Времето лети толкова бързо!
Утре започаме 5-ия месец. Мисля си колко малко време още моето бебе ще е кърмаче. Най-много още толкова! А това е така малко! Препоръчвам на всяка майка, която има възможност да кърми да не се отказва да го прави. Има нещо вълшебно в момента когато бебето засуче. То си отдъхва - най-накрая като че ли си е у дома, сгушено в мама, на сигурно, топло и най-вече там, където може да се нахрани. Гого наистина даже въздъхва и се отпуска да суче, затваряйки очи!...Благодарна съм му, че не се отказа да суче. Много бебета просто отказват да сучат щом се научат да пият от шише. Но не и Гошенцето. Той упорства и дори понякога не иска шишето а иска на гърдите ми, особено когато е нервен или уморен.... Кърмата вече почти ми стига. Много често се случва изобщо да не давам адапткирано мляко на бебето.Продългжавам да изцеждам кърмата поне 3, а най-често 4 пъти дневно. Така поддържам приличен дебит - достатъчен за малкия да сенахрани. Планирам скоро да започна захранването. Само че не зная по коя схема да го почна - дали с пюрето или сокове. ПРедстои ми да реша идната седмица. Но май ще е със сокчета. Не ви разх.казах за фотосесията при Калина в София. Беше много интересно. Аз се притеснявах малко защото не знаех как ще реагира ако бебето иска да яде или му се доспи, ако се наака и т.н. Обаче Калина ме учуди с търпението си. Гого яде два пъти и спа три пъти докато бяхме там. Тя съвсем спокойно го изчакваше и после продължавахме със снимките. Беше ми много интересно как му пееше, махаше с клонки или кукли за да го разсмее, катереше се по столчета и влачеше маси... Гого все пак не беше много в настроение и почти няма усмихнати снимки, но... какво да се прави. Скоро ще бъдат готови и ще ви ги кача да ги видите. Общо фотосесията продължи към 6 часа и тя каза, че сравнително малко е снимала. Все пак Гогата прояви характер - не плака, беше спокоен през цялото време и честно да ви кажа аз се изморих, а не зная той как издържа да го наместваме, да го събличаме и обличаме и да го щракаме... Докато бяхме в София ходихме и до д-р Стаменов. Така се случи че случайно видяхме и д- р Сигридов и д-р Лисков. Всички, вкл. и сестрите му се радваха много. Защото той е много мил - гледа ги с едни такива ококорени сини очи! И им се усмихва. Навръщане минахме и през Шумен при нашия доктор Димов . Ето ни:
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|