_НОВАТА ГОДИНА
Архимандтит Серафим Алексиев Безименна идвам. Вий дайте ми име! И празна дохождам. Вий дайте в мен плод! Такава ще бъда, каквато сами ме изваете вие във своя живот. Щастлива наричат ме Нова Година онез, що не знаят, че празен съм съд. Аз пусто поле съм, което в градина цветуща превръща единствен трудът. От мен радост чакат онези, които в съдбата измамна са вдали сърце. Аз буен поток съм и в мойто корито се крий златен пясък за смели ръце. Аз взимам и давам. Въздигам и свалям. Аз водя към Бога, към ада влека. Аз чистя душите и в грях ги окалям. Аз давя и къпя — чудата река. Безименна идвам. Вий дайте ми име! Безлика дохождам сред вас във света. Такава ще бъда, каквато сами ме, о, люде, отпратите към вечността.
0 Comments
Отдавна не съм писала за нашия проблем с акането.
Искам да ви кажа как вървят нещата, защото можем да бъдем от полза за някои, които имат същите бебешки проблеми. При последното ни ходене при хомеопатката тя ни изписа два вида капки, които трябваше да се взимат сутрин и следобяд. ОБАЧЕ - Гогето нали вече и той е човек , реши че няма да пие капки, макар и да нямат никакъв вкус. Види ли лъжицата рано сутрин, върти глава настрани и ми бута ръката. Направих няколко опита да му ги давам тези капки, но накрая се отказах, защото видях че няма да моге да спазвам режима за даване, а трябваше да ги давам поне 1 месец. При това се дават на гладно и се чака поне половин час преди да се яде или пие каквото и да е. И така, накрая ми писна и реших, че няма да му давам нищо. Ще го оставя сам да си се оправя. Но ще продължа да го следя и ако до третия ден не се е изакал, ще му давам дуфалак. Така и направих. Чакам три дни и на третия ден вечер му давам дуфалак. Така че на четвъртия ден 100 % ходи до тоалетната. Давах му го вечер, защото само тогава приема да взема нещо с лъжицата. По едно време отказа да го взема и вечер и се наложи да го залъгвам, като му смесвах Дуфалака с пюренце. За наша радост Гого постепенно влезе в някакъв режим при който все повече започна да си ходи самостоятелно до тоалетната, макар и през няколко дена.По-точно през три-четири. Ето как изглежда режима му последните месеци. ОКТОМВРИ: АКАНЕ - 8 пъти Даване на ДУФАЛАК - 5 пъти НОЕМВРИ: АКАНЕ - 10 пъти Даване на ДУФАЛАК - 5 пъти ДЕКЕМВРИ: АКАНЕ - 10 пъти Даване на ДУФАЛАК - 2 пъти Както виждате през декември съм му давала Дуфалак само два пъти. Иначе средно си ходи сам веднъж на три дни. За някои това може да е ужасно дълъг период, но аз се радавм че поне е редовен, и то ходи без да пие сироп. Това ме обнадеждава, че с порастването стомахът му ще е все по-добре и няма да има нужда от нищо допълнително, което да стимулира дефекацията. Все пак вземам и в предвид, че яде само веднъж на ден - вечер, така че количеството храна в стомахчето му и червата не е и много голямо. Любопитна съм как ще се развият нещата ,когато започне да се храни повече и по-разнообразно. Е, акото му често е доста плътно, но не и твърдо. Също така често доста се понапъва, за да се изака. Но мисля ,че това е нормално при ходене веднъж на три дни. Аз съм щастлива и макар все още да броя дните от 1 до 3, се надявам, че нещата ще се подобряват. И така завършваме 2011 г. За нас беше една не лека, но много вълнуваща година. Дълбоко в себе си съм много много щастлива с Гогето - той е едно вълшебство. Когато ме гледа с неговите открити сини очи, с поглед пълен възхищение, смях и закачка... вътрешно ликувам. Прегръщам го и толкова искам да бъде щастлив. Иска ми се да не изпита болка и мъка в живота си, и дори да премине през тях, се моля, Господ да го носи в ръцете си и да утешава сърчицето му. Семейството ни мина през трудно време - криза в брака. Но с края на годината май дойде и краят на семейната криза. Идната 2012 няма да е лека - очакват ни доста изпитания от разно естество. Но дано Господ да оправя стъпките ни и да направи пътя ни лек! Приятели, успешна и щастлива НОВА ГОДИНА ви пожелавам! _
"Робърт Де Ниро стана татко за шести път Силвия Петрова | 27 Декември 2011 г. | 164 показвания | 0 коментара Американският актьор Робърт Де Ниро получи възможно най-хубавия подарък за Коледа - стана баща за шести път. Официалният му представител съобщи, че момиченцето, което нарекли Хелън Грейс, се е родило от сурогатна майка. Иначе майка е съпругата на Де Ниро - 58-годишната актриса и певица Грейс Хайтауър, с която вече имат едно общо дете. Синът им Елиът се роди през 1998 година." -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Момичета, след като прочетох това, смятам да не се притеснявам на колко години ще забременя с второто :-))) Чувствам се като девойка :-))))) Новината не е съвсем "топла", но все не можех да намеря време да стигна до компютъра, за да седна да пиша, а по този въпрос имам да попиша.
Доста внезапно нещата между нас със Сашо се промениха в съвсем положителна посока. Казвам "внезапно", защото като че ли всичко стана внезапно, но докато това се случи измина известен период време. Откак ви писах последния път имах възможност да разговарям с още мои познати и приятелки на темата за мъжа и жената след раждането на детето. Откровено казано всеки следващ разговор все повече ме успокояваше - ако изобщо това е за успокоение.... А именно, че нашите проблеми не са "локални, а глобални". Разбрах, че в много семейства се повтаря този същия проблем - животът на мъжа продължава по стария начин, а живота на жената е преобърнат наопъки. И мъжът не може да разбере това, поради което може да окаже и малка помощ и разбиране към съпругата си. Една от приятелките ми каза: "Твоя мъж поне те издържа - кола си имаш, пари ти носи, и не се налага да работиш. Моя и това не прави...Не е сменил никога памперс и не е къпал детето..." Моя съседка, която има две деца и горе-долу същия брачен стаж като нас ми каза: "О, вече изобщо не обръщам внимание на това. Нали ходи на работа, носи пари в къщи? Къде ще отида с двете деца, какво ще правя? Да ходи да работи и да ни издържа. Другото не е много важно... Да не мислиш че моя мъж ме е разбрал? Като започна да ми прилошава осъзна, че от години не съм спала нормално. Иначе все ме питаше защо все съм уморена... Какво да ти кажа Бисе, у дома трябва да съм на разположение на всеки, когато ме поиска..." Разговарях с около 6-8 семейни жени... След което осъзнах, че може би трябва да преосмисля позицията си. Опитах се да се поставя на мястото на Сашо. В краят на краищата той наистина няма представа какъв е моя ден. Няма как да знае ,когато е на работа постоянно. Наистина средства не се пестят и не съм ограничена каквото и да съм поискала - доколкото имаме възможности. Помага ми в къпането на бебето и когато много ми се спи го гледа докато спя - в почивните дни де. Пазарува често вместо мен. Изхвърля буклука. Веднъж месечно прави основно почистване у дома. Понякога се случва да измие чиниите. Имам кола на разположение и не ме ограничава в харчовете - не че харча нещо де. Но не ми е поставял условия... Като сравних всичко това с нещата, които вършат мъжете на приятелките ми стана ясно, че равносметката е в полза на Сашо.... Опитах си да си представя как изглежда в очите му една постояно недоволна съпруга, след "ВСИЧКО" което прави. Отговорът е - досадно! Също така се опитах да си представя докъде ще се стигне ако продължавам в същия дух. Ами... до развод, в най-лошия случай. А в най-добрия до един неудовлетворяващ и затормозен брак. Гледах случайно и едно предаване по ТВ, в което коментираха това ,че съпрузите преживяват криза във взаимоотношенията си, когато се роди детето. Реших да направя единственото смислено нещо: да се моля за нашия брак. Реших да не искам нищо от мъжа си. Да си я карам все едно е в командировка - без да имам очаквания. Започнах да се моля за нас докато се разхождам в Морската градина. Често сега, през зимата там няма хора и е отлично място човек да може дори в движение да се усамоти и да се обърне към Господа. И така и направих. Започнах да се моля Бог да ни възстанови взаимоотношенията, да оправи и нареди нещата между нас. и т-н. Мина се около две седмици може би. През това време у дома нещата се поуспокоиха. Аз гледах да мога да почиствам всеки ден - нещо, което Сашо иска да правя. И да сготвям нещо. Една вечер след като малкия легна ние си похапнахе, пихме хубаво вино и се любихме. Докато си лежахме в леглото след това съвсем непланирано и непринудено казах на Сашо: - Саше знаеш ли, че ние с тебе преминаваме през кризата на семейство, в което се е родило дете? - Не. - Когато в едно семейство се появи дете, съпрузите преминавали през криза на взаимоотношенията. Явно и ние преминаваме през такава криза. - Да... Ами то всичко трябва да се пренарежда. Тъкмо сме свикнали един с друг и наново... - Криси, с близначките от инвитро ми каза, че познава доста семейства, на които когато след инвитро им се родят деца, се развеждат. - Така ли? - Да, защото толкова години са сами и са си свикнали и изведнъж всичко се обръща наопъки. - Хм. Това беше нашия разговор. Но повече не беше нужно. Изведнъж сякаш стена падна помежду ни. Като че ли истината излезе наяве. Не случайно Христос е казал: "Истината ще ви направи свободни". Преживявахме нещо, през което преминаваха мнозина като нас, и проблема не беше просто в нашите характери. Обстоятелствата се опитваха да ни манипулират и да наложат своя ред... без да го осъзнаваме. От тази вече - преди около две седмици, нещата изведнъж се промениха. Взаимоотношенията ни внезапно се възстановиха. Честно казано и за мен е необяснимо, как вече не се дразня и не се ядосвам. Сашо стана мил и по-грижовен. Отдавам цялата слава на Господ, защото Той владее сърцата, Той освобождава и премахва всяка тъмнина. Когато Той е помежду ни между нас цари Неговата любов и светлина. Това е приятели - приказката е със щастлив край. Убедена съм, че дори да се случи да се скарваме, което е нормално да става - нали сме хора, основния проблем помежду ни вече не съществува. На 20 дек. на Шушулката му се появи още едно зъбче - горе дясно, а се вижда, че и съседното напира да се покаже.
Вече се вижда как ще изглежда със зъбчета, защото когато се смее венците му се оголват и зъбчетата прозират под тях, а наболите се виждат. Долу в ляво още не се е подало, но ще стане и това съвсем скоро. За сега, Слава на Бога, се разминаваме само с леко неразположение - няма температури, няма ревове... Само малко кривене и сукане за световно през нощта, както и неспокоен сън. Снощи например направо върху мен спа, като че ли не си намираше удобно място освен да спи наполовина върху мен. Иначе у дома ни хвана вирус. Първо Сашо, а сега и аз. Не е кой знае какво но носа ми тече като из ведро. Благодаря на Бога, че за сега малкия няма признаци на заболяване. Покашля леко или покихва, но е здрав. Може би защото е кърмаче. Утре Гогето започва дванайстия си месец. СКоро ще е на годинка. От къде тръгнахме, и къде сме сега?! Имаме си момченце почти на годинка! Това е истинско чудо! This is your new blog post. Click here and start typing, or drag in elements from the top bar. Здравейте! Отново имам проблеми с бучки в гърдите, образувани от запушени канали. ПРедитри-четири дни се събудих около 3.00 сутринта с болка в дясната гърда. Опипах и естествно открих бучка, по-скоро област в гърдата, твърда на пипане и болезнена. Понеже предния месец ми се беше образувала такава точно преди цикъла, и лесно се разнесе след като ми дойде, реших че пак това е причината. Казах си, че май скоро ще ми идва, и че при това положение няма смисъл да ставам и да правя упражненията с горещи компреси и изцеждане, а и така ми се спеше!!! На сутринта станах - буцата още по- голяма и боли. Наистина в тоалетната открих, че явно ми идва, макар признака да беше още слаб. През деня се утешавах, че като ми дойде "добре" бучката ще се ранесе. Но към 16.00 след обяд гърдата започна повече да ме наболява, и изобщо нямаше признаци за разнасяне. Вече се притесних И въпреки, че времето беше прекрасно - слънчево и топло, реших да се прибера, за да взема някакви мерки. ПРибрахме се с Гогето у дома и веднага влязох в банята за един горещ душ. После започнах пак с лампата Биоптрон да третирам твърдото място. Веднага започнах и с перличките Беладона - три на всеки час. Опитах да се изцедя, давах на Гого да суче, но не! Не се разнася и това си е. Вечерта вече се притесних сериозно. Започнах да мисля какъв лекар да посята на другия ден. Отворих и нета за повече информация. И между другото попаднах на една доста интересна информация. Мисля, че ще е от полза на много жени с подобен проблем, за това ще кача, та който иска да може да си я изтегли като файл. Иначе можете директно да я прочетет на този АДРЕС.
Както ще прочетете, там препоръчват специфична поза за кърмене - на четири крака над детето, така че гърдата да виси перпендикулярно над устата на детето - така се изцеждала по -добре и по-пълно. Естествено пробвах позата докато го приспивах. Доста е неудобно, но е логично така гърдата да се отцежда по-добре. Обаче при мен твърдината стоеше и болеше и нямаше резултат от всички тези усилия.
Накрая пак по съвет от тази статия реших да напълня бутилка с гореща вода и да спя с нея. В статията препоръчват ел.възглавничка, но понеже нямам, реших да ползвам бутилка. Така и направих. Напълних бутилка от литър и половина с гореща вода и си легнах, като я прегърнах така, че болезненото място да се опира в нея. Да спомена, че пуснах СМС на д-р Димов с кратко описание на проблема и въпрос към какъв доктор да се обърна и какво да правя? На сутринта получих СМС с отговор в типичен лекарски стил: " Спираш кърменето, отиваш на мамограф и после обсъждане на проблема". Доста се притесних, че може да се наложи да спра да кърмя. Не за друго, но заради Гогето, той толкова е свикнал с кърменето , че ми е трудно да си представя какъв стрес ще е за него да иска да суче, а аз да не му давам. Ужасно ще плаче и ще си помисли, че го отхвърлям. Милото бебенце, няма как да разбере, че не мога да му дам да суче защото примерно пия антибиотици, или по друга причина... Събудих са в 4.00 сутринта от Гого, който искаше да суче. Накърмих го седнала, а не легнала, като му дадох да суче от болната гърда. Продължи да ме боли, и понеже Гого не сука много реших въпреки умората и стреса да стана и да се изцедя. Отидох в кухнята и взех помпата. След около 3-4 минути от гърдата изведнъж бликна кърма на голяма струя. И след като изтече опипах мястото - най-накрая беше меко и без болка. Разгеле! Легнаха си вече спокойна. И на сутринта всичко беше ОК. Днес обаче - изненанада! Този път лявата гърда - на същото място - отстрани, също с бучка и боли. В момента когато ви пиша съм прегърнала бутилка с гореща вода. А след малко когато приключа с блога ще се цедя... Лоша работа. Не зная дали причината да се получават бучките е лошото спане настарни, което притиска каналите? Или пък нещо друго? Странна работа. Благодаря на Господ, че досега при няколкото пъти образуване на бучки, нито веднъж не съм имала усложнения, инфекции, мастити и прочие. Ние със Сашо се молихме бучката ми да се разнесе, а днес аз самичка се молих за тази втора бучка. Вярвам, че всичко ще бъде ок. Господ е верен да отговори на нашите молитви. О, да не пропусна да ви кажа, че вчера, когато споделих за тези мои проблеми с една позната, тя ми каза че отлично действа пчелен клей, размачкан под формата на питка да се наложи на гърдата на болезненото място. Баща й бил медар и тя го знае това от него. Аз тук имам пчелен клей в хладилника. Така че ако се наложи и това ще направя. -------------------------------- Да ви информирам, че след около 15 минути изцеждане пред телевизора, в озадачено гледане на предаването "Умна и красива", бучката ми се разнесе. Бутилката с гореща вода свърши работа!!! А относно предаването "Умна и красива" явно мъжкото жури отново е направило фатална грешка да избере по-скоро красиви, отколкото умни момичета. Хихихи. Това предаване е антипод на "Минута е много". Но пък защо им е на много красивите жени да са и много умни, нали? Имаме си първото зъбче!!! Толкова съм въодушевена!!
Усещах, че май расте нещо. Първо Гогето си чешеше много венците, нервничеше, а и напоследък като че ли усещах нещо твърдо когато захапва бибката или гърдата ми... Но нали не можех да видя?! Все се плези езичето и не отваря устата, поискам ли да погледна вътре. Обаче вчера бяхме в Морската и една приятелка с бебече предложи да му дръпна надолу брадичката. Опитах, а той беше в много добро настроение. И ме остави да погледна долното му венче.... И какво да видя??? ЗЪБЧЕТО ПОНИКНАЛО!!! Беше се показало около милиметър нагоре и венчето беше зачервено! По височината разбрахме, че е поникнало преди около седмица - явно около 6-7Така се зарадвах! Не съм очаквала, че така ще се зарадвам да видя първото му зъбче! Но щом го видях - това беше нещо като знак, че момчето ми пораства вече! Сърцето ми направо запя. Както каза Колин Фърт като получаваше Оскар - "Вътрешно танцувам!". И аз така - вътрешно затанцувах! Запрегръщах го и го завъртях във въздуха, а той се смее: "Браво Гогенце, браво миличък! Зъбче ли имаш вече, пиленце? Браво майче!" Така му ги каканижех щастливо! Веднага звъннах на Сашо, на майка ми и на свекърва ми да се похвалим! Радост голяма! И така сега очакваме останалото попълнение! Май зъбките започнаха да тормозят нашето момченце.
От около две седмици Гогето не спи спокойно. Нощем се буди, върти се, приплаква... През деня е все с пръстите в устата. А любимото му ядене е коричка хляб, която настървено дъвче ту отляво, ту отдясно в устичката си. Предполагам, че най-накрая и на него ще му израстват зъбките. Аз естествено не мога да се наспивам, но пък през деня опитвам да компенсирам с неговото спане - и аз поспивам при него. Нощем често се налага да седна и да го гушна, да го люлея и да му пея докато се отпусне и заспи. Една нощ заспа буквално върху мен. Не посмях да го преместя, просто лекичко си подложих по висока възглавница и заспах полулегнала, с Гого върху мене. Естествено суче много нощем. Също така Гого си промени и дневния режим. Вече спи само два пъти. А чини ми се, че нещата вървят към едно спане дневно, за мое съжаление. Забелязвам, че е научил нови думи, които разбира като ТАТИ, БЕБЕ и ТОПКА. Когато ги казвам той поглежда в съответната посока. Едно от любимите му забавления е да се гледа в огледалото. Сам си се смее, харесва се, протяга ръчички към себе си. Даже опитва как е на вкус и огледалото :-)). Обожава баща си. Откак Сашо се върна, само да го види и протяга ръчички към него, а ако Сашо отиде да си измие ръцете преди да го вземе, започва рев. В колата също не му дава да излезе навън - мисли че отива някъде и започва да плаче. Много обича да си играят. Обича когато татко му го видга до тавана, когато го закача и гъделичка или му "пръцка" с уста по голите крачета или дупе! Голям смях пада. В такива моменти се прави че иска да се скрие в мене и вика от удоволствие! После пак отива при татко си.... и така много пъти! ..... Учудена съм, че макара, че не го е виждал един цял месец изведнъж показва такава привързаност към татко си. Често иска тати да го вземе, е след около 15 секунди, иска мама да го вземе, и после пак татко да го вземе.... Иска ни и двамата едновременно. Много е любвеобилен нашия Гого. Прекрасно бебе за гушкане! _
Нужни са следните продукти: 4 чаши Любов 2 чаши Вярност 3 чаши Приятлество 1 купичка Прошка 1 пакетче Доверие 7 лъжици Надежда 1/2 шишенце Доброта 5лъжициУважение 2 шепи Търпение Смях, колкото поеме Начин на приготвяне: --Сложи Любовта до Приятелството и разбъркай бавно. - Добави цялото Доверие и примеси с Търпение. - На малки части сипвай Доброта и Уважение и продължавай да бъркаш, докато се получи приятна и гладка смес. -Накрая постави всичката Надежда и щедро полей с колкото можеш Смях. -Покрий дъното на Сърцето си с дебел пласт Вярност и излей върху нея получената смес. -Остави да престои , докато усетиш, че Сърцето ти се е изпълнило изцяло. -Преди поднасяне, гарнирай с Прошка. Сервирай ежедневно. |
Categories
All
Archives
November 2016
|