наклонен! - Браво, Гошка, наистина пише ЯСТИЯ! Как го прочете? - Ами не знам – с усмивка и леко скромно ми отговори той - Супер! …. А тука какво пише? – посочих му друг също наклонен и залепен наобратно надпис „СКАРА” - С-К-А-Р-А . СКАРА! - Да! - прегърнах го – наистина пише СКАРА! БРАВО!... А тук – посочих подобен надпис СУПА. - С-У-П-А. СУПА! - Да, браво! Чудесно се справяш! Прегърнах го и излязохме от заведението много радостни. Той обича да разчита думи. Освен това може да изписва думи с магнитни букви. Справя се отлично. Е ,понякога се задтруднява на думи като МЛЯКО, заради Я –то, защото мисли, че трябва да сложи И и А. Също се затруднява при дълги и сложни думи. Но иначе е пушка. Преди няколко дни докато миех чиниите той се захвана с магнитните букви на хладилника. Казвах му думи, а той трябваше да ги напише. По едно време му казах: - Напиши АЙКЮША (това е името на една руска платформа, която използваме, която е за развитие на интелекта – ползваме вместо електронни игри). Гошката се замисли точно за две секунди и ми отговори - Не мога! - Е, не можеш! Хайде опитай ! – веднага отоговрих, защото не обичам като ми казва НЕ МОГА, преди да е опитал - Не мога! Нямам две А! - Какво?.... О ,да – сетих се че магнитната ни азбука има само по една буква от азбуката. – Верно че нямаш, мамо, аз не се сетих, че има две А-та в думата. Честно казано много се учудих, че за по-малко от две секунди, той беше анализирал думата АЙКЮША и беше установил, че е с две А-та, които той няма, за да я напише! Упражненията за буквите, които правим очевидно дават резултат, и то голям! За сега като слабост по отношение на четенето отчитам малкото ни упражняване със сричките. Сигурна съм, че ако бяхме наблегнали малко повече, той вече щеше свободно да чете изречения. Виждам, че в момента го спъва именно разчитането на думите буква по буква. Ако свикне да ги чете на срички няма да има проблеми. Поставила съм си за цел да наблегнем на това този сезон.
0 Comments
Дълго време се бавих с направата на картончета със сричките поради няколко причини. По принцип в почти всички системи, пък и в българската сега гласните се представят с червен цвят, а съгласните със син. Добре, обаче аз нямам цветен принтер - моя е лазарен. Сега ще отида да разпечатам азбуката, но после, когато ми потрябват повече срички, трябва да тичам всеки път да ги разпечатвам някъде, а няма време за това, пък и е свързано с подробности като подходящо форматиране, качване на носител, носене, вземане... и следователно допълнителен разход от време.
После и за това какви да са буквите се чудих - главни или малки. В Монтесори децата се запознават първо с малките букви, защото по-голямата част от текстовете са изписани с малки, не с главни букви. ОБАЧЕ, Гошето познава главните букви. С малките не съм го запознала специално и си мисля, че ще се обърка ,ако изведнъж започна да му показвам срички с малки букви. Доста се чудих също така откъде да започнем със сричките - с кои срички да започнем? Гледах доста интересно видео за системата на Поляков - интересна и практична, но пък доста писане и разпечатване ще падне. А и трябва да си направя собствена разработка- не става с просто копи и пейст, защото все пак колкото и да си приличат езиците руски и български са различни. И така - доста чудене, доста бавене, мислих и размислях.... Докато накрая не отидох в нашата библиотека и не си взех един буквар. Да, стаааричък, от 1990 г. но тя системата не се е много променила, може би хич даже! После поразтършувах в нета и намерих още малко неща, които ми помогнаха да се ориентирам съвсем добре. Ето ТУК, в електронното издание на буквара на Просвета се вижда много добре как да се образуват сричките, и как чрез добавяне на по една буква се образуват прости думички.... Но този стар буквар, макар и грозноват е направен просто и лесно, и схванах НАЙ-НАКРАЯ какво да правя. Направих си квадратчета с всички букви от азбуката. (Реших всичко да разпечатвам в черно, това ми е удобно, пък и Гого е свикнал с черното, освен това почти всеки текст е в черен цвят, така че няма да му мисля повече кое да червено, кое да е синьо). Ако детето не знае буквите, първо трябва да научи гласните. (При нас този етап го прескочихме, понеже Гошето отдавна знае цялата азбука). Представят му се по следния ред: А Ъ О У Е И След като ги знае, може да започне да учи съгласните, като едновременно с това ги съчетава с научените вече гласни. Видях в буквара каква е поредността на представяне на съгласните. Започва се с М. Представя се буквата и след това се правят срички на буквата М с всички гласни. (Аз си ги направих на картончета, също както и буквите - но така, по двойки.) МА МЪ МО МУ МЕ МИ След като детето ги усвои и научи да ги разпознава и чете се правят кратки думички с тези срички или със сричките и други гласни като: МАМА МИМА МИМЕ ИМЕ ИМА АМА Накрая се слагат гласните пред дадената съгласна: МУ-УМ МИ-ИМ Същото се прави и със следващите съгласни, които се представят поред както следва: Л Н Р Същественото тук е да разполагаме с набор подходящи думи, които детето да разчита след като научи сричките, образувани от съгласната и гласните. Но тях можете да вземете от букварите. Ето например какви думи детето би трябвало да разчита, след като е стигнало вече до буквата Н: елен, ален, алено, малини и т.н. В най-общи линии това е системата. Аз съм си направила картончета със сричките до буквата Р. Сега предстои да ги разпечатам и да започваме веселбата. Мисля, че Гого ще се забавлява и бързо ще се научи. По едно време доста се разколебах дали да го уча да чете - четох материали по Валдорфска педагогика. Спорде нея ранното интелектуално развитие ограничава децата в дългосрочен план, защото им пречи да развият творческия си потенциал. Дълго размишлявах и смятам, че в днешно време е много трудно детето да бъде задържано в напълно естествена среда, без изкуствените играчки Made in Chaina, да си играе само с дървени пръчки, листа и кестени, и с кукли от вълна.... Ако има кой да го занимава да му показва какво да прави, да дялка с него, да майстори - би било чудесно. Но и аз, и баща му сме градски хора. Е, ако живеехме на село да, може би щеше да се получи. Но иначе как би могло да стане? И дори аз да не го науча да брои и чете до 7 годишна възраст, мога ли да го спася от видео филмчетата, видео игрите, и всички други запълващи съзнанието вредители на днешния ден?! Казах си, че ако аз навреме не запълня това празно съзнание с полезни неща, някой друг ще го направи скоро вместо мен. Предпочитам Гого да прекарва времето си с книгите, отколкото в хипноза пред екрана. А ако мога да направя нещо повече за да развия творческия му потенциал - да, бих искала! За религиозната основа, на която е основана Валдорфската педагогика няма да коментирам - то е някаквъв миш-маш, тип Учителя Дънов. Смесица от християнство, езичество и култ към Земята... Както и да е в тази педагогика има и добри неща, ако се вземат само някои принципи. Но лично аз не бих могла да я приема безрезервно. Хайде да не се отплесвам, че късно става. Лека нощ на всички! И ще ви разказвам за четенето. Днес времето вече стана студено. Не е за излизане без яке и затворени обувки. А и вятъраааа.... ох, този вятър. Цял месец вече не спира да духа; и все студен.
Но хубавото е, че идва време за нашите разходки в Морската градина. Ще кажете: "Какво правихте през лятото?" Ами лятото май много рядко ходихме в Морската. Все тука, на площадката я карахме. Тука имаше дечица - на Гого приятелите: Жорко, Пепо, Танчето, Нори, Бобито... Обаче сега вече децата не ги извеждат много навън. А аз у дома не искам да го държа - нервно ни става и на двамата. На мен - заради него де! Пък и лятото в морската е една навалица!... Народ....Пек на отиване, пек на връщане... Пък сега - само прохлада! Няма хора! Няма пуканки, понички, царевица и сладолед на всеки ъгъл... Разкош! ... Ето днес Гошето покара на воля тортинетката, ходихме и до рампите, където се пускат скейтбордисти, и там се спуска! После ядохме баничка и пихме боза и после пак навръщане кара тортинетка... И най-хубавото е, че когато паркирахме пред блока и се качихме у дома, веднага заспа. А аз - ето ме, на компютъра! От другата седмица започват и нашите редовни занимания по музика, приложни изкуства и музикални игри. Последното още не зная какво ще е - ново занимание в Карин дом. Ще видим какво точно ще се прави там и ще пиша. От вторник до петък, всеки ден предиобед имаме някъде занимания - няма да се скучае. За дългите зимни дни у дома съм подготвена - имаме много игри, с които ще запълваме времето. И още повече коли! .... Ах, тези коли! Такава страст са за Гого. Дай му коли и нищо друго не му трябва. Е, освен мен - да "каяме заедно". "Айде мамо, айде каяме!... Вече имаме две щайги с коли и едно чекмедже с малки колички. Под коли включвам и наличните трактори, багери, камиони и т.н. Но най-много са леките автомобили, вкл. и полицейските, които са ни любими, както знаете. Преди време - на втория рожден ден на Гого - Христина и Дамян ни бяха подарили едни активни карти за най-малките на Клевър букс. Гого чак сега се заинтересува от тях. И то толкова, че всеки ден иска да играем с тях по няколко пъти. След като прояви такъв ентусиазъм, реших да му купя още. Вчера похарчих 60 лв. за няколко комплекта карти и една книжка, също много хубава. Досещате се, че едни от картите са за превозните средства! Супер интересни за Гого. Днес още от сутринта искаше да си играем с тях. Купих и още два комплекта за мааалко по-голяма възраст - единия за дорисуване на животните( много интересен и творчески) , а другия - за буквите и писането на Златното пате. Иииии още нещо важно. Мисля, че намерих начин да го уча да чете вече. Е, не е нещо ново - просто класическия стар метод, по който учат децата да четат. СРИЧКУВАНЕТО! Каза ми го един стар даскал. И веднага разбрах, че мога да го използвам с Гого. Гого си знае буквите о умее да разчита до две букви. И така речено - сторено. Взех един лист хартия и написах буквата А. - Гого я виж, коя е тази буквичка? - А! - отговори той Тогава написах пред А-то М - Я виж сега? Какво написа мама? - и посочих цялата сричка - Можеш ли да прочетеш какво пише тук? - МА! - отговори тои - Браво, Гого, чудесно се справяш!.... Сега пак ще напиша буквата А....- написах А под предишната А - А сегаааа ще сложа друга буквичка отпред. - казах, и написах Б пред второто А. Така се образува сричката БА, точно под сричката МА. - А сега какво пише тук? - БА! - каза Гого - Браво Гошка! Супер! Гледай сега какво ще напиша! - написах НА. - А сега какво пише тук? - НА! - се засмя Гого. Така продължиш още с ГА и ДА, с които Гого малко се затрудни. Защото отдавна, от няколко месеца не сме преговаряли буквите. Знае ги, но се обърква. Повторихме упражнението и днес за втори път. Вече съм решила да постоянствам и съм сигурна, че ще имаме успех. Надявам се докато стане на три годинки да умее да чете повечето срички, за да можем да минем към фразирането. Научи ли се да чете минаваме на английския. Много искам да започне възможно по-рано да учи английски. Поради много причини. Продължавам да обмислям въпроса с домашното образование. А минем ли на този вариант английския ще е задължителен. Установявам, че много майки използват телевизията, за да развличат децата си, така че да имат мъничко свободно време и да могат да си вършат домакинската работа. За малки деца се използва най-често един популярен канал Baby TV. Намирам че е доста вредно да се създава навик в толкова малкото дете да гледа към ТВ екран. Просто така то се приучава че забавлението е свързано с гледането в онази там кутия, където разни неща се движат...И какво става в бъдеще? Когато детето стане първи - втори клас и по-голямо родителите се чудят защо то иска да стои пред екрана и не иска да чете и да учи по учебниците?! Като че ли родителите делят периода на училището от периода на детството. Когато е малко може да стои пред ТВ, но когато порасне трябва да стои пред книгите ?!? Трудна работа!
Отскоро Гого започна повече да се занимава сам у дома на фона на аудиоприказки. НО започнах да го приучвам към аудиоприказките постепенно. Първо му пусках приказки в колата докато карам. Един ден той си хареса една приказка - Градче в табакера. Там едно момче-камбанка пееше една песничка "Дин-дин.-дин-диндин." Това се хареса на Гошката и той започна да повтаря Дин-дин. Използвах това и започнах да му я пускам повече, а той започна да ИСКА да му я пускам. Пробвах да пускам и други, но той веднага идва при мен и заявявя категорично: "Това НЕ дин-дин! Дин-дин!" И аз му я пускам пак. И така сега му я пускам а той хем слуша, хем си играе с нещо - с конструктора, с колите, с каквото и да е. Смятам че аудиоприказките са много полезни, понеже развиват въображението - детето трябва да си представя всичко, то рисува картини в ума си и си изгражда представа за образите - нещо, точно противоположно на видео филмчетата. Но да кажа и за четенето на приказки. Някои родители, които чувам да четата все едно очакват детето им да слушано новините по телевизията. Ще ви споделя как аз правя така, че на Гошето да му е интересно - МНОГО ИНТЕРЕСНО - да слуша приказките, които му чета. Първо сядам с него така, че той да може да наблюдава картинките. Когато започна да чета се старая да го правя максимално артистично. Все едно е театър. Избирам си специфична интонация за всеки отделен герой - като тон и темпо на гласа. Преправям гласа си когато чета техните реплики. И не само това - правя гримаси, жестове и мимики с които подсилвам съответните реплики. Когато чета репликата ня някой от героите го посочвам на илюстрациите, така че Гошето да схване, че имено това е героят който говори. Изобщо ако са добри илюстрациите посочвам с пръст всичко, което е илюстрирано и за което става дума в текста, докато чета. Така на детето му е много интересно. А да ви кажа - той слуша не защото е гениален, а защото аз правя така, че да слуша Чела съм и съм разказвала приказки и на други деца. Някои казват че съм любимия им разказвач на приказки. А ви уверявам че не се изискват някакви мноооого специални умения. Ако не знаете как да четете пуснете си няколко аудиоприказки и ще чуете как актьорите говорят или разказват. ПРосто ги имитирайте. Апропо - ето ви линк към един сайт с онлайн аудоприказки. Това е най-голямата онлайн колекция която съм намерила досега: http://lamqta.com/ot-jivota/prikazki-ot-nasheto-detstvo-na-mp3 Искрено вярвам, че когато детето стане любопитно към книжките, нещата които там са написани, то много по-бързо ще иска да се научи да чете. А от това следва че много скоро ще може само да се занимава четейки от една страна, а от друга ще имате доста по-малко неволи когато тръгне на училище и трябва да чете от учебниците. То просто ще е свикнало да възприема и да се забавлява с писано слово. През декември една приятелка ми каза, че в Регионалната библиотека Славейков, в Детско-юношеския отдел, всяка сряда има четене на приказки за най-малките. Много се ентусиазирах да заведа Гошенцето. Още повече че напоследък интереса му към приказките отново се възвърна. Помните, че по едно време той се беше запалил много по каталозите за мотори и коли. Но отскоро ги забелязах, че вече не ги търси и не се впечатлява толкова, но пък за сметка на това все иска да четем книжки. Почти всяка сутрин след като си направим сутрешния тоалет и го облека ме вика в хола и ми сочи към етажерката, където са неговите книжки. "Искаш да четем приказки ли Гошенце?" питам аз. "Да!" кратко, ясно и въодушевено отвръща Гогето.
Та затова, когато чух за тази чудесна инициатива на библиотеката с радост се съгласих да заведа Гошката. И така в сряда сутринта, в 10.00 часа отидохме в библиотеката. Там са напривили прекрасен кът за деца - има зелен мокет, като тревичка, малка масичка и детски столчета. А отстрани има дори дъска за рисуване с тебешири. В тази стая на библиотеката има само детски книжки. Венеция, госпожата, която чете, приготвя книжките на масата. Дечицата могат да си ги разглеждат предварително, преди четенето. А когато се посъберем, Венеция избира една книжка и започва да чете. Това са обикновено кратки малки приказки, или стихчета за деца. Ако някоя майка иска може също да се включи в четенето. Изобщо, както каза Венеция, целта е да се чувствате като у дома си и за всички да е приятно и весело. Заниманията са около час, час и половина. Последния път за моя изненада, Венеция бе приготвила и предварително изрязани гирлянди и фенерчета, които децата, с помощта на майките си, трябваше да залепят за коледна украса. Всичко много ми хареса.А особено ми хареса, че в библиотеката могат да се записват съвсем малки дечица! Затова бързо и без колебания записах Гошето като читател на юношеската библиотека. Веднага взехме и първите му 5 книжки. Една от тях му стана любима и всеки ден ме кара да му я чета - по 6-7 пъти. Това е книжката "Горската детска градина" - написана в много хубава рима. Доста длъжка, така че понякога ме заболява гърбото от четене. Но съм щастлива, че Гошката обича да му чета. Толкова е важно децата да имат любов към книжките и четенето. За разлика от гледането на филмите, където участва само едната половина на мозъка, при четенето активно работят и двете половини - тази на логиката и тази на въображението. Да умееш да мислиш творчески, да имаш развито въображение са едно от трите важни неща свързани с интелигентността.Да не говорим колко е важно човек да има навик да възприема и обработва написан текст, при това в голям обем - важно е за образованието. Затова ще се радвам ако успея да възпитам в Гошето интерес към четенето и към книжките. Това ще е за мен голяма победа, особено в днешното време. За всички, които се интересуват ето къде са сбирките на библиотеката във Варна: Детско-юношеска библиотека, кръстовището на 8-и приморски полк и Чаталджа, от 10.00 часа. Адреса е 8-и приморски полк 110. Да не пропусна да отбележа, че заниманията са безплатни. Ето и снимки от последната сбирка, когато правихме украси: Венеция е дамата с дълга черна коса и очила. За малко да забравя нещо толкова важно! Гого се оказа почитател на приказките! Не мислех, че толкова малко детенце може да покаже интерес към разказването на приказки, защото мисля, че то не разбира още кой знае колко много вербално. Все пак реших да купя на Гошенцето една-две книжки с твърди страници, за да може да разглежда кратинки. Купих му "Бременските музиканти" и "Червената шапчица".
Реших да експериментирам и да видя дали ще му е интересно да му чета. По принцип и двете приказки са адаптирани за най-малките - тоест със съкратен и опростен текст. Но въпреки това на мен текста ми се стори малко повече и понеже и двете приказки ги зная наизуст реших да му разказвам по картинките. Отворихме книжката с "Бременските музиканти" и започнах да разказвам. Книжката е с много красиви илюстрации, а понеже главните герои са животни това ми дава отлично поле за игра с гласа. ПРеправям си гласа на магаренце, кученце, котенце и петле, като съответно имитрам и звуците, които издават. Когато изричам репликите на съответното животно го посочвам с пръст. Скоро установих, че и Гогето се опитва да посочва с пръстче, когато говоря. Още след първия прочит, когато затворихме последната страница Гого започна да рита с крачета и да протестира - демек, "Искам още". Отворих отново книжката и той се усмихна. Отново я разказах.... И така Н-пъти. Много му харесва. После пробвахме и с "Червената шапчица" Любимото му място е когато Червената шапчица и вълка водят диалог: "Бабо, а защо са ти големи ушите?" казвам аз с тънък гласец и показвам ушите си. "За да те чувам по-добре, детето ми." - имитирам вълка. "Бабо, а защо са ти толкова големи очите??" - отново заговарям с тънък гласец. "За да те виждам по-добре, детето ми" - отговарям с дебел глас и ококорвам очи, а Гогето ме гледа в очите силно впечатлен. "Бабо, а защо са ти толкова големи...зъбите?!?!" отново запявам с тънък глас аз. "За да те ИЗЯМММММ, АМ, Ам, АМ" - казвам с гласа на вълчо и захапвам крачето на Гогето, а той избухва в смях! Голям смях! МНого харесва Червената шапчица. Започнах да му купувам и други книжки - "Дядовата ръкавичка", "Медената питка" и др.. Радвам се че проявява такъв интерес. А днес Сашо започна да му разказва приказка с "Имало едно време" , а Гогето се протегна и взе една от книжките, която беше наблизо до него. Тоест ясно прави връзка между приказките и книжките! Е това е, исках да ви се похваля и да се зарадвате с мен! Страхотно е като виждаш как детето започва да разбира повече и повече. |
Categories
All
Archives
November 2016
|