"Който владее духа си е по-добър от завоевател на град!" Така пише в Книгата на книгите... Наистина понякога ме и ужасно трудно да се овладявам, когато Гошето се заинати за нещо си. Особено когато съм уморена, или когато бързаме за някъде, а той просто не ме слуша. Не че Гого е твърде инатлив, не е. Но все пак се случва да упорства и то, както се досещате, в най-неподходящите моменти. В такива моменти просто излизам от кожата си. Идва ми да се разкрещя, да го хвана и да го разтръскам или прото да го наплескам. Да си призная и трите ми се случват, макар и рядко. Все повече успявам да се овладявам или по-скоро да приемам по-лежерно неговите НЕ и НЯМА. Вероятно защото разбирането ми относно инатливостта се промени. Затова много ми помогна книгата на д- Коен "Децата, родителите, играта". Там той много добре обяснява как подобни прояви на инатливост, упорство, агресия, опърничавост са всъщност зов на детето за помощ-неговия начин да ни каже, че има нужда от възстановяване но близостта помежду ни, която се е изгубила. Детето не може да обясни чувствата си вербално, то дори не ги осъзнава дотолкова, че да може точно да определи какво го тревожи и измъчва. Затова то показва дискомфорта, нисхармонията с непривично и често дразнещо за нас поведение. Всъщност в такъв момент детето се е заключило в "кулата на изолацията", от която му е трудно да излезе само. Точно тогава нашите нормални реакции като предупреждения, ултиматуми, заплахи, изолации и други подобни не действат, защото те само задълбочават отдалечаването ни едни от други, дисхармонията и отчуждението. Д-р Коен съветва в такива моменти да постъпим точно обратното- ние да прострем мост към детето. Това може да бъде един искрен разговор с него или да оставим наст ана всичко друго и да му обърнем внимание, да го утешим, прегърнем или да направим каквото трябва, за да скъсим дистанцията и премахнем образувалата се пропаст помежду ни.
Ето как използвах това ново разбиране в един подобен случай у дома. Гошето от сутринтто не искйше да си обуе чорапите, ходеше по пижама и бос, а беше все още с лека хрема. След многократни опити да му обясня колко е важно да не стои бос и молби да се обуе на мен взе да ми писва. Идваше ми да го напердаша: -Момченцееее, не разбираш ли, че ще се разболееш повече, защо ми създаваш още грижи? Обличай се веднага или.....- започнах да повишавам глас - Няма!- заяви Гошето и седна на паркета ей така, по пижама - Гого, моля те, мамо, закъсняваме, обувай се! - НЯМА! - Гошенце ще настинеш, хайде стани и седни на леглото - продължих да нареждам докато прелитах от кухнята в спалнята и приготвях чантата зй излизане, опитвах се да се облекй и да направя още нещо междувремено - Няма!!!! - твърдо и ядосано каза той - Добре, излизйм без теб. - Няма - повтаряше той, седеше в една поза на пода и си личеше че е гневен. - Добре, няма. Стой си тук. - Няма!!! - вече сериозно повиши тона Гошето От кратките му и ядосани отговри, които бяха едни и с щи на каквото и да кажех разбрах, че е влязъл "в серия". Замълчах и докато щъках напред назад се зачудих какво да правя. През това време той продължи да повтаря през около 10 секунди по едно силно и протестно "Няма!", и въпреки,че аз нищо не казвах, той викаше, навел главичка надолу, седейки в една и съща поза. "Ще ми трябва друг подход" си помислих и се о досетих за книгата на Коен. Ето сега мога да изпробвам дали работи стратегията му. Бях много набрала, вече закъснявахме, но успях да се събера и да преглътна гнева си. Оставих всичко настрана и седнах на ръба на леглото до мястото, където Гошето седеше на земята. Погледнах го с други очи - не като дете, което ми прави напук, а като дете, което чрез протеста си моли за близост... Протегнах ръце към него и понечих да го вдигна от земята: -Гошенка, ела, миличък, ела да те гушна! За моя изнепйда той не се съпротиви, а се остави дй го вдигна ида го взема в скута си. - Пиленце малко, тъжно ли ти е? В отгово на въпроса ми той отпусна главичка на гърдите ми и сдържайки се започна да хлипа. Изглеждаше като човек, който си отдъхва, на когото току-що са простили, като че това, което беше в него започна да излиза със сълзичките му. Не плака много, беше повече като едно признание и благодапност, че съм го разбрала и съм успяла да формулирам онова, което му е тежало. Притиснах го към себе си: -Много те обичам, миличък, много! Изринявай, мамо, ако съм те натъжила.... Поседяхме минутка така, а после му казах: - Хайде да се облечем, защото Веси ни чака за музиката, и момчетата, да не закъснеем... Искаш ли ти да си майката, а аз бебето? -Да! - отдъхна си Гого е вече си личеше, че всичко е отминало- Искам аз ти кажа, че т ябва да се обуш, а ти да ми казваш НЯМА, така става ли? -Става, отговорих аз и преминахме към познатат вече игра на Размяна на ролите. Като резултат се облякохме и тръгнахме за минути, при това в отлично настроение. Щастлива съм, че толкова рано научих това скрито послание в поведението на детето си, за да мога да градя, вместо да разрушавам, да събирам, вместо да разделям, да създавам близост вместо да я ограбвам. И крайна сметка да мога да имам това, към което всички се стремим относно децата си- те ните открити сърца.
0 Comments
Напоследък с Гошето играем една много интересна игра - нещо като "Смяна на местата". Научих я от книгата на Л. Коен "Децата, родителите, играта". Това е наистина страхотна техника, която помага на детето да се освободи от напрежението, което определени ситуации провокират в него, като влезе в ролята не на подчинен (в която е по принцип), а на имащия власт.
Реших да я изпробвам за първи път, когато се задълбочиха проблемите ни с къпането. Гошето не обича да му мия главата, защото му влиза вода в очите и всичките ми опити да измисля нещо пропадат. Напоследък започна все повече да плаче, дори хистерично. Затова реших да опитам този подход. Един ден след като бяхме мили косата, му предложих: - Гоше, искаш ли ти да си майката, а аз да съм бебето? (Използвам тази дума, защото му е по-лесна, а и представя ролята на детето като бебешка - тоест протестите на детето са един вид бебешки) Ти ще ми миеш косата, аз ще плача и няма да искам. - ДА! - с особен ентусиазъм се нави Гошката. - Добре - използвах момент, в който наистина трябваше да си измия косата - Хайде сега ти ми поливай косата, а аз няма да искам. - Хайде! - светнаха очичките на Гого Аз се наведох, за да стига косата ми, а той започна да ме полива. - Не, мамо, не искам- започнах да мънкам аз - Трябва, трябва, бебе! - с удоволствие ме поливаше той - Но не искам! - Ама трябваааа - леко повиши тон той - Защо, мамо? - имитирах го аз - Така, трябва!.... Мамо, сега искам да плачеш! - Оооо, иииии.... не искааааммммм! - преструвам се аз, а той започна да се смее - Трябва, трябва - повтаря и старателно ми мие косата Така продължихме доста, дори не искаше да свършваме. От тогава насам той постояно иска да играем тази игра в най-различни варианти. Например когато трябва да излизаме и аз го карам да се облича той сам предлага: - Хайде ти ще си бебето, аз майката! Кажи, че не искаш да се обличаш! - Мамо, не искам да се обличам - подхващам аз докато го слагам на коленете си, за да му обуя панталона - Ама трябва бебе! - Но не искам! - продължавам аз - Трябваааа!... Мамо, сега кажи, че искаш още да си поиграеш! - Искам още да си поиграяяяя - недоволно казвам аз - Не може, бебе, трябва да тръгваме - Ама аз искам!!!! - повтарям неговите реплики, които ми казва често в подобна ситуация - Не може! Ще закъснеем! Докато си ги говорим тези неща, аз вече съм го облякла и неусетно сме тръгнали към вратата - нали все пак той ме навива да излизаме, а аз се дърпам! Веднъж се преструвахме, че той (майката) иска да ме среше, а аз (бебето) не искам. Бях седнала на леглото и той ме решеше с една бебешка четка, а аз се преструвах, че се дърпам. - Бебе, трябва да те среша! - Не искам! - Ама трябва! - Не! Не давам! - Трябва, трябва! - Не, не искам - дръпнах се аз - Ама не може, трябваааааа!!!!!!! - вече почти ядосано каза Гошето Аз спрях за момент и го попитах: - Ядосваш ли се? Напрегнатата му физиономийка цъфна в усмивка и ми каза: - Да! - Защото постоянно ти казвам, че не искам, нали? - Да! - Виждаш ли колко на мен ми е неприятно когато ти постоянно ми казваш, че не искаш! - Да - почти с облекчение каза той След няколко дни, когато отново ми казваше, че не иска нещо си, му припомних: - Гого, помниш ли колко ти беше неприятно, когато аз ти казвах постоянно, че не искам да ме срешеш? - Да, помня. - Моля те, сега не ми казвай ти постоянно, че не искаш това или онова! - Добре! - и се разбрахме, дето се казва "по мъжки" Когато играем на тази игра често той самия ми казва какви реплики иска аз да казвам. Следвам неговите правила. МНого често ми казва: "Мамо, искам ти да кажеш...." Аз го казвам, а той ми се противопоставя в ролята на майката, като не ми позволява да направя "каквото искам" или ме кара да правя нещо, "което аз не искам". Таи игра помага много на детето не само да освободи парата, бидейки овластено и имайки власт на родителя. Но му помага и да се постави на мястото на родителя, и да разбере от друга гледна точка своето собствено поведение! Също така ми помага да разбера какво е схаванл от моите обяснения защо трябва да прави нещо определено, или защо не трябва да го прави.... Силно ви я препоръчвам. Откакто я играем борбите ни с НЕ, НЯМА, НЕ ИСКАМ рязко намаляха. Дори когато той пак ми казва тези думи се случва да го обърнем на майтап като си спомним за нашата игра на "майка и бебе". Откровено казано дори само това да съм научила от книгата на д-р Коен, си струва прочитането на почти 400-те страници. Иначе с проблема с миенето на главата се справихме, след като купихме очила за подводно гледане. Вече два пъти мием главата почти без проблем, защото в очичикте не влиза вода. Продължаваме с ученето на думи на английски.
Гого вече знае около 60 думи, които научи за около 2-3 седмици, при това не съм го обучавала всеки ден, а между другото. Често използвам нашите разходки, за да му показвам предмети и обекти и да ги назовавам на английски, като "магазин", "магистрала" и т.н. Вчера, докато бяхме на плажа, използвайки първия хубав слънчев ден, в който да можем да отидем до морето, научи думата send и see. Днес пък научи нови 4-5 думи от Английския картинен речник, някои от които самата аз научих, защото ги чувам за първи път - комин и ограда! Chimney и fence! Понеже не знаех как се произнасят, влязох в Гугъл Транслейтър и ги изписах, след което натиснах иконката за чуване на думата. На Гошето пък му стана много интересна тая работа. Настани се на стола пред колпютъра и .... "Искам още!" Използвах случая да преговорим стари, пък и новонаучени думи. Отначало само повтаряхме след "каката" думичките. После направих следното: написвам думата, пускам му да я чуе и питам: - Какво е chimney? - Комин! - с апломб отговаря той. После пускам следващата и следващата... Днес за първи път му казах и няколко кратки изречение. Понеже той започна да се глези и да ми казва друго дума, вместо изобразеното на картинката в книжката, аз му отговарях на английски. Диалогът ни протичаше примерно така: - Where is the gate?.... Къде е портата? Той ми показва колата и се кикоти. А аз сериозно: - No, it's not a gate! This is a car!... Where is the gate?... Не, това не е порта! Това е кола!... Къде е портата? Той пак показва колата и пак се кикоти. А аз използвам случая, за да му го набия в главицата като повтарям по няколко пъти: - Where is the gate?.... Къде е портата?.... Where is the gate?.... Къде е портата? ...И пак продължаваме така. Първия път, когато ме чу да казвам цяло изречение на английски се ококори, но бързо схвана и продължихме шегата... После използвах инерцията и продължих и с другите научени нови думи - облак, покрив, ограда, балон. По принцип гледам често да преговаряме старите думи ей така, на игра, за да не се забравят. Но те станаха доста и вече и аз забравям какво сме научили. Добре че си ги записвам в тетрадка-речник и мога да следя кога какво е научил. Често гледам да става на шега. Той го възприема като игра и нещата вървят много добре. Понякога прави опити да ме изпитва мене. ПРодължават опитите ни да се отбием.
Може би множественото число тук е много подходящо, защото не аз съм тази, която води процеса. А двамата се опитваме заедно да намерим своите нови навици.Дори бих казала, че Гошето е инициатор тук. Гого продължава и на обяд и вечер, когато си ляга да ми напомни: - Без цокане, мамо! - Да, Гоше, без цокане. Лягаме, гушкаме се, пускаме си аудиоприказката на Балкантон Палечка - на телефона или таблета и се приготвяме да заспим. Гошето ми обръща гръб и почва да жми - затваря очички и се опитва да заспи. Но пусти навик - не му се отдава. След като чуем цялата приказка - около 25-30 мин. той сам предлага: - Мамо, искам да цокам. Давам му малко и после заспива. Тази вечер отново същото се повтори. Той няколко пъти посукваше помалко и после се опитваше да заспи - върти се насам натам, бута завивката, после се обръща към мен, прегръща ме и отново опитва да заспи. После ми обръща гръб и още мижа, но...не се получава. След като сука малко втори или трети път ме погледна и каза: - Мамо прибери цокането - прошепна Гошката - Какво? - мислех, че ми се причу - Затвори цокането! - А, да, разбира се! - схванах аз и дръпнах надолу блузата си. А той пак опита да заспи.... В краят на краищата, след като два пъти изслушахме Палечка и от 22.00 часът беше станал 23.10 той сам поиска пак да суче: - Мамо не мога да заспя. - Добре Гошенце! Няма нищо, мамо!... Постепенно ще свикнеш, не се притеснявай. Той кимна засука, отпусна се и заспа. Много съм обнадеждена, че нещата ще се получат. Може би не веднага. Но ще опитваме. Очарована съм от това, че Гошенцето проявява разбиране и наистина здрав разум. Той осъзна това, което толкова време се опитвах да му кажа и активно започна да ми съдейства. Истинска душичка! Досега въпроса с отбиването беше на дневен ред за всички други, освен за Гошката. Той по никакъв начин не искаше да се отказва от този си чудесен за него навик. В последните месеци доста често, май всеки ден му говоря, че вече е време да спира да суче:
- Гошенце, вече си голям, големите момчета не цокат...Ти вече си на три годинки?!?! - Ама аз цокам! - Ама ти си вече великан бе, Гого, ти си много много голям, ще ти се смеят другите момчета - с усмивка му казвам, докато той суче. - Мммняма - под нос и с усмивка ми отгваря той и продължава да си суче Напоследък постоянно си говорим по въпроса за братчето, което искаме всички Гого да има. - Гошенце, нали искаш братче? - Да! Искам! - Но трябва да спреш да цокаш, мамо, защото докато цокаш не можеш да имаш братче. - Защооо? - интересува се той - Ами нали ти обясних, не помниш ли? Защото докато мама има млекце в коремчето й не може да се образува онази мъъничка клетка, от която ще порастне бебето... - Добре, няма да цокам - така си отговаряше Гого, но като дойдеше време да спи или като се събуди, веднага иска да суче. НО ДНЕС! Ах, днес да се похваля!!!! Идва време да си лягаме и ние двамата се наместваме на леглото - както винаги. Тъкмо си повдигам блузата и Гошето ме изненадва: - Мамо, аз нали нямаше да цокам? - О, верно бе Гошинка! - Ти забрави! - с усмивка ми казва Гошето. Това "Ти забрави" е него лаф. Използва го когато пропусна нещо, или забравя нещо, което понякога всъщност умишлено правя... - Да, мамо, забравих - не можеш да повярвам на ушите си. Дръпнах надолу блузката и почти очаквайки той да промени мнението си му предложих: - Хайде да те гушна и да ти разкажа една приказка и ти така ще спинкаш, искаш ли? - Да! - ми отговори той като че ли винаги така сме правели. Той сложи ръчичка около врата ми и премижа. Започнах да му разказвам приказката за "Палечка", която той за първи път слушаше. Разказвах я дълго, а той току отваряше очички. - Затвори оченца, миличък, нека да си починат. Стиска очичките, въртя си един два пъти и след около 30 минути безуспешно заспиване ми каза тихичко: - Мамо, искам да цокам! - Добре пиленце! - дадох му да суче и за две минути беше заспал. По-късно когато се събуди седна в леглото и не поиска да суче - направо не е за вярване. Побъбрихме си, изяде една бонбонка на Нестле (която бях готова да му дам само и само да не суче). Обсъдихме какво ще правим и преди да станем аз му казах: - Гого, искам да ти благодаря маменце, че ти поиска да опиташ да спинкаш без да цокаш. Накрая пак малко поцока, но въпреки това, ти опита и ще стане! Благодаря ти, мамо! Малко по-късно, докато шофирах към Пикадили, се помолих в колата и благодарих на Господ за Гого: "Боже благодаря ти, че си ни благословил с това прекрасно дете, Гошето, благодаря ти, че си ни дал любов помежду ни.... Благодаря ти, че помагаш на Гошето да спре да суче, дай му благодат и желание за това Господи! Благодаря ти, че му помагаш да се откаже от сученето, за да имаме второ детенце... И те моля, Господи, да дадеш на Гого братче, което да му е друграче, да си играе с него и да се радва заедно! Моля те да ни благословиш с още едно бебе, Господи!...." Така се помолих, а Гошето каза "Амин!" Когато по-късно татко му се върна аз въодушевено му разказах пред Гошето: - Саше, да ти похваля Гошето! ДНес...- и му разказх всичко. Гошката слушаше със свенлива усмивка. А САшо го прегърна: - Браво, Гоше! Браво, тате! Когато дойде време за лягане предложих: - Гого, искаш ли да си пуснем приказката за Палечка - ти не си я слушал досега на компютъра. Но аз я имам.... Ще си я пуснем, ще се гушнем и ще спинкаме, без да цокаш, искаш ли? - Да! - отговори Гого Пуснах прекрасната нежна версия на Палечка от моето детство. Гушнахме се и я изслушахме два пъти. Гошето стиска очички, въртя се няколко пъти, но не успя да заспи и се повтори случката от обяда - накрая поиска да суче и заспа светкавично. Въпреки, че нямахме успешен опит, аз съм много щастлива и благодарна, че Гого сам пожела да опита да заспи без да суче. Сам направи този опит. И зная, че сме на правия път и без насилие, без стрес ще преминем към този нов етап на самостоятелност в неговия живот. Наистина съм благодарна за това чудно детенце, което Бог ни е дал. Умно, добро, с меко сърчице! |
Categories
All
Archives
November 2016
|