Снощи пак се мъчих... спах седднала, ставах неколкократно, ядох мед, пих вода...много неприятно е това кашляне. Всъщност аз кашлям доста малко, но това "въздържание" ми струва усилия. Гласа ми е паднал, ръмжа и ... вероятно хъркам, но Сашо не се е оплакал...
Мина ми през ум да си направя по-рано теста, та ако не съм бременна поне да мога да пия лекарства.. После се отказах от тази идея. Ше чакам и ако трябва ще спя права... Добре поне че нямам температура, тогава би било много лошо.... Днес реших да се претегля, като разбира се тегля винаги без дрехи, и на празен стомах. И така с радост мога да отбележа, че съм си все така 64 кг. - никаква промяна. То коремчето ми е подуто...от хормоните и като цяло съм малко по-малко стегната, от преди месец. Но не съм напълняла. Чудя се защо има такава психоза за това инвитро - че се дебелеело, че се подуваш, че боляло, че не знам си какво... Само плашат жените... Ако знаех, че всичко това не е вярно, може би нямаше да чакам толкова дълго преди да опитам... От друга страна, наистина сега е най-подходящото време за мене.... И все пак това плашене и много пресилено и направо невярно. Иначе все още нямам никакви принаци за бременност.... Макар че.. нещо са ми се променили малко сетивата за вкус, но може това да е субективно или пък от лекарствата... Бяха ме предупредили, че на 10-ия ден от трансфера може да има някакви фалшви признаци, че ще ми идва, като тежест ниско долу в корема, и зацапване на бельото, но "да не се плаша - това е нормално". Все пак нямам никакво зацапване, само имах тежест, но тя като че ли поизчезна... Чакам и уповавам на Бога...Добре, че Той от нищо и от никого не зависи, а аз завися само от Него.
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|