Получих документите от фонда за извършените процедури, които трябва да разпиша. Представляват два листа. На единия е описано всичко, което са ми правили и съответно цените. А другия е нещо като епикриза. Подписах ги и ги изпратих обратно по куриера. Беше ми интересно да видя кое точно колко е струвало. Направих и ксерокопие на двата листа, които ще пробвам да закача тук, за тези, които се интересуват от цените:
0 Comments
Здравейте, днес бях на преглед. Вътрешно бях убедена, че всичко ще е наред, макар, че в глават се промъкваха някои "ако"-та. Отидох с направление ТИП 9, което си взех от личния лекар. Първо ми взеха цитонамазка. После се наложи да дам урина. - Жени, дай на Бистра един контейнер - каза д-р Димов на акушерката си, с лека усмивчица. - Е, вероятно няма да е нужен цял контейнер - отговорих с чувсjво за хумор. Разбрах защо се подсмихва д-р Димов, когато вдиях въпросния контейнер - едно малко шишенце с височина около 4 см. и диаметър 1.5 см. - Не е лесно да се улучи - каза акушерката Жени в същия дух. - Вероятно го е измислял мъж - продължих и аз в тая посока.... След като се посмяхме с "контейнера", отидохме в кабинета за ехография. Доктора плъзна ехографа по корема ми... и на екрана се видя вече не онази малка точица, а добре оформено ембрионче. Пусна ми и звука, и... сърцето бие! Със 150 удара в минута. Звука беше красив - като бълбукане! Абсолютно ритмично! На дължина ембриона е 1.5 см. дълъг, главичката се намира отдясно. Ето снимките: - Докторе, кога мога да започна второто? - попитах
- Второто какво? - Второто инвитро! - Ха! Никой не ми е задавал такъв въпрос във втория месец от бремеността! - отговори той - но... по принцип можеш да започнеш със стимулациите горе-долу 3 месеца след като родиш! Това ме шокира мен на свой ред. - Няма ли да ми е много рано? - Не! Напълно приемливо е. - А ще мога ли пак по фонда да го направя? - Това не зная... Ти ще си вече на 42 тогава, а в момента в който ти ударя първата инжекция, трябва да си още на 41... Но ще помислим по въпроса. - ми каза той. После ми взеха кръв - за жълтеница, пълна кръвна картина, кръвна група и други такива. Този път на едната ръка не ми улучиха вената добре, и се наложи да ми боднат и другата. Но поне с лаборантката си побъбрихме добре и обсъдихме разни въпроси относно жентибтие и раждането на деца, които я вълнуваха, защото все още не е семейна, а е на 34 години вече, както тя се изрази. Продължавам с прогестерона до края на 12-тата седмица. Следващия ми преглед при д-р Димов ще бъде на 26 юли! За сега съм добре като цяло, макар настроението ми да не е на висота - не че има причина за това, може би да е от хороманлните промени. Нямам апетит, леко ми се догадва от време на време, но мога да ям и не повръщам, което все пак е добре. Като цяло ми е намален тонуса. Това е за сега, до другата седмица! Вчера ми се обадиха от клиниката.
Не зная дали си спомняте, но бях ви казала, че Фонда покрива до 5000 лв. от разходите по едно инвитро. Понякога обаче тези разходи надхвърлят 5000 лв. Тук не говорим за допълнителните средство, които винаги си вървят - като например пари за таблетки, или за допълнителни изследвания. Говорим само за самата процедура, за инжекциите и прегледите, които съпровождат всичко това. Та аз очаквах обаждане, понеже след като завърши всяка една процедура документите отиват в счетоводството , където пресмятат всички разходи. И ако сумата от 5000 лв. е надвишена пациентката трябва да си доплати. И така вчера ми се обадиха да ми кажат че ще ми изпратят по куриер документите, които трябва да подпиша и веднага да пратя обратно. Попитах каква сума имам за доплащане - мислех си, че трябва да имам, защото нали бях по дълъг протокол, биха ми повече инжекции и т.н... Но за моя най-голяма радост ми казаха, че нямам нищо за доплащане. "Всъщност сте на ръба на 5000 лв. Ако трябва да сме точни, сумата е надвишена със 140 лв, но ръководството реши, че няма да ги заплащате!" - ми каза Силвия, която се занимава с документите. Много се зарадвах! Ако имах да доплащам нямаше да ни е невъзможно, но в този момент би ни било в тежест. Така че това е добрата новина. В сряда очаквам документите, за да ги подпиша. Продължавам все така - всеки ден е едно малко предизвикателство.
Все така се пазя, все така си слагам лекарства и все така се чудя каква работа да си намеря, едновременно да не менатоварва много, но и да правя нещо. Все пак не мога само да чета - това също ме изтощава по някакъв начин. Имаше време когато бях ученичека - четях часове наред. Може би защото това бяха романи - някак времето отлиташе. Пренасях се в един друг свят и можеш да прекарам там неопределено време. Но изглежда, че когато четеш друг вид книги не е така. Понякога миенето на чинии и чистенето ми е вид разнообразие. Но понякога и то ми тежа - защото когато човек се застои на едно място, това му се отразява и психически и физически. Физически, защото силата намалява и тогава е още по-трудно да полагаш усилия. И психически, защото скуката и досадата омаломощават духом. Въпреки че не правя кой знае какво в момента се радвам, , че поне с моя дневник мога да бъда от полза на други жени, които са се колебали досега или не са набирали смелост да пристъпят към инвитро. Някои са уплашени, други са преживели несполуки, трети просто не са се решавали до сега... Но се оказа, че мога да бъда полезна с това. Преживяванията ми не са вече само лични преживявания - те започват да касаят и други хора. Лежането ми не е само за мен, но може да е насърчение за други... Това наистина ми е радост. Гърдите продължават даме болят и понякога ставам нощно време да ходя до тоалетната - нещо непривично за мен. Също продължавам да нямам апетит, почти нищо не ми се яде, и това ме затруднява в готвенето, понеже ми е трудно да измисля какво да готвя, след като нищо не ми се яде..Но не повръщам. Една съседка ми каза, моли се да почнеш да повръщаш, защот това е добър признак. Но аз имам доста приятелки, които не са повръщали, затова оставям подобни думи настрана. Впрочем и майка ми не е повръщала нито с мен, нито с брат ми. В понеделник съм на преглед - малко остана. Ще видим дали има пулс, дали се чува сърчицето, дали всичко е наред... за сега. . Така ми се е приходило на почивка на балкана. Иска ми се да отида в някое градче като Копривщица, или в село като Боженци, искам да се разхождам в тишината на старите къщи и да поседна на някой стар площад, да поседя в сянката на зелените дървета и да се поразходя някъде в планината...Има толкова много прекрасни места в България, които още несъм посетила. Закопняла съм да замина нанякъде. Изминалата зима беше тежка и пълна с ограничения. Сега пък лятото е странно, непривично и объркано. Имам чувството, че самото то е някак малко и свито - също като нашия малък апратамент. Толкова много ми се иска да "разперя крила и да отлетя нанякъде" заедно със Сашенцето - като двойка щъркели!...
I believe I can fly I believe I can touch the sky I think about it every night and day Spread my wings and fly away I believe I can soar I see me running through that open door I believe I can fly I believe I can fly I believe I can fly Здравейте отново,
Не съм писала от известно време, защото за сега няма много интересни неща за казавне. Дните минават бавно - миналата седмица, четири поредни дни ми се струваше че е 16-и юни, а той все не идваше. На 16-и юни реално ембриончето става на 1 месец. Казвам реално, защото т.нар. гестационни седмици се определят малко по-различно от реалните. Понеже в обикновения случай не се знае точно кога е забременяла жената, то ако се окаже бременна, първата гестационна седмица се брои считано от последния ден на цикъла й.... или от първия ли беше??? .... нещо такова. Като си помисля колко време има да чакам... Поне да минат трите месеца, ще ми стане по-леко! Поне аз така си мисля, макар че Галето ме увери, че изобщо не е така. Все ще има какво де се очаква и за какво да се мисли... За разлика от други лета, това ми преминава доста еднообразно и спокойно. Много не излизаме, защото покрай тази криза все още си изплащаме данъците за фирмата от предходната година :-)) А може би не е само това причината ? Нещо просто не сме в настроение за дълги летни разходки. Пък нали е и световно, следи се честичко... Днес се претеглих - 64.5 кг. Нормално, като се има предвид че много малко се движа. Иначе вкуса ми е малко променен, често ми киселее в устата, като цяло нямам апетит, освен сутрин два часа след ставане - тогава огладнявам. И понеже вече не пия кафе се налага да закуся. Преди кафето ми убиваше глада. По повод на кафето - нали помните, че ви казах, колко бодра съм откак се върнах от София? Мислех, че е от бремеността. Но онзи ден попаднах на интересн форум за кафето, където прочетох че хора, отказали кафето наблюдават при себе си същите признаци на бодрост и липса на изтощение!!! Това много ме учуди, но като се замисля малко, има логика. Вероятно кафето като стимулант действа така, че стимулира в момента на пиенето, но след известно време се получава точно обратния ефект. Ето тук можете да прочетете дискусията. И наистина, дори сега, когато ми се случва през деня да се уморя и да спя по един час и повече на обяд, пак сутрин си ставам в 6.30, най-късно в 7.00 - нещо немислимо преди. Преди ако станех преди 8.00 ми беше сънливо целия ден. Не че обичам да се успивам... просто си ставах 8.00-8.30. А сега с час и половина до два часа по-рано. И не се чувствам каталясала през деня. Мисля, че вероятно наистина кафето не действа благоприятно на органазима... Как не съм го знаела по-рано??? Впрочем вече и миризмата на кафе не ми липсва. Дори след като прочетох дискусията, чиито линк ви дадох, се отказах да си правя леблебия или инка. Просто вече взех да забравям за това. Май и и с кафето ще се случи същото както с газираните напитки - прсто ще отпаднат от живота ми. Есествено казах и на Сашо и сега той реши да експериментира - от четири дни не пие кафе. Ще видим как ще му се отрази.... Това е за сега, поздрави на всички ви! Ежедневето ми влезе в русло.
След като бях забравила преди няколко дни да си сложа Утрогестана и се панирах, сега вече съм спокойна - продължавам да съм бременна!!! Нямаше лоши последствия от моя глупав пропуск. Няколко дни разбира се бях под напрежение и постояно си проверявах гърдите дали са се променили като чувствителност и болезненост.... Но за щастие няма промяна - продължават да си ме болят и да са подути, Слава на Бога!!! И така сега първостепенна задача ми е: ДА ВНИМАВАМ ВСЕКИ ДЕН! Когато слизам по стълби или вървя по неравно място си повтарям: Внимавай! Внимавай! Постояно се следя - когато се движа да не бързам прекалено, когато се навеждам да не се свивам твърде много, когато клякам да е наполвина, когато сядам да се поизлягам, за да не седя директно върху малкия таз... Вчера Сашо е говорил с един наши клиент, който му казал, че техни приятели правели инвитро, но след това съпругата изобщо не се пазела... И резултата бил нулев. След като вече имам някои наблюдения, си мисля че има известен процент неуспешни бременности поради причина, че жените решават да си я карат "през просото". Не че им е все тая дали ще забременеят, но просто не искат да се фокусират толкова върху проблема, не искат да си вманиячават и почват да правят глупости. Някои ходят на почивка, други спортуват, на трети им се налага да ходят на работа и се напрягат... определено смятам, че има някакъв процент от неуспешните инвитро-та, който се дължи на невниманието на жената. Пак ще се повторя - благодарна съм на Бога и на съпруга ми, че мога да съм си у дома, и да си почивам когато имам нужда... защото понякога много ми се доспива. Днес например след една хубава разходка, която си направих и след една много приятна среща с една приятелка, с която не бяхме се виждали отдавна, се прибрах, попрочетох едно списание за бременни и после спах час и половина. Днес разбрах, че следващите лекции са на 16 юли, което идеално пасва с предстоящия ми в София преглед, който ще е на 20-и юли. Просто перфектно ще ги съчетая! Дано Сашенцето да е навит да отдели 4-5 дни! Вчера си купих и лосион за мазане Джонсън Бейби Ойл, с който почвам да се мажа - против стрии. Без значение дали ще ми помогне и дали ще ме предпази от стрии- аз трябва да съм си с чиста съвест :-)) За сега няма да пиша всеки ден, защото все пак не се случват толкова много нови неща, свързани с нашия план БЕБЕ! Така че можете да влизате нпримерно два пъти в седмицата, ако искате да следите как вървят нещата. Прегръщам ви, обичам ви и си мисля, да започна нови теми в моя блог! Както каза днес Сашето: "И ти стана блогър!" Хихихи! Вече започвам да свиквам с мисълта, че няма да имам близнаци.
Мисля, че при това положение ще имам и повече смелост да пътувам до София на училище след първия триместър. А това си има своите големи плюсове. Сега да доразкажа за прегледа от онзи ден. Имах доста въпроси към д-р Димов и както можете да си представите, отидох с предварително изготвен списък, за да не забравя някой важен за мен въпрос. Ето въпросите и отговорите: 1. Кога мога да започна да шофирам: ОТГОВОР: Веднага, няма проблем с шофирането. Аз все пак няма да избързвам с шофирането, защото то напряга коремните мускули. 2. Кога мога да почна да правя гимнастика: ОТГОВОР: След 20-тата седмица. Оле-е-е, сега като гледам това значи чак октомври месец, към средата на втория триместър.... Жалко, много жалко, пристрастена съм вече към гимнастиката. Но какво да се прави, ще спазвам всички правила на д-р Димов. 3. Кога може да се прави секс: ОТГОВОР: След 02.08.2010 И то внимателно. Хихихихи.... Тъкмо за рождения ден на Сашо. Ще му направя изненада. 4. За кафето - мога ли да пия Инка или друго? ОТГОВОР: Може да се пие Инка, без проблем или по малко безкофеиново. Аз пък си купих и леблебия... Сега е момента да пробвам бабешкото кафе :-))) 5. Мога ли да пия хранителни добавки и какви: ОТГОВОР: Желателно е да не се пият хранителни добавки, това им е политиката на Стаменов и на клиниката, защото никога не се знае точно какво съдържат добавките и как ще повлияят на плода. Продължавам само с фолиевата киселина. 6. Трябва ли да си вземам направление за в бъдеще като ходя при Димов? ОТГОВОР: Досега си била за нас само гинекологичен случай, но от днес (тоесто от деня на прегледа) вече се водиш бременна. Така че да отида при Джипито и да взема направление ТИП 9, и с него ще продължа да ходя при Димов до края. 7. Казват, че 7,8 седмица е рискова и най-честа за загуба на плода. Какво да правя по това време? Има ли нещо, което мога да правя или да пия за задържане? ОТГОВОР: Няма такова нещо като по-рискова период, това не е вярно. Просто когато плода е с увреждане, естествено се отхвърля от организма. Ако всичко е наред няма за какво да се безпокоиш, няма да се случи абсолютно нищо между втория и третия месец. Е, същото ми каза и Сашо преди няколко дни. Увереността на д-р Димов, ме успокои още повече. И сега съм уверена, че ще износя плода. 8. Да продължа ли с досегашните лекарства? ОТГОВОР: Спираш естрофема и папаверина. Продължаваш с Утрогестана, с фолиевата киселина и аспирин протект вечер. Доктора ми обясни защо е много добре да се пие аспирин протекта, но това не го запомних. 9. С какво да се мажа против стрии? ОТГОВОР: Няма значение - или ще получиш или не. Зависи много от вида кожа. Има много скъпи мазила, но съм виждал жени които ги ползват и получават стрии, както и точно обратния вариант. Следващия ми преглед е на 28.06 при д-р Димов. След което на 20.07 трябва да съм в София на преглед при д-р Сегридов. Мисля, че е специалист по фетална диагностика. Трябва да се види дали всичко е наред, и се прави изследване за няколко вида генетични заболявания.... Неприятно, но.... такъв е реда. Ами... Това е за сега.... До скоро! Ето защо човек не бива да се настройва - все още се чувствам разочарована, но започвам да свиквам с мисълта, че няма да се две, а едно...
И веднага започвам да мисля за второ инвитро... не зная дали ще мога вече да кандидатствам по фонда, защото съм на 41... чудя се дали ще можем финансово да си позволим още едно инвитро... Разбира се това са далечни перспективи и ако му дойде момента, прсто ще се получи. Вчера на пегледа д-р Димов ми каа да спра естрофема и папаверина. Естрофема е хормон естроген, а папаверина се пие за да няма микроконтракции на матката и против евентуални болки. Честно казано малко се притесних от рязкото спиране на естрофема.... Но др Димов каза, че вече не ми е нужен. Освен това каза, че е възможно при продлжително пиене да окаже негативно влияние на плода ако е от женски пол.... Не че винаги се случвало, но е възможно... Няколко пъти го питах дали е сигурен и дали не трябва по схема да го спра. Беше категоричен, че няма проблем със спирането му.... И покрай цялата тази дандания снощи за беда пропуснах да си сложа УТрогестана, което е хормона прогестерон, а той вече е много важен... Тази сутрин си станах и в един момент се устих, че съм забравила.... Много се стреснах, хукнах към банята и веднага си сложих трите глобули и легнах.Писах съобщение на Димов за тази глупост, която съм направила без да искам... Той ми отговори да си сложа сега не три, а четири... Не зная доколко е фатален този пропуск... Но се уплаших. Прогестерона е важен защото в момента поради пункцията, която са ми направили, са ми махнали и жълтото тяло от яйчниците и сега няма какво да го произвежа. И затова се налага поставянето на глобулите. Честно казано доста се безпокоя заради този пропуск... Дори ми се струва че гърдите ми ме болят малко по-малко... Възможно е да си внушавам. А е възможно и наистина да ме болят по-малко поради спирането на естрофема.... Не зная.... Моля се да ми се размине този път, да няма никакви последици този пропуск.... Дано Бог да има милост към мене... Има и други неща, но сега не ми се пише повече... Доста съм уморена от вълнения, примесени с притеснения .
Но веднага сядам да пиша, защото зная, че чакате вести. Първо да ви кажа, че ембриона е само един. Личи си че е имало и друг, но сега го няма. Затова пък този който се вижда има всички изгледи да се развива нормално. Доктора ми каза, че се вижда ясно жълтото тяло в околоплодния сак, което значи добра перспектива. Когато това тяло го няма, а има само ембрион, тогава има вероятност за неуспех. Не мога да скрия, че бях мъничко разочарована. Защото вече се бях настроила за близнаци... Обаче си мисля, че тази ситуация има своите предимства - като по-леко износване, по-малко грижи, по-малко килограме евентулано, и т.н. За сега няма да пиша повече защото се чувствам изморена и имам нужда от почивка. Утре ще ви напиша подробности. Ето ехографската снимка: |
Categories
All
Archives
November 2016
|