Изключително се вълнувам – от близо два-три месеца Гошето започна да чете думи. И то не само на български но и на английски.
На българиск чете най-вече думи, които са му познати и не твърде дълги и сложни. На английски разчита също кратки думи. Интересно е, че той самия не си дава сметка дали чете на български или на английски. Веднъж прочете какво пише върху грейката му: - Мамо, виж тук пише – B-O-Y…. Boy! - Да, точно така, пише BOY! Какво значи помниш ли? ….Момче! Друг път прочете надписа върху един стикер от детския си гараж. - S-E-R-V-I-S-E – Service! Мамо, тука пише SERVISE! - Да, браво Гоше точно така пише, мамо! Ти четеш на английски! БРаво! Случва са да започне да чете дадена английска дума по български. Например BED – той започва да го чете като ВЕД. Но кажа ли му: „Не чети на български, а на английски!” веднага превключва и го изчита правилно. А преди седмица направо ме изуми. Тъкмо бяхме обядвали в едно близко до нас заведение за бързо хранене и се приготвяхме да тръгваме, когато Гошето ми каза: - Мамо, там пише, ЯСТИЯ! Погледнах в посоката, която показваше и не видях нищо: - Къде пише ЯСТИЯ – попитах докато се опитвах да прибера мокрите кърпички в чантата си - Ето там – пак посочи към в посока към отсрещната витрина Погледнах отново, но не видях табела, нито менята, на които да е написано ЯСТИЯ - Не виждам да пише нищо – отговорих докато му обличах якето. Помислих, че си измисля. - Пише! …. ЯС-ТИ-Я!!! – настояваше той - Добре де, покажи ми къде го пише – попитах Гого отиде до витрината и ми показа един надпис. Надписът беше залепен отвъншната страна на витрината, така че всъщност отвътре се виждаше наобратно. При това беше залепен по диагонал!!! „Как е успял да го прочете?” – честно казано се смаях, защото на мен самата за една-две секунди ми беше трудно да го видя и разчета.Шрифта беше с тънки и дебели линии, буквите Я отдвете страни на думата биха мугли да объркат и възрастен при пръв поглед. А той го е прочел наобратно, при това наклонен! - Браво, Гошка, наистина пише ЯСТИЯ! Как го прочете? - Ами не знам – с усмивка и леко скромно ми отговори той - Супер! …. А тука какво пише? – посочих му друг също наклонен и залепен наобратно надпис „СКАРА” - С-К-А-Р-А . СКАРА! - Да! - прегърнах го – наистина пише СКАРА! БРАВО!... А тук – посочих подобен надпис СУПА. - С-У-П-А. СУПА! - Да, браво! Чудесно се справяш! Прегърнах го и излязохме от заведението много радостни. Той обича да разчита думи. Освен това може да изписва думи с магнитни букви. Справя се отлично. Е ,понякога се задтруднява на думи като МЛЯКО, заради Я –то, защото мисли, че трябва да сложи И и А. Също се затруднява при дълги и сложни думи. Но иначе е пушка. Преди няколко дни докато миех чиниите той се захвана с магнитните букви на хладилника. Казвах му думи, а той трябваше да ги напише. По едно време му казах: - Напиши АЙКЮША (това е името на една руска платформа, която използваме, която е за развитие на интелекта – ползваме вместо електронни игри). Гошката се замисли точно за две секунди и ми отговори - Не мога! - Е, не можеш! Хайде опитай ! – веднага отоговрих, защото не обичам като ми казва НЕ МОГА, преди да е опитал - Не мога! Нямам две А! - Какво?.... О ,да – сетих се че магнитната ни азбука има само по една буква от азбуката. – Верно че нямаш, мамо, аз не се сетих, че има две А-та в думата. Честно казано много се учудих, че за по-малко от две секунди, той беше анализирал думата АЙКЮША и беше установил, че е с две А-та, които той няма, за да я напише! Упражненията за буквите, които правим очевидно дават резултат, и то голям! За сега като слабост по отношение на четенето отчитам малкото ни упражняване със сричките. Сигурна съм, че ако бяхме наблегнали малко повече, той вече щеше свободно да чете изречения. Виждам, че в момента го спъва именно разчитането на думите буква по буква. Ако свикне да ги чете на срички няма да има проблеми. Поставила съм си за цел да наблегнем на това този сезон. Току-що получих едно послание и съм силно развълнувана.
Моя скъпа приятелка, която за жалост е далеч от България имаше наскоро рожден ден. В суматохата покрай Велик ден пропуснах да я поздравя и го направих едва вчера. Ани - моята приятелка от ученическите години, живее в САЩ. Щастливо омъжена, за жалост тя не успя да забременее въпреки трите опита инвитро, които направи в България. Със съпруга си тя често пътува и ходи на разни места по света. Понякога й завиждам, защото много ми се иска да пътешествам. Мечтая си да отида на разни интересни места по света и да видя красотата на Божието творение... Ето какво й писах по случай рождения й ден: "Скъпа Аничка, Честит Рожден Ден! С голямо закъснение те привествам и ти пожелавам да бъдеш много щастлива и да обиколиш света и заради мен! Обичам те, макар че тази година пропуснах да те помздравя на РД, понеже подготвях програма за Великден в църквата и се бях бъгнала :-) Поздрави на Марк!.....Често си мисля за тебе защото всеки ден минаваме покрай майка ти. Понякога я виждам на терасата и дори на Гого му я показвам: "Това е на Анито майка й", а той : "На коя Ани?" "На Анюта, казва му, на нашето Ани!..." Отговора, който получих от моята Аничка ме разтърси: "Благодаря ти, Бисе! Знам, че не си ме забравила и че ме обичаш! :-) Знам, колко си заета и явно ще си все по-заета и в бъдеще...Продължавам да чета блога ти и ти желая да успееш с второто инвитро! Успей и заради мен! Прегръщам те!" УСПЕЙ И ЗАРАДИ МЕН! Тези думи докоснаха нещо дълбоко в мен. Докато пиша в момента и ги преповтарям на ум плача...ОТ очите ми текат сълзи, подсмърчам и вътре в мен нещо се случва. УСПЕЙ И ЗАРАДИ МЕН!.... След прегледа при доктор Димов и след като започнах да пия Трисегуенс-а, изведнъж реалността на този втори опит ме стресна. Въпреки мизерните 3 % вероятност за забременяване, които той ми предсказа, аз имам чувството, че опитам ли - ще забременея! Изведнъж си представих как ще живея с още едно бебе у дома. На 46 съм, няма кой да ми помага, Сашо е на работа цял ден... Как ще ходя до магазина, как ще ми стигат физическите сили да върша всичко, как ще тичам с бебето по ангажиментите с Гого... изобщо ще се справя ли?... Първата вечер след като пих лекарството, споделих всичко това със Сашо и естествено той ме успокои че ще вземем някоя жена да ми помага. Но нещата не са така прости, защото освен физически е нужен и психически ресурс....Бях силно разколебана. Дори изведнъж желанието ми да направя втори опит почти се изпари. Тази сутрин, когато получих посланието на Аничка усетих нещо да се раздвижва в мен. Усетих нейните думи, като думите на толкова много жени - приятелки, познати и непознати, отправени към мен: УСПЕЙ И ЗАРАДИ МЕН! УСПЕЙ И ЗАРАДИ МЕН! Преживяла съм дългите години безплодие. Зная през какво преминават толкова много жени. Вътрешния тормоз, неудовлетворението, срама, чувството за недостатъчност, страховете... Мога ли да се откажа сега, когато имам последен шанс? УСПЕЙ И ЗАРАДИ МЕН! Думите на Аничка бяха като таран в духа ми. Те пробиха над всичките ми притеснения... И усетих силата им, която се превърна в мисия. ДА УСПЕЯ ЗАРАДИ НЕЯ! ДА успея заради всички други, които искат и се опитват, но не успяват!... УСПЕЙ И ЗАРАДИ МЕН! ЩЕ успея Аничка! Ще успея! ПРЕГРЪЩАМ ТЕ! Миналия месец си правих FSH, което беше 19. Доста висока стойност, което пък значи доста лошо положение с яйчниците. Докато се мотая да си запиша преглед ми дойде и в началото на тази седмица побързах да си взема час за петък - деня в който д-р Димов преглежда във Варна, в ниското тяло до АГ-то.
В 10.30 бях на линия, но доктора закъсня. Чаках го, и през това време си написах няколко въпроса, с които да го посрещна за "добре дошъл". Към 11.00 доктора пристигна на портала. Още като ме видя той разтвори щироко ръце: - Бистра.... здравей! Радвам се много да те видя! - Здравейте, д-р Димов - казах като го прегърнах като стар приятел - и аз се радвам да ви видя! - Хайде ела - тръгна пред мене той към кабинета си Влязохме. - Как си? - Идвам да се консултирам с Вас.... Нося ви снимка на Гого - извадих снимка на Гошето - много красиво дете, най-хубовото, което мих могла да поискам! Благодаря ви много и на Вас и на д-р СТаменов! - Да, прекрасен е, прилича на теб. - Да, прилича на мен като малка. - ....Слушам те!..Какво ще правим? - След известни колебания решихме да пробваме за второ инвитро.... Зная, че шансовете ми не са големи. Но ако не пробавм цял живот ще ме гложди съвестта. Искам да имам второ дете, но се боя дали ще имам сили да го гледам, а и имам пъпна хернийка, от преди... - Няма да те лъжа - на тази възраст шансовете са много малки. - Аз си направих изследване - FSH-то ми е 19. - Виж сега, с това FSH и годините, на които си.... 46 навършени нали?.... практиката показва, че шанса за бременност от инвитро е 3 %. Няма да скрия - мислех си, че е малко повече. - Да, разбирам...Тоест няма да се получат свестни яйцеклетки ли? - Точно така. - Амииии.... аз си мислех, просто да опитам.... То това ще ми е последния опит - то се знае. Мислех, че мога да получа някакви средства по ОБщинската програма поне за стимулациите и... - А, то стимулации няма да се правят! - Така ли? - Да, при тези стойности яйчвиците няма да отговорят добре. - Значи.... естествен цикъл? - Виж, пред тебе пътя е само един. Проследяване на естествен цикъл. И ако се получат добри айцеклетки, и после бластоцити трансферираме.... Колкото за документите, нашите хора в клиниката ще ти помогнат с изготвянето за програмата на Общината... - Ами.... добре! Докторе, аз и без друго се колебая какво да правя, но вижде нека да опитаме, пък ако стане - стане! Поне няма да съжалявам, че не съм опитала. А и на естествен цикъл ще ми е по-евтино :-).... СТига да искате да се заемете с мене! - На тебе не мога да ти откажа по никакъв начин. Но ще трябва да разчитаме на помощ свише за да се получи!... - Аз и без друго на това разчитам усмихнах се. И той се усмихна. - - АМи нека да видя какво е положението с яйчниците. - Ок - казах и се приготвих а преглед. Доктора взе ехографа и ми погледна яйчниците. - Десния не е много добре, няма нищо.... Но левия има потенциал. Вижда се един голям фоликул, който е от преден цикъл и още един.... Добре! - Но представете си че стане, това ще е голяма победа и за Вас и за мен! - казах докато се обличах Доктора взе книжката за резепти: - Ами няма да губим никакво време тогава. Щом ти е шести ден след цикъла ти изписвам Трисекуенс. Това е лекарство, което намалява FSH-то и изважда дълбокия потенциал на яйчниците. Започваш от тази вечер - веднъж вечер се пие. Когато той дойде спираш лекарството и на втория ден от цикъла трябва да те видя. - Добре. Ами.... до скоро докторе! - До скоро! Тръгнах си в отлично настроение. В краят накраищата във цялата тази ситуация може да се случат две неща: или НИЩО или ВСИЧКО. Ако Бог ми даде още едно дете, ще зная че със сигурност това е Неговата воля, и че Той ще ми даде и благодат да се грижа за него. Ако пък не се получи, ще зная, че това е правилното нещо за мен и от тук нататък спокойно ще се наслаждавам на моето прекрасно дете! Изминаха седем месеца откак най-добрия прител на Гошето - Петър, замина за Автралия. Тогава, преди седем месеца, моя малък син не си даваше сметка, че неговия приятел няма да се върне скоро. Представяше си, че отива на нещо като почивка.С времето той постепенно осъзна, че едва ли ще види скоро приятеля си. Знае, че Австралия е много далеч. Всъщност почти всеки ден споменаваме Австралия. ГЛедаме я на картата. Изчисляваме какво можем да продадем, за да заминем за там. Сравняваме любовта си с разстоянието до там:
- Мамо, обичам те до Австралия! - понякога ми казва той. - Мамо, мъчно ми е за Петър. - Мамо, обичм най-много тебе, тако ти и Петър! - Мамо, кога ще си дойде Петър? - Мамо, искам да отида в Австралия! Чувам някое от тези изречения поне веднъж дневно. Учудвам се, че на толкова крехка възраст Гошенцето позна изпитва толкова дълбоки чувства към едно момче, с което са били близки около година. Петър е на 10 години, но с Гошето ги свърза страстта към колите. Можеха да си играят цял ден. Откак Петър замина, Гого не е открил друг приятел като него. И той много, много му липсва. Преди няколко дни си говорихме за това с моята приятелка Христина. - Защо не му се обадите по Скайпа? - предложи тя - Не съм сигурна дали няма да се разстрои много - отговорих - Мислиш ли,че е добра идея? - Да, така поне ще знае, че когато му стане тъжно винаги ще може да се обади на приятеля си поговори с него. Днес наобяд преди лягане взех една книжка за Франклин, която до сега не бяхме чели - "Тежък ден за Франклин". И за какво мислите е историята? Франклин е тъжен и в много лошо настроение, защото неговия приятел бобърчето, се е преместил да живее в друга гора....Прочетохме я веднъж. Затворих я, а Гошето легна и нищичко не каза. Следобяд, когато станахме, видях че майката не Петър е на линия във Фесйбук. Поговорихме си малко и я попитах дали можем да свържем Петър и Гого по скайпа утре?...Докато си пишехме се обрънха към Гошето и попитах: - Гошенце, искаш ли да се обадим на Петър по скайпа? - На Петър ли? - той се поочуди, дойде му изневиделица. - Да, говоря с майка му в Австралия, искаш ли да се чуете по скайпа и да се видите? - Да - кратко ми оговори Гошето, но ми се стори твърде лаконичен, без емоция. Помислих си, че вероятно е отнесен заради видеото, което гледаше. (Напоследък е запален по Титаник и гледа анимираното му потъване в Ютюб). ....И така уговорихме се да се чуем утре сутрин. Вълнуваме се. Но май трябваше да размисля повече, си помислих. Утре е петък и ако Гошето се разстрои сутринта ще е трудно тръгването и оставането в градината. Вечерта Гошето се беше заплеснал по Брик-а и играеше с полицейския си комплект. Стана време за лягане и подканих Гошенцето: - Хайде да се лягаме, за да можем утре да станем навреме и да можем да се обадим на Петър. Той нищо не каза, само се обърна на другата страна, сложи ръчичка на очите си и изтича в коридора. Веднага разбрах за какво плаче - за своя приятел! Отидох при него. Погалих го по главичката, прегърнах го леко: - Ела, Гошенце, ела миличък да те гушна... Отведох го в спалнята. Седнах на леглото и исках да го гушна. Но той се дръпна легна на земята и захлипа. Сложих ръка на гръбчето му: - Зная, че ти е тъжно за Петър, скъпи! Зная, че много ти липсва... Той хлипаше през зъби. - Искаш ли да се помолим?....Аз ще се помоля за теб. - затворих очи и се помолих - Господи, благодаря ти за Гошето, за това, че си му дал меко сърце....Моля те, утеши сърцето му... Моля те, успокой душата му.... Докато се молех Гошето започна силно да ридае, телцето му се тресеше. - Моля те, Господи, дай му своя мир, помогни му да намери утеха....Моля те, Боже, намери му приятел, който да го обича както Петър, и когото той да обича както обича Петър... И ако е възможно моля те, направи така, че скоро да се срещнат! Докато се молех, Гошето постепенно се успокои. Поизправи се и ми позволи да го гушна. Седнал на коленете ми той сложи главичка на рамото ми и продължи да подсмърча и да търка очички. - ЗНаеш ли Гошенце, някой ден и ти ще пътуваш, може би до Австралия...ще отидеш надалеч, а на мен ще ми е така тъжно, както на теб сега и може би ще си поплача... Но като зная, че си добре, че ти харесва, че си доволен , ще ми е по леко и ще се успокоявам, че си радостен и щастлив... Да, сигурно ще ми е мъчно, но като зная, че си добре, ще ми е по-леко.... Говорех му, а той постепенно се успокои. Слезе от колената ми и седна на леглото. Взе книжката с историята за Франклин, който тъгувал за приятеля си. Започна да я разглежда. През това време аз отидох до банята, за да се приготвя за лягане. Мислех, че той ще иска да чуе отново за тъгуващия Франклин. Но когато се върнах и се приготвихме да четем той ми каза: - Мамо, остави тази книжка - малко е скъсана. (Наистина беше малко скъсана, но мисля, че това беше просто предтекст - си помислих докато оставях книжката на рафта)... Искам да ми прочетеш за Франклин, дето имал ново колело. - Добре, сега ще я взема - отговорих без повече да питам. Когато малко по-късно загасихме лампата, аз хванах ръчичката му. А той ме попита: - Мамо, и на теб ли ти е тъжно? - Да - отговорих му. Беше ми тъжно за него, защото страдаше. Но в същото време се радвах, че мога да бъда до него в този момент и да го подкрепя. Той се обърна с лице към мен и заспа. Не зная как да постъпя утре сутрин. Ще изчакам да видя дали той ще поиска да ме подсети за предстоящия разговор. Надявам се Господ да приготви сърцето му и да му даде радост от срещата с Петър, вместо тъга. Ето, че ме налегна пролетната умора. Все съм изтощена. Какво ли да правя?!
"А, ето какво!" - казах си, ще си купя спирулина. Досега не съм я пробвала, а съм чела,че дава доста енергия, освен всичко друго. Речено-сторено, купих си спирулинка на прах - с голям ентусиазъм. Преди да отворя пакета, поразгледах в нета как да я консумирам.... И разбрах, че е много неприятна на вкус, понеза повечето консуматори. Така че от два-три дни експериментирам как ще я преглътна. Първия ден просто си я разтворих с вода - и о, ужас! Зелена каша, която се слепва по лъжицата, с блатист вкус. Запуших нос и на големи глътки изпих "отровната чаша". Вчера пък си направиш шейк от един банан, прясно мляко, щипка захар и една с.л.спирулина. Абе става, но не мога да кажа, че много си падам по тази напитка - един блудкав вкус.....Освен това не ми се иска да се наливам с прясно мляко всяка сутрин, от което ми става тежко на стомаха. Днес обаче съм във възторг. Направих си подобен на вчера шейк, но подобрен: 1 банан 1 с.л. спирулина 250 гр. бадемово мляко 30-40 гр. прясно мляко 2-3 капки ванилова есенция щипка захар Казвам ви, този шейк може да се продава в заведенията! Много вкусен, изобщо не се усеща неприятен вкус на водорасли. Перфектно си пасва вкуса на бадемовото мляко и прясното. Защото бадемовото имаше силен мирис на горчиви бадеми, но когато прибавим малко прясно мляко, той изчезна. Може би липсата на неприятни миризми се дължи на двете капки ванилиова есенция? Не знам. Но стана много вкусен и хранителен шейк. Доволна съм. Вече смело ще пия! А бадемовото мляко си го приготвих за няма 5 минути с бавнообротната ми сокоизтисквачка. Стана много бързо и много вкусно. Учудих се колко малко сухо вещество остана, в сравнение с предишния път, когато си го приготвих по традиционния начин - в блендер и изцеждане на ръка с тензух. Та това е де. Хайде да ви е сладко! Като изключим полицейския участък, другите нещица на Брик доста ми допадат. Ето какво друго си купихме - совалка, пожарна малка, два скутера. Военен скутер: изненадата е, че дулото на оръдието се зарежда назад с една пружинка и при определен натиск то изхвърча навън - тоест стреля, при това доста надалеч. Има и бинокъл, който човечето може да държи в ръка. Полицейски скутер: много свеж. Полицаят е с шлем със стъкло, което се вдига и спуска. рекрасна совалка. Много ми харесва - изглежда свежо и и красиво. А малкия космонавт е с шлем си красив огледален шилд. Опашката на совалката може да се отваря, така че малкия космонавт да влезе вътре. И пожарна кола, която не съм сглобила напълно, но искам да ви покажа. Има шкафчета отстрани, в които могат да се слагат каските, когато пожарникарите не гасят пожари. А отзад има ролка с въже... пардон с маркуч, което се развива. Пожарната и двата скутера могат да се преправят в по две други форми, за които обаче няма упътване, само са дадени снимки отзад на кутиите. Затова може да се окаже трудно да се сглобят съвсем точно.
Двата скутери са горе-долу на половината на совалката и пожарната, които са дълги примерно 10-12 см. Най-накрая, след като Гошенцето събра 30 лв. в касичката си отидохме да купим така мечтания полицейски участък. Той носеше в ръка найлонова торбичка, пълна със стотинки, а аз още 6 лв., за да доплатя до 36 лв. - колкото струваше сета на Брик.
Разбира се щом се прибрахме, веднага се почна строене, въпреки, че беше късен следобед. Строихме го около 2.5 часа, като се има в предвид ,че нямам много опит в строенето. Но упътването е прекрасно направено, така че не ми беше трудно да сглобя всичко. На втория час Гошето вече приклякаше, обикаляше и искаше всичко да е готово. - Ама ти не строиш! - мърмореше той, докато аз се взирах в упътването - Строй! - Гоше, ако можеш по-бързо, ти го направи!... Не мога по-бързо, гледам утъването... Този разговор се повтори поне 5-6 пъти, че и повече, докато работихме. Той ми помагаше, като подбираше части, или сглобяваше човечета, и други неща, които умееше да прави. В комплекта има затворническа килия със затворник. В стената има дупка, където се вкарва тухличка с нарисуван експлозив. Тя задейства една пружина и взривява стената на килията, от където затворника избягва. Е, истински екшън нали? На финала се наложи и да поиграя поне 45 минути с него - мога ли да избягам? Та ето какви са ми впечатленията: Конструктора е с отлични сглобки, здрави са и не се разпадат. Упътването е лесно за следване. Много от частите на вид са копие на тези на Лего. Материала ми изглежда доста добър, но ще видим как ще се държи във времето. Основната ми забележка е свързана с цветовете - изобщо не ми допадат. Поне не тези на полицейския участък. Докато совалката и скутера ни са в красиво синьо-бяло, то полицейския участък е в зелено, черно и бяло - доста грозно. Но си мълча. Все пак цената е 36 лв. , а не 265 лв., каквато е цената на Лего полицейския участък, който наистина е много по-красив. Важното е, че Гошето е доволен, много му харесвало. Каза, че му харесва да играе с Брика, повече от Дуплото. Защо не му допада Дуплото за мен е загадка. То е с прекрасни цветове, фигурки и имаме толкова много части, но....какво да се прави. Ето и малко снимки от днес: Гого най-накрая се позапали по конструкторите.
МНого обича да гледа видео с лего - има такива анимирани филмчета в Ютуб. На рождения ден ни подариха едно-две подобни на Лего и той се запали. Към момента имаме багер, два скутера - военен и полицейски, совалка и разбира се, пожарна кола. Понеже е още малък не можа съвсем сам да сглобява, но много обича да си играе като разиграва сцени с тях - най-вече гони престъпниците. Все пак му харесва да разглабя части от тях и да ги премества на други места, но все още не може съвсем сам по схемата да сглоби примерно пожарната. Ще се научи. Трябва му време и нашата помощ, докато свикне. Но НАЙ-ВЕЧЕ и НАЙ-НАКРАЯ на Гошето му харесва да се занимава сам! Ура... поне за половин час! Понеже оригиналното Лего е твърде скъпо за нас, реших на първо време да експериментираме с конструктори тип Лего - такива са BanBao и Enlaighten Brick. Пожарната, совалката и двата скутера с са ни на Брик, а багера на БанБао. Доста почетох и доста разглеждах в нета, чудейки се какъв тип конструктор за избера, защото е по-добре да се купуват изделия от една марка, понеже в последствие детето може да сглобява съвсем различни , нови предмети от частите, при положение че са съвместими. Също така ме интересуваше кои конструктори са съвместими или идентични с Лего, защото ако се окаже, че Гошката има афинитет към този тип занимания, може да пожертваме повече пари и да купим от чужбина по-големи комплекти с тухлички Лего. Намерих истинска тухличка от Лего (не Дупло, а класик) и сравних. Резултата е, че тухличките на Брик са същите като големина и височина като тези на Лего и прилягат много добре към тях. Докато тухличките на Бан Бао са с част от милметъра по-високи. Пак стават, но ако се направи малко по-голяма структура, тя няма да е стабилна, защото тухличките няма да прилепват напълно идеално една към друга. Така че тук избираме БРИК. Втората причина да избера Брик е, че те имат цели комплекси, като полицейски участък, космическа стартова площадка, водни и военни комплекси, пожарна команда. Тези комплекти могат да се допълват с допълнителни части, като катери, коли, камиони, въртолети и др.. Много ми харесва, че имат и кораби, подводници, самолети и дори вагони!!! Докато тези на Бан Бао са най-вече различни превозни средства на колела Третата причина, която не е без значение е прекрасната цена на Брик - много, много приемлива, особено когато човек експериментира с интересите на детето, както е в нашия случай. Да ви кажа, и на мен ми е интересно. Горя от нетърпение да купим полицейския участък. Особено сега, когато Гого си събира пари за това. Първоначално искаше да му купя една много глупава кола на Дисни за (представете си ) 30 !!! лв. Не бих дала и 10 за нея, та му казах, ако си събира стотинки и събере 30 лв. ще му я купя. Той се ентусиазира, макар че все още не може да си дава реална сметка за стойността на парите - все пак е на 4. Така или иначе в касичката си имаше към 10 лв. и започна да събира - баба му и дядо му му дават по левче, по стотинки и така за месец си събра почти 30 лв. Остават му още 2 ! :-)) И аз пускам по някоя стотинка там, но се въздържам да не ги събере твърде бързо - нека види как се събират пари. Та напоследък му казах, че вече почти ги е събрал и може да реши дали да купи тази кола на Дисни, или да вземем Полицейския участък на Брик. Той струва 36 лв, но лв. са от мене ако избере участъка - така му казах. - Добре си помисли, Гого, какво искаш. Можеш да избереш колата на Дисни, или да избереш Полицейския участък. Имаш време да помислиш. След кратък размисъл и лек наклон от моя страна, казвайки му, че според мен участъка е по-добрия избор, той се спря на него. Сега и аз се вълнувам кога ще го вземе - ще има да се занимаваме с него. От сега се чудя и къде точно да разполагаме всички джаджи. Ще ни трябва кутия за тухличките, защото няма вечно да стои сглобено всичко. Към момента сложихме допълнителен рафт на етажерките му - специално за моделите от Брик. Но ще ни трябва повече място. Затова пуснах за продажба в ОЛЕКС някои играчки, които вече не ни трябват. До две-три седмици очаквайте снимки! Днес реших да си направя изследване на FSH-то - на третия ден от цикъла.
Резултата е 19.5 IU/L Като попрегледах в мрежата видях, че положението не е розово. Е , аз и не съм очаквала кой знае какво. Все пак съм на 45 г. Първо разбрах, че нормалните стойности са до 12 IU/L . След тази стойност се счита, че функцията на яйчниците е абнормална, тоест вече е намалял яйчниковия резерв. Но после пък се поуспокоих, като разбрах, че доста по-млади от мен жени имат по-високи стойности. Така или иначе скоро ще отида на преглед при д-р Димов, да видим какво ще каже по въпроса. Мисля, че когато правихме първото инвитро стойността на FSH-то ми бе около 12 IU/L. Тогава ми се получиха 4 яйцеклетки, от които се образуваха 2 бластоцида и се роди едно детенце :-) Доста мисля по въпроса какво да правя - дали направя втори опит. По принцип много ми се иска да имам още едно дете. Иска ми се Гошето да си има другарче - брат или сестра, някой от неговата плът и кръв тук, на земята, след като ние си отидем някой ден. От друга страна притесненията ми не са малко. Имам малка херния на пъпа, която се появи след първото раждане. Притеснявам се, дали ще имам сили да отглеждам две деца. Притесняват ме и годините ми също - все пак, както майка ми каза, "когато детето стане на 5 годинки, ти ще си на 50!!!" Освен това ме чака голямото бодене - покрай самото инвитро, но после още 9 месеца на инжекции, както миналия път. Имам малко проблеми със ставите, които започнаха да ме наболяват, поради което пия колаген - чудя се как ще ми се отрази една евентуална бременност в случая. ....Няма да имам възможност да спя и почивам, както с Гого. Като че ли ще оставя всичко в Божията ръка - каквото стане. Ще отида да се видя с нашия доктор, пък ще видим какво ще каже той. |
Categories
All
Archives
November 2016
|