ДНес имаше интересно предаване по повод на инвитро процедурите. В предаването на Гала гост бе и д-р Владимиров. Имаше интересни обяснения за самата процедура инвитро, които може би ще са интересни на тези, които не са я преживели.
ЕТО линк към предаването. Ние заминаваме за София вдруги ден. Там ще си взема документите от Фонда и ще свърша още някои неща. Ще ви пиша като се върна. Поздрави на всички!
0 Comments
Вече станах стихоплетец :-))))
Ето какво стихче спретнах за Гогето една вечер, когато не искаше да заспива: Мило мое Гоге, вече късно стана. Хайде, мило Гоге, да си легнем двама. Да затвориш, Гоге, сладките очички, за да можем, Гоге, да заспиме всички. Гогето пак падна от фоьойла. Но този път не мина само с малко плакане. Падна по лице докато се навеждаше след една играчка. Плака около половин час, а после около час не можех да го успокоя - периодично хлипаше и се дърпаше от мен, или силно плачеше. Посред нощ също се буди два-три пъти с плач. Много се уплаших да не би да му е станала някоя мозъчна травма... Казах си, че никога повече няма просто така да го оставям и много ще внимавам къде го слагам да седи.
Парадокса е, че тази случка с Гогето стопи леда между нас със Сашо. Нещата вървят на оправяне. Но въпросите пред мен стоят. Може би и аз трябва да стана по-разбираща?!? Майка ми казва, че съм максималистка. Осъзнавам, че ...често съм такава. ИСкам всичко да е перфектно. Да няма "пукнатини", "цепнатини" и други подобни помежду ни. Когато усетя, че нещо може да е заплаха за взаимоотношенията ни нямам мира докато не го елиминирам - независимо дали е човек или занимание. ПРевръщам се в нещо като стража на семейството. Вероятно моят перфекционизъм натежава на Сашо понякога. ..... Ще обмислям нещата. Имам нужда от трезв поглед. Помолих Господ да ми даде да видя истината, да видя нещата ясно, отстрани, защото когато човек е в центъра на събитията преценката му винаги е много субективна и егоистична. Иначе още за Гогето: Вчера трябваше да потърся нещо в килера и го оставих в кошарката. Поглеждам след около две минути - а той тихо и кротко се изправил на крачета и се държи се една ръка за повивалника, а решетката на леглото му стига до кръста! Веднага го грабнах и се обадих на Сашето да му кажа, че е нужно да свалим матрака на леглото надолу. Като нищо може да се прекатури. Вече самичък сяда, а често прави опити да се изправя и то успешни. Вчера беше в проходилката , а Сашо се прибра от работа и той цъфна и започна да скърца от радост и хукна с проходилката към него размахвайки ръчички! Беше толкова умилителна гледка! Започна също така да експериментира различни звуци. Високи и пискливи когато сам си говори. А нещо като тарзански вик, когато иска да му обърна внимание - "А!" или "Е!" Основния и любим негов звук обаче продължава да си е пърпоренето. Издува бузки, стиска устнички и издишва въздух като издава едно силно: "Пфру-у-у-у-у" Пърпори като мотоциклет. Прави го когато е в добро настроение а често и когато се събуди от сън. Вече определено можем да си общуваме. Много обича да му пея. Любима песен му е тази на "Педя човек, лакът брада". Също така една стара естрадна песен: "Обичамв те, обичам те, обичам те, не ми го казвай, не, не ми го казвай..." Смешно - но много я обича Веднага се усмихва като му я запея.Понякога дори да плаче започва да се усмихва през сълзи. Обича също песничката от приказката за Буратино, пея му и за Робинзон Крузо, а напоследък и някои други песнички - за патето, за котето, за ръчичките и др. А от няколко дни му е забавна "Тръгнал кос с дълъг нос", която разбира се придружаваме с движения с ръчичките, което много му допада. Много се успокоява когато му пея песни за Господ. Има един албум с такива песни в колата, на който просто задължително се успокоява и често дори заспива. Обичам го много! Такава сладост има в него - не мога да опиша... Понякога ме гледа толкова влюбено - с широко отворени и усмихнати очи! Наслаждавам ске на този поглед, защото няма завинаги да е мой. Ето кое е най-лошото на проходилките:
Когато Гогето се засили към мен, проходилката се удря в краката ми и... то точно в костите на крака ми. Усещането е като да си удариш крака в ръба на дивана със засилка. Трябва да нося гумени ботушки... или по-добре железни. Не е зле производителите на проходилки да ги гумират по ръба. Така ще се предпазват повече и мебелите в които те се блъскат. Възможно ли е това прекрасно чудо, което се случи в нашето семейство да създаде проблеми между нас?
Уви, да. Не защото то, бебенцето е виновно. Но заради нас самите. Досега сме били сами. Цели 12 години. Сега целия ни живот подлежи на промяна. Смяна на приоритети, смяна на време, смяна на всичко. Съществуването на Гогето изисква жертви от наша страна. Моят личен живот е изцяло подчинен на него и всичко правя според неговия ритъм. Много ми е трудно когато Сашо иска да отиде на плаж, а аз не мога например, защото там ми е много неудобно с бебето. Но все пак Сашо си отива на плаж; докато аз съм чакала цялата седмица този едниствен почивен ден, с надеждата мъничко да ме отмени, та да си почина. Това беше повода да се скараме жестоко вчера.Днес почти не си говорим.... СТрува ми се че отново ще преживеем кризата на първата година на нашия брак, когато всеки ден беше изпитание и за двамата. Питам се дали мога да родя още едно дете? Не и ако съпруга ми не стане по-всеотдаен. Все пак по-добре женени с едно дете, отколкото разведени с две деца. Трудно е за нас двамата. Няма да повярвате:
Тази сутрин включвам телевизора на канал Utilisima, на предаването "Моето бебе" и какво да чуя?! Точно говорят за кърменето и дискутираха имено въпроса, как майка, която е осиновила бебче, може спокойно да го слага на гърдата да суче наопределено време. Понеже ако го прави напълно възможно е да й тръгне кърмата!! Това било естестевно! Представете си. Стигам до извода, че когато на една кърмачка й спре кърмата, ако тя не премине изцуло на изкуствено хранене, а продължи да слага бебето на гърдата, може отново да стимулира лактацията!!! Ха сега де! Обичам те, когато си сломена
и нямаш сили даже да изстенеш. Обичам те, когато с дни си утеснена и нямаш път, по който да поемеш. Обичам те, когато в самота ридаеш, и във криле на ангел си увита. Обичам те, дори и да не знаеш, че грижа се за болката ти скрита. Обичам те. Помни, обичам те! Аз любовта към теб явих, когато Моят Син за друга чаша се примоли. Към тебе милост – сладка и богата, към Него бе горчивата Ми воля. Да, Аз не мога и не ще забравя, че ти си Моя, ценна, отделена. И никак няма да те изоставя, защото ти си вече част от Мене. И днес, ако нозете си опалиш по пътя към града небесен, не сядай и недей да жалиш! Запей ми пак онази песен, в която от сърце Ме хвалиш и нека дим докосва небесата... Ти пак вкуси Живот от Мене и отчупи утеха за душата. И нека Аз извърша Свойто дело тъй, както никой друг не може – Сам да помажа твойто чело И ново миро да ти сложа. С обич: Бог На 09 сепртември Гого се изправи на крачета сам.
Бях го оставила на креватчето и той нещо бърбореше... А неговото бърборене често се състои от едно тарзанско " А!" И като го поглеждам - той прав Хванал се с ръчички за плота а повиване и се изправил. Да, малко нестабилен , но съвсем сам се изправи. След това няколко пъти прави повторни опити. Спокойствието свърши, дами и господа! Той вече не се задоволява просто да седи, иска да се движи. Вече посяга да докопа всяко нещо, което привлича погледа му. Дърпа покривки и прочие. Започна и да се заиграва като хвърля неща на земята а аз ги вдигам. О, ще ми трябва много енергия. Снощи два пъти се събуждах, само за да го хвана когато вече се претърколил до ръба на леглото. Не зная как се събуждах точно преди той да падне?! Както си лежи започва да се претъркаля настрани и така стига до ръба. Надявам се скоро да проходи, макар още да е в осмия месец. Защото освен че е тежък има и сила и когато започна да се протяга нанякъде ми е нужна и на мен сила в ръцете, за да го удържам. Все още нямаме зъби, но нощно време е неспокоен. Обаче поне не плаче. Колкото до мен, да ви се оплача - загубих съвсем формата си отпреди да забременея. Вече не ми личи че съм тренирала. Опасявам се че започнах и малко да качвам килограми. Лошо се храня , затова. Ям когато мога и каквото мога. Често прегладнявам или няма откъде да си купя нащо полезно и си купувам закуски. Вечер ям късно... И не правя гимнастика. Не мога, защото гледам да ползвам времето сутрин когато той спи и аз да подремна, па макар и за половин час. Все за това си мисля, как трябва да се организирам по-добре за да тренирам. Само ако можеше някой да ми удря е така по една ръка за помощ - да го наглежда по мъничко.... Но няма как, съвсем сама се справям. Не се харесвам много така, но се утешавам че поне зная как мога да вляза във форма. ... Косата ми е много пораснала - до кърста, обаче за жалост не могада я нося пусната. Защото се налага постояно да се навеждам към Гогето а косата го дразни когато пада върху него, естествено. Сашо се премести в хола да спи - няма как, защото трябва да работи, а Гого се буди нощем. Това не ни харесва и на двамата, но... няма как за сега. По празниците ходихме на едно много хубаво място. Препоръчвам го на всички които са около Варна-Шумен. Мястото е Шерба. Има нов комплекс и е прекрасно за деца. Имаше въжена лялка на която много се люляхме, дори двамата с Гогето. Навремето като бях малка там ходехме на пикници със завода на татко - беше много хубаво за нас децата. Защото се събирахме десетки деца и тичахме пополяните о гората. Също си спомням че ни вързваха въжени люлки по дървметата. Върнах се за малко в детството. Ето линк към комплекса. А между другото там имаше еко пътека и ходихме на поход - около 3 км., които се изминават за 45 минути. По нея сте стига до язовир Елешница, където се спренахме импровизиран пикник. Добре че беше хипсита - с него можахме да ходим спокойно по горските пътеки. А атракцията на ресторанта на Шерба беше един язовец, който е диво-питомен. Див е, но се е записал на изхранване в комплекса :-)) Всяка вечер се появява по време на вечеря и чака хората да му дават храна. Много беше интересен, защото дойде на метър от нас. МНого е голям - като средно куче. Вчера както си седях на кафето на Летния театър, дочух разговор от съседната маса. По принцип на това кафене се събират много майки с колички, защото е сенчесто и има мека мебел. А свободната площ, която е отчаст игорадена е идеална за тичащи деца.
Та на съседната маса течеше разговор за сукането и едното от момичетата обясняваше, че се притеснява да не й спре кърмата... На масата седеше и една доста по-възрастна жена - майка или свекърва на едното момиче и тя разказа следната случка, за която твърдеше, че е истина: В някакво село една жена нямала деца и си осиновили детенце. Тя естествено му давала адаптирано мляко. Обаче когато бебето било неспокойно го слагала нагърдата, за да се успокоява. И нещеш ли Й ДОШЛА КЪРМА!!! Жената на съседната маса го коментираше като нещо направо невероятно, но каза, че хора от селото твърдели, че това е самата истина - че кърмата текнала, макар и онази жена да не била раждала никога. Споделям това, защото то отговаря на прочетеното и споделеното от мен в по-предни постинги за кърменето. Отново мога да кажа, че това е много насърчително и човек може спокйно да спре да се страхува, че ще му спре кърмата, като знае, че ако бебето стои достатъчно време на гърдата, кърмата ще дойде. Не е ли чудесна новина??? Гери, много ти благодаря за информацията, още днес ще разгледам линка, който публикува - за сравнителния тест на столчетата за кола. Това ще ми е много от полза. За проходилките - и аз съм чувала че имало мнения против проходилките, но не съм много добре запозната с тях, освен че децата свикват с проходилката и после трудно ходят самички. А също и че има възможност да се изкривят стъпълцата...
Ще ми бъде интересно ако дадеш малко по.детайлна информация по въпроса или линкове. Но понеже тук блога не позволява по-активно участие от страна на повече хора, нито пък има възможност да публикувам отговор на коментарите директно под коментара, та затова пуснах и страница ФОРУМ. Формата на Форума е малко елементарна и не дава големи възможности, например има само два възможни раздела NEWS и OFF TOPIC. Но въпреки всичко ще даде трибуна на всики, които желаят да коментират или да публикуват по различни въпроси да го направят. Също така ще даде възможност на хората, които посещават този сайт да комуникират едни с други. Затова те моля да пишеш относно проходилките във Форума. Ще очаквам постинга ти. Пуснала съм темата в Off Topic. Иначе Гогето не пълзи, както ви казах вече, само прави лицеви опори и се върти около оста си. Мисля че директно ще проходи. Затова ми се струва че проходилката в момента е подходяща, защото не го свърта на едно място, а не може да се п ридвижва по друг начин. |
Categories
All
Archives
November 2016
|