В реанимация май беше най-приятния момент от пребиваването ми в болницата.
Усетих как ме преместват от едно легло в друго и болката. После бях в нещо като полусън. Отворих очи в една стая, с четири легла. Заедно с мен в стаята лежаха още две момичета, също със секцио. Била съм на система но не помня. Не зная точно и колко време съм се съвземала. По едно време дойде една акушерка и носеше бебето. Каза че идва само да ми го пощаже. Сложиго на гърдите ми. Успях да се протегна за телефона си и да си направя една снимка с него, която и видяхте по преди. После го взе. Бяхме в реанимация два дни. Почти не се яде там. Но и глад не се усеща заради вливките, които правят. Вечерта на първия ден ръката с абоката запона да ме боли. Беше по-подута от другата и когато я свивах ме болеше. Кожата се беше опънала. Реших че не мога да търпя повече абоката. Оплаках се на сестрата. Тя каза, че ще пробва да ми вкара малко реванол. Ако пропусне, каза, ще го оставим, защото на следващия ден щял да ми трява за вливките. Ако не пропуска ще го свали. И така пробва с една спринцовка да ми вкара някаква течност, но изпитах остра болка, беше направо толкова силна, че се разплаках. Сестрата беше мила и каза, че го сваля. Свали го и почти веднага оттока започна да спада. Въпреки всичко и до днес вената ми е подута и твърда и има синина по протежение на около 10 см. В реанимация имаше една много мила санитарка. Казваше се Оля. Много любезна жена. Изкарваше ни багажите, когато имахме нужда от нещо. (Багажите стоят заключени в шкафчета - предполагам за да няма кражби). Съжалявам, че не й дадох някакви пари за благодарност. Тя разговаряше с нас и беше на разположение. Дори последния ден дойде горе на четвъртия етаж да ни каже довиждане на мен и на другото момиче - Ива, с което бяхме заедно от реанимацията. Прегърнах я и й благодарих. Толкова мил жест! Двата дни минаха бързо, чудех се какво прави бебченцето. На втория ден в стаята докараха две нови момичета. Едната беше говорителка по телефона. Непрестанно говореше и беше малко досадно :-) Също обясняваше на всички как вече се е изморила да говори по телефона. Добре че си взех СД-то и можах да имам някаква изолация. Втория ден ми преместиха леглото до прозореца, а там много духаше. Направо се притесних, че ще изстина. Наложи се да си го избутам насред стаята, по-далеч от прозореца. На третия ден се приготвихме и около 11.00 ч. ни качиха на четвъртия етаж. Нямах търпение да видя бебенцето. Между другото, едно момче от нашата фирма вчера казало на Сашо, че преди 10 години бебето на едната му сестра, починало след поставяне на ваксина. Бебето е било на около 3 месеца, съвсем здраво. Слагат му ваксина и вечерта вдига висока температура. По едно време го намират без да диша. Естествено - не било от ваксината!! СВДС - синдром на внезапната детска смъртност - така го наричат. Никакви последствия за никой - "просто лош шанс" :-( Само че тя е била на 20 години и сега си има още две деца. За мен такава възможност няма.
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|