Вчера сутринта Гого както винаги дълго сука. Поспря и после:
- Искам още да цокам. Този път Сашо не издържа : - Стига с това цокане! Голям си вече, повече не искам да цокаш, ясно ли е? Хъката-мъката, измъкнахме се от леглото. Сашето беше доста пораздразнен. Не зная какво точно го дразни или му пречи. Обърна се към мен: - Май не Гого, а ти не искаш да спреш с това? Тука не позна, защото и аз свече съм напълно готова да приключим с този въпрос. Но пред Гошката не исках да се разправяме. Така че просто си премълчах. А после му казах, че ми се иска да премине и стреса с детската градина и тогава да преминем към окончателното спиране. Както и да е.... Малко по-късно през деня се помолих на Господ: "Боже, моля те помогни ми да отбия Гого. Моля те дай му желание и благодат да спре да суче. Моля те дай ми мъдрост какво да говоря с него и ми помогни да го убедя, че вече е време да спре да суче!" Снощи когато си легнахме се приготвихме да му разкажа някоя история. Напоследък му разказвам интересни библейски истории докато заспива, след като сме чели някоя книжка по негов избор. Изгасихме лампата, целунах го, гушнах го и му казах: - Гошенка, виж мамо, хайде вече да не цокаш. Татко ти се дразни и не му е приятно. - Защо, мамо? - Защото вече си голям, ти си вече мъж, маменце и на него не му харесва, че цокаш като бебе. - Добре - с готовност отговори той. Зяпнах. Но след кратка пауза добави - само утре като се събудя ще цокам .... - ааа, не ме е разбрал. - Не, Гошенка, имам в предвид изобщо вече да не цокаш, мамо. Ти си пораснал, вече ставаш мъж.... Внезапно отвътре ми дойде да му кажа нещо, което изобщо не бях бях обмисляла или планирала: - Съгласен ли си да предадем цокането на Бога? .... Да Му го върнем обратно. Той ни даде млекце, а сега ние ще Му го върнем и после като дойде другото бебе, Той пак ще ни го даде да има и за другото бебе! - Да, съгласен съм! - веднага ми отговори той. Нямах време дори да се поколебая. От утре - край? Моето момче е вече пораснало... Приключваме ли наистина със сукането - след цели 3 г. и 10 м.? - Добре, сега ще се помолим на Бог и ще му върнем цокането. - Добре! - отговори тихичко той - Господи - помолих се аз на глас - благодарим Ти за цокането и за млякото, което ни даваше през тези 4 години. Благодарим ти за хубавото време, което имахме заедно с Гошето, благодарим ти че го направи здрав чрез моето мляко. Сега ти връщаме цокането и Те молим да го запазиш за следващото ни бебе, за да бъде и то здраво и силно като Гошето!... В Името на Исус се молим за това! Амин! - Амин! - отговори Гого. - ЗНаеш ли Гого, утре е 25 ноември. А на 27 ноември ти имаш нещо като рожден ден, защото ставаш на 3 г. и 10 м. - Ураааа..... Мамо, аз вече съм голям! - Да, миличък, голям си! А скоро ще станеш на 4 годинки!... - Да, виж колко са ми станали дълги краката! - Да, наистина!... Гоше, искаш ли утре да де заведа на сладкарница? Да се почерпим за това, че вече няма да цокаш вече? - Да, искам! Да! - с разбираем ентусиазъм ми отвърна той - Добре, след градината ще те взема и ще отидем да хапнем торта или сладолед - каквото си избереш. Ще празнуваме! - Да, искам! - потвърди отново той, след което се обърна с гръб към мен и се приготви да заспива, а аз подхванах историята за това как Савел станал Павел. Тази сутрин се събудихме почти едновременно. - Гошенце, хайде да ставаме - побързах да му кажа аз - Хайде! - Искаш ли да ти пусна нещо да погледаш? - мразя това гледане на филмчета, но ще го използвам поне няколко дни, за укрепване на положението. - Да, искам! - отвърна Гого. Измъкнахме се по чорапи от леглото, да не събудим Сашо и отидохме в хола.Пуснах му "Ну, погоди!". - Отивам да ти направя нещо за закуска, защото вече не цокаш сутрин и трябва добре да хапнеш, нали? - Дааааа - отвърна той и се загледа. Отидох да си купя хомеопатични за отбиване по тази СХЕМА - на д-р Михайлов. ПО принцип от гърдите ми не тече мляко - само капки излизат. Затова мисля, че бързо ще се спре и останалото. Е, мисля, че това беше! Не чувствам да ми е тъжно, да ми е странно. Чувствам, че всичко стана съвсем навреме. И двамата с Гого сме готови да се отделим. Разбираме, че идва нов етап в неговия живот - той вече пораства. Днес благодарих на Бога за това, че ми даде благодат да кърмя толкова дълго време, че не бях притеснявана прекомерно заради дългото кърмене, че не се наложи да разделям детето мъчително от себе си...Всичко си дойде на място - на точното време! Благодаря Му! ---------------------------- ДНес отидох да взема Гошето от градина. - Мамо, каква изненада си ми подготвила? - все още я караме с изненади, че да е стимулиран да ходи на градина. - Ами ще ходим в сладкарница да се почерпим, задето върнахме цокането на Господ, забрави ли? Гошето отвори широко очички, качи се на пейката където го преобувам и извика към всички на висок глас: - Ние върнахме цокането на Бога! - Какво, какво? - не разбра (и с право) учителката - Върнахме цокането на Богааа! - още по-силно извика той - Цокането ли? - не вярваше на ушите си тя - Да, беее, върнахме цокането на Бога!-натъртено отвърна той Аз се изчервих и уточних като се обърнах към нея с усмивка: - Това са си наши работи. - Аха, добре! - и тя се усмихна Е, после се сещате - сладкарница, сладоледи, торти и добро настроение!
0 Comments
след две успешни заспивания самостоятелно, без сукане, и трето - в колата (снощи късно се прибрахме), днес Гого каза, че иска да цока. Посука малко, не продължително, после се обърна и си заспа с ръчичка на гърдите ми.
Не се обезсърчавам, ще пробвам всяка вече да му предлагам шишето с мляко, пък ще видим. Поглеждам, че преди три-четири месеца, сме правили първи стъпки към отбиването. Уви, не бяха успешни. Въпреки желанието си Гошето не успя няколко вечери подред да заспи без да цока и с това опитите ни приключиха.
Ние обаче не спирахме да го убеждаваме, че той е вече голям, че млякото ми скоро ще свърши и той ще заспива като татко си, Петър и другите си по-големи приятели без да цока. Наистина по едно време стигнахме етап, в който той посукваше малко и после се обръщаше на другата страна и заспиваше след известно време. Не и на обяд обаче, тогава заспива светкавично бързо докато суче. Правих опити да прекъсна и сукането след сън, но то е едно оплакване, едно мрънкане, плач, ритане на завивките и сърдене...Все пак няколко пъти ми се получи успешно като му предлагах точно след като се събуди прясно мляко, с како и мед - много му харесва. Но не може да се каже, че е спрял да суче след сън. Често когато се опитва да заспи сам ме моли да пъхне ръчичка под блузата ми и да я сложи върху гърдите ми. Така много бързо заспива. Като че ли се успокоява, че благото не му е напълно отнето :-)) Все пак в последните две седмици успях да му спра сукането нощно време. Понеже той се буди като се напишка или като му се пишка, а после като иска да заспи пак искаше да суче. Обаче реших и му казах: - Гоше, не може вече да сучеш нощно време. Лягаш и заспиваш. Две-три нощи имаше поплакване, протести, ритане, опити да стигне до гърдите ми, но като видя че не поддавам, започна да си спи нормално. Ако не суче преди лягане може би изобщо няма да му се допишва и няма да се събужда. В последната седмица се буди някъде около 6.00 сутринта, когато вече почти е светло и иска да цока, както когато става сутрин. Но преди два дни го предупредих: - Гошенце, чуй ме, нощно време не може да цокаш, нали знаеш. - Да, зная. - И сутрин не може да цокаш два пъти - сега искаш и в 6.00 часа и в 7.00 да цокаш - не може! Избери си кога искаш да цокаш - в шест или в седем часа? Той помисли и ми отговори: - Ами в седем! По-късно през деня му напомних нашия разговор и отново го попитах дали ще суче в шест или седем? Отново ми потвърди, че в седем. На следващата сутрин се събуди в шест часа, пишка в гърнето и легна с думите: - Сега е шест часа, няма да цокам. - Да, заспивай! И заспа. Иначе се хвали пред баща си и пред други близки, че вече спира да цока. - Аз вече спирам да цокам! Дааа...! Вчера му предложих: - Гого, ти така или иначе си заспиваш без да цокаш.... Цокаш и после се оБръщаш и си заспиваш сам... Нали? - Ами да! - отговаря ми той - А искаш ли утре да опитаме вместо да цокаш, да ти дам млекце с какао в леглото и да се обърнеш и да заспиш. - Мозе! - поклати главичка Гошето Днес наобяд лягаме и аз повдигам блузата си, а Гого: - Ама нали нямаше да зокам, нали млекцес како щеше да ми дадеш... Поколебах се, защото вече беше 15.30, той се беше разконцентрирал и ми се стори, че ако стана за мляко съвсем ще отървем съня. Но той настоя, затова станах и направих млякото. Обаче след като го изпи, той отново поиска да суче и така бързо заспа. Все пак му казах: - Гого, ти каза, че ако пиеш мляко няма да сучеш. Искам като кажеш нещо, да държи на думата си, нали разбираш, мамо? Гогето само поклатиглавичка и се отнесе в страната на сънищата. Когато се събуди бях решена да предприема крути мерки. Но Гого ме изпревари. Седна в леглото и каза: - Ама нали аз няма да цокам сега... МНОГО се учудих, защото той ВИНАГИ ИСКА да суче. - Да, няма, разибра се, ти си много си порастнал, Гошенце! Браво, мамо! Искаш ли да ти дам малко шоколад, щом като няма да цокаш - реших да се циментирам аз. Е, това нямаше как да няма ефект. - Даааа - с радост отговори той, изяде едно киндерче и отиде да си играе с количките. Лелеле, ама че лесно стана! Тази вечер бяхме на разходка и седнахме на заведение, и така се стекоха нещата, че имахме тежък разговор със Сашо. Той отдавна настоява да спра с кърменето вече. Но аз не намирам сила да го направя насилствено, просто сърце не ми дава. И все му казвах как ще стане постепенно и прочие. Но той вече е раздразнен. Казахме си някои неща, лични - кой на кого, защо и как... Дали Гошето дочу нещо, дали не, не зная, ние сме си повишавали тон... Според мен обаче това, че успях да споделя със Сашо какво съм чувствала в определени моменти през последните тригодини, колкото и негативно да беше доведе до някакво очистване помежду нас. За сукането му казах, че ще направя всичко възможно да го спра до края на лятото.... И така ето какво стана. Прибрахме се, измихме се. Сложихме пижамата и попитах: - Гошка, искаш ли да опитаме да ти направя млекце , да го изпиеш в леглото и да опитаме да заспим така? - Ами, да, искам. Отначало си помислих, че пак ще се повтори историята от обяд, но какво да правя - реших да пробвам, пък каквото стане. Направих мляко с какао и мед, изгасих лампата, сложих му една възглавничка да се облегне в полулегнало положение. - Затвори очичките и пий млекце - му казах. А той доста бързо изгълта млякото. Дадох му глътка вода. След което с мъничко страх му казах: - Хайде сега да си легнем, намести се, затваряй очички и да заспиваме. Легнах до него и се престорих, че заспивам. - Може ли да си сложа ръчичката? - ме попита той като имаше в предвид да сложи ръчичка на гърдите ми. - Може. Той пъхна ръчичка в нощницата ми, обърна се леко настрана и затвори очички. След секунда отвори очи: - Мамо, последна дума да ти кажа и заспивам, може ли? - Може - какво да му кажа - Забравих да цункам татко ти. - О, той ще се натъжи, трябваше да го цункаш! - Ами той много късно легна - искаше да каже че бързо е заспал... - Да, утре ще го цункаш, аз ще ти напомня. Хайде да заспиваме - Да! Все пак имаше и още две-три последни думи, след което Гошето наистина затвори очи, подпря крачета на стената за, да му се охлаждат и .... ЗАСПА!!!! Ура! Победа! Както се казва: Всяко нещо на времето си. --------------------------------------------------------------------------- Гошето е на 3 г. и 4 м. ПРодължават опитите ни да се отбием.
Може би множественото число тук е много подходящо, защото не аз съм тази, която води процеса. А двамата се опитваме заедно да намерим своите нови навици.Дори бих казала, че Гошето е инициатор тук. Гого продължава и на обяд и вечер, когато си ляга да ми напомни: - Без цокане, мамо! - Да, Гоше, без цокане. Лягаме, гушкаме се, пускаме си аудиоприказката на Балкантон Палечка - на телефона или таблета и се приготвяме да заспим. Гошето ми обръща гръб и почва да жми - затваря очички и се опитва да заспи. Но пусти навик - не му се отдава. След като чуем цялата приказка - около 25-30 мин. той сам предлага: - Мамо, искам да цокам. Давам му малко и после заспива. Тази вечер отново същото се повтори. Той няколко пъти посукваше помалко и после се опитваше да заспи - върти се насам натам, бута завивката, после се обръща към мен, прегръща ме и отново опитва да заспи. После ми обръща гръб и още мижа, но...не се получава. След като сука малко втори или трети път ме погледна и каза: - Мамо прибери цокането - прошепна Гошката - Какво? - мислех, че ми се причу - Затвори цокането! - А, да, разбира се! - схванах аз и дръпнах надолу блузата си. А той пак опита да заспи.... В краят на краищата, след като два пъти изслушахме Палечка и от 22.00 часът беше станал 23.10 той сам поиска пак да суче: - Мамо не мога да заспя. - Добре Гошенце! Няма нищо, мамо!... Постепенно ще свикнеш, не се притеснявай. Той кимна засука, отпусна се и заспа. Много съм обнадеждена, че нещата ще се получат. Може би не веднага. Но ще опитваме. Очарована съм от това, че Гошенцето проявява разбиране и наистина здрав разум. Той осъзна това, което толкова време се опитвах да му кажа и активно започна да ми съдейства. Истинска душичка! Досега въпроса с отбиването беше на дневен ред за всички други, освен за Гошката. Той по никакъв начин не искаше да се отказва от този си чудесен за него навик. В последните месеци доста често, май всеки ден му говоря, че вече е време да спира да суче:
- Гошенце, вече си голям, големите момчета не цокат...Ти вече си на три годинки?!?! - Ама аз цокам! - Ама ти си вече великан бе, Гого, ти си много много голям, ще ти се смеят другите момчета - с усмивка му казвам, докато той суче. - Мммняма - под нос и с усмивка ми отгваря той и продължава да си суче Напоследък постоянно си говорим по въпроса за братчето, което искаме всички Гого да има. - Гошенце, нали искаш братче? - Да! Искам! - Но трябва да спреш да цокаш, мамо, защото докато цокаш не можеш да имаш братче. - Защооо? - интересува се той - Ами нали ти обясних, не помниш ли? Защото докато мама има млекце в коремчето й не може да се образува онази мъъничка клетка, от която ще порастне бебето... - Добре, няма да цокам - така си отговаряше Гого, но като дойдеше време да спи или като се събуди, веднага иска да суче. НО ДНЕС! Ах, днес да се похваля!!!! Идва време да си лягаме и ние двамата се наместваме на леглото - както винаги. Тъкмо си повдигам блузата и Гошето ме изненадва: - Мамо, аз нали нямаше да цокам? - О, верно бе Гошинка! - Ти забрави! - с усмивка ми казва Гошето. Това "Ти забрави" е него лаф. Използва го когато пропусна нещо, или забравя нещо, което понякога всъщност умишлено правя... - Да, мамо, забравих - не можеш да повярвам на ушите си. Дръпнах надолу блузката и почти очаквайки той да промени мнението си му предложих: - Хайде да те гушна и да ти разкажа една приказка и ти така ще спинкаш, искаш ли? - Да! - ми отговори той като че ли винаги така сме правели. Той сложи ръчичка около врата ми и премижа. Започнах да му разказвам приказката за "Палечка", която той за първи път слушаше. Разказвах я дълго, а той току отваряше очички. - Затвори оченца, миличък, нека да си починат. Стиска очичките, въртя си един два пъти и след около 30 минути безуспешно заспиване ми каза тихичко: - Мамо, искам да цокам! - Добре пиленце! - дадох му да суче и за две минути беше заспал. По-късно когато се събуди седна в леглото и не поиска да суче - направо не е за вярване. Побъбрихме си, изяде една бонбонка на Нестле (която бях готова да му дам само и само да не суче). Обсъдихме какво ще правим и преди да станем аз му казах: - Гого, искам да ти благодаря маменце, че ти поиска да опиташ да спинкаш без да цокаш. Накрая пак малко поцока, но въпреки това, ти опита и ще стане! Благодаря ти, мамо! Малко по-късно, докато шофирах към Пикадили, се помолих в колата и благодарих на Господ за Гого: "Боже благодаря ти, че си ни благословил с това прекрасно дете, Гошето, благодаря ти, че си ни дал любов помежду ни.... Благодаря ти, че помагаш на Гошето да спре да суче, дай му благодат и желание за това Господи! Благодаря ти, че му помагаш да се откаже от сученето, за да имаме второ детенце... И те моля, Господи, да дадеш на Гого братче, което да му е друграче, да си играе с него и да се радва заедно! Моля те да ни благословиш с още едно бебе, Господи!...." Така се помолих, а Гошето каза "Амин!" Когато по-късно татко му се върна аз въодушевено му разказах пред Гошето: - Саше, да ти похваля Гошето! ДНес...- и му разказх всичко. Гошката слушаше със свенлива усмивка. А САшо го прегърна: - Браво, Гоше! Браво, тате! Когато дойде време за лягане предложих: - Гого, искаш ли да си пуснем приказката за Палечка - ти не си я слушал досега на компютъра. Но аз я имам.... Ще си я пуснем, ще се гушнем и ще спинкаме, без да цокаш, искаш ли? - Да! - отговори Гого Пуснах прекрасната нежна версия на Палечка от моето детство. Гушнахме се и я изслушахме два пъти. Гошето стиска очички, въртя се няколко пъти, но не успя да заспи и се повтори случката от обяда - накрая поиска да суче и заспа светкавично. Въпреки, че нямахме успешен опит, аз съм много щастлива и благодарна, че Гого сам пожела да опита да заспи без да суче. Сам направи този опит. И зная, че сме на правия път и без насилие, без стрес ще преминем към този нов етап на самостоятелност в неговия живот. Наистина съм благодарна за това чудно детенце, което Бог ни е дал. Умно, добро, с меко сърчице! Днес се запитах дали пък проблема с отбиването не е в мен? В смисъл че човек като си науми нещо, го прави и толкова. Може пък аз самата да не искам да спра да кърмя все още? Когато това ми хрумна се опитах да се вгледам навътре в себе си. Осъзнах, че ми е неприятно да съм под натиска да измислям какво да правя, за да спирам Гошето да суче. Наистина ми е стресиращо цялото това мислене как да постъпя, как да го залъгвам, неприятно ми е, че ще се налага да търпя плакането му и прочие... Всъщност оказва се, че май не искам да спирам кърменето. Защо да го спирам, когато ми е толкова добре и удобно. Чудя се как ще приспивам Гошето когато спре да го кърмя. Сега даспива за има-няма 10 минути. Започва да суче и .... айдееее. Как ще става това приспиване когато вече Гошката не суче? Сигурно ще е мъка.... А и тези мили моменти, когато гушкам Гошенцето, а той е притихнал и напълно отпуснат, тази близост... вече няма да я има. Мхмх, не че точно това е проблем.... Но... не зная, и аз самата не се разбирам. Но у мен има някаква съпротива. И затова не мога да взема решение и да предприема твърди конкретни мерки.
Иначе планирах да премахна първоначално кърменето след обедния сън - все отнякъде трябва да започна. Това ми се вижда най-лесно... В момента съм в процес на преосмисляне. Ще трябва да реша каков искам твърдо. Няма пълно щастие! Като съм родила на толкова години, ще трябва да се примиря с някоинеща. Това вече ми става фикс идея. И не ми се получава.
Не бих се безпокоила за отбиването, ако не исках да правя второ инвитро. САМО това ме безпокои. Времето ме притиска. А не виждам как ще стане всичко. Гого си цока - сутрин след ставане, на обяд за заспиване и след събуждане, вечер за заспиване, нощем от един до три пъти и през деня понякога през останалото време, ако нещо се притесни или прегладнее. Лошото е, че когато огладнее не иска друго освен да суче. А пък когато не е гладен, пак не иска да яде. Освен това е придирчив към храната, според мен защото не огладнява истински. Аз съм ум винаги под ръка. Ако реша да не му дам започва да тропа и да вика и да плаче...Ужас! Понякога успявам да го залъжа с нещо друго. Навън твърдо вече не му давам да суче. Знае, че е голям. Но у дома - това е друг въпрос. Сутрин като стане суче и след час вече е гладен. Да, ама не иска да яде какво да е. - Гого, искаш ли попара? - Мммммм, не! - Сандвич? - Мммммм, не! - Кекс? - Не! - Ябълка? - Ммммм, ябълка да! Ох, поне ябълка иска! Това с ябълката е понякога де. Разбира се пробвам и да не му предлагам опции. ПРосто правя нещо и му давам, но той просто не го яде. Най-добре си хапва, ако има и други ядящи на масата. Но сутрин е най-трудно да прояде нещо. Затова пък като огаднее иска да суче. После по някое никакво време иска да хапва нещо - най-често плодове, ядки, хляб или разбира се нещо сладко, за което водим войни. На обяд е трудно да му дам да яде - отказва. Лягането е със сукане. След като стане пак суче, но вече е склонен да хапне нещо. Ако му хареса обаче! Въпроса е да улуча какво ще му се яде. Вечер е най-склонен да хапва и доста яде, но по малко. ДНес например изяде половин краставица, малко бадеми, домашни солети (препечен хляб нарязан на ивици с шарена сол) и три-четири лъжички копривена каша. Ако не беше наложително да го отбивам хич и нямаше да се притеснявам - да яде когато иска. Все някога кърмата ще спре и ще огладнее. Но така - много ми е трудно. Опитвам се да не го преследвам с лъжицата. То от това няма и резултат. Но трудно се сдържам. Освен това Гого се храни бавно. Иначе навън като сме хапва каквото има под ръка. Отново го записах на частната кухня. Два дни взимах храна. От двете менюта изяде само едната супа. Другото - аз. Такова е положението. Не знаех че ще ми е толкова трудно отбиването след една определена възраст. Но наистина след годинка и нещо е вече невъзможно да стане ей така. Вероятно тук играе роля и особената привързаност на детето на възраст между 1.5 и 2.5 години. По това време то е много привързано към майката и се бои да не я загуби. Може би и това оказва значение. Прредприела съм идеологическа война: обработвам го с думи. - Гого вече е голямо момче. Големите момчета не цокат. Гошето също скоро няма вече да цока. На това място Гошето ме поглежда с недоверие. - Не, Гого тока! - което значи "Не, Гого ще си цока!" - Гого цока сега, защото е още малък, но когато стане голям няма да зока повече. Виждал ли си тати да цока? - Не! - Защото тати е голям. Тати не цока. И Гого няма да цока като стане голям! Големите мъже ядат храна за големи. Гошето трябва да яде храна за големи, за да стане голям! Нали, Гошенце? Вече трябва да ядеш храна за големи, за д астанеш голям като тати! И т.н. Смятам, че в рамките на 5-6 месеца ще пробия по този начин. За сега това пробвам. Пък ако нещо друго проработи пак ще пиша. |
Categories
All
Archives
November 2016
|