Изключително се вълнувам – от близо два-три месеца Гошето започна да чете думи. И то не само на български но и на английски.
На българиск чете най-вече думи, които са му познати и не твърде дълги и сложни. На английски разчита също кратки думи. Интересно е, че той самия не си дава сметка дали чете на български или на английски. Веднъж прочете какво пише върху грейката му: - Мамо, виж тук пише – B-O-Y…. Boy! - Да, точно така, пише BOY! Какво значи помниш ли? ….Момче! Друг път прочете надписа върху един стикер от детския си гараж. - S-E-R-V-I-S-E – Service! Мамо, тука пише SERVISE! - Да, браво Гоше точно така пише, мамо! Ти четеш на английски! БРаво! Случва са да започне да чете дадена английска дума по български. Например BED – той започва да го чете като ВЕД. Но кажа ли му: „Не чети на български, а на английски!” веднага превключва и го изчита правилно. А преди седмица направо ме изуми. Тъкмо бяхме обядвали в едно близко до нас заведение за бързо хранене и се приготвяхме да тръгваме, когато Гошето ми каза: - Мамо, там пише, ЯСТИЯ! Погледнах в посоката, която показваше и не видях нищо: - Къде пише ЯСТИЯ – попитах докато се опитвах да прибера мокрите кърпички в чантата си - Ето там – пак посочи към в посока към отсрещната витрина Погледнах отново, но не видях табела, нито менята, на които да е написано ЯСТИЯ - Не виждам да пише нищо – отговорих докато му обличах якето. Помислих, че си измисля. - Пише! …. ЯС-ТИ-Я!!! – настояваше той - Добре де, покажи ми къде го пише – попитах Гого отиде до витрината и ми показа един надпис. Надписът беше залепен отвъншната страна на витрината, така че всъщност отвътре се виждаше наобратно. При това беше залепен по диагонал!!! „Как е успял да го прочете?” – честно казано се смаях, защото на мен самата за една-две секунди ми беше трудно да го видя и разчета.Шрифта беше с тънки и дебели линии, буквите Я отдвете страни на думата биха мугли да объркат и възрастен при пръв поглед. А той го е прочел наобратно, при това наклонен! - Браво, Гошка, наистина пише ЯСТИЯ! Как го прочете? - Ами не знам – с усмивка и леко скромно ми отговори той - Супер! …. А тука какво пише? – посочих му друг също наклонен и залепен наобратно надпис „СКАРА” - С-К-А-Р-А . СКАРА! - Да! - прегърнах го – наистина пише СКАРА! БРАВО!... А тук – посочих подобен надпис СУПА. - С-У-П-А. СУПА! - Да, браво! Чудесно се справяш! Прегърнах го и излязохме от заведението много радостни. Той обича да разчита думи. Освен това може да изписва думи с магнитни букви. Справя се отлично. Е ,понякога се задтруднява на думи като МЛЯКО, заради Я –то, защото мисли, че трябва да сложи И и А. Също се затруднява при дълги и сложни думи. Но иначе е пушка. Преди няколко дни докато миех чиниите той се захвана с магнитните букви на хладилника. Казвах му думи, а той трябваше да ги напише. По едно време му казах: - Напиши АЙКЮША (това е името на една руска платформа, която използваме, която е за развитие на интелекта – ползваме вместо електронни игри). Гошката се замисли точно за две секунди и ми отговори - Не мога! - Е, не можеш! Хайде опитай ! – веднага отоговрих, защото не обичам като ми казва НЕ МОГА, преди да е опитал - Не мога! Нямам две А! - Какво?.... О ,да – сетих се че магнитната ни азбука има само по една буква от азбуката. – Верно че нямаш, мамо, аз не се сетих, че има две А-та в думата. Честно казано много се учудих, че за по-малко от две секунди, той беше анализирал думата АЙКЮША и беше установил, че е с две А-та, които той няма, за да я напише! Упражненията за буквите, които правим очевидно дават резултат, и то голям! За сега като слабост по отношение на четенето отчитам малкото ни упражняване със сричките. Сигурна съм, че ако бяхме наблегнали малко повече, той вече щеше свободно да чете изречения. Виждам, че в момента го спъва именно разчитането на думите буква по буква. Ако свикне да ги чете на срички няма да има проблеми. Поставила съм си за цел да наблегнем на това този сезон.
0 Comments
Днес за първи път Гошката, който вече е на 3 г. и 7 м. написа цялото си галено име - ГОГО. Е, малко приличаше на ТОТО, но ще се усъвършенстваме в писането. В интерес на истината цяло лято!!! да, цяло лято не сме се занимавали с букви, със срички и други подобни. Бяхме твърде заети да сме на плаж, навън и с приятели. Но замириса на есен. Вятърът ни навя спомени за време, прекарано в по-интелектуални занимания. Очакват ни групата по музика, заниманията по приложни изкуства с Наталия и... още изнандващи за Гого нови места. Иначе не спирам да се учудвам на ограничените схващания на хората по отношение на ранното развитие на децата.
Днес на площадката имаше една майка с две дечица на по годинка и седем месеца - близнаци. Беше заедно с една нейна ... май приятелка, но по-голяма от нея. Вероятно към 50. Аз бях седнала с Гошката на земята и си играехме на букви. Бях изписала А, Н и О и исках от него да ги напише сам, когато малкото момиченце - Ивайла се приближи и клекна до нас. Показа ми с пръстче буквата О, а аз я погледнах и й казах: "Това е О!" Тя вднигна очички към мен и пак показа О. Отново повторих: "О! Това е О! " След което направих кратка пауза и я попитах: "Покажи ми О!... Къде е О?" Тя първо ми показа Н, но след като повторих: "Не, това е Н. Покажи ми О? Къде е О?" Тя показа с пръстче буквата О. След две три такива опита аз радостно се провикнах към майката: - Дъщеря ви научи буквата О! - Така ли? - озадачена ми отговори тя, като че ли не знаеше да се радва ли? Дали е в реда на нещата?... - Да, ето!.... Ивайла, покажи ми буквата О! - казах на момиченцето и то посочи буквата О. Стори ми се ,че аз се зарадвах повече от майката. - Знаете ли, точно сега можете да я научите на азбуката много бързо. За нея е интересно и запомня веднага. Купете й една книжка с буквите и й ги повтаряйте всеки ден. За месец-два ще ги знае. .... Можете дори да я научите да чете, преди да започне да говори... - смятах, че й казвам нещо страхотно. Но приятелката й се обърна към нея: - Е, айде сега.... Остави ги децата да си играят! "Остави ги да си играят"! Ама че невежество! Та те възприемаха ученето като игра! И не трябва ли децата да приемат всяко учене по същия начин - с любопитство и ентусиазъм, като игра?! Кто че ли трубва ученето да е свързано с някакви кански усилия и неприятно чувство, за да е истинско учене! Да, може би ще е по-добре да остави децата си да се научат да висят пред екрана, пък после да му мисли - когато те няма да искат вече да се учат да четат?! Мисля, че трябва да се използва вълната - момента, когато детето проявява интерес към нещо. Ето днес, това момиченце прояви интерес към буквите. Братчето му не. Но то - да. Защо да не се използва този толкова благоприятен момент, който ще я приближи към чудния свят на книгите! Гого има нов интерес - към самолетите. Взехме от библиотеката една книга за самолетите и от две седмици той не иска да му чета друга книжка освен нея. Разглеждаме всякакви въздухоплавателни средства - балони, дирижабли, самолети... Вече знае думи като елерони, вертикално и хоризонтално кормило, контролна кула, колесници, витло... Знае за Боинг, Еърбас и Белуга... Знае как се управлява дирижабъл. Знае за "Юрин Гагарин". Знае как се движат безмоторните самолети - по въздушните течения. Знае какво е парапланер и че мама и тати са се возили на парапланер...Знае дори, че братята Райт първи са летели със самолет!
Когато четем за дирижаблите, аз отварям интернет и му показвам снимки на дирижабли, а ако има интересно видео гледаме. Между другото за първи път гледах видео за самолетоносачите - бях впечатлена!!! Това са гигантски и много странни кораби. Днес му казах, че дядо му Гого е бил авиомеханик и е ремонтирал самолети, и че като отидем пак в София ще го помоля да му разкаже как се ремонтират самолетите и как работят двигателите им, а той беше очарован. Утре у нас ще пристигнат поредица от енциклопедии, които поръчах за Гошката - от поредицата "Разгледай отвътре". Поръчах и няколко книжки от поредицата "Чудния сват на..." - те са за малко по-нататък, но не мога постоянно да мисля какви книги да купувам. Когато харесам нещо го купувам и складирам за по-нататък. Е , сумата е малко височка - 175 лв. Но пък ми дадоха отстъпка от 25 %, което е много добре. Иначе трябваше да платя над 200 лв. Разбира се има още няколко подобни книги като "Как се движат автомобилите" и др. , които ще престоят в шкафа за една-две години. Но пък какво изобилие само ще си имаме у дома! .... Мисля, че тази инвестиция си струва. Ако сега не направя така че Гого да обича да чете и да проявява интерес към науката, смятам, че след 7 години ще е твърде късно. ------------------ ПС: Получихме книгите - направо супер са! Следкато едва ги завлякох в къщи, защото ужасно тежаха, ВЕДНАГА отворихме кашона. Гошката искаше на момента да ги види..... Предстои ни мнооого четене и прекрване на време с тях. Някой ги скътах за по-нататък, наистина не са за неговата възраст, но дургите вече са на рафта ни. А Гошката направо е влюбен в "Ще стана лекар", една от книжките, които поръчах. Вътре има термометър и въпроси с отговори. Детето трябва да посочи верния отговор, като притисне термометъра до него, а главата на главния герой светва в червено или зелено, според това дали отговора е верен или грешен. Толоква много му хареса, че днес като се събуди от следобеден сън направо седна в леглото, потърси книгата и попита: "Мамо, до къде бяхме стигнали?" Гого е почти на 3 г. и 3 месеца. От едно известно време Гошето започна да използва редовно думите: "моля те", "благодаря ти", "извинявай".Не съм полагала специални усилия да го науча кога какво да казва.
НО за сметка на това непрекъснато му показвам. Например много често когато му кажа да направи нещо и той ме послуша аз му благодаря. Например когато го помоля да си обуе чехлите и той го направи, аз му казвам: - Благодаря ти, мамо, че ме послуша! Или когато ми подава нещо, или ми помогне.... винаги му благодаря. Сашо понякога се дразни. - Стига си му благодарила, че е направил каквото му казваш. Аз обаче усещам, че това е нещо като балсам за душата му, която се е покорила на думите ми. Друг път, когато без да искам го бутна или пък се ударим един в другили нещо друго подобно стане му се извинявам: - Извинявай Гошенце, бе да искам. Бих могла да му кажа: "Гледай къде стъпваш!" или "Не ми се пречкай" или "Пази се сам, няма аз да те пазя". В такива моменти, когато го заболи, той се хваща за мястото и ме поглежда въпросително - аз ли го бутам, случайно ли стана?! И когато му кажа "Извинявай Гоше, без да искам" той просто се усмихва и ми казва: - Няма нищо мамо! И така сега каквото съм посявала през времето досега у него, започва да дава плод. Вълешебните думи сами излизат от устата му. Да, звучи прекрасно когато като му подам примерно филийка хляб и му кажа: - Заповядай, Гого! Той ми отвърне: - Боголя ти, мамо! Или когато той ме удари не нарочно по време на някое боричкане и ме заболи, идва при мен и ме пита: - Забоя ли те?... Ивинявай, мамо! - Няма нищо, Гошенце - на свой ред отговарям аз. На 2 годинки и 8 месеца Гого влезе във фазата "Защо?".
Непрекъснато ме пита и разпитва - защо това, защо онова... - Гого, виж колко е красиво небето! - Защо? - Защото слънцето залязва? - Къде? - Залязва на запад! - Защо? - Защото идва вечер! - Къде тива? - Ами отива от другата страна на Земята, ееееее така отдолу и утре сутрин отново ще изгрее от там - посочвам към морето. - Защо? - Защо отива от другата страна ли? - Даааа? - Ами за да огрее на другите хора. Нали знаеш че има мнооого други страни по света, където живеят много други хора.... При това обяснение Гошето замълчава замислено. Разговорите за Бог са част от нашето ежедневие. Гошето особено много обича историите за Давид и Голиат, за Ной, за пророк Йона. Те са му любими. И честичко ги разиграваме у дома, особено за Давид и Голиат. Естествено аз съм Голиат :-) - Мамо, пи! (Мамо, престори се на заспала - иска да се преструвам че не го виждам) Аз се просвам на спалнята все едно съм пребития Голиат, а Гошето "връща лентата " обратно. Приближава се с тихи стъпчици, като гледа дали не отварям очи (защото от време на време аз го изненадвам, отварям очи и го сграбчвам) спира над мен, преструва се че слага камък в прашката си, после започва да върти ръчичка: - Тюв, тюв, тюв - имитира той свистенето на прашката. След което ме удря с ръчица, все едно ме е улучил камък. Няколко пъти ме "улучи" в окото наистина и ме заболя не на шега. А накрая, след като ме е "улучил" се обръща и бързо бяга докато аз скачам, и викам: - Кой ме улучиии! - Аз - вика силно Гошето - Ей сега ще те хвана - виквам аз и протягам ръце, а Гошката се опитва да се изкатери по стената, само и само да не го хвана... Онзи ден си пее нещо. - Гого какво пееш? - Пея на бок! - Какво?? Не разбрах, повтори ми! - Пея на боок. - Не разбрах? - На бок - вече леко разстроен казва той - на небето, високо! - и ми показва нагоре с ръчичка Бавно, но схванах - Аааа, на Бога ли? - Дааааа! - облекчено се усмихва - О, мамо, много хубаво, пей пиленце! - Бог е исоко, на небето...мъхм, и Бог е лилав! - казва поклайщайки утвърдително главица! Този път ме изненада - Лилав ли е? - Даааа! - убедено каза той - лилавото е любим! - лилавото му е любимия цвят. Казва, че Бог е лилав, защото лилавото му е любимия цвят! Душичка! Направи кратка пауза и ми заби най-трудния въпрос на духовна тема, който съм чувала: - Мамо, защо има Бог? Ха, сега де! Тука ме хвана. Мога да говоря за това кой е Бог, какъв е Той, дори може би къде е.... Но ЗАЩО ИМА БОГ???? Е, тук вече май никой не може да отговори! Не съм чела и нищо по темата. Май ще трябва да се разровя повечко! Отсега ме затруднява, но пък е обещаващо начало за нашите бъдещи дискусии! И накрая да не забравя - преди два дни Гогето ми казва: - Мамо, ти си много красива! Милото ми детенце! Благодаря му! Гого навлезе в нов период от живота си - преди около месец-два.
Преодоля болезнената привързаност към мен, която бе толкова драстична, че в продължение на около осем-десет месеца не беше отделял от мен дори за минутка. Когато стана на около годинка и седем-осем месеца изведнъж спря да иска дори за мъничко да излезе с баща си. Казвам "с баща си", защото за друг не можеше и дума да стане. До тогава поне с татко си излизаше от време навреме, макар и с малко плач в началото. Обаче след това категорично отказа да ходи където и да е без мен. Не даваше да се отделя от него на няколко метра дори. Буквално беше залепен за мен денонощно. Дори имаше моменти, в които Сашо се чувстваше отблъснат, защото Гошето го буташе и не искаше при него да отиде или да си играе или каквто и да е. В вначалото на лятото, както ви писах се случи един-два пъти да оставя Гого за няколко минутки пред блока с "каките". От този момент нататък наблюдавах как той малко по малко се отделя от мен. С мъъъънички крачки, може би невидими за другите, но за мен видими. Случи се да го оставя няколко пъти в колата за минутка, докато сляза да купя нещо или да се кача до апартамента да взема забравена вещ. Случваше се да се заиграе в другата стая и да не се сети за мен поне 10 минути. Случваше се да отидем в детски кътове, и той да не настоява да вляза в детската част, а да си играе с другите деца или сам. Това е нещо, което бее немислимо до скоро.....Преди седмица се прибирахме от детската площадка, Сашо беше дошъл на площадката и заедно вървяхме към къщи. Те двамата много се заиграха - на гоненица, на въртележка и т.н. Стояхме 1 минутка пред болка и виждах колко добре се забавляват, а аз трябваше да се качвам да готвя. Тогава казахвисоко: "Аз ще се кача да оставя нещата горе, вие си поиграйте още малко, нали Гого?" Гого за секунда се замисли, но после са засмя и хукна към татко си. "Победа" - помислих си аз! Ново начало. А преди няколко дни, тъкмо се бяхме прибрали от разходка, се наложи Сашо да излезе за малко - да вземе едно малко кученце от едни познати и да го занесе на други. - Татко, къде тиваш? - попита Гого - Отивам да взема едно кученце. - отговори Сашо - Искаш ли да дойдеш с мен? - Да! - каза Гого - чак не повярвах на ушите си. Това да го каже Гошето?!? Преди все отговаряше "Не, искам мама!" или "И мама!" Така се изненадах, че попитах повторно: - Гого отиваш ли са тати? - Да - пак уверено отговори Гого. Повече въпроси не зададох. Само го облякох и се престорих, че това е съвсем нормално, въпреки че вътрешно бях много изненадана. Не неприятно изненадана. Напротив! Радвам се, че Гого пораства Радвам се, че става по-независим от мен. Това е нормалното и така трябва да бъде. Бих се притеснила, ако този момент не беше дошъл! И така - аз успех да сготвя докато ги нямаше мъжете Те се прибраха, Гого дори не нацупи устнички за плач, когато се върнаха. Всичко си беше съвсем, съвсем нормално! Осъзнах, че вече сме в нов етап. Гого е пораснал. Това ме обнадеждава, че след половин година ще е възможно да го запиша някъде за половин ден занимания. Иначе Гошето всеки ден ми казва, че ме обича по няколко пъти. Понякога играем на нещо като гоненица, криеница или се борим и той внезапно спира, протяга ръчичка с изправена длан срещу мен и казва: - Мамо спи! Спи, мамо! (Спри мамо!) - Какво, Гого? А той идва притваря очички, навежда главичка към мен и казва: - Гого много бича теб! - И аз те обичам, Гого! - отговарям - И аз! - казва той След което той се отдръпва и хуква нанякъде, продължавайки нашата игра. Често когато сме навън ми подарява разни неща. Сега вече е есени най-редовно Гог взема разни опадали листа от земята и ми ги подарява. А аз ги приемам като най-прекрасния букет и му благодаря. - Това е теб! - (Това е за теб!) - ми казва той, като ми поднася листото. - О, Гошенце, благодаря ти мамо, ти си най-прекрасното дете на света! А той отново накланя главичка да го погаля. Понякога листата, които ми подарява са големи и красиви, но и много често се случва да са твърде ошмулени, смакчани и полуразпаднали се. Аз естествено ги приемам всички, защото важен е жеста. Понеже не мога да ги събирам всички у дома, като ги понося малко ги оставям някъде, но веднъж Гого забеляза, че ги оставих на пейката и се обърна към мен с разстроено личице: - Неее, недей тавя! Недей мамо! - възмути се той - Ох, забравих ги Гого! Извинявай, мамо! Сега имам доста листа в къщи, които не зная какво ще правя Вероятно ще изхвърля след известно време. Но за сега ги пазя все още. Днес времето вече стана студено. Не е за излизане без яке и затворени обувки. А и вятъраааа.... ох, този вятър. Цял месец вече не спира да духа; и все студен.
Но хубавото е, че идва време за нашите разходки в Морската градина. Ще кажете: "Какво правихте през лятото?" Ами лятото май много рядко ходихме в Морската. Все тука, на площадката я карахме. Тука имаше дечица - на Гого приятелите: Жорко, Пепо, Танчето, Нори, Бобито... Обаче сега вече децата не ги извеждат много навън. А аз у дома не искам да го държа - нервно ни става и на двамата. На мен - заради него де! Пък и лятото в морската е една навалица!... Народ....Пек на отиване, пек на връщане... Пък сега - само прохлада! Няма хора! Няма пуканки, понички, царевица и сладолед на всеки ъгъл... Разкош! ... Ето днес Гошето покара на воля тортинетката, ходихме и до рампите, където се пускат скейтбордисти, и там се спуска! После ядохме баничка и пихме боза и после пак навръщане кара тортинетка... И най-хубавото е, че когато паркирахме пред блока и се качихме у дома, веднага заспа. А аз - ето ме, на компютъра! От другата седмица започват и нашите редовни занимания по музика, приложни изкуства и музикални игри. Последното още не зная какво ще е - ново занимание в Карин дом. Ще видим какво точно ще се прави там и ще пиша. От вторник до петък, всеки ден предиобед имаме някъде занимания - няма да се скучае. За дългите зимни дни у дома съм подготвена - имаме много игри, с които ще запълваме времето. И още повече коли! .... Ах, тези коли! Такава страст са за Гого. Дай му коли и нищо друго не му трябва. Е, освен мен - да "каяме заедно". "Айде мамо, айде каяме!... Вече имаме две щайги с коли и едно чекмедже с малки колички. Под коли включвам и наличните трактори, багери, камиони и т.н. Но най-много са леките автомобили, вкл. и полицейските, които са ни любими, както знаете. Преди време - на втория рожден ден на Гого - Христина и Дамян ни бяха подарили едни активни карти за най-малките на Клевър букс. Гого чак сега се заинтересува от тях. И то толкова, че всеки ден иска да играем с тях по няколко пъти. След като прояви такъв ентусиазъм, реших да му купя още. Вчера похарчих 60 лв. за няколко комплекта карти и една книжка, също много хубава. Досещате се, че едни от картите са за превозните средства! Супер интересни за Гого. Днес още от сутринта искаше да си играем с тях. Купих и още два комплекта за мааалко по-голяма възраст - единия за дорисуване на животните( много интересен и творчески) , а другия - за буквите и писането на Златното пате. Иииии още нещо важно. Мисля, че намерих начин да го уча да чете вече. Е, не е нещо ново - просто класическия стар метод, по който учат децата да четат. СРИЧКУВАНЕТО! Каза ми го един стар даскал. И веднага разбрах, че мога да го използвам с Гого. Гого си знае буквите о умее да разчита до две букви. И така речено - сторено. Взех един лист хартия и написах буквата А. - Гого я виж, коя е тази буквичка? - А! - отговори той Тогава написах пред А-то М - Я виж сега? Какво написа мама? - и посочих цялата сричка - Можеш ли да прочетеш какво пише тук? - МА! - отговори тои - Браво, Гого, чудесно се справяш!.... Сега пак ще напиша буквата А....- написах А под предишната А - А сегаааа ще сложа друга буквичка отпред. - казах, и написах Б пред второто А. Така се образува сричката БА, точно под сричката МА. - А сега какво пише тук? - БА! - каза Гого - Браво Гошка! Супер! Гледай сега какво ще напиша! - написах НА. - А сега какво пише тук? - НА! - се засмя Гого. Така продължиш още с ГА и ДА, с които Гого малко се затрудни. Защото отдавна, от няколко месеца не сме преговаряли буквите. Знае ги, но се обърква. Повторихме упражнението и днес за втори път. Вече съм решила да постоянствам и съм сигурна, че ще имаме успех. Надявам се докато стане на три годинки да умее да чете повечето срички, за да можем да минем към фразирането. Научи ли се да чете минаваме на английския. Много искам да започне възможно по-рано да учи английски. Поради много причини. Продължавам да обмислям въпроса с домашното образование. А минем ли на този вариант английския ще е задължителен. Да, наепрекъснато говори. От една страна е прекрасно, че можем да общуваме. От друга...понякога ми се струва, че не мога да чуя собствените си мисли. Гошето е на 2.7 год. обаче вече започна с въпросите от рода на " защо" и "къде", като "къде" е най-често задавния от него въпрос. Например връщахме се от село и на един завой имаше катастрофа -автомобил се беше блъснал и запалил. Гого естествено беше силно впечатлен от "агуялата кола" (изгорялата кола) и в продължение на месец всеки път щом минаваме от там се започва диалог:
- Мамо, къде е агуялата кола? - Ей сега ще видиш къде беше!... Ето тук е мястото, виждаш ли черното петно на пътя? - Къде е?!?! - настойчиво пита той, в смисъл къде е сега колата. - Ами няма я, вече, вдигнали са я. - Къде??? - Амииии.... не зная, може би е в автоморгата. - КЪДЕ? - Къде е овтоморгата ли? - Да, къде е? За щастие по пътя има и една автоморга, така че мога да му покажа къде точно се предполага да е колата. - Сега ще видиш, след мъничко ще ти покажа. " Мъничко" за Гошката е точно 5 секунди. - Мамо, къде е атомогата? - Ей сега ще я видиш, имай малко търпение.... - И така продължаваме докато след 5 минути стигаме до автоморгата. - Гого гледай сега, ето там е автоморгата. - Къде? - Ей там, ето я , сега ще минем край нея... Ето, виждаш ли колите - на части са. Това е автоморга! Гого е силно впечатлен. Надига се от седалката си и протяга вратле с отворена уста. Аз намалявам скоростта, за да може да огледа за малко. След като отминаваме той отново подхваща темата за изгорялата кола. - Мамо, къде беше агуялата кола? - Ами там, в автоморгата... - Ама Гого не види!!! - Гого не я е видял. Ха, сега де! - Ами не си я видял защото е вече на части, маменце. Нали видя, че старите коли са разфасовани на части! - Ама Гого не види агуялата кола!!..... - Ох, Гошенце!! Нали ти казах че е на части вече! - почва да ми омръзва - Я! Виж какъв камион минава.... - отвличам вниманието на Гошката и така приключваме темата за изгорялата кола. Една от любимите ни теми е как се е появило Гошето в нашето семейство. ВСичко започна преди два-три месеца, когато му разказвах на лягане приказката за Спящата красавица. В началото на приказката казах веднъж , че краля и кралицата "дъъълги години се нямали дечица". И добавих "И татко и мама дълги години си нямаха дечица...ПРеди да се роди Гошето. И ние много време те чакахме Гошенце!" Това му направи силно впечатление. И оттогава всеки път започна ли приказката за Спящата красавица с "Живели някога крал и кралица. Те дълги години си нямали дечица..." Гошето спира да суче, поглежда ме и казва: - И татко и мама... - Да, Гошенце, и татко и мама дълги години си нямаха дечица. След известно време Гого ме попита в тази връзка: - Ама къде беше Гого? - Гого първо беше при Бога. И после когато мама забременя Гого беше съвсееееем мъничкъ. Ето толкова! - показвам му с пръсти 2-3 мм. - И беше в коремчето на мама! - Гошето разширява очички. - После започна да расте (раздалечавам пръстите си) и да расте, и да расте... докато стана ето толкова (показвам трийсеттина см с ръце). Тогава на мама коремчето беше е толкова голямо! И Гого беше вътре. А после Гого се роди и мама го гушна! Гошето беше бебенце и започна да расте, и да расте и стана едно красиво момченце - ето те! Друг път му разказвах колко много го обичаме. - Мама и татко много те обичат! Ние много чакахме Гошенцето да дойде при нас. Мама плачеше и се молеше на Господ: "Боже, няма ли и аз да имам детенци като всички други майки?" А Господ ми говореше, че ще имам. Обаче мама невярваше! Но накрая Гошето се роди и мама и татко бяха много щастливи!! Ние много те обичаме Гого!.... МНого те обичам Гошенце! Той слуша с блеснали очички и се гушва в мен. - И аз те битям! Гошката запомни цялата история и почит всеки ден я преразказва - цялата или на части. - Когато Гого беше малък и беше тук - вдига блузка и показва коремчето си, като има в предвид моето :-) - И после расте, расте и роди се!.... И мама и татко ного чакаха Гого... И мама пака!... И мама не вяваше! ... И Гого роди!... Вчера Гошето ме попита: - Мамо, къде е Бог? - Гошенце това е сложен въпрос! Бог е навсякъде около нас, и в същото време е висооооко на небето. Той чува всичко, което говорим. Ти можеш да усещаш присъствието Му. Също както когато си играеш и мама е в стаята ти усещаш, че съм там, така и когато Господ е наоколо можеш да усетиш присъствието Му. А когато човек върши зло, тогава може да усети, как Господ го няма около него... Доста сложно обяснение, но Гого замълча, като че ли обмисляше думите ми и нищо повече не ме попита. Ще видим по-нататък как ще се развие тази тема Гого е прекрасно сладостно дете. Наслаждавам се на нивото, на което разбира думите ми и ги запомня. Наслаждавам се на детския начин, по който ги интерпретира, на говоренето му, на сладките му изражения... Понякога проявява инат, но това е естествено. От месец ми казва думата НЯМА, при това с твърда интонация. Все още имаме проблеми при излизането и прибирането у дома. Не винаги, но често. Случва се да ми дотежи тази борба, и да отстъпвам, но само когато не считам че въпроса е от съществено значение. Цяло лято се обличахме на вратата. Когато дойдевреме за тръгване аз съм напълно готова и обута, а Гого е по голо дупе и блузка. Вземам дрехите му и казвам,че тръгвам. Тогава той хуква към мен на вратата и за секунди се облича. Иначе е едно гонене, едно :"Хайде, обличай се!..." което много ми дотяга. Но как ще се справим зимата с този проблем не зная?! Дано отмине! Друго нещо, за което той си настоява е да ходи бос! Цяло лято ходи бос - на площадката, по улиците... Не постоянно, но много често. Сега стана вече хладно и с повече твърдост му заявих, че е есен и вече не може да ходи бос. - Какво е есен? - Есен е времето, когато става хладно и падат листата на дърветата и вали повече дъжд. Досега беше лято, беше топло и ходехме на морето. Вече е есен и не може да ходиш бос. Подобни обяснение го задоволяват и убеждават, че има смисъл в думите ми. Естествено борбата от време на време си продължава. У дома все иска бос да се събува. Отсега го подготвям, че ще ходи на детска градина, защото ми се иска да гу поскам някъде за 4 часа. В никакъв случай за цял ден. Не искам да изпускам това златно време. Но така нищичко не успявам да свърша. Не че изобщо не успявам, но много ми е трудно, защото Гого иска внимание, иска да си общува и да си играе. Особено да караме коли. - Айде каяме! - Не искам Гого, тази игра не ми хоресва. Карай сам. - Не обичам тази игра, защото обикаляме в кръг около масата с по една кола в ръка. Първо се прегръбвам и ме заболява гърба и после ми се завива свят от обиколките. - Моя те мамо, айде каяме!... Та, отсега го подготвям, но той поклаща главица, сбръчва вежди и казва: - Не, Гого не ходи детка гадина, Гого малък! - Не сега, Гошенце, като станеш на три годинки. Тогава вече ще си голям. Той, естествено е малък, когато му е изгодно и голям, когато си иска. Такива ми ти работи. Хайде ,че вече е осем сутринта и отивам да сложа едно хубаво кафенце, че Гого всеки момент ще се събуди!... А после отново ни чака усилен работен ден. Гого е много нежен и любвеобилен.
Понякога, когато ще суче, вместо да побърза да цока, притваря очи, допира бузка в гърдите ми, усмихва се и остава така за две-три секунди. Понякога после започва да суче. А понякога продължава да се гушка, протяга ръчичка и ме прегръща. Често се обръща с гръб към мен и се опитва да се притисне максимално до мен. После пак се обръща и се гушва до мен. Душичка! ...А днес в един такъв момент ми прошепна, притворил очички: "Аз..обитям...теб!...Обитям теб, Бисе!..." Направо ми изпълни сърцето - миличкия! Обичал мен! Казах му: " И аз те обичам, миличък, и тати те обича!" ...Напоследък ме нарича по име. Как се научи - не зная?! СИгурно чува как ме наричат другите. Опитах се да го коригирам, но не много настоятелно. Не зная как точно възприемам това - във всички случаи, като че ли двамата ставаме по-равни. Иначе на татко си вика "татко ти" - нали аз така казвам. Майка ми ми каза, че не бивало така да ми казва по име. Но аз мисля, че това е просто още един етап от живота му. Пък и наистина не ми пречи за сега. Харесвам го точно такъв какъвто е - не лигав, не глезен, но привързан и нежен. Весел, игрив, но не прекалено буен и необуздан. Свеж и чист - прекрасен! Онзи ден когато пак ходихме на Пониленд, собственичката на конната ферма, която има две дечица го погледна и после се обърна към мен: - Какъв поглед! Все едно, че не ме гледа дете, а голям човек! Усмихнах се: - И Вие ли забелязахте. И на мен ми се струва, че намирам в погледа му повече разбиране и разум, отколкото е типично за възрастта му. Като че ли е голям! Днес когато заспиваше му казах: - Ти си най-голямото ми благословение! Татко ти преди теб ... а сега и ти! Прекрасно мое дете - ти си най-големия дар от Бога за мен! Имам мъничко време да драсна два реда, докато още всички спят. Имаме гости у дома - свекървата и свекъра и племенника Любчо. Програмата ни е пълна всеки ден. Но ще се възползвам от 5-10 минути тази сутрин да ви напиша какви игри купих на Гого и какви нови занимания имаме.
Нашата приятелка Веси, с чието момченце - Калоян Гого много се разбира ни каза, че в Карин дом има интересна Игротека. Карин дом, знаете, е фондация с база в Морската градина, на брега на морето. Там ходят дечица с умствени проблеми и специални нужди. Детската градина там е основно с играчки, тип Монтесори, които подпомагата умственото развитие на детето. Та, към Карин дом са направили една отделна сграда, която е Игротека - тоест има играчки, които родителите могат да вземат и у дома. ВСеки ден от 10-12 и от 16-18 има свободен достъп за външни лица като нас. Отиваме и играем с играчките - безплатно. И така ходим вече няколко пъти и с Веси и Калата и самички. Има прекрасни играчки, които иначе са доста скъпи ако тръгнете да си ги купувате. Те са дарение на дома. Голяма част от тях са на Educa, но има и на други производители. ВСички играчки са с насоченост за развиване на ума и финната моторика на деца. Преценявам, че са за възраст до около 7 години. Почти всички играчки (ако не всички) са направени от дърво. Много е хубаво. За жалост Гого набара един мотор и един камион от дърво и за сега основно с тях иска да играе. Но се надявам като му поомръзне да започнем да играем и с други играчки. Мястото е чисто, спретнато и спокойно - прекрасно особено за по-студените дни или когато не става за разходки. Иначе купих на Гошката и пакета от три игри на Интелектика, от които най-много в момента играем с Каритнки половинки. Понеже картинките са много, аз избрах няколко "комплекта", които подредих в отделни пликове и му ги вадя поотделно да ги нарежда, за да може по-лесно да намира половинките на картинките. Като порастне още малко ще увеличавам броя на картинките. Също така купих ново Мемо, което стана любимо на Гого и все с него иска да играем. Това са Мемо рибки на Djeko. Рибките са доста големи - към 5 см., много красиви и весели. Нарекли сме всички рибки с някакво наименование - рибката звезда, рибката дядо, рибката моряк, тигровата рибка и т.н. и Гошето все иска да си играем с тях.За сега все още играем по опростената схима, за която ви казах преди няколко поста. Това са ни новите игри. И за сега повече не планирам да купувам. Иначе лятото ни върви чудесно. Ходихме на плаж няколко пъти. Гого много харесва водата и иска да влиза сам, дори и по-навътре. Сам с мама или татко де. Вчера отново ходихме до Пониленд, защото племенника ни има скоро рожден ден и му направих този подарък - да язди кон за първи път. Надявам се да остана доволен, макар че сега е обсебен от един таблет (уви). Гошето все още не иска да се качи на пони, но пък с голямо удоволствие гали конете и не се бои от големината им. А те наистина изглеждат грамадански! Дори за мен! Сложих му една жокейска шапка и го снимах. Планирам скоро да го водя и на басейн. Напоследкъ по-рядко ходим до морската, защото той вече има приятелчета от района, с които се вижда и играе на детската площадка. Жорко с джипа, Боби с полицейската кола, Танчето и Нори...И за мен е доста удобно, защото харча по-малко енергия :-)) А за него е добре да си играе с другите дечица. За съжаление неговата любима приятелка Божанка и кака Софи заминаха за Хамбург за неопределено време с татко си и майка си. И без тях ще ни е по-самотно, особено през зимата. Но какво да се прави - това са първите загуби за Гошенцето... От време на време ходим и до детския кът в Морската, возим се на лодки, на влакчета, скачаме на батут - любимо ни е, блъскаме се на блъскащите колички, ядем царевица и мааалко сладолед. Сашо също се включва, когато свърши работа - от време на време. Напоследък Гого не иска да си кара тортинетката, а иска да кара само колелото си. И отново разви интерес към чуждите превозни средства. Ако сме някъде и види някое дете с каквото и да е превозно средство, все ме кара да отида да питам дали може да го пробва. "Иди ти да попиташ Гошенце", му отговарям. А той: "Не, мама пита" и ме дърпа за ръката. Относно дърпането - много ме изнервя когато започна да ме дърпа за ръката, ако иска нещо. И веднъж му се скарах и му казах строго : - Гошенце, няма да ме дърпаш, не ми е приятно. Ще ми кажеш "Моля те мамо!", разбра ли ме? Гошенцето ме разбра отлично. И когато иска нещо първо почва с "Мамо ела" или "Мамо, икам това", а ако се опъна започва с: "Моя те, мамо, моя те, моя те!" Ха сега де! На това ми е е трудно да откажа. Затова наскоро му казах. "Гошенце, не съм длъжна като ми кажеш "Моля те" веднага да правя каквото искаш, нали разбра?... Приключвам, че къщата се разбужда. |
Categories
All
Archives
November 2016
|