Най - тежката орис - да бъдеш длъжник на детето си.
Пропусната нежност не можеш да върнеш назад.
Когато очаква да сложиш небе до небето му
ти вечно забързан прелиташ над жадния свят.

Отлагаш за после. Забравяш за думите чакани.
Да стоплиш със поглед. Челцето със длан да допреш.
Живот си му дал. Не! Това не е достатъчно!
Когато се буди те чака до него да спреш.

Недей да спестяваш. Изсипвай му щедро: "Обичам те!"
Душата му цвят е. Поливай я с ласки до вик.
Спестената нежност към рожбата лесно изтича.
И после оставаш с най-тежката участ - длъжник.

via http://www.facebook.com/pages/Art-graphiK/222813621075779

"...Мамо,
не остарявай, моля те — и никога
не вярвай през деня на огледалото.
В очите ми се гледай непрекъснато.
Съпротивявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно.
И защитавай — моля те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суета — понякога
си освежавай със червило устните...
И не умирай — заповядвам ти — до края.
До края съществувай във живота ми..."

Христо Фотев

Дали от научаването на азбуката или просто защото му е време Гошето започна всеки ден да ме изненадва с нови думи. Понякога когато някоя  дума го заинтригува  той се втренчва в устата ми, за да види как я произнасям, след което се опитва да я каже, или пък просто започва да я употребява. Е , случва се да  не се сетя коя е точно думата която казва като:
   - моть - мост
   - каняка - каната
  - ношть - нощ
   Но пък друг път съвсем точно изговаря думи и изрази. Като:
  - ето го
  - дай я
  - това  моя тати
  - там много кал...

Гошето пробва да казва и буквата Р. За сега я казва "по френски" - изговаря я гърлено. Е, наследство! Нали майка му е завършила френската гимназия :-)
 Употребява буквата Р в думичката КРАН, която звучи малко като "КРРАНННь" - почти страховито!

Усложних упражнението с буквите.
До сега обикновено го питах примерно така:
Посочвам А-то и питам
  - Гоше, коя е тази буква?
   - Това А! - отговаря той
или посочвам даден надпис, където има буквата А и питам
  - Коя е буквичката А?
   - Това А!
или посочвам А-то и питам
  - Това А ли е?
  - Да, това А!
Сега пробвам по-сложен вариант. Посочвам примерно М и питам:
  - Това А ли е?
  - Не, това не А! Това М. - отговаря Гошето.
Стремежът ми е да затвърди напълни буквите, като отговора изисква не само да прецени дали това е въпросната буква или не, но и да съобрази и отговори коя е всъщност.

Онзи ден за първи път опитах да му покажа как се чете.
Отворих книжката ДУМИ, която ви показах в предни постигнки и наредих с буквичките МАМА.
 - Гошка, я да видим какво пише тук? Мъ-А-Мъ-А! Сега да прочетем заедно МАМА!
Гошето се позачуди какво правим.
После пробвахме и с ГОГО. Не съм сигурна дали схвана точно. Но скоро пак ще пробвам. Понеже непрояви голям интерес не съм настоявала. Просто ще опитвам докато му стане интересно.

Днес Гошето за първи път употреби притежателни местоимения - ей така - изведнъж!Става сутринта и докато лежи в леглото казва:
   - Мой тати!
   - Какво Гоше?
    - Мой тати?
   - Твоя татко ли?
   - Да, мой тати!
   - Ай, Гоше, "моя татко" ли каза?
   - Да - цъфна Гошката - мой тати.
  - А аз твоята майка ли съм?
   - Да, моя мама! Мой тати!
Олеее, какво блаженство! Ние сме НЕГОВИТЕ мама и тати! Почувствах се толкова прекрасно!
А той продължи "Мой! Тати мой! Мой тати!
След 10-ина минути звънна Сашо и Гошето продължи високо: "Тати! Мой тати!"
   - Саше чу ли го? Каза че си неговия татко?!
   - Да, чух го - захласна се Сашето!
Е голяма радост!

А след обяд, докато Гошето си играеше в къщичката, покани и татко си и двамата се покриха с одеало. А Гошето ненадейно високо съобщи:
   - Няма НИ! Няма Ни! - като наблягаше на НИ-то
   - А! И двамата ли ви няма Гошка? Къде сте бе мамо?
   - Няма НИ! - продължава Гошката, като че се наслаждава на новото си умение да употребява местоименията. не че знае какво е местоимение, разбира се. Но разбира че не е просто дума а нещо свързано с него самия!
   - Няма НИ! - повтрая
А аз:
   - Къде сте Гошенце?
   - Няма НИ! Няма НИ! - вика той
   - Къде сте скъпи? И тати ли го няма? В къщичката ли сте?
   - Няма НИ!
А Сашо му разказва приказката за Трите прасенца и техните къщички.
Пък Гошето току изскочи и се провикне към мен:
   - Няма ни!

Е, такива работи. Радости у дома!
  

Една душичка плаче неразбрана…
(Но кой ли има време за това?!)
Прегръдката на татко и на мама –
най-хубавото нещо на света…
Една прегръдка само, а пък колко
лъчи се плисват в небосвода плах,
и мигом се стопяват всички болки,
изтриват с гума целия ни страх,
и сякаш, че с вълшебната си четка
рисува ни Животът по-щастливи…
Прегръщайте, прегръщайте детето!
То идва тук с мечтите си красиви,
но не да плаче в мрака неразбрано,
а да сбъдне свойте чисти светове…
Прегръщайте! И запомнете само:
И вие сте били това дете.
И може би през всичките години
сте чакали прегръдката една…
Не стигна времето ли? Време има!
За най-хубавото нещо на света.

Мира Дойчинова

Скъпи приятелки,
новината вече е поизстинала, но покрай моите вълнения не успях навреме да публикувам информация за новооткритата болница на д-р Стаменов.
Тоова е МБАЛ "Надежда".
Прекрасна и свежа, с апаратура, която няма нито една страна в Източна Европа, последен писък на Медицинската техника и да се надяваме - с екип от също толкова сърцати  и компетентни специалисти като сами д-р Стаменов!

Можете да видите снимки от новата болница ето ТУК, във фейса.

Наистина от това красиво място струи живот пожелавам на д-р Стаменов "да роди" стотици и хиляди бебета, и наистина да се грижи нежно за нежната половина на България!

А ЕТО  и интервю на доктора с Мира Добрева.

Гошето е вече на две годинки, а ние продължаваме с активното кърмене.
Да, кърменето е съвсем активно. Имам в предвид, че то все още е основното хранене на Гошето според мен. Иначе той си похапва това онова от време на време. Но често до обяд не иска да яде нищо освен кърма. На обяд понякога хапва малко супичка без хляб - не обича да му слагам хляб или сухари. (Опитвам тайно да трошна по половин сухарче, белким има нещо в тая супа). Следобяд често яде плод - банан, ябълка, или пък краставица, пиперка или нещо друго. Често яде ядки - орехи, лешници, стафиди, бадеми и кашу - сурови разбира се. Обича кисело млекце и от плодовите пюрета вече яде само то круши - друго не иска. Вечер ако сме заедно на масата, което се случва в повечето пъти, той яде каквото поиска - маслинки, хляб, или каквото иска от масата. Но всичко това е в доста ограничени количества. Като знам по колко хапват децата на мои познати?!?!?!.....
Затова си мисля, че той още се храни основно от кърменето.

На мен това не ми пречи. Дори ми е много удобно.
Всъщност не се безпокоя колко хранителни вещества поема, защото виждам ,че е в идеална форма - и физически и психически и интелектуално, което нямаше да е така иначе.

Единственото ми голямо безпокойство е, че няма да успея да го отбия докато дойде време за второто инвитро. Сериозно мисля за това постоянно.
Не искам силово да го отбивам, защото той е доста пристрастен към сукането. Ако не му дам, започва да вика и да протестира и да тропа с крачета, и изглежда разстроен. Заспива сучейки и нощно време също се буди и ме търси. Дали защото е гладен, дали да се почувства по-сигурен - не зная. Сърце не ми дава просто да си спра кърмата - както ми казва майка ми. Освен това съм уверена, че така той получава всичко нужно, а и от болести е предпазен все пак...

Но просто не виждам как ще стане. Не го виждам ИЗОБЩО!
От време на време се ровя в мрежата за да търся някой "магически", лесен, сигурен  начин за отбиване .- е няма такива! Да не говорим, че край мен нямам баби, които да помагат в приспиването, в храненето.... Сашо е по цял ден на работа. Не съм много сигурна доколко той ще може да помогне при отбиването.....
Така си разсъждавах днес...
А в ума ми дойдоха думите: Лесен  начин няма. Но има СВРЪХЕСТЕСТВЕН!
Даааа. Колко сме свикнали да гледаме на проблемите, вместо на Този, Който може да ги разреши.
Ами как беше с гърнето???
И за там си мислех че ще ми е много трудно и не виждах как ще стане!
А то? Стана простоооо...абе, и аз не знам как стана - без аз да усетя! Ей,така, направо свръхестествено!
Защо да не стане така и с отбиването?
Освен на Господ, не зная на кого друг бих могла да разчитам!? Само Той може да ми помогне в тази ситуация. Него ще чакам, и на Него ще се надявам да ми помогне!